Доклад за наблюдение изпълнението на Регионалния план за развитие в Югоизточен район
Приоритет 4: „Подобряване на жизнената среда„
Изтегляне 454.4 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Специфична цел 4.1 „Подобряване на екологичния статус на района”
- Специфична цел 4.2 „Повишаване на качеството, обхвата и достъпността на социални
- ИНДИКАТОР 3
- 4. Действията, предприети от регионалния съвет за развитие с цел осигуряване на ефективност и ефикасност при изпълнение на регионалния план за развитие
- 5. Заключения и предложения за подобряване резултатите от наблюдението
Приоритет 4: „Подобряване на жизнената среда„ Качеството на живот на населението е пряко свързано със състоянието на околната среда. Природните ресурси са в основата на икономиката на Югоизточния район, който разполага с уникални природни дадености за развитие на туризма, земеделието и горското стопанство. Те могат да осигурят дългосрочно подобряване на качеството на живота, само ако се използват по устойчив начин, гарантиращ тяхното запазване и добро състояние в бъдеще. За изпълнение на приоритета са начертани следните специфични цели: Специфична цел 4.1 „Подобряване на екологичния статус на района” С включването на област Стара Загора към Югоизточния район настъпи промяна в екологичния статус. Констатират се локални замърсявания на околната среда, а в района на енергийния комплекс „Марица Изток” се отчита наличието на нарушени терени и замърсяване на въздуха. Преодоляването на слабостите изисква активни действия в посока ефективна система за управление на отпадъците, рекултивация на замърсени терени, обновяване на градската среда и осъществяване на мерки за енергийна ефективност и използване на ВЕИ. Специфичната цел включва следните мерки от стратегическа цел 2 на приетия Регионален план за развитие:
Финансова подкрепа по таза специфична цел е осигурена по линия на ОП “Околна среда” чрез приоритет 2 “Подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране на отпадъци, а по отношение подобряване на инфраструктурата е осигурена чрез ОП “Регионално развитие” в рамките на Приоритетна ос 1 “Устойчиво и интегрирано градско развитие” съгласно дефинирания териториален обхват чрез операция 1.4 „Подобряване на физическата среда и превенция на риска” и Приоритетна ос 2 „Регионална и местна достъпност”, операция 2.3 „Достъп до устойчиви и ефективни енергийни ресурси” и по Приоритетна ос 4 „Местно развитие и сътрудничество”, операция 4.1 „Дребномащабни местни инвестиции”. Съгласно предоставената информация от Управляващия орган на ОП”Регионално развитие ” е видно, че са одобрени 3 проекта по операция 1.4 “Подобряване на физическата среда и превенция на риска” в общините Бургас, Созопол и Нова Загора на обща стойност 8 421 401.76 лева. Финансовият ресурс за тази операция е на стойност 238 589 939 евро, от които 202 801 448 евро са европейско финансиране. Общата сума представлява 28,44% от цялата приоритетна ос 1. Бенефициенти по операция 1.4 са общини, сдружения на общини, неправителствени организации в сътрудничество с общини, МВР/ Национална служба „Пожарна безопасност и защита на населението”. Част от дейностите, които могат да се съфинансират са: рехабилитация, изграждане, възстановяване и създаване на зони за обществен отдих; подобряване на градската среда; изграждане/ реконструкция/ рехабилитация на пешеходни алеи и тротоари, подновяване и подобряване на достъпа на хора с увреждания, рехабилитация и реконструкция на улични мрежи; подобряване на достъпа за хора с увреждания до административни общински сгради; интегрирани планове за градско възстановяване и развитие и други. Дейностите по операция 4.1 „Дребномащабни местни инвестиции” от ОП” Регионално развитие” са описани по-горе. Също така е предвидена субсидия и по Програмата за развитие на селските райони от 2009 г. Тя подкрепя изпълнението на конкретната специфична цел чрез ос 3 “Качеството на живот в селските райони и разнообразяване на селската икономика” мярка “Обновяване и развитие на селата” и по-точно мярка 322, по която са одобрени 17 проекта на стойност 30 463 288 лева. Специфична цел 4.2 „Повишаване на качеството, обхвата и достъпността на социални, културни и образователни услуги” Интервенциите в рамките на специфичната цел са разположени в три плоскости: обновяване на материално-техническата база и модернизация на оборудването на социални, образователни и културни институции; повишаване на професионалната квалификация и адаптивността на заетите лица и подобряване на достъпа и интегрирането на групи в неравностойно положение. Възможна е финансова подкрепа по линия на ОП “Регионално развитие” чрез приоритетна ос 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие”, операция 1.1 „Социална инфраструктура” . Специфичната цел на операцията е да се осигури подходяща и рентабилна образователна, здравна, социална и културна инфраструктура, съобразена с бъдещите нужди на населението в градските центрове и прилежащите им територии. Има одобрени 10 проекта на обща стойност 45 377 779.42 лева. Финансовият ресурс за тази операция е на стойност 280 223 083 евро, от които 238 189 621 евро са европейско финансиране. Общата сума представлява 33,40% от цялата приоритетна ос 1. Друга възможност за финансиране има приоритетна ос 4 „Местно развитие и сътрудничество”, операция 4.1 „Дребномащабни местни инвестиции”. По оста са одобрени 3 проекта на обща стойност 2 921 294.47 лева. Специфичната цел на операцията е да се подпомогне местното развитие чрез реализацията на важни и полезни дребномащабни местни инвестиционни решения. Финансовият ресурс за тази операция е на стойност 83 266 288 евро, от които 70 776 345 евро са европейско финансиране. Общата сума представлява 92,86% от цялата приоритетна ос 4. ОП “Развитие на човешки ресурси” подкрепя усилията основно чрез: Приоритетно направление 2 “Повишаване на производителността и адаптивността на заетите лица”; Област на интервенция - “Подобряване на адаптивността на заетите лица” и Област на интервенция – “Подобряване на условията на труд на работното място”. Приоритетно направление 3: “Подобряване на качеството на образованието и обучението в съответствие с потребностите на пазара на труда за изграждане на икономика, основана на знанието”; Приоритетно направление 3 „Подобряване на достъпа до образование”. За изпълнение на целите на плана са заложени следните финансовите средства, кои то обхващат четири основни направления: национално публично финансиране (републикански, общински бюджети), както и финансови ресурси от други източници – публични фондове, предприятия, фондации, асоциации, сдружения и др.; европейски средства (от фондове на ЕС); международни финансови институции и частно финансиране (частни фирми, банки, застрахователни компании и др.). При анализа на необходимите средства по приоритети са взети предвид ограниченията при финансирането на оперативните програми, отразяващи от една страна прилагането принципа на допълняемост, а от друга - произтичащи от законодателството за предоставяне на държавни помощи. Направеният анализ по-горе показва изпълнението и изразховането на финансови средства по оперативните програми и планове, защото не разполагаме с информация за оснаналите източници на финансови средства. За Югоизточен район за периода 2007 – 20013 г. са разчетени средства в размер на 1 107 256 445.3 евро, в т.ч: 187,1 млн. евро са национално съфинансиране, 325,2 млн. евро от Кохезионен фонд , 145,7 млн. евро от Европейския социален фонд и 449,3 мл. евро от Европейския фонд за регионално развитие; С най – висок относителен дял от средствата за реализация на Регионалния план за развитие на Югоизточен район за периода 2007 – 2013 г. е тази на ОП „Транспорт” с 25,73 % , ОП” Околна среда” – 23,29 % , ОП „ Регионално развитие” – 20,54 % и др. За 2009 г. общо предвидените средства са на стойност 126 366 455.9 евро. Не може да се направи конкретен амнализ на изразходваните средства по всички Оперативни програми и планове, както и процентното им съотношение поради липса на информация по всички програми. По отношение индикаторите за наблюдение на РПР е важно да се отбележи следното: към основните индикатори за наблюдение на РПР следва да се отчетат и мерките , които 33-те общини в района прилагат за териториално сътрудничество. Видно от ос 4 „Местно развитие и сътрудничество” по Приоритет 3 „Подобряване на икономическата среда”, Спецефична цел 3.3 „ Създаване на трансгранични междурегионални и транснационални партньорства”от РПР само три общини / една от Област Бургас, две от Област Стара Загора и един отпаднал проект на Област Сливен / са работили в тази насока през 2009 г., което представлява 9.1 % от всички общини и са усвоени 85% в размер на 785 978.16 лв. Другият индикатор, който служи за наблюдение на РПР е състоянието на Общинските планове за развитие /ОбПР/ и Областните стратегии за развитие /ОСР/ е описан по-горе в доклада. Съгласно предложената методика от ръководството на ГД „ СПРРАТУ” за разработване на настоящия годишен доклад се препоръчва към индикаторите от Актуализирания документ за изпълнението на РПР на ЮИР да се анализират и седемте индикатора с които се отчита , как района е повлиян от прилагането на трите конвенции от Рио. Разработката „Технически паспорти на 7 стратегически индикатора за интегриране на глобалните цели по околна среда в регионалното планиране” от ноември 2009г. не беше на вниманието на РСР в ЮИР през отчетния период и затова не би могло да се прави оценка на изпълнението РПР по тези индикатори. Както бе посочено при отчитане напредъка по изпълнението на РПР в ЮИР 2007-2013г. за първи път бе направен опит да бъде оценен и напредъкът по интеграцията на глобалните проблеми на околната среда в България, осъществявана при прилагане на регионалната политика и стратегическото планиране на регионалното и местно развитие, чрез разработената в рамките на Проект „Конвенциите от Рио”, система от 7 стратегически индикатора с представени технически паспорти и количествени показатели. Седемте стратегически индикатора се отнасят до определена териториална единица и характеризират дадено явление или процес, като промяната в стойностите им има ясно изразено отношение към трите конвенции на ООН: Конвенция на ООН за биологичното разнообразие, Рамковата Конвенция на ООН за изменението на климата, Конвенция на ООН за борба с опустиняването. Индикаторите са адресирани към под-национални териториални или административно-териториални единици в съответствие със Закона за регионално развитие (райони от ниво 2, области, общини) и служат за мониторинг на съществуващите проблеми и интегриране на Конвенциите от Рио в аналитичната част на разработваните, съгласно българската нормативна уредба стратегически документи. Посочените в системата статистически индикатори могат да покажат промяна в динамиката за кратък период от време, като значителна част от предложените индикатори могат да бъдат изчислени само с използване на аналитичните възможности на географските информационни системи от съществуващи пространствено определени данни за територията на страната. Разработените индикатори, там където е възможно, се основават на официална статистическа информация и се базират на данни от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) и счетоводната отчетност на отдел „Статистика на околната среда” на НСИ. Индикаторите, за които липсва такава информация, са дефинирани по начин, позволяващ да се използват данни от други достоверни официални източници (АЕФ, МИЕ и др.). Системата от тези индикатори по-скоро служи за мониторинг, а не характеризира / според автора на горната разработка / съществуващите проблеми и интегрирането на Конвенциите от Рио в аналитичната част на РПР на ЮИР. Ето защо по-долу ще направим кратък коментар на данните от статистиката по седемте индикатора, като посочим къде някои показатели са по-тревожни. Така например по ИНДИКАТОР 1 : Относителен дял на антропогенно натоварените територии ( инфраструктура, селища, промишлени обекти). Видно от последните статистически данни в Област Сливен относителния дял на сумата от антропогенните обекти 6.35% от общата територия е най-голям, следван от този на Област Стара загора, Област Ямбол и най-нисък 3.73% в Област Бургас. Спрямо ИНДИКАТОР 2 „Съотношение между горските, земеделските и урбанизираните тиритории”, този индикатор е определен като ключов и класирането е следното: с най-голям относителен дял на сумата гори в кв.км е Област Сливен 72.65% спрямо общата площ, следвана от Област Бургас с 50.71%, Област Стара Загора е с 30.08% и с най-малко гори е Област Ямбол с относителен дял 22.21%. По големина на относителния дял на сумата от земеделски земи спрямо общата площ на първо място е Област Ямбол с 69.12%, следвана от Област Сливен с 66.53%, Област Бургас с 47.00% и с най- малко земеделски земи е Област Стара Загора с 42.63%. При ИНДИКАТОР 3 „Емисии на парниковите газове ( приравнени към СО2 еквивалент) на жител от населението състоянието е следното: с най-голямо съдържание на въглероден диоксид в атмосферата е Област Стара Загора- 17 187 817.7 следвана от Област Бургас с 944 640.9, като за първата област Община Раднево и Община Гълъбово държат първенството, а за втората област водеща е Община Бургас. Подобна е картината и за съдържанието на серни оксиди, азотни оксиди, метан и въглероден оксид. За ИНДИКАТОР 4 „Разходи за дълготрайни материални активи с екологично предназначение” следва да се отбележи , че тук първенството общо по всички отраслови сектори не само тези с екологично предназначение се пада на Област Стара Загора с 2 023 432 хил.лв. следвана от Област Бургас с 1 848 133 хил.лв. , а на последно място е Област Ямбол с 216 738 хил.лв. Колкото до ИНДИКАТОР 5 „Разходи за дълготрайни материални активи с екологично предназначение на човек от населението” при 1 164 817 000 лв. за страната, то за ЮИР са отделени 246 696 000лв., което от своя страна представлява 21.2% от този за страната. При ИНДИКАТОР 6 „Дял от територията на териториалната единица с висок риск от ерозия” картината е следната: с много силна податливост на ерозиране според големината на площите в кв.км. е Област Сливен с площ от 370.341 кв.км, следвана от Област Бургас с площ 59.497кв.км и то в Общините Сливен и Община Сунгурларе. За ИНДИКАТОР 7 „Степен на постигане на националните цели за използване на възобновяеми енергийни източници и енергийнна ефективност” следва да се направи коментар в следващ доклад, когато тези нови източници на енергия ще са вече изградени на територията на ЮИР, тъй като в момента повечето от тях са в строеж и не разполагаме с актуални данни за този индикатор. От направения до тук анализ на изпълнените задачи към декември 2009 г. на РПР в ЮИР следва заключението, че постигнатото до момента е под 30 % реализация на заложените стратегически цели, приоритети и специфични цели. Практиката до момента налага необходимост от интегриране и координация между всички институции и заинтересовани страни, както в процесите на събиране, обработване, представяне на актуална и достоверна информация по установени общи индикатори и отчитане на изпълнението им особено след приемането на проекта на актуализирания документ за изпълнението на РПР на ЮИР 2009-2013г., така и в цялостната работа за изпълнение разпоредбите на Закона за регионалното развитие и Правилника за приложението му. 4. Действията, предприети от регионалния съвет за развитие с цел осигуряване на ефективност и ефикасност при изпълнение на регионалния план за развитие Съгласно Закона за регионалното развитие / ЗРР/, чл.18, ал.1 и чл.43 от Правилника за приложение на ЗРР Регионалният съвет за развитие / РСР / е орган за провеждане на държавната политика за регионално развитие в съответния район. С оглед изпълнението на нормативната уредба, а именно чл.19, ал.1, т.3 от ЗРР и чл.84, ал.1от Правилника за приложение на ЗРР, Регионалният съвет обсъжда и одобрява докладите за наблюдение на изпълнение на Регионалния план за развитие. Такъв Годишен доклад се прави за първи път и наблюдава изпълнението на плана през 2009 година. Планът е ориентиран основно към дейности в сферата на компетенция на местните и регионални власти, както и ключови партньори на регионално равнище. Ето защо е необходимо изграждането на ефективни партньорства в процеса на планиране и изпълнение в периода 2009 – 2013г. Това дава възможност да се реализира по-голяма икономическа целесъобразност и укрепване потенциала за разкриване на нови пътища към привличането на средства. Партньорството ще допринесе за доизграждане на връзки между различните местни субекти с влияние върху регионалното развитие в рамка за осигуряване на устойчиво и балансирано регионално развитие. По отношение ролята на Регионалния съвет за развитие, е необходимо набелязването на по-конкретни мерки за наблюдения и контрол, както и засилване дейността на Регионалния съвет за развитие за оценка ефективността и изпълнението на РПР. По отношение дейността на РСР в ЮИР е важно да се отбележи следното: през изминалата 2009 година са проведени по две заседания на Регионалния съвет за развитие на Югоизточен район и Регионалния координационен комитет - през м.март под председателствуването на областния управител на област Бургас и през м.октомври под председателствуването на областния управител на област Сливен, съгласно ротациония принцип предвиден от ЗРР, а именно чл.18, ал.3. Съгласно действащата нормативна уредба, а именно чл. 52, ал.1 от Правилника за приложение на ЗРР, Регионалният съвет за развитие заседава не по-малко от четири пъти годишно и поне два пъти в рамките на срока на ротация на председателите на регионалния съвет. На проведеното заседание на 26.03.2009 г. са участвали общо 26 от членовете и упълномощени техни представители. Разгледани са въпросите свързани с изпълние функциите на съвета уредени от чл. 54 на Правилника на ЗРР , а именно: обсъждане и приемане на годишната индикативна програма за дейността на РСР през 2009 г. с конкретизирани бюджетни средства за двете шестмесечия; учредяване на Регионалния координационен комитет и съобщаване състава на РКК, съгласно Чл.58, ал.2 от Правилника за приложение на ЗРР и вземане на решение за осигуряване публичност на приетите решения на второто заседание на РСР, съгласно Чл.55, ал.1 от ППЗРР. На второто заседание на РСР проведено на 13.10.2009 година са участвали 29 от членовете на съвета и упълномощени техни представители. Разгледани са следните въпроси: определяне на представители на РСР в КН на Националната стратегическа референтна рамка и на Оперативните програми, съфинансирани от фондовете на ЕС; Приемане индикативен бюджет от Годишната индикативна програма /ГИП/ за дейността на РСР за второто полугодие на 2009 г. (бюджет на Областна администрация Сливен). Кратко представяне на Стратегически дневен ред за дейността на РСР до 2013 г. и определяне на процедура за приемането му. Кратка презентация на Стратегия за организационно развитие на административните структури и звена, свързани с дейността на РСР до 2013 г. - определяне на процедура за приемане и представяне на проект на Актуализиран документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Югоизточен район за периода 2009-2013 г. Взето е и решение за осигуряване публичност на приетите решения от третото заседание на РСР, съгласно Чл. 55 (1) от ППЗРР. В заключение е важно да се отбележи, че е необходимо действията, предприети от Регионалния съвет за развитие с цел осигуряване на ефективност и ефикасност при изпълнението на Регионалния план за развитие да се засилят. Това е възможно при спазване принципите на партньорство, публичност и прозрачност на процеса.
С разработената в Актуализиран документ за изпълнение на РПР на ЮИР 2009-2013г. система от индикатори за наблюдение и оценка на изпълнението на плана за остатъка от периода е постигнат значителен напредък в сравнение с предложената в приетия през 2005г. Новата система отговаря на изискванията за такъв вид стратегически документ и дава възможност за по-прецизно отчитане на постигнатите резултати, още повече, че по обективни причини през първите три години на настоящия програмен период, тази система не работеше ефективно. Предложеният списък от индикатори за наблюдение и оценка на въздействието е обвързан с целите и приоритетите на плана. Дадените на ниво приоритет общи и специфични индикатори позволяват по-добра възможност за отчитане на достигнатия напредък на фона на специфичните особености на района. Необходимо е обаче, да бъде постигнато разбиране от всички заинтересовани от изпълнението на стратегическите и плановите документи страни, относно важността на информацията за отчитане на новата система от индикатори и нейното уеднаквяване. При събиране и обработване на данните за изготвяне на настоящия Годишен доклад, бе констатирано, че за някои от посочените индикатори, липсват налични данни, което не позволява да се отчете постигнатия напредък. Може да се направи също и извода, че индикаторите за наблюдение и оценка не съвпадат напълно с данните на заявените източници на информация: Националния статистически институт, административната статистика на Агенцията по заетостта, както и данни от други надеждни регионални и местни източници на информация. При събирането и обработването на данните за изготвянето на настоящия Годишен доклад, бе констатирано, че за някои от посочените индикатори, липсват налични данни, което не позволява да се отчете постигнатия напредък. По отношение ролята на Регионалния съвет за развитие, е необходимо набелязването на по-конкретни мерки за наблюдения и контрол, както и засилване на функциите на Регионалните съвети за развитие за оценка на тяхната ефективност. Въз основа на опита могат да бъдат предложени препоръки относно наблюдението и оценката за изпълнението на Регионалния план за остатъка от периода 2009-2013г., с оглед повишаване ефективността на работа на РСР и РКК в ЮИР като: справки от представителите на УО на Оперативните програми, финансирани от фондовете на ЕС да се изпращат на шестмесечие, да се прецизират и уеднаквят реквизитите на справката за изпълнение на съответната ОП; да се уеднакви срока за подаване на справките; да се прецизира координирането на ОП на регионално ниво; да се изисква от УО на ОП да изпращат информацията за заседания на КН до Секретариатите на РСР, като такова изискване бъде разписано и в Правилата за работа на всеки КН; да се предвиди достъп и връзка с ИСУН на териториалните звена в районите от ниво 2 изготвящи докладите за наблюдение за по-лесното набиране и изпращане на информация. Отдел „Стратегическо планиране и координация на регионалното развитие в Югоизточен регион”-Бургас, ГД”СПРРАТУ”, МРРБ, тел:056/ 894 156 и 894 159, e-mail: m.cherveniakova@abv.bg Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г Изтегляне 454.4 Kb. Сподели с приятели:
|