Доклад за Групата от специалисти по обществени електронни медии в информационното общество
Изтегляне 1.14 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Таблица 2.1. Най-големите медийни компании според оборота през 2004 г.
- Компания Страна Оборот, млн. евро Вестници
- Таблица 3.1. Дискусиите за ролята на електронните медии в публичната сфера – преди и сега.
- Преди, в условията на монопол Сега
- 4. ОБЩЕСТВЕНИТЕ ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ – ПАКТ С ОБЩЕСТВОТО
ЦИФРОВАТА РЕВОЛЮЦИЯЕдва ли тук е мястото за подробно описание на технологичните промени в медиите поради въвеждането на цифровите технологии. Но пък без някакво разбиране на технологичните промени би било трудно да разберем какво става в света на електронните медии. Затова в този раздел ще бъде представен кратък обзор на цифровизацията. Ключовите промени се отнасят към трите части на „хранителната верига” от производството и пренасянето на програмите до потреблението им в домакинствата. Преходът от аналогова към цифрова медийна продукция за компаниите е огромно усилие от техническа, икономическа и управленска гледна точка. Но все пак за частните компании това е нещо постижимо и не влияе пряко на тяхната функция и програми. Струва си да се отбележи, че големите финансови инвестиции поради прехода към цифровизация причиняват икономически затруднения на много обществени радиостанции и телевизии. Читателят ще добие представа за мащаба на тези инвестиции, ако има предвид, че средно голяма компания с радио- и телевизионна продукция би трябвало да вложи около 100 млн. евро за да премине към цифрова продукция. Тази промяна би трябвало да завърши до около десет години и вече е трудно да се намерят резервни части за някои от старите аналогови съоръжения. В областта на пренасянето на пръв поглед най-забележителната промяна е, че цифровите технологии правят възможно да се разшири капацитетът на преносните системи. Със съвременните стандарти за компресиране на кабелни, спътникови или наземни програми би могло да се излъчват четири цифрови радио- или телевизионни канали на честота, използвана преди от един аналогов канал. Повечето спътникови системи вече са цифровизирани и същото се случва и с кабелните системи. Цялата наземна мрежа в Европа предстои да премине към цифрово предаване с въвеждането на цифрово аудиопредаване и цифрово видеопредаване през следващите 10-15 години. Това по-оптимално използване на честотния спектър предоставя възможност за излъчване на нови многоканални системи, с които в близко бъдеще домакинствата ще могат да приемат няколкостотин ТВ канали и дори повече радиоканали, както и да получават нови информационни услуги, които преди не бяха част от радиото и ТВ. При наземните мрежи капацитетът ще бъде по-малък, вариращ между 25 и 50 канала. Още по-поразително ще бъде развитието на напълно нови функции в мениджмънта на отношенията с потребителите – появата на т. нар. „пазачи на входа”. Пазачите на входа и тяхната роля ще бъдат разгледани в следващия раздел. Освен традиционната система на излъчване от типа „от една точка до множество точки” се разви и нов – „от една точка до друга”. Това може да се реализира благодарение възможностите на интернет да се съчетаят с електронното излъчване и да се появят напълно нови форми на комуникация, които отправят предизвикателства към обществените радио и телевизия, на което ще се спрем в в глава 6. В края на „хранителната верига” на електронните медии стои зрителят или слушателят – медийното потребление в домакинствата. Но дори и виждането за консумиране на медите в домакинствата започва да изглежда остаряло, тъй като все по-нарастваща част от медийната консумация се случва когато индивидът е в движение, чрез мобилни и преносими устройства. Очаква се, че всички приемници ще имат някакъв тип компютърен микропроцесор и ще могат да приемат текст, звук и изображение, съчетани по различни примамливи начини. Например едно преносимо устройство ще може да бъде използвано за телефон, за приемник на радио и телевизия и за връзка с интернет. Възможността да се съчетават тези функции ще бъде постижима и за стационарните устройства вкъщи. За някои тези промени изглеждат възхитителни, за други – плашещи, но за електронните медии тези промени проправят пътя за развитие на нови типове програми и услуги и съответстваща промяна в поведението на потребителите. ПРОМЕНИТЕ В ПАЗАРА – ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗАЦИЯ И КОНЦЕНТРАЦИЯ За обществените радио и телевизия, някогашни монополисти, медийният пазар е сравнително ново явление. Медийният пазар се разви след либерализацията на европейските медии през 70-те и 80-те години, а в Източна Европа – в самия край на XX век. Ще разгледаме този процес в глава 3, а сега ще се концентрираме на два нови феномена. Първият е интернационализацията на медийния пазар. Съществената промяна не е толкова, че все повече радио- и ТВ програми се излъчват в една страна, а се приемат в много други или че ТВ програми се превръщат в стока за милиарди евро, купувани и продавани навсякъде по света. Всичко това е важно и влияе на медийния сектор и поведението на европейските зрители. По-същественото обаче е, че сега главните действащи лица на медийната сцена са медународни корпорации, неограничавани от граници и национални привързаности и нямащи задължения към културното наследство. Таблица 2.1 показва двадесетте най-големи медийни компании в Европа по оборот за 2004 г. Някои от тях са активни по целия свят, други действат само в Европа. Само три от тези 20 големи медийни компании са обществени – А Ер Де (ARD), Би Би Си (BBC) и РАИ (RAI). Компании с такава големина и транснационална ориентация не могат да бъдат наблюдавани и контролирани от националните държави. Таблицата илюстрира и втората характеристика в развитието на медийния пазар – хоризонталната концентрация между различните типове медии. Трите обществени оператора имат само радио- и ТВ продукция (Би Би Си притежава и няколко печатни издания), но повечето от частните компании имат интереси в много медии – от вестници, списания и книги до радио, филми, телевизия и музика. За много страни и международни организации тази тенденция предизвиква безпокойство заради възможността за накърняване свободата на медиите и словото. Другият важен процес в развитието на международния медиен пазар е вертикалната интеграция в медийната продукция – от замисъла, творческите идеи и създаването на медийните творби до пренасянето им до аудиторията и тяхната консумация. От самото начало и обществените, и частните медийни компании създаваха свои собствени програми, излъчвани по канали, които те контролираха. Излъчването по наземни аналогови мрежи бе неутрално техническо средство, осъществявано от телекомуникационните компании, много от които бяха обществени. Таблица 2.1. Най-големите медийни компании според оборота през 2004 г.
В края на XX век се стигна от медийна верига с няколко общи функции до медийна верига с повече междинни стъпала и независими компании, специализирани в една или две от новите по-диференцирани функции. Появиха се и нови независими продуценти. Обществените радио и телевизия сега поръчват част от своите програми на външни продуценти – или по собствена воля, или за да се съобразят с националното законодателство. Много телекомуникационни компании сега са частни и се конкурират с доставчиците на спътникови програми. Като следствие на цифровизирането на преносните мрежи се появяват и новите „пазачи на входа”, които обикновено са телекомуникационни компании и доставчици на сателитни програми. Те контролират достъпа на потребителя до програмите и каналите. Сигналът в ТВ канал се кодира и компресира в пакети („мултиплекси”) и може да се декодира и приеме само от потребителите, платили абонаментна такса. Тази система на абонамент и електронните програмни справочници, сходни на търсачките в интернет, са двете ключови функции на достъпа до програмите. Контролиращите тези две функции до голяма степен контролират и цялата медийна верига. Този нов основен модел на доставка и системи за пренасяне варира в различните страни или по-скоро на различните пазари. В някои случаи една или няколко големи международни компании контролират всички традиционни преносни системи и няколко от новите. Другаде различните дейности са поделени между няколко компании. Понякога пазачите на входа могат да влияят или дори директно да решават кои канали да са достъпни за домакинствата. Тези компании контролират значителна част от паричните постъпления от абонатите до медиите и собствениците на програмите. Този контрол върху постъпленията често води до намаляване на парите, които авторите и продуцентите на програмите получават за инвестициите си в нови предавания. Електронните медии, както обществените, така и частните, загубиха предишната си водеща позиция спрямо продуцентите и рекламодателите като единствения „вход” и начин на достъп до потребителите. От тази позиция на сила пазачите на входа разшириха своя контрол чрез постигане на влияние върху ТВ канали, продуцентите и авторите на програми, като следствие от сливания на международния медиен пазар. Тъй като традиционната роля на ТВ рекламиране намалява (това ще бъде разгледано в глава 9), рекламодателите обяснимо ще използват възможността от нови средства за промоция в това, което новите пазачи на входа контролират. Нова особеност е използването на технически решения в системите за достъп, които действат като „оградени дворове”. Абонатите, които ползват устройствата и системата на приемане на един доставчик, не могат да получават програми и услуги от друг. Абонатът е обвързан чрез договора си да ползва техническия достъп чрез конкретния доставчик и няма съвместимост на платформите с други доставчици. Такива затворени системи представляват заплаха както за частните, така и за обществените електронни медии. Затворената им и ориентирана към печалба същност застрашава свободния обмен на информация в обществото и пречи на конкуренцията. Има две възможности за отварянето на тези затворени системи. Едната е да се увеличат свободните канали чрез цифровизиране на (държавно регулираните) наземни мрежи, което да гарантира, че ще има достатъчно отворени канали между медиите и аудиторията. Втората е да се изискват технически съвместими и отворени системи за достъп. И по двете възможности за момента се спори, както в рамките на Европейския съюз, така и на национално равнище. НАМАЛЯВАЩОТО ВЛИЯНИЕ НА ПАРЛАМЕНТИТЕ И ПРАВИТЕЛСТВАТА В дните на монополното положение на обществените радио и телевизия парламентите и правителствата напълно контролираха електронните медии и програмите, които чрез тях достигаха до гражданите в техните страни. След разрушаването на монопола и либерализирането на медийния пазар държавният контрол постепенно отслабна. Развитието на сателитното предаване на програми през границите за много страни и появата на големи международни медийни компании усилиха тази тенденция. Например изискването за дял на музика и програми с произход от съответната страна или националните правила за ТВ реклама могат да бъдат заобиколени просто чрез поставяне на сателитния излъчвател в друга страна с не толкова стриктни правила. Появата на разпространяване на медийно съдържание чрез интернет също увеличи отворения международен пазар, неконтролиран от държавата. Интернационализирането и либерализирането на медийния пазар и отслабването на държавния контрол могат да бъдат разгледани от две противоположни гледни точки. От една страна, това дава на аудиторията повече свобода за избор. Слушателите и зрителите вече не са ограничени само до обществените радио- и ТВ канали и програми. От друга страна, спорно е доколко това ново развитие на медийния пейзаж реално води до по-голям избор и разнообразие. ТВ програми (и в по-малка степен музиката по радиото) се превъщат в международни стоки, предлагани от ожесточено конкуриращи се частни фирми на един разширяващ се пазар с недостатъчно финансиране за качествени програми. Логично е, че такъв пазар ще става все по-еднороден, с малко място за новаторски предавания или програми ориентирани към типичните за Европа малки езикови групи, национални и регионални култури. Тези две конфликтни гледни точки са сърцевината на дебата за ролята на обществените радио и телевизия, централната тема на този текст. Ако се предполага, че обществените електронни медии са коректив на несъвършенствата на пазара, то как да се определи тяхната роля? Дали парламентите и правителствата компенсират своето намаляващо директно влияние върху медиите чрез затягане контрола върху „техните медии” – обществените оператори? Може ли (част от) отслабващият държавен контрол да бъде заменен от международна регулация? Преди да се заемем с тези въпроси, нека хвърлим поглед върху очакваните промени в поведението на потребителите поради цифровизацията. ПОВЕДЕНИЕТО НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ – ОТ ПАСИВНА МАСОВА АУДИТОРИЯ ДО АКТИВНИ ИНДИВИДИ Появата на радиото и телевизията беше невероятно нововъведение от техническа, образователна, културна и развлекателна гледна точка. Но от комуникационна гледна точка радиото и телевизията бяха донякъде крачка назад по отношение свободата на възприемащия в сравнение с тази при четенето. Читателят напълно контролира ситуацията на възприемане на иформацията. Той може да реши какво да чете, кога и къде. Читателят може да прекъсва четенето или да се връща към някои пасажи ако желае. Тази свобода липсва при радиото и телевизията, където тези, които програмират, решават не само какво и кога да се слуша или гледа, но и къде, поне до появата на преносимите радиоприемници. Точно това е, което прави радиото и телевизията масови медии и им осигурява огромно влияние върху общественото мнение – за добро или лошо. Както стана дума и по-рано, разрушаването на държавния монопол и появата на възможност за избор между няколко канали, повишиха свободата на аудиторията. Въпреки това повечето слушатели и зрители все още тълкуват излъчваните канали като основно средство за достъп до предаванията. Те рядко избират конкретни предавания, а ако го правят те все още би трябвало да чакат предаването да бъде излъчено. След излъчването им, предаванията отлитат в ефира и изчезват безвъзвратно, освен ако не бъдат записани, което малко от слушателите и зрителите правят. Цифровизацията постепенно ще промени това ползване на медиите в близко бъдеще. Бъдещият медиен пейзаж е сложен и вълнуващ, но нямаме възможност да го разгледаме обстойно. Няколко примера ще послужат за илюстрация. Чрез използване на цифрово персонално видеозаписващо устройство, вградено в приемника, зрителят има възможност да не зависи напълно от непрекъснатия поток от предавания и да ги гледа когато иска. Интерактивността след въвеждането на обратна връзка (от потребителя до доставчика на програмите), която ни е известна от интернет, утъпква пътя на гледането „по заявка”. Това предоставя на потребителя свобода и избор да гледа каквото желае. Откриват се и нови възможности за пряка междуличностна комуникация. Тази промяна в баланса на властта от медиите към потребителите вероятно ще промени и начина, по който се възприема аудиторията. Поради излъчването на радио- и ТВ програми като „поток”, непрекъснато и за всички, досега господстваше представата, че радиото и телевизията са масови медии, ориентирани към цялата аудитория. Както ще бъде разгледано в глава 6, точно тази им черта е важна за обществените задължения на обществените медии и е икономическа необходимост за частните. Но колкото повече потребителят има свобода на избор, толкова повече аудиторията става фрагментирана и индивидуализирана. Преди години имаше само няколко радио- и ТВ канали и всички слушаха и гледаха повече или по-малко едни и същи предавания. На следващия ден на училище или на работа зрителите и слушателите можеха да обсъждат какво са гледали или слушали предишната вечер. Такова споделяне на медийните преживявания днес е много по-рядко и тенденцията от масови до все по-индивидуализирани медии ще продължи, превръщайки днешната масова аудитория в утрешния индивидуален потребител. Ако този процес се съчетае с нови системи за заплащане, като платена телевизия, то потребителят ще започне да претегля плюсовете и минусите на медиите, до които има достъп. Ще се върнем на този въпрос и на последиците от него за обществените електронни медии в глава 9. Тази индивидуализация от техническа гледна точка е възможна и днес. Досегашният опит не кара да вярваме, че в близко бъдеще ще станат коренни промени в начина, по който ползваме медиите. Друг въпрос е доколко бързо и всеобхватно това ще стане. Културните навици не се променят за един ден, а за поколения, а слушането на радио и гледането на телевизия са културно обусловени навици. Обстоятелството, че скоростта и степента на промените не може да бъде точно предсказана не трябва да служи за оправдание на мисленето „ще поживеем и ще видим” сред работещите в медиите и ангажираните с тяхната регулация. Точно обратното – мнозинството от авторите на предавания, продуцентите, медийните собственици, ангажираните със системите за пренос и др. още сега са в подготовка и планиране на новите цифрови услуги, които радикално ще променят цялата медийна сцена. Регулиращите органи, държавните институции, политиците, правителствата и парламентите, както и гражданите като цяло, трябва да вземат активно участие в този процес, който засяга нещо много повече, отколкото слушането на радио или гледането на ТВ. Това, което става сега във връзка с цифровизацията на електронните медии и появата на нов медиен пазар, може да доведе до културни и политически промени толкова дълбоки, колкото и случилите се след революционното откритие на Гутенберг на печатната преса преди пет века. Точно това е и причината, поради която обществената регулация на медийния пазар и фундаменталните принципи на общественото радио- и ТВ разпръскване са подложени на критично разглеждане. 3. ОБЩЕСТВЕНИТЕ ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ – ОТ МОНОПОЛИСТИ ДО КОНКУРЕНТИ НА МЕДИЙНИЯ ПАЗАР Появата или по-скоро съзнателното създаване на съвременната европейска социална държава през последните около сто години бе характеризирано с двусъставна икономика. Успоредно на бързо разрастващия се частен сектор, базиран на производство на стоки и услуги, се създава и обществен сектор, състоящ се не само от типични обществени отрасли като пощите, военната отбрана и поддържането на реда, но също и развитие на инфраструктурата, транспорта, образованието, здравеопазването, социалните грижи и културата. Причините за наличие на публична собственост в тези дейности варират според различните сфери и страни. Общото в развитието на Европа е интересен аспект от социалноикономическата история на континента, с която тук няма да се занимаваме. През последните десeтилетия на XX век развитието на публичния сектор бе спряно. В много страни редица обществени дейности бяха приватизирани частично или изцяло и приватизацията все още продължава. На този фон не е учудващо, че много погледи се насочиха към обществените оператори като потенциален обект за приватизация. Ако управлението на затворите, пощите или здравеопазването може да се прехвърли в ръцете на частни компании, то защо да бъде запазена обществената собственост върху радиото и телевизията? Защо да се поддържат обществени електронни медии, финансирани от потребителски такси след като частните фирми са способни да произведат и разпространят голямо количество радио- и ТВ програми в условията на медиен пазар? Работещите в общественото радио и ТВ могат да сметнат тези въпроси както за наивни, така и за враждебни. Но на тях няма бърз и лесен отговор. Нито от икономическа гледна точка, нито от гледна точка на здравия разум могат да се дадат ясни отговори, както беше правено преди едно-две поколения. При съвременното състояние на нещата аргументите относно съдбата на обществените електронни медии непрекъснато се обсъждат в контекста на политическите идеологии, с които те естествено са свързани. По тази причина често търсената ясна и неоспорима дефиниция на мисията на обществените електронни медии остава идеал, който все се изплъзва. АРГУМЕНТИТЕ В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ – ПРЕДИ И СЕГА За да разберем промяната трябва да се върнем към зората на общественото радиоразпръскване преди около 75 години и да видим причините за модата по онова време за установяване на държавен монопол върху радиото, въпреки че тогава вестниците и списанията са били в частни ръце от векове. Първата колона на таблица 3.1 представя главните аргументи в полза на държавния монопол върху радиото тогава. Втората колона показва доколко тези аргументи са валидни днес и съдържа и нови идеи, показващи защо парламентите и правителствата все още смятат, че електронните медии имат специална роля. Таблица 3.1. Дискусиите за ролята на електронните медии в публичната сфера – преди и сега.
Както може да се види от таблица 3.1, аргументите, че електронните медии са обществена дейност преди са били свързани предимно с донякъде обективни технически и икономически съображения, докато сега са в сферата на културната политика и са ценностно натоварени. Аргументът за недостатчъчните честоти (номер 1 в таблицата) е вече неприложим при сегашното наличие на множество канали. Изключение би могло да бъде наземното предаване дори и когато наличните честоти се използват за цифрови канали, тъй като „привлекателните” честоти са все още ограничени и защото този тип излъчване се контролира на национално ниво и е основа за националната политика в медийната сфера. Хоризонталната концентрация и вертикалната интеграция, за които стана дума в глава 2, могат да предизвикат известна обществена регулация и намеса, но не непременно обществена роля в производството и разпространението на медийни програми. Проблемът, че може да се слуша или гледа без заплащане (номер 2) също вече е разрешен от техническа гледна точка след появата на кодирането на програмите и системите на абонамент. Основанията за общественото финансиране на радиото и ТВ обаче не са само технически. Радио- и ТВ програми са необичайна стока. От икономическа гледна точка при тях няма нарастване на разходите с увеличаване на потребителите, за разлика от повечето други стоки и услуги. Цената за създаване и излъчване на програма (тип „от една точка до множество точки”) за една територия е една и съща без значение дали аудиторията е от 100 000 души или 1 млн. Установяването цената на, примерно, гледането на ТВ от един човек за два часа никак не е лесно. Ако цената е изчислена въз основа на всички разходи и достатъчна печалба може да се реализира ако гледат, да речем, 50 000 зрители, то каква ще бъде подходящата цена за гледането на същата програма от нови 100 000 зрители? Обичайното решение в „социалните пазарни икономики” е такива програми да се тълкуват като „обществени блага” и да се разграничи финансовата страна от достъпа до тях, който става безплатен. Но разходите трябва да се покрият, което става от общественото финансиране, така че потребителят плаща за услугата независимо от това дали действително я ползва или не. Потребителските такси и рекламите могат да се разглеждат като такава система за обществено финансиране. В Европа дълги години преобладаваха потребителските такси, докато рекламите бяха предпочитани в Америка. Има основания да се вярва, че основните източници за финансиране на търговските телевизии (а може би и на търговските радиостанции) ще се изместят от рекламите към потребителските такси, което ще бъде анализирано в глава 9. С въвеждането на услуги „по заявка” заплащането ще бъде пряко свързано с реалното гледане на предаванията, идеята за т.нар. „плащане за гледане”. Зрителят плаща цена за предаванията, които действително гледа, а не абонамент за пакет от канали, от които само някои го интересуват и ги гледа. От гледна точка на потребителя пряката връзка между ползване и плащане може да изглежда добро развитие на нещата. Това обаче има важно влияние върху типа предавания, които се предлагат на пазара. Колкото повече доставката на предавания и получаването на приходи стават ориентирани към „плащане за гледане”, толкова повече предлагането ще бъде комерсиално, ориентирано към пазара. Тук „ориентирано към пазара” означава, че доставчикът разбираемо ще се опита да намали риска и да увеличи приходите, което става все по-неизбежно когато постъпленията директно зависят от действителното гледане на предаванията. Това означава, че съдържанието на ТВ (и радио-) програми, които се предлагат, ще бъде все по-съобразено с големите аудитории. В рамките на даден национален пазар това води до възпроизвеждане на съдържание и предавания, които вече са имали масов успех на други пазари. От гледна точка на баланса между предлагане и търсене пазарната ориентация не е нещо лошо. Това е универсален модел за развитие, производство и предлагане на стоки и услуги, който донесе икономически просперитет и богатство в модерното общество. Това бе системата, която бе идеал за обществата в Източна Европа, изоставили системата на командна икономика в началото на 90-те години. Проблемът е дали ако тази движена от пазара система се приложи и по отношение предаванията на електронните медии това би било най-доброто за европейските общества в близко бъдеще. Отговорът не може да бъде формулиран само поради икономически съображения. Отговорът по-скоро зависи дали може да се приеме, че сумата от индивидуалните предпочитания на мнозинството потребители на международния пазар е в съответствие с потребностите на отделните национални общества. Никой не е в състояние да предложи категоричен отговор на тази въпрос. Това е сърцевината на същностния политически спор. Два въпроса могат да послужат за илюстрация на проблема. От самото начало на общественото радио-и ТВ разпръскване един от съкровените принципи е чрез него всички граждани да имат общ, равен и неограничен достъп до програмите на радиото и ТВ. Равноправието е един от аспектите на този принцип – както богатите, така и бедните трябва да имат равна възможност на достъп до предаванията. Друг аргумент е, че обществените електронни медии трябва да играят ролята на обществени форуми, сплотявайки нацията. А за да се постигне това програмите трябва да достигат до всеки гражданин, доколкото това е възможно. Въвеждането на индивидуално заплащане без съмнение ще повлияе отрицателно на равния достъп. Третият аргумент е свързан с типа и разнообразието на програмите, които се предлагат на пазара от международните медийни корпорации (номер 3 в таблицата). Вече стана дума за пазарните сили, които обикновено водят до предавания, ориентирани към големи аудитории. Особеността, че увеличаването на потребителите не носи нови разходи за вече създадени програми ще доведе или до излъчване на предавания в първоначалната им форма до много страни или пък, след дублиране или прибавяне на субтитри, до предаването им за голям брой малки страни. Резултатът от това развитие на международния ТВ пазар е добре известен. Първо, доминират предавания в оригиналната си форма или национални версии по чуждестранен модел. Те са създавани в малък брой страни, предимно англоговорящи, и заемат голямо място в програмните схеми на европейските ТВ канали. Второ, друго изкривяване по отношение на съдържанието на международния пазар е преобладаването на филми, забавни предавания (всевъзможни видове) и спорт за сметка на новини, публицистика, документални филми, културни и детски предавания. В предаванията, предлагани от търговските оператори, като цяло липсва национално или културно разнообразие и така те не съответстват на разнообразието на европейските нации и региони. Преформулирането на аргумента, че обществените радио и ТВ могат да са разрешението за несъвършенствата на пазара, е сравнително ново. Аргументът може да се смята за нов, тъй като не е бил сред първоначалните основания за наличието на обществени електронни медии, както може да се види в таблица 3.1. Четвъртият и последен аргумент в таблицата е за нещо не толкова осезаемо – редакционната независимост. Скоро след появата на радиото бе разбрано голямото му влияние върху общественото мнение. Но поради недостатъчното честоти не беше възможно на всички политически партии да бъде предоставен достъп до тази нова форма на комуникация, както е било с вестниците. Тъй като не може всички партии да имат радиоканали, партиите трябвало да си поделят достъпа до един канал, а радиото да стане обществено и контролирано от парламента. След Втората световна война и твърде пресните болезнени събития по време на Третия райх става пределно ясно, че формулата за „държавно радио” не съответства на принципите на плуралистичната демокрация. Този проблем не бе грижа за комунистическите режими в Източна Европа. Може би дори точно те повлияха на общественото мнение в Западна Европа за приемане идеята за разделянето на обществените оператори от държавата и гарантирането на тяхната свобода. Тази свобода, разбира се, би могла да се получи и чрез премахване на обществената собственост и развитие на частен медиен сектор. От друга страна, това би могло да доведе и до негативни резултати поради концентрацията на медийна собственост. Ако обществените медии са независими от икономически и търговски интереси и достойно изпълняват своята роля на „острови на доверие и достоверност”, то те са противодействие на концентрацията на медийната собственост в частни ръце. Този довод често изтъква особената роля на обществените медии за осигуряване свободата на изразяване и ангажимента на държавата да предоставя на гражданите необходимата им информация и достъп до културата. Тези изисквания са разглеждани като важни задължения от страна на обществените оператори и много правителства, но те предизвикват и притеснения сред тези, които са скептични или критични относно държавната намеса в медиите. В последните години независимостта на медиите от политически и икономически влияния е оспорван въпрос в много страни и ще бъде анализирана по-обстойно в глава 8. УЧАСТИЕ НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ В КОНКУРЕНЦИЯТА НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ПАЗАР – ДА ИЛИ НЕ? Главните спорове около обществените радио и телевизия бяха представени и коментирани в предишния раздел. Някои от първоначалните обосновки за обществена намеса в електронните медии вече не са валидни и се появиха нови доводи. Въпреки това, вероятно за смущение на много читатели, анализът досега не достигна до ясен отговор на централния въпрос – има ли като цяло достатъчни основания за запазване на обществената собственост върху значителна част от електронните медии? Както беше казано няколко пъти по-рано в този текст, не е възможно да достигнем до ясен отговор, който да реши спора веднъж и завинаги. Няма неоспорима формулировка на предназначението и характеристиките на обществените радио и ТВ, нито дори тяхна общоприета дефиниция. За някои това може да предизвиква объркване, особено във време, когато двусъставният европейски медиен модел и ролята на обществените медии са силно оспорвани. Други приветстваха този дебат, дълго пренебрегван от работещите в обществените медии, които осъзнаха доста късно, че техният добре защитен свят, поради доскоро монополното им положение, вече е подвластен на пазарните сили и ги задължава да се конкурират повече отколкото всякога. Представените досега спорове съставляват само основната схема на дебата. Има и още много проблеми, някои по-конкретни, други от по-общо естество, които си струва да бъдат споменати: - Културното разнообразие като предпоставка или бариера за обединена Европа;. - Електронните медии като средство за културно обогатяване и повишаване на осведомеността или просто още един бизнес с цел печалба, както много други; - Ползващият медиите е гражданин или по-скоро потребител; - Обществена отговорност или индивидуална свобода на избора. Тези проблеми не са свързани само с общественото радио- и ТВ разпръскване. Те обаче са съществени за разбирането на дебата за обществените електронни медии и сблъскващите се интереси, които определят тяхната роля и функции. Ролята и функциите на обществените електронни медии в Европа не могат да се определят въз основа на общоприета дефиниция или общи предпоставки. В края на краищата всичко се свежда до идеологията, но не в тесния смисъл на партийните борби, а на едно по-общо равнище – дискусията в какво общество искаме да живеем и какви са ценностите и нормите, които искаме да съхраним и развием. Решението на Европейския съюз от 1997 г. да приеме Амстердамския протокол, казващ, че „...системата на обществените електронни медии на страните-членки е пряко свързана с демократичните, ссоциалните и културни потребности на всяко общество и с потребността да се съхрани медийният плурализъм...”, се основава на такава идеологическа позиция. Същевременно Амстердамският протокол признава националния характер на обществените медии в Европа, изтъквайки, че клаузите на Маастрихския договор „трябва да не са предубедени спрямо компетенциите на страните-членки да предоставят финансиране за обществените оператори дотолкова доколкото такова финансиране е предвидено за медийни организации за осъществяване на обществени функции както това е регламентирано, определено и организирано от всяка страна-членка...” Този доклад е написан с идеята, че обществените електронни медии заемат съществено място на европейската медийна сцена. Главният въпрос е не дали имаме нужда от обществени медии, а по-скоро как обществените медии трябва да се адаптират към променящия се свят и новите медийни условия. Съществен елемент в тази адаптация е как социалната роля и функции на обществените радио и ТВ ще бъдат тълкувани и формулирани в новата епоха на информационно общество. Това ще бъде темата на следващите глави. 4. ОБЩЕСТВЕНИТЕ ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ – ПАКТ С ОБЩЕСТВОТО Останалата част от този текст, както бе казано и преди, се основава на убеждението, че европейските общества имат нужда от определен тип електронни медии, които пазарът не е в състояние да предложи. Тази и следващите глави ще коментират и представят някои предложения как ролята и функциите на електронните медии да бъдат адаптирани към изискванията на съвременното информационно общество. Частните търговските медии могат да предложат разнообразие от програми, които отговарят на масовите вкусове и така до известна степен удовлетворяват потребностите на масовата международна аудитория. Когато програмите се заплащат на индивидуална основа чрез непрекъсващо възникващи системи това определено не е подходящо за нации с малки територии и езикови региони, където изискванията за национално и културно разнообразие трябва да бъдат взети под внимание, нито пък отговаря на потребностите на специфични групи и интереси в рамките на големите пазари. Потребителите на електронни медии рушат създадените модели за сегментация и все повече се държат като индивиди. С процеса на намаляване на обичайното рекламиране и разрастването на системата „плащане за гледане” потребителят ще измести рекламодателя като клиент в медийния пазар. „Плащането за гледане” взема под внимание индивидуалните вкусове, предпочитания и избор по отношение на предаванията и начина на заплащане. Така зрителите ще се държат като клиенти, направлявани от индивидуалните си предпочитания и нежелаещи или поне колебаещи се да плащат за нещо, което не ползват. Как това ще повлияе на ролята им като граждани? Тези две промени, когато се съчетаят, са съществено предизвикателство за съвременното общество, ако искаме то да бъде нещо повече от механичен сбор от индивидите, населяващи определена територия. Общата тенденция към глобализация и интернационализация, регионалното интегриране на националните общества и индивидуализирането на гражданите изискват моденото общетво да намери начини за противодействие на тази фрагментация и за създаване на социално сцепление. Електронните медии, адаптирани към новите условия на информационното общество, могат да изпълнят тази роля. Дали тази адаптация може да бъде ограничена до възпроизвеждащи подобрения на предишните модели и традициите на обществените електронни медии или ще бъде нужен напълно нов подход, не е лесно да се отговори. Този отговор определено не може да се предостави от хората, седящи около уютното „огнище” на обществените радио и телевизия, подпомагани и насърчавани от близките им приятели в научните среди. Те явно имат моралното задължение да се постараят да го направят. Но защитниците на обществените електронни медии и техните приятели в правителствата, парламентите и международните организации ще бъдат наблюдавани под лупа и подложени на критика от частните търговски медии. Обичайната критика ще бъде, че намесата на обществото и държавата в медийната индустрия води до нечестна конкуренция, нарушаваща пазарните принципи. Този текст не предлага универсален модел, а по-скоро обща рамка за анализиране и коментиране на отношенията между обществените медии и обществата в Европа. Въпреки че европейският медиен пазар има редица общи характеристики и въпреки нарастващия брой от правила и директиви по линия на международната регулация, все още в различните европейски страни има съществени различия в медийните модели и тълкуването ролята на обществените оператори, както и силни политически интереси на национално ниво да се запази това състояние на нещата. Думата „пакт” ще бъде използвана да се изразят особените отношения между обществото и обществените електронни медии. Пактът е различен от договора, който е юридическо споразумение между две равни страни. Пактът е по-обхватен, с психологическо естество и се основава на споделяна съдба и общи цели. Пактът включва взаимни очаквания и зависимости, но понякога също и различни интереси. Как могат да бъдат определени двете страни в такъв пакт? Какво е „обществото” и с кого то влиза в пакт? На практика обществото се представлява от парламента и правителството. За по-голяма яснота можем да определим другата страна като „доставчика на програми за обществените медии” или „обществена институция” натоварена с предоставянето на предавания от държавата. Пактът, за който става дума тук, не е синоним на договора с публичните оператори, който сега е основа на регулацията в много страни, където регламентира отношенията между държавата и обществените радио и ТВ. Тези договори ще бъдат описани в глава 8. Следващите глави представят елементите или „клаузите” на пакта между обществото и обществените институции, упълномощени за предоставянето на радио- и ТВ програми: 1. Цели и задължения на обществените електронни медии. 2. Функции – какви предавания трябва да се предлагат? 3. Как да е организирано предлагането и разпространението на предаванията? 4. Управление – обществена регулация и контрол на обществените оператори. 5. Финансиране на обществените електронни медии. 5. ЦЕЛИ И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ Във време когато съществуването на публичен сектор се подлага на съмнения, наличието на обществени електронни медии също не се приема за даденост, както и техните цели и задължения. Ключовият въпрос е какво обществото очаква от обществените оператори в замяна на специалния им статут, държавно финансиране и други привилегии. Има три типа задължения на обществените електронни медии, почти едни и същи през последните десетилетия. Задълженията са повече или по-малко същите, но социалният контекст и средствата, чрез които тези задължения трябва да бъдат изпълнени, са се променили под въздействие на информационното общество и пазарните сили. ПОВИШАВАНЕ НА СОЦИАЛНОТО, ПОЛИТИЧЕСКОТО И КУЛТУРНОТО СЦЕПЛЕНИЕ Основите на модерното общество, както стана дума и по-рано, са застрашени от вътрешна фрагментизация и влияния, които намаляват социалното сцепление. На личностно ниво гражданите се превръщат в потребители, мотивирани за своя избор и поведение повече от индивидуалните си потребности и предпочитания, отколкото от гражданската си позиция в рамките на общността. Малко социални институции, като политическите партии, профсъюзите или други форми на обединение, играят същата сплотяваща роля както при предишните поколения. Международната миграция от други континенти в невиждан преди мащаб и новите възможности на имигрантите да поддържат контакта с „отечеството” чрез сателитна ТВ изостриха необходмимостта от механизми за интеграция. Европейските общества като цяло не притежават много от интеграционните и сплотяващи механизми, които бяха фундамент на Европа през последните няколко века. Гражданите на модерното общество напуснаха „градския площад”, място за общуване и размяна на новини, и се оттеглиха в домовете си. Обществените електронни медии могат да противодействат на тази тенденция и да пренесат „градския площад” в домовете, възкресявайки поне някои от изгубените социални и културни форуми за дискусия. Програмите на обществените радио и ТВ са възприемани от мнозина и представят идеи и жизнен опит, необходими за изграждане на ценностите и нормите, на които е базирано обществото. Спорна последица от тази сплотяваща роля е, че всеобщото и редовно слушане и гледане на обществените радио и ТВ е по-важно, отколкото съдържанието на самите предавания. Това е и основанието на обществените оператори да изтъкват широкия обхват на предаванията на обществените електронни медии (изполван за измерител доколко определен канал е слушан или гледан от потенциалната аудитория за даден период от време). Каталог: upl upl -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на upl -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 upl -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 1.14 Mb. Сподели с приятели:
|