Хидрогеология и състояние на подземните води

2.1.4. Хидрогеология и състояние на подземните води

Релефът на незаливната тераса е равнинен, със средна надморска височина 35 - 40m. Повишаване се наблюдава в югозападната част, където незаливната тераса преминава в ската и тук е границата между нея и водоразделното плато, маркирана със стръмен скатов откос.

Заливната тераса, където са изградени хидротехническите съоръжения също има равнинен релеф. Средните коти са между 26.00 и 30.00 m. Границата между двете тераси се маркира с терасен откос с височина 5-6 m.

В заливната тераса са изградени и защитни съоръжения (защитни диги), които предпазват Козлодуйската низина от заливане при високи води на р. Дунав. Освен това в низината са изградени множество хидромелиоративни съоръжения, включващи отводнителни и напоителни канали.

Двете тераси на Козлодуйската низина в района на АЕЦ «Козлодуй» са съответно незаливната тераса - с плейстоценска възраст, а заливната - с холоценска възраст. Двете тераси образуват общ кватернерен водоносен хоризонт, разпространен в кватернерните алувиални отложения и по-специално в чакъло-песъчливите седиментни скали, които по същество са палеорусла на р. Дунав.

За подложка (водоупор) на този водоносен хоризонт служат сивите и сивозелени глини на Брусарската свита (плиоцен), но на места под чакълите залягат финнозърнестите пясъци на същата свита, които се разкриват под формата на лещи и тънки прослойки и тогава водоупора е несъвършен. В тези участъци става подхранването на кватернерния водоносен хоризонт от отдолу лежащите хоризонти. Подложката е с неравномерна повърхност.

За горнище на кватернерния водоносен хоризонт в незаливната тераса служат льосовидните материали (песъклив льос, глинест льос и льосовидна глина), а при заливната тераса -прахово-песъчливите глини.

Съгласно ПУРБ на БДУВДР, СПУП на ЗПЗМ засяга следните подземни водни тела:

• 
  Подземно водно тяло Порови води в Кватернера-Козлодуйска низина, код BG1G0000QAL005. Химичното състояние на подземното водно тяло е добро, а количественото е лошо. Екологичната цел за подземно водно тяло с код BG1G0000QAL005 е „Запазване на доброто състояние на водното тяло”.
  
• 
  Подземно водно тяло Порови води в Кватернера – между реките Лом и Искър, код BG1G0000QPL023. Химичното и количественото състояние на подземното водно тяло са добри. Екологичната цел за подземно водно тяло с код BG1G0000QPL023 е „Запазване на доброто състояние на водното тяло”.
  

• 
  Подземно водно тяло Порови води в Неогена – Ломско-Плевенска депресия, код BG1G00000N2034. Химичното състояние на подземното водно тяло е лошо, с отклонение по показател нитрати, в следствие на дифузни източници на замърсяване. Количественото състояние на водното тяло е добро. Екологичната цел за подземно водно тяло с код BG1G00000N2034 е „Постигане на добро състояние на подземните води”.
  

• 
  Подземните водни тела са определени като следните зони за защита на питейните води от подземни водни тела съгласно чл. 119а, ал.1, т.1 от ЗВ: зона с код BG1DGW0000QAL005 в лошо състояние; зона с код BG1DGW0000QPL023 в добро състояние и зона с код BG1DGW00000N2034 в добро състояние. За зоните за защита на питейните води специфичната екологична цел е „Намаляване на необходимостта от пречистване на водите преди тяхното използване и осигуряване на проектното количество на водовземните съоръжения до 2015 г.”.
  
• 
  СПУП попада в границите на зона за защита на водите, съгласно чл. 119а, ал.1, т.5 от ЗВ – защитените територии и зони, обявени за опазване на местообитания на биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване (защитени зони от екологичната мрежа НАТУРА 2000) – защитена зона за опазване на дивите птици с код BG0002009 и име Златията. За тези зони специфичната екологична цел е „Осигуряване на устойчиво развитие на водните екосистеми и свързаните с тях сухоземни екосистеми в зоните до 2015 г.”.
  

Основните съоръжения на АЕЦ "Козлодуй" се намират върху незаливната тераса на р.Дунав. Средната кота на земната повърхност за 1 - 4 блок е 35.00m, а за 5- 6 блок е 36.50 m. В литостратиграфско отношение в незаливната тераса отгоре надолу има два слоя:

• 
  първият (горен) е изграден от льосовидни материали (песъчлив льос, глинест льос и льосовидна глина). Той е с по-ниска водопропускливост. В западната и южната му част преобладава песъкливия льос, а в централните части льосът е развит с трите си литоложки разновидности. Дебелината му се изменя от 14-15 m до 11-13 m и съответно коти от 25-23 до 24-22 m;
  
• 
  вторият (долен) са чакъло-гравийно-песъчливите алувиални наноси, в които е разпространен кватернерния водоносен хоризонт. Дебелината му се изменя от 1-2 m до 10-11 m, средно 6-7 m и съответно коти 17-10.
  

По своя хидравличен характер водоносният хоризонт представлява един полунапорен водоносен хоризонт. С тази разлика между дълбочините на разпространение на водонаситените скали и появата на водното ниво, косвено се установява и величината на капилярното покачване в льосовидните материали, която се изменя между 1.20 - 1.60 m.

За определяне на филтрационните параметри на кватернерния водоносен хоризонт през различни етапи на проучване на площадката на АЕЦ са извършвани филтрационни работи на опитни участъци с водочерпателен и наблюдателни сондажи. Резултатите от тези изпитания са:

• 
  за района на 1-4 блокове коефициентът на филтрация се изменя от 45 m/d до 100 m/d, средно К = 70 m/d и съответно коефициентът на проводимост Т = 500 m²/d;
  
• 
  за района на 5 - 6 блок, коефициентът на филтрация се изменя от 45 до 135 m/d, средно К = 100 m/d и съответно Т = 700 m²/d.
  

Резултатите от провеждания мониторинг за 2011 г. показват:

• 
  Добиваните подземни води отговарят на стандарта за качество, определен в Приложение № 1 на Наредба № 1 от 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води.
  
• 
  По отношение на подземните води на площадката и в района на АЕЦ “Козлодуй”, на изискванията на стандарта за качество, определени в Наредбата за проучване, ползване и опазване на подземните води, не отговарят:
  
  • 
    водите от СК № Р-2, разположен в двора на Противопожарна служба - по отношение на показателите ,,нитрати” и ,,сулфати”;
    
  • 
    водите от СК № 135, разположен до Реакторна зала на 1 и 2 блок и химводоочистка в ЕП-1– по отношение на показателя ,,нитрати” и ,,флуориди”
    
  • 
    водите от СК № 512, разположен до реакторна зала на 5 блок, са с алкална активна реакция (>9), като някои от стойностите превишават нормата от стандарта за качество (≤9.5);
    
  • 
    водите от СК № 237, разположен до Реакторна зала на 3 и 4 блок - по отношение на показателя ,,нитрати”.
    
• 
  За първи път през 2011 г. се наблюдава превишаване на стойностите от стандарта за качество по показател ,,флуориди” за СК № 121 (разположен до Химичен цех в ЕП-1), СК № 135 (разположен до Реакторна зала на 1 и 2 блок и химводоочистка в ЕП-1)и СК № Сw-4 (разположен до Нафтено – маслено стопанство в ЕП-2 и Цех за преработка на РАО).