ВКС 4. ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ, КОИТО ИЗПЪЛНЯВАТ ВАЖНИ ПРИРОДНИ ФУНКЦИИ В КРИТИЧНИ СИТУАЦИИ (НАПР. ЗАЩИТА НА ВОДОСБОРИ, КОНТРОЛ НА ЕРОЗИЯТА).
Тази ВКС се отнася до важните екологични функции на стопанисваната гора. Определени са следните компоненти:
-
Гори представляващи единствени източници на питейна вода
-
Гори от решаващо значение за водосбора
-
Гори с решаващо противоерозионно значение
-
Гори с пожарозащитни функции
-
Гори с решаващо значение за земеделието и рибарството
На територията на ТП,,ДГС Върбица” са представени типове ГВКС, свързани с екологичните функции на горските екосистеми. Определянето на тези консервационни стойности е извършено по данни от лесоустройствения проект и проведени интервюта с горските служители и местните заинтересовани страни. За всяка една от идентифицираните ВКС-та за територията на ТП,,ДГС Върбица” са разписани конкретни мерки за стопанисване и мониторинг.
ВКС 4.1 ГОРИ – ЕДИНСТВЕНИ ИЗТОЧНИЦИ НА ПИТЕЙНА ВОДА
В България за ГВКС се считат всички ЗГГФ попадащи в рамките на санитарно-охранителните зони 1 и 2 на източници за питейно-битово водоснабдяване, определени по реда на Наредба 3 от 2000 г. За ВКС се считат също и ЗГГФ попадащи в близост до източници за питейно - битово водоснабдяване, но без определени официални СОЗ, когато те са територии, включващи реката и крайбрежните заливаеми ивици на разстояние от 3500 м над водовземането и 50 м под него с широчина не по-малка от 1500 м от двете страни на реката.
За територията на ТП,,ДГС Върбица”в тази консервационна стойност попадат следните отдели и подотдели, определени като вододайна зона, обособени с цел снабдяване на населените места с вода за питейно - битови нужди: 42 в; 62 3; 70 н; 137 а
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ
1. За обособените вододайни зони около източниците на питейна вода, дейностите трябва да се съобразяват с разписаните ограничителни режими съгласно Наредба 3 от 2000 г. и заповедите за учредяване на санитарно-охранителните зони. При планиране и провеждане на горскостопанските дейности е препоръчително да се вземат под внимание и следните общи насоки за лесовъдска намеса:
-
Да се подпомага създаването и поддържането на смесени насаждения с неравномерна пространствена структура;
-
Да се използват лесовъдски системи, осигуряващи постоянно покритие на горските територии във водосбора с гора;
-
Пълнотата на насажденията във водосбора да не намалява под 0.5, но и да не е по-висока от 0.8, тъй като се увеличава процента на евапотранспирация;
-
Забрана за използване на голи сечи;
-
Зоните в непосредствена близост до водоизточниците изискват повече внимание, минимално нарушаване на земната повърхност при извоз на дървесина, дърводобив с много ниска интензивност или липса на такъв.
2. Трябва да се извършва обучение на персонала, който участва в горскостопанските мероприятия. Обучението трябва да запознае персонала с ограниченията предизвикани от наличието на ВКС и мерките за опазване на тези стойности.
3. За така учредените СОЗ, стопаните е добре да търсят компенсиране на пропуснатите ползи или увеличени разходи при стопанисването на горите.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ
Горските стопани трябва да използват мониторинга на водите, извършван от компетентните органи – РИОСВ, басейновите дирекции или водностопанските фирми.
ВКС 4.2. ГОРИ С РЕШАВАЩО ЗНАЧЕНИЕ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ВОДНИЯ ОТТОК ВЪВ ВОДОСБОРИТЕ
В България за ГВКС се приемат всички ЗГГФ, които представляват:
1. ЗГГФ попадащи във водосборите на поройни водни течения, чиято лесистост надхвърля 40%;
2. Съобщества на клек (Pinus mugo);
3. ЗГГФ представляващи горна граница на гората (ГГГ), определени по реда на ЗГ или попадащи в 200 метрова ивица под ГГГ;
4. Крайречни естествени гори от Q. pedunculiflora, Q. robur, Fr. оxycarpa, Ulmus minor, U. laevis, Salix alba, Alnus glutinosa, Popolus alba, P. nigra, Platanus orientalis, попадащи в заливаемата тераса на речното течение;
5. Горите между дигата и десния бряг на р. Дунав, горите на островите и 200 метровата ивица от високия бряг на реката;
6. Гори в 100 метровата ивица на реките Марица, Тунджа, Места, Струма, Арда, Лом, Цибрица, Огоста, Скът, Искър, Янтра, Вит, Съзлийка, Стряма, Осъм, Русенски Лом, Камчия, Велека, Резовска (Българския бряг);
7. ЗГГФ попадащи в санитарно-охранителна зона 3 на язовирите чието основно предназначение е за питейни нужди, определени по реда на Наредба 3 от 2000 г.
За територията на ТП,,ДГС Върбица”са определени ГВКС, покриващи изискванията на т. 4, 6, и 7 от определението, съгласно Националното ръководство за определяне на ГВКС.
Отдели и подотдели, представляващи ВКС 4.2.4 на територията на ТП ,, ДГС Върбица”: 157 л, 159 д .
Отдели и подотдели, представляващи ВКС 4.2.6 на територията на ТП ,, ДГС Върбица”: 240 п, р.
Отдели и подотдели, представляващи ВКС 4.2.7 на територията на ТП ,, ДГС Върбица”: 230 в, г, д, е, 231 и, к, л, 246 а, 247 а, б, 248 б.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ
1. Планирането и провеждането на стопанските дейности в ГВКС следва да се съобразяват с поддържане и подобряване на ВКС 4.2.
2. В насажденията с ВКС 4.2 точки 1, 6 и 7 могат да се посочат следните общи препоръки за лесовъдска намеса:
-
За намаляване повърхностния воден отток да се използват лесовъдски системи, осигуряващи постоянно покритие с гора на горските територии в ивицата;
-
При нужда се провеждат залесителни мероприятия с използавне на местни видове за увеличаване лесистостта;
-
В насаждения с влошени структурни параметри и устойчивост да се планират и прилагат възстановителни мероприятия;
-
Подпомага се създаването и поддържането на смесени насаждения с неравномерна пространствена структура;
-
Пълнотата на насажденията в ивицата да не намалява под 0.6;
-
Забрана за използване на голи сечи;
3. Основна цел при стопанисване на на горите, формиращи горната граница на гората е
осигуряване на техните водоохранни и водорегулиращи функции, поддържането жизнеността и близки до естествените структури на тези специфични гори.
Препоръчително е в този тип гори да не се извеждат лесовъдски мероприятия. В
случаите, когато се налага провеждане на лесовъдски дейности, те трябва да имитират
естествената динамика и възобновителни процеси на този тип гори. Необходимо е те да
се планират и изведат по начин, които запазва естествената групова структура на
насажденията. Подходящо е използването на групово-постепенната сеч при достигане на възобновителна зрялост. Дърводобивът се явява като последствие от постигането на основната цел. Не се допуска залесяване на естествени открити пространства, с изключение на случаите при които има вероятност от развитие на ерозионни процеси или големи природни нарушения (ветровали, снеговали, пожари и каламитети).
4. За насажденията с ВКС 4.2, т.4 са в сила всички мерки, които са посочени засъответните насаждения, посочени във ВКС 3 за типа „Southern [Alnus glutinosa] galleries”.
5. Да се осигури запазването на ключови елементи на биоразнообразието – мъртва дървесина, острови на старостта, дървета с хралупи, зони на спокойствие и т.н.
6. Поради опасността от ерозия, трябва да се използват технологични схеми и техника, осигуряващи минимално нарушаване на земната повърхност при извоз на дървесина.
7. След прекратяване на стопанските дейности се извършва рехабилитация на нарушените терени (напр. извозни горски пътища);
8. Препоръчва се провеждане на обучение на персонала, участващ в горскостопанските мероприятия, което трябва да го запознае с ограниченията, предизвикани от наличието на ВКС и мерките за неговото опазване.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ
В мониторинга на ВКС 4.2. се включват параметри като здравословно състояние на гората, наличие и интензивност на ерозионните процеси, промени в структурата и състава на насажденията, количество и структура на мъртвата дървесина. Като допълнение се организира мониторинг на параметри, характеризиращи водорегулационните функции на гората, като динамика на лесистостта, ерозионните процеси, степен на повреди по крайречната растителност и др. За определяне на отклонения в функционалността на тези гори може да се използва мониторинга на водите, извършван от компетентните органи – РИОСВ, басейновите дирекции или водностопанските фирми.
Сподели с приятели: |