Доклад за екологична оценка на общ устройствен план на община полски тръмбеш
Изтегляне 2.06 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Легенда: А
- Техногенен инфраструктурен ландшафт
- Биоразнообразие, защитени зони и територии 4.7.1. Флора
- Защитени територии и зони 4.7.1.2. Защитени зони по НАТУРА 2000
- Защитена зона „Река Янтра“ с код по „Натура 2000“ BG0000610
- Цели за опазване на защитената зона
- Характеристика на зоната
Земни недра Според геоложкия си строеж територията на общината попада в източната част на Мизийската платформа. Районът на община Полски Тръмбеш е изграден от скалите на долна креда, неогена и кватернера а тектонският стил на разглежданата част от платформата се характеризира с почти хоризонтални пластове. Долна креда. Най-старите скали, в района който се разкриват на повърхността се отнасят към кредната система, която тук е представена само от долнокредната си серия. Обособената и официално въведена като литостратиграфска единица Тръмбешката свита е представена от тънкослойни сивозелени мергели, на места по- песъчливи, прослоени незакономерно с варовити пясъчници. Неоген. Неогенските материали имат малко площно разкритие в северната част на общината (между с. Ценово и гр. Полски Тръмбеш) Представени са от скалите на Белослатинската свита - бели глинести варовици, варовити глини и витрокластични пепелни туфи. Залягат обикновено върху скалите на Тръмбешката свита и се покриват от льосовите отложения на кватернера. Кватернер. Кватернерните отложения по своя генезис , се поделят на две групи еолични и алувиални. Еоличните образувания изграждат льосовия комплекс, който е представен от две разновидности льос - типичен и глинест. Льосът е финозърнеста и лека, слабо споена, порьозна глинесто- алевритова скала с белезникавожълтеникав до светложълтеникав цвят. Съдържа калциев карбонат под формата на единични зърна, кори или конкреции с най-различна форма и големина. Алувиалните отложения на територията на общината са развити в поречията на р. Янтра. Залягат върху мергелни варовици и варовици на Тръмбешка свити. Алувиалните наслаги са привързани към втори и първи надзаливни тераси на р.Янтра. Морфоложки, терасите са разположени от вътрешната страна на меандрите, които реката прави, където дебелината на алувия, изграждащ терасите достига до 12 m. Тук алувия е представен от алувиални глини и дребно до среднокъсови, добре заоблени полигенни чакъли Свлачища - област Велико Търново е една от двете области в страната (заедно с област Плевен), в която има най-голям брой регистрирани свлачища, в т.ч. не само активни, но и потенциални. Община Полски Тръмбеш е една от общините в областта с високи концентрации на свлачища, като в последните няколко години на територията на общината се наблюдава тенденция към увеличаване на свлачищните процеси. Причината за възникването на свлачищата са природни и техногенни фактори. Това са геолого-тектонски характеристики на района, движение на разломи, земетресения, колебания на нивата на подземните води, интензивни валежи, ерозия, както и на динамични въздействия в резултат на човешката дейност като: извършване на дълбоки изкопи, прокарване на пътища, добив на подземни богатства. Проявата на свлачищната активност е предимно през пролетния сезон след снеготопене и след интензивни валежи. През 2015г. е регистрирано едно свлачище в с. Обединение, което е периодично активно, в местността „Иванчански баир“. Засегнатата площ е 1242 дка. ОУП на община Полски Тръмбеш не предвижда дейности за територии с активни и потенциални свлачища и срутища. Сеизмичност - сеизмичната опасност за България, в т.ч. и за община Полски Тръмбеш се определя главно от сеизмичните източници, идентифицирани на територията на страна, групирани в географски определените основни сеизмични зони: Шабленска, Провадийска, Горнооряховска, Софийска, Маришка и Струмска (Кресненска) и с източник Вранча (Румъния). Относително по-слабо е влиянието на сеизмичните източници – Мраморно море (Турция) и Ксанти (Гърция). Територията на община Полски Тръмбеш попада в сеизмичен район от VII и VIII степен на сеизмичност (според картата на сеизмично райониране на Р. България). Съгласно Наредба №РД-02-20-2 от 27 януари 2012г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, проектирането на сгради, съоръжения, комуникации и други обекти следва се осъществява със сеизмичен коефициент Кс =0,15 Подземни богатства - запасите от полезни изкопаеми в община Полски Тръмбеш са ограничени, няма открити залежи от подземни природни богатства. Единствения природен запас са откритите до общинския център залежи от доброкачествена мергелна глина. В селата Каранци, Обединение и Полски Сеновец има разкрити кариери за добив на строителен камък, който към настоящия момент не се експлоатира. Речното корито на р. Янтра е източник на инертни материали – чакъл и пясък, който намират приложение в строителството. Една фирма е представител на добивната промишленост в общината. Дейността и включва добив на кариерни материали от речното корито на р. Янтра при гр. Полски Тръмбеш /чакъл, пясък/ за производство на готови бетонови смеси.
Съгласно Европейската конвенция на ландшафта – 2005г. „Ландшафт е територия, специфичния облик и елементите на която са възникнали в резултат от действия или взаимодействия между природни и/или човешки фактори“. Съгласно районирането на ландшафтите в България (Система на регионалните таксономични единици при ландшафтното райониране на България), разглеждания район на общината попада в Старопланинска област (Б), Централностаропланинска подобласт (VI) 
Фиг.1 Ландшафтно райониране в България (по П. Петров 1997) Легенда: А – Севернобългарска зонална област на Дунавската равнина; I – Северна Дунавскоравнинна подобласт; II – Южна Дунавскоравнинна подобласт; III – Южнодобруджанска подобласт; IV-Поповско-Шуменска-Франгенска подобласт; Б – Старопланинска област; V-Западностаропланинска подобласт; VI- Централностаропланинска подобласт; VII – Източностаропланинска подобласт; VIII – Приморско – старопланинска подобласт; В – Южнобългарска планинско-котловинна област; IX – Витошко – Ихтиманска подобласт; X-Средногорско – Задбалканска подобласт; XI –Крайщенска подобласт; XII – Осоговско – Струмска подобласт; XIII – Южнострумска подобласт; XIV – Рилска подобласт; ХV – Пиринска подобласт; XVI – Средноместенска подобласт; XVII – Западнородопска подобласт; XVIII – Източнородопска подобласт; Г-Междупланинска зонална област на южнобългарските низини; XIX – Горнотракийска подобласт; XX – Долнотракийска подобласт; XXI – Сакаро-Дервентска подобласт; XXII – Бакаджишко – Хисарска подобласт; XXIII – Бургаско-Айтоска подобласт; XXIV – Странджанска подобласт; Съвременният ландшафт на територията на общината се е формирал под влиянието на умерено-континенталния климат и разнообразния релеф. В общината Полски Тръмбеш се наблюдават различни типове ландшафти, които са се формират под влиянието на природни фактори и такива, който са в резултат от човешката дейност и биват:
Урбогенните ландшафти на селищата на територията на община Полски Тръмбеш не създават сериозни екологични проблеми. Отрицателно въздействие върху облика на ландшафта, имат локалните замърсявания край селищата и замърсяват както околните територии, така и подпочвените води.
Тази разновидност на ландшафта за територията на общината почти не присъства на територията й, и има много слабо влияние върху съвременния облик на ландшафта. Влияние оказват вътрешната мрежа от пътища, както и селскостопанските пътища без настилка.
Към тези комплекси могат да се посочат: пасища, мери и ливади, който заемат значителна площ от територията на общината (49 816 дка); земеделски земи – ниви, трайни насаждения и обработваеми земи (365 396 дка); водни течения и водни площи, който също имат значение за формирането на ландшафтния облик.
Дендрогенния ландшафт е формиран от горските територии в границата на община Полски Тръмбеш, заемащ 8, 35% от площа й. Миграцията на замърсителите в ландшафта се осъществява по пътя на трите основни компонента на околната среда – атмосферен въздух, повърхностни и подпочвени води и почва. Анализът на възможните миграции дава основание за следната оценка:
Съществуват различни екологични проблеми които могат да окажат влияние по отношение на ландшафта. Те биха могли да бъдат в следствие на строителните дейности, и при експлоатацията на съществуващите такива в следствие на нарушаването, запрашаването и замърсяването на почвите, растителността и повърхностните води с тежки метали и прах от пътищата, замърсяване на почвите и растителността с гориво-смазочни материали от автотранспорта, строителната механизация и т.н. Други съществени екологични проблеми биха могли да се явят замърсяването на съществуващите ландшафти с отпадъци и създаването на нови антропогенни и промишлени такива, които имат неблагоприятно визуално-естетическо въздействие.
4.7.1. Флора Районът на общината във флористично отношение е слабо проучен. При изготвянето на настоящия доклад са проверени находищата на всички защитени и консервационно значими видове посочвани за флористичен райони Дунавска равнина, в който попада територията на община Полски Тръмбеш. Справки са направени и с хербариума на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН. Също така при изготвянето на списъка с висшите растения (без мъховете) са ползвани и данните от Балканската Фитоценотична база данни за сухи тревни съобщества (Vassilev et al. 2012) и Балканската фитоценотична база данни (Vassilev et al. 2016). На територията на общината липсват целенасочени изследвания свръзани с проучване на съществуващото синтаксономично разнообразие. Според Геоботаничното райониране на България (Бондев 1997), общината попада в Монтанския и Видински райони на Дунавския хълмисто-равнинен окръг на Илирийската провинция на Европейската широколистна горска област. В границите на тези райони в растителната покривка се срещат остатъчни гори от цер, благун, космат дъб. Също така има деградили ценози с доминиране на келяв габър, както и ксеротермни тревни формации на садина, белизма, луковична ливадина и др. Големи територии заемат и селскотопанските земи, развили се на места на изсечени гори. Поради незначителната разлика в надморската височина на територията на общината е установен само пояса на ксеротермните дъбови гори (до 600-700 m н.в.) според поясното разделяне на растителната покривка в страната (Бондев 1997). Съгласно геоботаническото райониране (по Бондев, 1997. г) България се поделя на три области- Европейска широколистна горска област, Евроазиатска степна и лесостепна област и Средиземноморска склерофилна горска област, с 5 провинции, 28 окръга и 80 района. За територията на общината растителния свят е представен предимно от широколистни дървесни видове. Най-широко разпространение заемат церът, липата, благуна, зимния дъб, габъра, тополата и изкуствено внесените черен бор, акация, ела, орех. В равнинните части от общината, почти няма обособени горски масиви. Горите са съсредоточени предимно в землищата на селата Раданово, Каранци и Орловец. Храстовите и тревистите растителни видове представени тук са типични за Централната северна България. 4.7.2. Фауна Според Георгиев (1982) в България се разграничават седем зоогеографски района, четири от които се отнасят към Средиземноморската подобласт и три към Евросибирската подобласт. Повечето видове във фауната тук са евросибирски и европейски елементи. Ендемити сред надземната фауна почти липсват, докато при подземната са установени 2 балкански и 4 български ендемита. Добруджанската фауна може да бъде отнесена главно към степния фаунистичен комплекс, който тук се характеризира с цяла серия от типични степни елементи (многоножки, скакалци, бозайници). За общината, неголемия размер на горския фонд определя и относително слабо разпространение на фаунистичните видове. За района на Полски Тръмбеш преобладават дребни животни като зайци, лалугери и мишки. Птиците са представени от над 180 вида като: диви патици, гъски, фазани, яребици, диви гълъби, бели щъркели и др. От рибите в река Янтра най-често се срещат: уклейка, белоперата кротушка; речно попче, речния кефал, костурът, бабушката, сребриста каракуда, морунаж, сом, щука и др.
4.7.1.2. Защитени зони по НАТУРА 2000 Тъй като на територията на общината няма защитени територии, обект на анализ в този раздел са само защитени зони от „НАТУРА 2000“. НАТУРА 2000 е общоевропейска мрежа, съставена от защитени територии, целяща да осигури дългосрочното оцеляване на най-ценните и застрашени видове и местообитания за Европа в съответствие с основните международни договорености в областта на опазването на околната среда и биологичното разнообразие. Местата, попадащи в екологичната мрежа се определят в съответствие с две основни за опазване на околната среда Директиви на Европейския съюз - Директива 92/43/ЕЕС за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (наричана накратко Директива за хабитатите) и Директива 79/409/ЕЕС за съхранение на дивите птици (наричана накратко Директива за птиците). По данни от Информационната система за защитени зони от екологична мрежа „Натура 2000” на територията на Община Полски Тръмбеш попадат следните защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие/ЗБР/.
Защитена зона за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, приета с Решение №122/02.03.2007г. на Министерски съвет. Зоната включва част от територията на с. Петко Каравелово, с. Полски Сеновец, гр. Полски Тръмбеш и с. Раданово. Цели за опазване на защитената зона:
Характеристика на зоната От територията на защитената зона 50% са заети от влажни ливади, мезофилни ливади, 15% водни площи, 9% широколистни листопадни гори. Зоната представлява поречие на голяма река (р. Янтра между гр. Габрово и р. Дунав). Защитена зона „Река Янтра“ е една от много значимите за опазване на типичните речни екосистеми – речни течения с макрофилни съобщества, алувиални гори, стари речни корита, степни съобщества, включително ендемични находища на Salvia scabiosifolia. Предмет на опазване на в защитената зона са:
Бозайници: Видра (Lutra Lutra), Лалугер (Spermophilus citellus), Пъстър пор (Vormela peregusna), Добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni), *Европейски вълк (Canis lupus), Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), остроух нощник (Myotis blythii), Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus), Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii), Дългопръст нощник (Myotis capaccinii), Трицветен нощник (Myotis emarginatus), Дългоух нощник (Myotis bechsteinii) Земноводни и влечуги: Червенокоремна бумка (Bombina bombina), Жълтокоремна бумка (Bombina variegata), Обикновена блатна констенурка (Emys orbicularis), Шипобедрена констенурка (Testudo hermani), Добруджански тритон (Triturus dobrogicus), Голям гребенест тритон (Triturus karelinii), Пъстър смок (Elaphe sauromates). Риби: Карагьоз (Дунавска скумрия) (Alosa immaculata), Распер (Aspius aspius), Черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis), Обикновен щипок (Cobitis taenia), Белопера кротушка (Gobio albipinnatus), Балканска кротушка (Gobio kessleri), Високотел бибан (Gymnocephalus baloni), Ивичест бибан (Gymnocephalus schraetzer), Виюн (Misgurnus fossilis), Сабица (Pelecus cultratus), Европейска горивка (Rhodeus sericeus amarus), Балкански щипок (Sabaneiewia aurata), Малка вретенарка (Zingel streber), Голяма вретенарка (Zingel zingel), Украинска минога (Eudontomyzon mariae), Голям щипок (Cobitis elongata); Безгръбначни: Бисерна мида (Union crassus), Лицена (Lycaena dispar), Бръмбър рогач (Lucanus cervus), * Алпийска розалия (Rosalia alpina), Обикновен сечко (Cerambux cerdo), Буков сечко (Morimus funereus), * Ручен рак (Аustropotamobius torrentium), Ценагрион (Coenagrion ornatum), Ивичест теодоксус (Theodoxus transvrsalis).
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||