Доклад относно електронното управление като движеща сила за изграждането на конкурентоспособен единен цифров пазар
Изтегляне 495.4 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Електронно фактуриране
- Общи бележки
- ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
- Ключови условия
- Високоефективни услуги
- СТАНОВИЩЕ на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите
Електронни обществени поръчки 53. изтъква, че електронните обществени поръчки спомагат за обществените поръчки на ЕС и предоставят максимален избор на публичните органи, резултатът от което е ефективно изразходване на средствата, прозрачност, отчетност, обществено доверие, укрепване на вътрешния пазар и конкуренцията; 54. подчертава, че публичните разходи в ЕС-27 представляват 16 % от БВП, и настоятелно приканва за използване на електронна система за всички обществени поръчки до 2015 г.; призовава за използване на електронни обществени поръчки и в процедурите по предоставяне на концесии; 55. изказва съжаление, че през 2010 г. само 13 % от предприятията в ЕС са използвали интернет за подаване на предложение до публичните органи чрез публична електронна система за търгове; изисква от държавите членки да насърчават участието на МСП в електронните обществени поръчки;
57. призовава Комисията и държавите членки да повишат качественото ниво на ИКТ проектите на публичните администрации, за да осигурят от една страна, преследването на стратегическите цели за иновации в администрацията и, от друга страна, подобряването на общите стандарти за качество, както и времетраенето и разходите на процедурите; 58. настоятелно призовава Комисията и държавите членки, чрез централните и местни публични администрации, да насърчат модела за възлагане на поръчки за доставки на развойни продукти (pre-commercial procurement, PCP), който позволява на публичните възложители да си поделят с доставчиците рисковете и ползите от проектирането, изготвянето на прототипи и изпитването на нови продукти и услуги, както и да се обединят ресурсите на повече възложители и да се създадат оптимални условия за широка търговска реализация и разпространяване на резултатите от научноизследователската и развойна дейност, както и да спомогнат за запазването на такива проекти в рамките на оперативния бюджет, който им е отпуснат; 59. подчертава успешните дейности на широкомащабните пилотни проекти за електронни обществени поръчки PEPPOL и e-CERTIS; 60. подчертава, че националните системи за електронни обществени поръчки следва да се усъвършенстват още повече с оглед улесняване на трансграничните услуги и пълно прилагане на директивата за услугите; 61. настоятелно призовава Комисията да представи Бялата книга относно взаимно обвързване на капацитетите за електронни обществени поръчки в ЕС – Стратегия за електронни обществени поръчки; 62. призовава Комисията да установи в държавите членки механизъм за наблюдение на постигнатия напредък, пречките и приложените коригиращи мерки и др., при въвеждането на системата за електронни обществени поръчки в държавите членки; 63. счита, че Комисията би следвало първа да даде пример и да въведе система за електронни обществени поръчки във всички свои органи; Електронно фактуриране 64. приветства Инициативата за електронно фактуриране, която има за цел да превърне електронното фактуриране в преобладаващ метод за фактуриране в ЕС до 2020 г., и решението на Комисията за създаване на Европейския форум на различните заинтересовани страни по въпроса на електронното фактуриране (EMSFEI); 65. подчертава съществените ползи от електронното фактуриране като средство да се направят по-ефективни и по-малко обременяващи всички взаимоотношения клиент — доставчик както в публичния, така и в частния сектор, посредством по-кратки срокове за плащане, по-малко грешки, по-добра събираемост на ДДС, намаляване на разходите за отпечатване и пощенските разноски и интегрирано управление на бизнес процесите; също така отбелязва, че този инструмент позволява по-голяма прозрачност в информационните и търговски потоци, свързани с издаването на фактурата; 66. осъзнава фрагментарността на пазара поради съществуващите национални правила за електронно фактуриране; изказва съжаление, че едва 22 % от МСП получават или изпращат електронни фактури; 67. приветства новите правила за ДДС1 по отношение на електронното фактуриране, които въвеждат равно третиране на хартиените и електронните фактури; 68. подчертава значението на обслужването „на едно гише“ за ДДС, за да се улесни трансграничната електронна търговия за МСП и да се насърчи електронното фактуриране; 69. изтъква важността на правната сигурност, ясната техническа среда и оперативно съвместимите и с отворен достъп решения за електронно фактуриране, основани на общи законови изисквания, бизнес процеси и технически стандарти, които да улеснят масовото приемане; 70. приканва промишлеността и европейските организации по стандартизация да продължат усилията си за насърчаване на сближаването към общ модел на данните в електронните фактури; 71. оценява инициативите на Дания, Финландия, Италия, Испания и Швеция за задължително въвеждане на електронното фактуриране за публичните органи и призовава електронното фактуриране да стане задължително за всички обществени поръчки до 2016 г.; 72. отбелязва, че проблемите с трансграничната оперативна съвместимост на електронните подписи забавят приемането на трансгранични решения за електронно фактуриране; 73. приканва Комисията да използва EMSFEI, за да разгледа правните аспекти и да координира националните инициативи; призовава Комисията да докладва ежегодно и да покани членове на ЕП да участват в заседанията на EMSFEI; 74. насърчава държавите членки да създадат национални форуми по електронно фактуриране с балансирано представителство на заинтересованите страни; 75. счита, че потребителите, които имат ограничен достъп или въобще нямат достъп до интернет, не следва да бъдат изоставени и че потребителите винаги следва да могат да поискат да получават фактури на хартиен носител;
77. признава приноса и всеобхватната роля, която играе програмата ISA (Оперативно съвместими решения за европейските публични администрации) при определянето, насърчаването и подкрепата за въвеждането на решения за оперативна съвместимост, както и рамки за европейските публични администрации, при постигането на взаимодействие и насърчаването на повторното използване на инфраструктура, цифрови услуги и софтуерни решения, а така също и при превръщането на изискванията за оперативна съвместимост на публичните администрации в отделни спецификации и стандарти за цифрови услуги, и призовава за увеличаване на финансирането, предвидено за решенията за оперативна съвместимост между публичните администрации на ЕС (по програмата ISA) за периода 2014—2020 г.; 78. подчертава, че Европейският план за действие за електронно управление през периода 2011-2015 г. представлява уникална възможност за модернизация и намаляване на разходите на европейските и националните публични администрации, като им позволява изцяло да използват потенциала на по-нататъшната европейска интеграция и да насърчават растежа, иновациите, мобилността за гражданите и професионалните възможности за предприятията, особено за МСП, както и участието на обществото в определянето на политиките; подчертава значението на публично-частните партньорства и ролята на частния сектор в осигуряването на новаторски решения, приложения и услуги за развитието на оперативно съвместимата инфраструктура на електронното управление в ЕС, както и в осигуряването на наличните ресурси; 79. призовава Комисията да извършва ежегодна оценка на целите, заложени в Програмата в областта на цифровите технологии, особено на тези, свързани с Плана за действие за електронно управление, и да докладва на Европейския парламент ежегодно; 80. приветства предимството, което дадоха шведското, испанското, полското и датското председателство на Съвета на ЕС на въпросите на електронното управление и цифровия пазар, и подчертава положителния принос на конференциите по темите на електронното управление, проведени в Малмьо, Познан и Мадрид; счита, че 2012—2013 г. е изключително важен период за трансграничната оперативна съвместимост на услугите на електронното управление, и поради това очаква с интерес процедурите и заключенията на Конференцията за електронно управление в Копенхаген, насрочена за март 2012 г.; 81. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията. ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ През 2010 г. ЕК прие стратегията на ЕС „Европа 2020“, която има за цел да създаде условия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и да подобри икономическото управление. Една от седемте водещи инициативи на стратегията за растеж в Европа е Програмата в областта на цифровите технологии за Европа – стратегия за възползване от потенциала, предлаган от бързия напредък на цифровите технологии. Много съществена съставна част на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа е посветена на оползотворяването на ИКТ за подпомагане на интелигентно, устойчиво и новаторско управление. Някои от действията, свързани с електронното управление: подкрепя непрекъснати трансгранични услуги на електронното управление в единния пазар (84), държавите членки да направят услугите на електронното управление напълно оперативно съвместими (89), държавите членки да гарантират, че единичните звена за контакт функционират като напълно развити центрове за електронно управление (90), държавите членки да се споразумеят относно общ списък на основни трансгранични публични услуги (91), да се подпомогне въвеждането на общи за целия ЕС стандарти, изпитания за оперативна съвместимост и сертифициране на системите за електронно здравеопазване (77), предложение за препоръка, определяща минимален общ набор от данни за пациентите (76), решение на Европейския парламент и на Съвета, за да се гарантира взаимното признаване на електронната идентификация (83), въвеждане на трансгранични електронни услуги в областта на околната среда (86), бяла книга за взаимно обвързване на капацитетите за електронни обществени поръчки в ЕС (87), ще предложи правни мерки относно оперативната съвместимост на ИКТ (21), да предостави насоки относно стандартизацията на ИКТ и обществените поръчки (23). Докладът за резултатите по Програмата в областта на цифровите технологии за 2011 г. показва следния напредък: 65 % от населението използва редовно интернет, покритието на фиксираните широколентови мрежи е достигнало 95,3 % (покритието в селските райони е достигнало само до 82,4 % от селското население), абонаментите за пакети над 10 Mbps са достигнали почти 30 %, 28,7 % от домакинствата биха могли да имат достъп до скорост от 30 и повече Mbps, ако пожелаят, 40 % от населението използва интернет за покупка на стоки и услуги, 57 % от интернет потребителите пазаруват онлайн, делът на трансграничните онлайн покупки е достигнал 8,8 %, 28 % от МСП са купували онлайн и 12,9 % са осъществявали онлайн продажби. Под електронно управление се разбира използването на инструменти и системи, създадени благодарение на информационни и комуникационни технологии (ИКТ), за предоставяне на по-добри обществени услуги на гражданите и бизнеса. В повечето държави членки развитието на електронно управление се смята за базирано на офис автоматизация и взаимна свързаност на мрежите на публичната администрация, от една страна, и от друга, на разработването на подходящо цифрово съдържание и приложения. На ниво ЕС от 2001 г. се извършва наблюдение на 20 основни обществени услуги, от които 12 за граждани (подоходни данъци, търсене на работа, социално-осигурителни обезщетения, заявления за лични документи, регистрация на автомобили, разрешение за строеж, подаване на заявления до полицията, обществени библиотеки, издаване на удостоверения за гражданско състояние, промяна на адресната регистрация, електронно здравеопазване, записване във ВУЗ) и 8 за бизнеса (справка за социални осигуровки на заетите, корпоративен данък, ДДС, фирмена регистрация, подаване на данни в статистическия институт, митническо деклариране, разрешения, свързани с околната среда, електронни обществени поръчки). Напредъкът в пускането на тези услуги онлайн се измерва чрез използване на референтна рамка от четири етапа: публикуване на информация онлайн, еднопосочно взаимодействие (сваляне на формуляри), двупосочно взаимодействие (сваляне на формуляри, попълване на формуляри онлайн) и изцяло онлайн операции, включително доставка и плащане. Електронното управление е основен елемент на плановете за действие „е-Европа“, „e-Европа+“, „e-Европа2005“ и рамковата политика „i2010 – Европейско информационно общество за растеж и заетост“. Според деветия доклад за измерване на показателите, през 2010 г. предлаганите онлайн публични услуги в ЕС средно са достигали 82 %. Най-добре се представят Австрия, Ирландия, Италия, Малта, Португалия и Швеция. Докладът посочва, че услугите за бизнеса са по-развити от тези за гражданите. Конкурентният цифров пазар се нуждае от намаляване на бюрокрацията и наличие на нужните обществени услуги за създаване на предприятие по опростен и модернизиран начин. 55 % от услугите, изисквани за създаване на предприятие, се предоставят или чрез специален портал, или автоматично в Австрия, Дания, Естония, Ирландия, Швеция и Обединеното кралство. Понастоящем само 46 % от полезните услуги за безработни се предоставят чрез специален портал. По отношение на онлайн усъвършенстването на 20 индикативни услуги, водещи са Малта, Португалия, Швеция, Австрия, Словения и Естония. Според последните данни на Евростат, през 2010 г. 66 % от малките, 85 % от средните и 90 % от големите предприятия подават по електронен път попълнени формуляри до публичните органи. Най-честият тип взаимодействие на предприятията с публичните органи в ЕС-27 чрез използване на интернет е изтегляне на електронни формуляри (76 %), последвано от получаване на информация (74 %) и изпращане на попълнени формуляри (69 %). В ЕС-27 повече от 70 % от предприятията, които са изпращали попълнени формуляри по електронен път, са използвали интернет за подаване на декларации по ДДС (76 %) или за деклариране на социалните осигуровки на своите служители (72 %) пред съответните национални публични органи. 54 % от предприятията са използвали интернет за деклариране на корпоративен данък и само 31 % – за подаване на митнически декларации или деклариране на акцизи. През 2010 г. онлайн присъствието на по-малките общини е наполовина в сравнение с по-големите общини. Държавите членки следва да подкрепят специално малките местни администрации, които имат по-малък капацитет (стратегия, финансиране и възможности), при предоставянето на онлайн услуги. Ключови условия Ключовите условия, по-специално eIDM (управление на електронната идентификация), оперативна съвместимост и отворени стандарти, са най-важните предпоставки за успешно електронно управление. Ефективна система за електронно управление, която предоставя двупосочно и/или автоматично взаимодействие между администрацията и гражданите и/или бизнеса, се нуждае от взаимно признаване и оперативна съвместимост на електронната идентификация, електронното удостоверяване на автентичност, електронния подпис и инфраструктурите за частни ключове (PKI). На ниво ЕС, оперативната съвместимост означава, че приложението за електронно управление на дадена държава следва да приема всеки електронен подпис, изпратен от физическо или юридическо лице от всяка друга държава, дори ако подписът е създаден чрез използване на система за удостоверяване от доставчик на удостоверителни услуги (ДУУ) от чужда държава Тъй като много приложения се опират само на ДУУ, които са акредитирани от собствените им национални акредитационни органи, пълната оперативна съвместимост би следвало да означава, че или техните собствени национални акредитационни органи трябва да могат да акредитират чужди ДУУ, или че трябва да се сключат многостранни споразумения между акредитационните органи от различни държави. Държавите членки използват различни модели на приложения за електронно управление с използване на електронен подпис и повечето държави в ЕС са приели електронни подписи в своите приложения за електронно управление, без да взимат предвид електронни подписи, създадени от дружества и физически лица в други държави. Регулаторната, техническата и организационната рамка винаги е уредена от чисто национална гледна точка. Много от приложенията се опират само на ДУУ, признати от техния собствен национален акредитиращ орган. Това означава, че лица, които не са местни, трябва физически да се регистрират в държавата, където е базирано приложението. Само малък брой национални приложения за електронно управление са отворени за лица, които не са местни: Финландия – Lomake.fi за онлайн формуляри в публичния сектор; Ирландия – онлайн приходна система ROS, Нидерландия – Elektronische aangifte; Словения – порталът One-stop-shop-state (Държава на едно гише) за бизнеса; Швеция – Company Registration eService (Електронна услуга за фирмена регистрация). Основната пречка за трансгранично използване на електронен подпис се дължи на липсата на доверие в електронни подписи, произхождащи от друга държава, и на трудност при валидиране на тези подписи. За сходни приложения държавите не изискват непременно същия тип електронен подпис. Възможно е дадено приложение в една държава да е базирано само на защита с идентичност на потребителя/парола, докато в друга за същия тип операция да се изисква квалифициран електронен подпис. Следователно, когато държавите членки решават относно нивото на сигурност на подписите в техните приложения за електронно управление и електронна администрация, следва да вземат под внимание трансграничната оперативна съвместимост. Държавите членки следва да преразгледат своите рамкови изисквания за електронен подпис с оглед премахване на пречките пред трансграничните услуги. Приложенията за трансгранични оперативно съвместими услуги на електронно управление следва да могат да се опират на ДУУ (доставчици на удостоверителни услуги), които не налагат каквито и да е специални нестандартизирани интерфейси. Съществена стъпка към оперативна съвместимост и трансгранично използване на (квалифицирани) електронни подписи е направена с приемането на Решение № 2009/767/ЕО, с което се създава общностна рамка от изисквания относно доверителни списъци на контролирани/акредитирани доставчици на удостоверителни услуги, по-специално на тези, издаващи квалифицирани сертификати. ЕК ще направи предложение за преразглеждане на Директивата за електронните подписи с оглед гарантиране на взаимното признаване на системите за сигурно електронно установяване на автентичността и решение, което да гарантира взаимното признаване на електронната идентичност и електронното удостоверяване на автентичност в ЕС. Паневропейското оперативно съвместимо електронно управление следва изцяло да използва иновативни технически подходи като „облак“ от обществени услуги и ориентирана към услуги архитектура (ОУА). ОУА улеснява трансграничната оперативна съвместимост на системите за електронно управление чрез изключително модулна архитектура. Като позволява повторната употреба на услуги и споделяне на информация и отделянето на услугите от техните интерфейси, ОУА улеснява оперативната съвместимост на електронното управление и включването на множество доставчици на услуги. Например, в електронното управление, системите за сигурност трябва да бъдат независими от приложението и мащабируеми. Новаторското електронно управление изисква също да се модернизира IPv6 на инфраструктурата за електронно управление (портали, уебсайтове, приложения и т.н.). Високоефективни услуги Внедряването на високоефективни услуги на електронно управление допринася за оползотворяване на ИКТ за подпомагане на интелигентно, устойчиво и новаторско управление. Високоефективните услуги са важни за постигане на икономии на разходи, трансгранична оперативна съвместимост и за осъществяването на единния пазар. Предвид факта, че пазарът на обществените поръчки съставлява 16 % от БВП на ЕС и че МСП представляват 99 % от предприятията в ЕС, следва да се обърне специално внимание на трансграничната оперативна съвместимост на системите за електронни обществени поръчки и на масовото приемане на електронното фактуриране. Въпреки че 70 % от обществените органи са започнали да работят със системи за електронни обществени поръчки, ниският общ процент на навлизане (5 % от всички обществени поръчки) все още не позволява да се извлекат по-големи ползи. Ако са изцяло налични и се използват по-широко, може да се стигне до икономии на разходи по обществени поръчки с цели 30 %. Все пак, 14 държави членки вече са на етап осъществяване на фазата до възлагане и съответно 12 — във фазата след възлагане на поръчка. За периода 2007-2013 г. в бюджета на ЕС са заделени 15,2 млрд. евро за информационни и комуникационни проекти чрез програми по линия на Кохезионния фонд и 1,02 млрд. евро за инвестиции в широколентова инфраструктура чрез Европейския план за икономическо възстановяване с оглед постигане на 100 % покритие на ЕС до края на 2010 г. – цел, отложена за 2013 г. Предложението за създаване на „Механизъм за свързване на Европа“ (CEF) предвижда почти 9,2 млрд. евро за финансиране в подкрепа на инвестиции в бързи и много бързи широколентови мрежи и паневропейски цифрови услуги. Механизмът за свързване на Европа (CEF) ще предоставя помощи за изграждане на необходимата инфраструктура за въвеждане на управление на електронната идентификация, електронна идентификация, електронно управление, електронни обществени поръчки, електронно здравеопазване, „Еуропеана“, електронно правосъдие и услуги, свързани с митнически процедури, и ще послужи като средство за осигуряване на оперативна съвместимост и за покриване на разходите по поддръжка на инфраструктурата на европейско ниво, свързваща инфраструктурите на държавите членки. Услугите на електронното управление, разработени с оглед нуждите на потребителите, създават възможности на гражданите и бизнеса. Внедряването на услуги на електронно управление е отговорност на държавите членки. Освен европейските фондове, които допринасят за оперативна съвместимост на услугите на електронното управление в рамките на ЕС, държавите членки трябва да осигурят необходимите финансови, технически и човешки ресурси за внедряването на високоефективни услуги на електронното управление. Държавите членки се насърчават да приемат най-добрата комбинация от нови технологии, отворени спецификации и иновативни архитектури с цел предоставяне на ефикасни, ефективни, сигурни и трансгранично оперативно съвместими услуги на електронно управление на всички нива. Развитието на електронното управление на ниво ЕС и на национално ниво следва да се основава на сътрудничество между публичните администрации при пълно спазване на общите принципи за европейските обществени услуги: субсидиарност и пропорционалност, централна роля на потребителите, неприкосновеност на личния живот и предоставяне по множество канали, включване и достъпност, сигурност, многоезичие, административно опростяване, прозрачност, съхраняване на информацията, отвореност, възможност за повторна употреба, технологична неутралност и адаптивност, ефективност и ефикасност. СТАНОВИЩЕ Докладчик по становище: Каталог: RegData -> seance pleniere -> textes deposes -> rapports rapports -> Доклад относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент №11 относно премахване на дискриминацията при определяне на транспортните тарифи и условия в изпълнение на член 79 rapports -> Докладчик: Oreste Rossi pr ini съдържание страница предложение за резолюция на европейския парламент 3 rapports -> Заседание окончателен a6-0469/2006 rapports -> Изменение 55 rapports -> Доклад за 2007 г. (2008/2242(ini)) {cont}Комисия по бюджетен контрол rapports -> Решение на Европейския парламент и на Съвета относно обща рамка за пускането на продукти на пазара (com rapports -> Доклад за 2012 г относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на ес по въпроса rapports -> Доклад относно доклада за напредъка на Бившата югославска република Македония през 2007 г. Изтегляне 495.4 Kb. Сподели с приятели:
|