Доклад за Групата от специалисти по обществени електронни медии в информационното общество
ПОДКРЕПА ЗА НАЦИОНАЛНАТА КУЛТУРА И ДЕМОКРАЦИЯТА
Изтегляне 1.14 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ПОЛЗАТА ЗА МАЛЦИНСТВЕНИТЕ ГРУПИ И ИНДИВИДИТЕ
ПОДКРЕПА ЗА НАЦИОНАЛНАТА КУЛТУРА И ДЕМОКРАЦИЯТАОсвен влиянията, които намаляват социалното сцепление, външните сили на глобализацията и интернационализацията могат да подкопаят устоите на националната култура. Свободното движение на капитали, стоки и услуги, разрастващият се туризъм, деловите пътувания и знаенето на езици са само някои от тенденциите. Всички ние повече или по-малко следваме световните тенденции в модата, храним се с едни и същи ястия, тананикаме мелодиите на международните хитове и четем световните бестселъри. Но тези международни влияния не произлизат от всички европейски страни. Следвайки проста логика (разбирай „икономическа”) те отразяват международното икономическо разпределение на силите. Няколко големи метрополии са в центъра на тази световно ориентирана култура и те изтласкват много от по-малките европейски страни в периферията. За добро или за лошо глобализацията оказва влияние върху демократичните системи на европейските общества. Конституциите играят важна роля за осъществяване на демокрацията, но тя се гради и на обичаи, национална идентичност и култура. Понеже това развитие зависи и от електронните медии (вж. глава 2 и 3), обществените радио и ТВ могат да служат за противодействие. Ако обществените електронни медии достигат до всички, те могат да поддържат и развиват националната култура и културното разнообразие. Обществените оператори, както ще бъде разгледано в следващата глава, предлагат предавания, които надхвърлят и допълват масово гледаните предавания, предложени на пазара от международните търговски оператори. Това е сърцевината на обществените медии – „да просвещават, образоват и забавляват” гражданите (а някои би могъл да добави и „да разширяват техните възможности”). Очевидно това задължение е особено важно за малките страни (и пазари), които не могат да поддържат разнообразно и изобилно предлагане чрез множество канали на търговска основа. В това отношение почти всички европейски страни са малки. Въпросът за отношението между националната и европейската култура е интересен и противоречив, особено във време, когато европейската интеграция се разраства както по отношение на регулацията, така и географски. Вече стана дума, че националната култура в много отношения е предпоставка за стабилна политическа система и приемане на институциите и управлението. Ако това важи за националната държава, то как е на нивото на Европейския съюз? Реалистично ли е в дългосрочен план все по-тясното сближаване чрез евроинтеграцията и нарастването на европейската регулация с изграждането на наднационални институции без общ фундамент от типа на обща европейска култура? Може ли общата европейска култура съзнателно да бъде създадена? Доколко това може да се извърши без противоречие с интересите на националните и дори на регионалните култури и с често изтъкваното културно многообразие? Преценяването на културата за нещо второстепенно и допълващо може да има негативни последици за европейската регулация, която разглежда медиите по-скоро като индустрия, отколкото като културно начинание. Ако обществените електронни медии играят важна роля и изпълняват съществени задължения да поддържат националната култура, то това се отнася и за гражданските аспекти на културата – гражданските права, политическото участие, демокрацията и нейните институции. Фундаментални човешки права като свободата на изразяването и на информацията са тясно свързани с ролята на медиите като средство за комуникация в обществото. При условията на задълбочаваща се концентрация на медийната собственост (вж. глава 2) обществените медии, независими от икономически интереси, са незаменими за отвореното плуралистично общество. Публичната собственост върху медиите също поражда противоречия, когато стане дума за свободата на изразяването и информацията. Съвсем не е лесно, както ще бъде разгледано в глава 8, обществените медии да се изградят така, че да не са просто „глас на държавата”. Свободата на обществените медии по отношение на политическите интереси е толкова важна, колкото и спрямо икономическите. Съвсем доскоро демократичните задължения на обществените медии бяха тясно свързани с ролята им на масови посредници. Никоя друга форма на комуникация не може да достига до толкова много хора, до колкото достигат радиото и ТВ и малко други медии имат тяхното влияние. С развитието на цифровизацията (разгледаните в глава 2 „нови медии”) масмедиите ще трябва да включат нови индивидуализирани характеристики, подобни на известните ни от интернет. Тази тенденция може би ще доведе до намаляване политическата роля на ефирните медии, но още е рано да се каже дали ще е така. Логично е, че новите медии ще допълнят, а не изместят традиционните електронни медии. Новите индивидуализирани медии имат невероятен потенциал. Това се отнася и до политическата комуникация и възможността за пряк, бърз и много по-лесен контакт между гражданина и депутатите в парламента. Гражданинът сега има достъп до огромен обем от информация и нови, евтини и лесни за ползване способи мненията му да достигнат до други хора. Всеки ще може да бъде политически редактор или коментатор в близко бъдеще. Да се постигне всичко това на пръв поглед не е чак толкова лесно. Освен общата дискусия за предимствата и възможностите на „новите медии”, те повдигат въпроси и относно характера и обхвата на участието, както и за качеството и достоверността на информацията в новата цифрова „алея на оратора”. Ще дискутираме тези проблеми в следващия раздел. ПОЛЗАТА ЗА МАЛЦИНСТВЕНИТЕ ГРУПИ И ИНДИВИДИТЕЗадълженията, описани в предишните два раздела, почиват на разбирането за обществените електронни медии като предназначени за всички граждани или за големи групи от тях – за всички и за всеки. Това е много трудно за търговските медии на международния пазар, както стана ясно в глава 2 и 3, особено ако се реализира принципът за всеобщ и равен достъп. Обществените оператори могат да отговорят на това задължение по два начина. Първо, предаванията, предоставени като „обществено благо”, могат да бъдат насочени към малцинствени групи (по интереси, етнически, регионални, езикови, културни или групи със затруднения), като такива предавания никога не биха донесли приходи. Това компенсиране на несъвършенствата на пазара става съществено задължение на обществените оператори през последните десетина години на медийна конкуренция. Второ, поради появата на новите цифрови медии, обществените оператори имат уникална възможност да осигурят достъп до тези нови комуникации и имат задължение да играят активна роля в предлагането на достъп до новите платформи. Конкуренцията между обществените оператори и частните медии за достъп до новите платформи е сложен въпрос. Важен довод в полза на обществените оператори в този аспект е рискът от т. нар. цифрова пропаст – опасението, че не всички граждани ще имат равен достъп до новите услуги, които до голяма степен ще бъдат предоставяни на базата на индивидуално заплащане. Когато сърфираме в интернет и оценяваме предоставената информация и услуги, можем да открием същите недостатъци, които имат и търговските ТВ канали. Както за интернет, така и за новите индивидуализирани платформи можем да предвидим, че ще има информация, чието качество е много далеч от нужното за стимулиране на политическия дебат. Като хора и граждани на демократично общество потребителите ще се нуждаят от информация и услуги тип „острови на доверието”, със същата дълбочина на отразяването и достоверност, каквито обществените електронни медии винаги са били длъжни да предоставят. Някои от задълженията на общественото разпръскване в тази глава са по-важни за малките нации, отколкото за големите. На един голям пазар по-лесно може да се предлагат разнообразни програми, тъй като малцинството в една голяма страна често е с размерите на цялото население на някоя от малките европейски страни. 6. ФУНКЦИЯТА НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ Предишната глава разгледа задълженията, предоставени на общественото радио- и ТВ разпръскване от обществото, и изтъкна, че тези задължения пряко влияят на програмите и предаванията, предлагани от обществените оператори, и определят техните функции. В тази глава ще коментираме по-обстойно тези функции и някои от противоречията между обществените и частните медии. Предаванията на обществените радио и ТВ винаги са били предмет на обсъждане. Още от началото на радиоразпръскването преди 80 години предаванията на обществените медии са обвинявани, че са скучни или твърде поучителни. Други ги критикуват, че поощряват долните страсти и примитивните вкусове. Много често тези несъгласия произтичат от различията във вкусовете и интересите, което показва колко трудно е за масова медия да отговори на потребнотите и очакванията на всеки от аудиторията си. В десетилетията след появата на частните електронни медии разбираемо бе поставен въпросът не трябва ли обществените медии да не предлагат предавания, подобни на тези в частните медии. Един от въпросите, както бе споменато в глава 3, бе „Защо да се изразходват обществените средства за предавания, които така или иначе ще бъдат предоставени от частните медии?” Частните електронни медии обвиняват обществените в нарушаване на пазарните принципи и това обвинение е в сърцевината на много жалби, подадени до Европейската комисия от частните медийни компании. Дали обществените електронни медии не трябва само да компенсират несъвършенствата на пазара и да предлагат предавания, които не биха могли да реализират печалба? Това ще е главният въпрос в тази глава. Важно е да се подчертае, че само в секторите, които са публичен монопол, може да се осъществят начинания, финансирани с обществени фондове, които да не повлияят на паралелния частен пазар. Стремежът към повлияване избора на слушателите и зрителите и по този начин на начина за потребление на медиите е основната причина за създаването на обществените електронни медии и запазването им дори и когато има изобилие от други медии. Работещите в обществените радио и ТВ, които се опитват да избегнат обвиненията за подриване на естествените пазарни механизми, отричайки че такова нещо съществува, всъщност оспорват главната причина за наличието на обществените електронни медии. Едната група последици относно задълженията се отнасят до количеството – обществените радио и ТВ трябва редовно да бъдат слушани и гледани от всички граждани, да имат „широк обхват”, ако искат да се покажат достойни за ролята си в развитие на социалното, политическото и културното сцепление. Другите последици касаят качеството – аудиторията да има достъп до програми и предавания, каквити не могат да бъдат предоставени от частните търговски медии. Ще разгледаме по-детайлно тези две последици за функцията на обществените електронни медии. ШИРОК ОБХВАТ – НЕОБХОДИМО ИЗИСКВАНЕ ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ Основанията за изискването за широк обхват, макар и оспорвано от някои, би трябвало да е очевидно за обществените радио и ТВ. „Обхватът” е количествена мярка за степента на редовно използване на радио- или ТВ станция от потенциалната аудитория. Той може да бъде например процентният дял на хората над три годишна възраст, които гледат поне едно ТВ предаване (или определен минимален брой минути) по даден канал (или група канали на конкретен оператор) в рамките на една седмица. Обхватът е най-важният количествен измерител за успеха на обществените оператори – за тях той е по-важен от пазарния дял, въз основа на който търговските оператори изчисляват рекламните постъпления. Изискването за широк обхват произтича от задължението на обществените радио и ТВ да играят ролята на „градския площад” в съвременното общество. Обществените програми трябва редовно да достигат до всички. Обществените електронни медии трябва да изпълнят ролята си да са сред институците, които поддържат и развиват социалното, политическото и културното сцепление. Ако аудиторията им се стопи до малцинство и градският площад е сведен до една алея, това не може да служи за социален форум за дискутиране, дори и да е заобиколен от изключително красиви сгради. Същото се отнася и за задължението на обществените оператори да предоставят достъп на хората до новите интерактивни услуги. Задължението на обхвата означава обществените оператори да поддържат контакта и диалога с гражданите, независмо каква е използваната технология. Обществената медия в САЩ, каналът Пи Би Ес, е впечатляваща илюстрация на такава обществена „алея”. Неговите предавания са определно социално значими и много европейски обществени оператори само могат да мечтаят да предложат нещо подобно на своята аудитория. Пи Би Ес предлага културни предавания, документални филми, детски предавания и т.н., каквито рядко могат да бъдат гледани по американските частни канали. И въпреки това предлагане на здравословна медийна храна в сравнение с „хамбургерите” на частните търговски канали, аудиторията на обществения канал е незначителна! Предаванията му не се гледат от огромното мнозинство американци и така имат незначително влияние върху културния, политическия и социалния живот в САЩ. Трябва да се има предвид и промяната, довела до това, че сега обществените електронни медии са само част от пеещите в медийния хор на съвременния свят. Важно задължение на обществените радио и ТВ беше и все още е да осигурят избор на хората между разнообразни предавания. След като обществените електронни медии престанаха да са монополисти, някои от тези предавания вече се предлагат и от частните медии. В условията на информационно общество повече внимание трябва да се обръща на задължението на обществените медии реално да се ползват от гражданите. Достъпът няма да е достатъчен. Доказването, че аудиторията реално се възползва от обществените електронни медии ще бъде поне токова важно, колкото техническите и финансови предпоставки за фукционирането на обществените оператори при условие, че тяхната позиция на пазара и способност да интегрират се нуждае от потвърждение. Аргумент за изискването за широк обхват на обществените електронни медии в Европа е фактът, че те са финансирани предимно от гражданите. В дългосрочен план тази система за финансиране не може да се съхрани без оспорване от гражданите, плащащи сметката, или от политическите институции, ако заплащаното от всички се ползва само от някои. Към този въпрос отново ще се върнем в глава 9. Представена беше спорната позиция, че от гледна точка на социалното сцепление и ролята на обществените електронни медии по-важно е да се гарантира широк обхват, отколкото да се съсредоточаваме само върху качеството на предаванията и услугите. Но количественият измерител не е достатъчен. Редовният контакт на всички с програмите на обществените радио и ТВ е необходима предпоставка обществените оператори да осъществят своята интегрираща роля. Но това не е достатъчната предпоставка. Ще разгледаме по-обстойно тази нелека дилема. ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ОБЩЕСТВОТО И НА ГРАЖДАНИТЕ РАЗНООБРАЗНИ ПРЕДАВАНИЯ И УСЛУГИ За един професионалист е лесно да предложи програмна схема, осигуряваща широк обхват, ако има пълна свобода и не е ограничен от изисванията за задълженията на обществените електронни медии, разгледани в глава 5. В допълнение към изискването за широк обхват, другата последица от обществените задължения е на аудиторията да бъдат предложени разнообразни предавания и услуги, които не могат да бъдат намерени на общия медиен пазар. В това отношение важните въпроси са доколко публичните оператори трябва да се съобразяват с различните групи потребители и доколко предаванията им да се различават от тези на частните медии. Основанието за тези въпроси е, че също толкова лесно е и да се предложи канал с предавания, които никой умен и печеливш частен оператор би излъчил. Но дали това е подходящият избор да се преложи канал на аудиторията? В този раздел първо ще разгледаме какви са последиците за предаванията, които отговарят на задължението за поддържане на социалното, политическото и културното сцепление. След това ще насочим вниманието към по-специфичните изисквания, произтичащи от съхраняването на културното многообразие, потребностите на специфични групи и индивидуалното използване на обществените електронни медии. Предаванията, предназначени да поддържа социалното сцепление, могат да бъдат смятани за културна, социална и политическа „спойка” на обществото. Тази спойка има комплексна природа. Тя включва колективната памет на нацията за миналото и споделяните стремежи за бъдещето. Към нея се отнасят езикът, приказките за децата и песните, които тананикаме при сутрешното бръснене. Социалната спойка включва и ценностите и нормите, чрез които разграничаваме добро от зло. Рецептата за такава социална спойка не може да се сведе до няколко типа предавания, представящи поучителни лекции, хвалебствени сериали за културното наследство и т.н. Необходимите съставки за спойката могат да бъдат открити във всичко, което става в обществото, и в почти всякакъв тип предавания – от излъчване на футболен мач, новинарска емисия или телевизионен театър до забавни предавания и документални филми национално производство. Ако обществените електронни медии искат достойно да изпълнят задължението си за поддържане на социалното, политическото и културното сцепление, те не само трябва да достигат до всички, но и да предлагат широк избор от жанрове и предавания. Не е достатъчно всички да се съберат на градския площад – трябва и да им се предоставят предавания, отразяващи всички аспекти на човешкия живот и дейности. Някой би могъл основателно да запита: „А не може ли тази задача да бъде осъществена съвместно от обществените оператори (грижещи се за специфични предавания) и частните компании (предоставящи масово гледани предавания)? Това е важен въпрос, към който ще се върнем малко по-късно. Преди това ще разгледаме по-особените изисквания към предаванията на обществените електронни медии във връзка с културното разнообразие, демократичното общество, потребностите на специфични групи и индивидуалното ползване на медиите. Основанията за тези изсквания бяха посочени в глава 5 и последиците за предаванията на обществените оператори могат да бъдат обобщени до няколко точки: - Да предлагат предавания, основани на националното културно наследство, език, музика, литература, театър и др., които се конкурират с масово гледаните предавания от международния пазар, особено в малките европейски страни; - Да допринасят за общоевропейското и световно културно разнообразие чрез поддържане на националната култура и да си сътрудничат с други обществени оператори за съвместни продукции, обмен на програми и т.н.; - Да подпомагат гражданското участие, политическата култура и демокрацията като отделят сериозно внимание на предавания като новини, публицистика, образование, документалистика и дебати и да предлагат журналистически разследвания; - Да поддържат определени стандарти за медийната продукция на страната в аспекти като стойностност, творчество и новаторство; - Да определят и защитават етичните норми във връзка със съдържанието, баланса и честността в журналистическото третиране на характеристики на хората като религия, раса или пол.
- Предавания за етнически, езикови и културни малцинства; - Детски предавания на националния език и в рамките на националната културна традиция; - Предавания за хората с увреждания. Зад всяко от тези лаконично формулирани изисквания към предаванията може да се открие широка и оживена дискусия между работещите в медиите, както и паралелна такава между тях и външните коментатори и критици. Какъв тип програми са най-подходящи, за да се развива националната култура? Как гражданската ангажираност може да се стимулира чрез новинарски емисии и документалистика? Дали се подпомага културната интеграция чрез предавания за етническите малцинства? И това са само някои от въпросите. От една страна, повечето хора биха се съгласили, че функцията на обществените електронни медии трябва да се определи чрез подобни изисквания. От друга, не е лесно да се достигне до определянето на конкретни изисквания и правила за предаванията, които да се приемат от всички. Живеем във време, когато почти всяка човешка дейност се измерва и медиите не са изключение. Количествени изследвания за слушането и гледането на аудиторията се провеждат скрупульозно, тъй като предлагат изходните данни за изчисляване на ползата от рекламирането. Обаче по-трудно е да се измерва качеството на едно предаване. Ако едно предаване е гледано от много хора, които го харесват, дали това е критерий и за високо качество? Как да разграничим субективна оценка, основана на индивидуално предпочитание и удовлетвореност, от друга, породена от обективни критерии за качество? Това е причината за новаторските усилия на Европейския радиоразпръсквателен съюз и малка група негови членове да опитат създаването на универсални и приемливи критерии и методи за оценка качеството на предаванията. “НОВИТЕ МЕДИИ” И ФУНКЦИИТЕ НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ОПЕРАТОРИ Специален и оспорван въпрос е ролята на обществените оператори в областта на „новите цифрови услуги”. Частните оператори настояват, че обществените електронни медии трябва да се придържат към традиционното излъчване на радио- и ТВ програми и да не навлизат в нови области, като интернет и развиващия се пазар на нови информационни услуги. Ако на обществените оператори бъде разрешено да се занимават с интернет, то те да се ограничат до дейности, свързани с радио- и ТВ разпръскване, и да не предлагат нещо по-различно от радио- и ТВ предавания. Тези „нови информационни услуги”, извън традиционното радио- и ТВ разпръскване, стават спорен въпрос и в контекста на регулацията на Европейския съюз относно електронната комуникация. Правото на страните членки да определят областите на действие на обществените електронни медии е гарантирано от Амстердамския протокол. Въпреки това традиционно обществените електронни медии са свързвани с технически ограниченото разбиране за радио- и ТВ разпръскване. Тъй като повечето „нови медийни” дейности в технически смисъл не са точно радио- и ТВ разпръскване, то има опасност тази област да бъде регламентирана чрез по-ограничителен режим. Пример за подобни доводи са оплакванията на частни компании от обществените оператори. В последните години Европейската комисия проведе специални проучвания на дейността на обществените оператори извън предлагането на традиционните предавания чрез радио- и ТВ разпръскване. Изглежда, че Европейската комисия може да се съгласи с някои от „информационните услуги он-лайн”. Все още не е ясно как понятието „информационни услуги” в крайна сметка ще се дефинира. Дали ще бъде ограничено до информационни услуги, предлагани от електронните медии във връзка с техните радио- и ТВ програми, или ще бъде разбирано по-широко, позволяващо много по-разгърнати услуги, освен радио- и ТВ предавания, предстои да се разбере. Мобилните телефонни услуги, от няколко години важна част от предоставяното от много публични медийни корпорации, са нещо различно. Те определено са разглеждани от Европейската комисия като различни от общопредлаганите услуги. Дали така ще бъде и за излъчването до миниатюрните преносими устройства? От друга страна, публичните медийни корпорации заявяват правото и задължението да участват във всички области на дейност и на всички платформи, следвайки аудиторията в нейната все по-широка употреба на нови електронни технологии. Трудно е да се разбере, ако разгледаме тези спорове безпристрастно, защо обществените оператори, чиито функции и дейности не са нито определени, нито ограничени до дадена технология за разпространение, трябва да не навлизат в новите медии. Такова ограничение не произтича от цялостните задължения на обществените оператори, както се вижда в глава 5. Точно обратното, в свят, където ползването на електронните медии постепенно ще се измести от традиционните радио и ТВ към индивидуалната употреба, по заявка, както бе обяснено в глава 2 и 3, обществените оператори ще трябва да последват аудиторията в тази посока, което следва от изискването за широк обхват. Ако не сторят това, обществените електронни медии биха изгубили връзка с огромен брой хора. Промените в потреблението на медиите от младите под 25г., които все повече се ориентират от традиционните радио и ТВ към новите медии, са червена предупредителна лампичка за подобна опасност. Могат да бъдат посочени и още причини, някои от които са илюстрирани с таблица 6.1, която обяснява защо присъствието на обществените оператори в полето на новите медии е толкова важно: - Използването на новите медии, за разлика от радиото и ТВ, е неравномерно от различните социални групи (според възраст, образование и доход). Поради социалния си ангажимент и широк достъп до аудиторията обществените оператори могат да помогнат да се преодолее т.нар. цифрова пропаст; - Интерактивността е нов и същностен елемент на новите медии, както бе обяснено в глава 2. Интерактивността между учител и ученик е от решаващо значение за всеки процес на преподаване и научаване. Чрез интерактивните медии обществените оператори придобиват едно ново мощно средство да изпълнят образователните си функции; - С разсейването и принизяването на редакционната отговорност (или по-скоро липсата на такава) в интернет, обществените оператори могат да играя важна роля, служейки като „острови на доверие” в океан от неточна и ненадеждна информация; - В този ранен етап на развитие на новите медии, когато е трудно да се намерят финансови средства за тяхното развитие, обществените инициативи и финансиране могат да служат като двигател за навлизането на тези нови медийни технологии.
Каталог: upl upl -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на upl -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 upl -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 1.14 Mb. Сподели с приятели:
|