Доклад за Групата от специалисти по обществени електронни медии в информационното общество
РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
Изтегляне 1.14 Mb.
|
РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯФукционалисткият подход предлага също организационен модел, при който обществените задължения са разделени между две или повече институции, публични или частни. Този модел се среща във Великобритания (Ай Ти Ви), във Франция с приватизираната обществена телевизия Те Еф Едно или по-късно развилите се радио- и ТВ канали в други страни. Конкретните обосновки и обстоятества могат да са различни при различните страни. При някои случаи правителството създаваше втори ТВ канал, ако първият се държи като монополист. Вторият канал можеше пак да бъде предоставен на обществения оператор или пък да бъде отдаден на концесия на частна компания срещу редица условия от типа на плащане на такса и спазване на определени задължения относно предаванията. Правителствата бяха в привилегирована позиция при преговорите поради ограничените възможности за предоставяне на честота (тогава кабелното и сателитното предаване едва правеха своите първи стъпки). Частните компании, желаещи да си осигурят този способ за достигане до аудиторията, бяха склонни да платят доста пари за ефирен канал и да приемат редица ограничения и изисквания към излъчваните програми. Програмните изисквания бяха повече или по-малко подобни на тези към старите обществени оператори, но донякъде смекчени – новини, определено време за програми на националния език (или езици) или национална музика, предавания за деца и т.н. Този начин на разпределяне на обществените задължения сред няколко оператора може да се разглежда от различни гледни точки и има и предимства, и недостатъци. Първо, това води до здравословна и много необходима конкуренция. Няма съмнение, че наличието на монопол доведе много стари обществени оператори да станат самодоволни и слабо да се интересуват от желанията на аудиторията. Неочаквано те се пробудиха в напълно нова ситуация. От обществена гледна точка това ново положение насърчи появата на предавания по новите канали, които не биха се появили, ако към тях нямаше програмни изисквания. В много отношения тази стратегия формира специфичния двусъставен европейски медиен модел, споменат в края на глава 6, който е причината както обществените, така и частните канали да предлагат предавания с общо качество, каквото рядко може да се срещне в радио- и ТВ програми извън Европа. Второ, трудно е да се намери причина защо правителствата през 70-те и 80-те години да не наложат определени съдържателни изисквания за предоставянето на честоти. Имаше и все още има доводи, че държавата трябва да отнася твърдите си регулаторни изисквания до „своите” медии, обществените оператори, а да освободи частните от подобен надзор. В някои страни тази гледна точка, често идеологически обоснована, напоследък доби влияние в контекста на по-общия дебат за ограниченията на публичния сектор. Трето, често това влияние върху програмната политика на частните канали поради съображения, свързани с обществения интерес, водят до предоставянето на частните канали официален статут на „частен оператор в служба на обществения интерес”. Една от последиците бе, че в последните десетилетия квалификацията „обществен” бе използвана за значителен брой медийни корпорации, някои от които определно комерсиални и имащи съвсем слаба прилика с „истинските обществени оператори”. Това състояние на нещата доведе до обезличаване на понятието „обществен оператор” и е в основата на много от трудностите при определянето на обществените медии, описване на техните задължения и изясняване на функциите им. Непрекъснато питащите за ясна дефиниция на обществен оператор вероятно трябва да ограничат понятието само до компаниите, които са публична собственост. Това определено би внесло така необходимата яснота, която пък може да помогне на плащащите потребителската такса да виждат колко пари се дават за обществените медии и как те се използват. Четвърта гледна точка във връзка с разпределянето на задълженията на обществения оператор е съпътстващата необходимост от стриктен контролен механизъм в много случаи. Задълженията към съдържанието в договорите за концесия достатъчно ограничават комерсиалното развитие на каналите. Като последица мениджърите на каналите се изкушават по всякакъв начин да заобикалят задълженията, свързани със съдържанието, като съкращават минути оттук и оттам, жонглират с дефиниции, квоти и т.н. Регулиращие органи, от своя страна, отговарят с още по-детайлни изисквания и изобретателни механизми за контрол. Тази „надпревара във въоръжаването” вероятно е една от причините за смущаващата тенденция по посока на все по-детайлна медийна регулация, отнасяща се и за същинските обществени електронни медии. Това ще разгледаме в глава 8. РАДИКАЛНО РЕШЕНИЕ – ПРЕМАХВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ОПЕРАТОРИ Предложенията от по-фундаментален характер заслужават специално внимание. Такава е радикалната идея изобщо да се премахнат обществените оператори, която се появява отвреме навреме в дебатите и е подкрепяна от частните медии, което едва ли би могло да изненада някого. Казва се: „От обществените оператори няма нужда. Те са динозаврите в днешния медиен пейзаж”. Накратко – предложението е да не се губи време да се чака публичните динозаври да измрат в новата неблагоприятна среда, а направо да се премахнат законово изведнъж, а общественото финансиране от лицензионни такси да се прехвърли в ръцете на обществен медиен фонд. Според модела индивидуални продуценти, продуцентски фирми и търговски канали могат да кандидатстват за финансиране на проекти от фонда. Фондът преценява кои проекти най-много се нуждаят от финансиране и го предоставя, като изобщо не се занимава с онези проблеми и дилеми, описани в глава 5. Подкрепените проекти са тези с най-малки шансове да намерят друго финансиране. След като получи парите от фонда, успелият кандидатстващ създава предаването, сключва договор с частните медии и им предлага предаването безплатно. Фокус, мокус – и ето! Предаванията на обществените радио и телевизия са създавани и разпостранявани от пазара, подпомаган от малък и ефективен фонд, без да има нужда от големите и бюрократизирани обществени оператори. Моля за извинение за сарказма си! Като се има предвид как се правят програмните схеми на частните радиа и телевизии и какви са критериите за избор на предаванията им, можем само да се чудим как този модел все още се дискутира, колкото и да е подкрепян от частните медии. Очаква се, че публичният фонд ще одобрява проекти, които са действителна алтернатива на масовите комерсиални предавания. ТВ игра или обичайна сапунка имат малки шансове да получат финансиране. Защо да се дават средства за предавания, които могат да намерят финансиране в пазарни условия? Философията на търговските оператори е кристално ясна – и има защо. Такива медии съществуват не за да предлагат на слушателите и зрителите качествени предавания, а за да доставят уши и очи на рекламодателите, които купуват време за своите реклами. Нещо повече, да се увеличи аудиторията, от което зависят рекламните постъпления е толкова важно, колкото и стойността на продукцията. Така интелектуалните програми със значителна културна стойност не са особено атрактивни, дори и предложени без заплащане. Така фондът се изправя пред уникална дилема. Или да се придържа към ограничителните си изисквания и да приеме, че трудно ще се намери търговски оператор да излъчи предаванията, финансирани от фонда, или да приема предложения за популярни типове предавания, които комерсиалните канали охотно биха излъчили. Има и трето решение – фондът да създаде свои радио- и ТВ канали за излъчване на финансираните от него проекти. Ако това стане, то така фактически възстановяваме предишните обществени оператори! Това може да изглежда странно, но съвсем не е измислица. Такъв модел е изпробван действително в продължение на повече от дест години. През 1988 г. правителството на Нова Зеландия, като част от рязка либерализация на целия публичен сектор, решава да раздроби Би Си Ен Зед (Новозеландската радиоразпръсквателна корпорация – уважавана институция, създадена по модела на Би Би Си) и да преобразува телевизионната й част в ориентирана към пазара държавна компания, Ти Ви Ен Зед. Постъпленията от потребителски такси (заменени от 2000 г. с финансиране от държавата) са предоставени на фонд. Ти Ви Ен Зед, частните й конкуренти, независимите продуценти кандидатстват пред фонда, както е по описания модел, за финансиране и после предаванията са излъчвани по различни ТВ канали. Последиците от този модел са драматични. Промените водят до рязка комерсиализация на програмната схема на Ти Ви Ен Зед с повече развлекателни предавания и по-малко публицистика, културни и детски предавания. В началния период от прилагане на новата система предаванията, произведени в Нова Зеландия, са с един от най-ниските дялове в света по излъчена ТВ продукция от собствената страна. Тогава фондът започва да финансира главно предавания с национален произход и съдържание, които, както се оказва после, биват излъчвани рано сутрин или късно вечер, така че да не заемат мястото в програмните схеми, запазено за комерсиалните предавания. Трудно е да се каже какво ще стане накрая. Предишното правителство на Нова Зеландия, признавайки че новото положение е пълен провал, обяви, че ще се опита да възстанови предишния обществен оператор в една или друга форма. Това е лесно да се каже, но трудно да се направи. Премахването на обществения оператор е възможно да стане за няколко седмици, но за възстановяването му може да мине едно поколение. Каталог: upl upl -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на upl -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 upl -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 1.14 Mb. Сподели с приятели:
|