Аспекти на текущото състояние на околната среда и евентуално развитие без прилагането на плана
Община Сливо поле е разположена в североизточната част на Дунавската равнина и е включена в териториалните граници на област Русе, част от Северен централен район за планиране. Територията на общината е 276,8 km2 и заема около 10% от територията на област Русе и 1,8% от територията на Северен централен район (СЦР).
На север Сливо поле граничи с бреговата ивица на река Дунав и Румъния между километри 473 и 454 на реката. На изток граничи с общините Тутракан и Кубрат, а на юг и запад с Община Русе (Фигура 4 -2).
Фигура 4 2 Карта и местоположение на община Сливо поле
През територията на общината преминава главен път II-21 Русе- Силистра. Дължината на пътната мрежа в общината е 85,42 km, от които: Републиканска пътна мрежа II клас – 20,6 км; Републиканска пътна мрежа III клас – 16 км; Общинска IV-класна пътна мрежа – 48,82 км.
Общинският център Сливо поле е разположен на 26 km от областния град Русе, на 332 km от гр. София и на 39 km от гр. Тутракан. На територията на общината е развит само автомобилният транспорт, който се извършва от превозвачески фирми: „ПЕНЧИНИ ТРАНС” ЕООД и „ИСКРА-98” ООД, с които са сключени договори. Разположението на общинския център гр. Сливо поле е такова, че през него минават и могат да бъдат ползвани превозни средства пътуващи по маршрути до Тутракан, Силистра, Добрич и др. В автогарата на гр. Сливо поле на ден спират над 70 автобуса пътуващи в посока гр. Русе - гр. Силистра. Близостта до река Дунав и наличието на пристанище в с. Ряхово са предпоставка за развитие на речен транспорт. Пристанището, обаче е построено в периода 1948-1952 г. и се нуждае от ремонт и обновяване.
Община Сливо поле е една от 8-те общини в област Русе. Тя е на шесто място по територия и на второ място по население сред общините в областта. В общината живеят 4,5% от населението на областта (10 437 души към 31.12.2013 г.) и едва 1,2% от населението на СЦР. Най-голяма по територия и население е община Русе.
Средната гъстота на населението в община Сливо поле (37,7 души на km2) е значително по-ниска от средните стойности за област Русе (83,9), от средната гъстота за страната (66,36) и за СЦР (57,5). Община Сливо поле обхваща 11 населени места - гр. Сливо поле, с. Бабово, с. Борисово, с. Бръшлен, с. Голямо Враново, с. Кошарна, с. Малко Враново, с. Ряхово, с. Сандрово, с. Стамболово и с. Юделник. В структурата ú главно място заема град Сливо поле, който изпълнява функции на икономически, транспортен и обслужващ център.
По степен на урбанизация, община Сливо поле е на последно място в областта с 28,0% градско население (на първо е община Русе 91,6%) и много по-ниска от средната стойност за страната – 77,0% средната стойност за областта – 77,2%. Икономическият облик на селата е селскостопански, с подчертан самозадоволяващ се производствен характер. Като цяло, в селата липсват възможности за трудова заетост, обезпечаваща жизнената кариера на младите хора.
Текущо състояние на околната среда Релеф и климат
Община Сливо поле е разположена на десния бряг на р.Дунав и граничи с общините Русе, Кубрат и Тутракан. Центърът на общината гр.Сливо поле се простира североизточно от гр.Русе. Средната надморска височина на общината е 56 м, теренът й е почти равнинен, като на отделни места нивото е по-ниско от средното – това е наложило в годините 1956-1962 г. да се изградят диги по брега на р.Дунав за предотвратяване на наводненията.
Геолого-морфологическият профил на територията разкрива речни наноси върху льос, льосовидни отложения и аптски варовици. Съвременните морфогенетични процеси имат широко проявление особено в негативен аспект. Това е плоскостната ветрова и водна ерозия, разрушаваща структурата на почвената покривка, а също така и въздействието на дълбоката линейна ерозия. През последните години се наблюдава брегова ерозия на българския бряг на река Дунав, от 451 км до 475 км.
Районът на Община Сливо поле попада в умерено-континенталната климатична област, характеризираща се със студена зима /абсолютна минимална температура –27ºС/ и сухо, топло лято /абсолютна максимална температура +42,2ºС/. Крайдунавската тераса, включително и в района на Община Сливо поле е открита за североизточните ветрове. Това е причина за горещите лета и студените зими. Есента и пролетта са краткотрайни. Въпреки студената зима, поради малката надморска височина пролетта настъпва рано, но е по-студена от есента. Резкият контраст между зимните и летните условия характеризират климата на общината като подчертано континентален. Това се потвърждава и от средната годишна амплитуда, която е около 26º и е най-голямата за страната.
Районът на Община Сливо поле е сравнително сух, като средната годишна сума на валежите е 562 мм, а средногодишният брой на дните с валежи е 138,9 дни. Снежната покривка е с дебелина около 14 см, а средният годишен брой на дните със снежна покривка е 48,4. Валежният режим поставя редица проблеми, свързани с повърхностното оттичане, особено поради наличието на високи подпочвени води.
В района на Община Сливо поле североизточните и югозападните ветрове са с почти еднаква повторяемост. От направените наблюдения е установено, че само 28% от общия брой случаи времето е било тихо. През зимата преобладават югозападните ветрове – 37,6%, през пролетта североизточните – 29,4%, през лятото – североизточните и югозападните – 22 и 23%, а през есента – североизточните 32,9%. Средният годишен брой на дните със силни ветрове /над 14 м/сек/ е 58. През лятото се появяват ветрове с големи скорости – до 40м/сек. Те винаги са свързани с градушки и гръмотевици.
За района на Община Сливо поле средният годишен брой на дните с мъгла е 48,4, като месеците с най-голям брой мъгливи дни са декември – 10,7 и януари – 10,3. През пролетта броят на дните с мъгла намалява, а през летните месеци достига своя минимум – 0,1 през м. юни. Появата на мъгли в района на Община Сливо поле се обяснява с близостта на р.Дунав. Мъглата затруднява транспорта и производствената дейност.
В доклада за екологична оценка ще бъдат разгледани и оценени очакваните от реализирането на плана въздействия върху релефа и климата.
Атмосферен въздух
На цялата територия на Община Сливо поле няма съществени замърсители на въздуха, тъй като няма развити производства, явяващи се източници на замърсяване с прах, серен двуокис, азотен двуокис, сероводород, прекиси и хлороводород. Община Сливо поле не попада в РОУКАВ, което е свидетелство за доброто състояние на атмосферния въздух.
Върху качеството на атмосферния въздух не влияят регионални промишлени източници на емисии. ТЕЦ - Русе - Изток е на разстояние над 12 км при максимално разпространение на емитираните вредности около 2 - 2,2 км. Определящи за територията са само местни източници. Поради малката си мощност, те са с локален териториален обхват и незначителна степен на въздействие.
В общината локални замърсители на въздуха са трите свинекомплекса, действащи в селата Г.Враново, Бръшлен и Юделник и „Астра Биоплант” ЕООД, гр. Сливо поле. Досега не са извършвани замервания на въздуха от нито една лаборатория, осъществяваща мониторинг на компонентите на околната среда.
Замърсители с изгорели газове и прах целогодишно се явяват автомобилите, движещи се по главен път Русе-Силистра и улиците в населените места; през зимния период замърсяването на въздуха се дължи на отопляването с твърдо гориво – предимно въглища - във всички населени места.
Замервания на качеството на въздуха, провеждани два пъти годишно, биха дали информация относно нивата на замърсяванията и насоките за действие за премахването на замърсителите.
За всички населени места, включително и за общинския център са характерни зони за проявление на емисионно въздействие със следните характеристики:
- в радиус около 200 – 250м около комините на топлинните агрегати на животновъдните ферми се емитират прах, въглероден окис, азотни и серни окиси. Очакваните стойности в приземния слой след разсейване са значително под допустимите концентрации. Източниците действат основно през зимния период.
- над цялата територия на населените места през зимния период емисии от прах (пепел) и въглероден окис от комините на жилищните, обществени и комунално-битови сгради. Използваното основно гориво - дърва за огрев - не предполага формиране на емисионен фон над допустимите стойности.
- отработени автомобилни газове, съдържащи основно въглероден окис, азотни окиси и алдехиди от автомобилния трафик по пътната мрежа. Зоната на въздействие е характерна само за гр. Сливо поле - през населеното място преминава път II клас Русе - Тутракан - Силистра с интензивен транспортен трафик. Въздействието се проявява до 80 – 100 м от оста на пътя. За останалите населени места емиторите не са характерни - трафика по третокласната и четвъртокласна мрежа е символичен.
- емисии от летливи органични съединения (ЛОС), най-вече бензинови пари, около действащи бензиностанции от отдушниците на складовите резервоари. Зона на въздействие - 50 - 60м.
- неприятни миризми около селски сметища и торища, торови площадки от животновъдни и птицевъдни ферми. Миризмите се състоят основно от амоняк и сероводород, продукти на анаеробно разграждане на твърдия торов отпад. С ликвидиране на селските сметища и екологосъобразно третиране на твърдите фекалии от животновъдството чувствително ще се намали мощността на източниците на замърсяване.
- запрашеност на населените места с улична битова прах в сухо време и наличие на вятър при ниско ниво на обществена хигиена. Проявява се периодично при определени атмосферни условия и зависи основно от субективния фактор при минимални разходи на средства. При благоприятните най-вече метеорологични характеристики на територията съществуват условия за бързо разсейване на емитираните вредности и проява на самопречиствателния ефект в околната среда. Малкият брой замърсители и малката им мощност благоприятстват за здравословна околна среда по компонента атмосферен въздух в общината.
В доклада за екологична оценка ще бъдат разгледани и оценени очакваните от реализирането на плана въздействия върху качеството на атмосферния въздух.
Повърхностни и подземни води
Наличните водни ресурси на територията на Община Сливо поле са формирани от повърхностни и подземни води. Землището на община Сливо поле граничи с река Дунав в протежение на 19 km. Анализът на водите по поречието на река Дунав показва, че са годни за къпане, спорт и туризъм.
По данни от БДУВ ДР – Плевен подземните водни тела в общината, които могат да бъдат засегнати при реализирането на ОУП са както следва:
-
Порови води в Кватернера - Бръшлянска низина с код BG1G0000Qal010
-
Порови води в Неогена - район Русе - Силистра с код BG1G00000N1035
-
Карстови води в Русенската формация с код BG1G0000K1B041
-
Карстови води в Малм-Валанжския басейн с код BG1G0000J3K051
Главният фактор определящ степента и характера на замърсеност на подземните води е антропогенната дейност. По-често срещаните замърсяващи вещества са амоняк, нитрати, нитрити, хлориди, тежки метали. Основни източници на замърсяване на подземните води са: замърсените повърхностни води, наторяването с изкуствени торове, използването на пестициди за растителна защита, битово – фекалните отпадъчни води,отпадъчните води от личните животновъдни.
На територията на общината са изградени водовземни съоръжения - кладенци тип Раней в терасата на р. Дунав, снабдяващи с питейни и промишлени води град Русе, част от гр.Разград, гр. Търговище, гр.Шумен и по-малки населени места, както и сондажи с различна дълбочина, разкриващи неогенския, барем-аптския и малм-валанжинския водоносни хоризонти.
На територията на общината, към момента няма изградена канализационна, мрежа, което допринася за замърсяването с биогенни елементи, тъй като водите от домакинствата се заустват директно в попивни ями. Пречиствателни станции за формираните отпадъчни води на територията на Община Сливо поле няма изградени в нито едно населено място. Такава готовност има само за град Сливо поле. На площадките, където се развива производствена дейност са изградени локални пречиствателни съоръжения. Трите свинекомплекса в селата Голямо Враново, Юделник и Бръшлен имат изградени канализационни мрежи. По закрит канал отпадъчните води се отвеждат в река Дунав. Формираните води от Голямо Враново и Юделник се обединяват в общ колектор, на 3-4 km преди реката и заустват на територията на село Ряхово около км 462.
В доклада за екологична оценка ще бъдат разгледани в детайли намиращите се на територията на община Сливо поле повърхностни и подземни водни тела, като ще бъдат оценени очакваните от реализирането на плана въздействия върху същите. Ще се представи и детайлна информация за наличните на територията на общината зони за защита на водите, съгласно чл. 119а, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ) и ще се оценят очакваните въздействия върху същите.
Земни недра
Геоложки строеж
Според Геоложка карта на България М 1:100000 районът на община Сливо поле е изграден от скали на кредата и кватернера.
Креда – представена е от Русенската свита, която е представена от незакономерна смяна на здрави, масивни, светлокафяви до бели порцеланови и порцелановидни варовици, оолитни варовици и дебелопластови органогенни варовици. Те се разкриват като тесни издължени ивици с неправилна форма и по източните брегове на деретата в южната част на района. Дебелината ѝ достига до 490 m.
Кватернер - кватернерните образувания принадлежат към различни генетични типове и са представени от еолични образувания, алувиални образувания на I и II надзаливни тераси и алувиални образувания – руслови и на заливните тераси. Състоят се от неспоени чакъли, пясъци, глини и льос. Заемат ниските части на деретата и обширни заравнени площи в по-голямата част от района. Общата дебелина на кватернерните образувания се изменя от около 3 m до около 40 m.
В тектонско отношение районът попада в обхвата на Александрийската депресия, разположена в северната част на Мизийската платформа. Александрийската депресия е изпълнена с дебели триаски наслаги, които в около Русе достигат 800 m.
Инженерно-геоложки свойства, физикогеоложки явления и процеси, сеизмичност
В приповърхностната зона са представени следните инженерно-геоложки типове - скални, полускални, глинести и рохкави, които са поделени в зависимост от литоложкия и зърнометричния състав, както и според физико-механичните им свойства. От тези инженерно-геоложки типове преобладаващо разпространение имат глинестия тип скали и рохкавите пясъци и чакъли, а скалните и полускалните типове са с доста ограничено разпространение. Голяма част от територията е заета от льос. Характерна особеност на льоса е способността му да се доуплътнява и да намалява обема си при навлажняване, което го характеризира като особена (структурно неустойчива) почва. Според геоложката карта на България около 68% от площта на общината е заета от льос.
.Физикогеоложки явления и процеси, установени в района и имащи по-съществено значение са ерозионните и особено свлачищните процеси.
Сеизмичност. Според картата за сеизмичното райониране на Република България за период 1000 години, районът се отнася към зони със VІIІ степен на интензивност (I) по скалата на Медведев – Шпонхоер – Карник и коефициент на сеизмичност (Кс) 0.15. Сеизмичната опасност е свързана предимно с проявите на Вранчанската сеизмична зона.
Подземни природни богатства
Геоложкият строеж на областта предопределя наличието на неметални полезни изкопаеми – каолинови и кварцови пясъци, варовици, льос, пясъци и чакъли.
В доклада за екологична оценка ще бъдат разгледани оценени очакваните от реализирането на плана въздействия върху земните недра.
Ландшафт
Според типологичната класификационна система на ландшафтите в България (П. Петров, 1997г.), построена въз основа на геоморфоложки, мезоклиматични и фитогеографски признаци, ландшафтите в района са в:
-
Тип - ландшафти на умереноконтиненталните ливадно-степни и гористи низини
-
Подтип - ландшафти на ливадно-степните низини
-
Група - ландшафти на ливадно-степните алувиални низини със средна степен на земеделско усвояване
-
Подтип - ландшафти на гористите низини
-
Група - ландшафти на гористите низини върху възвишенията на заливната тераса със сравнително малка степен на земеделско усвояване
-
Тип - ландшафти на умереноконтиненталните степни, ливадно-степи и лесостепни равнини
-
Подтип - ландшафти на черноземните ливадно-степни равнини
-
Група - ландшафти на черноземните ливадно-степни равнини върху льосови скали с висока степен на земеделско усвояване
-
ландшафти на черноземните ливадно-степни равнини на карбонатни скали със средна степен на земеделско усвояване
Според ландшафтното райониране на България (П.Петров, 1997г.), районът се намира в
А. Севернобългарска зонална област на Дунавската равнина
І. Северна Дунавскоравнинна подобласт
Бръшлянски район
III. Южнодобруджанска подобласт
Русенско-Ломовски район
В доклада за екологична оценка ще бъдат разгледани и оценени очакваните от реализирането на плана въздействия върху ландшафта.
Земи и почви
Почвите на територията на общината са: излужени черноземи /преобладават/, силно излужени черноземи, сиви горски и ливадни черноземи, излужени средномощни /по поречието на р.Дунав/.
С въведената от 2004 г. нова мрежа за почвен мониторинг на територията на Община Сливо поле е определен пункт № 303-село Бръшлен. При извършения анализ от РИОСВ-Русе на взетите проби не са констатирани превишения на ПДК по следните показатели: рH, общ фосфор, общ азот, органичен въглерод, мед, олово, цинк и кадмий, съгласно изискванията на Наредба № 3 за норми, за допустимо съдържание на вредни вещества в почвата (ДВ, бр.39 от 16.04.2002г.)
В доклада за екологична оценка ще бъдат разгледани и оценени очакваните от реализирането на плана въздействия върху земите и почвите.
Биологично разнообразие
Община Сливо поле попада в границите на Дунавски флортистичен район (Асьов и др. 2006). Първичната горско-степна растителност в този район е силно променена и запазена само по бреговете на реките, по склоновете на височините и платата или на места, където условията не позволяват използването на почвите за земеделски цели. Запазените горски съобщества са съставени от благун, цер, виргилиев, летен и дръжкоцветен дъб. По-рядко се срещат съобщества на мъждрян, обикновен и татарски клен, бряст и липа. Край реките, и особено по дунавските острови, са запазени крайречни съобщества, в които участват главно различни видове тополи и върби.
За разпространени в Дунавски флортистичен район са съобщени общо 1560 вида висши растения (без мъхове), отнасящи се към 553 рода, 118 семейства и 5 отдела (Ангелова и др. 2008).
На територията на общината се срещат 2 вида растения включени в Червената книга на РБ (2011) - блатен спореж и воден орех, и двата с категория застрашен. В община Сливо поле се срещат 17 вида природни местообитания от Червена книга на РБ, Том 1 (2011).
Животинският свят в Дунавската равнина (също както и растителността), е силно повлиян от човешката дейност. Тя е довела до намаляване на броя видове и тяхната, численост. Като цяло преобладават и са характерни евросибирските и европейските видове - дива свиня, заек, таралеж, врана, яребица, пъдпъдък, лисица, вълк, гургулица, множество гнездящи в тревата (пъдпъдъци, яребици и др.) птици и др. В съхранените гори се срещат още сърна, елен, глухар и други типични горски обитатели.
От степните (представителите на Ирано-Туранската област) обитатели са разпространени различни видове животни. От безгръбначните това са различни видове многоножки, скакалци, паяци, житна муха и др. От птиците характерни видове са яребица, чучулига, розов скорец, степен орел и други. Характерни са степен пор, хомяк, полска мишка, скачаща мишка, лалугер и други.
В река Дунав и реките, които се вливат в нея се срещат шаранови риби, сом, мряна, дунавска мряна и други. В този район са характерни и водоплаващите птици – гмурци, патици, водобегачи, диви патици, диви гъски и др.
Застрашените видове в общината са малък воден бик, голяма вретенарка, тръстиков блатар, пъструга, чига.
В доклада за екологична оценка ще бъдат разгледани и оценени очакваните от реализирането на плана въздействия върху биологичното разнообразие на територията на община Сливо поле.
Защитени територии и защитени зони
Защитени територии
На територията на общината попадат две защитени територии – защитени местности Комплекс Алеко - Телика и Калимок – Бръшлен.
ЗМ Комплекс Алеко - Телика е обявена със Заповед No.РД784 / 04.08.2004 г. (Държавен вестник 79/2004). Цел на обявяване на защитената местност е опазването на местната растителност и колонии на защитени и редки видове птици.
ЗМ Калимок – Бръшлен е обявена със Заповед No.РД451 / 04.07.2001 г. (Държавен вестник 68/2001). План за управление е приет със Заповед No. РД-886 / 07.12.2007 г. (Държавен вестник 17/2008). Целите на обявяване са запазване на разнообразието на характерни за района екосистеми и ландшафти и опазване на местообитанията на редки и застрашени растителни и животински видове.
В доклада за екологична оценка ще бъдат разгледани подробно намиращите се на територията на община Сливо поле защитени територии, като ще бъдат оценени очакваните от реализирането на плана въздействия върху тях.
Защитени зони
На територията на община Слово поле попадат пет Натура зони. Три от тях са за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна - BG0000377 Калимок – Бръшлен, BG0000168 Лудогорие и BG0000529 Мартен – Ряхово. На територията на общината има и две зони за опазване на дивите птици - BG0002030 Комплекс Калимок и BG0002062 Лудогорие.
Около 2089,88 ha от територията на 33 BG0000377 Калимок – Бръшлен за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна попадат на територията на община Сливо поле, в землищата на с. Бръшлен, с. Голямо враново, с. Ряхово и с. Батово. Предмет на опазване в зоната са 9 типа природни местообитания, 10 видa бозайници, 5 вида земноводни и влечуги,14 вида риби и 3 вида безгръбначни животни и един вид растение.
В землищата на с. Черешово, с. Стамболово и с. Кошарна попадат 1150,97 ha от територията на 33 BG0000168 Лудогорие за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна. Предмет на опазване в нея са 10 типа природни местообитания, 17 видa бозайници, 7 вида земноводни и влечуги и 8 вида безгръбначни животни.
33 BG0000529 Мартен – Ряхово за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна попада в землищата на с. Ряхово и гр. Сливо поле. Около 363,36 ha от територията на зоната попадат в границите на община Сливо поле. Предмет на опазване в зоната са 4 типа природни местообитания, 4 видa бозайници, 4 вида земноводни и влечуги и 12 вида риби.
Около 2963,29 ha от територията на 33 BG0002030 Комплекс Калимок за опазване на дивите птици попадат в границите на община Сливо поле, в землищата на с. Бръшлен, с. Голямо враново, с. Ряхово и с. Батово. Обект на опазване в зоната са 103 вида птици.
33 BG0002062 Лудогорие за опазване на дивите птици попада в землищата на с. Черешово и с. Кошарна. В границите на община Сливо поле са разположени около 1230,40 ha от територията на зоната. Обект на опазване в зоната са 42 вида птици.
В доклада за екологична оценка / доклада за оценка степента на въздействие ще бъдат разгледани подробно намиращите се на територията на община Сливо поле защитени зони, като ще бъдат оценени очакваните от реализирането на плана въздействия върху техните предмет и цели.
Културно-историческо наследство
На територията на община Сливо поле, съгласно предоставения от НИНКН списък, са установени 22 археологически недвижими културни ценности с национално значение съгласно чл. 146, ал. 3 от Закона за културното наследство:
с. Бабово
Къща на Никола Александров Павлов
Къща на Георги Василев Тодоров
Къща на наследниците на Павлина Енчева Шишкова
Тракийско селище, 1,5км.югоизточно
Средновековен некропол, 1км.източно
Римска гробница мавзолей
Надгробна могила източно от селото
с. Борисово
Къща на Недьо Йорданов Димитров
Сграда на Етнографския музей
Църква "Св. Архангел Михаил" (стр. 1868г.) изцяло изографисана, дърворезбен иконостас
с. Бръшлен
Антична крепост, 1км.източно
Землено укрепление, 1км.североизточно
с. Голямо Враново
Надгробна могила в гората Курт кору
Старо селище на , 500м.от селото
с. Ряхово
Антично селище, 3км.югозападно
Античен некропол до крепостта, 6 км.североизточно
Кастел, м. Калето - Хисаря, 6 км.североизточно
гр. Сливо поле
Праисторическо тракийско и антично селище, 2 км.северно
Надгробна могила в м. Юртлука
Надгробна могила в м. Ливадите
Стари гробища в м. Алтън Баир
с. Юделник
Тракийско селище и некропол, м. Али Йолди, 1,5 км.западно
Според научната и културна област, към която те се отнасят са: 13 археологически, 6 архитектурно-строителни, 3 архитектурно-строителни от Античността и Средновековието. (чл. 47 от ЗКН). Според културната и научната стойност и обществената значимост недвижимите културни ценности се включват в следните категории: 4 „национално значение”, 7 „местно значение”, 2 „за сведение”. (чл. 50 от ЗКН).
Римска гробница мавзолей – намира се на половин километър източно от с. Бабово. Тя представлява сложно съоръжение в геометричния център на могилен насип с височина 7 m и диаметър при основата 41 m. Състои се от четири последователно свързани помещения – предверие, дромос (коридор), второ предверие и гробна камера, с обща дължина 22,50 м. По план и четирите помещения са правоъгълни, ориентирани в посока югозапад- североизток. Разположени са на различни нива, поради вкопаването на част от гробното съоръжение. Строителството е изпълнено от обработени каменни блокове за стените и тухли за полуцилиндричните сводове. Спойката е хоросан с примес от счукана тухла. В северната стена на първото предверие е входът на гробницата, затварян с двукрила врата. Височината на помещението е 4,72 m, покрито е с двускатен покрив върху едноредов тухлен полуцилиндричен свод. Отвън е развит декоративен тухлен пояс – т. нар. “вълчи зъб”. Посредством 4 стъпала се достига до предверието, покрито с тухли. Дромосът, покрит с тухлен свод, има дължина 7,20 m и височина 1,80 m. Подът му е с наклон на юг и отвежда до разделени от каменна стена второ предверие и гробната камера, имащи обща дължина 12,5 m и височина 2,80 m. Вкопани са почти изцяло в материковия терен (на 2,70 m от античното ниво). Гробната камера е допълнително доизградена от добре обработени каменни блокове. Полуцилиндричният свод е изграден от каменни блокове с трапецовидна форма. Подът е застлан с каменни плочи. Гробницата е ограбена още в древността, но в хода на проучването и са открити материали, позволяващи изграждането и да се отнесе в отрязъка от втората половина на II в. до към края на III в. сл. Хр.
Разположена e в близост до римския град Апиария и е една от най-големите в днешните български земи. Вероятно е принадлежала на някои виден гражданин от тракийски произход и членовете на неговото семейство. Откритите в гробната камера находки – бронзова луковична фибула, сребърна токичка за колан и монета на император Лициний показват, че гробницата при днешното с. Бабово е използвана до началото на IV в. сл. Хр., когато е била ограбена и изоставена.
Землено укрепление (средновековен землен вал) – намира се между град Тутракан и село Бръшлен. Той е най-сложното по план землено съоръжение у нас. Започва на брега на блатото в северозападните покрайнини на с. Бръшлен. Началото му е образувано от два клона, които след 500 m се съединяват. Валът следва едва забележим ръб на първата незаливна тераса на около 2,5 km от брега на Дунав. Минава покрай селата Бръшлян, Нова Черна, Старо село и завършва в подножието на височината Боблата на 3 km западно от Тутракан. Дължината му е 16 km. Поради дългогодишната обработка на земята насипът и ровът са почти навсякъде заличени. При разрез направен северно от Старо село, където местните жители наричат вала Малдан, от насипа е запазена само най- долната част на височина до 0,3 m. Тя е съставена от сивочерна пръст, съдържаща керамични фрагменти от късножелязната епоха. Под вала лежи културен пласт на селище от същото време. Откъм южната страна на вала са разположени 4 землени укрепления:
Лагер 1 при с. Бръшлян за разлика от останалите се долепва до северния склон на вала. Размерите му са 200/180 m, площ 36 дка. Датиран е към 9-10 век.
Лагер 2 при с. Бръшлян се намира на 2.5 km източно от първия лагер и на 50 m южно от вала. Има формата на четириъгълник с размери 170/115 m и площ 25 дка. Частичното прорязване на неговия вал показва, че в централната му част е била изградена стена от чимове, което е характерно за крайдунавските укрепления.
Лагер 3 се намира на 4,5 km източно от лагер 2 и на 2,13 km северозападно по права линия от центъра на село Нова Черна. Разположен е на 80 m южно от вала. В план представлява четириъгълник с размери 176/214/183/192 m и площ 36 дка. Първоначално тук е била изградена крепост, разрушена около 5 век. Селището продължава да съществува до 7 век. Открити са следи от присъствие на раннославянско население. Земленото укрепление се датира от разкопвачите непосредствено след разрушаването на крепостта, т.е. 5-7 век. Действително земления вал на източната линия лежи направо върху останките на източния зид на крепостта, но под него изцяло остава културния пласт на късноантичното селище. Земленото укрепление се е появило след изоставяне на селището и върху неговите останки най-вероятно през 8-9 век.
Лагер 4 се намира на 4,5 km източно от лагер 3 и на почти такова разстояние северно от Старо село. Връзката му с вала е била разрушена още в началото на миналия век, но както може да се съди по твърде голямото разстояние между южната му линия и вала, той не се е долепвал до вала, а е представлявал самостоятелно укрепление. Запазени размери: 230/200/190/190 m, площ около 40 дка. Днес е изцяло заличено. Този вал е бил предназначен да охранява ниски блатисти тераси, през които е могло да се проникне на юг. Той се намира непосредствено северно от центъра на държавата и за неговата охрана са били взети особени мерки.
Антична, късноантична и средновековна крепост "Апиария" - намира се на брега на Дунава, на 6,5 km североизточно по права линия от центъра на с. Ряхово общ. Сливо поле. Най-ранното споменаване на крепостта срещаме в римските пътеводители от втората половина на I век. Твърде вероятно е преди това на мястото да е съществувало тракийско селище. В него са били настанени отряд конници щитоносци, части от 1 италийски и 11 клавдиевски легион. Градът е бил епископски център. По времето на император Юстиян, крепостта е била ремонтирана. Бил е превзет от аварите през 587 г. Някои автори са на мнение, че градът е продължил да съществува и след 6 век под името Скария. Въз основа на данните, посочени в пътеводителите, че Апиария се е намирала на 9 или 14 мили източно от Тигра (гр.Мартен) и на 13 мили западно от Трансмариска (гр. Тутракан), Карел Шкорпил я локализира в местността Калето, на 6,5 km североизточно от с. Ряхово. Относно името има две мнения - латинско (Пчелин) или тракийско. Крепостта е разположена върху височината, известна под името „Калето” или „Хисаря”, на високия дунавски бряг. Значителна част от крепостта е разрушена от водите на река Дунав, а друга- при изграждането на Бръшляновската напоителна система. Когато за пръв път Карел Шкорпил е посетил Калето, е установил, че е запазен югоизточния ъгъл на крепостта, с дължина на стените около 60 m. Той споменава и за останки от стълба. Стената е имала дебелина 2,4 m. Лицевите страни са били изградени от дялани блокове, а вътрешността - блокаж от дребни камъни и спойка от хоросан, смесен със счукана тухла. Над повърхността няма запазени стени в момента. При отлив на водата през летните месеци се виждат останките от стената.
В доклада за екологична оценка ще бъдат разгледани в детайли намиращите се на територията на община Сливо поле обекти на културно-историческото наследство, като ще бъдат оценени очакваните от реализирането на плана въздействия върху същите.
Материални активи
Материалните активи се разделят на дълготрайни (ДМА) и краткотрайни (КМА). В контекста на конкретния план това са:
ДМА – земите; сгради, съоръжения и оборудване, транспортни средства, стопански инвентар.
КМА - суровини , материали , горива.
В доклада за ЕО ще бъде анализирано състоянието на материалните активи.
Здравно-хигиенни аспекти на околната среда
Системата на здравното обслужване на Община Сливо поле включва следните здравни услуги предлагани на населението:
-
Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ – индивидуална практика - 3;
-
Амбулатория за първична извънболнична дентална помощ – индивидуална практика – 5;
-
Амбулатория за първична извънболнична дентална помощ – групова практика – 2;
-
Амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ – индивидуална практика - 3;
-
Център за спешна медицинска помощ – Сливо поле
В общината съществуват проблеми в извънболничното здравеопазване, характерни за отдалечените и слабо населени места, чиито жители често срещат трудности в достъпа до избрания личен лекар.
В лекарските практики с голям брой записани пациенти съществува проблем със своевременното оказване на медицинска помощ от страна на общопрактикуващия лекар. Неблагоприятна е тенденцията и към изключването на здравнонеосигурените лица от пациентските листи на общопрактикуващите лекари. За голямата част от пациентите съществуват сериозни трудности при получаването на медицински услуги от избраните лични лекари през нощта и в почивните дни. В системата на доболничната помощ продължава да доминира индивидуалната форма на организация на работа, която се използва от повечето общопрактикуващи лекари, а груповите практики са по-скоро изключение. Това обстоятелство поражда организационни и финансови трудности за нуждаещите се от медицинска помощ.
От друга страна рисковите за здравето фактори създават условия и повишават вероятността от възникване на заболявания. При социално слабите лица, се наблюдава по-силно влияние на първичните рискови фактори (масово и дълбоко обедняване, висока безработица, намаляване на доходите и потреблението, неблагоприятна жилищна среда, начин на живот) и вторичните рискови за здравето фактори (някои болестни състояния с хронично протичане, които от своя страна създават условия за усложнения или други заболявания).
Недостигът от лекари не позволява да се покрият всички лекарски практики в общината, главната причина за това е предпочитанието за устройване на работа в по-големи общини или в чужбина поради значителната разлика в заплащането.
В доклада за екологична оценка ще бъдат разгледани и оценени очакваните от реализирането на плана въздействия върху здравно-хигиенните аспекти на средата.
Отпадъци
Твърди битови отпадъци
Дейността на общинската администрация е подчинена на задълженията и дейностите, включени в Общинската програма за управление на отпадъците. На територията на общината основно се генерират битови отпадъци и приравнени към тях. Липсва промишленост, от която да се образуват измерими количества производствени отпадъци, а металните отпадъци при производството на телени изделия и хартиените при производството на кашони се събират и предават за рециклиране независимо от малките им количества.
Характерни отпадъци, освен битовите, за общината са тези, образувани при животновъдната дейност. Това са твърди фекалии от животновъдните ферми и личните стопанства във всяко населено място и отпадъци от растителен произход (постелна слама, царевични стъбла и др. подобни) най-вече от личните стопанства.
С протокол от 13.05.1993 год. в изпълнение на Заповед № 91/03.05.93год., са определени терени за площадки за сметища в селата на Община Сливо поле.
ПЪРВО СМЕТИЩЕ – Източно от селото на площ около 2 дка., разположено в местността “Мерата” на около 400 m от регулацията.
ВТОРО СМЕТИЩЕ – западно от селото, на площ около 8 дка., при граници; север-гробищата, запад-нива, юг-общинска мера.
ПЪРВО СМЕТИЩЕ – съществуваща пръстница на площ около 3 дка. в западна посока от селото.
ВТОРО СМЕТИЩЕ – изток от селото на площ около 20 дка. за съвместно ползване със кравефермата, на отстояние над 300 m от регулацията, при граници; североизток-нива, юг, запад-общинска мера.
Североизточно от селото на площ от около 4 дка., на отстояние над 1км от регулацията, при граници; север-канал, юг-лозя, запад-изток-ниви.
Източно от селото на площ от около 8 дка., на отстояние 500 m от регулацията до “Дюлите” при граници; изток-дюлева градина, север,юг,запад-общинска мера.
Източно от селото на площ от около 5 дка., при граници; изток-свинарник, запад-асфалтов път, юг-мера, на отстояние над 300 m от регулацията.
Югоизточно от селото на площ от около 8 дка. при граници; юг-гробища, изток-гора, север, запад-общинска мера, на отстояние над 300 m от регулацията.
Северозапад от селото на площ от около 5 дка., при граници; север, изток, запад, юг-общинска мера, на отстояние над 300 m от регулацията.
Североизточно от селото на площ от около 5 дка. при граници; изток-нива, запад, север, юг- общинска мера, при отстояние над 300 m от регулацията.
Север от селото на площ от около 8 дка., при граници; изток, запад, север, юг- общинска мера, при отстояние над 300 m от регулацията.
ПЪРВО СМЕТИЩЕ (Общинско)– североизточно от града на площ от около 9 дка., при граници; север- общинска мера, юг-кайсиева градина, запад-нива, изток-мера, при отстояние над 300 m от регулацията.
ВТОРО СМЕТИЩЕ (Общинско)– кв. Сливица – юг от града на площ от около 6 дка. при граници; изток, запад, север, юг- общинска мера, при отстояние над 300 m. от регулацията.
Със заповед на директора на Регионалната инспекция по околна среда и води - гр. Русе е прекратена експлоатацията на общинските депа.
Разработени са проекти за закриване и рекултивация на депата за битови отпадъци в общината и на селските сметища. Финансирането на закриването и рекултивацията на депата за битови отпадъци е непосилно за Община Сливо поле. По предварителни количествено-стойностни сметки за закриването на всички сметища са необходими около 4 000 000 лева.
С финансиране от държавния бюджет по ПМС № 209/20.08.2009 г. е закрито и рекултивирано общинското сметище в кв. Сливица, гр. Сливо поле. За другото сметище на гр. Сливо поле, североизточно от града е внесено заявление за финансиране в ПУДООС, приключен е етапа на оценка на проектите и предстои избор на изпълнител.
Предстои закриване на сметището в с. Ряхово с финансиране по Програма ИСПА.
На територията на Община Сливо поле има организирано сметосъбиране.
На 95% от домакинствата са раздадени съдове за смет. Битовите отпадъци и приравнените към тях, генерирани на територията на общината се събират и транспортират на Регионално депо за неопасни отпадъци, гр. Русе. На домакинствата са предоставени пластмасови кофи за отпадъци с обем – 120 л. и 240 л., а на обществените места са разположени контейнери тип „Бобър” – пластмасови и метални с обем 1100 л. Транспортирането се извършва от два броя специализирани сметосъбиращи камиона.
Между Община Сливо поле и „Екоресурс България” АД е подписан договор за въвеждане на организирана система за сметосъбиране.
Закриването на депата за битови отпадъци изисква изграждане на площадки за събиране и временно съхранение на растителни и животински отпадъци. Единственият финансов източник за изграждане на площадките е общинският бюджет, който е недостатъчен за извозване и депониране на битовите отпадъци на Регионално депо за неопасни отпадъци – гр. Русе. Вариант за увеличение на такса смет би направило цената на услугата социално непоносима и не би се явил като адекватно решение на проблема.
Опасни и производствени отпадъци
На територията на общината е имало залежали и негодни за употреба пестициди от предходни периоди в гр. Сливо поле, с. Ряхово, с. Борисово и с. Голямо Враново. Същите са третирани (съхранени) в 7 бр. стоманобетонови контейнери, с което са обезвредени по възприета от МОСВ технология. Съвременните агрохимически практики не формират опасни отпадъци - купуват се само количества, които веднага се използват по предназначение. Стоманобетоновите контейнери, в които са съхранявани агрохимическите отпадъци са предадени на Регионално депо за неопасни отпадъци, гр. Русе по всички изисквания на Закона за управление на отпадъците и Наредбата за изискванията за третиране и транспортиране на производствени и на опасни отпадъци.
Торовия отпад от животновъдните ферми се третира в съоръженията към тях по технология и местоположение съгласувани с РИОСВ - Русе и общинска администрация.
Риск от замърсяване реално съществува по отношение кладенците за питейно водоснабдяване. Проявеното въздействие на замърсените с отпадъци почви върху подземните води се проявява след продължителен период от време, което изисква своевременен строг превантивен контрол по експлоатацията на съоръженията за третиране на отпадъци - сметища, лагуни и открити земни канали.
Строителните отпадъци не са характерни за общината. Реконструкция на съществуващ сграден фонд почти не се извършва, а отпадналите земни маси от изкопите при ново строителство се явяват като оползотворяем отпадък за запръстяване на селските сметища.
Производствените и опасните отпадъци, генерирани от предприятията на територията на общината се третират съгласно изискванията на Закона за управление на отпадъците, а именно, лицата, при чиято дейност се образуват отпадъци, и притежателите на отпадъци ги третират самостоятелно или ги предоставят за събиране, транспортиране и третиране на лица, които имат право да извършват тези дейности.
В доклада за екологична оценка ще бъдат разгледани и оценени очакваните от реализирането на плана въздействия върху генерираните на територията на общината отпадъци.
Вредни физични фактори
Шум
В Община Сливо поле отсъстват източници на шумови замърсявания, източник на шум е автомобилния поток по главен път Русе-Силистра, като нивото на шума се определя от състоянието на пътната настилка. Намаляването на шума е функция от поддържането на пътната настилка на пътищата и техническото състояние на МПС в населените места на Община Сливо поле.
Радиационен фон
На територията на общината на всеки осем часа ежедневно се замерва радиационния фон на средата от дежурни по ОбСС(Общински съвет по сигурността) Сливо поле с РР-51-М. Няма данни за регистрирани превишени норми на радиацията. Замерванията показват 0,02 млр/ч. Оповестяването за нивото на радиационно замърсяване се осъществява чрез ТКО (технически комплект за оповестяване) в дежурната от дежурния по ОбСС – Сливо поле. В информацията се дават указания към населението за мерки за радиационна безопасност.
В доклада за екологична оценка ще бъдат разгледани и оценени очакваните от реализирането на плана въздействия върху вредните физични фактори.
Сподели с приятели: |
