Доклад за наблюдение на Актуализирания документ за изпълнението на

Наблюдението на изпълнението на регионалните планове за развитие (РПР) в районите от ниво 2 е регламентирано от Закона за регионалното развитие (ЗРР) - Глава шеста и Правилника за прилагане на ЗРР (ППЗРР) - Глава четвърта, раздели І и ІІ и има за цел постигане на ефективност и ефикасност на стратегическото планиране, програмирането, управлението и ресурсното осигуряване на регионалното и местно развитие.

Предмет на наблюдение, съгласно чл. 77 от ППЗРР, е изпълнението на целите и приоритетите на документите за стратегическо планиране на регионалното и местното развитие по определени физически и финансови индикатори, организацията и прилаганите методи на изпълнение, мерките за осигуряване на информация и публичност относно резултатите от изпълнението на тези документи. Постигнатите резултатите осигуряват информация за изготвянето на междинната и последващата оценка на Националната стратегия за регионално развитие (НСРР) и на Регионалните планове за развитие. На основание чл. 86, ал. 1 от ППЗРР Годишните доклади за наблюдението на изпълнението на РПР се разработват за всяка календарна година от периода на действие на плана.

Целта на настоящия Годишен доклад за наблюдение на Актуализирания документ за изпълнението на РПР СИР 2011-2013 през 2011 година е, на основата на данни по прилаганата система от индикатори, да даде информация за постигнатото изпълнение на заложените в плана цели и приоритети за развитие на Североизточен район през 2011 г. Съгласно чл. 86, ал. 2 от ППЗРР, докладът е разработен от Отдел „Стратегическо планиране и координация на регионалното развитие в Североизточен район – Варна” към Главна дирекция „Стратегическо планиране на регионалното развитие и административно-териториално устройство” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Съдържанието на доклада е регламентирано от чл. 87 на ППЗРР.

Орган за наблюдение на РПР СИР е Регионалният съвет за развитие в Североизточен район (РСР СИР). На основание чл. 86, ал. 3 от ППЗРР, срокът за разработване и внасяне на Годишния доклад за обсъждане и одобряване от РСР СИР е 30 юни на всяка следваща година.

В Годишния доклад за наблюдение на Актуализирания документ за изпълнението на РПР СИР 2011-2013 през 2011 година са използвани данни от Националния статистически институт, ИСУН, УО на ОП, както и данни, предоставени от областните и общинските администрации, OПУ към АПИ, РИО към МОМН и РИОСВ към МОСВ в СИР, актуални към 30.04.2011 г.

1. 
   Актуален регионален анализ, отразяващ промените в социално–икономическото развитие на СИР
   

Броят на населението на района към 01.02.2011 г. е 993 549, или 13,12 % от населението на страната. Гъстотата на населението е 66,68 души/кв. км, което е над средното за страната, като най-висока е в област Варна. В град Варна е съсредоточено една трета от населението на района /334 870 д/ и само областните центрове имат население над 30 хил. души. Степента на урбанизация е 72,7 % при средна стойност за страната - 72,5%. Градовете в района са 29, но само 5 от тях са с население повече от 20 хил.д. Главните оси на урбанизация в района се развиват по направленията Търговище-Шумен-Варна и крайбрежната ос Шабла-Каварна-Балчик-Варна-Бургас.

Демографските данни сочат, че в резултат на естественото и механичното движение във всички области на района, с изключение на Варна и Каварна, населението намалява. Възрастовата структура може да се окачестви като добра на фона на преобладаващите данни за страната. По отношение на образователното равнище, районът е на второ място след Югозападния по брой на хората с висше образование и е един от водещите по отношение на мрежата от висши учебни заведения. В него функционират шест университета и два колежа.

В района има 21 броя слаби общини с малко население и без изявен град – център, които могат да бъдат отнесени към категорията на райони (общини) за целенасочена подкрепа.

По икономическа активност на населението на 15 и повече навършени години през 2010 г., Североизточният район се нарежда на второ място след Югозападния с 66.4%, като по този показател районът е малко под средната за страната стойност, но с най-лоши показатели за безработица – 14,6% при 10,3% за страната.

Създаденият от района БВП на глава от населението през 2009 година е 7313 лв., под средния за страната - 9007 лв., но трети след Югозападния и Югоизточния райони. Североизточният район заема водещо място в развитието на туризма сред районите в страната с дял от 29 % от общите приходи от туризъм за 2010 г. и 29,3 % от легловата база на страната. Съществуват значителни диспропорции в развитието на туризма на ниво области, като основно дейностите се развиват в област Добрич и в област Варна.

В националния брутен вътрешен продукт (БВП) за 2009 г. със сравнително нисък принос са 5-те района - СЗ район - 7,4%, СЦ район - 8,1%, СИ район - 10,6%, ЮИ район - 12,2%, ЮЦ район - 14,0%, ЮЗ район – 47,7%. Приносът на Югозападния район в националния БВП (48,3%) е почти изравнен с приноса на другите райони взети заедно. Движението на този показател по райони корелира с броя на населението в районите.

Коефициентът на заетост на лицата на 15 и повече навършени години през 2011 г. в районите от ниво 2 се движи в границите от 38,9% за Северозападния район до 52,6% за Югозападния район. Североизточният район е с коефициент на заетост 44,6 % при средната стойност за страната – 45,6%.

Коефициентът на безработица на лицата на 15 и повече навършени години през 2011 г. е най-висок за Североизточен район - 15,5%, а с най-нисък е Югозападен район – 7,3%, при среден показател за страната – 11,2%. По области разпределението е следното: с най-висок коефициент на безработица е област Шумен – 26,5%, а с най- нисък – област Варна -10,3%, а останалите две области са около средния за района показател – съответно Търговище – 12,6% и Добрич – 17,7%.

Североизточен район има добре изградена пътна мрежа – обслужва се от 84 км- участък от АМ и първокласна пътна мрежа, чиито относителен дял /21,3 %/ е по-висок от средния за страната /17,5 %/. В района действат четири гранични контролно-пропускателни пункта, два сухоземни с Румъния и два морски /пристанище Варна и Фериботен комплекс и пристанище Балчик/. Железопътният транспорт е представен от три главни жп линии и осигурява пътническата и товарна дейност в района. На територията на района функционира едно от големите международни морски пристанища на страната - Варна, в което има и фериботен комплекс. Пристанище Балчик е специализирано по отношение износа на зърно. Варненското летище е със значение за вътрешния и международен трафик.

Територията на района е относително запазена в екологично отношение. Проблем с дълга история са свлачищата в района на Варна и Балчик, ветровата ерозия и морската абразия.

Североизточният район по отношение на климатичните промени е с висока степен на уязвимост. Повишен е рискът от засушаване, ветрова ерозия, морска абразия и ново активизиране на свлачищната дейност. Със замърсени въздушни басейни се отличават общините Варна, Девня и Белослав. Заплаха за чистотата на въздуха има от страна на Варненско-Девненския производствен комплекс. По отношение състоянието на повърхностните води, най-замърсени са реките Камчия и Девненска. Морските води в участъка на територията на района са най-замърсени във Варненския залив и пред устието на Камчия. Районът е с нисък дял на защитените територии и защитените зони.

Според представената от Централното координационно звено информация, изпълнението на оперативните програми в Североизточен район с натрупване към 31.12.2011 г. по отношение на договорените средства е 653 111 708,21 лв., което е 6,37% от общо договорените за страната от началото на периода 15 684 187 339,81 лв., а изплатените средства с натрупване от началото на периода са 164 321 778,03 лв. или 5,58% от извършените плащания по всички оперативни програми.

С най-висок процент договорени и изплатени средства в СИР са ОПРР и ОПОС. С най-нисък процент договорени средства са ОПТП и ОПРЧР, а с най-нисък процент изплатени средства са ОПТП и ОПРКБИ.

• 
  Като цяло макроикономическият пакет е с влошени показатели както в национален, така и в регионален мащаб спрямо предходната година, като резултат от негативното въздействиe на продължаващата световна финансова и икономическа криза, изострянето на дълговата задлъжнялост на страните от еврозоната и повишената конкурентна среда в рамките на ЕС;
  
• 
  В регионален аспект трябва да се отбележи по-нататъшно задълбочаване на различията в благосъстоянието и развитието между центъра (крайбрежната зона, особено Варна) и периферията (селски, отдалечени ра­йони) и високо ниво на външна миграция, особено на млади хора, ограничена гъвкавост на пазара на труда за привличане на висококвалифицирани кадри и незадоволително развитие на високотехнологичните производства. За преодоляване на “периферността” и дисбаланса в жизнената среда между града и селото, са необходими инвестиции за интегрирано развитие и диверсификация на икономическите дейности в слаборазвитите части от територията на района;
  
• 
  Наложително е целево инвестиране в центровете с потенциал за висок растеж, за да се постигне ефективно и трайно подобряване на конкурентноспособността и заетостта на регионално ниво, като се фокусира върху разкриването и стимулирането на уникалните ресурси на района;
  

• 
  Неравенствата между районите и вътре в районите се увеличават. Това означава, че сътрудничеството за териториално сближаване и партньорството за развитие трябва да се пренесат като приоритет и за следващия планов период, но с променена насоченост;
  
• 
  Много силно са изразени констатираните отпреди неравенства вътре в районите (между областните центрове и общините). В настоящия период е силно ограничен напредъкът в преодоляването на вътрешнорегионалните неравенства. Тази констатация изисква проблемът да попадне във фокуса на целите на следващия РПР, с оглед да бъде търсено смекчаване на неравенствата;
  
• 
  Състоянието и развитието на районите е в пряка зависимост от състоянието и развитието на мрежата на големите и средно големите градове в страната и това дава основание на регионалната политика да се опира и да се обвързва по-категорично с насочването на териториално-урбанистичното развитие;
  
• 
  В областите Търговище и Шумен, както и в по-малките населени места, изостава изграждането на телекомуникационната мрежа, което възпрепятства въвеждането на иновации и модерни технологии. Констатира се ограничен достъп до Интернет и изоставане на развитието на информационното общество в селата и някои по-малки градски центрове;
  
• 
  Амортизирана водоснабдителна инфраструктура, недостатъчно изградена канализационна и пречиствателна мрежа, особено в малките населени места, която се нуждае от рехабилитация и обновяване, с оглед постигане на европейските стандарти на обслужване и опазване на околната среда. Необходимо е да бъде увеличен броя на пречиствателните станции и да се направи пълна модернизация на съществуващите. Ускоряване процеса на усъвършенстване на системата за събиране, транспортиране и управление на битовите отпадъци, като един от решаващите фактори за опазване на околната среда в района.
  
• 
  Неформалните райони със специфичните им характеристики, проблеми и потенциали – в случая Черноморският район, като външна граница на ЕС, са сериозно предизвикателство и ориентираните към тях международни проекти са шанс за интензивно регионално развитие. Развитието на Черноморския район се обвързва с няколко ключови документа, между които Директива 2000/60/ЕС, установяваща рамката за действията на Общността в областта на политиката за водите и Директива 2008/56/ЕС, поставяща основите на интегрираната морска политика, която цели обединяването на приоритетите в областта на транспорта, рибарството и аквакултурите, туризма, сигурността и безопасността, управлението на риска, опазването на околната среда, развитието на науката и иновациите. Разработването и приемането на Стратегия на ЕС за Черно море като комплексен общ документ, на базата на вече съществуващата добра координация и партньорство между държавите в Черноморския регион, ще допринесе за налагането на региона като геостратегически фактор не само в европейски, но и в глобален мащаб.
  

2. 
   Промени в политиките за развитие на европейско, национално, регионално и местно ниво.
   

Специфична цел на актуализирания документ е да предложи гъвкав системен подход към цялостния процес на разработване, изпълнение, наблюдение, оценка и актуализиране на стратегиите и плановете за регионално и местно развитие за следващия планов и програмен период в областта на регионалната политика.

Основната цел на проекта е насочена към изготвяне на детайлен социално-икономически анализ за нуждите на Оперативна програма за регионално развитие за периода 2014-2020 г., с оглед идентифициране на силни и слаби страни, възможности и заплахи пред развитието на българските райони, приоритетни области за въздействие за преодоляване на несъответствия в развитието, оползотворяване на съществуващите възможности за ускорено и устойчиво социално-икономическо развитие и териториално сближаване. Успоредно с това анализът служи за дефиниране на актуалните проблеми на българските региони и при разработване на проекта на Националната стратегия за регионално развитие 2012-2022 г.

Развитието на европейските региони до 2020 г. е изправено пред четири ключови предизвикателства - демографските промени, глобализацията, изменението на климата и енергийната зависимост. В зависимост от степента на възможното им въздействие върху развитието на регионите, се определя съответния “индекс на уязвимост” от 1 до 100, който е необходимо да се отчита при наблюдението и оценката на стратегическите и планови документи за настоящия период, както и за следващия програмен период. Най-уязвими са регионите с индекс 100, като българските региони се очертават с едни от най-високите степени на уязвимост. Пет от районите, вкл. и СИР, попадат в групата на силно уязвимите по посочените по-горе четири предизвикателства. Само Югозападният район попада в групата на силно уязвими региони по две от четирите предизвикателства – климатичните промени и енергийната зависимост. Прогнозираната уязвимост на българските райони от идентифицираните основни предизвикателства утвърждава необходимостта от целенасочена политика за превантивно предотвратяване на очакваните негативни последици.

Влиянието на всяко от четирите предизвикателства върху европейските региони е условно прогнозирано към 2020 г., чрез съответните индекси на уязвимостта. 1. Индекс за уязвимост от Глобализацията – отчита нивата на производителността, заетостта и нивото на образование; 2. Индекс за уязвимост от Демографските промени – отчита дела на възрастното население над 65 години, дела на работоспособното население, възрастовата структура на населението и намаляването на населението; 3. Индекс за уязвимост от Климатичните промени – отчита нивата на заплахи от наводнения, брегова ерозия, опустиняване и засушаване; 4. Индекс за уязвимост от Енергийната зависимост – отчита нивата на енергийно потребление в индустрията, транспорта, услугите и земеделието, зависимостта от доставките на енергийни източници, нивото на въглеродните емисии.

По предизвикателството на демографските промени СИР е с индекс на уязвимост 52, който го нарежда на второ място заедно с ЮИР също с 52, а с най-нисък индекс на уязвимост е ЮЗР – 35. След тях с по-висок индекс се нареждат СЦР - 70 и ЮЦР - 58, а Северозападният район е единственият регион в ЕС, който е с максималния индекс на уязвимост - 100. Регионите с намаляващо население и намаляваща работна ръка имат и намалени възможности за икономически растеж. Според прогнозите тези региони ще бъдат изправени пред трудности, свързани с финансирането на основни публични услуги като здравеопазване и социални грижи, жилищна и транспортна инфраструктура, както и инфраструктура на информационни и комуникационни технологии, което може да доведе до нарастване на социалната поляризация и бедността.

По предизвикателството на глобализацията българските райони също са сред най-уязвимите в Европа, СИР е на четвърто място с индекс 86, след СЗР и СЦР, които са с индекс между 86 и 83, като с най-нисък отново е ЮЗР – 39, а най-уязвими са ЮИЗ - с индекс 97 и ЮЦР - с индекс 100. Прогнозите за производителността на труда за 2020 г. поставят българските региони в групата с най-ниско ниво на индекса, спрямо прогнозата за средната стойност за ЕС 27. Регионите без капацитет за развитие на икономика, основана на знанието е много вероятно да бъдат най-силно засегнати от процесите на пренасочване производствата към конкурентни икономики. Само добре образованата работна сила осигурява гъвкавост и мобилност, необходими за преодоляване на негативните ефекти от глобализацията.

По предизвикателството на енергийната зависимост стойностите на индекса на уязвимост за българските райони се движат между 71 и 51: СИР е по-близо до ниските нива за района с индекс 56, като ЮЗР отново е с най-нисък индекс - 51. Най-висок е индекса на ЮИР - 71. От общо 267 региона в ЕС, българските 6 района попадат в групата на 49-те най-уязвими в енергийно отношение.

По предизвикателството на климатичните промени българските райони също са уязвими в значителна степен. Диапазонът на индекса за петте региона се движи между 72 и 63 и те са сред най-уязвимите в Европа, като най-висока степен на уязвимост се очаква за СИР /72/. Само ЮЗР е с по-ниска стойност на индекса – 46. Климатичните промени представляват значителна заплаха за селското и горското стопанство, производството на енергия и туристическото развитие и крият рискове от засушаване, пожари, брегова ерозия и наводнения.

Тази тревожна ситуация и прогноза за българските райони в общоевропейската картина на регионите налага да се търсят пътища за смекчаване на уязвимостта от посочените предизвикателства. Към тях “Териториалният дневен ред на Европа 2020” добавя предизвикателството или заплахата от загубване на биоразнообразието, на изчезващите видове, на ландшафтното и културното наследство.

В периода до 2020 г. регионите в ЕС имат да се справят със сериозните последици от финансовата и икономическата криза и да продължат да прилагат политиката на сближаване и намаляване на икономическите, социалните и териториалните неравенства, като се съобразяват с целите на Стратегията „Европа 2020”.