Всички инвестиционни предложения в гореописаните таблици касаещи община Каолиново са за изграждането на фотоволтаична централа, пречиствателни станции, ветропаркове, площадка за третиране на отпадъци

Таблица III.1.2.5. Баланс на територията на община Каолиново и бъдещо развитие в устройствени зони

Като обобщение на направения анализ следва да се подчертае, че бъдещите предвиждания с ОУП не оказват кумулативно въздействие сумарно с всички останали и по експертно мнение и не се очаква кумулативно въздействие върху компонентите на околната среда и защитената зона предмет на опазване.

Съществуващите екологични проблеми произтичат от обстоятелството, че приповърхностния слой на подземните водни тела и земните недра не са защитени от антропогенни въздействия, които влияят върху количественото и химичното състояние на подземните водни тела чрез:

• заустване на отпадъчните води от населените места без изградена канализация и пречиствателни съоръжения;

• земеделски дейности и животновъдство;

• инфилтрация на замърсители от нерегламентирани депа за твърди битови отпадъци;

• нерегламентирано водовземане от подземни води за питейно-битово водоснабдяване.

Населените места са частично водоснабдени, а състоянието на инфраструктурата за водоснабдяване е лошо като делът на етернитовите водопроводи (особено на вътрешната водопроводна мрежа) е много голям и е свързан с големи загуби на вода, влошаване стандарта на обитаване на населението, възпрепятстване развитието на някои стопански дейности (животновъдство) и др.

Канализация в общината липсва, което влошава условията на живот, състоянието на околната среда и носи риск за човешкото здраве.

Такива в района няма, не са правени оценки на отпадъчните води, техните качества и количества, подходящите пречиствателни съоръжения и водоприемници, няма отредени площадки за бъдещо изграждане на такива. Екологично по-приемливо е решение с подходящи локални пречиствателни станции, които не са свързани с големи изкопни и строителни работи.

Земята е невъзвръщаем природен ресурс и при липса на ОУП е подложена на смяна на предназначение без конкретно плануване. При условията на неконтролируемо и безпланово усвояване на земи, в т.ч. и земеделски, се очаква пряко, дълготрайно и необратимо по характер въздействие върху тези фактори на околната среда. Екологичен проблем в общината е ерозията на почвите, която унищожава хумусния слой и води до намаляване на почвеното плодородие ежегодно. В тази връзка в проекта на ОУП са заложени мерки за озеленяване.

Населението и администрацията на общината могат да бъдат засегнати от неочаквани обстоятелства, които да препятстват депонирането на

Не е възможна реализация на проекти и инвестиционни предложения в обхвата на защитени зони и нарушаване на границите и статута им.

Международната стратегическа рамка, определящ целите и приориетите за опазване на околната среда озхожда от глобалните проблеми на околата среда, последица от активното човешко въздействие и всички свързани с това явления, между които промените в климата и глобалното затопляне, изчерпването на невъзобновимите ресурси, загубата на биоразнообразие, деградацията на плодородните почви и опустиняването и въздействията върху човешкото здраве.

Прилагането на принципните постановки от тези докумети става след ратифицирането им от различните държави, като те се приемат и на европейско равнище, а впоследствие като инструменти за тяхното прилагане се разработват съответните директиви и конкретни нормативни документи в национаалното законодателство на страните членки на Европейския съюз.

Значителна част от международните документи /споразумения, конвенции, директиви и др./ са ратифицирани от Р България, респ. основните им изисквания са транспонирани в националната законова и нормативна уредба по околна среда. Тук ще бъдат анализирани целите и приоритетите на опазване на околната среда в основни документи, които в най-голяма степен отразяват връзките на тези цели с устройственото планиране.

Като членка на ЕС България е изправена пред предизвикателството да постигне европейските стандарти и изисквания за околна среда и устойчивото развитие, да се справи с предизвикателствата, които решават повечето страни за реформиране на икономиките си в посока на по-ефективно използване на всички ресурси и по-малко замърсяване на околната среда. Страната успешно хармонизира законодателството си в сектор „Околна среда” със законодателството на Европейския съюз.

Целите на опазване на околната среда на национално ниво се съдържат основно в следните национални стратегии, програми и планове:

• 
  Национална програма за развитие: България 2020;
  
• 
  Стратегически план за биоразнообразие 2011 – 2020 г.;
  
• 
  Трети национален план за действие по изменение на климата 2013 – 2020 г.;
  
• 
  Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор и План за действия към нея в краткосрочна (2013 – 2015 г.), средносрочна (2016 - 2021 г.) и дългосрочна (2022 – 2037 г.) перспектива;
  
• 
  Национален стратегически план за поетапно намаляване на количествата на биоразградимите отпадъци, предназначени за депониране 2010 – 2020 г.;
  
• 
  План за управление на речните басейни за Дунавски район за басейново управление, 2010 г.
  
• 
  План за управление на речните басейни за Черноморски район за басейново управление, 2010 г. – 2015 г.
  
• 
  Националната приоритетна рамка за действие по Натура 2000;
  
• 
  Националната информационна и комуникационна стратегия за мрежата „Натура 2000”, 2014 - 2023 г.;
  

• 
  Стратегия „Европа 2020”;
  
• 
  Стратегия на ЕС за биологично разнообразие до 2020 г.;
  
• 
  Пътна карта за достигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност, ЕК;
  
• 
  Пътна карта за ресурсно ефективна Европа, ЕС;
  
• 
  Бяла книга за адаптация към климатичните изменения;
  
• 
  План за опазване на водните ресурси на Европа до 2020 г. (Blueprint);
  
• 
  План за екоиновации до 2020 г., ЕС.
  

• 
  Националната програма за развитие “България 2020” (НПРБГ2020)
  

Приоритетите на НПР БГ2020 са формулирани както следва:

1. 
   Подобряване на достъпа и повишаване на качеството на образованието и обучението и качествените характеристики на работната сила.
   
2. 
   Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване.
   
3. 
   Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал.
   

4. 
   Развитие на аграрния отрасъл за осигуряване на хранителна сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси.
   
5. 
   Подкрепа на иновационните и инвестиционни дейности за повишаване на конкурентоспособността на икономиката.
   
6. 
   Укрепване на институционалната среда за по-висока ефективност на публичните услуги за гражданите и бизнеса.
   

7. 
   Енергийна сигурност и повишаване на ресурсната ефективност
   
8. 
   Подобряване на транспортната свързаност и достъпа до пазари.
   

Таблица V.1. Цели по Приоритет 3

Приоритетьт е насочен към изграждане на енергийни инфраструктурни мрежи и подобряване на конкурентоспособността на българската икономика. Реализирането на приоритета ще способства за повишаване на енергийната обезпеченост, независимост и ефективност на икономиката, както и за подобряване на околната среда.

Таблица V.2. Цели по Приоритет 7

• 
  Стратегически план за биоразнообразие 2011 – 2020 г.
  

Цел 1: До 2020 г., но не по-късно, хората да са информирани, относно ценностите на биоразнообразието и стъпките, които могат да предприемат за неговото опазване и устойчиво използване.

Цел 2: До 2020 г., но не по-късно, ценностите на биоразнообразието да са интегрирани в стратегии и процеси на планиране за национално и местно развитие и за намаляване на бедността, и да са включени в националната отчетност, когато е необходимо, и системите за докладване.

Цел 3: До 2020 г., но не по-късно, стимулите, включително вредните за биоразнообразието субсидии да са елиминирани, поетапно отменени или изменени, с цел да се минимизира или избегне тяхното негативно въздействие и да бъдат създадени и приложени положителни стимули за опазването и устойчивото използване на биоразнообразието, съгласно и в съответствие с Конвенцията и други съответстващи международни задължения, като се вземат пред вид националните социално-икономически условия.

Цел 4: До 2020 г., но не по-късно, правителствата, бизнесът и всички заинтересовани страни на всички нива, да са предприели стъпки за постигането, или вече да са приложили планове за устойчиво производство и потребление и да са запазили нивата на вредното въздействие от използването на природни ресурси в рамките на безопасните екологични ограничения.

Стратегическа цел В – Да се намали прекият натиск върху биоразнообразието и да се насърчава устойчивото ползване.

Цел 5: До 2020 г., темпото на загубата на естествените местообитания, включително горите, да се намали най-малко наполовина и където е възможно, да бъде сведено до нула, а унищожаването и фрагментацията значително да се намалят.

Цел 6: До 2020 г., запасите от риба, безгръбначни животни и водни растения да се управляват и събират устойчиво, законосъобразно и да се прилагат екосистемни подходи, така че прекомерният риболов да бъде избягван, да се въведат планове и мерки за възстановяване на изчезващите видове, риболовът да няма значителен неблагоприятен ефект върху застрашените видове и уязвимите екосистеми, а въздействието на риболова върху запасите, видовете и екосистемите да е в безопасни екологични граници.

Цел 7: До 2020 г. селскостопанските райони, водните стопанства и горите да се управляват устойчиво, като се гарантира запазването на биоразнообразието.

Цели 8: До 2020 замърсяването, включително от излишни хранителни вещества, да се сведе до ниво, безопасно за функционирането на екосистемите и биоразнообразието.
Цел 9: До 2020 г. да се идентифицират и да се поставят като приоритет инвазивните видове и популации, приоритизираните видове да бъдат контролирани или унищожени и да се предприемат мерки за управление на популациите, с цел предотвратяване на тяхната поява и установяване.

Цел 10: До 2015 г. да бъде сведено до минимум множественото антропогенно въздействие върху кораловите рифове и други уязвими екосистеми, засегнати от изменението на климата или окисляването на океаните, за да се запази тяхната цялост и функциониране.

Цел 11: До 2020 г. да бъдат съхранени поне 17% от сухоземните и вътрешните водни площи, както и 10% от крайбрежните и морски райони, особено тези, с особена важност за биоразнообразието и предоставянето на екосистемни услуги, чрез ефективно и справедливо управление, екологично представителни и добре свързани помежду си системи от защитени територии, и приемане на други ефективни природоохранителни мерки на районен принцип, които да бъдат интегрирани в по-широки ландшафти и морски райони.

Цел 12: До 2020 г. да бъде предотвратено изчезването на познатите застрашени видове, а състоянието на тяхното опазване, особено на тези пред изчезване, да се подобри и поддържа.

Цел 13: До 2020 г. да се запази генетичното разнообразие на култивираните растения, селскостопанските и домашни животни и на техните диви родственици, включително и на ценните от социално-икономическа и културна гледна точка видове, като се разработят и приложат стратегии за свеждане до минимум на генетичната ерозия, и опазване на тяхното генетично разнообразие.

Цел 14: До 2020 г. да бъдат възстановени и опазвани екосистемите, които предоставят жизненоважни услуги, включително такива, свързани с вода, които допринасят за здравето, прехраната и благосъстоянието, като се вземат предвид нуждите на жените, коренните и местни общности, бедните и уязвимите слоеве от населението.

Цел 15: До 2020 г. да бъдат повишени устойчивостта на екосистемите и приносът на биоразнообразието към натрупването на въглеродни запаси, чрез запазване и възстановяване, включително възстановяването на поне 15% от деградиралите екосистеми, допринасяйки по този начин за смекчаване на вредното въздействие от изменението на климата , адаптацията и борбата с опустиняването.

Цел 16: До 2015 г. да влезе в сила Протоколът от Нагоя за Достъп до генетичните ресурси и честното и справедливо разпределяне на ползите от тяхното използване, в съответствие с националните законодателства.

Цел 17: До 2015 г. всяка Страна да разработи, приеме, като политически инструмент и започне прилагането на ефективна, обществена и осъвременена национална стратегия за биоразнообразието и план за действие.

Цел 18: До 2020 г. традиционните знания, нововъведения и практики на коренните и местните общности, отнасящи се до опазването и устойчивото използване на биоразнообразието, както и обичайното използване на биологичните ресурси, да се почитат, да са предмет на националното законодателство и съответни международни ангажименти, и напълно да се интегрират и отразят при прилагането на Конвенцията, с пълното и ефективно участие на коренните и местните общности, на всички съответни нива.

Цел 19: До 2020 г. да се подобрят, споделят широко и да се предадат и приложат, познанията, научната база и технологиите, по отношение на биоразнообразието, неговите ценности, функционирането, състоянието и тенденциите, и последиците от неговата загуба.

Таблица V.3. Цели по Стратегическа цел В

• 
  Трети национален план за действие по изменение на климата 2013 – 2020 г.