Състояние на геоложката основа

2.1.5. Състояние на геоложката основа

2.1.6. Състояние на почвите и земеползването

Най-широко разпространение в 30km зона около АЕЦ "Козлодуй" имат черноземите. От тях най-често се срещат черноземи карбонатни песъкливо-глинести, черноземи типични песъкливо-глинести, еродирани черноземи карбонатни и типични, и черноземи типични излужени тежко песъчливо-глинести.

Съдържанието на хумус в черноземите варира, но като цяло не е много високо. В отделни участъци с ливадни или излужени черноземи се срещат и по-високи стойности, като 2.9% (с. Софрониево) 3.17% (с. Михайлово), 4.72% (с. Селановци), и др. като преобладават количествата около 2%.

Активната почвена киселинност се движи в слабо алкалния спектър 7.4-8.4. По-ниски стойности се срещат рядко - в района на Крушовица, (рН=6.0), Манастирище (рН=5.5) и др. Въпреки протичащите процеси на излужване, свързани с намаляване на карбонатното съдържание в повърхностните почвени слоеве, в дълбочина почвите съдържат значителни количества карбонати.

Район с много силно проявление на ветрова ерозия - първи клас е платовидната форма Златията. По отношение на показателите текстурен клас и съдържание на хумус, които определят податливостта на почвата на ерозиране, карбонатните черноземи там се оценяват с обща бална оценка 6, т. е. те са с висока податливост на ветрова ерозия.

Устойчивостта на черноземите от 30 km зона около АЕЦ "Козлодуй" към антропогенни въздействия е в зависимост от характера на провежданите дейности. По отношение на механични влияние от строителство, изкопно-насипни работи и др. устойчивостта им е много ниска. Упражняването на натиск е свързано с разрушаването на почвената структура, която особено при карбонатните черноземи е много слабо развита. Обезструктуряването води до отрицателни промени във физичните свойства, водния и въздушния режим на почвите и влошаване на плодородието им.

По отношение на химични въздействия, като замърсяване с неорганични и органични замърсители почвите притежават висока устойчивост. Тяхната буферност се определя от благоприятната реакция на почвения разтвор, високото съдържание на карбонати и тежкия механичен състав. За устойчивостта към радиоактивно замърсяване от значение е и благоприятния калиев режим.

Разпространението на алувиалните почви в разглежданата 30 km зона около АЕЦ "Козлодуй" е свързано с алувиалните речни наноси, върху които се образуват тези почви. По-големи площи заемат върху заливната тераса на река Дунав и островите в нея. Профилът им варира силно по мощност - от 44 cm в землището на с. Селановци до 207 cm в землището на с. Крушовица. Реакцията на почвеният им разтвор варира между 6.0­8.1, т.е. те са от средно кисели до слабо алкални. Поради отсъствието на генетични хоризонти и формиране на профила им от наносни материали, останалите показатели също варират силно. Така например в землището на с. Софрониево присъстват слабо карбонатни и безкарбонатни почви, докато в землището на с. Селановци се срещат и високо карбонатни. В дълбочина на профила карбонатното съдържание също не се променя закономерно, както е при черноземите, а варира, което е израз на влиянието на флувиално-акумулативния почвообразувателен процес. Механичният състав в повърхностните почвени пластове е твърде разнообразен. Така например в землището на с. Михайлово алувиалните почви са песъчливо-глинести, с едва 4.8% ил, докато в районите на с. Хърлец, с. Крушовица, г. Мизия и др. те са леко глинести, със съдържание на ил достигащо 50% (района на с. Крушовица).

В землището на Рогозен се срещат и тъмно сиви горски почви. Те са средно мощни, дълбоко излужени - карбонатите са на дълбочина 130 cm, в почвообразуващите материали. Реакцията на почвения разтвор е средно кисела. Почвата е текстурно диференцирана. Съдържанието на глина достига 53.4% в илувиалния хоризонт. Повърхностния хоризонт също е с високо съдържание на глина, а почвата в него е тежко песъчливо-глинеста. Сивите горски почви могат да се отнесат към устойчивите на химично въздействие почви в района.

Северно от централата, в местността "Блатото" се намират и преовлажнени и заблатени почви. Причините за тези деградационни процеси са естествени и антропогенни. Дълбочината на подпочвените води, която е в пряка връзка с нивото на р. Дунав създава условия за заблатяване. Най-ниската част от м. "Блатото" е заета от алувиално-делувиални наноси, с лек механичен състав (15-30% физична глина). В профила на почвите се наблюдават признаци на хидроморфизъм. Мощността на хумусно-акумулативния хоризонт е 30-35cm, съдържанието на хумус - 1.0%, а наситеността с бази - 100%, поради висококарбонатното съдържание на отложените от р. Дунав и склоновите земи материали. Антропогенният фактор, повлиял за разширяване площта на преовлажнените почви около местността "Блатото" е въздействал, чрез изпускане на води от амортизираната отводнителна система, изпускане на отпадъчни води от битово-фекална канализация от АЕЦ "Козлодуй" и гр. Козлодуй, води от свинеферма, строителни площадки и др., в условията на високо ниво на подземните води в най-ниската част на заливната тераса на р. Дунав.

Източниците на замърсяване на почвите от територията на община Козлодуй с неорганични и органични замърсители са бетонов завод, строителното предприятие, асфалтовата база, автотранспорта и керамичната фабрика. В близост е и газовото находище и промишлените предприятия в гр. Мизия, които поради посоката на ветровете могат да влияят върху състоянието на почвите ("Екологичен модел на община Козлодуй"). Проучванията във връзка с цитираната разработка показват, че замърсяване с олово има около селата Гложене, Хърлец, Бутан (стопански двор и газонаходището) от територията на гр. Козлодуй, поречието на р. Огоста и южната граница на Община Козлодуй. Високи наднормени стойности на олово, мед и цинк са установени в почвите при МТС-Гложене, които се дължат на МПС. Съдържанието на манган в изследваните почвени проби е в границите на естествените концентрации за страната. По-високи стойности са измерени край Гложене и Софрониево, от поречието на р. Огоста и при автобазата на АЕЦ "Козлодуй". От органичните замърсители е изследвано съдържанието на нефтопродукти в почви. Установено е присъствието им в почвите от 8 пункта.

По данни на Агенцията по почвените ресурси (2010г.) съдържанието на мед и цинк в мрежата за почвен мониторинг е под максимално допустимите концентрации.