ВКС 3. ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ, ПРЕДСТАВЛЯВАЩИ РЕДКИ, ЗАСТРАШЕНИ ИЛИ ИЗЧЕЗВАЩИ ЕКОСИСТЕМИ, ИЛИ СЪДЪРЖАЩИ СЕ В ТАКИВА

ВКС 3. ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ, ПРЕДСТАВЛЯВАЩИ РЕДКИ, ЗАСТРАШЕНИ ИЛИ ИЗЧЕЗВАЩИ ЕКОСИСТЕМИ, ИЛИ СЪДЪРЖАЩИ СЕ В ТАКИВА.

Това местообитание е свързано с горите от Fagus orientalis в Странджа. Те са коренни, имат реликтен произход и се отличават с висока концентрация на южноевксински флорни елементи и терциерни реликти. Имат инверсно разположение спрямо дъбовите гори и заемат най-сенчестите и влажни участъци на доловете, пониженията и склоновете. Геоложката основа е предимно силикатна. Почвите са лесивирани (Luvisols) и жълтоземи (Alisols) и са добре развити, богати и овлажнени. Изложението е северно и със северна компонента. Фитоценозите са предимно монодоминантни. По-рядко Fagus orientalis формира и смесени съобщества с Carpinus betulus, Acer platanoides, A. pseudoplatanus, Cerasus avium (= Prunus avium), Populus tremula (в по-млади гори), Quercus polycarpa, Tilia tomentosa и др. Особено характерни за подлеса на тези гори в Странджа са вечнозелените храсти от лавровиден тип - Rhododendron ponticum, Daphne pontica, Ilex colchica, Laurocerasus officinalis и листопадната кавказка боровинка (Vaccinium arctostaphylos). В тревната покривка наред със средноевропейски видове (Festuca heterophylla, Geranium robertianum, Poa sylvicola, Sanicula europaea и др.) на места изобилстват и южноевксински видове като Cyclamen coum,Primula vulgaris subsp. sibthorpii, Salvia forska ohlei, Symphytum tauricum, Trachystemon orientalis. (Гусев 2011).

Този тип гори са включени в Червена книга на България том. ІІІ Местообитания с категория “застрашено” (Бисерков и др. 2011).

На територията на ДГС „Средец” местообитанието е установено в отдели: 452 в; 453 ж; 455 в; 458 д; 487 а; 489 в; 490 з; 496 е; 498 е; 499 и, к; 502 д.

За подобряване на природозащитния статус е необходимо да се изпълнят следните действия:

• 
  Обособяване на поне 10% от територията като гора във фаза на старост.
  
• 
  Опазване на най-малко 10% биотопна дървесина.
  
• 
  При необходимост от провеждане на възобновителни мероприятия, да се прилагат неравномерно-постепенна, групово-постепенна и групово-изборна сечи, като за последната е необходимо да се установят оптималния запас и турнуса на стопанство. В насажденията върху среднобогати до богати месторастения и наклони до 20о може да се прилага система от сечи за индивидуално производство на висококачествена дървесина.
  
• 
  Не се провеждат лесовъдски и други дейности в участъците заети от странджанска зеленика и странджанска боровинка. Около находищата от странджанска боровинка се оставя буферна ивица с ширина 20 м., а за странджанската зеленика ширината на буферната ивица е 10 м. Тези площи следва да се посочат в скиците към карнет-описа и технологичните планове.
  
• 
  Трансформация на по-рано създадените култури от нетипични за месторастенето видове, чрез отваряне на възобновителни центрове за настаняване на местните видове, а също и чрез залесяване с местни видове.
  
• 
  При настъпване на природни нарушения, да се осигури развитието на пионерна фаза.
  

Към местообитанието се отнасят ксеромезофитни дъбови гори с преобладаване на източен горун (Quercus polycarpa), разпространени в условия на планинските масиви по западното крайбрежие на Черно море (Странджа и Източна Стара планина). За климатичните условия са характерни по-високи валежи, висока въздушна и почвена влажност и сравнително високи летни температури. Съобществата на източния горун са сравнително разнообразни. Като едификатор, източният горун формира монодоминантни или смесени дървостои, най често с благун (Quercus frainetto), цер (Quercus cerris), лъжник (Quercus hartwissiana), обикновен габър (Carpinus betulus) и келяв габър (Carpinus orientalis). Тревният етаж е съставен основно от Brachypodium sylvaticum, Dactylis glomerata, Melica uniflora, Poa nemoralis. Често в него вземат участие и южноевксински видове, като Cyclamen coum, Dorycnium graecum, Polygala supina, Primula vulgaris subsp. sibthorpii, Salvia forskaohlei, Sesleria alba, Trachystemon orientalis, Verbascum lagurus subsp. ponticum и др.

От смесените съобщества, които Q. polycarpa формира, най-широко разпространение имат източногоруново-благуновите дъбрави. Освен доминантите, в изграждането на съобществата единично участват и Fraxinus ornus, Quercus cerris, Q. hartwissiana, Sorbus domestica, S. torminalis и др. Подлесът на тези гори е съставен най-често от Crataegus monogyna, Cornus mas, C. sanguinea, Daphne pontica, Mespilus germanica, Pyracаntha coccinea и др. В тревната покривка участват Brachypodium sylvaticum, B. pinnatum, Dactylis glomerata, Euphorbia amygdaloides, Lathyrus niger, Melica uniflora, Poa nemoralis, Primula vulgaris subsp. sibthorpii, Stellaria holostea, Viola spp. и др.

Друг тип смесени съобщества, формирани от източен горун са дъбравите, в които той е едификатор с благун и цер. Екотопите им са разположени обикновено по билните части на западните, източните и отчасти южните склонове. За подлеса са характерни Crataegus monogyna, Cornus mas, Euonymus europaeus, Mespilus germanica и др. Тревната покривка най-често се изгражда от Dactylis glomerata, Dorycnium graecum, Euphorbia amygdaloides, Festuca heterophylla, Mycelis muralis, Salvia forskaohlei, Stellaria holostea и др. Съобществата на източния горун принадлежат към коренната южноевксинска растителност (Гусев, Цонев 2011).

Този тип гори са включени в Червена книга на България том. ІІІ Местообитания с категория “застрашено” (Бисерков и др. 2011).

Местообитанието е установено в отдели: 50 а; 220 г, м; 222 а, б, в; 228 а, б, в; 229 а, д; 258 д; 286 г; 287 а, б; 290 а, б, в; 297 в, г; 356 ж, з; 387 а, д; 408 ж, м; 409 и; 413 а; 418 л; 419 в, г, д; 424 д; 443 л; 444 д, ж, и, к; 445 а, б, и, к; 446 а, б, г, д; 447 г; 448 г; 449 б, в; 450 б; 451 в; 452 г, д; 453 д, е; 457 г, д; 458 а; 459 в; 460 н; 461 а г; 462 в, ж, з, л, п; 463 к; 471 в; 478 в; 482 и; 486 е, и; 487 б, е; 488 а, б; 489 а, б, г, д; 490 а, е, ж; 491 г, д, е, ж; 497 ж.

Трябва да се прилагат сечи с дълъг възобновителен период (неравномерно-постепенна и постепенно-котловинна, Саарландски метод), с оглед формиране на неравномерна пространствена структура и разнообразен видов състав. Отгледните мероприятия трябва да се извършват навреме, за да се подобри устойчивостта на младите насаждения. При планиране и извеждане на лесовъдските мероприятия да се осигури представянето на различните сукцесионни фази, както и отделните етапи в развитието на дъбовите съобщества. Да се осигури запазването на ключови елементи на биоразнообразието – острови на старостта, дървета с хралупи, зони на спокойствие и др. Приоритетът при стопанисването да бъде тяхното превръщане в семенни. Да се даде предимство на естественото възобновяване, а при необходимост от залесяване да се използват само местни видове и произходи. Предприемане на мерки за подобряване на охраната на горите. Не се препоръчва намаляването на териториите с цел инфраструктурни и други проекти, увеличаване на земеделските земи и т.н.

Общи указания за стопанисване:

• 
  Обособяване на 10% от територията като гори във фаза на старост.
  
• 
  Опазване на най-малко 10% от запаса на гората под формата на биотопна дървесина.
  
• 
  Забрана за провеждане на сечи с къс възобновителен период (под 30 години).
  
• 
  Забрана за водене на паша.
  
• 
  Трансформация на по-рано създадените култури от нетипични за месторастенето видове, чрез отваряне на възобновителни центрове за настаняване на местните видове, а също и чрез залесяване с местни видове.
  
• 
  Опазване на буферни зони (15-20 м) покрай постоянни водни течения
  

Странджанският дъб (лъжник) (Quercus hartwissiana) е един от най-типичните представители на групата на южноевксинските терциерни реликти. Има относително широка екологична пластичност и по северните склонове на Странджа планина се среща в два основни типа местообитания. Първият тип екотоп, в който Quercus hartwissiana e разпространен, са влажни, но рядко заливани участъци от крайречните тераси и ниските части на склоновете край реките Велека, Резовска, Трионски дол, Младежка, Керина река, Лопушница и други малки реки. Там лъжникът расте заедно с Carpinus betulus, Fagus orientalis, Fraxinus oxycarpa, Quercus cerris, Q. frainetto, Q. polycarpa, като отделните видове могат да имат доминиращо положение в дървостоя в зависимост от локалните условия. Характерно е присъствието на увивните растения Clematis vitalba, C. viticella, Humulus lupulus, Smilax excelsa, Tamus communis, което придава на тези съобщества физиономично облик на лонгозни гори. Вторият тип екотоп е контрастно различен - странджанският дъб расте и върху сухи варовити терени на хумусно-карбонатни почви в състава на ксеротермни дървесни съобщества заедно с Carpinus orientalis, Fraxinus ornus, Quercus cerris, Q. frainetto и Q. pubescens. Съобществата с участие на странджански дъб се отличават с разнообразен състав, сложна структура и уникалност (Гусев и Цонев 2011).

Местообитанието е включено в Червена книга на България том. ІІІ Местообитания с категория “застрашено” (Бисерков и др. 2011).

На територията на ДГС „Средец” местообитанието е установено в отдели: 291 а, б, 292 а.

Да се изключат от ползване и се включат в списъка на ГФС!

Гори с ясно изразено доминиране на сребролистна липа (Tilia tomentosa), възникнали предимно вторично на мястото на дъбови гори. Освен основният вид, в дървесния етаж участват Acer campestre, Fraxinus ornus, Quercus cerris, Q. robur, Quercus frainetto, Q. petraea agg., Acer platanoides, A. pseudoplatanus, A. tataricum, Sambucus nigra, Sorbus torminalis, Tilia cordata. В липовите гори няма развит храстов етаж. В някои съобщества сравнително често се среща Staphylea pinnata, Други храстови видове, които участват в състава на липовите гори, са Berberis vulgaris, Cornus mas, C. sanguinea, Corylus avellana,Crataegus monogyna, Ligustrum vulgare, Viburnum lantana. Тревната покривка е с ниско покритие, като по-често се срещат Arum maculatum, Buglossoides purpurocoerulea, Dactylis glomerata, Hedera helix, Geum urbanum, Melica uniflora, Melittis melissophyllum, Ruscus aculeatus, Ruscus hypoglossum, Asperula taurina, Carex pilosa, Cephalanthera damassonium, Lilium martagon, Limodorum abortivum, Platanthera chlorantha, Stellaria holostea и др. Характерно е масовото развитие на пролетни ефемероиди (Anemone ranunculoides, Convallaria majalis, Corydalis bulbosa, C. solida, Ranunculus ficaria, Gagea minima, Galanthus elwesii, Helleborus odorus, Isopyrum thalictroides, Lamiastrum galeobdolon, Polygonatum latifolium, Pulmonaria officinalis, Scilla bifolia, Viola odorata, V. reichenbachiana), които на места формират кратковременен етаж с покритие до 80 %. Такива видове са Anemone ranunculoides, Convallaria majalis, Corydalis bulbosa, C. solida, Ficaria verna (= Ranunculus ficaria), Gagea minima, Galanthus elwesii, Helleborus odorus, Isopyrum thalictroides, Lamiastrum galeobdolon, Polygonatum latifolium, Pulmonaria officinalis, Scilla bifolia, Viola odorata, Viola reichenbachiana. Към тази група спадат и някои геофити (сред тях и орхидеи) с малко по-късно развитие в края на пролетта, като Asperula taurina, Carex pilosa, Cephalanthera damassonium, Lilium martagon, Limodorum abortivum, Platanthera chlorantha, Stellaria holostea и др. Поради добрата си възобновителна способност, вкл. и от коренови издънки, бързия растеж и конкурентност, сребролистната липа е запазила и разширила присъствието си в естествените гори, в които в миналото вероятно различни видове дъбове са имали съдоминантна роля (Цонев 2011).

Този тип гори са включени в Червена книга на България том. 3 Местообитания с категория “застрашено местообитание” (Бисерков и др. 2011).

На територията на ДГС „Средец” местообитанието е установено в отдели: 502 и.

Тези насаждения следва да се включат в списък на ГФС и да се изключат от стопанско ползване!

Смесени широколистни гори разположени на стръмни и урвести места. Характерни растителни видове са планински ясен (Fraxinus excelsior), обикновен явор (Acer pseudoplatanus), дребнолистна липа (Tilia cordata) и едролистна липа (Tilia platyphyllos).

Местообитанието е представено от сенчести и влажни смесени първични или вторични широколистни гори с разнообразен дървесен състав и задължително участие на Acer spp., Tilia spp. и Fraxinus spp. Тези гори заемат най-често стръмни и отвесни скални склонове, сипеи или неравни колувиални наноси. Тревният етаж е представен от видове, характерни за буковите гори. Те са се запазили на местата където доминирането на бука е било невъзможно. Флористичният състав е разнообразен, но с най-висока срещаемост са следните видове: Allium ursinum, Dryopteris spp., Galium aparine, Geranium robertianum, Geum urbanum, Mercurialis perennis, Phyllitis scolopendrium, Polystichum setiferum, Urtica dioica и др. В типичния случай в Европа съобществата от този тип се срещат на силикатни скали, а в България по-често на варовик. Разполагат се по стръмни речни долини в нископланинския, предпланинския и планинския пояси в цяла Европа. Малки промени в условията на субстратите или във влажността водят до преход към букови гори при увеличаване на влажността и или към термофилни дъбови гори при ксерофитни условия. Това местообитание е екологично вариабилно с различно участие на дървесните видове. Флористичните различия се дължат на разликите в наклона, изложението и вида на субстрата. Флористичният му състав е разнообразен, но с най-висока срещаемост са следните видове: Allium ursinum, Dryopteris spp., Galium aparine, Geranium robertianum, Geum urbanum, Mercurialis perennis, Phyllitis scolopendrium, Polystichum setiferum, Urtica dioica и др. (Ташев 2011).

Този тип гори са включени в Червена книга на България том. ІІІ Местообитания с категория “застрашено местообитание” (Бисерков и др. 2011).

На територията на ДГС „Средец” местообитанието е установено в отдели: 67 б; 78 а; 165 г; 202 б; 231 д; 254 в; 255 а; 256 а; 258 в, г; 261 б; 262 в, г, д; 265 г; 296 л; 374 т; 453 ж; 455 в; 485 а; 487 а; 490 з; 491 а, е, ж; 496 е; 498 е, з; 499 и, к.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ

Необходимо е отделянето на не по-малко от 10% гори във фаза на старост. Необходимо е количеството биотопна дървесина да бъде поне 8% от запаса. Поради големите наклони и неблагоприятното състояние на местообитанието не е препоръчително провеждането на сечи. Необходимо е първоначално да се проведат проучвания, относно причините довели до неблагоприятния статус, а също така и да се набележат мерки за неговото подобряване. Допуска се провеждането единствено на дейности, които водят до подобряване на природозащитното състояние, напр. залесяване с типични за местообитанието видове, подпомагане на естественото възобновяване, мероприятия по трансформация на структурата и др. Отсичането на дървета и износът на дървесна маса извън територията може да се извършва само при настъпили форсмажорни обстоятелства и/или в случай необходимост от опазване на човешкия живот и инфраструктурата. В насаждения с по-малки наклони (под 25о) и изградена пътна инфраструктура се допускат дъгосрочни възобновителни сечи и сечи за трансформация на структурата.

Този тип гори са включени в Червена книга на България том. 3 с категория “критично застрашено местообитание” (Бисерков и др. 2011).

На територията на ДГС „Средец” местообитанието е установено в отдели: 361 ж, 362 д.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ

С цел подобряване на благоприятното природозащитно състояние се препоръчва площите, които се освобождават след изсичане на тополовите плантации, да бъдат залесявани с типични за местообитанието видове. Необходимо е поне 10% от територията да бъдат отделени за гори във фаза на старост, като същевременно в останалите площи се полагат грижи за опазване на поне 10% биотопна дървесина. Задължително, около теченията на реките, се оставя буферна ивица с ширина 15-20 м., в която не се провеждат лесовъдски мероприятия. Тук се допуска единствено намеса с интензивност до 5%, с цел отстраняване на отделни опасни за здравето на хората и инфраструктурата дървета. Когато ширината на площите е по-голяма се препоръчва провеждането на мероприятия за увеличаване на структурното разнообразие. Такива лесовъдски мероприятия се основават на принципите на групово-постепенните и неравномерно-постепенни сечи. Не се допуска извозът на дървесина да се извършва при мокри почви.

Горите във фаза на старост (ГФС), със своята специфична структура и функционалност, са местообитание на комплекс от видове от различни екологични и таксономични групи. Поради ограничените знания за тях все още не може да се определи колко от проучените видове са свързани единствено с тези гори, но определено може да се каже, че много видове намират в тях оптимални условия за съществуване. Нещо повече, при сравняване на ГФС и по-млади гори са отчетени съществени разлики във видовия състав и обилието, което е показател за уникалноста на тези екосистеми. ГФС доказано съхраняват и около два пъти повече въглеровен двуокис (карбон) от колкото интензивно ползваните гори и горските култури.

Обща площ на отделените гори във фаза на старост – 478,4 hа

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ

За да може да достигнат характеристиките на горите във фаза на старост определените насаждения трябва да се оставят на естествената им динамика. В тях се не се допуска лесовъдска намеса и извличане на дървесина, освен в случаите на големи природни нарушения /ветровали и каламитети на площи заемащи над 50% от ГФС/.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ НА ВКС 3

Мониторинга на тези ГВКС включва изършване на периодични наблюдения и анализ на състоянието на вида гора, чрез теренни наблюдения и разработване и прилагане на отделна програма за всеки вид гора.

• 
  Програмата за мониторинг трябва да бъде разработена със стандартни оперативни процедури, които да включват ясни индикатори, подходящи за целите на стопанисване. Тя може да се провежда веднъж или повече годишно, ако е необходимо сезонно отчитане, т.е. ако в горскостопанската единица настъпват значими събития само през определени месеци.
  
• 
  При теренната работа да се извършва наблюдение на показатели като жизненост на отделните дървета, структура на насаждението, здравословно състояние, наличие на дегенеративни процеси, честотата, размери и разположение на празните пространства, нивата на фрагментация, базовата територия, наличието на сукцесия и нейната посока и т.н. и/или интерпретация на дистанционно получени данни.
  
• 
  Трябва да се установят заплахите за видовете гори с ВКС 3 и доколко сериозни са те, и да се определят мерките, които трябва да се вземат за намаляването им.
  
• 
  За успешно прилагане на процедурите по мониторинг е необходимо обучение на персонала, участващ в горскостопанските мероприятия, което трябва да запознае всички с ограниченията предизвикани от наличието на ВКС и мерките за неговото опазване.