Доклад за Групата от специалисти по обществени електронни медии в информационното общество



страница8/8
Дата09.01.2018
Размер1.14 Mb.
#42674
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8
Глава 4 представя цялостната теоретична рамка на обществените медии като обществени институции, основани на „пакт” с обществото и съдържащ точки, обхващащи всички аспекти на обществените оператори:

- Задълженията на обществените електронни медии;

- Техните функции;

- Организацията на обществените оператори;

- Упражняването на необходимата обществена регулация и контрол;

- Финансирането на обществените електронни медии.


Тези пет основни проблема са разгледани в оставащите пет глави, от глава 5 до 9. Всяка глава представя главните въпроси и възможните нови тенденции, произтичащи от взаимодействието на медийния сектор и обществената среда, от която той е част. Глава 6 коментира че:

- Модерното общество се нуждае от средства и начини за развитие на социалното, политическото и културното сцепление.

- Трябва да бъдат поддържани както националните култури в Европа, така и европейското културно многообразие.

- За индивидите и малцинствените групи трябва да има специални, съобразени с тях предавания и услуги.

- Програмите и услугите, предоставяни от търговските медии, не съответстват на тези потребности, както по характер, така и по качество.
Задълженията на обществените електронни медии логично се базират на реализацията на тези четири изисквания. Глава 6 сочи и произтичащото от това описание на функциите на обществените оператори:

- Обществените електронни медии трябва редовно да бъдат използвани от всички граждани – да имат широк обхват.

- Обществените оператори да предоставят широк кръг от програми и услуги, които са както различни от предлаганите от частните медии, така и да привличат големи аудитории.

- Предоставянето на съдържание и специфични услуги на малки групи с по-различни потребности и на гражданите като индивидуални потребители също е част от функциите на обществените оператори. Това важи и за много от индивидуализираните „нови медийни” услуги.


Не е трудно да се види, че отделните елементи от функциите на обществените оператори в много случаи си противоречат. Например класическата дилема да се осигури широк обхват на аудиторията и същевременно предлаганото от обществените електронни медии да е различно от това, което частните медии предоставят. Комбинацията от традиционно радио- и ТВ разпръскване и по-индивидуализираните услуги „по заявка” ще улесни обществените оператори да отговорят и на двете изисквания.
Глава 7 дискутира организацията на обществените електронни медии. Защитава се идеята за единен консолидиран обществен оператор в противовес на предложенията за организационен модел, при който функциите и задълженията на обществените медии са разпределени между няколко (частни) медийни компании. Много обществени оператори имат съществена полза от по-тясно сътрудничество с външни независими медийни компании, но има достатъчно основания да сме крайно предпазливи, когато става дума за предоставянето на външни компании на основните функции на обществените оператори или на част от тези функции. Това се отнася особено до програмната продукция на малките европейски страни. Главата също е за преразглеждане положението на търговските медийни фирми, които в много страни имат договорни задължения да правят програми за обществените медии. Защитава се идеята да не се прехвърлят функциите на обществените оператори на други компании, а най-вече да се избягва радикалното решение за премахването на обществените оператори и предоставянето на техните задължения на „тръст”.
Особен аспект на обществените електронни медии е въпросът за надзора, разгледан в глава 8. Как да се осигури редакционна автономност на обществените оператори, след като те са притежание на обществото и са регулирани и контролирани от парламента и правителството? Този ключов въпрос е свързан с една от многото нерешени дилеми от времето на преобладаващ стриктен държавен контрол, който заплашваше за подкопае независимостта на обществените медии. Изводът е, че не е разумно да се стремим към единен унифициран европейски модел на надзор, особено като се имат предвид разликите в европейските политически култури. Главата завършва с изтъкване на понякога обезпокояващите разлики между духа и буквата на законите за електронните медии и суровата реалност на действителното вскидневие на обществените оператори.
В края глава 9 коментира сложния въпрос как да се финансират обществените оператори в бъдещето, в епоха на промени в структурата на финансирането на цялата медийна индустрия и когато новите цифрови технологии подкопават както приходите от рекламиране, така и финансирането от потребителски такси. Дискутира се и темата, че финансирането на новите интерактивни персонализирани услуги не е в съответствие с колективното финансиране чрез потребителска такса. Главният проблем тук е, че пряката връзка между използване и плащане противоречи на фундаменталния принцип на обществените електронни медии за равен и неограничен достъп за всички. Главата завършва с кратко разглеждане на плюсовете и минусите от все по-ограничителните и детайлни регулации на ЕС.
От това кратко обобщение и от по-обстойното съдържание на самите глави е ясно, че има няколко сериозни предизвикателства за европейските обществени електронни медии и принципите и идеите, на които се градят. Европейските обществени оператори са уникална институция, която служи като модел и база за сравнения в много страни по света. Малцина безпристрастни и независими наблюдатели се съмняват във важната и незаменима роля, която обществените медии играят в културния и политическия живот на европейските общества.
Но това не означава да се пренебрегват проблемите, предизвикателствата и дилемите пред обществените електронни медии, съдържащи се в този текст. Малцина би трябвало да се съмняват в необходимостта от промени и реформи. Но до каква степен да са промените, ако някои от решенията в едни сфери оспорват фундаментални принципи и свещени ценности на обществените медии в други сфери?

В крайна сметка работа на политиците е да постигнат съгласие за приоритетите и да вземат необходимите решения. Но преди да стане това, в интерес на всички и на всеки от нас, дори ще се осмеля да кажа, че е наше задължение, да разгледаме дилемите и активно да участваме в дебата за обществените електронни медии в епохата на информационното общество.







Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница