Доклад за екологична оценка на общ устройствен план

Отворени ксерофилни пионерни съобщества върху плитки варови­кови или алкални почви с преобладаване на пролетни едногодишни и сукулентни растения, най-често Sedum album, S. acre, S. hispanicum om съюз Alysso alyssoidis-Sedion albi. Фор- мират неголеми петна в карсто­вите райони в ниските – до 700-1000 т н.в., континентални региони на страната. Подобни съобщества могат да възникнат върху изкуствени субстрати – депозити от кариери, но те не бива да се вземат под вни- мание. От тях също трябва да се изключат и терофитните средиземноморски степи – клас Thero-Brachypodietea, които се срещат в най-южните части на страната. Растения: Alyssum alyssoides, Acinos arvensis, Arabis recta, Arenaria serpillifolia, Cerastium spp., Erophila vema, Jovibarba heuffelii, Holosteum umbellatum, Med­icago minima, Minuartia setacea, Poa bulbosa, Paronychia cephalotes, Saxrfraga tridactylites, Sderanthus annuus, Sedum spp., Sempervivum spp., Teucrium mon-tanum, Syntrichia ruralis, Grimmia pulvinata. Ниските карстови райони в цяла България – Предбалкана, су- ходолията на Лудогорието, каньоните в Дунавската равнина, ниските планини в Западна България (Софийско). 40А0, 6210, 6240, 6250, 62А0, 91Н0, 91М0. Навсякъде това местообитание заема малки площи и образува комплекси в зависимост от съотношението на голите скални раз­крития и местата с тънката почвена покривка с много- годишните тревни съобщества от клас Festuco-Brometea и с отворените ксеротермни гори и храсталаци, които на та- кива места са домини­рани най-често от Quercus pubescens, Fraxinus ornus, Carpinus orientalis, Paliurus spina-christi.

Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че това местообитание не е налично в землището на с. Голям извор.

Общата площ на метообитанието в границите на зоната е 3,20 ха.

Ксеротермни до мезоксеротермни тревни съобщества, на варовикова основа, от разреда Festucetalia valesiacae. Пред- ставени са както от континентални или субконтинентални пасища или ливадни степи, така и от многогодишни тревни съобщества на каменисти склонове от субсредиземномор- ските региони. Много от тези съобщества са вторични – на мястото на унищожени гори. Видовият им състав е изклю- чително разнообразен. Най-често доминират Chrysopogon gryllus, Dichanthium ischaemum, Stipa spp., Festuca valesiaca и по- рядко многогодишни Bromus spp. в предпланините на Западна България. Важните места с орхидеи се определят на основата на един или няколко от следните критерии: – местообитание с участие на голям брой видове орхидеи. – местообитание на популация от поне един вид орхидеи, смятани като нетипични за тази територия – местообитание на един или няколко вида орхидеи, смятани като редки за тази територия. Растения: Chrysopogon gryllus, Dichanthium ischaemum, Stipa capillata, S. pennata agg., Festuca valesiaca, Brachypodium pinnatum, Bromus inermis, Bromus erectus, Poa angustifolia, Anthyllis vulneraria, Coronilla varia, Carex caryophyllea, Carlina vulgaris, Centaurea scabiosa, Dianthus giganteus, D. moesiacus, Eryngium campestre, Koeleria macrantha, Filipendula vulgaris, Convolvulus cantabrica, 58 2 1 Salvia nemorosa, Leontodon crispus, Medicago falcata, Anacamptis pyramidalis, Gymandenia conopsea, Ophrys mammosa, O. cornuta, Orchis mascula, O. militaris, O. morio, O. purpurea, O. ustulata, O. tridentata, Origanum vulgare, Polygala vulgaris, P. major, Primula veris, Sanguisorba minor, Scabiosa columbaria, Veronica prostrata, V. teucrium, Helianthemum nummularium, Fumana procumbens, Adonis vernalis, Euphorbia nicaensis, Silene otites, Thymus spp. В цяла България до около 1000 м н.в., по места с добре развита почва на варовикова основа, но могат да заемат пясъчници и дори силикатни субстрати.

Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че това местообитание не е налично в землището на с. Голям извор.

Това местообитание не е идентифицирано в землището на с. Голям извор.

Отворени ксеротермни съобщества от степен тип, доми- нирани от туфести житни, полухрастчета и многогодишни тревисти растения от съюза Festucion vallesiacae и свързани- те с него синтаксони. Тези съобщества са развити предимно на склонове с южно изложение, върху плитки и деградирали хумусно-карбонатни почви, на варовици, мергели и песъчли- во-глинести сипеи. Срещат се в районите с континентален климат, на надморска височина до около 1000 м. Имат много разнообразен флористичен състав с участие, както на типич- ни степни видове, така и много субсредиземноморски и енде- мични видове. Растения: Festuca vallesiaca, F. rupicola, Stipa capillata, S. tirsa, Dichanthium ischaemum, Melica ciliata, Crupina vulgaris, Orlaya grandiflora, Carex humilis, Allium flavum, A. moschatum, Hesperis tristis, Iris pumila, Ranunculus illyricus, Teucrium chamaedrys, Т. polium, Medicago minima, Rhodax canus, Poa bulbosa, Scorzonera mollis, S. hispanica, Salvia nutans, Sanguisorba minor, Potentilla recta agg., Seseli rigidum, Sideritis montana, Alyssum alyssoides, Artemisia austriaca, Astragalus austriacus, A. onobrychis, Oxytropis pilosa, Herniaria incana, Gypsophila glomerata, Linum tenuifolium, L. tauricum, L. austriacum, Satureja montana, Achyllea clypeolata, Vinca herbacea. PAL.CLASS.: 34.315 Естествени и полуестествени тревни формации *Субпанонски степни тревни съобщества 6240 *Субпанонски степни тревни съобщества Естествени и полуестествени тревни формации 6240 PAL.CLASS.: 34.315 Северна България – Предбалкана, Дунавската равнина, и по-ог- раничено в Западна България.

Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че това местообитание не се среща в землището на с. Голям извор.

Местообитание 6240* не е включено в стандартния формуляр, въпреки че формира по-голямата част от площта на тревните съобщества в зоната.

Референтната стойност за разпространението на природно местообитание 6240* в защитена зона “Лудогорие” следва да се свърже с площта на полигоните получена в резултат на проведеното настоящо проучване - 417,13 ха
6250 * Панонски льосови степни тревни съобщества

Доминирани от житни треви степи и пасища на льосови въз- вишения. Дебелината на льоса достига до 30-50 м и е покрит с черноземни почви с различна степен на деградация. В зависи- мост от мощността на почвата преобладават или гъстотуфести степи, доминирани от Chrysopogon gryllus, Dichanthium ischaemum, Stippa tirsa, или на местата с разкрития на льоса – по-отворени съобщества на Stipa capillata, Agropyron cristatum, Kochia prostrata, Artemisia campestris. Запазени са само по скло- новете на някои стръмни льосови форми. В състава на тези съобщества се срещат много типично степни видове. Растения: Chrysopogon gryllus, Dichanthium ischaemum, Stipa tirsa, Artemisia austriaca, A. campestris, Astragalus vesicarius, A. austriacus, A. onobrychis, A. ponticus, A. pubiflorus, Agropyron cristatum, Centaurea stereophylla, C. rumelica, Dianthus pontederae ssp. kladovanus, Crambe tataria, Nonea pulla, Salvia nemorosa, S. nutans, S. argentea, S. aethiopis, Rindera umbellata, Phlomis tuberosa, Festuca valesiaca, Falcaria vulgaris, Sternbergia colchiciflora, Elymus elongatus, Chamaecytisus supinus, Ch. austriacus, Ch. kovacevii. В Северната Дунавска равнина – около Бяла, Свищов, Никопол, Оряхово, Козлодуй, Лом и др.

Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че това местообитание не е налично в землището на с. Голям извор.

Общата площ на метообитанието в границите на зоната е 508,26 ха.

Пещери, които не са благоустроени и достъпни за широката публика, включително техните водни тела, обитавани от тясно специализирани, приоритетни за опазване или енде- мични видове. Растения: Само мъхове и водораслови килими на входовете на пещерите. Животни: Изключително специализирана, високо ендемична и реликтна фауна. Предимно безгръбначни, които живеят единс- твено в пещерите и подземните води - твърдокрили насекоми - Carabidae и многоножки - Lithobiidae. Пещерните водни безгръб- начни са основно ендемични и реликтни ракообразни - Isopoda, Amphipoda, Syncarida, Copepoda и водни мекотели - Hydrobiidae. Пещерите са изключително важно местообитание за прилепи- те -много от тях застрашени, а 10 вида в България се размно- жават също в тях - Rhinolophus sp., Myotis myotis, M. blythii, M. capaccinii, M. emarginatus, Miniopterus schreibersii. В някои пещери гнездят колонии на Pyrrhocorax graculus, а привходните части се обитават от Columba livia, Hirundo daurica, Strix aluco, Bubo bubo. Карстовият релеф, включително пещерите, са характерни за района на Североизточна България - Поломието, суходолията - Суха и Хърсовска река, долините на реките Искър, Вит, Осъм, Ян- тра; Предбалкана; Стара планина; Краището - Конявска, Земенска, Осоговска планина; Северен Пирин; части от Южен Пирин и Сла- вянка; Западни Родопи - Добростански масив, Триградско-Ягодинс- ки район, горно поречие на р. Арда. На територията на Източни Родопи са разпространени вулкански пещери в андезити.

Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че това местообитание не е налично в землището на с. Голям извор.

Идентифицирани са 28 пещери.

Смесени вторични гори от Acer pseudoplatanus, Fraxinus excelsior, Fagus sylvatica, Ulmus glabra, Tilia cordata от съюз Tilio-Acerion. Развиват се в по- ниженията с отложени почви на сипеи и стръмни скални склонове - най-често варовикови и по-рядко силикатни. В тревния етаж участват видове, характерни за буко- вите гори. Подтипове: Хигрофилни и сциофилни гори, доминирани главно от Acer pseudoplatanus и отнасящи се към подсъюз Lunario-Acerenion. Ксеротермофилни гори, типични за сухи и по-топли сипеи, доми­нирани главно от липи (Tilia cordata, Т. platyphyllos) и от- насящи се към подсъюз Tilio-Acerenion. Растения: Lunario-Acerenion: Acer pseudoplatanus, A. hyrcanum, Fraxinus excelsior, Lunaria rediviva, Ulmus glabra, Allium ursinum, Mercurialis perennis, Actaea spicata. Tilio-Acerenion: Tilia cordata, T. platyphyllos, Carpinus betulus, Corylus avellana, Quercus spp., Anemone nemorosa, Corydalis spp., Primula veris. В Стара планина, Западните Родопи, Рила и вероятно и на дру- ги места в планините.

Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че това местообитание не е налично в землището на с. Голям извор.

Общата площ на метообитанието в границите на зоната е 12,37 ха.

Мезофилни гори с доминиране на Carpinus betulus и/или Quercus petraea agg. върху колувиални – свлечени от горната част на хълмовете, свежи, плитки почви, на варовикова основа. Те се срещат на сенчести, влажни склонове и долове, в суходолията и каньоните на Северна България. Имат характер на интразонална растителност в пояса на ксеротермните дъбови гори, защото са силно фрагментирани и сa на малка надморска височина (150-500 м н.в.). В състава им участват, както типични мезофилни видове от съюза Carpinion, така и по-ксерофитни видове от околните дъбови гори. Растения: Carpinus betulus, Quercus petraea agg. (вкл. Quercus daleschampii), Q. robur, Q. cerris, Tilia cordata, Acer campestre, Ruscus aculeatus, R. hypoglossum, Carex pilosa, Euphorbia amygdaloides, Symphytum tuberosum, Dentaria bulbifera, Glechoma hirsuta, Festuca heterophylla, Evonymus verrucosus, Sorbus torminalis, Galium pseudaristatum, Viola mirabilis, V. reichenbachiana, Convallaria majalis, Hedera helix, Galanthus elwesii, Lathyrus vernus, Doronicum orientale, Corydalis spp., Anemone ranunculoides. В Северна България - Предбалкана, южните части на Дунавската равнина и в Лудогорието, по-рядко на други места в страната.

Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че това местообитание по дедуктивен модел се среща на площ от около 82,382 дка в землището на с. Голям извор, което е около 1,26% от общата площ на местообитанието в зоната.

Общата площ на метообитанието в границите на зоната е 654,17 ха.

Фиг. II, 1.6.3.1 Местопложение на местообитание 91G0 * Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus в землището на с. Голям извор

Разредени, ксерофитни дъбови гори, доминирани от Quercus pubescens върху много сухи (често с южно изложение) места със скелетни, плитки почви на варовикова основа, която се разкрива като различни по големина скални блокове. Заради континенталните условия и антропогенното влияние, гори- те са предимно фрагментарни и имат храсталачен облик. Ви- довият им състав е богат, често включва сухолюбиви видове от ксеротермните пасища или окрайнините на горите. Това местообитание е свързано с варовиковите възвишения на местата с континентален климат. Растения: Quercus pubescens, Q. virgiliana, Q. frainetto, Q. cerris, Fraxinus ornus, Acer monspessulanum, Carpinus orientalis, Sorbus domestica, Cornus mas, Geranium sanguineum, Pyrus pyraster, Buglossoides purpurocaerulea, Campanula bononiensis, Filipendula vulgaris, Carex michelii, Euphorbia polychroma, Lactuca quercina, Limodorum abortivum, Acanthus balcanicus, Orchis purpurea, O. simia, Paeonia peregrina, Dictamnus albus, Scorzonera hispanica, Echniops sphaerocephalus, Laser trilobum, Helleborus odorus, Althaea canabina, Chamaecytisus albus, Potentilla micrantha, Pulmоnaria mollis, Tanacetum corymbosum, Viola suavis, V. hirta. В Северна България – Предбалкана и части от Дунавската рав- нина, Североизточна България, предпланините и ниските пла- нини на Западна България.

Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че това местообитание не е налично в землището на с. Голям извор и в защитената зона, макар съгласно Стандартния формуляр да е определена площ от 0,055 ха..
91I0 * Евро-сибирски степни гори с Quercus spp.

Ксеротермни дъбови гори, доминирани от Quercus cerris, a на Добруджанс- кото плато - от Quercus pedunculiflora. Срещат се в регионите с най-континентален климат. Във ви- довия им състав участват както типични за ксеро- термните дъбови гори еле- менти, така и някои лесо- степни елементи. Растения: Quercus cerris, Q. pubescens, Q.pedunculiflora, Q. petraea, Acer campestre, A. tataricum, Sorbus domestica, Cotinus coggygria, Cornus sanguinea, Crataegus monogyna, Euonymus verrucosus, Ligustrum vulgare, Prunus spinosa, Pyrus pyraster, Rhamnus catharticus, Ulmus minor, Buglossoides purpurocaerulea, Carex michelii, Dactylis glomerata ssp. aschersoniana, Geum urbanum, Latyrus niger, Lychnis coronaria, Trifolium campestre, Polygonatum latifolium, Pulmonaria mollis, Tanacetum corymbosum, Cro­cus flavus, Iris sintenisii, Vincetoxicum hirundinaria. Разпространени са основно върху льосовите повърхнини на Дунав­ската равнина (асоциация Cotino-Quercetum cerris) и Севе- роизточна България върху деградирали черноземни почви.

Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че това местообитание по дедуктивен модел се среща на площ от около 900 дка в землището на с. Голям извор, което е около 1,07% от общата площ на местообитанието в зоната.

Общата площ на метообитанието в границите на зоната е 8433,96 ха.

Субконтинентални ксеротер- мни дъбови гори, доминира- ни основно от Quercus cerris и Q. frainetto. В предпланините участва и Q. petraea agg., а в Странджа – Q. polycarpa. Форми- рат ксеротермния дъбов пояс между 150-600 (800) м в цялата страна. Срещат се на сухи, но сравнително богати сиви горс- ки и канелени почви. Флористичният им състав е раз- нообразен и зависи от екологич- ните условия. Условно могат да бъдат разделени на три групи: А) Континентални смесени дъ- бови гори – срещат се по мес- тата с континентален и пре- ходно-континентален климат. Б) Субсредиземноморски смесе- ни дъбови гори – те са разпрос- транени в южните части на страната и в състава им участват много средиземноморски елементи. В) Евксински гори на Quercus polycarpa – разпространени са само в Странджа и Източна Стара планина. В състава им участват много вечнозелени видове. Растения: А) Quercus petaea agg., Q. cerris, Q. frainetto, Acer tataricum, Ligustrum vulgare, Festuca heterophylla, Brachypodium sylvaticum Potentilla micrantha, Tanacetum corymbosum, Campanula persicifolia, Viscaria vulgaris, Lychnis coronaria, Silene viridiflora, Hieracium racemosum, Galium pseudoaristatum, Lathyrus niger, Peucedanum alsaticum, Bupleurum praelatum, Helleborus odorus, Crocus flavus, Physospermum cornubiense. Б) Quercus cerris, Q. frainetto, Q, pubescens, Fraxinus ornus, Acer monspessulanum, A. hyrcanum, Paliurus spina-christi, Colutea arborescens, Coronilla emerus, Juniperus oxycedrus, Huetia cynapioides, Steffanovia daucoides, Cistus incanus, Asphodeline liburnica, Hypericum montbretii. В) Quercus polycarpa, Q. frainetto, Fagus orientalis, Rhododendron ponticum, Daphne pontica, Ilex colchica, Epimedium pubigerum, Calluna vulgaris, Erica arborea, Hypericym calycinum, Pyracantha coccinea. Primula acaulis ssp. rubra. В цялата страна до около 800 (1000) м н.в. Формират плавни преходи с евросибирските степни гори (91I0) в Северна България, с горите на космат дъб в Южна България; и с източния бук в Странджа и Източна Стара планина.

Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че това местообитание не е налично в землището на с. Голям извор.

Общата площ на метообитанието в границите на зоната е 4033,35 ха.

Ксерофитни до мезоксерофитни гори с доминиране на Tilia tomentosa, разпространени в континенталните региони на Северна България. Срещат се главно в хълмистите равнини и в предпланините – най-големи са масивите в Лудогорието, на северни и източни склонове върху разнообразнa основа: льос, варовик и др. На места липата вторично е разширила разп- ространението си основно в резултат на избирателното изсичане на дъбовете - Quercus cerris, Q. petraea agg., Q. robur, с които често образуват смесени ценози. В състава на тези гори влизат както ксеротермни видове от разред Quercetalia (Helleborus odorus, Ligustrum vulgare), така и по-мезофилни от разред Fagetalia и съюз Carpinion (Scilla bifolia, Staphylea pinnata). Растения: Tilia tomentosa, Quercus ceris, Q. robur, Fraxinus ornus, Staphylea pinnata, Ruscus aculeatus, R. hypoglossum, Melica uniflora, Hedera helix, Helleborus odorus, Corydalis spp., Polygonatum odoratum, Convallaria majalis, Galanthus elwesii, Gagea minima, Scilla bifolia, Anemone ranunculoides, Isopyrum thalictroides. В Северна България – главно Лудогорието и Дунавската равнина.

Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че това местообитание не е налично в землището на с. Голям извор.

Общата площ на местообитанието в границите на зоната е 4965,42 ха.

Като потенциални местообитания за вида в зоната определяме всички площи, за които пригодността в изготвения индуктивен модел е над 0.3. Площта на потенциалните местообитания е оценена на 17912ha (30,13% от площта на защитената зона). Стойностите ще считаме за референтни. Състоянието по този параметър може да се оцени като благоприятно.

Площта на местообитания с високо качество по индуктивен модел е оценена на 2692.0ha (4.5% от площта на защитената зона). Стойностите ще считаме за референтни. Състоянието по този параметър може да се оцени като благоприятно.