Добра практика 11. Методика за извършване на анализ на регулаторното въздействие. Анализ на поставените и постигнатите цели
Практика № 11
Методика за извършване на анализ на регулаторното въздействие. Анализ на поставените и постигнатите цели
Година на въвеждане
Практиката е въведена през 1997 г. със Закон 50/1997 от 27 декември за правителството, чийто чл. 22 указва предложенията за нормативни актове да бъдат придружени от доклад и/или изследвания относно необходимостта от приемането на съответния акт, от доклад за оценка на въздействието на предложените мерки върху равенството между половете, както и от финансов доклад с очакваните разходи по прилагането на закона, декрета или регламента.
През 2010 г. практиката е изменена с Кралски декрет 1083/2009, чийто чл. 1 изрично разпорежда докладите и изследванията, изготвяни във връзка с разпоредбата на чл. 22 на Закон 50/1997 да се съставят като единен документ с наименование Справка за анализ на регулаторното въздействие (Memoria del Análisis de Impacto Normativo).
Държава
Кралство Испания
Институция / администрация, отговорна за прилагането на практиката
Отговорна за прилагане на практиката е Генерална дирекция за модернизиране на администрацията, процедури и насърчаване на електронната администрация към Държавния секретариат по публичните администрации в Министерството на финансите и публичните администрации
Метод, чрез който е идентифицирана
Преглед на документи (Desk Research)
Кратко описание на практиката
Начин на въвеждане
Изискването за изготвяне на доклад и/или на изследвания относно необходимостта от приемането на съответния нормативен акт е заложено в Закон 50/1997 от 27 декември за правителството, а това за изготвяне на единнаСправка за анализ на регулаторното въздействиее въведено с Кралски декрет. Методическото ръководство за изготвяне на Справката за анализ на регулаторното въздействие е изготвено на основание чл. 2, параграф 4 на Кралски декрет 1083/2009 във връзка с допълнителната разпоредба в него.
Териториално приложение
Дотолкова, доколкото Закон 50/1997 е приет от испанския парламент, а не от законодателен орган на някоя от автономните области или общините, неговите разпоредби са задължителни за всички публични администрации (централни, регионални и местни). Нормите на Кралски декрет 1083/2009 за Справката за анализ на регулаторното въздействиене съдържат ограничения относно териториалната приложимост. Поради тази причина може да се приеме, че те са задължителни за всички администрации в Испания, когато изготвят предложения за нормативни актове.
Цел и ефективност
Целта на Кралски декрет 1083/2009 е създаване на единна рамка във връзка с разпоредбите на чл. 22, параграф 2 и на чл. 24, параграф 1, букви “a” “b” на Закон 50/1997. Според чл. 1, параграф 2 на декрета от 2009 г. докладите и изследванията следва се де представят в единен документ с наименование Справка за анализ на регулаторното въздействие, която се изготвя от администрациите, предлагащи съответния нормативен акт, едновременно с разработването на новите норми.
Съответствие с критериите
Член 20 на Закон 8/1989 указва всяко предложение за определяне на нова такса или за изменение размера на съществуваща такава да бъде придружено с икономически и финансов доклад за разходите или за стойността на ресурсите или тази на дейността и с обосновка за размера на предложената такса. Във връзка с разпоредбата на чл. 19, параграф 2 (размерът на таксите за предоставяне на услуга или за извършване на дейност не може да надвишава като цяло действителните или прогнозните разходи за съответната услуга или дейност) следва да се допусне, че текст за спазването на това изискване се отразява в Справката за анализ на регулаторното въздействие. В този смисъл може да се приеме, че практиката отговаря на първия критерий (Разходноориентиран подход при определяне размера на таксите). Вторият и третият критерий (обособеност на механизмите за определяне на разходноориентирани такси в отделна методология и прилагане на индивидуално аналитично счетоводство за разходите по предоставяната административна услуга) не са приложими към разглежданата практика. Гъвкавостта (критерий 4), макар да не касае определянето размера на таксите въз основа на направените разходи, произтича от чл. 3 на Кралски декрет1083/2009, допускащ изготвяне на краткаСправка за анализ на регулаторното въздействие, когато са налице обстоятелства, които не налагат изготвянето на цялостна такава. По отношение на положителните страни (пети критерий) практиката е свързана със спазване на изискването при определяне или актуализиране размера на таксите да се проведат консултации с всички заинтересовани страни и да се вземат под внимание техните становища.
Друга информация
Макар да няма Специализирана методика за оценка на въздействието от въвеждането на нови или актуализирането на съществуващи такси, е важно да се отбележи, че Методическото ръководство за изготвяне на Справката за анализ на регулаторното въздействие е разработено и прието на основание на конкретна разпоредба в подзаконов нормативен акт.
В България изискването на извършване на оценка на въздействието на нормативни актове е въведено в края на 2013 г.77 Според алинея 2 на новия чл. 30а от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация78 за тримесечната оперативна програма на правителството, същата следва да включва списък на законопроектите, за които законодателната програма предвижда да бъдат одобрени за периода на оперативната работна програма и списък на подзаконовите нормативни актове, възложени със закон на Министерския съвет, за които вносителят следва да изготвя стандартна оценка на въздействието върху стопанската активност и заетостта по образец съгласно приложение № 1 към Устройствения правилник.
Образецът на „Стандартна оценка на въздействието върху стопанската активност и заетостта” е сходен с този в испанското Методическо ръководство за изготвяне на Справката за анализ на регулаторното въздействие, но не предвижда или не изисква разглеждането на варианти, алтернативни на регулирането, информация за проведено публично обсъждане и за ефектите върху конкуренцията.
В рамките на различни проекти, осъществени в България, са изготвени три Ръководства за оценка на въздействието: 1) Ръководство за извършване на оценка на въздействието, публикувано на портала за Обществени консултации (ОПАК)79; 2) Наръчник за изготвяне на оценка на въздействието на законодателството на местно ниво и примерни анализи80 и 3) Ръководство за оценка на въздействието (ФАР BG0103.01)81. За разлика от Испания обаче, в България методика за извършване на оценка на регулаторното въздействие все още не е приета със или във връзка с нормативен акт.
Приложимост на практиката в България
Практиката е приложима в България. В частност, както в Концепцията за нова политика по отношение на таксите, така и в рамките на обществената поръчка е предвидено изготвянето на Специализирана методика за оценка на въздействието от въвеждането или актуализирането на такси. Ако се прецени за целесъобразно, може да се предвиди и извършването на анализ на поставените и постигнатите целив оценката на въздействието при актуализирането размера на съответната такса или при извършване на следваща оценка на въздействието.
Изготвянето на обща Методика за анализ/оценка на регулаторното въздействие е извън обхвата на обществената поръчка.
