Средните температури за зимните месеци за периода 1966 г. – 1980 г. определени за х. Студенец на кота 1 735 м надморска височина са : ХII –2.6 °С, I –4.5 °С, II –3.0 °С, III – 1.2 °С, IV 2.9 °С.
Таблица 2. Средни месечни максимални температури на въздуха
Станция
|
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
VIII
|
IХ
|
Х
|
ХI
|
ХII
|
год.
|
Райково
|
3.4
|
5.2
|
8.3
|
14.1
|
18.7
|
22.1
|
24.7
|
25.1
|
21.2
|
15.9
|
10.5
|
5.5
|
14.6
|
Смолян
|
1.8
|
3.7
|
6.3
|
11.8
|
16.4
|
19.7
|
22.2
|
22.7
|
19.3
|
14.3
|
9.0
|
4.2
|
12.6
|
Чепеларе
|
3.0
|
4.6
|
7.2
|
12.8
|
17.6
|
20.4
|
23.6
|
23.4
|
19.9
|
15.1
|
9.9
|
4.9
|
13.5
|
х. Персенк
|
0.5
|
0.1
|
2.3
|
7.2
|
12.0
|
15.2
|
17.5
|
18.3
|
14.6
|
9.9
|
6.4
|
1.7
|
8.7
|
Таблица 3. Средни месечни минимални температури
Станция
|
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
VIII
|
IХ
|
Х
|
ХI
|
ХII
|
год.
|
Райково
|
5.5
|
4.5
|
2.2
|
2.3
|
6.2
|
9.1
|
10.7
|
10.0
|
7.0
|
3.6
|
0.8
|
3.1
|
2.9
|
Смолян
|
5.2
|
3.4
|
2.1
|
2.9
|
7.2
|
10.6
|
12.6
|
12.4
|
9.0
|
5.3
|
1.8
|
2.6
|
4.0
|
Чепеларе
|
7.0
|
5.7
|
3.5
|
1.0
|
4.9
|
8.3
|
9.5
|
8.9
|
6.1
|
2.8
|
0.2
|
4.4
|
1.7
|
х. Персенк
|
8.0
|
6.8
|
5.2
|
0.5
|
4.2
|
7.1
|
8.9
|
9.2
|
5.9
|
2.4
|
0.5
|
5.5
|
0.9
|
Вследствие на разположението на района спрямо северозападните и западните нахлувания, които през лятото носят основните валежи у нас, амплитудата на колебание между сезонните суми на валежите не надвишава 10-12%.
Таблица 4. Средна месечна и годишна температура
на връх Снежанка
Мес.
|
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
VIII
|
IХ
|
Х
|
ХI
|
ХII
|
год.
|
Средно
|
-4.7
|
-5.5
|
-3.3
|
1.8
|
11
|
9.9
|
11.7
|
11.5
|
8.8
|
4.6
|
-0.1
|
-0.1
|
-0.3
|
Макс
|
-1.7
|
-1.5
|
1.0
|
9.0
|
8.3
|
12.1
|
14.5
|
14.1
|
12.9
|
8.5
|
9.0
|
9.0
|
1.0
|
Миним.
|
-8.2
|
-9.1
|
-8.3
|
-9.0
|
3.3
|
7.6
|
10.0
|
9.1
|
5.7
|
2.4
|
-8.0
|
-8.0
|
-8.0
|
В таблица 5 са дадени средните годишни и сезонни суми на валежите. Годишната сума на валежите в мм е 868 мм. За южнобългарската климатична подобласт сезонното разпределение на валежите има характерното такова за средиземноморската климатична област: зимен максимум и лятно-есенен минимум, като годишното количество възлиза на 937 мм. Максималните валежи са през пролетта на май и юни, а минималните са края на лятото август и септември. Не са изключени обаче краткотрайни интензивни валежи и в най-сухите години, даващи месечна валежна сума над 200-260 мм. (например 1983, 1989, 1991, 1994, 2005 г.) Максималните средно денонощни валежи са достигали и до 186 мм (Устово 1961 г.) но обикновено са по-ниски.
Таблица 5. Средни годишни и сезонни суми на валежите
Станция
|
Надморска височина
|
Годишни
валежи
|
Сезонни валежи
|
зима
|
пролет
|
лято
|
есен
|
м
|
мм
|
мм
|
мм
|
мм
|
мм
|
Чепеларе
|
1150
|
823
|
209
|
206
|
227
|
181
|
Широка лъка
|
1058
|
859
|
225
|
213
|
228
|
193
|
Славейно
|
1078
|
991
|
234
|
250
|
275
|
232
|
Устово
|
Закрита
|
937
|
249
|
228
|
243
|
217
|
Райково
|
868
|
911
|
259
|
208
|
235
|
209
|
х. Персенк
|
Закрита
|
868
|
176
|
249
|
250
|
193
|
Манастир
|
1500
|
1159
|
309
|
259
|
296
|
295
|
Средният брой дни с дъжд (първия ред) и със сняг (втория ред) за месеците от годината за станция Чепеларе са както следва:
Таблица 6. Среден брой дни с дъжд,
Станция Чепеларе
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
VIII
|
IХ
|
Х
|
ХI
|
ХII
|
1
|
2
|
3
|
7
|
14
|
13
|
10
|
6
|
6
|
7
|
6
|
4
|
7
|
6
|
2
|
|
|
|
|
|
|
|
1
|
4
|
Снежна покривка с дебелина 800 мм се задържа в период от около 120 дни годишно. Средната продължителност (в дни) на максималния безвалежен период за станция Чепеларе са показани в следната таблица:
Таблица 7. Продължителност
на максималния безвалежен период
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
VIII
|
IХ
|
Х
|
ХI
|
ХII
|
9
|
9
|
10
|
9
|
6
|
6
|
8
|
12
|
13
|
11
|
10
|
10
|
Периодът 1993–1994 г. се оказа изключително сух по отношение на валежите, а 1993-94 година беше период с 18 последователни месеца с валеж значително под нормалния (около 25–30 % от нормалния валеж). Следващите години до 2001–2002 са също сухи, но с годишна сума на валежите приближаваща се до нормата.
Снежната покривка се образува средно през втората половина на ноември, като най-рано започва в началото на октомври, а най-късно първата десетдневка на януари. Продължителността на дните със снежна покривка за метеорологична станция Смолян е 125 дни, а за метеорологична станция Широка лъка е 137 дни. Средният брой дни с непрекъсната снежна покривка е от 112 до 250 дни в зависимост от надморската височина и водността на годината. В най-високите части тази продължителност може да достигне до 171 дни.
Максималната месечна височина на снежната покривка в см за станциите 1 – Смолян и 2 – Широка лъка са дадени в таблица 8.
Таблица 8. Височина на снежната покривка
ст.
|
Х
|
ХI
|
ХII
|
I
|
II
|
III
|
IV
|
ср.
|
max
|
ср.
|
max
|
ср.
|
max
|
ср.
|
max
|
ср.
|
max
|
ср.
|
max
|
ср.
|
max
|
1.
|
6
|
-
|
5
|
28
|
22
|
68
|
32
|
83
|
32
|
102
|
32
|
115
|
4
|
44
|
2.
|
17
|
-
|
6
|
37
|
23
|
70
|
27
|
78
|
23
|
74
|
19
|
68
|
5
|
38
|
Съгласно Intergovernmental Panel on Climate Change (IPCC) се предвижда увеличение на температурата и редукция на валежите. Резултатите от климатичните модели, симулиращи снежна покривка за различни сценарии са показали намаление на дебелината на снежната покривка в Алпите на височина под 1500 м в периода 2010-2039 (2020). В България все още не са правени опити за моделиране на снежната покривка в условията на променящия се климат.
Таблица 9. Разпределение на валежите в годината,
определени в станцията на връх Снежанка
Мес.
|
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
VIII
|
IХ
|
Х
|
ХI
|
ХII
|
Средно
|
75.83
|
91.33
|
82.58
|
84.49
|
92.33
|
106.7
|
83.66
|
77.34
|
36.31
|
49.87
|
99.74
|
127.3
|
Макс.
|
190.7
|
209.4
|
181.8
|
151.1
|
165.9
|
259.6
|
141.4
|
143
|
92.6
|
146.2
|
206.2
|
256.2
|
Миним.
|
4.0
|
24.4
|
6.7
|
40.8
|
45.3
|
17.1
|
21.3
|
10.9
|
5.7
|
10.4
|
15.8
|
9.8
|
Сподели с приятели: |