Доклад по овос настоящият доклад за овос на обект

където:

където:

където:

• 
  Активна реакция рН – стойност 8.7 само през месец септември при норма 6 до 8.5.
  
• 
  Азот (нитритен) – стойности от 0.05 мг/л до 0.11 мг/л през месеците: януари и от юни до ноември, т.е. през сухия период на годината, при норма 0.04 мг/л.
  
• 
  Фосфати – стойности от 1.1 мг/л до 1.5 мг/л през месеците от август до ноември, т.е. през сушавия период на годината, при норма за втора категория 1 мг/л.
  

п
оречие Арда, пункт р. Черна след кв. Устово, 2005 г.

Концентрации над ПДК са установени за азот (нитрите)Н – 0.15 mg/l при норма 0.04 mg/l и при фосфати – 1.3 mg/l при норма 1 mg/l.

Горните данни показват, че през последните две години повърхностните води, респективно р. Черна, са замърсени основно с органични вещества от непречистените канални води на гр. Смолян през сушавия период на годината – VІІ-ХІ, когато дебитът на реките и деретата е най-малък и разреждането на водите е най-малко.

3.3. Отпадъци

Характеристика на отпадъците

Очакваните видове отпадъци, които ще се генерират по време на строителството и експлоатацията на инвестиционното предложение, съгласно Наредба № 3 от 01.04.2004 г. за класификация на отпадъците (ДВ бр. 44 / 2004) са следните:

Това са отпадъци, които се образуват в периода на строителството на обекта и обхващат:

На този етап във фаза ПУП-ПРЗ няма информация за очакваното количество строителни отпадъци.

Предполагаемото количество изкопни земни маси ще бъде около 2500 м³. Ще се използват за обратно засипване, за вертикална планировка и за озеленяване на площадката. Излишните скални и земни маси ще се извозват и депонират на место, определено от община Смолян.

Битови отпадъци

Този вид отпадъци се образуват както по време на строителството, така и в периода на експлоатацията.

При 150 бр. легла количеството на отпадъците ще бъде:

150 бр.л. × 80 кг/л. = 12 000 кг/год. = 12 т/год. = 60 м³/годишно

Тези отпадъци ще се събират в найлонови чували и ще се съхраняват в предвидено за тази цел помещение или навес. Ще се извозват периодично за депониране на сметището в м. Теклен дол.

Битовите отпадъци ще бъдат следните:

• 
  Хартия и картон Код 20 01 01
  
• 
  Стъкло Код 20 01 02
  
• 
  Биоразградими отпадъци от кухни, заведения за обществено хранене Код 20 01 08
  
• 
  Облекла Код 20 01 10
  
• 
  Текстилни материали Код 20 01 11
  
• 
  Хранителни масла и мазнини Код 20 01 25
  
• 
  Бои, мастила, лепила Код 20 01 28
  
• 
  Излязло от употреба електрическо и електронно оборудване Код 20 01 36
  
• 
  Перилни и почистващи препарати Код 20 01 30
  
• 
  Дървесни материали и отпадъци Код 20 01 38
  
• 
  Пластмаси Код 20 01 39
  
• 
  Метали Код 20 01 40
  
• 
  Биоразградими отпадъци от паркове и градини Код 20 02 01
  
• 
  Смесени битови отпадъци Код 20 03 01
  

Ще се образуват по време на строителството и експлоатацията и ще бъдат:

• 
  Хартиени и картонени опаковки 15 01 01
  
• 
  Пластмасови опаковки 15 01 02
  
• 
  Опаковки от дървесни материали 15 01 03
  
• 
  Метални опаковки 15 01 04
  
• 
  Смесени опаковки 15 01 06
  
• 
  Стъклени опаковки 15 01 07
  
• 
  Текстилни опаковки 15 01 09
  

По експертна оценка очакваните количества опасни отпадъци при строителството и експлоатацията на обекта ще бъдат незначителни.

Площадката на бъдещия обект попада в централната част на Родопския масив. Районът се характеризира със сложни тектонски условия. В структурно отношение територията попада в югозападните части на Източнородопския кристалинен блок. Тектонската физиономия на района се определя от налагането на няколко структурни плана, отразяващи структурообразуването през двата мегаетапа – докамбрийския и фанерозойския.

По своето многообразие, сложност и последователност деформациите от докамбрийския мегаетап се разделят на два етапа – единият, свързан с изграждането и матоморфизма на скалите от Прародопската надгрупа и вторият, отразяващ развитието на скалите от Родопската надгрупа.

Доалпийското развитие на кристалинния фундамент се характеризира с ясното обособяване на блоково-разломни структури. Това са известните Смилянска, Рудоземска и Широколъшка разлони зони. По тези разломни зони движенията са продължили и след палеогенската седиментация, в резултат на което са се образували диоритови грабени и разсядания между палеогенски седименти и докамбрийски метаморфити, които след това са били покрити при изливането на риолитовите лави.

В тектонско отношение районът е най-близко разположен до Широколъшката разломна зона, чиято ширина достига до няколко километра, като главният разлом пресича почти целия Родопски масив. Основното направление на разломите от тази зона е изток–запад, като по нея се намира границата между кристалинния фундамент и палеогенските скални формации.

Стратиграфия

Основните литостратиграфски единици, съгласно геоложката карта на района, имащи значение за инженерно-геоложката среда, са следните:

• 
  2Pg₃¹– Палеоген, Конгломерато-пясъчникова задруга (подвъглищна моласа). Разпространени са в района на площадката, западно от нея и в курортно ядро “Райковски ливади”.
  
• 
  4Pg₃^2-3 – Палеоген, Вулкано-седиментна задруга, пъстроцветна моласова, представена от пясъчници, алевролити и риолитови туфи. Срещат се източно от площадката и западно от пътя в района на курортно ядро “Райковски ливади”.
  
• 
  μPg₃ – Палеоген, представен от риолити и риодацити. Разпространени са северно от площадката, в района на връх Снежанка и западно от пътя преди курортно ядро “Райковски ливади”.
  
• 
  doPєF – Докамбрий, Добростанска свита, представена от мрамори. Разпространени са в централната част на к.к. Пампорово.
  
• 
  tcPєD – Докамбрий, Чепеларска свита, представена от дребнозърнести биотитови гнайси, шисти, гнайсошисти, калкошисти, лептинити и др. Разпространени са в района на Ардашлъ.
  

Инженерно-геоложките условия в обхвата на площадката, изградена от пясъчници и конгломерати, припокрити с делувиални отложения, са подходящи за реализиране на инвестиционното предложение.

Съгласно картата за сеизмичното райониране на България, площадката на бъдещия “Мотел” попада в област със степен на сеизмичност (земетръсност) VІІ^-ма по скалата на Медведев, Шпонхойер, Карник (МШК) с коефициент К_с = 0.10.

В обхвата на площадката не се наблюдават свлачищни явления и процеси. Най-близко разположеното свлачище се намира на повече от 3 км северно от площадката в района на курортно ядро “Райковски ливади”.

На юг от площадката на около 150 м се намира границата на свлачище “Смолянски езера”, съгласно картата за обхвата на контура на свлачището.

3.5. Вредни физични фактори: шум, вибрации, лъчения

• 
  Шум
  

В основата на нормирането на шума е заложен стремежът да се огра­ничат вредните последствия, които той има върху здравословното състо­яние на човека. При това се търсят граничните стойности, при които не настъпват трайни промени в човешкия организъм, т.е. целта не е достига­нето на действителен акустичен комфорт, а на условия, при които не е за­страшено здравето на човека.

Приемливи са нивата на производствен шум под 70 dB, средна сте­пен на биологично въздействие има шумът от порядъка на 71-84 dB при хигиенна норма 85 dB.

Пределно допустимите нива на звуково налягане в различните зони на населените места са публикувани в “Хигиенни норми № 0-64 за пределно допустимите нива на шум в жилищни райони” (ДВ бр. 161 от 1975 г.) и са представени в следната таблица:

Пътната настилка е асфалтова с двупосочно движе­ние.

Районът е слабо засегнат от антропогенна дейност, което предполага ниски нива на шумово натоварване.

Регламентираните в нашата страна критерии за хигиенна оценка на шума в различни територии и зони на населените места са съответно:

• 
  за постоянен шум – ниво на звука по крива AL dB(A);
  
• 
  за променлив с времето шум – еквивалентно ниво на звука – L_eq dB(A).
  

За преминаващ автосамосвал може да се определи по формулата:

където: L_max – регистрирано максимално ниво на шума в точката на измерване;

Еквивалентното ниво на шума от преминаващи единични моторни средства се определя от израза:

където: Т – разглежданият период от време в секунди;

Еквивалентният шум дава нивото на постоянен шум с обща енергия равна на сумата от енергиите на отделните шумови източници.

Ако използваните автосамосвали имат едни и същи шумови характеристики, формулата придобива вида:

L_eq = 10

За период от 24 часа изразът за усредненото еквивалентно ниво се получава от горната формула и придобива вида:

Ако приемем най-неблагоприятното базово разстояние 55 м, форму­лата придобива вида:

Като заместим, получаваме

При предположение, че автомобилите се движат със средна скорост V км/час и са n броя за работната смяна от 8 часа, те представляват една поредица от еднакви шумови събития с максимално ниво на шума L_max, dB(A) в точка, разположена на разстояние d₀ от оста на движение.

• 
  Вибрации
  

Нор­ми­те за про­из­вод­с­т­ве­ни виб­ра­ции, от­на­ся­щи се за всич­ки ин­с­т­ру­мен­ти, ма­ши­ни и съ­оръ­же­ния, из­точ­ник на виб­ра­ции, се рег­ла­мен­ти­рат със са­ни­тар­ни­те нор­ми за про­из­вод­с­т­ве­ни виб­ра­ции СН № 0-45.

• 
  Вредни лъчения (светлинни, топлинни, радиация)
  

Мотелът ще се изгражда в имоти с №№ 086028, 086029 и 086030 в местността Дългото блато в землището на гр. Смолян. Тяхната обща площ е 13.417 дка.

Според агроекологичното райониране на почвите в България, същите в района на инвестиционното намерение се отнасят към Родопския агроекологичен района на кафявите горски почви. Спадат към Планинската почвена зона на България.
В
района на осъществяване на инвестиционното намерение почвите са изключително кафяви горски и планинско-ливадни.

Кафявите горски почви заемат по-голямата част от терена. Върху тях са се оформили картофени ниви.

Почвообразуващите скали, върху които са се оформили кафявите горски почви, са предимно гранити, гранитогнайси, кристални шисти, пясъчници и глинести шисти. Част от тях се формират върху варовити скали.

Механичният състав на кафявите горски почви е лек. Те са предимно глинесто-песъкливи, средно каменливи. Структурата е рохка. Повечето са средно дълбоки. Хумусният хоризонт е около 15-20 см. Под хумусния хоризонт се развива мощен илувиален хоризонт с мощност 50-70 см.

В района се срещат и трите разновидности кафяви горски почви – светли, преходни и тъмни.

Тук почвообразуването протича под влияние на развиващата се ливадна растителност, която оставя върху повърхността голямо количество мъртви растителни отпадъци, които поради ниските температури бавно се минерализират. По такъв начин се създават благоприятни условия за образуване на чимов хоризонт. Чимовият хоризонт благоприятства развитието на блатния процес, защото когато вече е създаден задържа голямо количество вода.

Под добре оформения чим (10-15 см) лежи добре развит хумусно-акумулативен хоризонт. Долната част на чимовия хоризонт, както и хумусно-акумулативния имат кафеникав оттенък и недобре разложени растителни отпадъци. Хумусният хоризонт постепенно преминава в почвообразуващата скала.

Механичният състав на тези почви е глинесто-песъклив до песъкливо глинест с много скелет.

В района няма ерозирали, нарушени и замърсени почви. И в трите поземлени имота почвите се определят на Х^-та категория.

Изграждането на мотела ще се извършва върху имоти, собственост на инвеститорите. Същите са направили необходимото съгласно ППЗОЗЗ за промяна предназначението на земята.

Обектът “Мотел в местността Дългото блато” се намира в землището на гр. Смолян, на около 1 км след разклона за к.к. Пампорово, на 300 метра преди къмпинга на СБА. Ландшафтът е планински с надморска височина на терена на обекта от 1275 м до 1295 метра.

От рас­ти­тел­но-ге­ог­раф­с­ка глед­на точ­ка (Бон­дев 1991 г.) районът е ви­со­коп­ла­нин­с­ки – в не­го пре­об­ла­да­ват рас­ти­тел­ни фор­ма­ции от иг­ло­лис­т­на­та гор­с­ка рас­ти­тел­ност.

Съг­лас­но фи­то­ге­ог­раф­с­ко­то ра­йо­ни­ра­не на стра­на­та (Бон­дев, 1973 г.) зо­на­та на обек­та по­па­да в Ри­ло-Ро­доп­с­кия ра­йон на Бал­кан­с­ка­та про­вин­ция на Субс­ре­ди­зем­но­мор­с­ка­та по­доб­ласт – под­ра­йон Сред­ни Ро­до­пи. Спе­ци­фи­ка­та на кли­ма­та, ре­ле­фа, над­мор­с­ка­та ви­со­чи­на, вод­ния ре­жим, слън­че­ва­та ра­ди­ация и дру­ги обус­ла­вят т.нар. бо­ре­ал­но-пла­нин­с­ка рас­ти­тел­ност, с най-ти­пич­ни пред­с­та­ви­те­ли иг­ло­лис­т­ни­те ви­до­ве.

Общата площ на парцела, предвидена за разполагане на обекта е 13 413 м². Площта му има форма на неправилен многоъгълник и представлява селскостопански имоти (нива и ливади), от долната страна на третокласния асфалтиран автомобилен път Смолян – Пампорово – III- 8641 (виж сн. 1 и 3). Антропогенната намеса върху растителността района на обекта се изразява с прокараните асфалтов път Смолян – Пампорово и горски пътища, построените туристически обекти (къмпинг на СБА, почивни бази на БНБ и на “Ученически отдих” и на частни лица), третокласен автомобилен път, квартал Езерово, обработваеми площи и др.

П
ри извършените преки теренни наблюдения в началото на месец юни 2006 год. и предишни наши наблюдения, направени в същия района през лятото на 1997 г., установихме следните растителни видове.

Доминантни растителни съобщества върху територията на ливадните площи са тези на житните треви (сем. Poacea), като тревистата растителност в района е представена от тривиални видове житни треви: ли­вад­на мет­ли­ца (Poa pratensis), обик­но­ве­на по­ле­ви­ца (Agrostis capillars), ми­риз­лив­ка (Antoxantum oforatum), ли­вад­на ти­мо­тей­ка (Phlaum pratense), ед­но­го­диш­на мет­ли­ца (Poa annua), ежо­ва гла­ви­ца (Dactylis glomerata), бод­ли­ва вла­сат­ка (Festuca pugnaus).

Бо­бо­ви­те са пред­с­та­ве­ни пре­дим­но от: чер­ве­на де­те­ли­на (Trifolium pratense), бя­ла де­те­ли­на (Trifolium repens), ро­зо­ва де­те­ли­на (Trifolium hybridum), жъл­та де­те­ли­на (Trifolium patens), ин­кар­нат­на де­те­ли­на (Trifolium incarnatum), ро­гоп­ло­ден звез­дан (Lotus corniculatus), глу­ши­на (Vicia faba).

По-чес­то сре­ща­ни ви­до­ве са: обик­но­ве­но срещ­ни­че (Ajuga genevensis), плюс­ко­ви­че (Silene inflata), ма­щер­ка (Thymus sp.), чер­ве­ног­лав­че (Knautia sp.), очи­бо­лец (Potentila), еньов­че (Calium verum), триц­вет­на те­ме­ну­га (Viola tricolor), мар­га­рит­ка (Chrisantheum leucantheum), кло­пач­ка (Rhynantus major), киселец (Rimex acetosa), усойни­че (Echium vulgare), бя­ла че­ме­ри­ка (Veratrum album), не­заб­рав­ка (Myostotis sylvatica).

Край мястото растат типичните рудерални видове: бял рав­нец (Achilea milefolium), ед­роц­ве­тен ло­пен (Verbasum thapsiforme), гарвански лук (Ornitogalum umbelatum (nanum)), ливадно лютиче (Ranunculus ecer), часовниче (Erodium cicutarium), теснолист живовлек (Plantago lanceolata), див мор­ков (Daucus carota), великденче (Veronica chamaedrys), мъртва коприва (Lamium goriganicum (purpuerum)).

В
ърху цялата площ на имотите от 13,5 декара има само десетина броя дървета – трепетлики и тополи в долния край и много малък брой храсти – шипки (виж снимки 1, 3 и 4).

По данни от Националната Стратегия за опазване на биологичното раз­но­образие районът на обекта е с висока степен на значимост по отношение на ендемизма на видовете (виж карта 3 с допълнително отбелязано место­по­ло­жението на обекта). Според Стратегията, районът е с висока степен на зна­чимост по отношение на редките таксони (виж карта 4 с допълнително отбелязано местоположението на обекта). Степента на значимост на района въз основа на обобщените данни за видово богатство е висока (виж карта 7 с допълнително отбелязано местоположението на обекта).

От направените теренни проучвания и преглед на литературни данни може да се заключи, че територията на имотите, предвидена за изграждане на мотел не включва представителни типове при­родни местообитания, включени в Приложение 1 на Закона за биологичното разнообразие, както и местообитания на застрашени, редки и ендемични видове в рамките на Националната екологична мрежа, както и представители на растителни видове, включени в Приложение № 3 към чл. 37 на Закона за биологичното разнообразие. В рамките на имота не са открити растителни видове от списъка към Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания.

Тъй като по-голямата част от терена за разполагане на мотела е обработваема селскостопанска площ (нива), той няма консервационна значимост по отношение на видовото богатство на растителния свят.

Фа­уна­та на разглеждания район съг­лас­но би­оге­ог­раф­с­ко­то под­раз­де­ле­ние се от­на­ся към Ри­ло-Ро­доп­с­кия ра­йон на Пла­нин­с­кия ра­йон (Гру­ев, Б., 1988 г.). Тя има бо­ре­ален и пла­нин­с­ки об­лик.Жи­во­тин­с­ки­ят свят в ра­йо­на се от­на­ся към цен­т­рал­ния ви­со­коп­ла­нин­с­ки фа­унис­ти­чен ра­йон.

Теренът, предвиден за застрояване, е с лек наклон на юг и югоизток и представлява 13.5 декара селскостопански имоти (нива и ливади), разположени под шосето Смолян – Пампорово със средна надморска височина около 1285 метра. В югозападно и югоизточно направление имотите граничат с други селскостопански площи, на юг с малко по площ вторично насаждение – трепетлики и тополи, а на север – със сервитута на шосето Смолян – Пампорово.

Поради сравнително еднообразните условия на средата, засиленото човешко присъствие (оживен автомобилен път; къмпинг на СБА, почивни бази) и агротехническите дейности в разположените в съседство обработваеми земи, животинският свят върху самия имот не се отличава с голямо видово богатство.

• 
  Без­г­ръб­нач­на фа­уна
  

• 
  Ихтиофауна (Ри­би)
  

• 
  Херпетофауна (Зем­но­вод­ни и вле­чу­ги)