Доклад по овос настоящият доклад за овос на обект

Отвеждането на всички отпадни води от обекта трябва да се извърши след извършване на локално пречистване, осигуряващо стойности на показателите на водата за приемник втора категория. Заустването на пречистените води може да се извърши в съществуващото дере, вливащо се в Муневско дере в югозападно направление.

При извършване на строителните дейности не се очаква унищожаване на значими местообитания на безгръбначни и гръбначни животни (земноводни, влечуги, птици и бозайници). В близост до мястото на изграждане на мотела не съществуват защитени природни територии, които да са орнитологично значими места. Не се предвижда унищожаване на значителни площи обработваеми земеделски земи, поради което няма да се редуцира хранителната база за птиците в района.

Поради относително неголямата площ на имота и еднообразието на екологичните ниши за птиците върху територията му, експлоатацията на обекта няма да доведе до чувствителни промени в състава на орнитоценозата в района.

Върху дребните бозайниците в района ще действа факторът безпокойство от извършването на строителните дейности и работата на строителната механизация и временно унищожаване на част от местообитанията им.

Не се очаква емитиране на вредни вещества в атмосферата, водите и почвата, в количества които да повлияят неблагоприятно върху животинския свят в района при функционирането на ваканционното селище.

Имайки в предвид факта, че в настоящия момент през района преминават асфалтирано шосе за к.к Пампорово и за гр. Пловдив, както и отсъствия на местообитания за едри бозайници и горски птици в рамките на разглежданите имоти, може да се заключи, че чувствително въздействие от строителството и експлоатацията на мотела върху наличните животните в района не се очаква.

Въздействието върху животински представители в периода на строителство и експлоатацията на обекта “Мотел в местността Дългото блато” ще бъде:

• 
  по териториален обхват – локално (в граничите на работната площадка);
  
• 
  по степен на въздействие – незначително, при качествено извършена рекултивация;
  
• 
  по продължителност – краткотрайно;
  
• 
  по честота – еднократно;
  
• 
  кумулативни и комбинирани въздействия – не се очакват.
  

Ландшафтът представя благоприятни възможности за реализацията на инвестиционното предложение, тъй като има подходящо южно изложение, сравнително равнинен терен и удобна връзка с пътя Смолян – Пампорво, тангиращ към площадката.

С архитектурно-застроителното решение ще се търси сполучливо вписване в ландшафта на района, в хармония с планината и характерния за Родопите архитектурен стил. В изготвения ПУП-ПРЗ се предвижда средноетажно строителство – 4 етажа с височина на сградата 12 метра, средна плътност на застрояване – 30 %, като преобладава озеленяването – 50 %. Ще бъде изготвен проект за озеленяване и вертикална планировка на площадката, като ще се използват местни характерни за района растителни видове. Предвиденото застрояване и очакваното архитектурно оформление в духа на традиционния родопски стил ще гарантират сполучливо и оптимално вписване в околната среда, без да създават визуален дискомфорт.

С реализацията на проекта ландшафтът ще се натовари с нова социално-икономическа функция, която ще се изразява със засилване на антропогенния му характер. Въздействието ще се проявява в следните насоки:

• 
  Нова социално-икономическа функция.
  
• 
  Увеличаване на антропогенното въздействие чрез промяна предназначението (характера) на земите.
  
• 
  Изграждане на нови сгради.
  
• 
  Изграждане на техническа инфраструктура – пътен подход, алейна мрежа, водопровод, електропровод, канализация, пречиствателно съоръжение, паркинг, площадки за спорт и отдих и др.
  

Същевременно се очаква да се запази устойчивостта на ландшафта по отношение на досегашните му функции.

Изпълнението на подходящ проект за вертикална планировка и озеленяване на площадката ще има благоприятен естетически ефект и ще служи като непосредствена връзка с прилежащите територии.

На­дя­ва­ме се про­ек­т­на­та кон­цеп­ция за обек­та да го впи­ше спо­луч­ли­во в лан­д­шаф­та на ра­йо­на, в съз­ву­чие с хар­мо­ни­ята на пла­ни­на­та и мес­т­ни­те ар­хи­тек­тур­ни тра­ди­ции, как­то и със съ­щес­т­ву­ва­ща­та ве­че туристическа ин­ф­рас­т­рук­ту­ра.

• 
  териториален обхват – малък;
  
• 
  степен на въздействие – запазва се характера на ландшафта – антропогенен, устойчивост по отношение новата функция;
  
• 
  честота – постоянна;
  
• 
  възможност за възстановяване – да;
  
• 
  кумулативен ефект – няма.
  

Анализът на съществуващото състояние и очакваните изменения на компонентите на околната среда показва, че само в процеса на строителството, при невнимателно боравене с горива, масла, машини и др. е възможно да се прояви негативно въздействие, което се оценява като слабо вероятно.

Потенциални рискове за здравето на работниците могат да се появят основно по време на строителството на обекта в резултат от неспазване указанията за работа по отделните строителни процеси.

Съгласно Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използването на работното оборудване (ДВ бр. 54 от 2001 г.), инвеститорът на обекта определя координатор по безопасност и здраве в етапа на инвестиционното проектиране, тъй като проектантите са повече от един.

В процеса на строителството функцията на координатор по безопасност и здраве се изпълнява от главния изпълнител (строител).

Основните дейности, за които е предназначен бъдещият обект – отдих, туризъм и спорт, дават основание да се очаква положително въздействие върху здравето на обитателите на обекта.

В предвид характера на обекта – база за отдих и туризъм, и благоприятната възможност за използване на близко разположените спортни съоръжения в к.к. Пампорово и бъдещия Спортно-туристически комплекс “Перелик”, очакванията са свързани с положително въздействие върху здравния статус на обитателите на обекта.

Поради горните обстоятелства не съществува здравен риск за населението от най-близко разположеното селище – гр. Смолян, кв. Езерово, както и за обитателите на “Мотела” и на “Ученическата база за отдих”, разположена на около 150 м югозападно от площадката на обекта.

Хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда се регламентират с Наредба № 7 на Министерство на здравеопазването от 25 май 1992 г. и измененията на същата от 1994 г.

Хигиенно-защитна зона е територията между източниците, които отделят вредности в околната среда, и границата на жилищната зона на населените места, курортните и излетните комплекси.

Част от площадката на обекта попада в обхвата на санитарно-охранителната зона пояс ІІ^-ри на извор № 8, ползван за питейно водоснабдяване на “Ученическа база за отдих”.

Не се очаква замърсяване на водата на изворите № 8 и № 9 при стриктно спазване на предвидените мерки в доклада за ОВОС и съблюдаване изискванията, посочени в становището с изх. № 0-2459 / 29.12.2005 г. на Басейнова дирекция – Пловдив.

При стриктно спазване ограниченията и забраните на дейностите съгласно Приложение № 2 към Наредба № 3 за СОЗ от 2000 г. не се очаква замърсяване на подземните питейни водоизточници № 8 и № 9, ползвани за водоснабдяване на “Ученическа база за отдих”.

В пряка визуална връзка с обекта на около 800 метра е природната забележителност “Невястата – Турлука” – величествен скален масив, разположен върху най-долното Смолянско езеро. Обектът се намира на срещулежащ склон на по-ниска кота, поради което не създава неблагоприятно негативно въздействие върху ландшафта Предвижда се строителство с неголяма етажност – максимум четири етажа, което да впише ненатрапчиво сградата на мотела в съществуващия ландшафт.

Защитената местност Смолянски езера се намира на 4 километра от площадката на мотела, на 400-600 метра по-висока надморска височина от нея. Изключено е оказването на неблагоприятно въздействие от строителството и функционирането на обекта върху тази защитена територия.

Поради същите причини е изключено каквото и да е негативно влияние на мотела в м. Дългото блато върху резервата “Сосковчето”, чиято най близка граница е на около 6 километра от обекта и то зад верига от планински била.

Необходимо е радикалното решаване на въпроса за отвеждането на отпадъчните води от мотела, тъй като изграждането на колектора от Смолянските езера е все още в идейна фаза. Трябва да се изключи попадането на непречистени води в дерета около обекта.

При спазване и изпълнение на посочените по-горе изисквания

В оценяваната територия не е регистрирано наличие на исторически, археологически и архитектурни паметници.

При евентуално попадане по време на строителството на археологически находки или градеж, да се спрат изкопните работи и да се уведоми незабавно общината и историческия музей, съгласно чл. 18 от ЗПКМ.

5. информация

за използваните методики

за прогноза и оценка на въздействието върху околната среда
5.1. Методики

За прогноза и оценка на въздействието върху компонентите на околната среда са използвани следните МЕТОДИКИ:

• 
  Методика PLUME за изчисляване височината на изпускащите устройства, разсейването и очакваните концентрации на замърсяващи вещества в приземния слой, утвърдена от МОС, МРРБ и МЗ и публикувана в бр. 7/8 от 1978 г. на БСА;
  
• 
  Методика за определяне на емисии на вредни вещества;
  
• 
  Методика за определяне на разсейването на емисиите на вредни вещества от превозни средства и тяхната концентрация в приземния атмосферен слой, МОСВ, 2003 г.;
  
• 
  Норми за проектиране на защита от шум, БСА, кн. 5 / 1987 г.;
  
• 
  Методи за определяне на необходимата степен на пречистване на отпадъчните води – “Ръководство за проектиране по канализация”, изд. “Техника”, София, 1980 г.;
  
• 
  Методика за категоризация на водните течения и басейни – “Пречистване на битови и промишлени отпадни води и опазване на водните течения от замърсяване”, ДИ “Техника”, 1979 г.;
  
• 
  Опазване на водните течения и басейни от замърсяване – Ив. Дяковски, Й. Стефанов, София, 1972 г.;
  
• 
  Методи за оценка на въздействието върху растителния и живо­тински свят в зависимост от биоценотичната стойност на обекта;
  
• 
  Биоценози с естествено формирала се флора и фауна, толерантни към умерен антропогенен натиск и възможности за съществуване на уникални флорестични и фаунистични елементи.
  

При разработването на настоящия доклад за ОВОС са използвани Методически принципи, Подходи и Конкретни методики, както следва:

• 
  Методически принципи
  

• 
  принцип на териториалност, съгласно който територията е интегрираща категория, степента на усвояване на която определя характера на съществуване и развитие;
  
• 
  принцип на системност, според който всяко явление се разглежда като част от единна система;
  
• 
  принцип на приемственост, съгласно който проблемите на околната среда са предмет на внимание във всички фази на планиране, проектиране, строителство и експлоатация;
  
• 
  принцип на относителна оптималност, съгласно който управлението на околната среда се осъществява на база оптимално съчетаване на процесите на урбанистично развитие с капацитета на природните ресурси и условията за живот на населението;
  
• 
  принцип на приоритетност, при който определен процес или фактор има предимствена роля пред останалите.
  

• 
  Методически подходи
  

• 
  при проучване на съществуващото състояние се прилагат основно аналитичните подходи;
  
• 
  системно-структурният подход е в основата на оценката на съществу­ващото състояние на компонентите на околната среда;
  
• 
  прогнозата на компонентите се базира на сценариите на намеренията за развитие, групирани по съответен начин;
  
• 
  приложен и методът на аналогията, при който резултатите от наблюдение и контрол на развитието на даден процес се съпоставят с условно еднакви характеристики и изходни параметри на приемната среда и на същия процес, но на различна територия.
  

• 
  Конкретни методики
  

• 
  Методи за определяне необходимата степен на пречистване на отпадъчните води, Ц. Цачев, част 1 и 2, 1991 г.;
  
• 
  Методика за разработване на екологичните раздели към застрои­телните планове, Ек. Гюлеметов, 1986 г., КНИПИ “Софпроект”;
  
• 
  Методика за определяне на разсейването на емисиите на вредни вещества от превозни средства и тяхната концентрация в приземния атмосферен слой, 2004 г., МОСВ;
  
• 
  Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на машини и съоръжения, които работят на открито по отношение на шума, излъчван от тях във въздуха, ДВ бр. 11 / 2004 г.;
  
• 
  Класификатор на почвите в България;
  
• 
  Класификация на ландшафтите по БДС;
  
• 
  Методика за ландшафтно-естетическа оценка;
  
• 
  Огледи на място.
  

Методите, които са използвани за оценка и прогноза на растителността и екосистемите, са стандартните методи, прилагани в научните изследвания и практиката, включващи оглед на място, метод на фитомониторинг и растителна оценка, ландшафтно-екологичен метод на анализ, оценка и прогноза.

Наред с посочените методи са използвани данни от литературни източници и информация, както и някои Нормативни документи – наредби и закони, имащи отношение към оценката за въздействието върху околната среда, а именно:

• 
  Годишник за състоянието на околната среда – 2005 г., издание на РИОСВ – Смолян;
  
• 
  Закон за опазване на околната среда – обн. ДВ бр. 91 / 25.09.2002 г., попр. бр. 98 / 18.10.2002 г., изм. бр. 86 / 30.09.2003 г., изм. ДВ бр. 70 / 10.08.2004 г., изм. ДВ бр. 74 / 13.09.2005 г., изм. ДВ бр. 77 / 27.09.2005 г., изм. ДВ бр. 105 / 2005 г.
  
• 
  Закон за устройство на територията – обн. ДВ бр. 1 / 2001 г., изм. и доп.
  
• 
  Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда – приета с ПМС № 59 от 07.03.2003 г., обн. ДВ бр. 25 / 18.03.2003 г., изм. ДВ бр. 3 / 2006 г.
  
• 
  Закон за водите – обн. ДВ бр. 67 / 27.07.1999 г., изм. ДВ бр. 77 / 27.09.2005 г.
  
• 
  Наредба № 1 / 07.07.2000 г. за проучването, ползването и опазването на подземните води – обн. ДВ бр. 57 / 14.07.2000 г., в сила от 14.07.2000 г., попр. бр. 64 / 04.08.2000 г.
  
• 
  Наредба № 2 / 16.10.2000 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници – обн. ДВ бр. 87 / 24.10.2000 г., в сила от 24.10.2000 г.
  
• 
  Наредба № 2 / 22.03.2005 г. за проектиране, изграждане и експло­атация на водоснабдителни системи – обн. ДВ бр. 34 / 19.04.2005 г.
  
• 
  Наредба № 3 / 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охрани­телните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди – обн. ДВ бр. 88 / 27.10.2000 г.
  
• 
  Наредба № 4 / 20.10.2000 г. за качеството на водите за рибовъдство и за развъждане на черупкови организма – обн. ДВ бр. 88 / 27.10.2000 г.
  
• 
  Наредба № 6 / 09.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти – обн. ДВ бр. 97 / 28.11.2000 г., изм. бр. 24 / 2004 г., изм. ДВ бр. 24 / 23.03.2004 г.
  
• 
  Наредба № 9 / 16.03.2001 г. за качеството на водата, пред­назначена за питейно-битови цели – обн. ДВ бр. 30 / 28.03.2001 г.
  
• 
  Наредба № 10 / 03.07.2001 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване – обн. ДВ бр. 66 / 27.07.2001 г., в сила от 27.07.2001 г.
  
• 
  Заповед № РД-272 / 03.05.2001 г. на МОСВ за категоризацията на повърхностните води във водните обекти и в части от тях.
  
• 
  Закон за опазване на почвата от замърсяване (загл. изм. – ДВ бр. 45 / 1996 г., бр. 67 / 1999 г.); обн. ДВ бр. 84 / 29.10.1963 г., в сила от 29.03.1964 г., изм. и доп. бр. 113 / 28.12.1999 г.
  
• 
  Закон за опазване на земеделските земи – обн. ДВ бр. 35 / 24.04.1996 г., изм. и доп., бр. 112 / 23.12.2003 г., в сила от 01.01.2004 г.
  
• 
  Правилник за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи – приет с ПМС № 240 / 24.09.1996 г., обн. ДВ бр. 84/ 04.10.1996 г., изм. и доп., ДВ бр. 41 / 18.05.2004 г.
  
• 
  Закон за собствеността и ползването на земеделските земи – обн. ДВ бр. 17 / 01.0.1991 г., изм. и попр., ДВ бр. 38 / 11.05.2004 г.
  
• 
  Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи – приет с ПМС № 74 / 24.04.1991 г., обн. ДВ бр. 34 / 30.04.1991 г., изм. ДВ бр. 86 / 01.10.2004 г.
  
• 
  Наредба за категоризиране на земеделските земи при промяна на тяхното предназначение – приета с ПМС № 261 на МС / 17.10.1996 г., обн. ДВ бр. 90 / 24.10.1996 г., изм. бр. 31 / 04.04.2003 г.
  
• 
  Наредба № 3 за норми относно допустимото съдържание на вредни вещества в почвата – обн. ДВ бн. 36 / 08.05.1979 г., доп. бр. 39 / 16.04.2002 г.
  
• 
  Наредба № 26 / 02.10.1996 г. за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт – обн. ДВ бр.89 / 22.10.1996 г., изм. и доп. бр. 30 / 22.03.2002 г.
  
• 
  Закон за подземните богатства – обн. ДВ бр. 23 / 12.09.1999 г., изм. бр. 28 / 01.04.2005 г.
  
• 
  Карта за сеизмичното райониране на България – издание на КТСУ и БАН / 1987 г.
  
• 
  Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони – издание на КТСУ и БАН / 1985 г.
  
• 
  Закон за защитените територии – обн. ДВ бр. 133 / 11.11.1998 г., изм. ДВ бр. 28 / 01.04.2005 г.
  
• 
  Закон за биологичното разнообразие – обн. ДВ бр. 77 / 09.08.2002 г., изм. ДВ бр. 88 / 04.11.2005 г.
  
• 
  Закон за лечебните растения – обн. ДВ бр. 29 / 07.04.2000 г., изм. ДВ бр. 23 / 01.03.2002 г., изм. ДВ бр. 91 / 25.09.2002 г.
  
• 
  Закон за горите – обн. ДВ бр. 125 / 29.12.1997 г., изм. ДВ бр. 72 / 02.09.2005 г.
  
• 
  Правилник за прилагане на закона за горите – обн. ДВ бр. 41 / 10.04.1998 г., изм. ДВ бр. 39 / 12.05.2004 г.
  
• 
  Опазване на биологичното разнообразие в България. Национална Стратегия за опазване на биологичното разнообразие. София, 1995 г.
  
• 
  Бондев, И. Растителността на България. Карта в М 1:600000. Унив. изд. “Св. Кл. Охридски”, С., 1991.
  
• 
  Груев, Б. Обща биогеография. С., Наука и изкуство, 1988.
  
• 
  Делипавлов Д. и др. Определител на растенията в България. Земиздат, С., 1992.
  
• 
  Живков М., Добрев Д. Рибите, земноводните и влечугите на Родопите. София, 2001 г.
  
• 
  Т. Мичев, Ц. Петров. Птиците на Родопите. Български съюз за защита на Родопите. София, 2000 г.
  
• 
  Нанкинов Д. Видов състав на гнездовата орнитофауна в района на планинскиия курорт “Васил Коларов” (Пампорово) в Западните Родопи. Acta zoologica Bulgaria – № 35, м. ноември 1987 г.
  
• 
  Н. Нинов, Д. Ишлимова, Св. Герасимов. Бозайниците на Родопите. Български съюз за защита на Родопите. София, 2002 г.
  
• 
  Тошков, М., Виходцевски, Н. Защитени природни обекти. Земиздат, С., 1971 г.
  
• 
  Червена книга. Т. I. Растения. 1984.
  
• 
  Червена книга. Т. II. Животни. 1985.
  
• 
  Състояние на оковната среда 2001-2005 година, РИОСВ – Смолян
  
• 
  Закон за чистотата на атмосферния въздух – обн. ДВ бр. 45 / 28.05.1996 г., изм. бр. 112 / 23.12.2003 г.
  
• 
  Наредба № 1 / 16.01.2004 г. за норми за бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух – обн. ДВ бр. 14 / 20.02.2004 г.
  
• 
  Наредба № 1 / 27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии – обн. ДВ бр. 64 / 05.08.2005 г., в сила от 06.08.2006 г.
  
• 
  Наредба № 1 / 13.02.1998 г. за условията и реда за утвърждаване на временни норми за емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни действащи обекти – обн. ДВ бр. 51 / 06.05.1998 г.
  
• 
  Наредба № 2 / 19.02.1998 г. за норми за допустими емисии (концен­трации в отпадъчни газове) на вредни вещества, изпускани в атмо­сферния въздух от неподвижни източници – обн. ДВ бр. 51 / 06.05.1998 г., изм. ДВ бр. 64 / 05.08.2005 г.
  
• 
  Наредба № 3 / 25.02.1998 г. за условията и реда за утвърждаване на временни норми за емисии на вредни вещества, изпускани в атмо­сфер­ния въздух от неподвижни действащи обекти, свързани с нацио­налния горивно-енергиен баланс на страната – обн. ДВ бр. 51 / 06.05.1998 г.
  
• 
  Наредба № 4 / 05.07.2004 г. за норми за озон и алармени прагове за нивата на озон в атмосферния въздух – обн. ДВ бр. 64 / 23.07.2004 г., в сила от 01.01.2005 г.
  
• 
  Наредба № 6 / 26.03.1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници – обн. ДВ бр. 31 / 06.04.1999 г., бр. 93 / 21.10.2003 г.
  
• 
  Наредба № 7 / 03.05.1999 г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух – обн. ДВ бр. 45 / 14.05.1999 г., в сила от 01.01.2000 г.
  
• 
  Наредба № 7 / 15.12.2004 г. за топлосъхранение и икономия на енергия в сгради – обн. ДВ бр. 5 / 14.01.2005
  
• 
  Наредба № 9 / 03.05.1999 г. за норми за сериен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух – обн. ДВ бр. 46 / 18.05.1999 г., изм. ДВ бр. 86 / 28.10.2005 г.
  
• 
  Наредба № 14 / 23.09.1997 г. за норми за пределно допустимите кон­центрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места – обн. ДВ бр. 88 / 03.10.1997 г., изм. ДВ бр. 14 / 20.02.2004 г.
  
• 
  Наредба за изискванията за третиране и транспортиране на отрабо­тени масла и отпадъчни нефтопродукти – обн. ДВ бр. 59 / 21.07.2000 г., в сила от 01.01.2001 г.
  
• 
  Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на котли за гореща вода, предназначени за работа с течни или газо­образни горива, по отношение на коефициента на полезно действие – обн. ДВ бр. 56 / 29.06.2004 г. в сила от 30.06.2005 г.
  
• 
  Закон за управление на отпадъците – обн. ДВ бр. 86 / 30.09.2003 г., изм. ДВ бр. 70 / 10.08.2004 г., изм. ДВ бр. 77 / 27.09.2005 г., изм. ДВ бр. 88 / 01.11.2005 г., изм. ДВ бр. 95 / 29.11.2005 г., изм. ДВ бр. 105 / 29.12.2005 г.
  
• 
  Наредба № 3 / 01.04.2004 г. за класификация на отпадъците – обн. ДВ бр. 44 / 25.05.2004 г.
  
• 
  Наредба за опаковките и отпадъците от опаковки – обн. ДВ бр. 19 / 09.03.2004 г., изм. ДВ бр. 58 / 15.07.2005 г.
  
• 
  Наредба за изискванията за третиране и транспортиране на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти – обн. ДВ бр. 90 / 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.
  
• 
  Наредба за опазване и подобряване на природната среда. Ландшафт при строителството – обн. ДВ бр. 74 / 1965 г.
  
• 
  Екология и опазване на природната среда. инж. Иван Тотев, 1995 г.
  
• 
  Картографски метод на доц. А. Велчев. ГГФ СУ “Св. Кл. Охридски”.
  
• 
  География на България. Академично издателство “Проф. М. Дринов”, 1997 г.
  
• 
  Базисна геологична класификация на ландшафта в България – 1989 г.
  
• 
  Закон за защита от шума в околната среда – обн. ДВ бр. 74 / 13.09.2005 г., в сила от 01.01.2006 г.
  
• 
  Наредба № 4 / 05.04.1999 г. за защита от шум на територията на населените места – обн. ДВ бр. 41 / 04.05.1999 г., в сила от 01.07.1999 г.
  
• 
  Хигиенни норми № 0-64 за пределно допустимите нива на шума в жилищни и обществени сгради и жилищни райони – обн. ДВ бр. 87 / 03.11.1972 г., в сила от 03.11.1972 г., изм. и доп. бр. 16 / 25.02.1975 г.
  
• 
  Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на машини и съоръжения, които работят на открито, по отношение на шума, излъчван от тях във въздуха – обн. ДВ бр. 11 / 10.02.2004 г.
  
• 
  Наредба № 9 / 14.03.1991 г. за пределно допустими нива на електро­магнитни полета в населени територии и определяне на хигиенно-защитни зони около излъчващи обекти – обн. ДВ бр. 35 / 03.05.1991 г., изм. и доп. бр. 8 / 22.01.2002 г.
  
• 
  Наредба за условията и реда за определяне на зони с особен статут около ядрени съоръжения и обекти с източници на йонизиращи лъчения – обн. ДВ бр. 69 / 06.08.2004 г.
  
• 
  Закон за паметниците на културата – обн. ДВ бр. 29 / 1969 г., бр. 29 / 1973 г., бр. 36 / 1979 г., бр. 87 / 1980 г., бр. 102 / 1981 г., бр. 45 / 1989 г., бр. 10 и бр. 14 / 1990 г., бр. 112 / 1995 г.)
  
• 
  Ред и начин за определяне територията на археологическите обекти на територията на Р България. Указателно писмо на Министерство на културата и Министерство на земеделието. Бюлетин 28 на МЗГАР.
  
• 
  Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда – обн. ДВ бр. 46 / 1992 г., бр. 46 / 1996 г., бр. 89 и бр. 101 / 1996 г.
  
• 
  БДС 17.8.1.01-88 – Опазване на природата. Ландшафт. Термини и определения.
  
• 
  БДС 17.4.03.88 – Изискване към опазване плодородния слой при извършване на земни работи.
  
• 
  БДС 17.4.2.01-79 – Класификация на видовете противоерозионни мероприятия.
  
• 
  БДС 17.5.3.01-88 – Общи изисквания към рекултивацията на земите.