Азотни окиси (NO и NO2) 3,79.10-6

Двуазотен оксид (N₂O) 1,32.10^-8

Летливи органични съединения (ЛОС) 5,09.10^-6

Метан (СН₄) 9,89.10^-8

Въглероден диоксид (СО₂) 4,48.10^-4

Олово (Pb) 1,20.10^-9

Кли­ма­тич­ни­те, ме­те­оро­ло­гич­ни­те и орог­раф­с­ки­те ус­ло­вия в ра­йо­на не съз­да­ват пред­пос­тав­ки за про­дъл­жи­тел­но за­дър­жа­не на вред­ни ве­щес­т­ва в при­ем­ния слой на ат­мос­фе­ра­та.

Не съ­щес­т­ву­ва опас­ност от раз­п­рос­т­ра­ня­ва­не на ат­мос­фер­ни за­мър­си­те­ли на да­леч­ни раз­с­то­яния, как­то и да се въз­дейс­т­ва на със­то­яни­ето на въз­душ­ния фон в ра­йо­на от пре­но­си “от­вън”, по­ра­ди спе­ци­фич­ния ре­леф на пло­щад­ка­та на обек­та.

От­със­т­ви­ето на про­миш­ле­ни из­точ­ни­ци на пра­хо­во-га­зо­ви еми­сии, от­да­ле­че­нос­т­та от круп­ни на­се­ле­ни мес­та в съ­че­та­ние с под­хо­дя­щи­те кли­ма­тич­ни и ме­те­оро­ло­гич­ни фак­то­ри и мес­то­по­ло­же­ни­ето на ваканционното селище след­ва, че чис­то­та­та на ат­мос­фер­ния въз­дух е на мак­си­мал­но ви­со­ко ни­во.

Липсата на големи източници на вредни вещества във въздуха, ниската интензивност на транспортно движение и богатството на наличните зелени площи дават основание да се определи разглеждания район като “чист” на атмосферни замърсители.

б) Анализ и оцен­ка на за­мър­ся­ва­не­то на

ат­мос­фер­ния въз­дух от битови източници

Изгарянето на го­ри­ва през зим­ния пе­ри­од е един­с­т­ве­на­та при­чи­на за от­де­ля­не­то на ня­как­ви вред­ни ве­щес­т­ва в атмосферата, по­ра­ди което, ма­кар и на пръв пог­лед незначителни, пред­с­тав­ля­ва ин­те­рес те да бъ­дат оп­ре­де­ле­ни количествено:

• 
  Най-го­ле­ми са еми­си­ите на въг­ле­ро­ден окис, кой­то се по­лу­ча­ва в ре­зул­тат на не­пъл­но­то из­га­ря­не на го­ри­ва­та в би­то­ви­те отоп­ли­тел­ни устройства. Преобладаващото пот­реб­ле­ние на дър­ва в населените места в региона обус­ла­вя оп­ре­де­ля­щия дял на съ­щи­те и в то­ва отношение.
  
• 
  Поради неб­ла­гоп­ри­ят­ния със­тав на бри­ке­ти­те и ка­фя­ви­те въг­ли­ща за отопление, не­за­ви­си­мо от срав­ни­тел­но мал­ко­то им потребление, те оп­ре­де­лят ос­нов­на­та част от за­мър­ся­ва­не­то на въз­ду­ха с прах и въг­ле­ро­ден окис и са поч­ти един­с­т­ве­на­та при­чи­на за за­мър­ся­ва­не­то със се­рен двуокис.
  

Ко­тел­ни­те по­ме­ще­ния въз­дейс­т­ват вър­ху ка­чес­т­во­то на ат­мос­фер­ния въз­дух, пре­ди всич­ко с еми­сии от дим­ни га­зо­ве – про­дукт от из­га­ря­не­то на тех­ни­те го­ри­ва.

Ос­нов­но го­ри­во, из­пол­з­ва­но в ко­тел­ни­те ин­с­та­ла­ции, е наф­та­та. Тя се със­тои от сред­ни и теж­ки наф­те­ни фрак­ции.

По-важ­ни­те ù по­ка­за­те­ли са:

• 
  кок­со­во чис­ло – под 34 %;
  
• 
  пе­пел – под 0.08 %;
  
• 
  ме­ха­нич­ни при­ме­си – под 0.1 %;
  
• 
  во­да – под 1.0 %;
  
• 
  плам­на точ­ка – над 65 °С;
  
• 
  тем­пе­ра­ту­ра на замр. – под 5 °С;
  
• 
  плът­ност при 20 °С – 840 kg/m³
  

С = 86; Н = 13; O + N = 0,4.

Топ­ли­на­та на из­га­ря­не е 41650 kJ/kg. От мно­гоб­ройния опит до се­га еми­си­ите на SO₂ и NO₂ в по­доб­ни слу­чаи са мно­го по-нис­ки от ПДК. По­ра­ди нис­ки­те де­би­ти на дим­ни­те га­зо­ве, из­х­вър­ля­ни в ат­мос­фе­ра­та от ко­ми­ни­те на ко­тел­ни­те по­ме­ще­ния, съ­щи­те ще имат вли­яние вър­ху ат­мос­фер­ния въз­дух са­мо в ло­ка­лен ма­щаб.

В границите на проучваната територия, обусловено от функцията и териториалната принадлежност, няма обекти (точкови, линейни, производствени, битови, комунални и др.), които да предизвикват дълготрайно негативно влияние върху качествата на атмосферния въздух.

Понастоящем, основен източник на емитиране на замърсители във атмосферния въздух е автомобилният транспорт.

3.2. Повърхностни и подземни води

Във връзка с реализацията на обекта е изготвено хидрогеоложко становище от инж. геол. Славчо Асенов Карамфилов.

Съгласно заключението, дадено в горното становище, няма пречки за реализацията на обекта и не се очакват значителни въздействия върху компонента води при стриктно спазване на препоръките, посочени в становището и при спазване ограниченията и забраните съгласно Наредба № 3 за СОЗ.

Източната част на площадката попада в пояс ІІ^-ри на ИЗвор № 8 – “Дълго блато –1”, ползван за питейно водоснабдяване на обект “Ученическа база за отдих”, разположена на около 150 метра югозападно.

Местоположението на площадката е съгласувано с Басейнова дирекция – Пловдив с писмо изх. № 0-2456 / 29.12.2005 година, с което се разрешава реализацията на обекта и провеждане на процедурите по преотреждане на земята, като бъдат спазвани забраните и ограниченията съгласно Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за СОЗ, дадени в Приложение № 2 към чл. 10, ал. 1.

Подземните води в района са акумулирани в скалите на конгломератно-пясъчниковата задруга, представена от едри скални късове и блокажи с песъклив запълнител. Тези скали имат добри капацитетни свойства и образуват водоносен хоризонт с дебелина 3-4 до 10 метра, със свободно водно ниво.

Подхранването на подземния поток е основно за сметка на инфилтрацията на валежни води и частично от приток на повърхностни води, идващи от билните части на Орфеевите скали, ограничаващи водоносния хоризонт от север.

Подземният поток се движи генерално на юг.

Районът е богат на подземни води и извори, като по-значимите от тях са каптирани и се използват за водоснабдяване на гр. Смолян. Тези води са основно грунтови и грунтово-пукнатинни. По хидравличен тип са безнапорни – низходящи със сравнително устойчив режим. Поради порестия характер на водовместващите скали, коефициентът на изменчивост на дебита им е от 2 до 3 пъти и не се забелязва замътване на водата след проливни дъждове и снеготопене.

Дренирането на периферните части на подземния поток се осъществява от деретата, ограничаващи водоносния хоризонт от изток и от запад, а на юг водоносният хоризонт се разкрива частично на земната повърхност, където водите дренират и формират извори, които посочваме в следващата по-долу таблица.

Сумарният минимален дебит на изворите от “Система Смолянски езера” е Q_мин. = 20 л/сек, Q_ср. = 40 л/сек и Q_макс. = 68.55 л/сек.

Качествените показатели на тези извори се изследват системно от “ВиК” ЕООД – Смолян и периодично от РИОКОЗ – Смолян.

Най-близко разположени до площадката са извори № 8 и № 9 от изворна система “Смолянски езера”.

Съгласно периодичния мониторинг, извършван от лабораторията на “ВиК” ЕООД – Смолян, по всички изследвани показатели водата на изворите от “Изворна система Смолянски езера” е в съответствие с Наредба № 9/2001 г.

По химични и микробиологични показатели качеството на подземните води в района е добро и отговаря на изискванията на Наредба № 9 / 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битово водоснабдяване.

Повърхностните води в района са следните: езера – 7 броя, микроязовир – 1 бр., постоянно и временно течащи води.

Временно течащите води се формират от дъждовни и снежни води. Наблюдават се в огънатите и наклонени части на релефа. Тези потоци най-често пресъхват през сушавия период на годината. В района около площадката се срещат значителен брой временно течащи повърхностни води.

Постоянно течащите води текат в ровини, долини и речни оврази, имат постоянен характер и не пресъхват. Най-значими в района около площадката са: Мунева река на около 1.5 км източно, Крива река, преминаваща на около 3 км западно и река Черна, протичаща през град Смолян.

Площадката не попада в обхвата на свлачище “Смолянски езера”, за което е характерна високата водообилност – наличие на много езера, заблатявания, замочурлявания и подземни води (извори). Прилагаме ситуационен план с граници на свлачището (вж. Приложенията).

Основните реки, протичащи през територията на община Смолян, в землището на която се намира площадката на ваканционното селище, са: р. Черна, р. Бяла, р. Арда и р. Малка Арда, които заедно с притоците си са част от поречието на р. Арда и реките Мугленска и Широколъшка, които са десни притоци на р. Въча.

Тези реки са сравнително добре обхванати с мрежа от хидрометрични станции (ХМС) с дългогодишни наблюдения, продължаващи и в момента.

Въз основа на данните от многогодишните им наблюдения, нормата на оттока – Q_{ср. многогодишно} на горните реки е следната:

• 
  р. Черна – с. Търън – 4.53 м³/сек
  
• 
  р. Бяла – с. Бостина – 0.99 м³/сек
  
• 
  р. Арда – гр. Рудозем – 5.02 м³/сек
  
• 
  р. Малка Арда – с. Баните – 2.01 м³/сек
  
• 
  р. Широколъшка – с. Широка лъка – 0.92 м³/сек
  
• 
  р. Мугленска (Тенес-дере) – с. Мугла – 1.29 м³/сек.
  

Основна и най-близко протичаща дренираща артерия в района на площадката е река Черна, която извира от югоизточните склонове на връх Карлък. Минималното водно количество на р- Черна в пункта под с. Търън с обезпеченост 95 % е Q_{мин. 95%} = 0.126 м³/сек.

В суха година средногодишното водно количество на р. Черна в пункта под с. Търън с обезпеченост 95 % е Q_{ср.год. 95%} = 2.10 м³/сек.

Хидрографските и хидроложки характеристики на основните повърхностни води (реките) в община Смолян са посочени в следващите таблици.