Доклад за наблюдение на изпълнението на актуализиран документ за изпълнение на регионалния план за развитие на южен централен район (2011-2013 г.) За 2012 г

Замърсяването в района през 2012 г. е предимно от серни диоксиди, азотни диоксиди, кадмий и олово. Замърсяване с фини прахови частици е регистрирано на територията на всички области в района.

Съгласно директивите на ЕС за райони или агломерации с превишения на установените норми за качество на атмосферния въздух трябва да бъдат разработени общински програми за намаляване нивата на замърсителите, достигане и поддържане на нормите по смисъла на Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) и Рамковата директива 96/62/ЕС.

Регионалният план за развитие не посочва конкретни проекти за разработване на транспортни схеми. В стратегическата част на РПР на ЮЦР (2007-2013 г.) са заложени дейности, свързани с постигането на интегрирано градско развитие и развитието на интегриран градски транспорт, чрез реализацията на които се допринася за намаляване на замърсяването на въздуха в големите градски агломерации – Пловдив, Пазарджик, Кърджали, Хасково, Смолян и др. – по приоритет 2 „Развитие и модернизация на техническата инфраструктура и градската среда в ЮЦР”, специфична цел 2.4 „Развитие на устойчива градска среда”. Мерките се запазват и в Актуализирания документ за изпълнение на РПР на ЮЦР (2011-2013 г.), като включват изграждане на адекватни транспортни системи, подобряване на жилищната среда, благоустройство на градовете и прилежащата територия. Дейностите се включват в обхвата на Оперативна програма „Регионално развитие”.

Общините в съответствие с общинските планове за развитие би следвало да разработят транспортни схеми за намаляване на замърсяванията на въздуха в районите с превишения на установените норми за качество на атмосферния въздух.

Подобряването на експлоатационните параметри на жп мрежата в района ще допринесе за повишаване качеството на предоставяните транспортни услуги и част от ползващите автомобилен транспорт ще се пренасочат към жп, което също ще допринeсе за подобряване чистотата на атмосферния въздух в района.

Основните направления и усилия в сферата на транспорта са свързани с рехабилитацията и реконструкция на републиканска пътна мрежа - ІІ-ри, ІІІ-ти клас и на местните пътища и междуобщински връзки. При реконструкцията на тези пътни съоръжения се запазват старите трасета, като необходимостта за промяна на функциите на земеделски земи е сведена до минимум. При това за всеки от инвестиционните проектите, които се изпълняват е изготвена ОВОС, с която се гарантира, че въздействието върху компонентите на околната среда е в рамките на приемливото.

По данни на НСИ за 2011 г. 97,9 % от населението в района е свързано в системата на обществено водоснабдяване и само 0,9 % от населението е на режим на водоснабдяване. ЮЦР се нарежда на първо място сред районите в страната по намаляване на загубите при преноса на питейна вода.

Необходими са допълнителни мерки за подобряване на водоснабдяването на населените места, които се нуждаят от осигуряване на допълнителни количества питейна вода, за да се осигури добро ниво на услугата. За осигуряването на доброто водоснабдяване на южната периферия на района и на градовете Смолян, Мадан и Рудозем е необходимо да се доизгради язовир Пловдивци.

През 2012 г. за техническа помощ за подготовка на инвестиционни проекти по приоритетна ос 1 „Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадни води в населени места с над 2000 екв.ж. и в населени места с под 2000 екв. ж., попадащи в градски агломерационни ареали” на ОП „Околна среда“ е приключила реализацията на 9 проекта, с което се обезпечава технически бъдещо кандидатстване по ОП „Околна среда“. Дейностите по тези проекти са насочени към преодоляване на водните режими и намаляване на загубите при пренос на вода, както и изграждане на пречиствателни станции в общините Златоград, Любимец, Калояново, Първомай, Борино, Марица, Рудозем, Хасково. По Техническа помощ за подготовка на проекти по същата приоритетна ос през 2012 г. в процес на изпълнение са 3 проекта на общините Асеновград, Смолян и Неделино.

През последните години се наблюдава тенденция към намаляване замърсяването на почвите. Това се отнася основно за земеделските земи и се дължи на кризата в земеделието, а от тук ограниченото ползване на пестициди и торове.

С цел да бъде намалена зависимостта от внос на енергийни ресурси и същевременно да бъде намалено вредното въздействие от енергопроизводството върху околната среда и климатичните промени се налага рационалното използване на местните енергийни ресурси. Произведената електрическа енергия от ВЕИ през 2011 г. в ЮЦР е 1800,5 MW и нарежда района на първо място сред районите от ниво 2. За 2011 г. ЮЦР достига 63 % относителен дял на продадената ел. енергия от ВЕИ по данни на НСИ, като районът се нарежда на първо място сред останалите райони от ниво 2 в страната.

По Мярка 321 „Основни услуги за икономиката и населението в селските райони” на ПРСР през 2012 г. се изпълнява проект: „Реконструкция, разширение и модернизация на Младежки дом в гр. Лъки и неговото разширение чрез пристрояване на информационен център и изграждането на фотоволтаична централа за собствени нужди от ел. енергия на обекта”.

ХЕК „Горна Арда” е от стратегическо значение за „ЕВН” АД и за развитието на ВЕИ в България. Реализирането на проекта „Горна Арда” ще допринесе за гъвкавост на структурата на eнергопроизводството в страната и ще увеличи сигурността на доставките на електроенергия. Проектът „Горна Арда” е дългосрочна стратегическа инвестиция за района. През 2012 г. се работи интензивно по техническото проектиране на каскадата. Според предварителните планове се очаква строежът на съоръженията, включени в проекта, да започне в края на 2013 г. и да завърши 4 години по-късно - през 2016 г. В няколко етапа на развитие по поречието, в региона Мадан, Ардино и Китница ще се изградят централи с обща мощност до 170 MW. До 350 GWH електрическа енергия годишно ще влязат от тези централи в българската енергопреносна мрежа. Това количество покрива нуждите от електроенергия на над 100 хил. домакинства.

Този хидроенергиен проект е една важна стъпка в посока на използване на ВЕИ в България. До 2020 г. 16 % от произведената електроенергия в България трябва да бъде от ВЕИ. Едно успешно реализиране на проекта „Горна Арда” може да даде значим принос за постигане на поставената национална цел.

Наличието на потенциал за развитието на ВЕИ в района показва, че през следващите години предстои по-ефективно изпълнение на специфична цел 2.2. от РПР - „Развитие на техническата инфраструктура, ВиК мрежи, енергийни мрежи, третиране на отпадъците”.

По данни на НСИ за 2010 г. на територията на Южен централен район има действащи 11 селищни ПСОВ. От тях 3 СПСОВ са на територията на област Кърджали, по 1 в областите Пазарджик и Пловдив и 6 в област Смолян. В област Хасково няма действащи селищни пречиствателни станции за отпадни води.

РПР на ЮЦР (2007-2013 г.) и Актуализираният документ за изпълнението му (2011-2013 г.) дават информация за броя на СПСОВ и дела на обслуженото население в района по области. В стратегическата част на РПР на ЮЦР изграждането на нови и реконструкцията на съществуващи СПСОВ е застъпено в приоритет 2, специфична цел 2.2 „Развитие на техническата инфраструктура - ВиК мрежи, енергийни мрежи, третиране на отпадъците”.

Съгласно изискванията на Директива 91/ 271/ЕЕС всички населени места с над 2 хил. екв.ж. следва да осигурят биологично пречистване на битовите отпадъчни води, а тези от тях с над 10 хил екв.ж., които заустват директно и/или във водосбора на чувствителна зона да отстранят и биогенните елементи азот и фосфор.

Основната подкрепа в изпълнение на поетите национални ангажименти в сферата на изграждане на ПСОВ се осигурява по линия на ОПОС и ПРСР. По ОП „Околна среда” 2007-2013 г. в сектор „Води” са реализирани 9 проекта през 2012 г., а в процес на реализация са 3 проекта на общините Асеновград, Смолян и Неделино.

По ОПОС в процес на изграждане през 2012 г. са 7 ПСОВ – в общините Карлово, Кричим, Момчилград, Раковски, Свиленград, Стамболийски, Сопот.

Основните интервенции по специфичната цел са насочени към подобряване на системата за депониране и преработване на отпадъците в изпълнение на Директива 75/442/ЕЕС за отпадъците и Директива 1999/31/ЕЕС за депониране на отпадъци и Националната програма за управление на дейностите по отпадъците за периода 2009-2013 г., както и ПРСР.

За техническа помощ за подготовка на инвестиционни проекти по приоритетна ос 2 „Подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране на отпадъци” на оперативна програма „Околна среда през 2012 г. има реализиран 1 проект - „Интегрирано управление на твърдите битови отпадъци на територията на община Лъки”

По процедура „Изграждане на регионални системи за управление на отпадъците в региони: Борово (обл.Русе), Варна, В. Търново, Габрово, Добрич, Костенец, Левски (Никопол), Луковит, Панагюрище, Плевен, Разлог, Стара Загoра, Ямбол” на оперативна програма „Околна среда“ е регистриран проект „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Панагюрище”

Реализизацията на проектите ще допринесе пряко за значително подобряване на управлението на отпадъците в ЮЦР, с което от своя страна ще се подобри качеството на средата за обитаване, за бизнес и за туризъм.

1.8. При изготвяне на проекти за депа за отпадъци да се обследва възможността за изграждане на съоръжения за предварително третиране преди депониране и системи за оползотворяване на биогаза.

В периода на действие на НПУДО за периода 2009-2013 г. се предвижда изграждането на 23 бр. съоръжения за предварително третиране, в т.ч. сепариране, компостиране и механично-биологично третиране (МБТ), които ще бъдат разположени на територията на регионалните депа или на отделни площадки в зависимост от специфичните условия на отделните общини. За изграждането на такива съоръжения има сключени договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПОС с общините Баните, Мадан, Харманли, а в община Чепеларе съоръжението вече е изградено.

НПУДО предвижда изграждане на инсталации за компостиране и МБТ на биоразградимите отпадъци на територията на общините, на чиито регионални депа се депонират годишно над 50 000 тона отпадъци. Общините, в които се предвижда изграждане на такива съоръжения в ЮЦР са Кърджали, Пазарджик, Хасково и Пловдив.

1.9. Приоритетно да се изграждат регионалните съоръжения за третиране на отпадъци.

Депата за битови отпадъци, функциониращи на територията на района през 2011 г. са 28, като най-много от тях - 12 са разположени на територията на област Пазарджик. Относителният дял на населението, обслужено със сметосъбиране, в четири от областите в района - Пловдив, Пазарджик, Смолян е над средния за страната.

Основните интервенции от страна на общините в ЮЦР са насочени към подобряване на системата за депониране и преработване на отпадъци в изпълнение на Директива 75/442/ЕЕС за отпадъците и Директива 1999/31/ЕЕС за депониране на отпадъците, и НПУДО за периода 2009-2013г. Очаква се изпълнението на сключените договори по ОПОС да допринесат за реализацията на специфична цел 2.2. от РПР: „Развитие на техническата инфраструктура, ВиК мрежи, енергийни мрежи, третиране на отпадъците”.

Прегледът на достъпните информационни източници относно решаването на проблема с преминаването към новата система за управление на отпадъците, базирана на регионални депа за ТБО, показва че ЮЦР реализира значителен напредък. През 2012 г. в област Пловдив функционират три регионални депа, в област Хасково функционират две, а в област Смолян те са четири.

Основен проблем си остава изграждането на регионалното депо – Пазарджик, в което са включени 9 общини. Забавянето в процедурите за реализирането на проекта идва от община Пазарджик. Стартирана е процедурата по ОВОС и има положително решение по доклада. Регистрирано е сдружение на общините в региона по чл.16б от отменения ЗУО. За изграждане на регионално депо Панагюрище, обхващащо общините Стрелча и Панагюрище, има положително решение по ОВОС.

С години е забавено изпълнението на проекта за изграждане на “Регионален център за управление на отпадъците – Кърджали”.

Във връзка с привеждане в съответствие с изискванията на Наредба №8 от 24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъците в Област Пловдив са издадени Заповеди от Директора на РИОСВ – Пловдив за преустановяване експлоатацията на всички общински депа, които не отговарят на изискванията, считано от 16.07.2009 год., с изключение на Депото на гр. Асеновград. Към настоящия момент е преустановена експлоатацията на всички селски сметища. През 2012 г. са закрити общо 13 депа за отпадъци.

Към настоящия момент в област Пазарджик са закрити общо 96 от депата за неопасни отпадъци, които не отговарят на изискванията на Наредба №8. 11 от селските депа са със спряна експлоатация, но не е приключила процедурата по закриването им, което се очаква да се случи през 2013 г.

Общините в област Кърджали, включително община Ивайловград, обл.Хасково са прекратили предсрочно експлоатацията на старите общински депа, а старите общински сметища са закрити със средства по програма ИСПА.

В област Смолян всички общински депа, които не отговарят на нормативните изисквания, са затворени, като през 2012 г. е ликвидирано депото на община Доспат, като на площадката е изградена инсталация за производство на електроенергия от биомаса. През 2012 г. започнало строителството по ликвидацията на общинско депо на община Баните.

1.11. Да се разработи система за борба с ерозията, вкисляването и засоляването на почвите, а също и за укрепване на свлачищата.

Разработването на система за борба с ерозията, вкисляването и засоляването на почвите не е обект на Регионалния план за развитие. Многобройни са факторите, от които се обуславя и зависи бъдещото успешно прилагане на политиката за Устойчиво управление на земите. Сред тях са наличие на качествени стратегически и планови документи; достъп до достатъчен финансов ресурс; добър институционален и човешки капацитет за прилагане на политиката за устойчиво управление на земите и активно включване и насърчаване на участието на местните общности и заинтересованите страни в процеса на формулиране, прилагане и наблюдение на местните политики за устойчиво управление на земите.

Необходимо е цялостно преразглеждане и включване на мерки за устойчиво управление на земите в общинските планове за развитие 2007 – 2013 г. Основната цел тук е да се осигури добра среда за въвеждане на подхода за устойчиво управление на земите /УУЗ/ в програмните документи на ниво община и по този начин да се осигури приемственост между националната политика за УУЗ и действията на общинско ниво.

Във връзка с устойчивото управление на земите общините и областите трябва да насочат усилията си към разработване на общински програми за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите съгласно Програмата на Правителството на европейското развитие на България 2009 – 2013г.

По ОП „Регионално развитие“ през 2012 г. е приключила реализацията на 2 проекта за изграждане на инфраструктура за превенция на свлачища на общините Велинград и Куклен, а в процес на реализация е 1 проект на община Родопи.
1.12. Да се изготвят и прилагат мерки за защита от наводненията.

На територията на Южен централен район са изградени и функционират множество язовири, чиито воден ресурс се използва за напояване. Лошото управление на инфраструктурата на някои от язовирите е причина за наводнения в последните години в някои населени места. Необходимо е да се предприемат превантивни мерки за подобряване управлението на хидротехническите и хидромелиоративните съоръжения и за защита на населението от наводнения. Тази мярка не може да бъде прилагана пряко чрез РПР, а чрез план за управление на речните басейни в източнобеломорски район от Басейнова дирекция за управление на водите източнобеломорски район-Пловдив.

По ОП „Регионално развитие“ за подкрепа за дребномащабни мерки за предотвратяване на наводнения в градските агломерации към 01.05.2013 г. се изпълняват 11 проекта в общините Асеновград, Карлово, Куклен, Марица, Пазарджик, Панагюрище, Пловдив, Първомай, Раковски, Смолян и Стамболийски.

По ОП „Регионално развитие“ за подкрепа за дребномащабни мерки за предотвратяване на наводнения в 178 малки общини през 2012 г. в ЮЦР се реализират 16 проекта.

Тази мярка не може да се прилага пряко чрез АДИ на РПР, тъй като РПР не е устройствен план. При изпълнението на приоритетите на РПР, които имат отношение към културния туризъм, би следвало извършващите инвестиционни дейности да се съобразяват с границите на паметниците на културата и техните охранителни зони в защитените територии.

В РПР специфична цел 1.2 е „Повишаване на достъпа и изграждане на регионална и местна бизнес инфраструктура”. РПР отчита необходимостта от развитието на съществуващите бизнес, индустриални и технологични паркове в големите промишлени центрове Пловдив, Димитровград, Кърджали, Пазарджик, Панагюрище, Хасково, Раковски и др. за постигане на устойчив икономически растеж в ЮЦР.

Финансовата подкрепа по тази мярка в РПР се осъществява по ОПРР и по ОПРКБИ.

1.15. Мерките за развитие на градската среда да включат планиране на зелените системи в условията на съподчиненост с ландшафтното устройство на територията.

Самото планиране на зелените системи не е обект на РПР, а на устройственото планиране. В РПР като мярка, която предвижда дейности за развитие на зелените системи в населените места е специфична цел 2.4 „Развитие на устойчива градска среда”.

Интервенциите са насочени към подобряване на физическата среда и изграждане на адекватни транспортни системи, подобряване на жилищната среда, благоустройство на градовете и прилежащата територия, и осигуряване на достъп до обществени сгради на лица с неравностойно положение. Направлението в посока развитие на градските центрове отговаря на измеренията на европейската политика (Лайпцигска харта за устойчиви европейски градове) и логиката на ОПРР.

1.16. Проектите за развитие на туризма да се изготвят при спазване на изискванията по околна среда и нормите за рекреационно натоварване, както и при съобразяване със статута на територията.

Тази мярка не може да се прилага чрез РПР, тъй като РПР не включва изготвяне на инвестиционни проекти в сферата на туризма. Тъй като основната подкрепа ще бъде осигурена от ОПРР и ПРСР, спазването на нормите за рекреационно натоварване и съобразяване със статута на териториите е предмет на разглеждане и определяне при самото одобрение на проектите от съответните компетентни органи или при разработване на устройствени схеми и планове на зоните за туризъм.

АДИ на РПР на ЮЦР отчита все по-голямото значение на туризма за развитието на икономиката и заетостта в района. Благоприятните природни фактори, както и културно-историческото наследство, натрупаният опит в предлаганите туристически услуги и изградената в значителна степен туристическа база и инфраструктура спомагат за разширяването на туристическата индустрия и увеличаване на приходите от туризма. С това в плана се дават стратегически насоки и препоръки относно изпълнението на заложените приоритети, касаещи развитието на туризма в района. АДИ на РПР в ЮЦР представлява документ за стратегическо планиране на устойчиво интегрирано развитие на района, който отчита специфичните характеристики и потенциала на района. В него не се включва изготвяне на инвестиционни проекти в сферата на туризма. Ето защо тази мярка не може да се прилага чрез РПР.

Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 има за цел да гарантира дългосрочното запазване на типове природни местообитания и популации на видове, които са с европейска значимост. Тя включва специални защитени райони, определени от страните-членки на ЕС, съгласно Директивата за запазване на природните местообитания и Директивата за защита на дивите птици. Обект на защита по двете директиви са около 140 природни местообитания и над 600 вида растения и животни със значение за ЕС. Страните-членки, както и присъединяващите се държави, са длъжни да установят разпространението на тези местообитания и видове в своите територии и да поставят част от тях под защита, да ги управляват с цел запазване и устойчиво ползване.

Южен централен район е сред най-богатите на биоразнообразие райони в страната. В него попада голяма част от Национален парк “Централен Балкан”, част от Национален парк “Рила”. Тук се намира и целият масив на Родопите. На територията на района са разположени 23 защитени зони по Директивата за опазване на дивите птици 2009/147/ЕС и 4 защитени зони по Директива за запазване на природните местообитания 92/43/ЕЕС, съгласно издадените заповеди от Министъра на околната среда и водите и обнародвани в Държавен вестник към 31.05.2011 г.

РПР пряко не е свързан с инвестиционния процес, което не дава възможност за ефективно изпълнение на мярката.

По ОПОС, приоритетна ос 3 „Биоразнообразие”, схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за „Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие” на територията на Южен централен район през 2012 г. е приключил проектът „ЕкоГлобус”, с бенефициент Съюз за възстановяване и развитие – Хасково.

В процес на изпълнение са 4 проекта:

- "Възстановяване и поддържане на консервационно значими хабитати - естествени равнинни, лонгозни гори и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони "Трилистник" (BG0000289), "Градинска гора" (BG0000255) и защитена местност "Находище на блатно кокиче" с. Градина”;

За запазване на биологичното разнообразие в района и привличане на инвестиции е необходимо да се насочат усилия в преодоляването на различни екологични проблеми в ЮЦР - замърсяване на въздуха, почвите, шум и др. и подобряване на екологичната инфраструктура.

Основните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в приземния слой са суспендирани частици, фини прахови частици, серен диоксид, азотен диоксид и/или азотни оксиди, въглероден оксид, озон, олово (аерозол), бензен, полициклични ароматни въглеводороди, тежки метали – кадмий, никел и живак, арсен.

Оценката на степента на замърсяване на атмосферния въздух се извършва по нормативно определения ред, предвиден в Закона за чистотата на атмосферния въздух и наредбите за КАВ.

Качеството на атмосферния въздух е един от актуалните екологични проблеми на ЮЦР. Районът е определян като географско пространство с най-влошени качества на атмосферния въздух под влияние на активни източници на замърсяване от промишлените дейности, пътния транспорт, битовите отоплителни инсталации, неорганизирано прахоотделяне от строителни и ремонтни дейности, неблагоустроените територии в населените места. Традиционно проблемни зони са Пловдив, Асеновград, Димитровград и Кърджали.

На територията, контролирана от РИОСВ – Пловдив, замърсяването с фини прахови частици (ФПЧ₁₀) се контролира денонощно в 4 пункта. Средно годишната норма (СГН) е превишена и в 4-те пункта. Замърсяването с ФПЧ₁₀ продължава да бъде основен проблем за качеството на атмосферния въздух за „Агломерация Пловдив”. Замърсяванията с ФПЧ_2,5 се контролира непрекъснато в АИС „Каменица“. Измерената средногодишна стойност е 39,2 μg/m3 при норма за 2012 г. - 27 μg/m3. През зимните месеци са измерени високи стойности в следствие на увеличеното потребление на твърди горива за отопление в битовия сектор, породено от понижението на температурите през есенно-зимния период.

През годината серният диоксид е контролиран в 3 пункта - АИС “Каменица” , АИС “Баня Старинна” и АИС „Куклен”. През 2012 г. не са регистрирани превишения на СДН на серен диоксид. Забелязва се трайна тенденция на намаляване на замърсяването със серен диоксид.

Замърсяванията с азотен диоксид се контролират в 2 пункта. Средночасовата норма за опазване на човешкото здраве е 200 μg/m3, като тя не бива да бъде превишавана повече от 18 пъти в рамките на една календарна година. През 2012 г. са измерени 11 стойности, превишаващи СЧН в пункт АИС “Баня Старинна” и 1 бр. в пункт АИС “Каменица”. Замърсяванията с оловни аерозоли се контролират в ПМ „Долни Воден” и пункт “Куклен КЦМ”. Няма превишаване на средногодишната норма за 2012 г. (0.5 μg/m3). В района, контролиран от РИОСВ – Пловдив, като цяло се запазва тенденцията към трайно задържане на годишните концентрации на оловни аерозоли под съответната средногодишна норма. ”.