Доклад по законопроект за държавния бюджет за 2009 г., №802-01-82 внесен от Министерски съвет на 31. 10. 2008 г
Изтегляне 4.7 Mb.
|
| § 20. Вземанията на държавата към кредитополучатели или бенефициенти по активирани държавни гаранции, от държавни инвестиционни заеми и други кредити се събират от Агенцията за държавни вземания по реда на Закона за събиране на държавните вземания.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 20. § 21. (1) Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2009 г., е 2.0 млрд. лв. (2) Максималният размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени през 2009 г., е 1.7 млрд. лв. Предложение от н.п. Румен Овчаров, Милен Велчев и Йордан Цонев – вх. № 854-04-415 Във връзка с предложението за изменение на Приложение № 8, към § 19, ал. 1, да се увеличи максималния размер на новия държавен дълг в § 21, ал. 1 от 2.0 млрд. лв. на 2.5 млрд. лв. Работната група подкрепя предложението. Предложение от н.п. Лидия Шулева и гр.н.пр. – вх. № 854-04-392 § 21 се изменя така: (1) Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2009 г., е 3.0 млрд. лв. (2) Максималният размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени през 2009г., е 2.7млрд. лв. Работната група не подкрепя предложението. Предложение от н.п. Мария Капон и Елеонора Николова – вх. № 854-04-425 В § 21се правят следните изменения: 1. В ал. 1 сумата 2 млрд. се заменя с 1 млрд. лв. 2. В ал. 2 сумата 1.7 млрд. се заменя с 0.5 млрд. лв. Работната група не подкрепя предложението. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 21 и предлага следната редакция: § 21. (1) Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2009 г., е 2.5 млрд. лв. (2) Максималният размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени през 2009 г., е 1.7 млрд. лв. § 22. Максималният размер на държавния дълг към края на 2009 г. не може да надвишава 11.8 млрд. лв. Предложение от н.п. Лидия Шулева и гр.н.пр. – вх. № 854-04-392 § 22 се изменя така: „§ 22 Максималният размер на държавния дълг към края на 2009 г. не може да надвишава 12.8 млрд. лв.” Работната група не подкрепя предложението. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 22. § 23. (1) За 2009 г. приходите, разходите, трансферите и елементите на финансирането, свързани с усвояване на държавните инвестиционни заеми, и държавните инвестиционни заеми с краен бенефициент търговско дружество са планирани по централния бюджет. (2) През 2009 г. разпоредителите с бюджетни кредити, които администрират по бюджетите си държавни инвестиционни заеми или държавни инвестиционни заеми с краен бенефициент търговско дружество, извършват и отчитат операции с тях, включително и за сметка на националното съфинансиране. Общият лимит на разходите е в размер до 685 759.2 хил. лв. (3) Министърът на финансите по предложение на съответните разпоредители с бюджетни кредити текущо извършва компенсирани промени между централния бюджет и бюджетите на съответните разпоредители с бюджетни кредити на база на действително извършените и отчетени операции по ал. 2. (4) Компенсираните промени по ал. 3 могат да се извършват и авансово за плащания, свързани с погашения на задължения към кредитора, разходи за лихви и такси-ангажимент. (5) Разпоредбите на ал. 2 - 4 се прилагат, когато не се нарушават клаузите на съответните договори. (6) Допълнителни бюджетни кредити по държавни инвестиционни заеми за 2009 г. могат да се одобряват и по реда на чл. 34 и 35 от Закона за устройството на държавния бюджет. (7) Разпоредбите на ал. 1 - 6 не се прилагат от Националния осигурителен институт. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 23. § 24. (1) Средствата по бюджетните, извънбюджетните, депозитните сметки и сметките за чужди средства в левове и във валута в Българската народна банка на централния бюджет, министерствата, ведомствата, Народното събрание, Сметната палата, Комисията за финансов надзор, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската академия на науките, държавните висши училища, органите на съдебната власт, Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса се организират и обслужват в единна система на събиране, съхраняване, разплащане и отчитане, наричана по-нататък "единна сметка". (2) Средствата в Българската народна банка на Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската академия на науките, държавните висши училища, органите на съдебната власт, Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса се включват в единната сметка при запазване на тяхната финансова автономност при управлението на паричните средства. (3) Средствата от международни програми и споразумения се включват в единната сметка при съобразяване с клаузите на договорите, въз основа на които са предоставени тези средства. (4) Всички левови бюджетни плащания на министерствата, ведомствата, Народното събрание, Сметната палата, Комисията за финансов надзор, Българската национална телевизия, Българското национално радио, органите на съдебната власт, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса и техните разпоредители с бюджетни кредити от по-ниска степен се извършват чрез сметките на съответните първостепенни разпоредители в Българската народна банка, включени в единната сметка. Министърът на финансите определя реда, начина и сроковете за поетапно включване на разпоредителите с бюджетни кредити в системата за електронни бюджетни разплащания. (5) Бюджетните приходи и възстановените разходи в левове на бюджетните организации по ал. 4 се централизират в единната сметка чрез използването на транзитни сметки. За банковото обслужване на транзитните сметки не се прилага чл. 29, ал. 3 от Закона за устройството на държавния бюджет. (6) Обслужването от банките в страната на транзитните сметки и плащанията по ал. 4 и 5 се извършва въз основа на сключени договори между Министерството на финансите и банките. Договорите съдържат едни и същи клаузи и цени, приложими за всички банки. (7) Обслужването и програмното осигуряване на системата за електронни бюджетни разплащания се извършват от националния оператор на банковата интегрирана система за електронни разплащания въз основа на сключен договор с Министерството на финансите. (8) Българската народна банка обслужва от името и за сметка на Министерството на финансите сметките на разпоредителите с бюджетни кредити, включени в единната сметка по реда на ал. 1. Министерството на финансите заплаща на Българската народна банка на договорна основа обслужването на единната сметка и услугите, свързани с информационното обслужване на държавния бюджет. (9) Министерството на финансите определя и актуализира периодично лимити за плащания по бюджетите и извънбюджетните средства по чл. 45, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет на Народното събрание, Сметната палата, Комисията за финансов надзор, министерствата и другите ведомства. (10) За бюджетните и извънбюджетните средства по ал. 2 и 3 лимитите за плащане се определят и актуализират след съгласуване между Министерството на финансите и съответните разпоредители с бюджетни кредити. (11) Бюджетните взаимоотношения на държавните органи, министерствата и ведомствата с централния бюджет по чл. 2, ал. 1, чл. 3, ал. 1, чл. 4, чл. 5, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 могат да се коригират за плащания и постъпления, които са елемент на финансирането по смисъла на чл. 1, ал. 5 и Единната бюджетна класификация за 2009 г., както и при прилагането на чл. 39, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, при условие че не се влошава балансът на държавния бюджет и не се намаляват предвидените по съответните бюджети плащания за разходи и трансфери. (12) Министърът на финансите може да определи по реда на ал. 4 и 5 да се включат в единната сметка и в системата за електронни бюджетни разплащания бюджетните приходи и плащания на други бюджетни предприятия, обслужвани от банките, средствата и плащанията на извънбюджетни сметки и фондове и сметки за чужди средства, както и възстановяването на данъчни и неданъчни приходи на централния бюджет и осигурителни вноски. (13) Бюджетните плащания на включените в системата за електронни бюджетни разплащания организации по ал. 2 и техните разпоредители с бюджетни кредити от по-ниска степен се извършват в рамките на съответните лимити по ал. 10, като при превишение на одобрените плащания над наличността на бюджетната сметка на съответния разпоредител в Българската народна банка разликата автоматично се финансира от сметка на централния бюджет. (14) Възникналото по ал. 13 задължение към централния бюджет се погасява чрез автоматични преводи на последващи постъпления от бюджетната сметка на съответния разпоредител по сметка на централния бюджет, като неуредените към края на отчетния период разчети по това задължение се отразяват в съответните отчети за касовото изпълнение на бюджета в частта на вътрешното финансиране. (15) Редът по ал. 13 и 14 се прилага и спрямо включените в системата за електронни бюджетни разплащания извънбюджетни сметки и фондове и сметки за чужди средства. (16) Министърът на финансите може да определи за бюджетните организации, включени в системата на единна сметка, и за други бюджетни предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството да преминат към безкасово изплащане на заплати и възнаграждения на персонала и други разходи. (17) Плащанията в системата на единна сметка се извършват до размера на общата наличност в съответната валута на единната сметка в рамките на съответните наличности и лимити по ал. 1, 9 и 10. Българската народна банка не носи отговорност за неизвършени или забавени плащания поради недостиг на средства на единната сметка. (18) Включените в единната сметка средства по ал. 2 и 3, както и наличностите по сметките за чужди средства по ал. 1 могат да се депозират само по депозитни сметки при условия и по ред, определени от министъра на финансите. Тези депозитни сметки се откриват на бюджетните предприятия и се обслужват от Българската народна банка от името и за сметка на Министерството на финансите, като начислените по тях лихви се отразяват в намаление на приходите от лихви на централния бюджет. (19) Министърът на финансите упражнява общ контрол, осъществява управление на ликвидността и се разпорежда със средствата в единната сметка, включително чрез извършване на депозити в Българската народна банка и в банките, операции на вторичния пазар с държавни ценни книжа и други операции с ликвидни и нискорискови ценни книжа на други държави, след провеждане на консултации с Българската народна банка. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 24. § 25. (1) Банковото обслужване на сметките и плащанията на бюджетните предприятия се осъществява от Българската народна банка и от банките. (2) Наличните парични средства по всички сметки, депозити и акредитиви в левове и валута на бюджетните предприятия, включително на общините в банките, с изключение на средствата по чл. 19 от Закона за Българската банка за развитие, се обезпечават от обслужващите банки в полза на Министерството на финансите чрез блокиране на: държавни ценни книжа по външния и вътрешния дълг на Република България; деноминирани в евро държавни ценни книжа на други държави членки на Европейския съюз; деноминирани в евро дългови ценни книжа на Европейската банка за възстановяване и развитие и деноминирани в лева или в евро дългови ценни книжа на Европейската инвестиционна банка. Блокирането на ценни книжа се извършва при Българската народна банка и има действие на законен особен залог върху тях в полза на Министерството на финансите. Блокират се ценни книжа, свободни от всякакви тежести и обезпечения. (3) Държавните ценни книжа по ал. 2, които са регистрирани в електронната система за регистриране и обслужване на търговията с безналични държавни ценни книжа в Българската народна банка, се блокират, съответно деблокират въз основа на искане за тяхното блокиране, съответно деблокиране, отправено от обслужващите банки до Българската народна банка. В зависимост от размера на паричните средства по сметките и искане за блокиране, съответно за деблокиране на държавни ценни книжа, отправено от обслужващите банки, Българската народна банка извършва блокирането, съответно деблокирането им. (4) Ценните книжа по ал. 2, които не са регистрирани в електронната система за регистриране и обслужване на търговията с безналични държавни ценни книжа в Българската народна банка, се блокират чрез прехвърлянето им от обслужващите банки по специално открити техни сметки в Българската народна банка. Разпореждане с ценните книжа се извършва само със съгласие на Министерството на финансите. (5) Обслужващите банки могат да обезпечават наличните парични средства по сметките по ал. 2 на бюджетните предприятия, включително на общините, в полза на Министерството на финансите и чрез блокиране на вземания по свои сметки, обслужвани от Българската народна банка. Блокирането на вземания по сметките се извършва при Българската народна банка и има действие на законен особен залог върху тях в полза на Министерството на финансите. Блокират се вземания по сметки, свободни от всякакви тежести и обезпечения. В зависимост от размера на паричните средства по сметките и искане за блокиране, съответно за деблокиране, отправено от обслужващите банки, Българската народна банка извършва блокирането, съответно деблокирането на вземания по съответните сметки. (6) Министерството на финансите и Българската народна банка могат да променят размера и вида на активите, служещи за обезпечение, както и реда и условията за обезпечаване по ал. 1-5, за което уведомяват обслужващите банки. (7) При несъстоятелност на банка, обслужваща бюджетни предприятия, включително общини, ценните книжа, вземанията по сметки и другите активи, които служат като обезпечение по реда на ал. 2-6, не се включват в масата на несъстоятелността и преминават в пълно разпореждане на министъра на финансите. Средствата, останали след удовлетворяване на вземанията, обезпечени по реда на ал. 2-6 с ценни книжа, вземания по сметки и други активи, се включват в масата на несъстоятелността. (8) Недействителни са всякакви тежести и обезпечения върху блокираните ценни книжа и депозитни сметки и активи по ал. 5 и 6 за времето, през което те са заложени при условията и по реда на този закон. (9) В лиценза на банки, които приемат за обслужване сметки на бюджетни предприятия, е необходимо да бъдат включени и дейностите по чл. 2, ал. 2, т. 9 от Закона за кредитните институции, включително и сделките по чл. 5, ал. 2 и 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти. (10) Министърът на финансите и управителят на Българската народна банка определят реда и начина на прилагане на ал. 1-7, включително и за изготвянето и предоставянето от банките на периодична информация за операциите и наличностите по сметките на бюджетните организации. Предложение от н.п. Румен Овчаров, Милен Велчев и Йордан Цонев – вх. № 854-04-416 В § 25, ал. 2 текста „деноминирани в евро държавни ценни книжа на други държави членки на Европейския съюз;” отпада. Работната група подкрепя предложението. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 25, като предлага: В ал. 2 текста „деноминирани в евро държавни ценни книжа на други държави членки на Европейския съюз;” да отпадне. § 26. (1) Бюджетните, извънбюджетните, депозитните сметки и сметките за чужди средства в левове и във валута на министерствата и ведомствата - първостепенни разпоредители, Народното събрание, Сметната палата, Комисията за финансов надзор, Висшия съдебен съвет, държавните висши училища от София, Българската академия на науките, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса се обслужват от Българската народна банка. Водените към 31 декември 2008 г. бюджетни, извънбюджетни и депозитни сметки и сметките за чужди средства в левове и във валута в Българската народна банка на техни второстепенни разпоредители и други техни структурни единици не може да се прехвърлят за обслужване в други банки. (2) Министърът на финансите може да разреши на бюджетните предприятия по ал. 1 временно да откриват сметки в други банки, когато това е необходимо за осъществяване на картови разплащания във валута и други банкови операции, неизвършвани от Българската народна банка, както и за откриване на акредитиви. След приключването на операциите тези сметки се закриват, като наличните салда по тях се възстановяват по съответните сметки в Българската народна банка. (3) Средствата от заеми и помощи на бюджетните организации по ал. 1 се обслужват в Българската народна банка, доколкото в клаузите на договорите по международни програми и споразумения изрично не е определено друго. (4) Министърът на финансите може да определи по реда на ал. 3 да се обслужват от Българската народна банка и средства по държавногарантирани заеми и държавни заеми, при които крайни бенефициенти са търговски дружества. (5) Министърът на финансите и управителят на Българската народна банка определят обхвата на сметките и плащанията на бюджетните предприятия по ал. 1, които задължително се обслужват чрез системата за електронно банкиране на Българската народна банка, както и реда, начина и сроковете за поетапното им включване към системата. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 26. § 27. Дължимите вноски за държавното обществено осигуряване, за здравно осигуряване, за Учителския пенсионен фонд и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване от бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството се начисляват, внасят и отчитат по реда на § 26 и 27 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2006 г. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 27. § 28. (1) Неизпълнението на приходите по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2009 г. и по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. може да се компенсира за сметка на приходите по централния бюджет, но не повече от одобрените разходи със съответните закони за 2009 г. (2) Редът и начинът за компенсирането по ал. 1 се определят от Министерския съвет. Предложение от н.п. Румен Овчаров, Милен Велчев и Йордан Цонев – вх. № 854-04-417 Предлагам следната редакция на § 28: „§ 28. (1) 90 на сто от неизпълнението на приходите по бюджета на държавното обществено осигуряване и по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. може да се компенсира за сметка на централния бюджет, но не повече от одобрените разходи със съответните закони за 2009 г. (2) Останалите 10 на сто от неизпълнението на приходите могат да се компенсират от централния бюджет по реда на чл. 17, ал. 2. (3) Редът и начинът за компенсирането по ал. 1 се определят от Министерския съвет.” Работната група подкрепя предложението. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 28 и предлага следната редакция: § 28. (1) 90 на сто от неизпълнението на приходите по бюджета на държавното обществено осигуряване и по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. може да се компенсира за сметка на централния бюджет, но не повече от одобрените разходи със съответните закони за 2009 г. (2) Останалите 10 на сто от неизпълнението на приходите могат да се компенсират от централния бюджет по реда на чл. 17, ал. 2. (3) Редът и начинът за компенсирането по ал. 1 се определят от Министерския съвет. § 29. За покриване преизпълнението на разходите за сметка на републиканския бюджет, извършвани от бюджета на държавното обществено осигуряване за сметка на държавния бюджет, Министерският съвет след 30 юни 2009 г. може да одобри предоставяне на допълнителен трансфер от републиканския бюджет по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2009 г. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 29. § 30. В случаите, когато бюджетните учреждения, финансирани от държавния бюджет, от бюджетите на общините или по реда на извънбюджетните средства, са настанени в сгради - собственост на държавата или на общините, те не заплащат наеми. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 30. § 31. (1) Бюджетът на общината в частта за делегираните от държавата дейности се съставя на основата на държавните трансфери по чл. 10, ал. 1 и частта от целевата субсидия за капиталови разходи. (2) Реализираните в края на годината икономии от средствата за финансиране на делегираните от държавата дейности, при условие че няма просрочени задължения или неразплатени разходи, остават като преходен остатък по бюджета на общината и се използват по решение на общинския съвет през следващата година. Реализираните икономии от средства за финансиране на делегираните от държавата дейности по функция „Образование” и по функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи” се използват за финансиране на същите дейности в т.ч. и за инвестиционни разходи. (3) При възникване на временен недостиг на средства за финансиране на делегираните от държавата дейности министърът на финансите предоставя авансова сума от одобрената субсидия след мотивирано искане и с решение на общинския съвет. (4) Размерът на общата изравнителна субсидия може да се увеличава/намалява в случаите на структурни промени чрез компенсирана промяна между съответните бюджети. (5) Общата изравнителна субсидия по чл. 10, ал. 1 се предоставя на общините до 31 януари в размер 50 на сто и до 31 юли – останалите 50 на сто.
„Общинските съвети, по предложение на кмета, могат да определят по-високи средни месечни брутни заплати за сметка на собствени приходи, когато общината няма неразплатени задължения и има преизпълнение на приходната част." Работната група не подкрепя предложението. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 33. Каталог: pub pub -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование pub -> Съдържание pub -> Съдържание уводни думи pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз pub -> Азбучен списък на преподавателите Изтегляне 4.7 Mb. Сподели с приятели:
|