Биологично разнообразие – растителност, животински свят, защитени зони и защитени територии

Биоразнообразието включва цялата жива природа на планетата в три основни нива на организация: 1) генетично – обхваща огромното разнообразие от генни комбинации във всички живи организми, 2) видово – включва видовете и разновидностите от всички групи живи организми и 3) екосистемно – обхваща не само разнообразието от живите организми в природата, но и сложните им взаимоотношения и разнообразни връзки помежду им и със заобикалящата ги природа. Съгласно националното законодателство, в България биоразнообразието се опазва главно чрез Закона за биологичното разнообразие, съгласно който биологичното разнообразие е неразделна част от националното богатство и опазването му е приоритет и задължение за държавните и общинските органи и гражданите. Биологичното разнообразие е част от националното богатство и опазването му е задължение с приоритетна значимост. Същността на приоритетите по опазване на биологичното разнообразие могат да се систематизират главно в следните няколко аспекта: опазване на местообитания по типова характеристика и местообитания на застрашени, редки и ендемични растителни и животински видове, представителни за Р България и Европа, нормативно уредено в Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и Закона за лечебните растения (ЗЛР), подзаконовите нормативни документи – Наредби и Заповеди към него на МОСВ уреждат опазването и регулират ползването на редица лечебни, редки и застрашени растения за добиване на билки както изкупуване и търговия с тях. В тази връзка, задължение на община Самуил е и опазването на богатото за района биоразнообразие. Горите са характерни за хълмистите части на района и са концентрирани главно в северозападната и североизточната част на територията на общината.

Лудогорският район, обхваща едноименното плато, високите плата на Източната Дунавска равнина и Източния Предбалкан. На запад и север граничи с Дунавски район, на изток с Добруджанския и Черноморския район, а на юг със Старопланинския и Източностаропланинския район. В този си обхват Лудогорския район заема значително пространство, в което релефът от равнинно-платовиден на север преминава в платовиден, а на юг нископланински. Характерът на релефа е определил наличието на значително по-малко антропогенизирани територии спрямо Дунавски район и запазване на естествената лесостепна растителност, която в най-южните части под влияние на височинната зоналност придобива облика на биома Aestilignosa. Доминиращия лесостепен еколого-физиологичен облик на растителността определя участието на Лудогорския район в структурата на Долнодунавската биогеографска провинция и биома Aestilignosa. Предходното положение на лесостепите и граничното положение на района между два биома предполага твърде континуален характер на неговите граници. Особено северната граница, която приблизително следи двеста метровата изохипса на релефа и източната граница, премина­ваща по долината на Суха река, имат изявено условен характер. Смесени­те гори от дръжкоцветен дъб - Quercus pedunculiflora и летен дъб - Quercus robur заедно със степните храсталаци на ниския бадем - Amygdalus папа маркират границата с Добруджанския район. От друга страна хетерогенният островен характер на биотичните съобщества пред­полага различни позиции за детайлна биогеографска хорологизация на то­зи район.

Климатът на Лудогорския район е изразен умерено-континентален със средна януарска температура от -2°С и средномесечна юлска температура от 24°С. Средногодишните валежни количества варират от 450 до 550 mm като в южните части на района имат и по-високи стойности. Южната част на района има температурни стойности и валежни количества, които отго­варят на преходноконтинентален тип климат. Пространственото разпреде­ление на валежните количества показва изразен петнист характер, което в някаква степен е свързано с дислокацията на биотичните съобщества.

В Лудогорския район почвената покривка има мозаично разпределение, предизвикано от повърхностия карст, ерозията и значителното участие на рендзините, които на места разкъсват черноземите. Широко са разпростра­нени файоземите, а на юг и лесивираните почви. Незначителни простран­ства заемат ранкерите и наносните почви. В почвено-географско отноше­ние Лудогорският биогеографски район обхваща изцяло Лудогорската и Провадийската провинция (Нинов, 1997), заедно с части от Дунавско-Доб­руджанската и Старопланинската средновисока провинция.

Естествената растителност е лесостепна и степна и заема ограничени пространства – територии, неизползвани за земеделие, обикновено по вододелните била. Разнообразието на почвено-климатични условия в източната област на Дунавската равнина определят териториалното разпределение на различните растителни видове. В нейният обсег, независимо от широкия обхват на обработваемите земи и по-голямото стесняване на естествената растителност се наблюдават най-обширните площи с общо взето добре запазена естествена горска и тревна растителност.

1.6.1. Растителност

В Лудогорското плато най-съществено участие в растителната покрив­ка има формацията на цера form. (Querceta certis), която лимитира грани­цата с Дунавския биогеографски район. Между Дулово и Тервел и източно от Кубрат са запазени смесени гори от сребролистна липа - Tilia tomen- tosa, обикновен габър - Carpinus betulus, цер - Quercus cerris, на места с горун - Quercus dalechampii и полски клен - Acer campestre. На ограниче­ни пространства се срещат гори от формацията на горуна (form. Querceta dalechampii) или смесени гори от горун - Quercus dalechampii, обикновен габър - Carpinus betulus, цер - Quercus cerris и полски клен - Acer campestre.

В Лудогорския район съществуват находища на 28 вида висши расте­ния, които са общи с Добруджанския и Черноморския район. Сред тях са два интродуцирани вида в българската флора, храстовидната аморфа - Amorpha finticosa и миризливата върба - Eleagnus angiistifolia, които се проявяват като агресивни ангропофити и са представители на биома Aestiduriherbosa. Тук има местообитания на още няколко вида, които се срещат още само в Добруджанския и Източната част на Дунавския биоге­ографски район. Сред тях са лесингиановото коило - Stipa lesingiana, мол­давското плюскавиче - Silene moldavica, рогатото клинавче - Astragalus cornutus, палазиановият лен - Linum pallasianum, пелинът - Artemisia pedemontana, нарязанолистният тъжник - Spirea crenata и многообразната мъдрица - Sysimbrium polymotphum. У нас само в Дунавската биогеогра- фска провинция респективно и в Лудогорския район се срещат типичните степни видове, храстовидната карагана - Caragana frutex и източният рав­нец - Achillea leptophylla. Балкански ендемит с находище в района е сър- пецьт - Serratula bulgarica.

В района са разпространени българските ендемити плевенско обичниче

Млади формообразуващи огнища в Лудогорския район са Преславска­та планина, Шуменското плато, ограничени пространства от Лудогорското и Момино плато.

В долините на Черни Лом и Малък Лом, както и по вододелното било между тях преобладават вторични съобщества, доминирани от цер - Quercus cerris, c примес от келяв габър - Carpinus orientalis и мъждрян - Fraxinus ornus. Определени пространства са покрити с производната фор­мация на келявия габър (forni. Carpineta orientalis). В южна посока водо­делът между тези реки и Голяма река е покрит със смесени гори от цер - Quercus cerris и благун - Quercus frainetto. В източна посока по склонове­те на Разградските и Самуиловските височини, включително по Прова­дийското, Роякското и Момино плато, преобладават също благуново-церо- вите гори. Върху Лилякското плато са разпространени вторични съобще- ства от горун - Quercus dalechampii и келяв габър - Carpinus orientalis. На юг върху Антоновските височини благуново-церовите гори имат вторичен произход и са смесени с келяв габър - Carpinus orientalis.

В Преславска планина се появяват гори от мизийски бук - Fagus тое- siaca, но преобладават смесените гори от сребролистната липа - Tilia tomentosa, обикновения габър - Carpinus betulus, горуна - Quercus dalechampii и полския клен -Acer campestre. Част от южните склонове на Преславска планина са покрити със смесени гори от космат дъб - Quercus pubescens и виргилиев дъб - Quercus virgiliana. Независимо от ограниче­ния си ареал, заслужава внимание реликтната формация на конския кестен (form. Aesculeta hippocastani), разположена в същата планина. В тази пла­нина се намира и най-голямото естествено находище у нас на терциерния реликт див рожков - Cereis siliquastrum. Северните склонове на планината са покрити от смесените гори на обикновения габър - Carpinus betulus и келявия габър - Carpinus orientalis, а също голяма площ заема формация­та на сребролистната липа (form. Tilieta tomentosae). В Драгоевска и Лиса планина преобладават горите от мизийски бук, образуващи формацията (form. Fageta moesiacae). На прехода към Котленска и Върбишка планина са запазени пространства, заети от формацията на горуна (form. Querceta dalechampii) и габърово-горуновата формация (form. Querceto-Carpineta betuli).

В източната част на Лудогорския район са запазени лесостепни храсто­ви съобщества от формацията на ниския бадем (form. Amygdaleta nanae) и на драката (form. Paliureta spina-christi). Между тях или в непосредствена близост е възникнала производна степна растителност, представена от формациите на белия пелин (form. Artemisieta albae), брандзовия житняк (form. Agropireta brandsae) и изправената овсига (form. Brometa erectii). Значителни площи в целия район, вторично са покрити от ксеротермните тревни формации на белизмата (form. Dichantieta ischaemi), луковичната дивадина (form. Poaeta bulbosae) и садината (form. Chrysopogoneta grylli).

Тревният тип растителност е представен предимно от вторичен тип растителност, който е адаптиран към ареала на унищожените гори. Тя е тясно свързана с ливадите и пасищата. Ливадите съпровождат предимно влажните и умерено влажни почви, а сравнително по-рядко се срещат върху сухите почви. Техните тревни съобщества са представени от житни и бобови растения. Тревният състав се състои от червена (Trifolium pratense) и бяла детелина (Trifolium repens L.), ливадна класица (Alopecurur pratensis), овсига (Bromus arvensis), коило (Stippa capillata) и др. В заливните тераси на реките се наблюдават представители предимно от житното растение пирей (Agropyrum repens), ливадината (Limnanthes alba), полевицата (Agrostis tenuis) и др.

Състоянието на находищата от лечебни растения в Община Самуил може да се определи, като благоприятно, но в риск, тъй извън границите на населените места голям процент от територията е заета от агроценозите на обработваемите земи. Териториите за нуждите на селското стопанство представляват 67,44% от общата площ на общината, а именно около 17 000 ха. Горските територии, формиращи дендрогенния ландшафт в Община Самуил, заемат площ от 5800 ха, което представлява 23,18%.

Законът за лечебните растения (ЗЛР) изисква разработването на специален раздел за лечебните растения към програмата за опазване на околната среда (ОПООС) на всяка община; към плановете за управление на защитените територии, както и към горскостопанските планове и програми.

Целта на раздел „Лечебни растения” е да планира ползването, така че то да бъде устойчиво и да осигури опазване на лечебните растения.

Разделът трябва да включва информация за видовете лечебни растения, местоположението и състоянието на находищата, за количествата суровина, на които може да разчита местната икономика. Разделът трябва да представя анализ и да предвижда необходимите мерки за опазване на лечебните растения и техните местообитания и находища. С предимство се включват видовете лечебни растения, които се събират за стопанско ползване, както и такива под специален режим на опазване и ползване или представляващи интерес от природозащитен или научен характер.

Управителите на съответната територия да имат пълна информация за:

• 
  находищата на видовете лечебни растения в общината – местоположение, граници, площ, състояние, количества и степен на ползване на запасите им;
  
• 
  има ли вредни въздействия върху видовете и какви са те;
  
• 
  кои са местата, в които макар да има находища на лечебни растения, не бива да се събират билки заради близост до сметища, замърсени терени, оживени пътища и т.н.
  

• 
  да наблюдават състоянието на находищата и развитието им и въз основа на това да преценяват за кои видове, в какви количества и в кои периоди да издават позволителни за събиране;
  
• 
  да определят и вземат мерки за опазване на находищата въз основа на наблюденията вкл. да съобразяват начина на трайно ползване на земите, където се налага;
  
• 
  да инициират и организират събиране на билки от находища в общински земи и съответно да реализират приходи от такси, включително като се възползват от програми за заетост на безработни;
  
• 
  да прогнозират какви приходи се очакват от такси за ползване;
  
• 
  да организират по-ефективни проверки и контрол;
  
• 
  да дават информация на МОСВ, природозащитни организации, граждани относно състоянието и опазването на видовете;
  
• 
  да ориентират билкозаготвители и граждани за запасите на отделните видове и находища, с други думи на какви количества суровина може да разчита местната икономика;
  
• 
  да ползват информацията за лечебните растения в общината за развитие на туризъм, образователни програми и др.
  

Оценка на запасите се изготвя в Общинската програма за опазване на околната среда в раздел „Лечебни растения“.

Оценката на запасите в находищата на лечебните растения е важна за доброто управление на тези ценни природни ресурси и е регламентирана в Закона за лечебните растения (Чл. 55-57). Тя дава информация за това къде са  находищата, какъв годишен добив може да се очаква от тях, какви са заплахите. Въз основа на нея управителите на всяка територия могат да определят за какви количества да издадат разрешителни за ползване, без да увредят находищата и да им попречат да се самовъзобновят. Оценка на запасите се прави предимно на най-значимите за стопанско ползване и най-компактни находища. Такава трябва да се извършва и за видове, които са под специален режим на опазване и ползване или представляват интерес от природозащитен или научен характер (редки, застрашени видове и др.).

При оценка на запасите от билки трябва да се установят две величини: площ на находището и добив от единица площ. За определяне на добива от единица площ се използват различни методи, в зависимост от вида на оценяваното растение. Размерът на запаса се определя, като добива от единица площ се умножава по площта на находището. Оценката включва и изготвяне на предписания за мерки и дейности за опазване на находищата.

Информацията събрана при оценката е важна за:

• 
  опазване на находищата и определяне на природозащитни мерки, защото позволява да се определи каква част от суровината може да се ползва;
  
• 
  оценка на стопанската перспективност на ресурсите при планиране и организиране на събирането като ориентира събирачите и изкупвачите на билки за обема, който могат да ползват от дадено находище.
  

Общината логично е със силно изразен антропогенен характер поради равнинния обхват, като коренната растителност е силно ограничена. В резултат са се развили значително по-сухоустойчиви дървесни, храстови и тревисти видове, сред които култивирани и много рудерални тревни елементи. По-голямата част от тях са обработваеми и се ползват като ниви, лозя и други трайни насаждения. В резултат на запустяването от последните години масово се развива бяла акация (Robinia pseudoacacia), а на места се забелязват петна от инвазивните айлант (Ailanthus altissima) и храстовидна аморфа (Amorpha fruticosa). Бившите ниви бързо се покриват с рудерална тревна растителност и храсти от шипка (Rosa canina), трънка (Prunus spinosa), глог (Crataegus monogyna), обикновено птиче грозде (Ligustrum vulgare), драка (Paliurus spina – Christi), къпина (Rubus sр.).

Всички растителни видове са широко и повсеместно разпространени в страната ни и няма включени в Приложения № 2 и 3 на ЗБР, както и такива от Червена книга на Република България, съвместно издание на Българска академия на науките и Министерство на Околната среда и водите (2001). Не са локализирани и известни находища на редки, защитени и ендемични растителни видове, характерни за биогеографската единица.

Части от някои видове се използват като билки и са сред най- широкоразпространените и използвани лечебни растения - шипка (Rosa canina), синя жлъчка (Cichorium inthybus), бял равнец (Achillea millefolium), коприва (Urtica dioica) и много други.

В района няма находища на лечебни растения, поставени под специален режим на опазване и ползване, със стопанско значение, съгласно Заповед № РД-115/13.02.2015 г. на Министъра на околната среда и водите.

Според горскорастителното райониране попада в Мизийска горскорастителна област, подобласт Лудогорие, Долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори. Горският фонд се състои от 6 по-големи комплекси и множество малки, пръснати из работните земи, с различна форма и големина.

Горската растителност е представена от три основни групи насаждения:

а/ естествени издънкови насаждения от цер (Quercus cerris), габър (Carpinus betulus), сребролистна липа, благун, зимен дъб, клен, келяв габър и др., които представляват основната част от дървесните запаси.

б/ естествени семенни насаждения, съставени от цер, зимен дъб (Quercus petraea), и благун.

в/ изкуствени насаждения - главно от черен бор (Pinus nigra), червен дъб (Quercus rubra), сребролистна липа (Tilia tomentosa), акация (Robinia Pseudoacacia), полски ясен (Fraxinus angustifolia), топола и с по-малко участие на явор, шестил, череша, бял бор, смърч, мъждрян, бреза и др.

Срещат се следните храстови видове: червен глог (Crataegus monogyna), леска (Corylus avellana), дрян, бъз, шипка, аморфа и др. От полухрастите се срещат къпината. Основният дървесен вид, даващ облика на естествената горска растителност е церът. Среща се повсеместно и образува предимно чисти насаждения или смесени с благун (Quercus frainetto Ten.) и габър.