Доклад по овос настоящият доклад за овос на инвестиционно предложение "Находище Брезе"

Съгласно предвижданията на проекта за добив в границите на площадката се предвижда известно временно застрояване:

• 
  Помещение (помещения) за персонала
  
• 
  Санитарен/и възел/и
  
• 
  Площадка за домуване на техниката
  
• 
  Обслужваща инфраструктура
  
• 
  Складово стопанство и др.
  

Като най-осезателно може да се определи влиянието на шума от преминаващите по път IV – 866 автомобили.

Повърхностните води в дерето, което преминава през площадката, не пресъхват. Водните му количества се колебаят от 1,5 л/сек. (мес. септември) до 20 л/сек. (мес. май)

Обектът се намира в близост до околовръстния полигон на с. Брезе. Като резултат от човешкото присъствие в района има наблюдения, че отделни елементи на флората и фауната се преексплоатират от неконтролираното им събиране и предаване за промишлена преработка. Тези негативи възникват поради недостатъчен контрол и липса на други източници на доходи за голяма част от населението в района.

Установено е също така, че земеделските заеми се изоставят и запустяват което довежда до загубата на специфични местообитания, каквито са планинските сенокосни ливади и Родопски съобщества на Potentilla fruticosa.

Строителните работи, които ще се извършват на обекта, могат да се класифицират в две основни групи:

• 
  Временно строителство:
  

• 
  Основна дейност:
  

При извършването на добивните работи може да възникне пряко унищожаване на местообитания, което е свързано преди всичко с изпълнението на различните изкопи и насипи при подготовка на експлоатацията на полезното изкопаемо. Заедно с унищожаването на почвения слой и нарушаването на генетичните хоризонти по профила се унищожават още растителността и в голямата си част почвената флора и фауна.

Предвид сравнително малката площ на обекта спрямо тази на зоната тези въздействия могат да се приемат за незначителни
А.2. Фрагментация и влошаване качествата на местообитанията

Не съществува риск от фрагментация при устройството на територията поради това, че инвестиционното намерение ще се реализира върху сравнително малка и компактна площ (около 10,5 ха), при което не възниква елемент на накъсване и изолиране на определени участъци.

Освен това в границите на проектоплощадката не са установени ключови местообитания за видовете обект на защита в ЗЗ “Родопи – Западни”. Също така, тя не лежи на установени миграционни коридори или месата на концентрация на птици за хранене или при прелетите.

По отношение ловната територия на дневните грабливи птици изпълнението на проекта също не създава ефект на фрагментиране. Частично реализацията на обекта ще доведе до промени в местата посещавани от дребните гризачи, които са основна храна за повечето от грабливите птици.

Очаква се разработването на находището да привлече повече мишевидни гризачи, тъй като за тях човешкото присъствие осигурява по-добра хранителна среда. Това се явява като предпоставка за привличане и на грабливи птици, в.т.ч. и на тези, които са по-плахи. Така при реализацията му се явяват два аспекта по отношение на грабливите птици: от една страна пробивно-взривните работи и високите шумови нива от работата на техниката ще отблъснат някои от тях, а от друга повишеното човешко натоварване на територията ще привлече други по пътя на хранителната верига.
Б. Косвени въздействия

Към косвените въздействия следва да се отнесат и настъпващите промени в резултат на повишеното антропогенно присъствие, при което се променят параметрите на средата

Като косвено въздействие първоначално с негативно, а в последствие с дълготрайно позитивно въздействие може да се разглежда използването на продукта от добива на кариерата, а именно ломения камък за пътно строителство.

Така първоначално извършването на ремонтните работи по пътната мрежа в региона ще повиши нивата на емисиите, които обаче след приключването им се очаква да спаднат до европейските стандарти, на които именно стандарти трябва да отговарят и пътищата обект на ремонт и реконструкция.

Косвеното въздействие върху почвите се изразява в изменение на естествения почвообразувателен процес без нарушаване на почвения профил.

Навлизането на тежката механизация може доведе до преуплътняване на горния слой на площадката разрушаване на почвената структура и нарушения в газовия режим. Променените почвени условия от своя страна в последствие могат да доведат до промяна във видовия състав и бонитета на коренната растителност и настаняване на плевелна и ивазивна растителност.

Косвеното въздействие върху почвите се изразява в изменение на естествения почвообразувателен процес без нарушаване на почвения профил.

Проучванията извършени през последните няколко години показват, че пожарите са значим лимитиращ фактор, оказващ отрицателно въздействие върху популациите населяващи дадена територия.

Изграждането на кариерата повишава риска от възникване на горски пожари.
4.7.1.2. Прог­но­за за въз­дейс­т­ви­ето на обекта вър­ху хабитатите

Обектът не засяга нито един от типовете местообитания от Приложение I на Директива 92/43/EEC установени в ЗЗ Родопи Западни

Реализацията на обекта обаче е свързана с въздействия върху площи, заети от горскодървесна растителност, които потенциално биха могли да бъдат част от ловната територия на дадени видове, в т.ч. на такива с висока консервационна стойност.

Очакваните въздействия при реализация на инвестиционното намерение са:

• 
  Отнемане на терени с процедура по промяна на предназначението, както с учредедяване право на ползване (преминаване) за електропровода.
  
• 
  Опасност от замърсяване компоненти на околната среда при пресилване на добива или от не ефективна оросителна система.
  
• 
  Навлизане в територията на нетипични за района видове и активизиране на вторични сукцесии в една или друга посока
  
• 
  Увреждания от пожари или производствени аварии.
  

В конкретния случай за проектната територия могат да се направят следните обобщения:

• 
  С реализацията на кариерата се засягат горски територии със сравнително малка площ. Така въздействието върху горите е незначително, което се спомага и от ниските бонитети на насажденията разположени в разглежданата територия. В ГФ се засягат букови и бялборови гори, от функционална група, дърводобивни. с нисък икономически и екологичен потенциал.
  
• 
  Възможно е формирането на замърсен повърхностен отток при недобре проектирана или изпълнена оросителна система.
  
• 
  Възможно е известно редуциране на хранителната база в района с площ от 10,48 ха, колкото е площта на обекта. Този ефект ще бъде временен и е с продължителност не по-голяма от периода на експлоатация на кариерата.
  
• 
  Реални възможности за намаляване на въздействията могат да се дефинират при разработване на финансово обезпечена програма за тях.
  
• 
  С увеличаване на антропогенното натоварване на територията и особено от засиленото присъствие на тежка механизация рискът от възникване на инцидентни пожари многократно нараства.
  
• 
  Кумулативното натрупване на инфраструктурни съоръжения е минимално и без практическо значение
  

Площадката, върху която ще се изгражда обектът по скица – проект № 001261/ 25.02.2009 г., е държавен горски фонд, стопанисван от ДЛ Девин. Растителността се представя основно от родовете Fagus и Pinus, a подлеса от представители на родовете Poa, Bromus, Calamagrostis, Campanula Anemone и др.

За обслужването на площадката се предвижда използването на съществуващия републикански път, при което не се отнемат растителни видове.

Обслужващото електропроводно отклонение ще се положи в изкоп, с което се осигурява възможността за възстановяване на нарушения терен, в т.ч. и на растителната покривка върху него до първоначалния им вид.

Техническите пътища за обслужване на кариерата ще бъдат в рамките на определената за изключване територия.
А. Преки въздействия

А.1. Изсичане на нискостъблени гори и храсталаци при промяна предназначението на земите

Реализацията на кариерата е свързана с изсичането на съществуващата дървесно-храстова растителност, която се е развила върху площадката. По-голяма част от нея представляват антропогенно повлияни насаждения, в т.ч. изкуствени бялборови култури и издънкови букови дървостои за превръщане. Факторът е с ниска степен на риск, поради незначителната площ на обекта.

Обектът се разполага с около 99 % от територията си върху гори Горскодървесните формации са посочените в т. 3.7.1.2. от настоящия доклад и са преобладаващо смесени гори и III^-ти и IV^-ти бонитет.

От посочените данни от ЛУП се установява, че доминираща роля в тези площи имат смесените буково-бялборови култури. Широколистните видове са представени още от върба, елша и топола, които са се настанили по брега на река Широколъшка и са в малки групи или единични дървета, от което следва, че под тях не са се формирали типичните за тези гори местообитания.

На етапа геоложки доклад не се изисква извършването на оценка на гори и земи горски фонд, с която се установява точната бройка и кубатура на дърветата предвидени за изсичане. Тази оценка се извършва при стартиране на процедурата за промяна предназначението на терена.

По правило с извеждането на сечи се нарушава це­лостта на гор­с­ките ма­сиви, което довежда до следните неблагоприятни въздействия върху гората като екосистема:

• 
  Нови дървета от горския масив се поставят в състояние на первазни дървета.
  

• 
  Отнемането на отделни екземпляри от съществуващата екосистема в известна степен се влошава екологичните ù показатели.
  
• 
  Възникване на условия за започване на ерозионни процеси. По отношение на наклоните от Таблица 4 е видно, че 100 % от разглежданите площи са върху стръмни и много стръмни терени, което ги прави силно уязвими по отношение на eрозията.
  

С извеждането на сечите за нуждите на строителството настъпват промени в подраста и подлеса в новообразуваната периферната зона на насаждението.

Развилата се под склопа на гората сциофит­на (сен­ко­лю­би­ва) тре­вис­та рас­ти­тел­ност се заменя с хелофитна (светлолюбива), което не създава негативни междувидови взаимоотношения.

В заключение може да се посочи, че прякото въздействие на обекта върху горите в района ще бъде значително, но с ниско въздействие върху установилите се екосистеми в района.

По-осезателно влияние върху гората могат да окажат косвените въздействия, свързани с концентрирането на добивната и транспортна механизация. Тук рисковете са свързани със замърсяване на въздушния басейн и отлагането на прах върху периферната растителност, обезпокояването на горските обитатели и увеличения риск от възникване на горски пожари.
4.7.2.3. Прог­но­за за въз­дейс­т­ви­ето на обекта вър­ху тревостоя

От консервационно значимите видове балкански и български ендемити, включени в Закона за Биологичното разнообразие и/или Червена книга на България и установени на територията на ЗЗ “Родопи – Западни” в границата на площадката за осъществяване на инвестиционното намерение не беше открит нито един представител.

Въздействието върху съществуващата тревна растителност ще бъде по три основни направления:

• 
  унищожаване на част от тревостоя при извършването на строителните работи;
  
• 
  промяна във видовия състав на тревния чим в следствие на настъпили промени в условията на средата;
  
• 
  промени в тревния състав на прилежащите извън границите на обекта територии в следствие на повишения антропогенен натиск върху тях.
  

• 
  Движението на техниката за изпълнение на строителните работи да се извършва само в границите на площадката.
  
• 
  В границите на площадката да се обособи място за нощуване и текущи ремонти по техниката.
  
• 
  Почвените материали от откривката да се депонират на регламентирано депо, посочено от община Девин.
  
• 
  Биологическата рекултивация на бермите след приключване на техническата им рекултивация да се извърши с местни видове.
  

Реализацията на кариерата не засяга консервационно значими видове, включени в Приложение І на Дир. 79/409/ЕЕС и Приложение ІІ на Дир. 92/43/ЕЕС

.

Въздействието върху растителността ще бъде:

• 
  териториален обхват – малък;
  
• 
  степен на въздействие – незанчителна;
  
• 
  продължителност – висока;
  
• 
  честота – постоянно;
  
• 
  възможност за възстановяване – да;
  
• 
  кумулативни и комбинирани въздействия – не възникват.
  

Привличането на повече животински видове по пътя на хранителната верига до площта за разработване ще увеличи риска за нарастване на тяхната смъртност.

Особено уязвими са младите животни, които стават жертва на автомобилния трафик и добивната техника.

A.1.2. Безпокойство на видовете

Реализацията на проекта ще доведе до чувствително завишаване нивата на шум и вибрации. Зоната на разпространение на тези въздействия спрямо прага на чувствителност на различните видове е различна, като шумът е с най-висока степен на проявление спрямо едрите бозайници, а вибрациите спрямо влечугите.

По отношение на птиците въздействията могат да имат двустранно проявление:

От една страна пробивно-взривните работи и високите шумови нива от работата на техниката ще отблъснат някои от птиците, а от друга повишеното човешко натоварване на територията може да привлече други по пътя на хранителната верига.

В случай на формирането на замърсен повърхностен отток при работата на оросителната инсталация е възможно да настъпи замърсяване на дере Св. Никола, което пресича площадката на кариерата. Заустването на непречистени води в него може да причини изменения във физикохимичния състав и на участък от водното течение на р. Широколъшка.

Това нарушение на физикохимичните характеристики на водите от своя страна би предизвиквало промяна във видовия състав водните и влаголюбивите организми. Тези промени по пътя на хранителната верига могат да доведат до промени в числеността на привързаните към тези местообитания животински видове.

Извършването на пробивно-взривните работи е свързано с образуването на голямо количество фин кварцов прах и азотни оксиди, които при липсата на оросяване могат да предизвикат повърхностни замърсяване на съществуващата растителност по границите на площадката.

Екологичната оценка за обекта обобщава, че при правилна политика за улавяне и обезопасяване на различните емисии те не биха представлявали значим риск за трофичната база на преобладаващите видове в района.

По време на експлоатация на обекта съгласно обобщенията на доклада за ОВОС компонентите на околната среда, за които се очакват въздействия при реализацията на проекта са води, въздух, ландшафт и шум и вибрации.

Към косвените въздействия следва да се отнесат и настъпващите промени в резултат на механичното въздействие върху откривката и полезното изкопаемо в границите на кариерата.

Пробивната техника, товарачните машини и автомобилният трафик са непрекъснат източник на шум, вибрации и лъчения във видимия спектър, които са източник на безпокойство за по-голямата част от животинските видове обитаващи района на кариерата.

В практиката е установена високата чувствителност на птиците към шума, която чувствителност се проявява във всичките им фази от живота. Въпреки това все още няма точно определени норми за шумово натоварване, както и изследвания върху характеристиките му (честота, интензивност, налягане и др.), с които да бъдат приети прагови нива.

Отнемането на растителността и естествения почвен слой предизвикват значително нагряване на откритите площи и формирането на вертикални въздушни потоци, при което настъпва промяна в числеността и видовия състав на насекомите и птиците върху разглежданата територия.

Б.1.4. Интензифициране на стопанската дейност

Определено подобряването на пътната инфраструктура в района ще доведе до разрастване на стопанската дейност и привличането на по-голям човешки поток. Факторът обаче е с ограничено проявление по отношение на кариерата, тъй като тя се явява твърде косвен и отдалечен елемент спрямо цялостния икономически облик в района.

От видовете обитаващи зоната прилепите, лалугерите, костенурките и змиите попадат в хранителния спектър на едрите дневни и нощни грабливи птици. Те често стават жертва и на някои от бозайниците като Златка, Белка, Пъстър пор, Дива котка и др. Влиянието на хищничеството върху числеността на популациите на защитените видове не е проучено, но като естествен фактор на средата то може да бъде прието.

При извършените посещения на площадката във връзка с изготвянето на настоящия доклад за ОВОС в проектограниците на обекта и граничещите с него терени бяха установени представители на разредите Coleоptera (Твърдокрили) и Neuroptera (Мрежокрили).

Не бяха открити екземпляри от защитените видове Еуфидриас (Euphydryas aurina), Алпийска розалиа (Rosalia alpina), Голям дъбов сечко (Cerambyx cerdo), Morimus funereus и Еленов рогач – Lucanus cervus

Въпреки това се приема, че въздействията, които биха възникнали върху защитените видове, ще бъдат преди всичко преки и са свързани с унищожаване на местообитнията им в рамките на кариерата. Въздействията върху популациите на безгръбначните, обаче остават незначителни, поради малката площ на обекта.

Земноводните в обхвата на площадката за разработване на кариерата са с ниска консервационна значимост с изключение на жълтокоремната бумка. Освен това местообитанието на бумката е естествено фрагментирано от стръмни скални прагове с височина от няколко десетки сантиметра до няколко метра.

Въпреки, че в зоната на въздействие на обекта местообитанията не са особено пригодни за консервационно значимите видове земноводни обект на опазване в ЗЗ “Родопи – Западни” за спазване принципа на превантивността се приема, че съществува риск от увреждането им
4.7.2.4. Прогноза за въздействията върху Влечугите

Площадката на инвестиционното предложение не осигурява в достатъчна степен екологичните и биологичните изисквания за представителите на земноводните посочени в (Табл. 11) въпреки, че се намира значително под горната граница на ареала на сухоземните костенурки. Стръмните скалисти терени в обхвата на площадката са ограничително условие за установяването на вида.

У нас Elaphe longisima се среща до 2000 м н.в. и заема най-различни местообитания, като определящо е богатството на хранителната база. Такова се предоставя от терасата на р. Широколъшка, която се намира в близост до обекта и която може да се разглежда като потенциална ловна територия за смока мишкар.

Иглолистните гори, които покриват територията на инвестиционното намерение, са едификатор и по правило не представляват интерес за сухоземните костенурки.

По информация от населението в землището на селото са срещани отделни екземпляри, без да може да се твърди, че тук съществува устойчива популация на Testudo hermanni или Testudo graeca.

Предвид биологията и ограничената им двигателна способност костенурките прекарват живота си върху една ограничена територия. В този случай изпълнението на строителните работи е възможно да увреди местообитание на отделен индивид или група до положение, че то да не отговаря на екологичните и биологичните изисквания на вида. Поради тази причина преди започване на дейностите по отнемане на разкривката периметъра, в който ще се извършват изкопните работи трябва щателно да се претърси и ако се открият отделни индивиди, същите да се пренесат на подходящо за тях место.

За малките особено голяма е заплахата от стъпкване и тя нараства с навлизането на добивната техника в територията. Този риск обаче е с ниска вероятност поради непривлекателността на площадката за този вид влечуги.

Обект на опазване трябва да бъдат не само отделните екземпляри, но и техните яйца, още повече, че те са обект на нападение и от всички хищници и някои от насекомоядните видове, обитаващи района около обекта.

Реализацията на обекта не прекъсва биокоридори на влечугите. Заплахите за възникване на негативни въздействия върху отделни екземпляри са общите за района заплахи за херпетофауната и не са свързани с изграждането и функционирането на кариерата за добив ломен камък..
4.7.2.5. Прогноза за въздействията върху Птиците

Релефът и растителността, която покрива площадката на инвестиционното намерение отговарят на изискванията на част от целевите за ЗЗ “Триград – Мурсалица” и “Персенк” птици. Близкото разположение на защитените зони до площадката на обекта прави вероятно посещението и от представители на разр. Врабчоподобни. В тази група попада и Жълтоглаво кралче (Regulus regulus), което е приоритетен за опазване за Европа вид.

За грабливите птици въздействията могат да бъдат само косвени и с ниска степен на проявление. Свързани са с възможни незначителни промени в ловните им територии и това е дотолкова, доколкото площта на кариерата попада в нея.

Целевите за защитените зони кълвачи обитават предимно зрели широколистни и по-рядко смесени широколистно-иглолистни гори, поради което младия дървостой (Табл. 8) който, заема площадката не отговаря в достатъчна степен на изискванията им. Тук кълвачите биха могли да се срещнат случайно при претърсването на територията за храна. Видът е умерено чувствителен към антропогенно присъствие, поради което реализацията на инвестиционното намерение ще окаже несъществено влияние върху числеността и структурата на популациите.

Необходимо е обаче преди извеждането на сечите за освобождаване на строителната площадка да се извърши внимателен оглед на дърветата и ако има съмнение за това, че някое от тях представлява убежище на кълвач, същото да бъде запазено, а за установеното да се сигнализира в РИОСВ – Смолян.

Защитена зона “Триград и Мурсалица”, която отстои на около 2,5 км южно от обекта, е едно от най-важните места за опазване на Жълтоглавото кралче (Regulus regulus).

При реализацията на кариерата обстоятелството, че площта е заета от младо бялборово насаждение, което е предпочитано местообтание за вида могат да се очакват и известни въздействия върху него.

Площадката на обекта не лежи в трасето на прелетните пътища на птиците и не включва територии, където те се концентрират при хранене и преди миграция.

От целевите видове в ЗЗ “Родопи – Западни” очакваните въздействия ще се проявят най-осезателно при бозайниците. Това се дължи на по-голямата им подвижност и обитаване на по-обширни територии, с което вероятността да попаднат под антропогенно въздействие е по-голяма.

Така прилепите обект на защита в зона “Родопи – Западни” са облигатно или факултативно пещеролюбиви. Тъй както с плана не се засягат пещери не съществува опасност от пряко унищожаване на местообитания при реализацията му.

Предвид екологията и биологията на групата предмет на защита в зоната, трябва да се разглежда ловната територия на видовете.

Така например от целевите прилепи Големия нощник (Myotis myotis) открива плячката си в горските ценози. Другите като Големия подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), Малкия подковонос (Rh. Hipposideros) Южния подковонос (Rh. euryale) Трицветния нощник (Myotis emarginatus) и Дългопръстият нощник (M. capaccini) ловуват в откритите пространства – ливади, пасища, брегови територии.

По тази причина за конкретния случай се приема, че реализацията обекта ще направи територията по-малко благоприятна за Големия нощник и по-благоприятна за останалите видове.

Осен това по отношение на Големия нощник (Myotis myotis), Трицветния нощник (Myotis emarginatus), Пещерния дългокрил прилеп (Miniopterus scherberei) и другите прилепи, които се хранят с по-едри нощни насекоми изкуственото осветление в територията ще подобри хранителната им база като привлече по-голяма маса от естествено съществуващата ентомоценоза в района.

За видовете синурбанисти като Подковоносите и Трицветния прилеп формирането на допълнителни скални откоси и венци може да предостави допълнителни летни убежища.

От направените констатации може да се направи заключението, че въпреки различните екологични изисквания на прилепите реализацията на кариерата няма да се отрази неблагоприятно върху целевите видове обект на защита в ЗЗ “Родопи – Западни”.

Европейският вълк предпочита горските биоценози, доминирани от зрели дървесни видове. Избягва откритите пространства и човешкото присъствие.

Проектотериторията на кариерата не осигурява подходящи условия за установяването на постоянна популация на вида. Възможно през нея преминават отделни екземпляри, но това събитие има инцидентен характер.

Реализацията на обекта не е свързана със съществени промени на територията по отношение биологичните и екологичните изисквания на вида.

За района в който попада проектотериторията на обекта няма съобщения някога трайно да е била обитавана от популация или отделни представители на Европейския вълк.

Исторически установените земеделски практики за района са накъсали територията на отделни парцели с различно селско и горскостопанско предназначение.

Реализацията на кариерата не превръща територията или отделни фрагменти от нея в непреодолима преграда за вида, поради което оценката е, че инвестиционното намерение не я фрагментира по отношение на биологическите и екологически изисквания на европейския вълк.

Очаква се известен елемент на фрагментация да се получи по отношение хранителната база. Предпочитаната от вълка плячка е силно чувствителна към човешкото присъствие и ще се отдалечи спрямо границите на кариерата.

Кафявата мечка фигурира в приложението към Резолюция № 6 / 1998 г. на постоянния комитет на Бернската конвенция. В ЗБР е посочен като вид, изискващ приоритетно съхранение на местообитанието му.

За землището на с. Брезе няма достатъчно достоверна информация за броя на трайно обитаващите го представители на вида.

Поради много високата ù подвижност числеността на мечката в района е променлива и се определя от състоянието на хранителната база.

Като вид, силно влияещ се от фактора безпокойство, реализацията на кариерата определено създава предпоставки за отблъскването на мечката от тези територии.

Освен това видът е силно чувствителен към екстремните природни условия, както влияят косвено както върху биологичния му ритъм, така и върху ресурсната база.

За задоволяване на биологичните си нужди, кафявата мечка има определени изисквания към различните характеристики на местообитанието.

Типизирането на мечите местообитания е възможно при комплексна интерпретация на факторите и условията определящи присъствието на вида в дадена територия (Гънчев, 2003). Обикновено разпространението на мечката е свързано с видовото разнообразие на горско дървесната растителност и тревна покривка, в съчетание с релефните особености и антропогенния фактор. Видът обичайно населява отдалечени от населени места планински райони, глухи и рядко посещавани гори и местности.

Специфично място в живота на мечката заема и наличието на храна в кризисните периоди – пролетта и началото на лятото.

При съпоставката на биологичните изисквания на вида с топографските условия и бедните хранителни ресурси на територията, предвидена за разработване на кариерата, се формира заключението за не особено високата ù пригодност спрямо екологичните и биологичните изисквания на кафявата мечка.

Въпреки, че реализацията на обекта не фрагментира местообитанието, все пак с неговото изпълнение се създава зона на безпокойство, към които най-чувствителни са майките, когато отглеждат малките си.

Кариерата ще предизвика частичен бариерен ефект за екземплярите, които биха се насочили към нивите около с. Брезе.

Повишаването на антропогенното присъствие в зоната ще бъде без практическо значение, поради обстоятелството, че и сега този участък е сравнително натоварен с шумови въздействия.