Доклад по овос настоящият доклад за овос на обект

Влажността на въздуха е най-висока в периода от м. октомври до м. декември, когато стойностите достигат до 74 %.

Анализът на резултатите, пред­с­та­ве­ни в таб­ли­цата по­каз­ва нез­на­чи­тел­ни раз­ли­чия в ме­сеч­ни­те и го­диш­ни стойнос­ти на от­но­си­тел­на­та влаж­ност в раз­г­леж­да­ния регион.

За анализа на компонент вятър са използвани моделните изследвания на територията на основата на програма Wind Atlas Analysis and Application Program (WAsP), разработена в Рисо лабораторията в Дания, както и програмни продукти разработени от ст.н.с д-р П. Иванов от НИХМ на БАН.

От приложените рози на вятъра за месеците XI,XII,I,II,III и IV става ясно, че преобладаващата посока на вятъра е от север (сектор 0) и северозапад (сектор 330 градуса). Преобладаването на северния вятър е добре изразено, особено през месеците март и април, когато то може да достигне 15-20 %. Средните скорости на вятъра, изчислени на базата на суровите, наблюдателни данни са общо взето ниски, имайки в предвид факта, че надморската височина. е близка до 2000 м – между 2.5 и 3.2 м/сек. С отчитане влиянието на топографията (орография, грапавост и препятствия) действителните скорости на вятъра нарастват в района на метеостанцията, достигайки 5.7 м/сек, главно поради откритостта на терена и силно изразената изпъкналост на терена – орографско влияние. В района на Студенец скоростта на вятъра рязко намалява преди всичко поради това, че там се наблюдава понижение на релефа (изкоп, ограден от висока борова гора) и скоростите не превишават 1.7 м/сек през изследваните месеци на сезона.

п
рез студения период на годината

януари февруари

март април

Наблюдаваните скорости на вятъра в района на Студенец през целия ски сезон са близки до 1.7 м/сек, които са основно от сектор 0 градуса, т.е. от север. Там се наблюдават и ветрове от запад и изток както и от юг, които са с по-малка честота. През този сезон от тези посоки се наблюдават силни и бурни ветрове.

На следващата фигура е показано пространственото разпределение на вятъра по градациите на скоростта, за всички изследвани месеци в метеостанцията. Около 35–40 % от скоростите се падат на градации под 1 м/сек и по-нататък с увеличението на скоростта по абсцисата, честотите падат (изключение правят скорости близки до 3 м/сек). За скорости превишаващи 17–18 м/сек честотите са близки до 0 %.

Процентно разпределение на вятъра

п
о градации на скоростта – вр. Снежанка
Таблица 11. Средна ме­сеч­на и го­диш­на ско­рост на вя­тъ­ра (м/сек)

Станция	I	II	III	IV	V	VI	VII	VIII	IХ	Х	ХI	ХII	Год.
Смолян	1.5	1.8	1.7	1.7	1.4	1.4	1.5	1.5	1.3	1.1	1.3	1.4	1.5
Чепеларе	1.3	1.7	1.7	1.7	1.2	1.1	1.2	1.1	1.1	1.1	1.2	1.1	1.3

Приведените в горната таб­ли­ца ре­зул­та­ти по­каз­ват приб­ли­зи­тел­но ед­на­къв го­ди­шен ход на сред­но­ме­сеч­на­та ско­рост на вятъра, из­ме­рен в стан­ци­ите с 50-го­ди­шен период. В след­ва­щи­те раз­г­леж­да­ния ще се спрем са­мо вър­ху ха­рак­те­рис­ти­ки­те на при­зем­ния вятър, по­лу­че­ни въз ос­но­ва на ин­фор­ма­ци­ята от стан­ция Смолян.

• 
  по-ви­со­ки ско­рос­ти на вя­тъ­ра в 14⁰⁰ ч. и
  
• 
  доб­ре из­ра­зен се­зо­нен ход, с по-мал­ки ско­рос­ти на вя­тъ­ра през лет­ни­те месеци.
  

Средната ско­рост на вя­тъ­ра по по­со­ки е ин­те­рес­на и важ­но разпределение, ха­рак­те­ри­зи­ра­що в се­зо­нен ас­пект цир­ку­ла­ци­он­ни­те осо­бе­нос­ти на раз­г­леж­да­ния район. В ра­йо­на на ст. Смолян пре­об­ла­да­ва­щи през ця­ла­та го­ди­на са вет­ро­ве с по­со­ка N, NW, W и SW. Вероятно се дъл­жи на по­со­че­ния по-го­ре факт, свър­зан с на­ли­чи­ето на реч­на до­ли­на с ори­ен­та­ция Е–W.

В следващата таб­ли­цата е да­де­на чес­то­та­та на вя­тъ­ра в раз­лич­ни ско­рос­т­ни интервали. Получените ре­зул­та­ти показват, че в око­ло 93 % от слу­ча­ите през го­ди­на­та ско­рос­т­та на вя­тъ­ра се из­ме­ня в ин­тер­ва­ла 0 – 5 м/сек. Скорости на вя­тъ­ра 10 м/сек се наб­лю­да­ват приб­ли­зи­тел­но в 5 % от случаите. Случаи със ско­рост на при­зем­ния вя­тър над 20 м/сек се наб­лю­да­ват мно­го ряд­ко и със­тав­ля­ват 0.3 % от об­щия брой случаи.

Честотата на раз­п­ре­де­ле­ние на вя­тъ­ра по по­со­ки (в %) и ти­хо (в %) е да­де­на в таб­ли­ца по-долу. Представено е по ме­се­ци и в го­ди­шен план. Годишното и ме­сеч­ни­те раз­п­ре­де­ле­ния са го­диш­на­та и ме­сеч­ни ро­зи на вятъра, по­ка­за­ни в таб­ли­чен вид. За по-го­ля­ма наг­лед­ност е по­ка­за­на го­диш­на­та ро­за на вя­тъ­ра в гра­фи­чен вид.

Р
оза на ветровете

От анализа на климата се налага извода, че той е особено благоприятен както за развитието на туризма, така и за развитието на средата, в която се осъществяват основните дейности.

В про­уч­ва­не­то за оцен­ка на за­мър­ся­ва­не­то на ат­мос­фер­ния въз­дух в ра­йо­на са об­х­ва­на­ти след­ни­те гру­пи източници:

• 
  транспорт;
  
• 
  би­то­ви източници.
  

Емисиите на азотен диоксид и въглероден оксид са определящи. Причината е най-вече в повишеното общо потребление на бензин, както и повишената употреба на газ “пропан –бутан”.

Като цяло през 2004 г. е регистриран спад в потреблението на бензини, но от друга страна е налице нарастване на употребата на дизелови горива в пътния транспорт. Това е довело до увеличение на емисиите на серен диоксид и азотни оксиди.

Положителна е тенденцията на намаление само за емисиите на олово от автомобилния транспорт, които спадат от 98.5 т през 1999 г. на 15.9 т през 2003 г. в резултат от изпълнението на Националната програма за постепенно преустановяване на производството и употребата на оловни бензини в Р България след 2003 г.

Голяма част от автомобилния поток преминава през населените места, поради което той се явява основен фактор, определящ КАВ в тях.

От­па­дъч­ни­те (из­го­ре­ли­те) га­зо­ве се от­де­лят от ав­то­мо­бил­ния по­ток, кой­то се със­тои от раз­лич­ни ви­до­ве ав­то­мо­би­ли. Ко­ли­чес­т­во­то им е раз­лич­но за то­вар­ни­те ав­то­мо­би­ли и ле­ки­те ко­ли, а съ­що по от­но­ше­ние на бен­зи­но­ви­те и ди­зе­ло­ви­те дви­га­те­ли.

При из­га­ря­не­то на теч­ни­те го­ри­ва се от­де­лят твър­ди, теч­ни и га­зо­об­раз­ни ве­щес­т­ва. Те по­па­дат във въз­ду­ха на ви­со­чи­на­та на аус­пу­си­те (око­ло 50 см от по­вър­х­нос­т­та на зе­мя­та) и се раз­п­рос­т­ра­ня­ват с раз­лич­на ско­рост в за­ви­си­мост от тех­ния вид и ат­мос­фер­ни­те ус­ло­вия.

Днес към ос­нов­ни­те за­мър­си­те­ли на окол­на­та сре­да при ек­с­п­ло­ата­ци­ята на ДВГ, свър­за­ни не­пос­ред­с­т­ве­но със със­та­ва на из­пол­з­ва­ни­те бен­зи­но­ви, ди­зе­ло­ви, га­зо­ви го­ри­ва и раз­лич­ни­те ви­до­ве мас­ла след­ва да се от­не­сат:

То­ва са въз­мож­ни­те за­мър­си­те­ли, ко­ито те­оре­ти­чес­ки би­ха мог­ли да се от­де­лят при дви­же­ние на ДВГ по пъ­ти­ща­та. Точ­ни­ят ко­ли­чес­т­вен и ка­чес­т­вен със­тав е фун­к­ция от ви­да на дви­га­те­ли­те, от ус­ло­ви­ята на ек­с­п­ло­ата­ция, от ви­да на го­ри­ва­та, от пъ­ти­ща­та и т.н.

При из­га­ря­не на 1 кг от из­пол­з­ва­ни­те у нас го­ри­ва те­зи стойнос­ти са приб­ли­зи­тел­но след­ни­те:

Чрез “Методика за определяне на разсейването на емисиите на вредни вещества от превозни средства и тяхната концентрация в приземния атмосферен слой”, регламентирана от Закона за чистотата на атмосферния въздух се пресмятат емисиите от линейни източници (пътища и конкретни улици или части от тях, в които се разглеждат като отделни пътни участъци) по опростена методика. В зависимост от броя на МПС по отделните категории (общо около 250 МПС – леки коли, лекотоварни и автобуси), времето на броене (едно денонощие – 1440 мин.) и типа на замърсителя, съответните емисии (g/m.s) са:

• 
  
  Каталог: ovos
  
  
  
  Изтегляне 1.99 Mb.
  
  Сподели с приятели: