Планът за действие е изработен от междуведомствена работна група

През октомври 2012 г. в Националния институт на правосъдието беше проведено публично обсъждане на Плана за действие, в което взеха участие Омбудсманът на Република България, народни представители, зам. главен прокурор, зам. - министър на правосъдието, зам.- министър на труда и социалната политика, председателят на ДАЗД, представителят на УНИЦЕФ за България, представител на президента на Република България, представители на Министерството на вътрешните работи, Агенцията за социално подпомагане, съдии, прокурори, организации на гражданското общество (Фонд за превенция на престъпността ИГА, Институт за социални дейности и практики, ФИЦЕ България, Национална мрежа за децата, Български хелзинкски комитет, Български център за нестопанско право, родителски организации) и други.

Планът за действие очертава определени групи мерки, които целят да се осигури промяна в правната и регулаторната рамка, съответстваща на международни и европейски стандарти, която да гарантира съществуването на система, ориентирана изцяло към правата на детето и прилагаща индивидуален подход като:

• 
  се предприеме административна реформа на системата, работеща с деца, в конфликт със закона, която да осигури комплексен и мултидисциплинарен подход и подобряване на ефективността на действащите мерки, включително постигайки по-добри резултати с наличните средства.
  
• 
  се разработи система от услуги в семейна среда и в общността на територията на цялата страна, които са насочени към превенция, ранна интервенция и подкрепа, вместо използването само на наказателни мерки.
  
• 
  се осигурят средства за специализация и повишаване на капацитета на всички ангажирани професионалисти.
  

2. Извършване на финансова оценка и обосновка на предстоящите промени в структурата, организацията и функционирането на системата на правосъдието за детето.

3.Разработване на обучителни модули (програми) за повишаване на правния и институционалния капацитет на служители от съдебната система, съдии, прокурори, пробационни служители и др. специалисти (социални работници, психолози и др.). Предвижда се да бъдат обучени 130 български магистрати, както и полицаи, социални работници и психолози.

4. Планиране и създаването на специализирани съдебни състави, гледащи дела с непълнолетни, извършили престъпления. Ще бъдат избрани 5 пилотни съдилища (определени на базата на броя на делата с участието на малолетни и непълнолетни),в които ще се осъществи проекта, като цялостната програма предвижда не само обучение на магистрати, но и промени в инфраструктурата в правораздаването – оформянето на специализирани съдебни зали за водене на дела с участие на малолетни и непълнолетни, както и съответните законодателни промени.

Членовете на Националния съвет за закрила на детето изразиха становище, че присъединяването на Р България към този акт е не само израз на последователността на държавната политика в сферата на закрилата на децата, тъй като страната ни е страна по Конвенцията на ООН за правата на детето и двата факултативни протокола към нея. Новият факултативен протокол предоставя възможност за подаване на жалби пред Комитета на ООН по правата на детето по подобие на контролните механизми, предвидени и осъществявани от Комитета по правата на човека, Комитета срещу изтезания, Комитета по правата на жените и др.

При формулирането на окончателното становище по подписването на документа, бе подкрепено становището на Министерството на външните работи, на Министерството на финансите и на ДАЗД, а именно, че на този етап не е препоръчително подписването и в последствие, ратифицирането на Третия факултативен протокол към Конвенцията на ООН по правата на детето. Подписването и ратифицирането на документа следва да се осъществи едва след приемането на новия Закон за детето, който е изцяло в унисон с Конвенцията и предвижда правно задължени лица и система от органи, които да гарантират осигуряването на всяко право, в това число процедури и финансови механизми в подкрепа на децата. Все още липсва действащ компенсаторен механизъм за лицата, по отношение на които има утвърдително решение от страна на контролните органи на ООН. Едва след изпълнението на тези две условия, може да се пристъпи към подписването и ратифицирането на третия факултативен протокол към Конвенцията на ООН за правата на детето.

МВнР съгласува националната позиция във връзка с възможността за присъединяване на Република България към Третия факултативен протокол към Конвенцията на ООН за правата на детето относно процедурата по разглеждане на жалби.

За периода 01.01.2012 – 31.12.2012 г. на Националната телефонна линия са приети 100 279 повиквания. Броят на проведените консултации е 19 541, като 17 241 от тях са с деца. Консултациите, осъществявани на Националната телефонна линия за деца 116 111, най-често са във връзка с емоционални и психосоциални проблеми (взаимоотношения с връстници, романтични отношения, тревожност, ниска самооценка, проблеми в общуването), търсене на информация (най-често за самата линия – как работи, какво предлага, както и за наличните ресурси за помощ за деца и семейства в общността), насилие над деца (физическо, психическо, сексуално, пренебрегване), семейни проблеми (конфликти между деца и родители, сиблингови взаимоотношения), училищни проблеми (спад в успеха, конфликти с учители).

Друга голяма група хора, потърсили консултации на НТЛД 116 111 са родителите – 868 от консултациите са проведени с родители.

За периода са подадени 279 сигнала за деца в риск към отделите „Закрила на детето”, като органите за закрила на местно ниво са осъществили проверка на сигнала и са предприели необходимите действия.

НТЛД 116 111 е ефективен източник на подкрепа и помощ за децата, както и възможност за идентифициране на деца в риск и своевременно предаване на информацията към органите за закрила на детето.

През 2012 г. ежеседмично се провеждаха срещи на междуведомствен екип /с представители на ДАЗД и АСП/, на които се обсъждаха сигнали с идентифициран висок риск за детето с цел предприемане на допълните мерки от органите по закрила.

Предвид възложеното външно изпълнение на дейностите по Националната телефонна линия за деца през 2012 г. бе проведена процедура по избор за външен изпълнител съгласно разпоредбите на Закона за обществени поръчки. Договорът за поддържане и управление на Националната телефонна линия за деца 116 111 с настоящият изпълнител Фондация „Асоциация Анимус” приключва в началото на м. май 2013 г. Предстои да бъде изготвен обобщен мониторингов доклад от страна на ДАЗД за изпълнението на дейностите по поддържане и управление на Националната телефонна линия за деца от „Асоциация Анимус” за целия период /2 години и 4 месеца/ на договора.

В преобладаващата част от случаите социалните работници са предприели мерки за закрила в семейна среда. В 10 доклада е посочено, че децата са настанени при близки и роднини. След проверка на 23 от сигналите се е наложило децата да бъдат настанени в КЦ, СИ, ЦНСТ. В 5 от докладите е посочено, че за децата е било необходимо спешно да бъдат настанени в болница или друго лечебно заведение.

Подписано е Споразумение за сътрудничество между МВР и Фондация „Център Надя”, което подробно разписва конкретните стъпки и мерки, които следва да се предприемат от двете страни в случай на изчезнало дете. Фондация “Център Надя” чрез този телефон и след получаване на сигнал за изчезнало дете може да:

-събира допълнителна информация и ще я предава на полицията;

-съдейства на разследването;

-предлага напътствие и съдействие на родителите/настойниците на изчезналото дете;

-оказва психологична подкрепа на семейството на изчезнало дете през целия период на издирване, когато такава е потърсена;

-в случай на необходимост оказва подкрепа и консултиране, включително юридическа консултация за жертвите и техните близки;

-събира доброволци за участие в издирването, в случай, че обстоятелствата изискват това, след съгласуване с органите на МВР;

-разпространява материали във връзка с издирването на детето.

Практиката показва, че най-често причината за изчезването може да бъде установена в един напреднал стадий на разследването, но първите часове след изчезването са много важни за ефективността на издирването, така че получаването на информация от обществеността по случая е от изключително значение за разследващите и за добрия резултат.

По данни на Фондация “Център Надя”, от началото на м. Декември 2012 г. до 20.01.2013 г., на тел. 116000 са получени 2676 обаждания. Приключени са 11 случая, от които 5 родителски отвличания, 4 бягства от дома, 1 безследно изчезнало дете и 1 отвлечено дете с цел трафик. Отворените към момента случаи са 14: 9 за родителски отвличания, 2 за безследно изчезнали деца, 2 за бягства от дома и 1 случай на трафик.

През изминалата година номер 116000 доказа своята значимост и в случай на трансгранично отвличане на деца от единия родител.

Случаите с български деца са от следните държави-членки на ЕС: Гърция -14, Германия - 12, Испания - 8, Швеция - 5, Финландия - 5, Австрия - 4, България - 3, Чехия - 3, Полша - 2, Италия - 2, Англия - 2, Холандия - 2, Франция - 1, Дания - 1, Унгария - 1, Словения - 1. През 2012 г. ДАЗД беше сезирана за 3 случая на вътрешен трафик в нашата страна.

Забелязва се увеличение на случаите в Гърция, Германия, Испания и скандинавските страни – Швеция и Финландия, както и намаляване на случаите от Австрия, в сравнение от миналата година. Децата са предимно от етническите малцинства. Те са уязвима група, заради ниската възраст, която не предполага вземане на самостоятелни решения; поради бедността на техните семействата; поради лошите битови условия, в които живеят в България и в чужбина. Това прави лесно въвличането им в неподходящи за тяхното развитие дейности, както следва: извършване на джебчийски кражби – 12 деца; просия – 10; сексуална експлоатация – 9; деца – мигранти, български граждани, както и на ЕС -20; предотвратено въвличане на деца в трафик на хора – 12; трафик на бебета – 3.

С цел по добра защита на децата, както и като превантивна мярка за предотвратяване на повторно им въвличане в трафик на хора с цел трудова или сексуална експлоатация, в рамките на своите правомощия през 2012 г. председателят на ДАЗД е предложил на министъра на вътрешните работи 42 становища за налагане на административна мярка по чл.76 а от Закона за българските лични документи. В следствие на това за 42 деца е наложена такава мярка за срок от 2 години. Увеличението на случаите се дължи и на повишеното доверие към институцията ДАЗД заради бързото разрешаване на всеки конкретен казус, свързан с деца, жертви на експлоатация или трафик, както и чрез създадените международни контакти на експерти от ДАЗД на международни форуми по темата. Наблюдава се и подобряване на сътрудничеството на част от екипите на месно ниво по Механизма. Все още голяма част от отделите за закрила на детето в АСП, както и РПУ на МВР срещат затруднения при съвместната си работа по тези случаи, както и при проследяването на децата и семействата след пристигането им в България. Този факт се дължи от една страна на липсата от съвместни обучения на местните екипи, както и заради трудностите, които срещат при работа с тези деца и семейства. Необходимо е да се предприемат мерки за финансиране и организиране на такива съвместни обучения между социалните работници и полицейските служители, което ще доведе до по-добра координация на местно ниво по случаите с деца с поведенчески прояви; децата жертви на насилие, експлоатация или трафик.

Макар данните да сочат, че на местно ниво вече има създадени мултидисциплинарни екипи за работа по Координационния механизъм, все още има отговори, които показват, че не се разбира еднозначно от всички неговата същност, както и че не винаги всички задължително представени участници в екипа се включват ангажирано и отговорно в работата по случаите. Все още на места често се срещат затруднения при работата с родителите, осигуряването на медицински преглед при специалисти, материалното и техническо обезпечаване на екипите необходимост от обучение и супервизия и др. Докато в предишните две години водещи бяха затрудненията, свързани с организационни проблеми, през изминалата 2012 г., все по-често като водещ проблем се посочва липсата на социални услуги и специалисти, които да работят с децата, жертви на насилие (посочен в отговорите на около половината РДСП). Основно за подобряване на работата по координационния механизъм за взаимодействие в случаите на насилие над дете е необходимо съвместно обучение на всички задължително представени органи на национално и на местно ниво, по единна методология.

Според получените резултати, въвеждането на Механизъм за координация в случаите на насилие или риск от насилие над дете значително подобрява комуникацията и ефективността в работата. През разглеждания период в изпълнение на Координационния механизъм са проведени общо седем кризисни интервенции за психологическа подкрепа по повод: извършени блудствени действия с деца; внезапна смърт на дете, настанено в ЦНСТ; извършения бомбен атентат в гр.Бургас; битов инцидент със смърт на дете и др. Във връзка с възникващата нужда от провеждане на кризисна психологична интервенция при кризисни ситуаци, е необходимо периодично да се актуализира списъка с външни специалисти за Екипа за кризисна интервенция.