1.5. Ландшафт
Ландшафтното устройство на общината се обуславя от природо-географските характеристики на региона – географско положение, релеф, климатични и водни ресурси, почвена и геоложка характеристика и биологично разнообразие. Природните и антропогенни елементи, формиращи видовете ландшафт на територията на общината са: Паркове, градини и зелените площи за ограничено ползване в населените места; Гробищните паркове; Обектите за спорт и рекреация; Транспортните обекти и развитите зелени зони около тях; Ниви; Трайни насаждения; Ливади; Гори; Водни течения и площи и дървесно-храстовата растителност около тях. На територията на Община Самуил са определени следните видове ландшафти: Урбогенен/Селищен ландшафт; Агрогенен ландшафт; Дендрогенен ландшафт; Дендрогенен ландшафт, около водни течения и обекти (Аквален ландшафт); Техногенен ландшафт.
-
Урбогенен/ Селищен ландшафт (Зелена система в урбанизираните територии)
Зелената система на Община Самуил се формира от всички паркове, градини, зелени пояси около водни обекти и улично озеленяване в границите на урбанизираната територия. Тя се допълва от зелените площи със специално предназначение, като терените за спорт и атракции, гробищните паркове и такива за ограничено ползване, които включват дворищното озеленяване и зелените зони около обществени сгради, здравни и учебни заведения.
Зелените площи в Община Самуил са 77.26 ха, което представлява 0,31% от територията ѝ. Обектите за спорт и атракции, които също са част от зелената система на общината, заемат площ от 18.96 ха, от които 18.77 ха са в рамките на населените места.
В Община Самуил има 23 бр. имота за гробищни паркове, те заемат площ от 31,41 ха или 0,13% от територията на общината.
Селското стопанство е водещ отрасъл в местната икономика, като определящо значение има растениевъдството. Това е и причината агрогенните /селскостопански/ ландшафти да са с основно присъствие в Община Самуил. Този тип ландшафт, включва всички селскостопански територии – ниви, мери, ливади, зеленчукови градини, овощни градини, пасища и др. и се определя от приоритетното развитие на земеделието в региона. Териториите за нуждите на селското стопанство представляват 67,63% от общата площ на общината, а именно 16928.10 ха.
Наличните значителни поземлени ресурси, съставляващи около 70% от общата територия на общината и благоприятните почвено-климатични условия превръщат растениевъдството в основен източник на доходи.
Горските територии, формиращи дендрогенния ландшафт в Община Самуил, заемат площ от 5 781,80 ха, което представлява 23,10%. Към горските територии са причислени и други горски територии в земеделски земи, които представляват имоти с начин на трайно ползване „гори и храсти в земеделски земи“ и заемат площ от 35,82 ха. Така общата площ на дендрогенния ландшафт възлиза на 5817.62 ха. Горите са естетическа категория със значително визуално и екологично въздействие.
-
Дендрогенен ландшафт, около водни течения и обекти (Аквален ландшафт)
Към този тип ландшафт спадат териториите около водни течения и обекти, заети с влаголюбива дървесно-храстова растителност, която подчертава и засилва изразителността на бреговия силует. Площта на водните обекти в община Самуил е 182.57 ха, а деретата заемат 15,70 ха. Визуалното въздействие на този тип ландшафти е най-силно.
Този тип ландшафти, включва дървесно-храстови композиции развити около елементи на инженерно- техническата инфраструктура – пътища, надземни и подземни проводи.
Миграцията на замърсителите в ландшафта се осъществява по пътя на три основни компонента на околната среда - атмосферен въздух, води /повърхностни и подземни/ и почви. Анализът на възможните миграции дава основание за следната оценка:
-
по пътя на атмосферният въздух - подчертаната динамичност на този компонент определя значително разнообразие в разпространението на вредности по въздушен път в пространствен аспект; предпоставките за разпространение на замърсители във въздуха на общината са налични, но източниците на замърсяване - незначителни, поради което общината не е включена в категорията “горещи точки на замърсяване”;
-
по пътя на повърхностните води — по отношение на повърхностните води, миграцията на замърсители се стимулира по индиректен път - от подпочвените води и по директен - чрез вливането на непречистени отпадъчни води в речните води; веригата е сравнително лабилна и в първия случай зависи от състоянието на подземните води, а във втория - от техническата обезпеченост за пречистване на отпадъчните води; от двете възможности, по- неблагоприятната за общината е свързана с ниската степен на пречистване на отпадъчните води;
-
по пътя на подземните води — по отношение на подземните води миграция на вредни вещества е възможна т. к. подхранването на водоносния комплекс е резултат от инфилтрацията на атмосферни валежи, повърхностни води, вкл. недостатъчно пречистени отпадъчни и подземни води;
-
чрез почви — пренос на замърсители по пътя на почвите е възможна предвид наличието основно на нерегламентирани и нерекултивирани депа за отпадъци.
От посоченото по-горе може да се направи заключението, че ландшафтът на общината се характеризира с висока степен на естествена устойчивост и ниска степен на антропогенно натоваране. Независимо от това, основните му съставящи елементи се намират в непосредствена връзка по отношение миграцията на замърсители и влошаването на състоянието на който и да е от тях се отразява неблагоприятно върху състоянието на всички останали.
Сподели с приятели: |