Доклад за наблюдение на Актуализирания документ за изпълнението на

В този раздел са използвани данни от Годишните доклади за състоянието на околната среда за 2011 г. на РИОСВ - Варна, РИОСВ - Шумен и РИОСВ - Бургас /контролираща Община Бяла, област Варна/, поради липсата на такива за 2012 г. към 30.04.2013 г.

Оценката на качеството на атмосферния въздух на контролираната от РИОСВ - Варна, територия е изготвена за основните показатели, определящи качеството на атмосферния въздух - прах, фини прахови частици (ФПЧ10 и ФПЧ2.5), серен диоксид, азотен диоксид, въглероден оксид, озон, бензен, олово, кадмий, никел, арсен и полициклични ароматни въглеводороди, определени от Закона за чистотата на атмосферния въздух.

Контролът на основните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в приземния въздушен слой се осъществява от пет стационарни пункта от НАСККАВ, в т.ч. 1 автоматична измервателна станция за мониторинг в горски системи и в два временни пункта с мобилна автоматична станция. Пунктовете за мониторинг (ПМ) на качеството на атмосферния въздух са разположени в четири населени места - гр. Варна, гр. Добрич, гр. Девня и с. Старо Оряхово (горски екосистеми), класифицирани като "горещи" екологични точки (с изключение на АИС - Старо Оряхово), тъй като в тях съществува потенциална възможност от влошаване здравето на населението, вследствие от замърсяването на атмосферния въздух. В прилежащата на РИОСВ – Варна територия са разработени и приети пет общински програми за подобряване качеството на въздуха, с включени моделни оценки на замърсяването за всяка община. За постигане необходимото качество на атмосферния въздух са предвидени редица мерки: увеличаване на потреблението на природен газ, повишаване на енергийната ефективност и саниране на общински сграден фонд, промяна в схемата за предоставяне на социални помощи за отопление, оптимизиране на транспортните схеми на общините, изграждане на нови паркинги, велоалеи, обновяване на автобусен парк, почистване и реконструкция на пътната и уличната мрежа, машинно и мокро миене на уличната мрежа, ограничаване използването на пясък през зимния сезон и др. Част от изпълнените мерки в програмите са: реализация на проекти за енергийна ефективност; основен ремонт на натоварени пътни артерии; извършена рехабилитация на част от второстепенната уличната мрежа и тротоарните настилки; благоустрояване на свободни пространства; системно почистване на пътната мрежа от наноси; и машинно и ръчно миене на улична мрежа.

През 2011 г. се извършва анализ за състоянието на атмосферния въздух по 7 показателя: фини прахови частици, озон, въглероден оксид, азотен диоксид, амоняк, серен диоксид и бензин. На контролираната от РИОСВ – Варна територия са регистрирани 965 обекта, които подлежат на задължителен контрол. След направена преоценка, източници на емисии на изпускани в атмосферния въздух вредни вещества са 8 дружества: “ТЕЦ Варна” АД, с. Езерово, “Девен” АД, гр. Девня, „Далкия Варна” ЕАД, гр. Варна, “Агрополихим” АД, гр. Девня, “Старт” ООД, гр. Добрич, “Солвей Соди” АД, гр. Девня, “Девня Цимент” АД, гр. Девня, и “Полимери” АД, гр. Девня.

През 2011 г. са извършени общо 787 проверки (включително извънредни) на източниците на емисии, състоянието и ефективността на пречиствателните съоръжения, брой и разположение на пробовземните точки, представени за утвърждаване месечни и/или годишни доклади от СНИ/СПИ, планове за управление на разтворителите (ПУР), постъпили жалби и сигнали на граждани за замърсяване на атмосферния въздух.

По показателя ФПЧ10 във всички пунктове за мониторинг са регистрирани превишения на утвърдената среднодневна норма (ПДКср.дн. 50 мкг/м3). В пункт „Батак" е превишена и средногодишната норма с 1,25 пъти ПДК, а в пункт „Добрич" с 1,47 пъти ПДК. В АИС "Батак" към 31.12.2011 г. са регистрирани 138 еднократни превишения на ПДК ср.дн. от 50 мкг/м3, в АИС „Изворите" 30 бр., в АИС „Ян Палах" 74 бр., а в АИС „Добрич" 145 бр.

Замърсяването на въздуха с ФПЧ₁₀ все още е проблем за качеството на атмосферния въздух през зимния сезон в градовете Варна, Белослав, Девня, Провадия и Добрич. Съществен принос за това има широкото използване на твърди горива за битовото отопление и транспорта.

Не са отчетени превишения на ПДК на серен диоксид, азотен диоксид, въглероден оксид и озон.

По отношение на промишлените инсталации - източници на емисии в атмосферата, се запазва тенденцията на работа с намалени мощности. Въвеждането на щадящи околната среда технологии и използването на природен газ за гориво на горивните инсталации в промишлените обекти съдействат за привеждането на източниците на емисии, които оказват въздействие върху КАВ, в нормите за допустими емисии и за спазването на нормите.

За контрола на показателите, характеризиращи КАВ на контролираната от РИОСВ – Шумен територия, работи автоматична измервателна станция (АИС) в гр. Шумен като част от националната система за мониторинг, която регистрира концентрациите на ФПЧ₁₀ (фини прахови частици), SO₂ (серен диоксид), NO₂/NO (азотен диоксид) и О₃ (озон). В изпълнение на утвърден график за 2011 г. са организирани измервания за определяне качеството на атмосферния въздух по контролираните параметри в гр. Търговище от мобилна автоматична станция (МАС) на Регионална лаборатория гр. Варна към ИАОС гр. София.

През 2011 г. на територията на Шумен от АИС са регистрирани 109 превишения на средноденонощната норма (СДН - 50 g/m³) по показател ФПЧ₁₀. Регистрираните средноденонощни наднормени концентрации определят превишаването на средногодишната норма (СГН) на ФПЧ₁₀ - 40 g/m³. За SO₂ не са отчетени превишения на СДН – 125 g/m³. Не са регистрирани превишения на средночасовите норми (СЧН) за показател серен диоксид, чиято регламентирана СЧН е 350 g/m³ и азотен диоксид с регламентирана СЧН – 200 mg/m3. По отношение на показателят О₃ също не е регистрирана концентрация, превишаваща прага за информиране на населението (средночасова стойност ) - 180g/m³. Отчетени са 15 превишения на максималната осемчасова стойност в рамките на денонощието.

Прахообразните и газообразните замърсители на атмосферния въздух в контролираните от РИОСВ – Шумен населени места са с по-високи пикови стойности през есенно–зимния (отоплителен) сезон, поради използване предимно на твърди горива в битовия сектор, както и поради завишаване на необходимото време за достигане на устойчив режим на работа от ДВГ, вследствие на понижените температури. Друга причина за регистрираните наднормени стойности на ФПЧ и замърсяването на атмосферния въздух в гр. Шумен и гр. Търговище са строително-ремонтни дейности на жилищни сгради и други обекти, запрашените улични платна, автомобилния транспорт и метеорологичните условия. През летния сезон се наблюдават устойчиво по-ниски стойности на замърсителите, с регистрирани единични завишени стойности, а предполагаемото им формиране се дължи на локални източници и ограниченото разсейване вследствие на климатичните и метеорологичните фактори.

Съпоставката на измерените от АИС Шумен концентрации на ФПЧ₁₀ през 2011 г. с предходната 2010 г. показва нарастване от 25 % на 30 % на броя на регистрираните превишаване средноденонощни концентрации на СДН - 50 g/m^3, като и през двете години същите са отчетени основно през зимния период. За SO₂ и NO₂ превишения на са отчетени.

През 2011 г. е извършена актуализация на „Програма за намаляване нивата на замърсителите и достигане на установените норми за нивата на ФПЧ10 в атмосферния въздух на Община Шумен” с период на действие 2009 г. – 2014 г., включваща план за действие с конкретни мерки и срокове за изпълнение. Актуализацията е във връзка с необходимостта от оценяване приноса на замърсителите от отделните сектори (енергетика, бит, промишленост, транспорт и др.) и оценка на база дисперсионно моделиране. Изпълнени са следните мерки: извършена рехабилитация (вкл. цялостно преасфалтиране) на част от уличната мрежа и тротоарните настилки; контрол върху товарните автомобили превозващи насипни товари (използване на покривала); благоустрояване на крайпътните и междублокови пространства и почистване на основните пътни артерии от прах (включително измиване) със специализирана техника.

РИОСВ-Шумен е осъществила проверки с инструментален контрол на 20 обекта с източници на емисии на вредни вещества изпускани в атмосферния въздух. Издадени са 7 бр. наказателни постановления с които са наложени текущи месечни санкции и 2 бр. заповеди за намаляване на текущи месечни санкции на два обекта в резултат на намаляване на замърсяването. Относно проведените през 2011 г. и 2010 г. контролни измервания на емисиите от промишлени точкови източници и получените резултати, е налице тенденция за увеличаване броя на издадените наказателни постановления за превишаване на нормите за допустими емисии (НДЕ). Регистрирано е превишение на НДЕ на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от инсталации на 11 фирми. Проведени са и са представени в РИОСВ Шумен докладите от собствени периодични измервания на две фирми.

Във връзка с прилагането на Наредба № 16 за ограничаване емисиите на ЛОС при съхранение, товарене или разтоварване и превоз на бензини през 2011 г. са проверени 21 обекта и са регистрирани 105 действащи бензиностанции и един терминал с инсталации, съхраняващи бензини на територията на РИОСВ Шумен, оборудвани в съответствие с техническите изисквания на наредбата.

Извършени са 67 проверки на обекти с хладилни и климатични инсталации относно нарушаващи озоновия слой вещества и някои флуорирани парникови газове. Операторите на инсталации и лицата ,извършващи сервизна дейност изготвят и представят в РИОСВ годишни доклади за състоянието на хладилните и климатични инсталации.

Положително въздействие върху показателите, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в контролирания от РИОСВ – Шумен регион, оказва продължаващата газификация на паровите централи и преустройството на инсталации с горивни процеси за работа с природен газ в промишлените предприятия. Увеличаването на газифицираните домакинства ще способства намаляването на емисиите от твърди горива, явяващи се един от основните замърсители на атмосферния въздух към настоящия момент.

По отношение на промишлените инсталации като източници на емисии в атмосферата, продължава тенденцията на работа с намалени мощности и при ограничени работни часове. Новоизградените инсталации, включително и пречиствателните съоръжения, работят с подобрена ефективност.

1.1.2. Качество на повърхностните и подземни води

Опазването на водните обекти от замърсяване се осъществява чрез превантивен, текущ и последващ контрол на източниците.

Североизточен район включва част от територията на два водосборни басейна - Черноморски басейн, който се управлява от Басейнова дирекция за Черноморски район с център Варна, и Дунавски басейн, управляван от Басейнова дирекция за Дунавски район с център Плевен.

По-големите повърхностни водни обекти на територията, контролирана от РИОСВ - Варна, са: Черно море, Варненско езеро, Белославско езеро, Шабленско езеро, Дуранкулашко езеро, р. Камчия, р. Девненска, р. Провадийска, р. Суха, р. Батова и р. Хърсовска. Обектите формиращи отпадни води, зауствани в повърхностни водни тела, попадащи в териториалния обхват на дейността на РИОСВ – Варна са 61 броя.

Повърхностните води на територията на Басейнова Дирекция за управление на водите за Черноморски район, които са в териториалния обхват и на РИОСВ - Варна, са: речен басейн Черноморски добруджански реки, речен басейн река Провадийска и речен басейн река Камчия. Мониторинг за състоянието на реки, езера и язовири, попадащи в териториалния обхват на БДЧР е извършен в 25 пункта по Заповед на Министъра на ОСВ № 715/ 02.08.2010 г.

За категориите естествени и силно модифицирани реки, естествени и силно модифицирани езера, скалата за оценка включва показателите: съдържание на разтворен кислород, БПК₅, амониев, нитритен и нитратен азот, общ азот, фосфати и общ фосфор.

Резултатите от пунктовете на наблюдение на водните тела са следните: Речен басейн Черноморски добруджански реки - при р. Изворска - над с. Долище, р. Батова – устие, Дуранкулашко блато и Шабленско езеро е констатирано подобрение на състоянието по показателите; при речния басейн на река Провадийска се наблюдава влошаване на състоянието на показателите в повечето от 14-те пунктове за наблюдение на водните тела; при речния басейн река Камчия в 3 от 6-те пункта е констатирано незначително влошаване на състоянието по показателя нитратен азот и по другите следени показатели.

Според данните от Годишния доклад за 2011 година на РИОСВ – Варна, на територията на Варненска и Добричка област са изградени 28 пречиствателни станции за отпадни води, 6 от които са с капацитет над 5 000 м³/ден. С изключение на градовете Варна, Добрич, Белослав, Девня и големите курортни комплекси, като съществен недостатък за цялостно обхващане на отпадните води и пречистването им в пречиствателни станции се явява ниската степен на изграденост на канализационните мрежи в населените места.

Пет от пречиствателните станции: ГПСОВ "Провадия", ПСОВ "Слънчев ден", ПСОВ "Св. св. Константин и Елена", ПСОВ "Евксиноград" и ПСОВ "Русалка", осигуряват само механично пречистване на отпадните води. ПСОВ Обзор – Бяла осигурява пречистване на отпадните води на гр. Бяла, област Варна. Пречистените отпадни води се заустват в р. Двойница на 2,5 км преди вливането й в Черно море. Реализиран е проект по реконструкция на вторичните утаители с цел подобряване работата на ПСОВ. През 2011 г. са установени отклонения от ИЕО по показател общ азот. Състоянието на черноморските крайбрежни води по показателя амониев азот, продължават да надвишават пределно допустимите концентрации във всички пунктове за наблюдение, което говори за продължаващо замърсяване от непречистени битови води. Поради тези проблеми, пречиствателните станции нямат техническа възможност да осигурят необходимото пречистване, което налага проектиране и изграждане на нови ПСОВ, а където е възможно, да се извърши разширение, реконструкция и модернизация на съществуващите.

Контролираният от РИОСВ-Шумен регион включва части от територии от два водосборни басейна - Черноморски басейн, с управление в гр. Варна и Дунавски басейн, с управление - гр. Плевен. Черноморският басейн обхваща всички повърхностни води, които се вливат в Черно море и подземните води, като в района на РИОСВ-Шумен попадат 2 бр. поречия – р. Камчия и р. Провадийска. В Дунавския басейн са обхванати всички повърхностни води, които се вливат в р. Дунав и подземните води, като в района на РИОСВ-Шумен са включени 3 бр. поречия – р. Русенски Лом, р. Янтра и Добруджански реки.

На територията на РИОСВ-Шумен се извършва мониторингова дейност на повърхностно течащите и подземните води, включени и в Националната автоматизирана система за екологичен мониторинг (НАСЕМ). Местоположението на пунктовете за наблюдение, вида и съответната проектна категория на водоприемниците в пунктовете са както следва: р. Камчия 18 пункта; р. Русенски Лом 3 пункта; р. Провадийска 6 пункта; р. Янтра 2 пунктa; Добруджански реки 1 пункт.

В Община Шумен замърсяването се определя най-вече от отпадъчните води на гр. Шумен. Основни водоприемници на отпадъчни води от производствени дейности и канализации са р. Поройна, р. Теке дере, р. Мадарска и имисионното състояние на тези водни обекти е показателно за замърсяването им с отпадъчни води. На територията на общината има пункт за мониторинг на р. Поройна, след гр. Шумен, при с. Р.Димитриево.

През територията на община Велики Преслав преминава р. Камчия и притоците, заустващи се в нея, към поречие р. Камчия. Водите на реката се характеризират с по-добро кислородно съдържание и изразено органично и биогенно натоварване. Поради малкото разстояние до устието, самопречистващата способност на водния обект не е достатъчно ефективна. Състоянието на реката зависи от качеството на заустваните отпадни води, от канализационните мрежи на гр. Търговище и гр. Велики Преслав. За гр. Велики Преслав е въведена в експлоатация ГПСОВ.

Най-голям източник на замърсяващи отпадни води в Община Нови пазар е канализационната мрежа от гр. Нови Пазар, за която няма изградена селищна ПСОВ. За следене имисионното състояние на водните обекти към територията на общината има пункт за мониторинг след гр. Нови пазар.

В Община Каспичан най-голям източник на замърсяващи отпадни води е гр. Каспичан, който няма пречиствателна станция. Резултатите от изпитване на водите показват, че няма значими отклонения от препоръчителните стойности.

В Община Търговище най-значимо натоварване се осъществява от канализационната система на гр. Търговище. През 2011 г. то е намалено чрез въведена в експлоатация нова ГПСОВ-Търговище.

Резултатите от водни проби на отпадни води показват превишение на показателите: неразтворени вещества, БПК5, ХПК, общ азот, общ фосфор, мазнини, нефтопродукти и активна реакция. Стопанските субекти, които с отпадните си води емитират приоритетно опасни вещества, са 14, в т.ч.канализационни мрежи и пречиствателни станции на населени места. Общият брой на стопанските субекти, от дейността на които се формират биоразградими промишлени отпадни води, е 20.

Данните от Годишния доклад за 2011 г. на РИОСВ – Шумен сочат, че проблемът с липсващи ГПСОВ на по-големите селища на територията на РИОСВ-Шумен – Нови Пазар, Каспичан, Смядово, Омуртаг си остава, както и необходимостта от модернизиране на част от емитерите на производствени отпадъчни води, които са с остарели пречиствателни съоръжения. Предстои за разрешаване и проблемът с аварийните и инцидентни замърсявания от Регионални депа за неопасни отпадъци и други, вследствие недобре изградени пречиствателни съоръжения и неефективно стопанисване, независещи от РИОСВ-Шумен.

Констатираните за 2011 г. от РИОСВ – Шумен основни проблеми в населените места до 2000 е.ж., които нямат изградени пречиствателни станции и канализационна система са: Животновъдните ферми като основни и големи замърсители на р. Теке дере /Стара река/; Замърсяване от винарски производители, предимно от органичен произход, като причините са комплексни и се дължат главно на недобра ефективност на пречиствателното съоръжение; Наднормено съдържание на сулфати в производствените отпадъчни води, олово и азот нитритен; При млекопреработвателните предприятия наднормено съдържание на замърсяващи вещества, характерни за вида производство. Отклоненията са по показатели: ХПК, БПК5, неразтворени вещества, общ фосфор, общ азот, нефтопродукти и мазнини; Недобра ефективност на съоръженията за механично и биологично пречистване на отпадъчни води.

Направени са и следните основни положителни констатации:

- Завишаване количеството на извършената контролна дейност, средно с над 100% повече за същия период от предходната 2010 г. и преизпълнение на заложеното в годишния План за дейността на РИОСВ Шумен по отношение опазване чистотата на водите;

- Подобряване качеството от контролната дейност и ефективността - намаляване на замърсяването на отпадните води изпускани от емитерите и зауствани във водни обекти;

- Изграждане на нови пречиствателни съоръжения за отпадни води от фирмите и ГПСОВ с канализационни мрежи за част от общините.

По отношение на подземните води на кватернерен водоносен хоризонт, резултатите от анализа доказват, че няма отклонения от стандартите за питейни води (СПВ) и ПС, по изследваните показатели, освен в следните ПВТ: Кватернерен водоносен хоризонт в терасата на р. Двойница и поречието на р. Батова; Води в кватернер в терасата на р. Провадийска; Води в кватернерно - алувиални отложения на р. Врана, р. Голяма Камчия, р. Камчия и Луда Камчия, р. Айтоска. Резултатите от анализа на горнокреден водоносен хоризонт доказват че няма отклонения от стандартите за питейни води (СПВ) и ПС, по изследваните показатели, за територията на БДУВЧР и РИОСВ-Шумен. За долна креда хотрив барем – апт също няма отклонения от стандартите за питейни води (СПВ) и ПС по изследваните показатели, освен в следните две ПВТ: Пукнатинни води в хотрив-барем-апт Каспичан и Долна креда валанж-хотрив – апт Шумен-Търговище, с превишения над ПС в концентрациите на нитрати.

По отношение проводимостта на речните легла във връзка с предотвратяване на наводнения и аварии на територията на РИОСВ - Шумен през 2011 г. са извършвани речни корекции на р. Камчия, р. Драгоевска, р. Врана, р. Сива и р. Черни Лом.

В Годишния доклад за 2011 г. на РИОСВ – Шумен при оценката за състоянието на повърхностните и подземните води на територията му, се подчертава наличие на изпълнение от страна на фирмите-производители на база предписания за извършване на реконструкция, модернизация и изграждане на нови пречиствателни съоръжения за отпадни води.

1.1.3. Качество на почвите

На територията на областите Варна и Добрич нарушени терени, подлежащи на рекултивация са 768,89 ха, представляващи кариери, рудници, хвостохранилища, насипища, депа за отпадъци и други. Възстановяването им се извършва съобразно разработени и съгласувани от МОСВ проекти за рекултивация на земи. На територията на инспекцията са регистрирани 40 находища за добив на подземни богатства, които подлежат на рекултивация след изземване на подземното богатство.

Общият брой пунктове за мониторинг на почвата за замърсяване с тежки метали и металоиди на контролираната от РИОСВ–Варна територия, е 31, разположени в областите Варна и Добрич. За оценяване въздействието на източниците на замърсяване върху почвите съгласно мониторинга на почвите по НАСМОС, е извършено пробонабиране от 31 пункта в област Добрич и Варна, взети са 186 проби, отчитащи въздействието на тежките метали. Резултатите показват, че по всички анализирани показатели - цинк, мед, олово, кадмий, хром, арсен, живак и рН, никел, кобалт, състоянието на почвите е в допустимите норми.

През 2011 г. са извършени 19 проверки на фирми по изпълнение на условията в издадените комплексни разрешителни по отношение опазване на почвите от замърсяване. Обозначени са пунктове за мониторинг на почви, от които са взети почвени проби за определяне базовото състояние на почвите, както и последващи анализи с цел проследяване евентуалните отклонения от пределнодопустимите норми за вредни вещества в почвите. Не са констатирани завишения на концентрациите и е налице тенденция за намаляване на концентрациите спрямо базовото състояние.

Общо нарушените терени от добивната промишленост на територията, контролирана от РИОСВ-Варна са 316,7 ха (3167 дка), от тях са рекултивирани 411 дка, т.е. около 13%.

Към момента няма данни за замърсяване на почвите с продукти за растителна защита (пестициди). Не са извършвани пробонабирания около складове с негодни пестициди. Не са констатирани замърсявания на почви. Осъществява се ежегоден мониторинг на складове с негодни пестициди както и на площадки с ББ кубове по писмо от ИАОС. Общата констатация е, че складовете с негодни и залежали пестициди и ББ кубовете са в сравнително добро състояние с малки изключения. Констатирани са нарушения: в херметичността на ББ кубовете - в гр. Суворово, и гр. Тервел; в хидроизолацията - в гр. Дългопол, липса на указателни табели и разрушена ограда на склад - в с. Неофит Рилски, общ. Ветрино, на склад - в с. Аврен, общ. Аврен; липса на заключващи устройства на склад - в с. Партизани, общ. Дългопол. Нередностите са отстранени съгласно дадените предписания на кметовете на съответните общини. На неизпълнилите предписанията са съставени АУАН по ЗООС.

За контрол по отношение замърсяване на почвите с устойчиви органични замърсители, включително нефтопродукти, през 2011 г. от 31 пункта са взети 31 почвени проби за анализ на полиароматни въглеводороди, полихлорирани бифенили, органохлорни пестициди. Резултатите от анализа показват, че органичните замърсители в почвите са под допустимия минимум. Не е извършван мониторинг на нефтопродукти.

Мониторинг на ерозионните процеси на почвите се извършва чрез математически модели за оценка и прогноза на ерозионните процеси от МЗХ и информацията от мониторинга се предоставя на ИАОС ежегодно.

Инцидентно засоляване на почвите е възможно в района на гр. Провадия, вследствие дейността на "Провадсол" АД и преноса на разсол по тръбопроводи до "Солвей соди" АД, преминаващи през земеделски земи. През 2011 г. в района на солницата вследствие на аварии са замърсени 32 кв. м почви, които са отнети и депонирани на предназначена за целта площадка.