Доклад за екологична оценка на


Състояние на атмосферния въздух



страница7/30
Дата28.05.2017
Размер2.96 Mb.
#22254
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   30

2.1.2. Състояние на атмосферния въздух


Качеството на атмосферния въздух в района се определя от промишлената дейност, автотранспорта и битовите източници.

На територията на община "Козлодуй" по-значими източници на емисии в атмосферния въздух са: "Атоменергостройпрогрес", "Заводски строежи" и "Механизация и транспорт". Това са източници на прах с локално действие. Най-съществен източник на емисии на въглероден оксид, въглеводороди, азотни оксиди и др. представлява транспорта. Пътищата в общината са със сравнително висока интензивност на движение на МПС. В пиковите часове, макар и за кратко, се създават условия за увеличаване на емисии от автомобилния транспорт. Община "Вълчедръм" териториално се отнася към област Монтана като основните източници на емисии са съсредоточени в областния град и са извън разглежданата зона.

Район Козлодуй, който обхваща общините: Козлодуй, Оряхово и Мизия. Резултатите от периодично измерваните стойности на показателите: въглероден оксид, озон, серен диоксид, азотен оксид, азотен диоксид, амоняк, сяроводород, метанови и неметанови въглеводороди, отговарят на пределно допустимите концентрации съгласно действащата нормативна база.

За района не се изисква изготвянето на програма за намаляване нивата на замърсителите, което според чл. 30 и чл. 31 от Наредба № 7 за оценка и управление качеството на атмосферния въздух показва, че измерените концентрации на вредни вещества са по-ниски не само от допустимата норма, но и от горните и долни оценъчни прагове.


2.1.3. Състояние на повърхностните води


Съгласно информация от Програмата за опазване на околната среда на община Козлодуй, водните площи и течения на територията на общината са на площ 17 188 декара и са формирани от повърхностни и подземни води. Подземните водни ресурси се формират от високи като ниво подпочвени води и богати водоносни хоризонти. В общината има два изкуствени водоема: язовир „Шишманов вал" и язовир „Бутан" на обща площ 4 025 декара, които са имали добре развита система от напоителни канали.

На територията на площадката няма речни течения. Най-близките реки в региона са Дунав, Огоста и Скът.

Съгласно Плана за управление на речните басейни (ПУРБ) на Дунавски район за басейново управление, проекта на СПУП на ЗПЗМ около АЕЦ „Козлодуй” попада в следните повърхностни водни тела и зони за тяхната защита, както следва:


  • Повърхностно водно тяло, което е силномодифицирано, категория река от поречие Дунав с име Дунав RWB01 и код BG1DU000R001. Екологичната цел за повърхностно водно тяло с код BG1DU000R001 е „Предотвратяване влошаването на екологичния потенциал и постигане на добър до 2021 г. Предотвратяване влошаването на химичното състояние и постигане на добро до 2027 г.”. За водното тяло е въведено изключение от постигане на екологичните цели, поради значително антропогенно въздействие.

  • Повърхностно водно тяло категория рега от поречие Огоста, със следните характеристики: име Огоста Скът OGRWB13, код BG1OG307R013, дължина 222,907 км, географско описание: р. Огоста от яз. Огоста до с. Сараево, р. Ботуня от гр. Криводол до вливане в р. Огоста и р. Скът от с. Бъркачево до вливане в р. Огоста. Специфичната екологична цел за повърхностното водно тяло е: „Предотвратяване влошаването на екологичното и химичното състояние и постигане на добро до 2027 г.”.



Фигура № 2.1.3-1 Повърхностни водни тела в близост до АЕЦ Козлдуй
СПУП на ЗПЗМ е допустим спрямо ПУРБ на Дунавски район на басейново управление.

Отводнителните системи в района са оразмерени за отвеждане на повърхностни води от интензивен дъжд с различна продължителност и обезпеченост на валежната височина 0.01% (веднъж на 10 000 години).

Площадката на централата е разположена на десния бряг на р. Дунав между градовете Козлодуй и Оряхово. Котата на площадката е на 35.00m над морското равнище и е формирана върху значителна по размерите си площ, определена при проектирането на централата с резерв за незаливаемост при протичане на 10 000 - годишна висока вълна по р. Дунав. Между площадката на централата и р.Дунав са изградени диги. Отводнителните системи в района са оразмерени за отвеждане на повърхностни води от интензивен дъжд с различна продължителност.

Река Дунав тече в непосредствена близост - на 3 km, северно от площадката на АЕЦ. На 10 до 30 km южно и югоизточно от площадката протича р. Огоста. На 10 до 30 km източно и южно от площадката протича р. Скът; а на 20 до 30 km западно от площадката протича р. Цибрица. Река Лом тече на 40 km западно и р. Искър на 60 km източно от площадката. На Румънска територия срещу площадката се влива р. Жиу.

Река Дунав е една от най-пълноводните и дълги реки в Европа. Нейното начало е в планината Шварцвалд в Германия. От там до вливането си в Черно море р. Дунав преминава през осем държави – Ф Р Германия, Чешката Република, Р Австрия, Унгария, Югославия, Р България и Руската федерация. Дължината на реката е около 2880 km. Тя има гъсто развита и пълноводна речна мрежа - над 120 притоци, от които 34 са корабоплавателни. Общата й водосборна площ възлиза на 817 000 km2.

Приносът на Р. България за формирането на речния отток е около 3.0 %, а по замърсяване с различни вещества - около 3.5 %.

При високи води, максималната дълбочина на реката достига 23.0 - 24.0 m, а при ниски води спада на 1.7 - 1.8m. Средната ширина на р.Дунав е около 800 m. Минималното водно количество наблюдавано в българския участък на р. Дунав през последните 40 години е 1410 m3/s при гр.Ново село, а максималното - 15170 m3/s при гр.Силистра.

За периода 1900 - 1985г. броят на годините с ледови явления е 65, от които пълно замръзване е имало в 20 години. През периода 1900-1937г. е имало пълно замръзване на реката през 13 години, в периода 1938 - 1970г. - в 7 години, а след 1971 г. на практика не е регистрирано пълно замръзване, с изключение на едно денонощие през 1985г. Подобни са оценките и за створове от р. Дунав, разположени в участъка до Силистра. Наблюдава се тенденция за намаляване на броя и продължителността на ледовите явления. Вероятни причини за това намаление са антропогенната дейност и глобалното затопляне.

Характерните дати за настъпване на пълно замръзване са както следва:
най-ранна най-късна

За пълно замръзване 01.01 06.02.

За край на пълно замръзване: 12.01 09.03.

Средната продължителност на пълното замръзване достига до 26 денонощия, а максималната - до 55 денонощия. Макар и рядко са наблюдавани заторни явления и в близост до АЕЦ - при km 660-678, участъкът Остров-Оряхово.



Оценката на състоянието на повърхностните води е свързана главно с основния воден обект р. Дунав. Мониторинг на радиационните и нерадиационните показатели на р. Дунав в района се осъществява от ИАОС, а от АЕЦ „Козлодуй" се осъществява мониторинг на отпадъчните води.

Контрол на нерадиационното състояние на водите се извършва от АЕЦ „Козлодуй": мониторинг на повърхностни води и отпадъчните води и мониторинг на подземните води.

Основните индикатори, които се прилагат за оценка на химичното състояние на повърхностните води на национално и европейско ниво, са средногодишните концентрации на следните основни показатели: разтворен кислород (РК), БПК5, перманганатна окисляемост (ХПК- Mn), амониев (NH4- N) и нитратен (NO3- N) азот, фосфати (PO4).



Фигура № 2.1.3-2 Водни течения

Резултатите от провеждания мониторинг за показват:



  • Състояние на повърхностно водно тяло с име Дунав RWB01 и код BG1DU000R001: екологичният потенциал на водното тяло е умерен, химичното състояние е лошо.

  • Състояние на повърхностно водно тяло с име Огоста Скът OGRWB13, код BG1OG307R013: лошо екологично и химично състояние.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   30




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница