Степен на значимост и застрашеност

Степен на значимост и застрашеност

на влечугите в района на обекта

• 
  Орнитофауна
  

Видовете птици в района около мястото за изграждане на мотела са представители на орнитокомплекса на горските птици.

Мно­го доб­ре e про­уче­нa гнез­до­ва­та ор­ни­то­фа­уна на съ­сед­ната те­ри­то­рии – Пам­по­ро­во (Нан­ки­нов, Д., 1987 г.), По­ра­ди непосредствената ге­ог­раф­с­ка­та бли­зост на ку­рор­та Пам­по­ро­во (5–10 км), приб­ли­зи­тел­но ед­нак­ви­те над­мор­с­ки ви­со­чи­ни и ти­па на рас­ти­тел­нос­т­та (смър­чо­ви го­ри) те­зи дан­ни, заедно с дан­ни от мо­ног­ра­фи­ята “Пти­ци­те на Ро­до­пи­те” (Ми­чев, Т., Пет­ров, Ц.), са изцяло представителни и за района на коментирания обект. По­тен­ци­ал­ни пред­с­та­ви­те­ли на ор­ни­то­фа­уна­та са: ма­лък яс­т­реб (Accipiter nisus), обик­но­вен мише­лов (Buteo buteo), ле­щар­ка (Bonasia bonasia), гри­вяк (Columba palumbus), ку­ко­ви­ца (Cuculus canorus), че­рен къл­вач (Dryocopus martius), зе­лен къл­вач (Picus viridis), го­лям пъс­тър къл­вач (Dendrocopus major), бе­лог­ръб къл­вач (Dendrococpus leucotos), гор­с­ка чу­чу­ли­га (Lullula arborea), гор­с­ка бъб­ри­ца (Authus trivialis), вод­на бъб­ри­ца (Authus spinoletta), пла­нин­с­ка стър­чи­опаш­ка (Motаcilla cinerea), орех­че (Troglodites troglodites), гор­с­ка за­ви­руш­ка (Prunella modilaris), чер­ве­ног­ръд­ка (Erithacus rubecula), до­маш­на чер­ве­но­опаш­ка (Phoenicurus ochrurus), бе­ло­гуш дрозд (Turdus torquatos), кос (Trudus merula), по­ен дрозд (Turdus philomelos), име­лов дрозд (Turdus viscivorus), чер­ног­ла­во коп­ри­вар­че (Sylvia atricapilla), елов пе­вец (Phylloscopus collybita), жъл­тог­ла­во крал­че (Regulus regulus), чер­ве­ног­ла­во крал­че (Regulus indicapillus), лъс­ка­вог­лав си­ни­гер (Parus polustris), ма­то­вог­лав си­ни­гер (Parus montanus), го­лям си­ни­гер (Parus major), ка­чу­лат си­ни­гер (Parus cristatus), бо­ров си­ни­гер (Parus ater), гор­с­ка зи­дар­ка (Sitta europaea), чер­ве­но­гър­ба сврач­ка (Lanius collurio), сой­ка (Carrulus glandarius), со­ке­ри­ца (Nucifraga cariocatactes), обик­но­ве­на чин­ка (Fringilla coelebs), ди­во ка­нар­че (Serinus serinus), зе­ле­ни­ка (Carduelis chloris), ка­дън­ка (Carduelis cardielis), ел­хо­ва ска­тия (Carduelis spinus), кръс­то­чов­ка (Loxia cuvirostra), чер­ве­нуш­ка (Pyrrhula pyrrhula).

Поради близостта на района със селскостопански площи и с кварталите Невястата и Езерово често срещани са и някои синантропни видове птици: сива врана(Corvus corone), чавка (гарга) (Corvus monedula), сврака (Pica pica).

Съг­лас­но Приложение № 2 с Приложение № 3 от то­зи спи­сък не­за­щи­те­ни са един­с­т­ве­но гри­вя­кът (Columba palumbus), сойка­та (Garrulus glandarius), сивата врана(Corvus corone), гаргата (Corvus monedula), и свраката (Pica pica).

Мал­ки­ят яс­т­реб (Accipiter nisus), обик­но­ве­ни­ят ми­ше­лов (Buteo buteo) имат ста­тут на зас­т­ра­ше­ни ви­до­ве в Чер­ве­на­та кни­га на Бъл­га­рия, но са с бла­гоп­ри­ятен ста­тус.

Чер­ни­ят къл­вач (Dryocopus martius) и бе­ло­гър­би­ят къл­вач (Dendrocopos leucotos) са ред­ки ви­до­ве в Чер­ве­на­та кни­га, но съ­що с бла­гоп­ри­ятен ста­тус.

Съг­лас­но SPEC ка­те­го­ри­за­ци­ята на ев­ро­пейс­ки­те пти­ци (Ticher, Heath, 1994; Ми­чев, Т., Пет­ров, Ц. “Пти­ци­те в Ро­до­пи­те”) сред спо­ме­на­ти­те в гор­ния спи­сък пти­ци не при­със­т­ват ти­по­ве, има­щи ка­те­го­рия Spec 1 (гло­бал­но зас­т­ра­ше­ни ви­до­ве), а към Spec 2 (ви­до­ве, кон­цен­т­ри­ра­ни в Ев­ро­па и с неб­ла­гоп­ри­ятен при­ро­до­за­щи­тен ста­тус) се отнася са­мо Alectoris graela и Picus viridis (но в бъл­гар­с­ка­та Чер­ве­на кни­га те са без ка­те­го­ри­я). Към ка­те­го­ри­ята Spec 3 (ви­до­ве, не­кон­цен­т­ри­ра­ни в Ев­ро­па, но с неб­ла­гоп­ри­ятен при­ро­до­за­щи­тен ста­тус) се от­на­ся Columba palumbus (не е вклю­чен в Чер­ве­на­та кни­га на Бъл­га­ри­я).

В ка­те­го­ри­ята Spec 4 (ви­до­ве с бла­гоп­ри­ятен при­ро­до­за­щи­тен ста­тус, но кон­цен­т­ри­ра­ни в Ев­ро­па и с на­ма­ля­ва­ща чис­ле­ност) са Parus cristatus, Regulus regulus, Regulus indicapilus, Serinus serinus, Carduelis chloris, Carduelis spinus, Fringila coelebs, Turdus merula, Turdus torquatos, Sylvia atricopila, Prunella modulatis (ни­кои от те­зи ви­до­ве не са вклю­че­ни в Чер­ве­на­та кни­га на Бъл­га­ри­я).

От ана­ли­за е оче­вид­но, че сред по­тен­ци­ал­ни­те пред­с­та­ви­те­ли на ор­ни­то­фа­уна­та на района не се сре­щат ви­до­ве, ко­ито да са зас­т­ра­ше­ни и съ­щев­ре­мен­но с не­бла­гоп­ри­ятен ста­тус (уяз­ви­ми, ред­ки, на­ма­ля­ва­щи).

По­ве­че­то от пред­с­та­ви­те­ли­те са три­ви­ал­ни ви­до­ве за ви­со­коп­ла­нин­с­ки­те иг­ло­лис­т­ни го­ри, по­ве­че­то от ко­ито се на­ми­рат под за­щи­та­та на Закона за биологичното разнообразие.

• 
  Бо­зайни­ци
  

Добрата хранителна база, която предоставят околните селскостопански площи, е предпоставка за развитие на дребни бозайници от разредите насекомоядни и гризачи:

Сивият заек (Lepas europaeus) е обичаен представител на бозайниците. Горите и поляните в района се обитават от сърни (Capreolus capreolus).

Посочените видове са широко разпространени и нямат природо­защитен статус.

Според Националната Стратегия за опазване на биологичното разно­образие районът на обекта е с висока степен на значимост по отношение на ендемизма на видовете (виж карта 3 с допълнително отбелязано местопо­ложението на обекта). Според Стратегията районът е с висока степен на значимост по отношение на редките таксони (карта 4 с допълнително отбе­лязано местоположението на обекта). Степента на значимост на района въз основа на обобщените данни за видово богатство е с висока степен на значи­мост (виж карта 7 с допълнително отбелязано местоположение на обекта).

Територията на бъдещото ваканционно селище не е място за размножаване, хранене и почивка при миграции и линеене на дивите животни. Районът на обекта не е КОРИНЕ място, Рамсарско място и не е орнитологично важно място.

Площта на имотите, предстоящи за застрояване не се населява трайно от животински видове, вклю­чени в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообрази. В рамките на имотите не са установени местообитания на застра­шени, редки и ендемични видове в рамките на Националната екологична мрежа.

Съгласно ландшафтното райониране на Република България площадката на бъдещия “Мотел” попада в Централно балканската планинска котловинна ландшафтна област.

Лан­д­шаф­тът на местността Дългото блато е ти­пич­но ви­со­коп­ла­нин­с­ки. Ха­рак­тер­ни­те му осо­бе­нос­ти се оп­ре­де­лят от ком­п­лекс при­род­ни фак­то­ри, включ­ва­щи: слож­нос­т­та на кон­фи­гу­ра­ци­ята на те­ре­на, ви­со­ки­те над­мор­с­ки рав­ни­ща – над 1200 м, осо­бе­нос­ти­те на кли­ма­та, поч­ви­те, ви­до­во­то раз­но­об­ра­зие, раз­по­ло­же­ние и със­то­яние на рас­ти­тел­на­та пок­рив­ка.

Вли­яние вър­ху лан­д­шаф­та оказ­ват и ан­т­ро­по­ген­ните фак­то­ри – раз­по­ло­же­ни­ето на еле­мен­ти­те на ку­рор­т­на­та ин­ф­рас­т­рук­ту­ра (къмпинг СБА, бази за отдих, път и др.)

Всич­ки спо­ме­на­ти фак­то­ри, раз­г­леж­да­ни в ком­п­лекс, са обо­со­би­ли те­ри­то­рия с ви­со­коп­ла­нин­с­ки лан­д­шафт, про­ме­нен в значителна степен от ан­т­ро­по­ген­но вли­яние.

В района около площадката се обособяват следните видове ландшафти:

• 
  горски иглолистен склонов;
  
• 
  горски иглолистен билен;
  
• 
  горски иглолистен долинен;
  
• 
  ливаден склонов;
  
• 
  ливаден билен;
  
• 
  ливаден равнинен;
  
• 
  водни ландшафти – деретата западно и източно от площадката;
  
• 
  транспортен – пътя Смолян – Пампорово;
  
• 
  антропогенен селищен равнинен;
  
• 
  антропогенен селищен склонов.
  

Районът на площадката е с уникален ландшафт, съчетаващ равнинни с много стръмни терени, разположени на север и юг от оценяваната територия. В северно направление се издигат стръмни склонове, изградени от риолитови скали, обрасли със смърчови гори. Югоизточно от обекта и северно от най-долното Смолянско езеро и гр. Смолян се намира скален масив – природна забележителност Невястата – Турлука, подчертаващ характерния облик на ландшафта.

Обектът преобладава като елементарен с въздействието си върху околната среда и поради това средата се приспособява към антропогенните въздействия.

3.9. Природни обекти

В относително по-голяма близост до обекта (около 800 м от обекта), в зем­ли­ще­то на гр. Смо­лян се намира природната забележителност Не­вяс­та­та – Тур­лу­ка. Представлява внушителен ска­лен риолитен масив, разположен се­вер­но от най-дол­но­то Смо­лян­с­ко езе­ро.

На около 4 километра се намира Смо­лян­с­ки во­до­пад (0.2 ха) – во­до­пад на Кри­ва ре­ка край Смо­лян. Ви­со­чи­на­та на па­да е 20 m, над­мор­с­ка ви­со­чи­на 950 м (За­по­вед № 3796 / 11.10.1965 г. на МГГП).

В сравнителна близост (3–5 км), но на значително по висока надморска височина се намира природната забележителност “Смолянски езера”.

П
редставлява гру­па от пла­нин­с­ки езе­ра със свла­чи­щен про­из­ход и част от горски масив, покрит със смърчови гори с обща площ 49,5 ха. Обя­ве­на е със За­по­вед № 374 на КОПС (ДВ бр. 39 / 1982 г.) с цел за­паз­ва­не на ра­йо­на око­ло езе­ра­та.Защитената територия включва три от седемте Смолянски езера, заемащи по-високите надморски височини в сравнение с останалите. Най-високо разположено е Мътното (Вълшебното) езеро, заемащо плитко понижение в подножието на скалисти склонове, заобиколено от високи смърчови гори. Площта му е 2.51 дка, дълбочината му до 5.05 метра, като няма видим отток. Най-голямо е езерото, разположено на надморска височина 1500 метра в близост до параклиса “Свети Дух”. Площта му е около 17 декара, а дълбочината до 4 метра. По-голямата част от повърхността му е заета от торфен пласт с дебелина до 1 м. Трeтото езеро( Бистрото) е отделено от голямото езеро с тясна ивица суша и се захранва частично с вода от него. Югоизточната му част е оградена с насипна дига, през която минава горски път и туристически маршрут за вр. Мургавец и курорта Пампорово. Площта на това езеро е 6.35 дка а дълбочината му до 2.9 метра. И трите езера са във връзка с голямото Смолянско свлачище.

На около 7 километра от разглежданите имоти по права линия в западно направление се разполага резерват “Сосковчето”.

В При­ло­же­ние № 2 към чл. 8, ал. 1 от За­ко­на за за­щи­те­ни­те те­ри­то­рии ре­зер­ва­тът фи­гу­ри­ра под но­мер 30. Обя­вен е със За­по­вед № 508 от 28.03.1968 г. на МГГП. Бу­фер­на­та му зо­на е оп­ре­де­ле­на със За­по­вед 1094 на КОПС при МС от 03.12.1986 г.

Площ­та на ре­зер­ва­та е 177.5 ха и включ­ва от­де­ли­те 1045, 1046 и 1047 по Ле­со­ус­т­ройс­т­ве­ния про­ект на Дър­жав­но лес­ни­чейс­т­во – гр. Смо­лян (1990). Ре­зер­ва­тът “Сос­ков­че­то” е обя­вен с цел опаз­ва­не дев­с­т­ве­ния ха­рак­тер на ве­ков­на смър­чо­ва го­ра, кра­си­вия при­ро­ден пейзаж, ин­те­рес­ни во­до­па­ди, увив­на рас­ти­тел­ност, ка­то оби­та­ли­ще на меч­ки, сър­ни, еле­ни и дру­ги; за изу­ча­ва­не в бъ­де­ще на гор­с­ко-дър­ве­син­на­та рас­ти­тел­ност, съ­об­щес­т­ва и би­ото­пи.

В обхвата на площадката и в района в близост до нея няма установени и регистрирани археологически и културно-исторически находки, които биха могли да бъдат засегнати по време на строителството и експлоатацията на обекта.

* реализацията на инвестиционното предложение;

* ползването на природните ресурси;

* емисиите на вредни вещества при нормална експлоатация и при извън­редни ситуации, генерирането на отпадъци и създаването на дискомфорт

Прогнозата и оценката на очакваните изменения в качествата на атмосферния въздух е свързана с два периода:

• 
  на строително – монтажни работи;
  
• 
  на експлоатация на комплекса.
  

Преобладаващо, в периода на строителство въздуха се замърсява с нетоксична прах и в по-малка степен от отпадъчните газове от работата на двигателите с вътрешно горене на транспортните средства и строителна техника.

Прахът от строителните работи обикновено се отлага на няколко метра от източника. По-дребните фракции, вкл. тези с респираторен размер (под 10 микрона) обикновено се разнасят от въздушните течения и се разсейват в атмосферата. По принцип, прахът от строителните работи не е респираторен, което е основна причина да се счита, че той не е опасен за работещите на строителната площадка.

Главен източник на респирабилни частици са дизеловите двигатели на строителната техника и транспортните средства. Те обаче няма да допринесат съществено за замърсяването на въздуха още повече, че теренът, предмет на оценка е под въздействието на разнообразен ветрови пренос, което го определя като среда с мощен самоочистващ фактор.

Съгласно Методиката за изчисляване на емисиите от вредни вещества по балансови методи – CORINAIR-94, замърсителите от отпадъчни газове от двигателите с вътрешно горене на сроителната техника и механизация са разделени в 4 групи:

• 
  SO_x, NO_x, ЛОС, CH₄, CO, CO₂, N₂O, NH₃;
  
• 
  тежки метали;
  
• 
  устойчиви органични замърсители;
  
• 
  сажди.
  

Като се има предвид, че инвестиционното предложение визира дребно мащабно строителство с конкретни срокове за изпълнение на СМР и поради съществуващата известна териториална самостоятелност, следва да се очаква, че периода на строителство на мотела замърсяването на въздуха ще бъде в границите на приемливото за тези периоди.

Въздействие върху атмосферния въздух по време на експлоатацията на комплекса ще окажат моторните превозни средства.

В таблицата по-долу са показани емисиите на различни замърсители, които се отделят при движението на 110 МПС (в т.ч. лекотоварни и автобуси). Посоченият брой МПС е приблизителен и отразява автомобилите, които се очаква да преминават по трасето¹ за 24-часов период. Този брой на МПС е приет като максимален и ще е характерен основно за края на седмицата.

От посочената таблица е видно, че основните замърсители са въглеродни оксиди, азотни оксиди, ПАВ и сажди, с количества, които се определят като пренебрежимо ниски.

Възможни неблагоприятни въздействия върху качествата на атмосферния въздух могат да се очакват, ако извозването на кофите с боклук не се извършва съгласно приет между инвеститора и общината график.

С изграждането на мотела се очаква и увеличаване на натоварването на околната среда от туристи. Като цяло нарастването на посещаемостта има отношение повече към факторите водопотребление, отпадъци и шум, отколкото към останалите компоненти на околната среда. Въпреки това струпването на множество хора на сравнително малка територия води до промени в микроклиматичните особености и най-вече в незначително нарастване на температурата на въздуха^. Това най-вече се отнася до застроени или затворени пространства, без възможност за свободна циркулация на въздуха. Базирано на факта, че рекреациония капацитет на територията, обект на проекта е изчислен съгласно действащите методики и на база ниския процент на предвиденото застрояване, осигуряващо свободна атмосферна циркулация, въздействие върху микроклиматичните характеристики на района не се очаква.

По данни на инвеститора отоплението на мотела ще бъде основно с климатици и камини на дърва в някои от помещенията.

При ус­ло­вие, че се во­ди пра­ви­лен ре­жим на го­ре­не и ко­ми­ните са с ви­со­чи­на, от­го­ва­ря­ща на нор­ма­тив­ни­те изис­к­ва­ния, не се очак­ва камините да се бъдат из­точ­ник на за­мър­ся­ва­не на въз­ду­ха.

Прогнозата за въздействие върху качествата на атмосферния въздух обхваща периодите на строителство и експлоатация на предвидените с инвестиционното предложение обекти и се характеризира, както следва:

• 
  по вид въздействието е пряко и е присъщо само за периода на строителство, когато е възможно отделяне на газови емисии над нормите от строителната техника и транспорта; определя се като обективно присъщо и краткотрайно; въздействие върху атмосферния въздух по време на експлоатацията на комплекса не се очаква, тъй като дейността и обслужването му не са свързани с вредни емисии във въздушния басейн;
  
• 
  по продължителност въздействието е краткотрайно и обективно необходимо по време на строителството; по време на експлоатацията въздействието е постоянно и положително, предвид пространствената организация и високата степен на озеленяване, предвидени от инвестиционното предложение;
  
• 
  по обратимост – въздействието върху атмосферния въздух е обратимо, тъй като по продължителност и обем периодът на строителство е ограничен, а самовъзстановителната способност на средата, в която ще се изгради комплекса – висока;
  
• 
  по териториален обхват – въздействието е ограничено, предимно с точков характер и само по време на изграждане на комплекса;
  
• 
  по честота – еднократно, ограничено във времето, предвид продължителността на етапа на строителство;
  
• 
  според риск за човешкото здраве – по време на строителството са възможни инциденти, ако не се спазват изискванията на нормативните документи; по време на експлоатацията на комплекса рискове за човешкото здраве не се очакват;
  
• 
  кумулативен ефект – няма.
  

• 
  Водопотребление за обекта – питейно-битови води
  

При брой на обитателите – 150 (легла) се получават следните питейни водни количества:

Техническите загуби се приемат 20 % от Q_ср.дн. и се прибавят към Q_{макс.дн.} и Q_{макс.часово}.

Технически загуби: 0.20 × 0.59 = 0.12 л/сек

Q_{макс.дн.} = 0.86 + 0.12 = 0.98 л/сек

Q_{макс.часово} = 1.48 + 0.12 = 1.60 л/сек

• 
  
  Каталог: ovos
  
  
  
  Изтегляне 1.99 Mb.
  
  Сподели с приятели: