Доклад за екологична оценка на общ устройствен план

Процедурите за обявяване на вековно дърво са съгласно чл. 109 ал. 1 и ал.2 от Закона за биологичното разнообразие. Органът, който придвижва процедурата, е РИОСВ по местонахождение и се обявява със заповед от Министерство на околната среда и водите.

На територията на Община Самуил са обявени за вековни 6 бр. дървета, както следва:
Зимен дъб

(Код в регистъра: 1068)

Вид: зимен дъб, горун (Quercus daleshampii);

Местоположение:
Област: Разград, Община: Самуил, Населено място: с. Хърсово

Документи за обявяване:

Заповед No.533 от 25.09.1978 г., бр. 86/1978 на Държавен вестник

Вековното дърва се намират в един имот 370001 с площ от 12,004 дка в землището на с. Хърсово, НТП – нива. Съществува ограда около дървото.

Постановление на Министерски Съвет No.11050 от 27.08.1948 г., бр. – на Държавен вестник.

Постановление на Министерски Съвет No.11050 от 27.08.1948 г., бр. – на Държавен вестник.

Двете вековни дървета се намират в един имот 037005 с площ от 7, 631 дка в землището на с. Здравец, НТП – дървопроизводителна площ, държавна частна собственост.

Имотът тряба да бъде презаснет, тъй като контура му в КВС не отговаря на местоположението на терена. Двете дървета не са в добро фито-санитарно състояние.



Фиг. II, 1.6.1.2 Местоположение на летен дъб (Код в регистъра: 244 и 245) в землището на с. Здравец

Летен дъб

(Код в регистъра: 1643)

Вид: обикновен (летен) дъб (Quercus robur);

Местоположение:
Област: Разград, Община: Самуил, Населено място: с. Голяма вода

GPS координати UTM зона 35 Т, N43.58245, E26.82150

Документи за обявяване:

Заповед No.1042 от 30.11.1984 г., бр. 102/1984 на Държавен вестник

Заповед No.533 от 25.09.1978 г., бр. 86/1978 на Държавен вестник

Вековното дърва се намират в регулацията на с. Владимировци на ул. Ивайло 13, в кв. 74, XI 698, стопанисван от Али Сали Короджу.

Заповед No.656 от 20.08.2012 г., бр. 70/2012 на Държавен вестник

Забранявам изкореняването, отсичането, кастренето, чупенето на клони, нараняването на стеблото и всякакви други действия, които биха довели до унищожаване, увреждане или влошаване на физиологичното състояние на дървото.

Дървото попада в имот № 030100 – НТП – земи по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи в землището на с. Голяма вода.




Фиг. II, 1.6.1.5 Местоположение на вековно дърво бяла върба (Salix alba) с код в регистъра: 2096 в землището на с. Голяма вода.
Вековните дървета са вписани в регистрите по чл. 113, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие.

Проблеми:

Обикновено вековните дървета редовно се използва, като места за пашуване и пладнуване на местните домашни животни – крави и овце. Това води до отъпкване на младите фиданки, които се формират всяка година и естественото възобновяване, което обрича тази дърветата на загиване. Това ясно личи от просъхването, което обхваща все повече дървета. В резултат на това пастирите, които използват територията за отглеждане на домашни животни, често се случва да запалят частично или напълно изсъхнали стволове на дървета, което крие риск от пожар и вероятност да се унищожи и околните масиви.

1. Представители на Община Самуил да осъществят информационна кампания сред местното население относно проблемите и спазване на режима на вековните дървета. Целеви групи: пастири и скотовъдци, широка общественост и подрастващи;

2. Представители на кметствата по места и Община Самуил да осъществяват ежедневен контрол по спазване режима на дейностите въведен със заповедите за обявяване, а при необходимост да се пристъпи към процедура за актуализацията им.

3. Представители на кметствата и Община Самуил да предприемат дейности по поддържане и възстановяване на вековните дървета, като се събере семенен материал, отгледат се фиданки и се осъществи залесяване и отглеждане поне до 5 година и не се допуска паша на домашни животни.

4. Необходимо е да се прецизира Заповед No.1042 от 30.11.1984 г., съобразно актуалните цифрови модели на землищата, съобразно предвижданията на нормативната уредба – Закон за биологичното разнообразие (не е налична процедура за актуализация на Заповед).

1.6.2. Животински свят

Съгласно Буреш и Попов, 1973, в зоогеографско отношение територията на Община Самуил се намира в Палеарктичната зоогеографска област, Евро-Сибирската подобласт, Предпланински район (до 1000 м.н.в.).

Според Асенов, 2006, територията на Община Самуил попада в Лудогорски биогеографски район.

Безгръбначната водна фауна показва сравнително добро разнообразие отресничести едноклетъчни (тип - Ciliophom), малочетинести червеи (клас - Oligochaeta), еднодневки (разред – Ephe(meroptera), перли (разред - Plecoptera), бръмбари (разред - Coleoptera), ручейници (разред - Trichopterd) и двукрили (разред - Diptera).

Безгръбначната сухоземна фауна на района притежава най-голямо видово разнообразие сред насекомите (Клас - Insecta). Характерни насекоми за района, са водните кончета: Callopteryx virgo meridionalis, Platycnemis pennipes и Aeshna affinis, малката богоможа - Ameles heldreichi (разред - Mantodea); черното житно пиле от правокрилите - Bradypoms dasypus (разред - Orthoptera); равнокрилото хоботно - Eurybregma nigrolineata и др. Значителен е броят на твърдокрилите насекоми (разред - Coleoptera), като типични видове сред бръмбарите листояди, са - Chrysolina graminis, Ch. staphylea и Phratora vulgatissima, а сред бръмбарите сечковци - Pachyta quadrimaculata, Acmaeops pratensis, Anoplodera nifipes, Necydalis major, както и редките видове сечковци - Brachyleptura tesserula и Vadonia imitatrix. Тук се среща и защитеният бръмбар бегач - Calosoma sycophanta. Ципокрили насекоми (разред - Hymenoptera), обитаващи Лудогорието са широко разпространените в Европейския континент лесостепни видове мравки - Messor structor, миризливата мравка - Liometopum micro- cephahim и Formica cinerea, а в населените места се среща интродуцирания у нас синантропен вид, фараонова мравка - Monomorium pharaonis. Тук се срещат и паразитиращи ихнеумониди (сем. Ichneumonidae, Hymenoptera) като - Scambus elegans (паразитоид по пеперуди) и Tromatobia ornata (паразитоид по паяци). От пепрудите (разред - Lepidoptera) тук се срешат освен аполоновата пеперуда - Parnassius apollo и индикаторните таксони за района - Colias hyale, Lopinga achine achine и Melitaea arduinna от семействата Hesperioidea, Papilionoidaea (Абаджиев, 1999).

От земноводните се срещат обикновената чесновница - Pelobates fuscus, жабата дървесница - Hyla arborea и горската дългокрака жаба - Rana dalmatina. Характерни рептилии за района са шипобедренага костенурка - Testudo graeca, шипоопашатата костенурка - Testudo hermanni, кримския гущер - Podarcis taurica, големия стрелец - Coluber caspius, пъстрия смок - Elaphe quatuorlineata sauromates, медянката - Coronella austriaca и пепелянката - Vipera ammodytes.

Орнитофауната на Лудогорския района е разнообразна, което се дължи до голяма степен на близостта му с Черноморския басейн, както и на карстовите терени със скални венци, представляващи специфични местообитания за определени видове. Средното поречие на р. Бели Лом представлява орнитологичен обект с национално значение, в който обитават повече от 150 вида птици. Сред тях са защитените видове червен ангъч - Tadorna ferruginea, египетски лешояд - Neophoron percnopterus, орел змияр - Circaetus gallicus, белоопашат мишелов - Buteo rufinus, малък креслив орел - Aquila pomarina и бухал - Bubo bubo. В Лудогорския биогеографски район се срещат и други редки видове птици, като черен щъркел - Ciconia nigra, ло¬вен сокол - Falco cherrug, белошипа ветрушка - Falco naumanni, вечерна ветрушка - Falco vespertinus и скален орел - Aquila chiysaetus.

Във фаунистично отношение, бозайниците в Лудогорския биогеографски район представляват смесен комплекс между видове, обитаващи широколистните гори и такива, които са свързани със степния биом. От насеко- моядните видове на разред - Insectivora, в района обитават таралеж - Erinaceus concolor, белокоремна белозъбка - Crocidura leucodon, голям подковонос - Rhinolophus ferrumequinum, малък подковонос - Rhinolophus hipposideros и южен подковонос - Rhinolophus euriale. Срещат се още обикновен хомяк - Cricetus cricetus, черногръд хомяк - Mesocricetus newtoni, обикновена полевка - Microtus arvalis и степна домашна мишка - Mus spicilegus. От разред хищници - Carnivora ограничено присъствие в района има вълкът - Canis lupus, докато популациите на чакала - Canis aureus, лисицата - Vulpes vulpes, енотовидното куче - Nyctereutesprocyonoides, язовеца - Meles meles, видрата -Lutra lutra, Златката - Mortes martes, степния пор - Mustela eversmanni и дивата котка - Felis silvestris са по-многобройни.

Фауната, в т. ч. и гръбначната (тип Chordata, подтип Vertebrata), която е най-добре проученият тип фауна и чийто природозащитен статус у нас е най-пълно рег­­­ла­ментиран, в този район е от видове, характерни за ниските час­ти на страната, какъвто е и разглежданият терен. В зоогеографски аспект фау­ната е от палеарктичен тип и по-конкретно от видове предимно на умерените географски ширини, като в района се срещат и известен брой видове с южно разпространение за Европа, т. е. с ареали в Средиземноморската под­об­ласт на Палеарктика, което в климатично отношение е следствие от непосредствената близост на морето, която близост обуславя и по-мекия климат на тези територии. В животинския свят преобладават евросибирски и средноевропейски зоогеографски елементи. Най-добре запазена и богата е фауната в горите. От бозайниците са характерни благороден елен (Cervus elaphus L), сърна (Capreolus capreolus), дива свиня (Sus scrofa), дива котка (Felis silvestris), обикновен сънливец (Glis glis), обикновена горска мишка (Sylvaemus sylvaticus), катерица (Sciurus vulgaris), вълк (Canis lupus), чакал (Canis mesomelas), лисица (Vulpes vulpes), белка (Martes foina), пъстър пор (Vormela peregusna), язовец (Meles meles), видра (Lutra lutra). В разглежданата област най-често срещаните видове птици са представители на: врабчоподобни, соколоподобни, совоподобни, щъркелоподобни, гълъбоподобни и кокошоподобни. От ихтиофауната в язовирите се срещат уклей (Chalcalburnus chalcoides), каракуда (Carassius gibelio), шаран (Cyprinus carpio) и толстолоб (Hypophthalmichthys molitrix).

Животинският свят на територията на общината показва разнообразие предимно по отношение на бозайниците и по-малко по отношение на птиците, земноводните и влечугите. Най-разпространени са дивите свине, но се срещат и типични степни бозайници като степен пор, европейски лалугер, хомяк, заек, таралеж. Птичето разнообразие се представя от посевна врана, сива яребица, пъдпъдък.
1.6.3. Защитени зони

През 2002 г. в България започна и процесът по определяне на места, отговарящи на изискванията, поставени от Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и на дивата фауна и флора и Директива 79/409/ЕИО за опазване на дивите птици

До края на 2007 г. с решения на Министерски съвет са приети 114 защитени зони за опазване на дивите птици, покриващи 20,3% от територията на България и 228 защитени зони за опазване на природните местообитанията, покриващи 29,5% от територията на България. Общо в България са приети от Министерски съвет 332 защитените зони от НАТУРА 2000, покриващи общо 34,34 % от територията на страната.

Екологични проблеми по отношение на флората и фауната, могат бъдат в резултат на:

• 
  нарушения на местообитанията и хабитатите на растителните и животинските видове, промени в екосистемите в района в следствие от засилена урбанизация в района. Последствията могат да бъдат унищожаване на цели растения или промени в плътността на популациите, безпокойство на животинските видове, унищожаване на места за гнездене, хранене, почивка, фрагментация на местообитанията, интродуцирането на не-местни видове, които са по-конкурентноспособни от местните такива и могат да ги изместят от техните екологични ниши.
  
• 
  промяна на биоразнообразието и замърсяване на крайречните и водните екосистеми вследствие унищожаването на част от растителността, фрагментиране на местообитания и хабитатите, унищожаването на места за гнездене, храна и почивка на животински видове, интродуциране на не-местни видове в следствие замърсяване на водните обекти с отпадъчни води, зауствани от остарелите и амортизирани ПСОВ и канализационните системи които заустват във водните обекти без необходимото пречистване.
  
• 
  дифузно замърсяване на местообитанията и хабитатите, промяна на биоразнообразието в екосистемите, мигриране на замърсителите по хранителните вериги, и промяна на биоразнообразието в екосистемите в резултат от интензивното земеделие в районите и наторяването на земеделските терени с азотни и фосфорни торове, органични торове и препарати за растителна защита;
  
• 
  унищожаване на отделни растения, месторастения и места за гнездене, в резултат на ерозиране в близост хидротехническите съоръжения, и вследствие неправилното изсичане и оголване на терените.
  
• 
  замърсяване на почвите и растителността, унищожаване на отделни растения или намаляване на плътността на популациите, засягане на местообитания на застрашени и редки видове, намаляване на видовото разнообразие, безпокоене и прогонване на животни и птици, места за гнездене и хабитати на различни видове, и намаляване на биоразнообразието в резултат от създаването и наличието на нерегламентирани сметища. При интродуцирането на нови животински видове характерни за сметищата се създава опасност за хората и домашните животни от разпространение на болести и зарази в околните територии.
  
• 
  преки въздействия от присъствието на строителна техника на площадки за бъдещо строителство - унищожаване на части или цели растения, нарушаване на растителната покривка или части от нея от строителната техника, нарушаване на целостта и засипване на тревната растителност с почва от изкопно-насипните дейности, и при временното съхраняване на хумусния слой, и от строителните и металните отпадъци на терена по време на строителните дейности на всички видове обекти. Преките въздействия върху фауната са свързани с нарушаване на хабитатите, безпокойство и прогонване на животинските видове, унищожаване на местата за гнездене и промяна на биоразнообразието.
  
• 
  промяна в биоразнообразието на крайречните територии в следствие унищожаване на част от растителните и животинските популации, места за гнездене и промяна в състава на екосистемите при наводнения.
  
• 
  Устойчиво управление на биологичното разнообразие и опазване на местообитания и видове с европейско и национално значение от Националната екологична мрежа и извън нея ще доведе до подобряване на състоянието на екосистемите, ограничаване и спиране на загубата на биологично разнообразие.
  

1. 
   BG0000168 “Лудогорие“ за опазване на природните местообитания (включена в списъка ЗЗ, Приета с Решение 661/2007 г. на Министерски съвет (ДВ., бр. 85/2007 г.) и с Решение на Европейската Комисия, съгласно Директива 92/43/ЕИО на Съвета на втори актуализиран списък на териториите от значение за Общността в Континенталния биогеографски регион (нотифицирано под номер С(2008) 8039) (2009/93/ЕО) (официален вестник на ЕС, бр. L 43/63).
   
2. 
   Защитена зона BG0002062 „Лудогорие“ за опазване на дивите птици, обявена със Заповед №РД-837/17.11.2008 г. на Министъра на околната среда и водите (ДВ, бр. 11/2009 г.) и Заповед №РД-79/2013 г. на Министъра на околната среда и водите (ДВ, бр. 10/2013 г.) за промени в режима на дейностите.
   

• 
  Защитена зона BG0000168 “Лудогорие“ по Директива за хабитатите – в землището на село Голям извор с площ на територията на общината 194,15 ха или 5,74% от територията на общината.
  
• 
  Защитена зона BG0002062 “Лудогорие“ по Директива за птиците – в землището на село Голям Извор с обща площ от 188,37 ха или 5,57% от територията на общината.
  

Цели на опазване:

• 
  Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видовете и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  
• 
  Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
  
• 
  Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  

Предмет на опазване:

6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi

6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик(Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи)

6240 *Субпанонски степни тревни съобщества

6250 * Панонски льосови степни тревни съобщества

8310 Неблагоустроени пещери

9180 * Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове

91G0 * Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus

91H0 * Панонски гори с Quercus pubescens

91I0 * Евро-сибирски степни гори с Quercus spp.

91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори

91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа

Широкоух прилеп Barbastella barbastellus

* Европейски вълк Canis lupus

Видра Lutra lutra

Добруджански (среден) хомяк Mesocricetus newtoni

Дългокрил прилеп Miniopterus schreibersi

Дългоух нощник Myotis bechsteini

Остроух нощник Myotis blythii

Дългопръст нощник Myotis capaccinii

Трицветен нощник Myotis emarginatus

Голям нощник Myotis myotis

Средиземноморски подковонос Rhinolophus blasii

Южен подковонос Rhinolophus euryale

Голям подковонос Rhinolophus ferrumequinum

Maлък подковонос Rhinolophus hipposideros

Подковонос на Мехели Rhinolophus mehelyi

Лалугер Spermophilus citellus

Пъстър пор Vormela peregusna

Червенокоремна бумка Bombina bombina

Ивичест смок Elaphe quatuorlineata

Обикновена блатна костенурка Emys orbicularis

Шипобедрена костенурка Testudo graeca

Шипоопашата костенурка Testudo hermanni

Добруджански тритон Triturus dobrogicus

Голям гребенест тритон Triturus karelinii

Хидриас Hypodryas maturna

*Callimorpha quadripunctaria

Лицена Lycaena dispar

Обикновен сечко Cerambyx cerdo

Бръмбар рогач Lucanus cervus

Буков сечко Morimus funereus

Алпийска розалия Rosalia alpina