Доклад за Групата от специалисти по обществени електронни медии в информационното общество
НУЖДАЕМ ЛИ СЕ ОТ НОВ ТИП ОБЩЕСТВЕНИ ОПЕРАТОРИ?
Изтегляне 1.14 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 8. НАДЗОР НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ОПЕРАТОРИ
- ПО-СТРИКТНА РЕГУЛАЦИЯ И ПО-МАЛКО АВТОНОМНОСТ
НУЖДАЕМ ЛИ СЕ ОТ НОВ ТИП ОБЩЕСТВЕНИ ОПЕРАТОРИ?Има достатъчно основания, както стана ясно от предишния раздел, излъчвнето на предавания и доставката на услуги в повечето европейски страни да е съсредоточено в ръцета на окрупнени компании с публична собственост. В много отношения основанията за това са аналогични на характерните за организационното мислене на частните компании. Достатъчният размер и възможността да се използват плодовете на синергията са важни. Критичната маса е решаваща когато трябва да се създадат творчески отдели, способни да привлекат най-талантливите специалисти. Занимаването с производството и разпространението на радио- и ТВ програми, както и на новите медии, 24 часа в денонощието, година след година, е сложна задача – и административно, и от гледна точка на логистиката. Това не е работа, която лесно може да се свърши от няколко ту сътрудничещи си, ту конкуриращи се компании. От друга страна, трябва да се има предвид и опасността, че ако обществените медии се предоставят на една голяма публична медийна компания това може да доведе до еднотипност и липса на полезно разнообразие. Още по-голяма изглежда опасността властите да смятат обществения оператор за „държавен”. Тук имат значение още големината на страната и нейната медийна индустрия. Това, което може да е здравословно решение за голяма страна с много ефективни медийни компании, е възможно да се окаже смъртоносна отрова за малки страни, които трудно поддържат собствена медийна индустрия. Има няколко прагматични основания, изложени по-горе, да се запази единна копорацията, отколкото да се раздроби. Но това не бива да се разглежда като довод за отхвърляне възможностите за промяна и подобрения. Много обществени оператори са обърнали гръб на външните продукции. А от тях и обществените оператори, и външните продуцентски фирми биха спечелили повече, ако са по тяхна собствена инициатива, а не са резултат от наложени задължителни квоти за външна продукция. Добре е, както стана ясно по-преди, да се преразгледа критично т.нар. модел за разпределяне задълженията на обществените медии, при който частните компании предлагат програми като част от задъкженията им, без да има обособен обществен оператор. Стане ли дума за цялостен организационен модел, по-добре е да се възобновят изпитаните работещи практики, а не да се правят революционни нововъвдения. Друг проблем е начинът, по който обществените оператори са организирани и ръководени. Например как да се съчетае необходимостта управлението на една компания да бъде ефективно и рационално, парите на плащащите такса да са изразходвани умело и същевременно да се поддържа творческа среда и наличие на професионални кадри? Стриктното и централизирано управление би могло да постигне ефективно ръководство, но да се окаже спънка за създаването на атмосфера на творчесто и нови идеи. Нямаме възможност задълбочено да дискутираме въпроса за оперативното ръководство на обществените оператори, макар че е немаловажен. 8. НАДЗОР НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ОПЕРАТОРИ В предишните глави разгледахме задълженията на обществените медии, тяхната функция и организацията на обществените оператори. Тук ще разгледаме по-обстойно проблема за надзора – как обществото (парламентът и правителството) да е сигурно, че обществените оператори изпълняват своите задължения и дейностите им са съобразени с изискваните от тях функции. Проблемът за надзора е неделима част от по-общия дебат за администрирането на публичния сектор. Въпросът за надзора на обществения оператор предизвиква конфликти, тъй като надзорът влияе на един от фундаменталните принципи на обществените медии – редакционната независимост и автономност. Проблемът за обществените оператори е сложен – как да спазват принципите на редакционната независимост по отношение на парламента и правителството и същевременно да бъдат отговарят на надзора и контрола като част от публичния сектор? На този въпрос не могат да бъдат предложени лесни и ясни отговори. Въпросът за надзора на обществените оператори е труден поради няколко обстоятелства: - Разнообразието от регулаторни модели в Европа е голямо. Те имат някои общи черти, но националните традиции и разликите в политическата култура са повлияли на организационните модели в различните страни. - В много страни има значителна разлика между формалните модели според закона и суровата реалност на действителното положение. Нелегитимни практики на политически натиск водят до това, че, например, назначаването на кадри или редакционните решения в новинарските отдели рядко са прозрачни и трудно могат да се обосноват с обективни и безпристрастни доводи. - В общи линии медиите все по-често се озовават в центъра на политически битки за спечелване на общественото мнение и умовете на гражданите. Обществените радио и телевизия също се озовават в центъра на тези битки, което прави регулацията много спорен въпрос. - Искащите по-стриктна регулация и отговорност често са обвинявани, че тласкат обществените оператори към развитие от типа на старото „държавно радио”. Хората от обществените електронни медии пък, които предупреждават, че държавната намеса става прекомерна, са обвинявани, че искат да управляват общественото радио и телевизия както искат, без контрол и отговорност. Може да се каже, че при някои случаи и двата типа обвинения отговарят на реалността. Един от трудните въпроси във връзка с надзора е този за собствеността. Можем да се запитаме: „Чия е собствеността върху обществените медии и кой е отговорен за нея?” Принципът, на който се основават обществените медии, подсказва отгорвора, че обществените медии принадлежат на обществото и неговите граждани. Понятието „пакт”, използвано в глава 4 за описване особените отношения между обществото и компаниите от публичния сектор, бе избрано да изтъкне точно това. Пактът предполага по-скоро елементи от определен мироглед и ценности, отколкото изискваното в един договор за собственост. Това е важно поради необходимостта да се подчертае, че връзката е различна от тази на „държавната компания”, чиято дейност до всеки детайл може да бъде решена от държавните органи, парламента и правителството. Обществените електронни медии не са и не бива да бъдат разглеждани като „държавно радио и телевизия”. Точно обратното, обществените електронни медии също имат задължението да защитават интересите на обществото и гражданите от неправомерни действия на държавата и нейните институции. Това е така, но, от друга страна, обществото не може да действа като една цялост. Това е и причината, поради която избираме депутати в парламента и правителства да представляват интересите на гражданите. Затова и отговорността за надзора на обществените медии е предоставена на парламента и правителството. Това не е идеалното решение, но е трудно да се намери по-добро. Тези проблеми с надзора на обществените електронни медии ще си припомняме и по-нататък при разсъжденията по този въпрос. Не винаги е лесно да се направи разграничение между дескриптивния и нормативния аспект на ситуацията. ПО-СТРИКТНА РЕГУЛАЦИЯ И ПО-МАЛКО АВТОНОМНОСТ Може да се каже, че, с някои изключения, в Европа тенденцията е към по-стрикна регулация от страна на властите и намаляваща автономност за обществените оператори. Това развитие се определя от няколко фактора. Първо, общата тенденция в развитието на публичния сектор влияе и на обществените медии, както е случаят с изискването за възлагането на външни продукции. В последните десетилетия на XX век отговорността на обществените институции за техните услуги и контолирането на дейността им попадна в центъра на общественото внимание. Това донякъде е последица от превръщането на публичния сектор от сравнително малък и занимаващ се главно със законите и поддържането на реда в голяма и сложна машина, създаваща и разпределяща блага и услуги в рамките на социална държава. Тази промяна доведе до появата на мениджърския подход в публичната администрация – използване на мениджърски методи от частния бизнес от типа на контрол на продуктивността и оценка на дейността според постигнатите цели като предоставени услуги или мениджърски договори. Донякъде това бе придружено и повлияно от политически и идеологичеки несъгласия относно същността и границите на публичния сектор спрямо частния – подобни спорове открихме и в рамките на медийния сектор. Упражняването на стриктен контрол върху публичните институции може да се разглежда както като механизъм за защита на обществените интереси, така и като метод за ограничаване на дейността на институциите. И двете гледни точки могат да се открият при дебатите. Регулацията на конкуренцията от страна на Европейския съюз и все по-голямата му намеса в дейността на публичния сектор на страните членки е част от тази обща тенденция. Вторият процес, който влияе на регулацията на обществените електронни медии, е промяната в културата и в характера на политическата комуникация. През XX век пресата загуби връзката с определени политически партии и се разви по посока на вестници, отразяващи целия спектър на обществения живот, насочени към големи аудитории в условията на пазарна конкуренция. Така политическите партии и правителставата се лишиха от един важен канал за комуникация със своите избиратели. Много политици, особено когато са на власт, смятат, че постоянно са под наблюдение от една враждебна преса, търсеща неща за разобличаване, и журналисти, които тенденциозно представят мотивите на политиците и критикуват действията им. Но самата политика също се променя. Стратегическите, дълосрочни цели, основани на политическа идеология и обяснени в партийните програми, отстъпват на заден план и са заместени с по-тактически действия и решения в хода на ежедневната политика. Така комуникационният аспект на политическите действия, както самото съобщение, така и кога се появява, са почти толкова важни, както и материалната му основа. Нарастващата употреба на фокус групи и проучвания на нагласите са примери за такова развитие, което, придружено от появата на политическите консултанти, достига то точка, където, ако перифразираме известната фраза на Маклуън, „Съобщението е поликата”. При такъв политизиран комуникационен пейзаж не е чудно, че натоварените за съблюдаване на обществените интереси в обществените радио и телевизия (обикновено политици в правителството и парламента) се изкушават да посегнат на общестените оператори. „Не можеш да попречиш на вестник или на частно радио и телевизия да не разпространяват непрекъснато негативни случаи или да ги накараш да препредават твоето послание, но поне можеш да направиш така, че „твоите радио и ТВ”, обществените оператори, се държат както трябва”. Ще цитирам политически назначен член на регулаторен орган на неголям обществен оператор на западноевропейска страна, който мотивира своето право да се намесва в програмната политика: „Който плаща – поръчва музиката.” Каталог: upl upl -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на upl -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 upl -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 1.14 Mb. Сподели с приятели:
|