Доклад за наблюдение на Актуализирания документ за изпълнението на

1. 
   За районите, в които нивата на един или няколко замърсители превишават установените норми, да бъдат изготвени и прилагани Програми за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух.
   

Предвидените мерки за постигане на необходимото качество на атмосферния въздух са насочени към основни сектори и източници на замърсяване с ФПЧ10, като ключови са мерките по отношение на:

Всички реализиращи се в Североизточен район програми за подобряване на КАВ и плановете за действие към тях, са актуализирани и приети от общинските съвети на съответните общини през 2011 г. и са заложени в плановете за действие на Програмите по околна среда, разработени съгласно чл.79 от ЗООС.

Информация относно реализацията на актуализираните Общински програми за подобряване качеството на въздуха е представена в аналитичната и стратегическата части на АДИ РПР СИР 2011-2013 г., в проекта на РПР СИР 2014-2020 г. и в Екологичната оценка на проекта на РПР СИР 2014-2020 г.

2. 
   Да се изготвят акваториални планове.
   

Политиката за регионално развитие се осъществява чрез комплексни интегрирани действия в различни сектори. По смисъла на чл. 14., ал. ал. 1 и 2 от ППЗРР, Регионалният план за развитие е документ за стратегическо планиране на устойчиво интегрирано регионално развитие на съответния район от ниво 2, като предмет на РПР не са конкретни планове, програми, проекти или инвестиционни предложения и в този смисъл към РСР СИР не е приложимо разработването на акваториални планове за Черноморските общини.

Предвид важността на бъдещото икономическо развитие, в т.ч. и на туризма в района, адаптирането към климатичните промени и прилагането на интегриран подход към управлението на бреговата зона, както и в съответствие с принципите на ИУКЗ, Черноморските общини в област Варна, с участието на всички заинтересовани страни, предлагат:

- да се предвиди в нормативните документи на национално ниво, регламентиращи устройственото планиране, схема за разработване на Акваториални устройствени планове, чрез които да се осъществява планирано използване на морето (sea-use-planning) по съгласуван начин; да се направи връзка между ТУП и управлението на акваторията на Черно море;

- да се включат в териториално-устройствените схеми на Румъния и България, схеми на надводните и подводни съоръжения за укрепване на бреговата ивица и за осъществяване на брегоукрепителни дейности, в т.ч. и чрез ТГС;

- проучване и успешно прилагане на добри практики в ЕС за поддръжка на малки и големи пристанищни съоръжения;

- участие в съвместни трансгранични и транснационални проекти в Черноморския регион и в ЕС.

Предложенията са на база резултатите от успешно реализирани на територията на СИР проекти, свързани с проектирането на инженерни съоръжения, внедряването на мониторингови системи и вземането на решения за защита на бреговете от наводнения, абразия и ерозия. Посочените теми бяха предмет на обсъждане и на проведения на 12.07.2012 г. в гр. Варна Публичен дебат на тема "Интегрирана морска политика - възможности за сътрудничество", организиран от ОА Варна, МРРБ и МТИТС, с участието на широк кръг заинтересовани от развитието на морската политика страни.

3. 
   Да се развива електропроизводството при използване на възобновяеми енергийни източници.
   

В крайбрежните територии на СИР има отлични възможности за развитието на ветроенергетиката, с потенциал за изграждане на над 2000 MW ветрови паркове. Районът е на първо място в страната по инсталирана мощност на база използване на ВЕИ. По данни от Първия национален доклад за напредъка на България в насърчаването и използването на енергията от възобновяеми източници (декември 2011 г.), около 400 мвт от инсталираните 488 MW мощности от вятърни електрически централи (ВтЕЦ) в България са инсталирани на територията на СИР, предимно в област Добрич, като за още 900 мвт има или са в процес на реализация нови проекти. Предварително договорените мощности за област Добрич са за 1600 мвт - най-много от цялата страна.

Ветроенергийни паркове се изграждат не само в крайбрежните общини, но и във вътрешността на района. Изградените ветроенергийни паркове в СИР са разположени в общините: Каварна – 280 MW, Шабла – 60 MW, Балчик – 24 MW, Добрич – 4 MW, Генерал Тошево -16,8 MW, Суворово-60 MW и няколко по-малки в Омуртаг – 0,75 MW, Търговище – 0,5 MW, Аксаково – 0,45 MW и др. В процес на изграждане са и нови 5 ветроенергийни парка в СИР с очаквана мощност 900 MW и има проекти за три вятърни парка в община Ген. Тошево с обща мощност 330 MW.

Интензивното развитие на ВЕИ на територията на СИР и тяхното присъединяване към системата налага и съответното развитие на електроенергийната мрежа с изграждане на нови трансформаторни подстанции и електропроводи /особено на територията на СИР/, предвидени в 10-годишния План за развитие на електроенергийната мрежа в страната. Всеки проект за ВЕИ изисква също и прецизиране и съгласуване с изискванията по НАТУРА 2000, в които попада голяма част от територията на СИР. Най-важното условие при реализирането на всички ветроенергийни проекти е изпълнението на ангажимента на страната ни за добиването на чиста енергия да се съчетае с изпълнението на поетите пред ЕС екоангажименти предвид формираната европейска екологична мрежа.

Друг вид ВЕИ, с възможности за ефективно производство на електричество в СИР са фотоволтаичните централи. По данни от АУЕР, СИР е с подходящи природни условия за използване на слънчевата енергия за производство на електроенергия и възможности за разполагане на слънчеви и фотоволтаични инсталации, но в сравнение с ветроенергийните централи, развитието им е твърде скромно.

На територията на СИР най-големите фотоволтаични централи са „Равна гора” /4,99 MW/ - в община Аврен, „Девня” /4,8 MW/ - в община Девня и „Янково” /2,4 MW/ - в община Смядово. Другите фотоволтаични централи, изградени в общините Каварна, Балчик, Генерал Тошево, Търговище и Омуртаг са по-малки, като общата им мощност е 0,75 MW.

Община Суворово е издала разрешения на три компании с интерес в изграждането на фотоволтаични паркове, тъй като според предварителните проучвания общината разполага с голям потенциал за построяването на такъв тип съоръжения. Фотоволтаичен парк с капацитет 5 МW се предвижда да бъде изграден и край община Тервел - на общинска площ от около 300 дка ще бъдат изградени общо 25 000 фотоволтаични панела с мощност от по 200 Wp всеки. Инвестицията във "Фотоволтаичен парк ТЕРВЕЛ 1" е за около 24 млн. евро.

Територията на Североизточен район е богата и на геотермална енергия, но поради специфичния й ресурс, нейното приложение и използване е много по-ограничено в сравнение с използването на вятърната и слънчевата енергия, които позволяват да се развие по-мащабно производство на електрическа енергия.

По-широкото използване и навлизане на възобновяемите източници в Североизточен район, особено на ветровата енергия, е една от основните цели, свързани с постигането на устойчиво развитие на района, както и с постигане на националните цели и целите на ЕС за новия програмен период.

Възможностите за изграждане на инсталации за производство на енергия, базирани на възобновяеми енергийни източници и особено на ветрогенератори в Североизточен район са отразени в аналитичната и стратегическата части на АДИ РПР СИР 2011-2013 г., в проекта на РПР СИР 2014-2020 г.

4. 
   Да се разширяват програмите за газифициране.
   

Лицензирането на повече дружества за изграждане на газоразпределителни мрежи на територията на Варненска област позволява конкурентно развитие на газоснабдителните мрежи за битово и промишлено газоснабдяване. Лицензирани за газоразпределение на територията на област Варна са: “Варна газ” АД и “Примагаз” АД - за община Варна, “Черноморска технологична компания” АД - за общините Аксаково, Белослав, Суворово, Провадия, Дългопол и Вълчи дол с лиценз за 35 години. Все още не е определен доставчик на газоразпределителна услуга за общините Долни чифлик, Аврен и Бяла.

Варна е с изпреварващо модернизиране на енергийната инфраструктура чрез внедряване на природния газ като алтернативен енергоизточник. Изградената газоразпределителна мрежа от “Овергаз инженеринг” АД е над 100 км. Инвестиционната програма на дружеството до 2013 година е на стойност над 21 млн. евро с възможност за присъединяване на 40 000 битови и 365 промишлени и обществено-административни потребители. Използването на природния газ във Варна намалява неколкократно енергийните разходи и осигурява по-добро качество на живот в градската среда. Ефектът има значение и за курортните комплекси в близост до Варна, заради екологичните параметри и многократното намаляване на вредните атмосферни емисии.

През територията на област Добрич преминава газопровод с разклонения към градовете Генерал Тошево и Добрич, в които са газифицирани по-важните промишлени консуматори и обществени обекти. „Черноморска технологична компания” АД продължава изграждането на газопроводната мрежа, като има готовност за присъединяване на около 7 000 битови потребители в град Добрич. Инвестиционната програма за газификация на община Шабла предвижда снабдяване на потребителите с компресиран природен газ. Чрез инвестиционния проект на „Каварна газ" ООД ще бъдат задоволени нуждите от топлинна енергия на домакинства, обществени, административни и промишлени сгради.

В област Търговище са газифицирани два общински центъра – Търговище и Попово. По данни на „Черноморска технологична компания” АД построената газоразпределителна мрежа в град Търговище обхваща повечето обществени потребители и над 1 000 битови. В град Попово разпределението на природен газ се осъществява от "Дунавгаз" ЕАД.

В област Шумен от дъщерното дружество на „Овергаз Инк” АД - „Газоснабдяване Нови Пазар” АД, са газифицирани почти всички индустриални потребители в община Нови пазар – с мощности на природен газ е най-големият консуматор, фирмата „Ново стъкло” ЕАД, с месечно потребление от 750 000 кубически метра, следвана от потребителите „Мера глас” ООД и „Лебед глас” ЕООД. Газифицирани са и всички училища, детски градини и ясли на територията на Нови Пазар. В град Шумен газоснабдителната мрежа на първи етап обхваща промишлените потребители, а на втория и битови, като се изгражда от „ЧТК”АД.

Газификацията на промишлени зони, на битовите абонати, както и на средствата за обществен транспорт на територията на Североизточен район, е предпоставка за намаляване на замърсяването на въздуха в района, в т. ч. за редуциране на емисиите на парникови газове. Газифицирането е особено полезно за отоплението на градовете, в които няма централна топлофикация. Чрез реализацията на проектите за газификация на общините е възможно газта като най-евтино, ефективно и екологично гориво да стане достъпна за домакинствата и обществените институти, за търговските и индустриални структури на територията на по-голяма част от района.

Развитието на газопроводната мрежа в СИР в съответствие и с предвижданията на Националната програма за ускорена газификация на страната е важно условие за подобряване на бизнес средата и насърчаване на икономическото развитие и конкурентоспособността в целия район. Анализ, мерки и перспективи за развитие на газовата инфраструктура в Североизточен район са представени в АДИ РПР СИР 2011-2013 г. Приоритетни цели и мерки в тази посока са заложени и в проекта на РПР СИР 2014-2020 г.

5. 
   Изграждането на нови ПСОВ и реконструкцията на съществуващите да бъде в съответствие с Националната програма за изграждане на ГПСОВ над 10 000 екв. ж., ГПСОВ от 2000 екв. ж. до 10 000 екв. ж. в срокове съгласно Наредба № 6 (ДВ бр.97/2000 г.) и с изискване, където е необходимо, за по-строго пречистване на отпадъчните води с допълнително отстраняване на азот и фосфор.
   

Потенциални замърсители са канализационна мрежа на гр. Велики Преслав, бетоновият възел на "Автомагистрали Черно море" АД в гр. В. Преслав, канализационна мрежа на гр. Търговище, канализационна мрежа на с. Хан Крум и други индустриални източници от хранителната промишленост и производството на спиртни напитки.

Наличните статистически данни по отношение на общото количество заустени отпадни води в Североизточен район са за 2010 г. - 93,67 хил.куб.м, с тенденция за слабо нарастване спрямо предходните години. Относителният дял на непречистените отпадни води в % спрямо общия обем заустена отпадна вода за Североизточен район към 2010 г. е 28%, по-малък спрямо средния за страната - 24,8%. С най-висок дял са област Търговище – 41,3% и област Варна – 35%. Значително по-малък е делът на непречистените отпадни води в областите Шумен – 12,4% и Добрич – 4,3%. Благоприятно е обстоятелството, че област Добрич - една от най-утежнените области по отношение на водните ресурси, е с най- ниско количество непречистени отпадни води.

Актуалната към 2012 г. информация за по-големите пречиствателни станции за отпадни води от населените места в района е следната: ГПСОВ “Варна”, ГПСОВ “Добрич”, ГПСОВ “Девня”, ПСОВ “Златни пясъци” и ПСОВ “Албена”, заустващи над 5 000 м³/ден отпадни води. ПСОВ с капацитет под 5000 м³/ден са в общинските градове: Генерал Тошево, Каварна, Долни чифлик, Белослав, Провадия, Балчик и т.н.

Четири от пречиствателните станции: ГПСОВ ”Провадия”, ПСОВ “Слънчев ден”, ПСОВ “Русалка” и ПСОВ “Евксиноград” осигуряват само механично пречистване на отпадните води, а ПСОВ “Тервел” изцяло не се експлоатира. Две от пречиствателните станции - ПСОВ “Белослав” и ПСОВ “Балчик” имат техническа възможност за отстраняване на биогенните елементи - азот и фосфор. В ПСОВ “Варна” и ПСОВ “Каварна”, след извършена реконструкция и модернизация е осигурена възможност за отстраняване на азота.

За две пречиствателни станции – ПСОВ “Златни пясъци” и ПСОВ “Балчик”, е необходимо изграждане на дълбоководно заустване, като проблемите с експлоатацията на ПСОВ “Златни пясъци” остават. През пиковите часове на денонощието през активния летен сезон постъпват залпово отпадни води, което води до хидравлично пренатоварване на станцията.

Проблем съществува и с ПСОВ Долни чифлик, която е собственост на дървопреработвателно предприятие “Алфа УУД България” АД. За пречистването на отпадните води в ПСОВ - община Долни чифлик, не заплаща такси на дружеството. На “Алфа УУД България” АД има наложена ежемесечна санкция за наднормено замърсяване на р. Кривинска.

В ГПСОВ - Шумен през 2011 г. в експлоатация е само механичното стъпало Извършва се пречистване на смесен поток битови и производствени отпадни води от гр. Шумен. Частично пречистените води се заустват брегово в р. Поройна. В процес на изграждане за гр. Шумен е биологично стъпало на ГПСОВ Шумен с реконструкция и изграждане на нова канализационна и водопроводна мрежа в града.

ГПСОВ – Велики Преслав е въведена в експлоатация през 2011 година. Предстои окончателно включване на канализационната мрежа на гр. Велики Преслав в довеждащия колектор на ГПСОВ.

За пречистване на отпадните води от канализационната мрежа на гр. Смядово, включване в експлоатация и функциониране на ГПСОВ гр.Смядово, е необходимо извършване на промени в собствеността и цялостна реконструкция на сгради и съоръжения на бившата ПСОВ на ХЗ „Смядово” АД. Водоприемник на отпадните води е р. Брестова.

ГПСОВ Търговище през 2011 г. е въведена в експлоатация и е започнало пречистването на част от отпадните води на гр.Търговище.

ГПСОВ - Попово се експлоатира и функционира от 2011 г. Установени са минимални превишения по показател общ фосфор.

За ГПСОВ - Антоново през 2011 г. е приключено изграждането на обекта.

ГПСОВ - Н. Пазар и ГПСОВ Каспичан не са изградени, но имат изготвен проект.

Предвид установените общи проблеми при ПСОВ на населените места, а именно: многогодишна експлоатация, морално остарели и амортизирани съоръжения; хидравлическа пренатовареност през пиковите часове; липса на техническа възможност за отделяне на общ азот и общ фосфор; включване на дъждовни, дренажни и води от басейни в ПСОВ, все още не могат да бъдат достигнат строгите емисионни норми за заустване на отпадни води в чувствителни зони и райони на съществуващо и перспективно ползване на крайбрежните морски води. Това налага проектиране и изграждане на нови ПСОВ или там, където е възможно, да се извърши разширение, реконструкция и модернизация на съществуващите. С изключение на градовете Варна, Добрич, Белослав, Девня и големите курортни комплекси, съществен недостатък за цялостно обхващане на отпадните води и пречистването им в пречиствателни станции е все още ниската степен на изграденост на канализационните мрежи в населените места.

6. 
   При проектиране и изграждане на канализационни системи да се отчита влиянието на туризма и нарастващия брой туристи през активния сезон.
   

7. 
   При реализация на мерките за преодоляването на "водните режими" да се даде приоритет на намаляване на водните загуби, разработка на водоспестяващи технологии и оборотно използване на водите.
   

Количеството добита вода в страната е по-голямо в сравнение с други страни, но като цяло през последните пет години количеството вода, доставена от общественото водоснабдяване и използвана за задоволяване нуждите на населението в страната, в т.ч. и в Североизточен район, намалява с около 15%.

Основните проблеми с водоснабдяването са свързани със захранването с питейна вода. Причината е неефективно използване и разхищение на ресурсите от питейна вода, дължащо се до голяма степен на амортизацията на водопреносната мрежа, която на места се нуждае от цялостна подмяна. Делът на загубите при транспорта на вода от постъпилите води във водопроводната мрежа в района остава висок, като с най–висок и растящ относителен дял на загубите на вода към 2010 г. (по данни на НСИ) са областите Шумен – 83,0% и Търговище – 81.0 %. Единствено в област Варна загубите /41,4%/ са по-ниски от средните за района и страната. В област Добрич загубите също са високи /77%/, което говори за тревожно влошаване състоянието на водопроводната мрежа в района.

В тази връзка и в съответствие с планираните в АДИ РПР СИР 2011-2013 г. мерки, както и с Директива на Съвета 2000/60/EC и Директива на Съвета 91/271/EEC, основните интервенции и действия и през 2012 г. са насочени към изграждане и разширяване на пречиствателните съоръжения за отпадни и питейни води, канализационните и водоснабдителни мрежи. Завършени са проектите и са обновени ВиК мрежите във Варна, Шумен, Търговище, както и реконструкцията и рехабилитацията на ВиК мрежите в Балчик. В процес на реализиране е проектът за интегриран воден цикъл на Добрич.

8. 
   Да се изготвят и прилагат мерки за подобряване качеството на водите за къпане.
   

Със Заповед № 16/ 11.01.2011г. на Директора на БДЧР е създадена работна група за извършване на първоначалните дейности по прилагането на Директива 2008/56/ЕО. Разработени са проект на „План за действие за разработване на стратегия за опазване на околната среда в морските води”, план-график и работна програма за изпълнение на проекта на Плана за действие. Заявени са приоритетни области за финансиране, свързани с РДМС по Норвежки финансов механизъм за периода 2009-2014 г.

В съответствие с установените етапи на прилагане на РДМС, през 2012 г. БДЧР Варна, на база наличната информация, е извършила първоначална оценка на състоянието на морската среда. Определени са критерии, индикатори и стойности за “добро състояние”. Въз основа на резултатите от първоначалната оценка са определени екологични цели за морската среда и индикатори за тяхното постигане. През следващите години предстои разработването на Програма за мониторинг и Програма от мерки за опазване на морската среда и морските води.

Въпреки завишените изисквания към България, като страна-членка на ЕС и поемането на конкретни ангажименти по отношение качеството на водите за къпане, случаите на замърсяване на водите за къпане по Черноморското крайбрежие продължават,като най-често са причинени от: заустващи в морето канализации и реки, недостатъчен капацитет на обслужващите курортните комплекси ПСОВ, нерегламентирано изхвърляне на нефтопродукти от трудни за установяване и санкциониране плавателни съдове. В тази връзка има планирани интегрирани мерки и действия на Черноморските общини в СИР за подобряване качеството на морската вода в зоните, където няма пречиствателни станции и около големите пристанища, съобразени с европейската директива, според която България в срок до 2015 г. трябва да подобри трайно чистотата на крайбрежните води, в съответствие с препоръчителните и задължителните евростандарти.

9. 
   При избор и реализация на инвестиционни намерения в областта на управление на отпадъците да се отчитат програмните документи, имащи отношение към управление на отпадъците на национално ниво: Национална стратегия по околна среда, Национална програма за управление на дейностите по отпадъците, Оперативна програма "Околна среда", Програми за прилагане на директиви на Европейския съюз.
   

Делът на населението, обслужвано от системи за събиране и транспортиране на отпадъците в СИР през 2011 г. е 98,8%. Въпреки увеличението с 3,4% спрямо предходната година, районът е на предпоследно място сред останалите райони, но вече почти се изравнява със средния за страната – 98,9%. През 2011 г. две области – Варна и Шумен са със 100% обслужвано население от системите за организирано сметосъбиране. Към тях се доближава и област Търговище – с 99,8% обслужено население.

Заетата площ от депата за битови и строителни отпадъци на територията на Североизточен район през 2011 г. е 573 дка или 11,4% от площта за страната – 5 046 дка, което го нарежда на трето място сред останалите райони, като спрямо 2010 г., заетата площ в района бележи увеличение с 21,7%.

Броят на депата за битови отпадъци в СИР намалява от 31 на 20 броя. Намалението е характерно за всички области на района, но е най-значимо в Шуменска област – от 9 на 1 брой. Тази промяна се дължи най-вече на отпадането на редица депа като екологично неподходящи и насочването на местните власти към изграждането на съвременни регионални депа. По данни за 2011 г. на територията на Шуменска и Търговищка области са изградени всички регионални депа. Трите регионални депа в Шумен, Търговище, Омуртаг и общинското депо в гр. Антоново отговарят на изискванията на Наредба № 8 от 24 август 2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци. В тези две области няма в експлоатация общински депа за отпадъци, които да не отговарят на изискванията на Наредба № 8, с изключение на депото на община Опака /област Търговище/. Община Никола Козлево е разпределена към Регионално депо - Добрич, а община Опака към Регионално депо - Бяла /извън СИ район/, съобразно сроковете на реализация на проектите. Община Опака понастоящем експлоатира общинското депо в гр. Опака.

Според РИОСВ – Варна, отговарящи на изискванията са регионалното депо за неопасни отпадъци в с. Въглен /област Варна/ и депото за неопасни отпадъци на гр. Добрич при с. Богдан. Всички останали 12 общински депа в областите Варна и Добрич не отговарят на съвременните изисквания: Белослав, Ветрино, Вълчи дол, Девня, Долни Чифлик, Провадия, Суворово - област Варна и Балчик, Ген. Тошево, Каварна и Шабла – област Добрич.

На територията на СИР за депониране на строителни отпадъци се използват регионалното депо за неопасни отпадъци в с. Въглен - Варна и депото за неопасни отпадъци на гр. Добрич при с. Богдан. Във връзка с интензивното строителство в регион Варна, обезвреждането на строителните отпадъци и изкопаните земни маси остава сериозен проблем, който намира частично решение с изпълнението на техническа рекултивация на нарушените терени. На територията на областите Шумен и Търговище няма изградени депа за строителни отпадъци. Те се депонират на депата за битови отпадъци, или се използват за рекултивация на кариери и нерегламентирани сметища, като общините определят терени за запълване и за подобряване на релефа.

С цел увеличаване дела на обслуженото население от системи за събиране и транспортиране на отпадъците до края на периода – 2013 г. ще продължи реализирането на мерки за подобряване на системата на територията на областите Шумен, Добрич и Търговище, особено в селата, където неефективното й функциониране е причина за наличие на нерегламентирани сметища. Преминаването към обработка на отпадъците в регионални депа ще намали броя на функциониращите сметища в областите на СИР. Изпълнението на мерките е в рамките на операциите по ОПОС.

Перспективи за ефективно управление на отпадъците в Североизточен район са предвидени в АДИ РПР СИР 2011-2013 г., Приоритет 4, Специфична цел 4.1: „Развитие на екологична инфраструктура”, както и в проекта на РПР СИР за следващия програмен период – 2014-2020 г.

10. 
    При изготвяне на проекти за депа за отпадъци да се обследва възможността за изграждане на съоръжения за предварително третиране преди депониране и системи за оползотворяване на биогаза.
    

Както е посочено и в т. 9 от настоящия доклад, обезвреждането на част от генерираните строителни отпадъци е по съвместимост с битовите, на депа за неопасни отпадъци. Съхраняването на опасните отпадъци по места създава опасност от възникване на екологични прецеденти и поради това се предприемат мерки за оптимизиране на условията по тяхното транспортиране и изграждане на съвременни съоръжения за обезвреждането им. В Годишните доклади за състоянието на околната среда на РИОСВ Варна и РИОСВ Шумен за 2011 г. е отчетен напредък в разрешаване на проблема с тези отпадъци.

Изпълнението на мерки и дейности, насърчаващи ресурсоспестяващите технологии и насочени към постепенно привеждане на техниката за събиране, транспортиране и обработване на отпадъците в съответствие със средното в ЕС инженерно-техническо ниво, ще продължи до края на 2013 г. и през новия програмен период.

11. 
    Приоритетно да се изграждат регионалните съоръжения за третиране на отпадъци.
    

Както е посочено в информацията относно изпълнението на Мярка 9 от настоящия доклад, в изпълнение на Директива 1999/31/ЕС за депониране на отпадъци и съобразно посочените в Националната програма за управление на дейностите по отпадъците срокове, считано от 19.07.2009 г. е преустановена експлоатацията на депата за отпадъци, неотговарящи на нормативните изисквания на територията на СИР. Издадени са 14 преустановителни заповеди за спиране на общинските депа, приемащи битови и строителни отпадъци и се осъществява поетапната им рекултивация.

Съгласно европейските нормативи в Рамковата директива за отпадъците 2008/98/ЕО, общините трябва да постигнат 50 % рециклиране на битовата смет до 2020 г. Дотогава трябва да се постигне и 70 % рециклиране на строителните отпадъци, като целта е всяка от страните в Европейския съюз да сведе до минимум отпадъците си за депониране.

Анализ, мерки и перспективи за ефективно управление на отпадъците в Североизточен район са представени в АДИ РПР СИР 2011-2013 г., Приоритет 4, Специфична цел 4.1: „Развитие на екологична инфраструктура” и в проекта на РПР СИР 2014-2020 г.

12. 
    Приоритетно да се изпълняват утвърдените планове за привеждане на съществуващи депа за отпадъци в съответствие с изискванията на Наредба № 8 от 24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (ДВ, бр. 83/2004 г.).
    

Всички общини в СИР изпълняват актуализираните си програми за управление на дейностите с отпадъци и ежегодно отчитат изпълнението им в съответните РИОСВ.

Информация относно степента на обхващане на населените места в организирана система за събиране и транспортиране на отпадъците, както и относно функциониращите в съответствие с нормативните изисквания регионални депа на територията на Североизточен район, контролирана от РИОСВ Варна, РИОСВ Шумен и РИОСВ Бургас (за община Бяла), е представена в т. 9 от настоящия доклад.

Мерки и перспективи по отношение на депата за отпадъци в Североизточен район са представени в АДИ РПР СИР 2011-2013 г., Приоритет 4, Специфична цел 4.1: „Развитие на екологична инфраструктура” и в проекта на РПР СИР за следващия период, като се предвижда да продължи подкрепата за оптимизиране на съществуващите съоръжения за съхранение и третиране на различните отпадъци, както и за оптимизиране на условията по тяхното събиране, транспортиране и съхранение по начин, който не създава опасност от възникване на екологични прецеденти.

13. 
    Инвестиционният процес, определен с регионалния план за развитие, да бъде съобразен с потенциалните защитени зони предвидени за включване в Националната екологична мрежа, както и с режимите на управление на съществуващи защитени територии в района, съгласно Закона за защитените територии в района, заповедите за обявяване и плановете за управление.
    

Контролът и мониторингът по отношение опазването на ЗТ и влажните зони, попадащи в обхвата на миграционния път на птиците Виа Понтика, в т.ч. и от възникването на пожари в съответствие с изискванията на Закона за биологичното разнообразие и Закона за защитените територии, на територията на Североизточен район се реализира основно от РИОСВ Варна, РИОСВ Шумен, частично от РИОСВ Бургас (за община Бяла) и от регионалните структури на МЗХ.

Площта на защитените територии в Североизточен район е 1,2% от общата му територия и е значително под средната за страната. С най-висок дял са областите Варна - 1,87% и Добрич - 1,47%. Изключително нисък е делът на защитените територии в Шуменска област - 0,89% и Търговищка област – 0,09%. Постигнат е сериозен напредък в отразяването на защитените територии в Картите на възстановената собственост (КВС) на съответните землища, проведени са комисии за отразяване в КВС на всички защитени територии.

Защитените зони по НАТУРА 2000 по двете Европейски директиви - Директива 92/43/ЕЕС (за запазване на природните местообитания) и Директива 79/409/ЕС (за дивите птици) в СИР са под средното ниво за страната – 26,5%. Единствено област Варна е с дял по-голям от средния – 46,0%. Много малък е делът на защитените зони в областите Шумен и Добрич - съответно 26,0% и 21,6%. Изключително малко са защитените зони в област Търговище – 8,3%.

РИОСВ Варна покрива защитените територии и защитените зони в областите Варна и Добрич. На територията, контролирана от инспекцията, се намират общо 51 защитени територии с обща площ 8862,2218 ха: 2 Резервата, 5 Поддържани резервата, 34 Защитени местности, 9 Природни забележителности и 1 Природен парк .

В контролирания от РИОСВ Варна регион попадат 22 защитени зони по Директивата 92/43/ЕЕС (за запазване на природните местообитания), както следва: „Плаж Шкорпиловци”, „Долината на река Батова”, „Галата”, „Провадийско – Роякско плато”, „Хърсовска река”, „Суха река”, „Камчия”, „Златни пясъци”, „Крайморска Добруджа”, „Побити камъни”, „Камчийска-Еменска планина”, „Река Камчия”, „Езерото Дуранкулак”, „Ез. Шабала-Езерец”, „Варненско-Белославски комплекс”, „Екокоридор Камчия – Емине”, „Голяма Камчия”, „Кардам”, „Изворово-Краище”, „Росица-Лозница”, „Комплекс Калиакра”, „Таушан тепе” и 15 защитени зони по Директивата 79/409/ЕС (за дивите птици): „Шабленски езерен комплекс”, „Варненско-Белославско езеро”, „Провадийско-Роякско плато”, „Хърсовска река”, „Камчийска планина”, „Комплекс Камчия”, «Яйлата”, «Суха река”, „Дуранкулашко езеро”, „Калиакра”, „Галата”, „Балчик”, „Батова”, „Чаиря” и „Белите скали”.

В региона, контролиран от РИОСВ Шумен и обхващащ областите Шумен и Търговище има общо 28 Защитени територии: 1 Резерват, 3 Поддържани резервата, 1 Природен парк, 7 Природни забележителности и 16 Защитени местности.

В този регион 16-те защитени зони по Директивата 92/43/ЕЕС (за запазване на природните местообитания), са: «Хърсовска река», «Провадийско-Роякско плато», «Каменица», «Ришки проход», «Островче», «Котленска планина», «Тича», «Стара река», «Шуменско плато», «Екокоридор Камчия- Емине», «Преславска планина», «Голяма река», «Голяма Камчия», «Марина дупка», «Кабиюк» и «Ломовете» и 3 защитени зони по Директивата 79/409/ЕС (за дивите птици): «Провадийско-Роякско плато» (Мадарско плато), «Котленска планина» и «Овчарово».

В изпълнението на посочената мярка в Североизточен район се реализират дейности за контрол и защита на множество редки, ендемични (характерни само за района) и/или застрашени видове и техните местообитания, обусловени от разнообразните климатични, хидрологични, гео- и топографски условия на териториятата на района.

14. 
    При устройственото планиране и проектиране да се вземат предвид границите на паметниците на културата и на техните охранителни зони, както и всички защитени по реда на специален закон територии и зони.
    

Препоръчаната мярка е свързана с устройството на територията на района, регламентирано от ЗУТ. В Общите устройствени планове на общините на територията на СИР се предвиждат системи от мерки за интегрирано опазване на културно-историческия ресурс, както и на всички защитени по реда на специален закон територии и зони. Издаваните от компетентните органи, разрешения за извършване на инвестиционни дейности, свързани с туризма и в частност с културния туризъм, се съобразяват с границите на паметниците на културата и техните охранителни зони в защитените територии и се осъществява контрол.

Приетият през 2012 г. ЗИД на ЗУТ регламентира промените в свързаното законодателство, в т.ч. и в Закона за регионалното развитие, касещи териториално- устройственото планиране и координация.

15. 
    Да се усъвършенстват режимите на защита на териториите със специфична териториална характеристика: Черноморско крайбрежие, влажни зони, паметници на културно-историческото наследство.
    

Предвид важността и значението на околната среда за бъдещето развитие на Североизточен район, мерки и препоръки за опазване и защита, в т.ч. и на териториите със специфични териториални характеристики, се съдържат в приоритетите и специфичните цели на АДИ РПР СИР 2011-2013г. и в проекта на РПР СИР 2014-2020 г.

Мерки, насочени към подобряване на достъпа и съхраняване на природните и антропогенните туристически ресурси, създаване на инфраструктура до и около обектите на природното и културно наследство, определяне на територията на паметниците на културата, създаване на охранителни зони, определяне на режим на ползване са предвидени по специфичните цели на Приоритет 2 за развитие на туризма. През 2012 г. проекти, включващи посочените мерки са изпълнени по ОПРР, Приоритетна ос 3, Операция 3.1, по ПРСР, мярка 313, както и по програмите за трансгранично и териториално сътрудничество - ОПТГС „България-Румъния 2007-2013”, СОП „Черноморски басейн 2007-2013”, ОПТС «Югоизточна Европа». Изпълнението на съвместни проекти с участие на общини, областни администрации, НПО, особено в трансграничните територии по Черноморското крайбрежие, дава възможност за укрепване на взаимодействието в защита на териториите със специфична характеристика в този регион: крайбрежни зони, влажни зони, паметници на културно-историческото наследство и природни забележителности.

Грижите за културно-историческото наследство и паметниците на културата в населените места на района като цяло са недостатъчни. Тяхното ново социализиране може да има решаваща роля за превръщането им от обект на пасивно опазване в инструмент за градско развитие.

16. 
    Да се разработи система за борба с ерозията, вкисляването и засоляването на почвите, с абразията и свлачищата по Черноморското крайбрежие.
    

По отношение нарушаването на земите и почвите от добивната дейност, на територията на областите Варна и Добрич, контролирана от РИОСВ – Варна са регистрирани 40 находища за добив на подземни богатства, които подлежат на рекултивация след изземване на подземното богатство. Анализът на състоянието на почвите в пунктовете от Националната система за мониторинг сочат, че почвите в Шуменска и Търговищка области са едни от най-незамърсени и неувредени в страната.

По отношение на замърсяванто на почвата с тежки метали и металоиди, общият брой на пунктовете за мониторинг на контролираната от РИОСВ–Варна територия е 31. Не са констатирани завишения на концентрациите на вредни вещества в почвите. Тенденцията е за намаляване на концентрациите спрямо базовото състояние. От територията, контролирана от РИОСВ–Шумен е извършено широкомащабно пробовземане във всички определени пунктове от Националната мрежа за почвен мониторинг по показатели съдържание на тежки метали и не е констатирано превишаване на допустимото им съдържание в почвата.

Оценката на контролните органи е, че в обхвата на СИР не са констатирани и вкислени, почви. На територията на СИР не са регистрирани замърсявания с негодни и с изтекъл срок на годност препарати за растителна защита.

Тенденцията за намаляване на замърсяването на земите и почвите през последните години в СИР се дължи на прилагането на високотехнологично земеделие, изградените противоветрови пояси и факта, че поетапно се закриват и рекултивират нерегламентирани сметища.

Високата активност на ерозионните, абразионните и свлачищните процеси по Черноморското крайбрежие на територията на област Варна през последните години създадоха сериозни проблеми, изразяващи се в разрушаване на сграден фонд, инфраструктура и исторически паметници, нарушаване на земеползването и унищожаване на площи, пре­късване на комуникации, влошаване на екологичните условия, застрашаване на човешкото здраве, вклю­чи­телно с опасност от човешки жертви. Тези проблеми имат тежки по­след­ствия и за со­циално-иконо­мическата сфера не само в област Варна, но и в съседните Черноморски области – Добрич и Бургас (незадоволителното състояние на физическата среда и благоустройството намалява интереса към инвестиции и туристическо развитие) и не на последно място са предпоставка за повишаване на социалното напрежение.

Регионалните и местни власти обединяват усилията си в предприемането на мерки и дей­ствия, насочени към предотвратяване и намаляване на степента на ерозионно-свлачищната опасност, ограничаване и бър­зо ликвидиране на последствията от тези процеси, както и в търсенето на финансови средства за реализиране на мерките, които изискват сериозни инвестиции.

Мерки за предпазване от рискове, свързани с мероприятия за защита от ерозионни и свлачищни процеси, предпазване от наводнения и мониторингови системи за опазване на околната среда, както и за намаляване на конфликтите и ограничаване на дейности и ползвания, които са в разрез с принципите за устойчиво развитие в крайбрежните зони са предвидени в рамките на Приоритет 4, Специфична цел 4.1. „Развитие на екологичната инфраструктура” на АДИ РПР СИР 2011-2013 г., както и в проекта на РПР СИР за следващия програмен период. Такива мерки се залагат и в ОУП на крайбрежните общини в района.

17. 
    Да се изготвят и прилагат мерки за защита от наводненията.
    

Към РПР СИР 2007-2013 г. и АДИ РПР СИР 2011-2013 г. не са приложими конкретни мерки за защита от наводненията и контрол. В рамките на Приоритет 4, Специфична цел 4.1. „Развитие на екологичната инфраструктура” на плана е указано предвиждането на мерки и препоръки за предпазване от рискове, в т.ч. и за предпазване от наводнения и въвеждане на мониторингови системи за опазване на околната среда при реализирането на проекти в СИР. Проекти за реализиране на част от мерките - корекция на реки и дерета, укрепване на брегове, се реализират по ОПРР, Приоритетна ос 4, Операция 4.1.

В съдържанието на Регионалните планове за развитие, регламентирано от ЗРР не е предвидено разработването на система за интегрирано управление на крайбрежните зони, водните ресурси и влажните зони. Управлението и контролът на крайбрежните зони, водните ресурси и влажните зони е регламентиран от други нормативни актове.

Предвид важността и необходимостта от прилагане принципите на интегрирано управление на крайбрежните зони и вземането на решения за защита и адаптиране към климатичните промени с участието на всички заинтересовани страни, мерки в тази посока са включени в АДИ РПР СИР 2011-2013 г. С оглед устойчиво икономическо развитие, в т.ч. и на туризма в Североизточен район, подходящи мерки и дейности са предвидени и в проекта на РПР СИР 2014-2020 г.

Както вече е посочено по отношение изпълнението на Мярка 2, Мярка 16 и Мярка 17, Черноморските общини в СИР инициират конкретни предложения, свързани с интегрираното управление на крайбрежните зони.

На територията на СИР и през 2012 г. продължава изпълнението на проектът „Иновационни технологии за сигурни европейски брегове в променящия се климат THESEUS” по 7-ма Рамкова програма на ЕК, който се осъществява през периода 01.12.2009 г. - 30.11.2013 г. с участието на Института по океанология към БАН – Варна в партньорство на 31 института и университета от 19 европейски страни. Проектът ще съдейства за формиране на систематичен подход и иновационни комбинации от смекчаващи и адаптиращи технологии за брегово управление на развиващите се брегови зони, изложени на постоянно променящи се природни и климатични фактори.

В процес на изпълнение е и проектът „Споделяне на ресурси и знания за защита и съхраняване на околната среда”, който се реализира по СОП Черноморски басейн 2011-2013” с участието на Областна администрация Варна като партньор. Целта на проекта е създаване на обща вътререгионална мониторингова система за опазване на околната среда в Черноморския регион.

Състоянието на изградените зелени системи в градовете на Североизточен район с малки изключения е незадоволително. Обществените озеленени площи като цяло са недостатъчни, доста занемарени и подложени на натиск в резултат на реституционни и приватизационни процеси, което налага необходимостта от сериозни мерки за защита, опазване и разширяване на обществените озеленени площи в и около градовете. Самото планиране на зелените системи и ландшафтното устройство на територията, обаче, касаят устройственото планиране и не са предмет на Регионалните планове за развитие.

Мерки за развитие на зелените системи като фактор за повишаване качеството на живот и привлекателността на градовете в СИР са предложени в АДИ РПР СИР 2011-2013 г., по Приоритет 4, Специфична цел 4.2: „Интегрирано градско развитие, подобряване на градската среда и стимулиране на малките градове в селските райони” За тяхното реализиране през 2012 г. е осигурена подкрепа по ОП “Регионално развитие” в рамките на Приоритетна ос 1 и Приоритетна ос 4, както и по Програмата за развитие на селските райони, Оc 3 „Качеството на живот в селските райони и разнообразяване на селската икономика”, мярка „Обновяване и развитие на селата”, като основните интервенции са насочени към благоустройство на градската среда, изграждане и модернизация на зелени системи в населените места, създаване на зелени пояси, паркове, рекреационни зони и др.

20. Проектите за развитие на туризма да се изготвят при спазване на нормите за рекреационно натоварване и съобразяване със статута на територията.

Тази мярка е неприложима в рамките на РПР СИР, тъй като съдържанието на регионалните планове за развитие на районите от ниво 2, определено съгласно ЗРР не включва изготвяне на инвестиционни проекти, в т.ч. и в сферата на туризма. Спазването на нормите за рекреационно натоварване на териториите и съобразяването със статута им, както и компетенциите на съответните органи са регламентирани от други нормативни актове.

Няма съмнение, че значителният дял и влияние на туризма в общото социално-икономическо развитие на Североизточен район се дължи изключително на крайбрежната територия, където са разположени най-атрактивните природно-рекреационни ресурси. Развитието на туризма по крайбрежието на района показва някои обезпокоителни тенденции, свързани с бума на масовия туризъм и като резултат на това - с прекомерната концентрация на туристи и материална база по крайбрежието. Граничещите с морето области /Добрич и Варна/ и общини /Шабла, Каварна, Балчик, Аксаково, Варна, Долни чифлик, Аврен, Бяла/ изпреварват силно областите и общините във вътрешността на района по степен на туристическо развитие.

На практика се проявява тревожната тен­денция за непрекъснато лентовидно застрояване и урбанизиране на морския бряг от Варна на север до Балчик. А в някои туристически центрове, като например „Златни пясъци” и „Св. Св. Константин и Елена” се стига до прекомерно интензивно застрояване и подчертано урбанизиран градски характер на курортната среда. Най-северните територии на Черноморието, заемащи крайбрежната част на област Добрич, са максимално съхранени в своя естествен вид и засега са предпазени от урбанистично туристическо развитие. За все още слабо усвоените, но много богати крайбрежни туристически ресурси в община Шабла има шанс да бъдат усвоявани по един по-умерен и щадящ средата на­чин, без прекомерни концентрации.

Продължаващото въздействие на негативните тенденции, свързани с масовия туризъм, прекомерното натоварване на базовата инфраструктура по крайбрежието, интензивното застрояване и подчертано урбанизирания градски характер на курортната среда и същевременно носещият принос на туризма в регионалната БДС и в развитието на други икономически сектори, са взети предвид в АДИ РПР СИР 2011-2013 г. Посочена е необходимостта от предприемането на мерки за решаване на проблемите с натоварената базова инфраструктура по крайбрежието, както и съобразяване на териториалното развитие на СИР до края на настоящия и през следващия планов период с този важен за района сектор.

21. Развитието на туризма да бъде съобразено с Националната стратегия за екотуризъм.

Актуализираният документ за изпълнение на РПР СИР 2011-2013 г. е в съответствие с конкретните насоки за актуализация на плановете за развитие на българските райони от ниво 2, представени в АДИ на Националната стратегия за регионално развитие 2011-2015 г., както и с основните актуални стратегии на национално ниво. „Националната стратегия за екотуризъм”, разработена в периода 2002-2004 г. не е сред документите, с които е съобразен АДИ РПР СИР 2011-2015 г., тъй като постановките й не са указани като задължителни за съобразяване при актуализацията на РПР за районите от ниво 2 през 2010 – 2011 г.