Доклад за Групата от специалисти по обществени електронни медии в информационното общество
ДИЛЕМАТА ДИФЕРЕНЦИРАН ПОДХОД ИЛИ ШИРОК ОБХВАТ
Изтегляне 1.14 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Таблица 6.1. Разширяване на обществените радио и ТВ по посока на новите медии.
- Задача на обществените медии Радио и ТВ Разширяване по посока на новите медии (примери)
- 7. ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ
- ПОДЕЛЯНЕ НА ОБЩЕСТВЕНАТА БАНИЦА
ДИЛЕМАТА ДИФЕРЕНЦИРАН ПОДХОД ИЛИ ШИРОК ОБХВАТТази дискусия за ролята на обществените оператори в областта на новите медии е, разбира се, огледало на по-общите спорове между сектора на частните и обществените медии и може да се разглежда като опит на търговските медии да предявят претенции към една нова неразработена територия и да не допуснат обществените да навлязат в нея. Частните апетити не се ограничават само до това. В Европа, за разлика от другите континенти, обществените медии бяха първите пионери и от зората на радиоразпръскването, когато бяха монополисти, до сега запазват своето влияние в повечето европейски страни. Това влияние е защитавано от обществените оператори и те, за изненада на мнозина, съумяха да задържат позициите си в ожесточената конкуренция през последните десетилетия. Успехът в битката обаче има и своята цена. Не са ясни нито полетата на бъдещите сражения, нито местата на предстоящите атаки. Обществените оператори са изправени пред трудни дилеми. Например целта за широк обхват, описана в глава 5, трудно може да се постигне ако предаванията са изцяло съобразени с обществените изисквания за диференциран подход към различни групи, разяснен пак там. Труден е балансът между стремежа на обществените оператори да проявяват диференциран подход, предписван от обществените им задължения, от което могат да загубят аудитория, а от друга страна да се опитват да задържат голямата публика, което пък може да доведе до липсата на диференциран подход. Таблица 6.1. Разширяване на обществените радио и ТВ по посока на новите медии.
Първата алтернатива би довела до достопочтена и героична смърт в служба на малки групи от аудиторията, които и без това вече имат достатъчен достъп до култура, и тази смърт на обществените оператори би била посрещната от частните компаннии с ръкопляскания. Ако обществените оператори, за да избегнат такава съдба, предприемат безкомпромисна атака на частните си конкуренти и изоставят изискването за диференциран подход, както е според обществените им задължения, те ще извършат не толкова героично, а по-скоро прибързано самоубийство, оспорвайки основанията за съществуването си, обществената подкрепа и политическата легитимност. Уплашени да не загубят аудиторията си в тази битка на два фронта някои обществените оператори в последните десетилетия на XX век се стремяха повече да си осигурят широкия обхват на аудитория и така донякъде загърбиха диференцирания подход. Това може да е било необходим стратегически маньовър в миналото, но в близките години по-скоро си струва обществените оператори да погледнат с по-голямо внимание към следните насоки и възможности: - Възвръщане на възприемането на комуникацията като „поток” (вж. глава 2). Разбирането за „потока” е в основата на съставянето на програмните схеми, където популярните предавания служат за привличането на вниманието към предаванията с диференциран подход, като новини, публицистика и култура. Понеже това традиционно изграждане на програмните схеми ще бъде подкопано от интерактивността, гледането по заявка и многоканалните системи, обществените оператори ще трябва да разработят програмни схеми, съобразени със специфични групи от аудиторията, намалявайки дела на популярните предавания. - Широко разпространена заблуда е, че ползата от обществения оператор може да бъде оценена въз основа на специфични предавания. Аргументът на обществените оператори за „пълен спектър от предавания”, т.е. че ползата зависи не от конкретни предавания, а от тяхната съвкупност, е напълно основателен. Но дали този довод е в сила и когато обществените оператори, в доплълнение на основните си канали или предавания, предлагат и тематични или съобразени със специфична аудитория канали и предавания, които по нищо не се отличават от каналите и предаванията на частните конкуренти? - Оправдана ли е често срещаната критика спрямо обществените оператори, че предлагат твърде много стандартни формати на предавания по чуждестранни образци? - Има ли предавания (напр. някои от крайните „риалити шоу” или „папарашка журналистика”), които не бива да бъдат допускани в програмите на обществените оператори като неотговарящи на етичните норми? Тези въпроси не бива да св възприемат като доводи обществените оператори да се насочат към сценария на „героичното харакири”. Необходимо е да се подчертае и голямата разлика между обществените електронни медии в различните европейски страни. Влиятелната позиция на обществените оператори се среща в повечето страни в северозападна Европа. Там обществените електронни медии имат много повече свобода за маневриране, отколкото колегите си от централна и източна Европа, където обществените оператори водят война на два фронта – срещу новия, силен и често контролиран от чуждестранни компании частен медиен сектор и срещу властимащите, които често възпроизвеждат традициионното отношение от времето на някогашното „държавно радио”. В хаоса на битката между обществения и частния медиен сектор все пак не бива да се забравя, че, гледан отстрани, европейската двусъставна медийна система има предимства, на които мнозина завиждат. Няколко наблюдатели изтъкват връзката межу качество и диференциран подход в обществените и частните канали, поне в някои от пазарите, предизвикано от взаимната конкуренция, което е в полза на аудиторията. Зрителите и слушателите са свикнали с качестото на предаванията на обществените оператори и очакват и изискват същото ниво от частните им конкуренти. В краткосрочна перспектива частните медии могат да имат сметка от отслабени позиции на обществените оператори, но тази полза е съмнителна в дългосрочна перспектива. При подобно развитие европейските общества и тейните граждани определено ще се окажат в позицията на губещи. 7. ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ Имайки предвид задълженията на обществените оператори, описани в глава 5, и функциите им, разгледани в глава 6, сега ще се занимаем с въпроса как обществените радио и ТВ трябва да са организирани, като не забравяме и „пактът” между тях и обществото. Това не бе проблем в епохата на монопол на обществените оператори. Радиото и по-късно и телевизията станаха неразделна част от обществения живот, както и другите придобивки от обществения сектор. Вдъхновено от Би Би Си, в някои страни на обществените оператори беше предоставено независимо положение спрямо структурите на държавния апарат. Преобладаващият организационен модел, с изключение на разделянето на радиото и ТВ в отделни структури в някои европейски страни, беше една организация, която се занимаваше с всичко – от създаването и продуцирането на предаванията до тяхното излъчване. Все още има достатъчно основания, както ще бъде обосновано в следващия раздел, че относително по-малките европейски обществени оператори трябва да бъдат съхранени като единни организации, макар и да по-отворени и смели при сътрудничеството си с външни продуцентски компании и възлагането им на предавания. Възлагането на предавания на външни продуценти трябва да става само след сериозно разглеждане и оценка на минусите и плюсовете. По-специфичният въпрос за обществената регулация и контрола на обществените оператори ще бъде предмет на разглеждане в следващата глава (в много отношения той е свързан с организационните аспекти). Няма да се занимаваме с мениджърския аспект на обществените електронни медии. ПОДЕЛЯНЕ НА ОБЩЕСТВЕНАТА БАНИЦА Дебатът за организацията на обществените електронни медии е част от по-широкия дебат за организацията на публичния обществения сектор въобще. Тенденцията може да се представи като изместване от „структурния” към „функционалния” подход, или, както често се синтезира „Важно е не дали обществената придобивка е предоставена от частна или публична компания, а какво е предоставено, неговото качество и цена”. Този подход доведе до предоставяне на редица дейности в публичните и частните компании (чистене, поддръжка на сгради, информационно обслужване и др.) на външни изпълнители. Напоследък дори съществени дейности в публичния сектор, като здравни и социални услуги, поддържане на арести, бяха предоставени на частни компании, ориентирани към печалба. Причините за това са комбинация от търсене на по-голяма ефективност, повишаване на качеството и политическа идеология, стремяща се да намали публичния сектор и да разшири частния. Осъзнаването на тази обща тенденция води до разбирането, че предложенията част от дейностите на обществените оператори да се предоставят на външни компании не са нещо специално замислено относно обществените оператори. Но е възможно да изтъкнем специфичните елементи в идеята част от дейностите на обществените радио и ТВ да се прехвърлят на външни компании: - Обществените радио и ТВ са смятани от някои за големи и заплашителни символи на държавната власт над душите и умовете на гражданите. Дори простото намаляване размера на обществените оператори може да се разглежда като основателно. - Подобна линия на разсъждения подкрепя разделянето на медийната верига на обществените оператори (вж. глава 2), като някои от дейностите се възлагат на частни медийни фирми или на телекомите. - В някои страни има политическа воля да се създаде нов частен медиен сектор или да се поддържа същерствуващия, като на частните медии се дава парче от обществената баница. Нека да разгледаме по-внимателно тези доводи в полза предоставянето на част от дейностите на обществените оператори на външни изпълнители. Тук няма да се занимаваме с обслужване или поддръжка в области, където няма причина да се смята, че медиите са по-различни от другите области. Въпросите са важни и оспорвани именно в сърцевината на медийната дейност, свързана със създаването и разпространението на програмите и предаванията. Преди да се спрем на редица отделни проблеми, където има основания да сме внимателни във връзка с разделянето на обществените електронни медии и възлагането на външни продукции, струва си да се спрем на многоаспектния и интригуващ въпрос дали обществените оператори трябва да създават тесни връзки с частните медийни компании. От времето на монополното положение, когато бе трудно да се намерят частни компании партньори, обществените радио и телевизия са един доста затворен и самодостатъчен свят. Но сега има много възможности за обмен на идеи, за сравняване на постиженията като количество продукция и нейното качество и за използване на знания и умения отвън. Тези възможности си струва да се използват в много по-голяма степен, отколкото го правят сега много обществени оператори. Интересна възможност е обществените електронни медии и частните компании да установят партньорски отношения в област като новите интерактивни аудиовизуални съдържания на цифровите платформи, където нито обществените оператори, нито частните софтуерни фирми притежават достатъчно компетентност и опит. За момента такова сътрудничество е разрешено само на търговска основа, което обикновено е пречка за развитието и експериментирането в тези области. Такъв тип партньорство е жизнено важно, особено в малките страни, където и частните фирми, и публичните компании не са достатъчно големи и нямат ресурси, за да предприемат рисковани проекти извън обичайните им дейности. Такива нови полета за бизнес могат да се разработят чрез сътрудничество между публичния и частния сектор, при което всяка от страните допринася със своя опит и ресурси. Плодовете от начинанието могат да се използват, като се разреши на частните компании да приложат резултатите в бизнес дейности в други сфери, а обществените оператори да могат да оползотворят резултатите в своята типична дейност. Относно възлагането на външни продукции е необходимо внимателно да разгледаме доводите за това и възможните последици за обществените оператори. Могат да се откроят пет съображения: 1. Първо, важен ли е размерът сам по себе си? Насоки и вдъхновение за отговора на този въпрос могат да бъдат намерени в развитието на международния медиен пазар. Много частни фирми, както видяхме в глава 2, се сливат, преплитат дейностите си и осъществяват контрол една спрямо друга при процесите на хоризонтална концентрация и вертикална интеграция на медийната верига. И ако размерът и контролът върху медийната верига може да ни се виждат без реално значение за ефективното функциониране на бизнеса, то тогава защо често най-професионално ръководените медийни компании са тези, които се развиват в такава насока? Както не бива и да забравяме, че сред двадесетте най-големи медийни корпорации в Европа само три са обществени оператори (А Ер Де, Би Би Си и РАИ, вж. таблица 2.1). В много малки европейски страни има исторически причини, които обясняват защо обществените радио и телевизия често са смятани за големи компании, действащи в неконкурентна среда, но всъщност те са просто джуджета сред частните медийни гиганти. Размерът е важен не само да се постигне достатъчна икономическа ефективност, но и да се установи позиция на пазара, да се увеличават професионалните кадри и да се поддържа сложна техническа инфрастуктура. 2. Вторият въпрос засяга квотите за външни продукции, поставяни на все повече обществени оператори чрез закон или решение на правителството. Преди около двадесет години правителството на консерваторите наложи на Би Би Си да предостави 25% от своите програми (измерено като излъчвани часове) на външни продуценти. Трудно е да се срещнат оплаквания, че това решение е имало лоши последици за Би Би Си, но не бива да се забравя, че Би Би Си е 10-20 пъти по-голяма от повечето европейски обществени оператори. Дори да прехвърли 90 % от своите предавания на външни продуценти, Би Би Си би имала достатъчно собствена продукция, което би била по-голяма от тази на кой да е от скандинавските обществени оператори. Осигуряването на критична маса за собствена медийна продукция е жизнено за малките обществени оператори, каквито са повечето от европейските. Обществен оператор с няколко канала, разнообразна продукция и задължение да преоставя различни предавания се нуждае от хора с опит и сериозни познания. Той няма да може да изпълнява задълженията си на ниво, ако неговите кадри се занимават с обслужването на твърде многото външни продукции. Творчеството и иновативността в медиите рядко произтичат от умовете на индивидуални гении, а са по-скоро резултат от развитие на екипи и творческа атмосфера с течение на времето. Тази творческа среда ще бъде отслабена от твърде тежка квота външна продукция. 3. Въпреки че комбинирането на външен и вътрешен опит е добро и повече трябва да бъде направено в тази насока, още една възможна гледна точка може да бъде изтъкната във връзка а аргумента за необходимата „критична маса”. В новия свят на създаване на продукти, които зависят от информационните технологии, става все по-важно интегрирането на дейности, които надвърлят и пресичат традиционните граници между организации и професии. Това развитие няма да се разгърне напълно, ако значителна част от медийната продукция (традиционни и нови медии) се извършва извън обществения оператор. Това води до по-голяма медийна концентрация в частния сектор. 4. Четвъртият въпрос също произтича от пресичането на развитието на медии и платформи, където подходът „Създай веднъж – разпространявай навсякъде” е ключ както към креативността, така и към икономическата ефективност на продукциите. Правата върху програмите и архивите заедно с директния и лесен достъп до съдържанието им ще бъдат още по-важни в бъдеще. Ако значителна част от програмите за обществените електронни медии се създава от външни фирми, запазващи вторичните си права, тези предавания не ще бъдат достъпни по-нататък за обществения оператор, както икономически, така и като материал. 5. Има и пето съображение, което не е последно по значимост. Изпълняването на обществените задължения и поддържане отношенията с правителствата и парламентите е сложен и противоречив процес, както ще стане ясно в следващата глава. Политическият натиск, възможен поради публичния характер на собствеността на обществените електронни медии, и затрудняващите влияния от дълга редица от други заинтересовани групи са нещо обичайно за ръководителите на и работещите в обществените оператори. Раздробяването на обществените електронни медии и разделянето на задълженията им между множество по-малки и не толкова влиятелни организации води до опасност от нежелано въздействие и натиск. Каталог: upl upl -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на upl -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 upl -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 1.14 Mb. Сподели с приятели:
|