Доклад за глобалната конкурентоспособност 2007-2008
Изтегляне 103.3 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Американската икономика - най-конкурентоспособна през последната година
- България отстъпва в рейтинга
- Фирмената конкурентоспособност
- Макроикономическа среда
- Качество на фирмените дейности и стратегии
| ДОКЛАДЪТ ЗА ГЛОБАЛНАТА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ 2006-2007
На 31 октомври екипът на Световния икономически форум официално обяви резултатите от годишния доклад за глобалната конкурентоспособност 2007-2008. От момента на включването на страната ни в доклада през 1999 г. до сега партньор на Форума за България е Центърът за икономическо развитие. През настоящата година участието на Центъра в този престижен проект е подкрепено от институт „Отворено общество”. Докладът за глобалната конкурентоспособност е едно от най-задълбочените и представителни проучвания за потенциала за икономически растеж, което обхваща все по-широк кръг от държави. Броят на страните, включени в доклада, непрекъснато се увеличава и достига 131 през настоящата година при 124 през миналата. Изследването е интересно и от гледна точка на използваната методология – тя съчетава количествените индикатори с мнението и очакванията на предприемачите в отделните държави. През 2007 година в анкетните проучвания са участвали над 11 000 мениджъри на компании от целия свят. От България в анкетното проучване бяха включени над 100 фирми. Екипът на форума предлага задълбочен анализ на предизвикателствата, силните и слабите страни в икономическото развитие на всяка страна. Това дава възможност да се определят ключовите области за формулиране на политически решения и осъществяване на реформи. По традиция в Доклада са конструирани два индекса за конкурентоспособност - единият характеризира потенциала за растеж на националните икономики в дългосрочен план /индекс за глобална конкурентоспособност/, а другият оценява конкурентоспособността на фирмите /конкурентоспособност на бизнеса/. Водещият индекс, който дава представа за потенциала на националната икономика да постига устойчив растеж и идентифицира основните фактори за този растеж, е първият. Според екипа на Форума стълбовете на конкурентоспособността в съвременните условия са: институции, инфраструктура, макроикономическа стабилност, образование и квалификация, ефективно функциониращи пазари, работна сила, развитие на финансовите пазари, степен на развитие на бизнеса, технологично ниво и иновативност. Американската икономика - най-конкурентоспособна през последната годинаСлед като в продължение на три години Финландия заемаше първа позиция, през миналата и през настоящата година тя беше изместена от САЩ. Традиционно сред най-конкурентоспособните държави са Швейцария /2/, Скандинавските страни – Дания /3/, Швеция /4/, Финландия /6/. Опитът на скандинавските страни показва, че ефективните институции и стабилната макроикономическа среда, първокласното образование, фокусирането върху технологичното и иновационното развитие са в основата на печелившите стратегии за повишаване на конкурентоспособността. Сред първите десет са и Германия, Сингапур, Япония, Великобритания и Нидерландия. Американската икономика в момента е най-конкурентната в света, благодарение на комбинацията от иновативни компании и добре функциониращ пазар. В основата на тази система е и отлично развитото университетско образование и изключително доброто сътрудничество между образователните институции и бизнеса в сферата на изследователската дейност, т.е. ключът към просперитета и високата конкурентоспособност е значителният иновативен потенциал. Същевременно в страната съществуват някои макроикономически неравновесия и проблеми във функционирането на институциите – нарастващо ниво на публична задлъжнялост, висок търговски дефицити, които създават рискове от уязвимост на икономиката. Най-конкурентоспособна сред страните от Централна и Източна Европа продължава да бъде Естония /27-ма/. Много добре се “справят” и Чехия /33-та/, Литва, Словения, Словакия и Латвия. Румъния също е преди България на 74-то място. Прави впечатление значителното отстъпление на Унгария, която от 38-мо място отстъпва на 47-мо. Подобна е и „съдбата” на Полша - от 45-то място през миналата година преминава на 51-во през настоящата. Впечатляващи успехи по отношение на конкурентоспособността постига Турция, която се придвижва от 58-а до 53-та позиция. Същевременно Гърция отстъпва от 61-во до 65-то място. България отстъпва в рейтингаБългария продължава да отстъпва от позициите в сравнение с предходните години – сега тя е на 79-то място при 74-то през миналата година. Причините за това се свързват с някои негативни оценки на представителите на бизнеса за ефективността на институциите. Става дума най-вече за показатели, свързани с безпристрастността и експедитивността на съдебната система при решаването на търговски спорове; разпространението на корупционни практики; неефективна борба с организираната престъпност; недостатъчна защита на интелектуалната собственост; тромава регулативна среда; липса на прозрачност при обществените поръчки. Тези по-негативни позиции не са изненада - това са и областите, в които България търпи най-сериозни критики от страна на Европейската комисия. Другият фактор, който допринася за неблагоприятното класиране, е слабото представяне по отношение на технологичното развитие /65-то място/ и иновативия потенциал /88-мо място/. Тук най-добри позиции сред новоприсъединилите се към ЕС държави има Чешката република /27-мо място/. В съвременните условия факторът “технологично и иновативно развитие” придобива все по-голямо значение, а и в бъдеще неговата роля ще нараства. Успешното преструктуриране на производството, генерирането на икономически растеж и справянето с конкурентния натиск на пазарните сили в ЕС е свързано с развитие на високотехнологични и иновативни производства в България. Това са потенциално конкурентни производства, който могат да окажат сериозно въздействие върху преструктурирането на икономиката и растежа. Това предполага: създаване на законова основа за развитие на високотехнологични производства; увеличаване на разходите за наука и изследователска дейност; въвеждане на стимули за обновяване на научната и технологичната база; приоритетно развитие на иновативни производства /компютърни системи и софтуер, телекомуникации и комуникационно оборудване, фармацевтика и медицинско оборудване, биотехнологии, системи и средства за автоматизация и приборостроене, апаратура за научни изследвания/; дифузия на иновациите и повишаване на производителността в традиционните сектори на икономиката; подобряване на редица важни показатели - материалоемкост, енергоемкост, екологичност; създаване на високотехнологични паркове и технологични инкубатори и т.н. За съжаление България е твърде назад по редица показатели – например публичните разходи за научни изследвания са едва 0.38 на сто от БВП, при 0.65 на сто средно ниво за 25-те страни членки на ЕС /без Румъния и България/. Разходите на бизнеса за научно-изследователска и развойна дейност са 0.11 на сто в България при 1.20 на сто за ЕС-25. България изостава и по отношение на качеството на базисната инфраструктура /84-та позиция/. Страната ни показва добри резултати в макроикономическото развитие /47-ма позиция/. Действително благоприятната макроикономическа среда сама по себе си не може да доведе до динамичен икономически растеж и висока конкурентоспособност. Отсъствието обаче на макроикономическа стабилност може да попречи на перспективите за устойчиво развитие. В този смисъл България има предпоставки за постигане на дългосрочен растеж. Фирмената конкурентоспособностПредприемачите все повече осъзнават, че устойчив растеж може да се постигне чрез подобряване на фирмената конкурентоспособност. Експертите са категорични, че без реформи на микро-ниво, растежът, генериран от успешна макроикономическа политика е нетраен и трудно би довел до нарастване на БВП на човек от населението. Необходими са подходящи микро-икономически реформи, които да доведат до повишаване на производителността и конкурентоспособността на фирмите. Те могат да намалят политическото влияние върху правителствата, да реформират бизнеса, като накарат компаниите да произвеждат качествени стоки и услуги, използвайки продуктивни методи. Създаването на повече възможности за предприемачите и нови работни места имат много по-голямо значение, отколкото засилването на преразпределителната роля на държавата и нарастването на държавната намеса. При фирмената конкурентоспособност България остава на същата позиция както през миналата година - 83-та. Най-добро класиране сред страните от Централна и Източна Европа имат Естония, Чехия и Словения. Фирмената конкурентоспособност се определя от два основни фактора - качество на бизнес средата и ефективност на стратегиите. Двете променливи са тясно свързани – по-качествените стратегии изискват по-добра работа на правителството и компетентна държавна и местна администрации, интензивна конкуренция на пазара, по-модерна инфраструктура, повече информация, развити научни институции, добри доставчици, по-квалифицирана работна ръка. Именно тези фактори се опитва да измери и сравни индексът за конкурентоспособност на бизнеса. Бизнес средата продължава да се оценява негативно от представителите на фирмите - България заема едва 77-мо място. Според предприемачите проблемите, свързани с бизнес средата, са:
По отношение на фирмените стратегии България е едва на 96-то място. Българските компании имат най-сериозни затруднения в следните области: липса на адекватна политика за квалификация и преквалификация на човешките ресурси, неефективен маркетинг и недостатъчно добро качество на професионалния мениджмънт, отсъствие на активна политика за закупуване и внедряване на съвременни технологии. Тези няколко сериозни проблема водят и до по-ниска конкурентоспособност на българските фирми. Баланс на националната конкурентоспособност
Каталог: uploads -> publication publication -> Курсови проекти publication -> Министерство на икономиката на Република България Германска агенция за техническо сътрудничество (gtz) Център за икономическо развитие publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева publication -> България не подобрява конкурентоспособността си publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева publication -> Гъвкавите форми на заетост и конкурентоспособността на българските предприятия publication -> 2005 –2010 център за икономическо развитие софия, 2005 година Съдържание publication -> Макроикономическа среда за развитие на високите технологии в България publication -> Център за икономическо развитие Изтегляне 103.3 Kb. Сподели с приятели:
|