Доклад за мониторинг по прилагане на закона за защита от домашно насилие

2. 
   Провеждано ли е обучение/среща на адвокатите от АК – Силистра по приложението на Закона за защита от домашно насилие
   

3. 
   АК има ли информация за организации/институции, работещи по програмите предвидени в чл. 5, ал. 1, т. 5 и 6? Ако да – предоставени ли са тези програми в колегията?
   

4. 
   Какви промени в законодателството срещу домашното насилие бихте препоръчали?
   

5. 
   Необходимо ли е провеждане на обучения и/или срещи по темата домашно насилие с адвокати от Адвокатска колегия – Силистра? Ако да – по кои теми и под каква форма /напр. работни срещи при необходимост; периодични обучения по прилагане на ЗЗДН; обмяна на опит и др./?
   

Всички анкетирани адвокати са били довереници по дела по Закона за защита от домашно насилие. По делата по които са били процесуални педставители няма отказ от страна на съда за издаване на Заповед за защита.

С молбата до съда анкетираните насочват доверителите си да искат мерките за защита по чл.5, ал.1, т.5 и т.6 от ЗЗДН - задължаване на извършителя да посещава специализирани програми и насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване. Единия от анкетираните сочи, че винаги с молбата до съда иска постановяване на тези мерки, но съдът не ги уважава (Дуловски РС). Друг от адвокатите споделя, че само в един от случаите неговия довереник е отказал такова искане.

Анкетираните адвокати имат информация за Женско сдружение «Екатерина Каравелова», което на територията на регион Силистра работи по програми предвидени в чл. 5, ал. 1, т. 5 и 6. Не всички анкетирани са запознати с програмите, тъй като не са им предоставени.

При подпомагането на жертви на домашно насилие практиката, която споделят анкетираните, относно ползването на данни/доказателства от други органи, институции и организации е различна:

– един от адвокатите споделя, че не ползва такива;

- един ползва данни от регистри на Министерството на вътрешните работи, считайки че правоохранителните органи, които първи се отзовават на мястото на даден инцидент и си изграждат непосредствени впечатления от случилото се, са източник на информация с висока степен на достоверност;

- един ползва данни от полиция, прокуратура, съд (за подавани жалби), считайки че информацията е полезна, с оглед профила на извършителя (напр. системност в поведението му).

На въпроса дали изискват Свидетелство за съдимост за лицето, от което се търси защита, анкетираните също нямат едина практика. Двама от тях дават отрицателен отговор, а единия споделя, че изисква такова свидетелство, с оглед определяне степента на мерките за защита.

Относно познаването на международните актове и това, че грижа на държавата е да защитава правата на пострадалите, съгласно международното право, анкетираните дават положителен отговор. Не е такъв отговора на въпроса дали познават практиката на международните съдилища по дела за домашно насилие.

- Според втори от анкетираните законодателството е достатъчно добро, но липсва сериозност при спазването му от страна на полицията. Адвоката споделя, че е практика полицаите да принуждават и жертвите да подписват протоколи за предупреждение по ЗМВР, които после се ползват от извършителите в съдебна зала като «доказателства».

1. 
   Съществуват ли разписани правила за действия на лекарите в болничното заведение при случаи на домашно насилие?
   

2. 
   Съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/, по искане на пострадалото лице всеки лекар е длъжен да издаде документ, в който писмено да удостовери констатираните от него увреждания или следи от насилие. Информирни ли са лекарите в болничното заведение за това тяхно задължение по закон?
   

3. 
   Чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗЗДН изрично допуска като доказателство документа по т. 1 от настоящата анкета, т.е. не е необходимо пострадалото лице да предостави съдебно-медицинско освидетелстване от лекар – специалист. Имат ли информация лекарите в болничното заведение за това право на пострадалите от домашно насилие?
   

4. 
   При отказ за издаване на документ по точка 1 от анкетата предвижда ли се санкция за лекаря, направил отказ? Ако да – в какъв размер?
   

5. 
   Имате ли информация за представяни услуги на територията на регион Силистра, насочени към подкрепа на жертви на домашно насилие /т.нар. програми за възстановяване в изпълнение на чл. 5, ал. 1, т. 6 от ЗЗДН/? Ако да – има ли практика за насочване на пострадали към тези програми от лекарите в болничното заведение?
   

6. 
   Необходимо ли е провеждане на обучения и/или срещи по темата домашно насилие с медицинския екип на територията на болничното заведение? Ако да – по кои теми и под каква форма /напр. работни срещи при необходимост; периодични обучения по прилагане на ЗЗДН; обмяна на опит и др./?
   

Има ангажираност от страна на ръководството на МБАЛ Силистра за прилагане на ЗЗДН и подкрепа на жертви на домашно насилие. Установено е сътрудничество между здравното заведение, заинтересованите институции и организации.

Включване на специалисти от здравното заведение в работата на ЕРСПДН и провеждане на работни срещи за обмяна на опит с медицинските екипи

1. 
   Води ли се в Център за консултиране и превенция от домашно насилие регистър на лицата включени в програми, както следва:
   

2. 
   Брой регистрирани за изследвания период:
   

3. 
   Брой изготвени молби до съда за пострадалите лица, вписани в регистъра по т. 1 – 14 бр.
   

4. 
   Брой издадени съдебни актове по т. 3 от настоящата анкета, от които:
   

5. 
   Брой лица потърсили услугите на центъра, след насочване от:
   

6. 
   При подпомагането на жертви на домашно насилие сътрудничите ли си с други организации и институции? Ако да – кои са те? – Районни управления «Полиция», Районна прокуратура, Районен съд и др. при необходимост.
   

7. 
   Как получавате информация за наложените мерки по чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН /включване на извършители в специализирани програми/? Ако да – в какъв срок?
   

8. 
   Необходимо ли е провеждане на обучения и/или срещи по темата домашно насилие със специалистите, работещи в Център за консултиране и превенция на домашно насилие? Ако да – по кои теми и под каква форма /напр. работни срещи при необходимост; периодични обучения по прилагане на ЗЗДН; обмяна на опит и др./?
   

9. 
   Съществува ли необходимост от провеждането на супервизии за екипа, пряко работещ с жертви на домашно насилие. Ако да – през какъв период от време?
   

10. 
    Молим да споделите срещаните трудности при подпомагане на жертви на домашно насилие и да направите препоръка за тяхното преодоляване /напр. законодателни промени, координирано сътрудничество с институции/организации по конкретни случаи и т.н./.
    

През 2016г. Н.Т. пое отговорност за себе си и напусна окончателно територията на региона. Поддържа контакт с екипа на ЦКПДН и споделя за спокойствие и уравновесеност, каквито не е имала никога по време на съпружеския си живот.

Този случай е характерен с дългия процес на осъзнаване на клиентите. Двамата съпрузи в общото си ежедневие се бореха за налагане на характери, вменяване на вина, внушаване на малоценност и стремеж за моделиране на удобно поведение у другия. От страна и на двамата партньори липсваше разбиране, желание за компромиси и уважение към партньора. Това съответно водеше до физическо насилие от страна на по – силния физически партньор.

Извод: Необходими са съвмесни срещи и обучения на специалистите от помагащите професии, относно характеристиките на жертвите и извършителите на домашно насилие, разбиране за бавния процес на промяна на нагласите при тези групи клиенти и причините за честите случаи на връщане на пострадалите в средата на насилие.

ОБЩИ ИЗВОДИ:
Всички интервюирани институции/организации отчитат необходимостта от провеждане на работни срещи и обучения при необходимост.

Рисковите професии, пряко работещи с жертви /ДСП, НПО/ заявяват необходимост от провеждането на супервизии за служителите си.

1. 
   ЦКПДН да изпраща ежегодно информация за лицата, включени в програми за възстановяване на ДСП и при необходимост – когато жертвите са лица с увреждане, под запрещение, или под 14 г. възраст.
   

2. 
   Районните съдилища служебно да изпращат в ДСП информация в случаите на наложени мерки по чл. 5, ал. 1, т. 4 и 6 от ЗЗДН (временно определяне местоживеене на детето при пострадалия родител и насочване на пострадали лица към програми за възстановяване).
   

3. 
   Дирекциите «Социално подпомагане» могат да постигнат навременно и адекватно подпомагане на лица, жертви на домашно насилие, използвайки правомощията си по чл. 8, т. 4 от ЗЗДН, в случаите когато пострадалите са лица до 14 години, лица поставени под запрещение или лица с увреждане.
   

4. 
   ДСП на територията на регион Силистра следва да прилагат чл. 9. от ППЗЗДН, който вменява задължението за тях да проследяват изпълнението на заповедта за защита, когато с нея са наложени мерки по чл. 5, ал. 1, т. 4 и 6 от закона, а именно:
   

• 
  да поддържа информация за лицата, на които са наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 4 и 6 от закона (създаване на специален регистър);
  
• 
  да извършва периодични проверки за изпълнението на наложените мерки и на всеки сигнал за неизпълнение на мерките (т.е. в ДСП е необходимо да постъпва информация за наложените мерки);
  
• 
  да уведомява настойниците и попечителите в случаите, когато в програмите са включени непълнолетни, поставени под запрещение или лица с увреждания;
  
• 
  да изисква периодична информация от юридическото лице, което изпълнява програма за възстановяване на пострадалите лица.
  

5. 
   Да се провеждат информационно разяснителни кампании сред ученици на възраст 14 – 18 г. /няма образувани дела по молба на непълнолетни, което предполага неинформираност/.
   

6. 
   Провеждане на регулярни срещи с представители от различни институции и НПО за решаване, наблюдение и намаляване на риска от повторен акт на насилие по конкретни случаи за успешното прилагане на чл. 4, ал. 1 и 2 ППЗЗДН.
   

7. 
   Организиране на периодични супервизии за експертите от различни институции и НПО.
   

8. 
   Съдаване на устойчива практика за организиране на работни срещи и семинарии при необходимост с експерти, с цел повишаване на чувствителността, запознаване с добри национални и международни практики и последни тенденции в законодателството на национално, регионално и междунароно ниво.
   

2017. 
      г.