Последваща оценка на български и чуждестранни облигации, приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа в Република България, както и български облигации, приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа в държави членки:
а) по среднопретеглената цена на сключените с тях сделки за текущия работен ден, обявена чрез системата за търговия или в борсовия бюлетин, ако обемът на сключените с тях сделки за деня е не по-малък от 0.01 на сто от обема на съответната емисия;
б) Ако не може да се определи цена по реда на подточка а), цената на облигациите е среднопретеглената цена на сключените с тях сделки за най-близкия ден през последния 30-дневен период към датата на оценката, за който има сключени сделки;
в) В случай че регулираният пазар не е затворил до 15 ч., последващата оценка се извършва по реда на т. 3, буква "б", а в случай че регулираният пазар на ценни книжа не работи в деня на оценка - съответно по т. 3, буква "в";
г) В случаите, когато се извършва последваща оценка на облигации, по които предстои плащане на лихва и публикуваната в борсовия бюлетин цена на сключени с тях сделки или на цена „купува” е нетна, последващата оценка се формира, като към обявената в бюлетина цена се прибави дължимият лихвен купон към датата на извършване на оценката.
Последваща оценка на издадените в чужбина от българската държава облигации се извършва:
а) по цена „купува” при затваряне на пазара в деня на оценката, обявена в електронна система за ценова информация на ценни книжа;
б) в случай че пазарът на ценни книжа не е затворил до 15.00 ч. в деня на оценката - по цена „купува” при затваряне на пазара за последния работен ден, обявена в електронна система за ценова информация на ценни книжа;
в) в случай че чуждестранният пазар на ценни книжа не работи в деня на оценката - по цена „купува” при затваряне на пазара за последния работен ден, обявена в електронна система за ценова информация на ценни книжа;
г) в случай, че цената е изчислена на основата на т. а) – в) е брутна, тя се използва пряко за преоценка. При условие, че цената е чиста, на основата на лихвените характеристики по периодичност и равнище на лихвените купони, тя се преобразува в брутна и след това се използва за преоценка;
д) При невъзможност да се приложат гореописаните начини за оценка се използва методът на дисконтираните парични потоци.
Изборът на класификацията на финансовите активи като „финансови активи, държани за търгуване” е с оглед максимална защита на интересите на инвеститорите.
Финансови пасиви
Финансовите пасиви включват търговски и други задължения.
Финансовите пасиви се признават тогава, когато съществува договорно задължение за плащане на парични суми или друг финансов актив на друго предприятие или договорно задължение за размяна на финансови инструменти с друго предприятие при потенциално неблагоприятни условия. Всички разходи, свързани с лихви, се признават като финансови разходи в Отчета за доходите.
Търговските задължения се признават първоначално по номинална стойност и впоследствие се оценяват по амортизируема стойност, намалена с плащания по уреждане на задължението.
Приходи и разходи
Основните финансови приходи на Фонда са от преоценка на ценни книжа, от реализирани печалби или загуби от сделки с ценни книжа и от лихви от банкови влогове.
Приходите от лихви се признават текущо в отчета за доходите на Фонда, пропорционално на времевата база, чрез метода на ефективния доход от актива.
Разликите от промените в оценката на финансовите инструменти спрямо пазарната им цена, се отчита като приход или разход от преоценки на финансови активи.
Разликата между преоценената стойност и продажната цена на финансовите инструменти при сделки с тях, се признават като текущи приходи или разходи от операции с инвестиции.
Разходите свързани с дейността на Фонда се признават в Отчета за доходите, следвайки принципа на текущото начисляване. Годишните оперативни разходи на Фонда не могат да надвишават 5% от годишната средна нетна стойност на активите на Фонда. Разходи за периода, във връзка с дейността на Фонда („Оперативни разходи”), които се поемат косвено от всички негови притежатели на дялове, в т.ч. такса за управление на активите и възнаграждение на Банката депозитар се начисляват ежедневно, съгласно Правилата на Фонда и сключения договор с Банката депозитар.
Разходи, свързани с инвестицията в дялове на Фонда са разходи, които се поемат пряко от конкретния инвеститор/притежател на дялове при покупка и обратно изкупуване на дялове (транзакционни разходи). За поръчки до 20 000 лева вкл. – 1.5 %, за поръчки от 20 000 до 300 000 лева вкл. – 1%, за поръчки над 300 000 лева – 0.75% от нетната стойност на активите на един дял и са включени в горепосочените цени. Разходи за обратно изкупуване не се удържат.
Пари и парични еквиваленти
Фондът отчита като пари и парични средства наличните пари в брой, парични средства по банкови сметки и депозити със срок до 3 месеца.
Сделки в чуждестранна валута
Отделните елементи на финансовите отчети на Фонда се оценяват във валутата на основната икономическа среда, в която той извършва дейността си („функционална валута”). Финансовите отчети на Фонда са изготвени в български лева (лв). Това е функционалната валута и валутата на представяне на Фонда.
Сделките в чуждестранна валута се отчитат при първоначалното им признаване в отчетната валута на Фонда по официалния обменен курс за деня на сделката, (обявения фиксинг на Българска народна банка). Приходите и разходите от курсови разлики, които възникват при уреждането на тези сделки и преоценяването на паричните позиции в чуждестранна валута в края на периода, са отразени в Отчета за доходите.
Позициите в чуждестранна валута се преоценяват ежедневно по централния курс на БНБ за текущия работен ден. От 1 януари 1999 г. българският лев е с фиксиран курс към еврото: 1.95583 лева за 1 евро.
Сподели с приятели: |