Доклад за екологична оценка на общ устройствен план
Изтегляне 5.67 Mb.
|
Местообитания. Предпочита трудно достъпни планински райони с гори, храсталаци, скали, ждрела, ливади. Биология. Моногамен, двойката е пожизнена. Размножават се само доминиращите двойки. Разгонване – януари–февруари. Малките, средно 4-6, се раждат през април. През септември семейството (5–8 вълка) се събира за есенно-зимен лов. Трофично, видът в Европа е синантропен. Основна плячка диви копитни, овце, мърша, кучета, кози, магарета и др. Отрицателно действащи фактори. Целогодишен лов (убивани до 500 индивида/г. – 1996–1999 г. и около 300 животни – 2001-2004 г.), намаляване на хранителната база, конкуренция и хибридизация със скитащи кучета. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Голям извор. 1355 Видра lutra lutra Природозащитен статус: в България: уязвим VU [A4c, d, e + D1], ЗБР-II, III; международен: IUCN-NT; БеК-II; CITES-I; ДХ-II, IV. Общо разпространение. Обитава по-голямата част от Евразия и Атласките планини. Разпространение и численост в България. До 30-те години на XX в. се среща почти навсякъде; численост 4–5000 индивида, но през 50-те намалява застрашително. През периода 1970–1990 г. увеличава числеността си на 800–1400 индивида. Среща се в равнините, по морското крайбрежие и в планините – до 600 m на 54% от водосборите; 600–1100 m н. в. на 27%; 1100-1500 m н. в. – на 19% (в Западните Родопи). Численост (без малките) около 1300–1500 индивида, към 2007 г. при средна дължина на индивидуалната речна територия – 5–15 km и 2–5 km на бреговите ивици на затворени водоеми и Черно море; 800–1000 размножаващи се индивиди. Най-плътна е популацията в Югоизточна България. Местообитания. Естествени речни течения и затворени водоеми с дължина поне 15–20 km: със старици и изобилна крайбрежна растителност – лонгози, елшаци и тръстики (ниски брегове), разнообразна рибна фауна и минимум маса от 40 kg/hа, изобилие от раци, жаби, гръбначни, мекотели. Биология. Участъкът на мъжкия може да припокрива този на 1 или повече женски. Бърлогите са в корените на крайбрежни дървета. Малките (2–4) се раждат през март–август (Анкета, 1989) и следват майка си година. В Югоизточна България рибата заема до 93% от плячката (средно 62% пролет–лято и 74% есен–зима); спомагателна храна: ракообразни (14, съответно 7,5%, при изобилие до 51%), жаби (11, 6%, и до 23%), бозайници, птици, влечуги. Улавя плячката до 4 m дълбочина. Отрицателно действащи фактори. Диги и корекции на реки, замърсяване на водите, намаляване на рибата, пресушаване на блата, изсичане на дървесна и храстова крайбрежна растителност. Водно строителство, баластриери, бракониерство (53% от загубите, главно край микроязовири и рибарници). Инциденти с МПС, улавяне в рибарски мрежи, жертва на скитащи кучета, безпокойство, летно-есенни пресъхвания на реки (до 105 дни; ледови явления в Северна България и в планините над 1500 m н. в.. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Голям извор. 2609 Mesocricetus newtoni Добруджански (среден) хомяк Природозащитен статус: в България: уязвим VU [D2], ЗБР-ІІ, ІІІ; международен: IUCN (2004): VU/D2; БеК-ІІ. Общо разпространение. Среща се в България и в Югоизточна Румъния. Разпространение и численост в България. Северна България, изолирани находища на юг от Стара планина. По-често срещан и по-многоброен от големия хомяк. Липсват конкретни данни за числеността, но тя може да се окачестви като ниска. Местообитания. Целини, люцернови и житни площи, лозя, овощни и зеленчукови градини. По данни от района на Констанца, Румъния предпочита площи, заети от фуражни култури, целини, по-рядко заселва зърнените култури и полезащитните пояси, практически липсва в орните култури. Биология. Живее в самостоятелно изкопани дупки, подобни на тези на обикновения хомяк, но по-плитки – гнездовата камера се намира на около 50–60 cm, рядко до 1,5 m дълбочина. Активен е главно през нощта, но излиза да търси храна и през деня. Изпадането в хибернация (зимен сън) зависи от екологичните условия, най-вече температура и популационна плътност. Храни се с тревисти растения, главно житни и бобови, картофи, семена (царевица, слънчоглед, пшеница, овес, фий). Размножаването започва през април–май. Дава 2–3 котила за година, с 2–10 малки на котило. Става жертва на хищни птици, най-вече сови. Конкурира се с обикновения хомяк. Отрицателно действащи фактори. Индустриално земеделие с прилагане на дълбока оран и пестициди. Частно земеделие от фермерски тип и свързаното с това раздробяване на площите и тяхната интензивна обработка, с употреба на големи количества торове и пестициди. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Голям извор. 1310 Miniopterus schreibersi Дългокрил прилеп Природозащитен статус: в България: уязвим VU [A2c], ЗБР-II, ІІІ; международен: IUCN [NT]; БеК-ІІ, III; БoK-II; ДХ-ІІ, ІV. Общо разпространение. Южна Европа, на север до Средна Франция, Швейцария, Австрия и Словакия и Северна Африка. Разпространение и численост в България. Видът се среща из цялата страна, без най-високите части на планините. Известни са около 170 находища, повечето от които са между 100 и 600 m н. в. Общата численост е около 170 000 индивида зимуваща популация и около 120 000 индивида лятна популация. Разликата се дължи вероятно на идващите от Северна Гърция прилепи, които зимуват в Дяволското гърло (с. Триград). За пещеролюбивите видове прилепи, към които се отнася и пещерният дългокрил, е установено намаление на числеността средно с 20-40% през 1988-1992 г. спрямо периода 1955-1971 г.. Местооботания. Карстови ландшафти в цялата страна. Биология. Обитава целогодишно само подземни убежища – пещери и минни галерии. Образува многобройни размножителни колонии. Известни са 19 размножителни колонии и 5 летни неразмножителни колонии. Максимумът на ражданията е през периода 20 юни–10 юли. Зимува само в подземни убежища. Известни са 14 зимни убежища, но над 95% от зимуващата популация е в три пещери – Парниците, Деветашката, Дяволкото гърло. Извършват редовни сезонни миграции между убежищата (50–150 km). Отрицателно действащи фактори. Антропогенен натиск върху убежищата – пряко безпокойство и прогонване, възпрепятстване на достъпа и промяна на микроклимата (поставяне на врати, решетки и др.). Пещерите Магура, Деветашката, Еменската, Дяволското гърло се превръщат в обект на засилен туризъм, който не е съобразен с изискванията за опазване на прилепите. Антропогенни промени на ловните местообитания и летателни коридори, но за тях липсват конкретни данни в страната. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Голям извор. 1323 Дългоух нощник Myotis bechsteini Природозащитен статус: в България: уязвим VU [B1 b(i, ii, iv)],ЗБР-II, ІІІ; международен: IUCN [VU]; БеК-ІІ; БoK-II; ДХ-ІІ, ІV. Общо разпространение. Среща се в Европа, на север до Южна Швеция, на изток – до Кавказ, Азербайджан и Северен Иран. Разпространение и численост в България. Видът е установен за прът път в България при устието на р. Камчия. До 1985 г. са известни седем находища, а до края на 2006 г. – 34 находища, като 14 са разположени под 300 m н. в., 8 са в диапазона 301–1000 m, а останалите – над 1000 m н. в. Най-високото находище е Шаралийската пещера (1650 m) в Пирин. Най-висока е плътността между 1000 m и 1400 m (средно 8,2 индивида от 12 находища), в райони с обширни и компактни горски масиви (Централен Балкан, Западни Родопи, Странджа). Рядък е в Дунавската равнина, липсва в откритите части на Тракия. Местооботания. Типичен обитател на старите широколистни гори. Най-висока е числеността му в мезофилни горски масиви с постоянен водоем, в низинните с преобладаване на различни видове дъб и полски ясен, а в планините – на бук. Единични индивиди живеят в хралупи на дървета с диаметър на стъблото 13–20 cm на 0,7–5 m височина oт земята. Колонии са установявани само в по-стари дървета с диаметър 40–55 cm на височина 5–12 m. Само два индивида са намерени в пещери през зимата. Еднократно е установяван в къщички за прилепи (резерват "Ропотамо"). Биология. Мъжките живеят най-често поединичнo, а женските – на малки групи (5–10 индивиди) или колонии (10-30 индивиди). Женските са изключително привързани към района на хралупата където са родени [4]. Индивидуалният ловен участък е малък – 0,6–1 ha, често припокриващ се между индивидите от една колония. Стационарен вид, който рядко извършва по-големи миграции (максимално до 60 km). В България е установена вертикална миграция от 770 m между убежището до мястото на хващането (2,7 km). През юни ражда по 1 малко, което кърми около 3 седмици. От края на август до края на септември бехщайновите нощници (около 90% мъжки индивиди, 10% женски индивиди) се струпват по входовете на пещери или изоставени минни галерии с цел намиране на партньори. Отрицателно действащи фактори. Селективната сеч на стари и хралупати дървета намалява възможностите за намиране на подходящи убежища. Фрагментация на компактните горски местообитания и прекъсване на връзките между тях. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Голям извор. 1307 Myotis blythii Остроух нощник Разпространение: Средиземноморските (в широк смисъл) части на Европа и Северозападна Африка, Крим, Кавказ, Мала Азия, от Израел до Киргизия, Афганистан, Хималаите, Северозападен Алтай, Вътрешна Монголия, Китай (Шанси). Разпространение у нас: Често срещан и обикновен вид, разпространен главно в ниските части на страната, но в Западна Стара Планина е установен до 1400 м.н.в., а в Пирин – до 2500 м.н.в. Местообитание: Придържа се към райони с пресечен релеф – хълмове, скални разкрития и венци, стръмни речни брегове и др., карстови райони обрасли с редки гори, храсталаци, паркове, градове. Избягва обширните степни пространства. Поведение: Лови жертвите си във въздуха, но често ги събира и от земята. Обитава пещерите през цялата година. Формира големи летни и зимни колонии. Зимните колонии са съставени от индивиди от двата пола. Температурите на зимните убежища варират от 3 до 12-15 градуса. Извършва сезонни миграции, като средното разстояние установено на основата на опръстеняване е около 60-70 км, а максималното около 600 км. Храна: Едри насекоми - нощни пеперуди, бръмбари, скакалци. Размножаване и развитие: През пролетта и лятото женските образуват големи колонии – до няколко хиляди екземпляра, в които раждат (в края на май – началото на юни) и отглеждат малките. Те започват да летят самостоятелно на възраст 30-35 дни. Смяната на млечните зъби завършва на 45-тия ден, а след 50-тия ден престават да се хранят с мляко и преминават към самостоятелен живот. Установена е максимална продължителност на живота от около 30 години. Природозащитен статус: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Голям извор. 1316 Myotis capaccinii Дългопръст нощник Природозащитен статус: в България: уязвим VU [A2c], ЗБР-II, ІІІ; международен: IUCN [VU A2c]; БеК-ІІ, III; БoK-II; ДХ-ІІ, ІV. Общо разпространение. Обитава средиземноморски части на Европа (на север до Италия и Румъния), Северозападна Африка, Южна Мала Азия, Израел, Южен Ирак, Южен Иран. Разпространение и численост в България. В цялата страна, без най-високите части на планините. Известни са 73 убежища, повечето между 100 и 600 m н. в. Общата лятна численост е около 18 500 индивида. През зимата, когато у нас мигрират индивиди от околните страни, числеността е около 45 000 индивида. За пещеролюбивите видове прилепи, към които се отнася и дългопръстият нощник, е установено намаляване на числеността средно с 20–40% през 1988–1992 г. спрямо периода 1955–1971 г. Местооботания. Карстови ландшафти. Обитава целогодишно само подземни убежища – пещери и минни галерии. Биология. Храни се изключително с насекоми над водоеми. Образува размножителни колонии с численост от няколко десетки до няколко хиляди индивида. В страната са известни 21 размножителни колонии и осем летни неразмножителни колонии. Максимумът на ражданията е през периода 20–25 май. Зимува само в подземни убежища. Известни са 15 зимни убежища, но над 95% от зимуващата популация е концентрирана в три пещери – Парниците, Деветашката и Иванова вода. Извършва редовни сезонни миграции между зимните и летните убежища (50–150 km). Отрицателно действащи фактори. Тъй като е силно колониален вид, свързан изключително с подземни убежища, както и поради факта, че по-голямата част от балканската популация зимува в три пещери у нас, той е уязвим от антропогенния натиск върху убежищата (разрушаване, пещерен туризъм, стопанска дейност), водещи до безпокойство и промяна на микроклимата в тях, например пещерите Магура, Деветашката, Еменската и др. Антропогенна деградация на ловните местообитания и свързаните с тях летателни коридори. Унищожаване на естествените открити водни площи (езера, блата, мъртвици). Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Голям извор.
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [B1 b(i, ii, iv)], ЗБР-II, ІІІ; международен: IUCN [VU]; БеК-ІІ; БoK-II; ДХ-ІІ, ІV. Общо разпространение. Видът обитава Централна и Южна Европа, на север до Южна Полша и Холандия, на изток до Афганистан, Източен Иран и Узбекистан. Мароко, Алжир, Тунис и Ливан. Разпространение и численост в България. Известни са 73 находища, разположени в цялата страна, като 31 от тях са съобщени преди 1985 г. Най-много убежища и колонии са установени в ниско-планинския пояс (до 400–500 m н. в.). Единични индивиди са регистрирани до около 1600 m н. в. в Централна Стара планина, 1550 m н. в. в Рила, 1560 m н. в. в Западните Родопи. В известните около 30 размножителни колонии броят на индивидите е от 300 до 600. Рекордна численост, около 7000 индивида, е установена в пещера в Източните Родопи. Местооботания. Характерен обитател на нископланинските карстови райони. Заселва се в пещери, изоставени постройки, стари военни бункери и др. Термофилен вид. Температурата в размножителните убежища може да стигне до 35 °С. Биология. Размножителните колонии се състоят предимно от женски индивиди, най-често смесени с подковоноси. Преди средата на август, скоро след като всички малки могат да летят, колонията напуска убежището и се заселва в друго близко или по-далечно укритие. В България е установена една от най-дългите миграции на вида (105 km) – от с. Муселиево, Никополско до пещерата Водните дупки в Централен Балкан. Храни се предимно с паяци, мухи, мрежокрили и по-рядко пеперуди. През зимата у нас са установени само единични индивиди в пещери. Поради високата си численост, популациите на Балканския полуостров се приемат като важен генетичен резерв за вида. Близки видове. От сходните по размери представители на род Myotis се отличава по добре проявената изрезка в дисталната половина на външния ръб на ухото. Отрицателно действащи фактори. Безпокойство по време на размножителния период (юни–юли). При прогонване и липса на алтернативно убежище в същия район, колониите се разпадат и размножителният успех е почти нулев. Обрастване или срутване на входовете на убежищата води до временно или постоянното им изоставяне. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Голям извор. 1324 Myotis myotis Голям нощник Разпространение: Средиземноморските (в широк смисъл) части на Европа и Северозападна Африка, Крим, Кавказ, Мала Азия, от Израел до Киргизия, Афганистан, Хималаите, Северозападен Алтай, Вътрешна Монголия, Китай (Шанси). Разпространение у нас: Често срещан и обикновен вид, разпространен главно в ниските части на страната, но в Западна Стара Планина е установен до 1400 м.н.в., а в Пирин – до 2500 м.н.в. Местообитание: Придържа се към райони с пресечен релеф – хълмове, скални разкрития и венци, стръмни речни брегове и др., карстови райони обрасли с редки гори, храсталаци, паркове, градове. Избягва обширните степни пространства. Поведение: Лови жертвите си във въздуха, но често ги събира и от земята. Обитава пещерите през цялата година. Формира големи летни и зимни колонии. Зимните колонии са съставени от инидивиди от двата пола. Температурите на зимните убежища варират от 3 до 12-15 градуса. Извършва сезонни миграции, като средното разстояние установено на основата на опръстеняване е около 60-70 км, а максималното около 600 км. Храна: Едри насекоми - нощни пеперуди, бръмбари, скакалци. Размножаване и развитие: През пролетта и лятото женските образуват големи колонии – до няколко хиляди екземпляра, в които раждат (в края на май – началото на юни) и отглеждат малките. Те започват да летят самостоятелно на възраст 30-35 дни. Смяната на млечните зъби завършва на 45-тия ден, а след 50-тия ден престават да се хранят с мляко и преминават към самостоятелен живот. Установена е максимална продължителност на живота от около 30 години. Природозащитен статус: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Голям извор. 1306 Rhinolophus blasii Средиземноморски подковонос Природозащитен статус: в България: уязвим VU [A2c], ЗБР-II, ІІІ; международен: IUCN [NT]; БеК-ІІ, III; БoK-II; ДХ-ІІ, ІV. Общо разпространение. Среща се в Африка, Италия, Сицилия, Балкански полуостров, Израел, Йордания, Сирия и Йемен, Кипър, Турция, Транскавказие, Иран, Афганистан и Пакистан. Разпространение и численост в България. Установени са около 60 находища . В южните части на страната видът е относително обикновен и с по-висока срещаемост и обилие. Западната и централна част на Предбалкана и линията Велико Търново-Котел-Приморско очертават част от северната граница на ареала. Минималната лятна численост е около 5000 индивида. За пещеролюбивите видове прилепи, към които принадлежи и средиземноморският подковонос, е установено намаляване на числеността средно с 20–40% през 1988–1992 г. спрямо периода 1955–1971 г. Местооботания. Карстови райони в равнинните и хълмисти части на страната. Изцяло е свързан с подземни убежища - пещери и минни галерии. Биология. Образува колонии с численост от няколкостотин до няколко хиляди индивида, често заедно с южния подковонос (Rh. euryale) и подковоноса на Мехели (Rh. mehelyi). Максимумът на ражданията е през периода 20 юни–10 юли. Зимуващи колонии са известни само от пещерите Айна Ини и Самара (с. Рибино, Източни Родопи), Парниците (с. Бежаново) и Моровица (с. Гложене). Не мигрира, но извършва редовни сезонни придвижвания между летните и зимните убежища. Отрицателно действащи фактори. Антропогенно въздействие върху убежищата – унищожаване или безпокойство в тях, поставяне на врати и решетки, които възпрепятстват или затрудняват достъпа и водят до промяна на микроклимата. Антропогенен натиск върху ловните местообитания и летателни коридори, например унищожаването и фрагментацията на естествените широколистни гори. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Голям извор. При теренните дейности вида не е установен в зоната (потвърдено, Красимир Киров – ръководител на полеви екип Lot5 – Прилепи, картирали горепосочената защитена зона).
Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Голям извор. Изтегляне 5.67 Mb. Сподели с приятели:
|