Доклад за наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие на Северен централен район (2007-2013)

В рамките на стратегическата част на действащия и актуализиран РПР се предвиждат мерки, адресирани към зелените системи в градовете и останалите населени места. Самото планиране на зелените системи не е обект на РПР, а на устройственото планиране.

Мярката е отразена в двата планови документа, както следва:

● РПР на СЦР 2007-2013 г. – Цел 3 „Подобряване качеството на живот и развитие на екологичната инфраструктура”, Приоритет 1 „Осигуряване на здравословна и благоприятна жизнена среда на основата на устойчиво управление на околната среда”, мярка 14 „Реконструкция на растителността по улици и в междублокови пространства”; мярката е отразена като препоръка към Цел 2 „Балансирано и устойчиво развитие на територията”, Приоритет 1 „Доизграждане, реконструкция и модернизация на базисната техническа инфраструктура”, Мярка 2 „Разработване на цифрови, кадастрални, регулационни, застроителни и устройствени планове за населените места” и Приоритет 2 „Развитие на градските центрове”, мярка 4 „Изграждане и поддържане на обществени терени”;

● Актуализиран документ за изпълнението на РПР на СЦР 2011-2013 г.: Приоритет 3 „Осигуряване на здравословна и благоприятна жизнена среда на основата на устойчиво управление на околната среда”, Специфична цел 3.3 „Изграждане на системи за предотвратяване на риска”. Основните интервенции в сферата на приоритета се явяват подобряване на екологичната обстановка и обезпечаване на здравословна среда за населението, съхраняване и възстановяване на застрашени екосистеми и предпазване от природни рискове; мярката е отнесена като препоръка към Приоритет 2 „Подобряване на техническата инфраструктура и обновление на градската среда”, Специфични цели 2.1 „Доразвиване на базисната инфраструктура на района” и 2.2 „Развитие на градските центрове”.

Принос за изпълнението на мярката имат реализиращите се по ОП „Регионално развитие” 2007-2013 г.:

 9 бр. проекти за изработване на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие на градовете Велико Търново, Габрово, Горна Оряховица, Разград, Русе, Свищов, Тутракан, Севлиево и Силистра. От тях през 2013 г. са изготвени 4 бр. ИПГВР на градовете Велико Търново, Свищов, Русе и Габрово;

 6 бр. проекти на общините Велико Търново, Габрово, Разград, Русе, Свищов и Силистра за подготовка на инвестиционни проекти за последващо кандидатстване за финансиране по ОП „Региони в растеж“ 2014-2020 г. Разработените инвестиционни проекти ще бъдат включени и ще допринесат за изпълнението на ИПГВР на градовете, центрове на шестте общини за периода 2014-2020 г.;

 6 бр. проекти в общините Велико Търново, Габрово, Разград, Русе, Свищов и Силистра за създаване на привлекателна, достъпна и зелена градска среда в градовете, центрове на агломерационни ареали.

1.15. Проектите за развитие на туризма – ски, културен, екологичен, балнеоложки, селски да се изготвят при спазване на нормите за рекреационно натоварване и съобразяване със статута на територията /мярка 17 от Становище по ЕО № 4-2/2005 г./.

Тази мярка не може да се прилага чрез РПР, тъй като РПР не включва изготвяне на инвестиционни проекти в сферата на туризма.

Мярката е отчетена като препоръка по отношение изпълнението на приоритетите на плана, които касаят развитието на туризма в региона:

● РПР на СЦР 2007-2013 г. – Цел 1 „Повишаване на конкурентноспособността и постигане на ускорен растеж на икономиката на Северния централен район”, Приоритет 3 „Развитие на разнообразни форми на туризъм”, мерки: 1 „Разработване на цялостна стратегия за развитие на туризма и експониране на културно-историческото и природното наследство”, 3 „Ефективно и балансирано туристическо развитие чрез ревитализиране и социализиране на културното и природното наследство в областта в т.ч. развитие на екологичен, градски, конгресен, речен и балнеолечебен туризъм” и 5 „Развитието на туризма да се обвърже с управлението и опазването на защитените територии и други обекти от Националната екологична мрежа”;

● Актуализиран документ за изпълнението на РПР на СЦР 2011-2013 г.: Приоритет 1 „Развитие на конкурентноспособна и диверсифицирана икономика”, Специфична цел 1.2 „Развитие на разнообразни форми на туризъм”.

По ОП „Регионално развитие“ 2007-2013 г. по пет схеми за финансиране (BG161PO001-3.1.01, BG161PO001-3.1.02, BG161PO001-3.1.03, BG161PO001-3.2.02 и BG161PO001-3.2.03) се изпълняват общо 18 бр. проекти за развитие на туристически обекти/атракции/продукти и свързаната с тях инфраструктура в общините Велико Търново, Габрово, Трявна, Разград, Русе, Свищов, Севлиево, Тутракан и Елена на обща стойност 48 872 597,58 лв., от които БФП е 46 247 279,49 лв. и са усвоени 59,13 % от нея към 02.04.2014 г. От тях през 2013 г. са изпълнени 4 бр. проекти на обща стойност 8 521 459,81 лв., от които БФП е 7 862 381,60 лв. и от нея са усвоени 90,51 %. Проектите са:

 „Възстановяване и опазване на църква „Св. Георги” в с. Арбанаси” с бенефициент Министерство на културата;

 „Социализация на ИАР „Никополис ад Иструм”, област Велико Търново с бенефициент Министерство на културата;

 „Възстановяване и социализация на Римска крепост „Сексагинта Приста”, област Русе с бенефициент Министерство на културата и

 „Подобряване на туристически атракции и свързаната с тях инфраструктура в община Велико Търново” с бенефициент община Велико Търново.

Принос за изпълнението на мярката имат и изпълняваните по ОП „Регионално развитие“ 2007-2013 г.:

 9 бр. проекти за изработване на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие на градовете Велико Търново, Габрово, Горна Оряховица, Разград, Русе, Свищов, Тутракан, Севлиево и Силистра. През 2013 г. са изготвени 4 бр. ИПГВР на градовете Велико Търново, Свищов, Русе и Габрово;

 6 бр. проекти на общините Велико Търново, Габрово, Разград, Русе, Свищов и Силистра за подготовка на инвестиционни проекти за последващо кандидатстване за финансиране по ОП „Региони в растеж“ 2014-2020 г.;

 6 бр. проекти в общините Велико Търново, Габрово, Разград, Русе, Свищов и Силистра за създаване на привлекателна, достъпна и зелена градска среда в градовете, центрове на агломерационни ареали.

Във връзка с инвестиционни предложения са изготвени становища по инвестиционни предложения и стартирани процедури по извършване на оценка за съвместимост на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони.

Осъществен е необходимият контрол по Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони по отношение на инвестиционни предложения за строителство или промяна на предназначението на земята в или в близост до защитена зона от НАТУРА 2000.

● В стратегическата част на РПР на СЦР през 2005 г. към цел 3 „Подобряване качеството на живот и развитие на екологичната инфраструктура”, Приоритет 3, „Запазване и поддържане на биоразнообразието чрез разширяване мрежата от защитени обекти и защитени ландшафти” е предвидена дейност „Разработване на програми за привличане на обществеността и създаване на партньорства за устойчиво управление на териториите от Националната екологична мрежа”,

● В Актуализирания документ за изпълнение на РПР на СЦР за периода 2011-2013 г., по цел 3 „Подобряване качеството на живот и развитие на екологичната инфраструктура” отпада Приоритет 3 „Запазване и поддържане на биоразнообразието чрез разширяване мрежата от защитени обекти и защитени ландшафти” с основанието, че част от мерките в рамките на този приоритет дублират дейности, залегнали в останали приоритети или са подчинени на цялостната национална политика.

По ОП „Околна среда” 2007-2013 г., по пет процедури за финансиране (BG161PO005-3.0.01, BG161PO005-3.0.06, BG161PO005-3.0.07, BG161PO005-3.0.10 и BG161PO005-3.0.11) по приоритетна ос 3 „Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие” се изпълняват 9 бр. проекти на обща стойност 75 606 760,81 лв., като БФП е 75 549 002,31 лв. и от нея са изплатени 6 903 323,22 лв. или 9,14 % към 02.04.2014 г.:

„Ограничаване на негативното влияние на инвазивните видове и възстановяване на естествени местообитания, чрез залесяване с местни видове в поддържан резерват „Сребърна” в община Силистра;

 „Разработване на План за управление на Природен парк „Българка” в област Габрово;

 „Мерки за подобряване условията за обитаване на 4 редки и застрашени горски видове птици на територията на ПП Българка“ в област Габрово;

 „Опазване на местообитания при устойчиво ползване на природните ресурси в ПП Русенски Лом“;

 „Централен Балкан – парк за всички“ в област Габрово;

 „Устройство и управление на резерват „Бяла крава“ и поддържани резервати „Хайдушки чукар“ и „Савчов чаир“ в област Велико Търново;

 „Дейности по устойчиво управление на поддържан резерват „Сребърна“ и резерват „Бели Лом“ в област Русе;

 „Изпълнение на дейности за устройство и управление на природен парк „Българка“ в област Габрово;

 „Дейности по устойчиво управление на природен парк „Русенски Лом“.
2. Изпълнение на мерките за наблюдение и контрол при прилагане на Регионалния план за развитие на Северен централен район (2007-2013), съгласно становище по ЕО № 4 -2/2005 год. на Министъра на околната среда и водите
При изготвяне на този раздел като източник на информация са използвани Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда за 2011 г. на Изпълнителната агенция по околната среда към Министерство на околната среда и водите, както и Докладите за състоянието на околната среда през 2013 г. на Регионалните инспекции по околната среда и водите – Русе и Велико Търново.
Въздух

На контролираната от РИОСВ – Русе територия (областите Разград, Русе и Силистра) действат една ДОАС система за контрол на КАВ (пункт „Профсъюзи”, гр. Силистра), една АИС (АИС „Възраждане”, гр. Русе) и една МАС.

В ПМ за КАВ се измерват показателите: озон (O₃), азотен оксид (NO), азотен диоксид (NO₂), въглероден оксид (CO), серен диоксид (SO₂), ФПЧ_2.5, ФПЧ₁₀, бензен (C₆H₆) и метео параметри. През 2013 г. ПМ са работили в нормален режим. Поради технически проблеми, през периода август-декември 2013 г. не функционират анализаторите по показатели ФПЧ_2.5 и C₆H₆ и за 2013 г. не могат да се представят данни за средногодишните им концентрации.

На територията, контролирана от РИОСВ – Русе са обособени два РОУКАВ в градовете Русе и Силистра. През 2013 г. са измерени концентрации, превишаващи праговата стойност (ПС) за ср.дн.н. за опазване на човешкото здраве. ФПЧ до 10μ (ФПЧ₁₀) са всички частици, преминаващи през размерно-селективен сепаратор, определен съгласно референтен метод за вземане на проби и измерване нивата на ФПЧ₁₀, с 50 %-на ефективност на задържане при аеродинамичен диаметър на частиците до 10 мркг (μ) Показателят се контролира и измерва и в трите ПМ на територията на Инспекцията, като през 2013 г. са отчетени концентрации, превишаващи ПС за ср.дн.н. за опазване на човешкото здраве. Превишенията на показателя се констатират предимно през отоплителният период „октомври-март“ на годината, а през останалите месеци превишенията са единични. Остава неспазването на изискванията за до 35 пъти годишно превишаване на ср.дн.н. за ФПЧ₁₀, като месеците с най-голям брой превишения отново са зимните, поради битовото отопление.

През 2013 г. не са регистрирани превишения на ср.ч.н. и ср.дн.н. за серен диоксид (SO₂), азотен диоксид (NO₂) и въглероден оксид (CO). През 2013 г. не са регистрирани превишения на краткосрочната целева норма (КЦН) за защита на човешкото здраве (КЦН = 120 μg/m³) за озон. Нивата на бензен/бензол се контролират в АИС „Възраждане”, съгласно Директива 2000/69/ЕС и Наредба 12/15.07.2010 г. Поради технически причини анализаторът по показателя не функционира през периода август-декември 2013 г. Годишната стойност не може да бъде изчислена, тъй като няма 75 %-но покритие на данните. През 2013 г. МАС извършва измервания в гр. Разград. Установени са превишения на ср.дн.н. на ФПЧ₁₀. Нивата на концентрациите на другите показатели са под допустимите норми.

Данните, постъпващи от автоматичните системи за КАВ в реално време през 2013 г. за гр. Русе и гр. Силистра не показват съществена промяна в състоянието на въздуха в сравнение с 2012 г. Трайно ниски остават нивата на основните следени замърсители – SO, NO, CO, C₆H₆ и O₃. През 2013 г. АИС „Възраждане” – гр. Русе регистрира 109 бр. превишения (над 50 мг/м³) по показател ФПЧ₁₀, като спрямо 2012 г. има повишение (94 бр.). През 2013 г. анализът на резултатите за община Силистра показва подобряване на КАВ спрямо 2012 г. Регистрираните превишения от ДОАС система „Профсъюзи” – гр. Силистра са с 11 по-малко спрямо 2012 г. За 2013 г. броят на регистрираните превишения по показател ФПЧ₁₀ за гр.Русе е по-голям с 14 %, спрямо този за 2012 г. и по-малък с 21 % – за гр. Силистра. Нивата на ФПЧ₁₀, като годишна концентрация за гр. Силистра е под определената норма от 40 мкрг/м³ (29,86 мкрг/м³), а за гр. Русе – е превишена (46,62 мкрг/м³). Наблюдава се тенденция на ограничаване замърсяването на въздушния басейн на гр. Силистра.

РИОСВ – Русе контролира общо 380 обекта в трите области, вкл. експлоатацията на пречиствателни съоръжения в производствени обекти, големи горивни инсталации, инсталации ползващи органични разтворители и др. През 2013 г. са проконтролирани 171 фирми от различни промишлени сектори (химическа, дървообработваща, хранително-вкусова и др.). Във връзка с промяна в нормативната база, през 2013 г. са проверени 10 бензиностанции за състоянието на системата, съответстваща на Етап II на улавяне на бензиновите пари (УБП). Проверката е съгласно изискванията на Наредба № 16/1999 г. за ограничаване на емисиите на летливи органични съединения при съхранение, товарене или разтоварване и превоз на бензини. Проверени са 33 оператора, чиято дейност попада в приложение № 4 към чл. 117 от ЗООС, за спазване на условия в издадени КР, по компонент „Атмосферен въздух”. Констатирано е неизпълнение на условие 9.5 от КР на „Труд” АД – гр. Русе, относно провеждане на „собствен мониторинг от неподвижни източници”.

От 2006 г. функционира система за непрекъснат мониторинг на емисиите вредни вещества в „Топлофикация – Русе” ЕАД. Дружеството изпълнява Прилагащата програма към Директива 2001/80/ЕС. Съгласно сроковете в издаденото КР, пречиствателните съоръжения-електрофилтри се реконструират или се преустановява експлоатацията им, което води до намаляване на годишните прахови емисии и подобряване поддръжката на системата за непрекъснат мониторинг.

През 2013 г. са наложени 6 санкции за неспазване на нормите за допустими емисии на оператори, експлоатиращи: горивни инсталации („Топлофикация Разград” ЕАД –производство на топлоенергия и „Лудогорие 91“ АД, гр. Кубрат – производство на мебели) и производствени инсталации („Раломекс” АД, гр. Завет – производство на селскостопанска техника и „Амилум България” ЕАД, гр. Разград – преработка на растителни суровини за производство на хранителни продукти). Изготвени са 13 преписки за спиране на санкции, поради временно прекратяване на дейността, в т.ч. и отменени – поради преустановяване на замърсяването (на горивни и производствени инсталации). Възобновени са 6 санкции, след възстановяване на производствена дейност.

Основните промишлени обекти с неподвижни източници на емисии в област Русе са: „Оргахим“ АД, гр. Русе; „Топлофикация – Русе” ЕАД, гр. Русе, „Екон-91“ ООД, гр. Русе; „Мегахим“ АД, гр. Русе; „Спарки” АД, гр. Русе; „Русенска корабостроителница” АД, гр. Русе; „Дунарит” АД, гр. Русе; „Жити“ АД, гр. Русе; „Труд” АД, гр. Русе; „Прециз Интер Холдинг Индъстри” АД, с. Иваново „Каолин” АД, гр. Сеново; „Скални материали“ АД, гр. Русе; „Монтюпе” ООД; „Модул“ АД, гр. Бяла; „Керос“ АД, „Фибран България” ООД, гр. Русе и др.

Общините са разработили Програми за подобряване на КАВ, в които въз основа на данните за нивата на следените показатели са заложили мерки за тяхното намаляване. Сравнително високите нива на ФПЧ₁₀ през 2013 г. (особено през зимния отоплителен сезон) се дължат основно на продължаващото използване на твърди горива за отопление в битовия сектор в комбинация с лошите климатични условия през периода (безветрие през месеците с отрицателни температури, увеличен брой МПС на единица жител в населените места, спрямо този през 2011 г. и образуването на трайни мъгли). Като част от краткосрочните мерки, заложени в актуализираните общински програми за КАВ е почистването и измиването на уличната мрежа в градовете.

В района на гр. Разград има изградена ТЕЦ. През 2013 г. продължава започналият преди няколко години процес на газификация в битовия сектор и в промишлени обекти в област Разград. Основните промишлени обекти с неподвижни източници на емисии в област Разград през 2013 г. са: „Топлофикация – Разград” ЕАД, гр. Разград; „Амилум – България” ЕАД, гр. Разград; „Биовет” АД, клон гр. Разград; „Тракция” АД, с. Самуил; „Октопод – С” ООД, с. Самуил; „Хан Аспарух” АД, гр. Исперих и „Лудогорие-91” АД, гр. Кубрат и др.

В гр. Силистра промишленият и битовият сектор не са топлофицирани и газифицирани. Локалните горивни съоръжения използват твърди и течни горива. През 2013 г. продължава изграждането на довеждащ газопровод за газифициране на гр. Силистра. Промишлените обекти с неподвижни източници на емисии в област Силистра са: „Фазерлес” АД, гр. Силистра; „Екотрейд метал” ЕООД, гр. Силистра; ЗММ „Стомана” АД, гр. Силистра; „Каумет” АД, с. Айдемир и„Брамак” ООД, гр. Силистра.

Контролът на основните показатели, характеризиращи КАВ в приземния слой в района на РИОСВ – В.Търново (областите В.Търново и Габрово) се осъществява от ПМ в градовете В.Търново, Г.Оряховица и Свищов. Във В.Търново пунктът е с ръчно пробовземане и последващ анализ, в Г.Оряховица функционира АИС, а в Свищов – автоматична станция на принципа на ДОАС (през 2013 г. ДОАС временно преустановява своята работа поради инцидент. Възстановяването й ще приключи през 2014 г.). Замърсителите, които се измерват са NO₂, ФПЧ₁₀, ФПЧ_2.5, SO₂, O₃, NO, CS₂ и H₂S. През 2013 г. Инспекцията не е регистрирала превишения на пределно допустимите норми на показателите NO₂, SO₂ и О₃ и в двата ПМ. Единствено по показател ФПЧ₁₀ са установени превишения на ср.дн.ст. и ср.год.ст. и за двата пункта.

Според Програмата за управление на КАВ 2011-2014 г. в община В.Търново най-голям принос за нивата на ФПЧ₁₀ имат транспорта (70,8 %); битовият сектор (28,0 %) и промишлеността, селското стопанство и строителството (общо 1,0 %). Според Програмата за управление на КАВ в община Г.Оряховица 2011-2014 г. най-голям принос за нивата на ФПЧ₁₀ имат битовият сектор (62,1 %); промишлеността (21,6 %) и транспорта (16,3 %). В община Свищов най-значимите източници на емисии на ФПЧ₁₀ са промишлеността (82,0 %); битовият сектор (16,4 %); транспорта (1,2 %); а земеделието, природните и трансграничните източници, строителството и ремонта (общо 0,4 %). В резултат от спазването на мерките в общинските програми за КАВ се наблюдава тенденция за намаляване броя на регистрираните превишения на ФПЧ₁₀ в общините В.Търново и Г.Оряховица. В сравнение с 2012 г., през 2013 г. за гр. Г.Оряховица се наблюдава намаление на ср.год.ст. на показателя с 16 % и с 25 % на броя регистрирани превишения през годината. За В.Търново намалението е с 12 % за ср.год.ст. и с 37 % за броя регистрирани превишения през годината. За община Свищов сравнение ще бъде направено след възстановяване функционирането на ДОАС системата в гр. Свищов. Заложените мерки в програмите са със срокове до края на 2014 г. Според заповед на министъра на околната среда и водите и според изискванията на ЗЧАВ, когато не са достигнати нормите на показателя ФПЧ₁₀ в общините, ще бъде стартирана процедура за изготвяне на нови програми.

През 2013 г. общините Севлиево и Габрово са включени в утвърден от министъра на околната среда и водите, годишен график на мобилна станция – Русе. Станцията измерва нивата на О₃, SO₂, NO₂, CO и ФПЧ във въздуха. Извършените измервания показват, че за показателите О₃, SO₂, NO₂ и CO не са установени превишения на нормите, но са установени превишения на ср.ч.н. по показателя ФПЧ₁₀. Общините са уведомени да предприемат мерки за намаляване на нивата на замърсителите и достигане на установените норми.

В района на РИОСВ – В.Търново се контролират над 250 обекта източници на емисии в атмосферния въздух. Основните обекти с източници, от които са регистрирани превишения на нормите за емисии са: „ТЕЦ Свилоза” АД, „Свилоцел” ЕАД, „Топлофикация Габрово“ ЕАД, „Кроношпан” ЕООД, „Пътни строежи – В.Търново” АД и др. През 2013 г. те предприемат мерки за привеждане в съответствие с изискванията за опазване на чистотата на въздуха.

През 2013 г. са наложени 4 бр. еднократни санкции по чл. 69 от ЗООС за констатирани превишения на емисионните норми, определени с Условията в издадените КР:

- на „Захарни заводи“ АД, гр. Г.Оряховица са наложени две еднократни санкции за неспазване на индивидуалните емисионни ограничения (ИЕО), посочени в КР № 54/2005 (актуализирано с Решение № 54-H0-И0-А1-ТГ1/2013).

- на „Велпа-91“ АД, гр. Стражица е наложена еднократна санкция за неспазване на ИЕО в КР № 383/2009 (актуализирано с Решение № 383-H0-И0-А1/2013);

- на „ТЕЦ Свилоза“ АД, гр. София, площадка гр. Свищов е наложена еднократна санкция в размер за установени превишения на нормите за емисии в атмосферния въздух след оценка на резултатите от извършените собствени непрекъснати измервания през 2012 г.
Повърхностни и подземни води

Използването на водните ресурси и опазването им от замърсяване е не само екологичен въпрос, но и съществен фактор за устойчивия икономически растеж, особено в условията на недостиг на вода и зачестяващи суши. По данни на НСИ иззетата прясна вода в страната за водоснабдяване и за собствени цели на предприятията се оценява на 5 715,05 млн. m³/год., а за СЦР е 180,37 млн. m³/год. или 3,16 % през 2012 г. Приблизително в еднаква степен намалява водовземането и от повърхностни, и от подземни води. В СЦР 44,69 % са добити за собствено снабдяване на предприятията и друго водоснабдяване, а 55,31 % – за обществено водоснабдяване (ВиК) през 2012 г. Подземните води запазват сравнително постоянен дял в района – 40,17 % от общо иззетите пресни води. Спадът се формира основно от собственото снабдяване на предприятията. Преобладаващата част от подземните води са за питейно-битово водоснабдяване (83,71 %) и остават на относително постоянни равнища.

Наблюдаваната след 2000 г. тенденция към общо намаляване на водовземането в България се дължи на закриване на водоемки и нерентабилни производства, постепенното нарастване на цените на водата, съчетано със засушаването. Пропорционално на намаленото изземване на ресурса, намаляват и количествата на използваните води в страната за периода 2006-2012 г. по данни на НСИ – от 5 343,23 млн.м³/год. до 4 559,42 млн.м³/год. Основните потребители на вода са промишлените производства и електро- и топлоцентралите. Намалява и водоползването в селското стопанство, в т.ч. за напояване.

По степен на изграденост на водоснабдителната мрежа, с дял на водоснабденото население 99,8 % през 2012 г., СЦР се нарежда след СИР и ЮИР (99,9 %), като индикаторът е по-висок от средния за страната (99,3 %).

Към края на 2012 г. 28,2 % от населението в област Габрово и 6 % от населението в област Велико Търново е на режимно водоснабдяване. Като цяло за страната, относителният дял на населението с режим на водоснабдяване е 4,5 % и е по-нисък от стойността на показателя за Северен централен район – 5,8 % за 2012 г.

Налице е изоставане в изграждането на канализационните мрежи. Към края на 2012 г. само 63,8 % от населението е обхванато от канализационните мрежи и по този индикатор районът остава на предпоследно място в страната. Средният дял на населението, обслужено с канализационна мрежа в България е 74,3 %.

Относителният дял на населението, обслужено от ПСОВ в СЦР през 2012 г. е 46,4 %, по-нисък от средния за страната (56,1 %), като районът запазва четвърто място в страната, преди ЮЦР (41,6 %) и СЗР (33,0 %). Проектният капацитет на изградените ПСОВ надвишава почти двойно реално изхвърлените количества отпадъчни води, т.е. изградените ПСОВ, обслужващи големите градски центрове имат значителен свободен капацитет и са в състояние да поемат значителни количества вода за пречистване, в резултат на развитие на нови икономически дейности и разрастването на градовете. Проблемите с пречистването на отпадъчните води са характерни за по-малките градове и селата, където липсват пречиствателни съоръжения, а настаняването на икономически дейности в тях поражда рискове за опазване на околната среда.

През 2013 г. се регистрира повишаване на екологичната култура у бенефициентите, чиито инсталации формират отпадъчни води, при опазването и подобряването на състоянието на водните екосистеми и устойчивото използване на водите. Постигнати са по-добри резултати при поддържането в добро техническо и експлоатационно състояние на пречиствателните съоръжения. Показател за това е намаленият размер на наложените през 2013 г. санкции, спрямо предходната година.

Изграждат се нови канализационни системи и пречиствателни станции за отпадъчни води, което допринася за подобряване качеството на повърхностно течащите води. Реките Янтра и Дунав отговарят на проектната си категория приемник – ІІІ-та категория. Водите на р. Русенски Лом показват отклонение от нормите за ІІ-ра категория приемник, по някои от показателите, в различни периоди от времето, поради все още неизградената водна инфраструктура в малките населени маста, разположени в поречието на реката. През 2013 г. по поречие Русенски Лом на някои от пунктовете за мониторинг се наблюдават превишени стойности на следните физикохимични показатели за добро екологично състояние – общ азот (като N), нитратен азот (като N-NO₃ и N-NO₂), амониев азот (като N-NH₄), общ фосфор и фосфор от ортофосфати (като Р) и БПК-5. Превишени стойности на СКОС за специфични замърсители в т.ч. разтворено желязо са констатирани в пункта на р. Русенски Лом при гр. Русе, преди вливане в р. Дунав.

В мониторинговия пункт на р. Росица под гр. Севлиево през м. март 2013 г. е измерена концентрация на никел – 39,5 μg/l, при (СКОС 20 μg/l).

По данни на НСИ към 2012 г. на територията на Северен централен район има изградени 10 селищни ПСОВ, като едва 46,4 % от населението на района се обслужва от селищни ПСОВ. По данни от докладите за състоянието на околната среда през 2013 г., изготвени от РИОСВ – Велико Търново и РИОСВ – Русе, към края на 2013 г. на територията на Северен централен район са изградени и функционират общо 13 ПСОВ. От тях 3 са в област Велико Търново (Велико Търново; Горна Оряховица, Лясковец и Долна Оряховица; Стражица), 2 в област Габрово (Габрово и Севлиево), 4 в област Разград (Разград, Лозница, Кубрат и Исперих), 1 в област Русе (Русе) и 3 в област Силистра (Дулово, Ситово и Главиница). Поради нарушение в технологичния режим през отчетната 2013 г. ГПСОВ-Ситово все още не се експлоатира.

През 2013 г. са въведени в редовна експлоатация новоизградената ГПСОВ – гр. Главиница и реконструираната и разширена ГПСОВ – гр. Лозница, по информация от Доклада за състоянието на околната среда през 2013 г. на РИОСВ – Русе. С държавна приемателна комисия е приета реконструираната и разширена пречиствателна станция, отвеждаща отпадъчните води от „Биовет” АД – гр. Разград в река Бели Лом. Едно от най-големите предприятия от хранително-вкусовата промишленост на територията на област Разград – „Амилум-България” ЕАД изгради самостоятелен отвеждащ колектор до ГПСОВ – Разград, вследствие на което се преустанови директното заустване на отпадъчни води във воден обект – река Бели Лом. Изградени са 2 бр. нови ПСОВ в гр. Русе („Лукойл България“ ЕООД – гр. Русе).

Продължава изпълнението на проекти за изграждане и реконструкция на канализационна и водопроводна мрежа, включващи: реконструкция на ПСОВ гр. Лозница (въведена в редовна експлоатация през 2013 г.), реконструкция на съществуващи ПСПВ и ПСОВ гр. Габрово, изграждане на ПСОВ гр. Трявна и довеждащ колектор към нея, разширение и реконструкция на ПСОВ – гр. Исперих с изграждане на биологично стъпало, изграждане на ПСОВ – Бяла, разширение на ПСОВ – Кубрат, изграждане на ГПСОВ с довеждащ колектор и прилежаща инфраструктура в град Павликени, изграждане на ПСОВ и главен довеждащ колектор - гр. Свищов, инвестиционен проект за рехабилитация и разширение на водопроводна и канализационна мрежа на град Севлиево с оптимизиране на работата на ГПСОВ – Севлиево, изграждане на Районна пречиствателна станция за отпадъчни води – Силистра.

През 2013 г. е изготвен технически инвестиционен проект за изграждане на канализационна мрежа и ПСОВ – с. Щръклево, община Иваново. В процес на подготовка е инвестиционен проект за доизграждане на ВиК мрежата и пречистване на водите на гр. Елена, община Елена.

В процес на изпълнение са и 4 проекта за подготовка и изпълнение на инвестиционни проекти за изграждане на ПСОВ, реконструкция и доизграждане на канализационна и водопроводна мрежа на градовете Дряново, Дулово, Разград и Тутракан.

Успешно продължава изпълнението на финансирания от ОП „Околна среда” 2007-2013 г. проект „Интегриран проект за водния цикъл на град Габрово” за подмяна и изграждане на нова канализация и реконструкция на съоръжения в пречиствателните станции за питейни и отпадъчни води, на обща стойност 123,5 млн. лв.

Основните проблеми в района са свързани с достъпа на всички населени места до питейна вода с нужните качества и недостатъчна степен на развитие на канализационните мрежи в по-малките от тях. Пречистване на питейните води се прилага само в областите Велико Търново и Габрово, докато в областите Разград, Русе и Силистра питейната вода няма нужда от пречистване и се третира само с хлор, тъй като се добива от помпени станции с дълбоки сондажи. Доставената питейна вода за задоволяване нуждите на селското стопанство, производствения и битовия сектори в СЦР през 2012 г. е 41,07 млн. м³/год., което е едва 41,22 % от общото количество подадена вода. Висок е делът на загубите на вода – 58,51 млн. м³/год. или 58,73 % от подадената вода на крайните потребители, по данни на НСИ.

Вътрешнорегионалните различия в дела на населението, обслужвано от канализационна мрежа, са много по-големи. Неизградеността на канализационни мрежи в района е причина за заустване на отпадъчните води директно в реки, дерета и др. или отвеждане в септични ями, което създава опасности от замърсяване на повърхностните и подпочвените води. Това е характерно за почти всички села в района и дори за някои от градските центрове.

По изграденост на канализационните мрежи районът изостава по отношение на комплексните качества на средата за обитаване и развитие на бизнес дейности спрямо регионите от ЕС и четири от районите от ниво 2 в България.

В страната количеството добита вода е почти двойно по-голямо в сравнение с други страни, което показва неефективно използване и разхищение на ресурсите от питейна вода, дължащо се до голяма степен на амортизацията на водопреносната мрежа, която на места се нуждае от цялостна подмяна.

През 2013 г. са извършени всички планови проверки на обекти с разрешителни за заустване, като в резултат на осъществения от РИОСВ контрол е постигната ефективност на пречистване на обектите и е подобрено качеството на водите. Установени са проблеми с неефективно работещи пречиствателни съоръжения в следните обекти на територията на РИОСВ – Велико Търново: Инсталация за производство на хартия, стопанисвана от „Велпа 91“ АД гр. Стражица; Млекопреработващо предприятие в гр. Елена, стопанисвано от „БИ СИ СИ Хандел“ ООД; „Захарни заводи“ АД гр. Горна Оряховица, Месопреработвателно предприятие на „Центромес” ООД в с. Ново село, „Никипласт-М“ ООД гр. Севлиево, „Аркус“ АД, гр. Лясковец, „Републикаконсерв” АД гр. Свищов. На тези обекти са наложени еднократни и месечни санкции по реда на чл. 69 от ЗООС.

След предприемане на необходимите административни мерки три от обектите - „Захарни заводи“ АД гр. Горна Оряховица, „Аркус“ АД гр. Лясковец и „ Никипласт-М“ ООД гр. Севлиево са преустановили изпускането на отпадъчни води с превишение на поставените индивидуални емисионни ограничения. Преустановено е изтичането на отпадъчни води в съседни територии от цеха за пчелен мед в с. Масларево, община Полски Тръмбеш и изтичането на непречистени отпадъчни води в р. Янтра от дъждопреливни шахти на градскатата канализация в гр. Горна Оряховица и гр. Велико Търново, от месопреработващо предприятие „Елит – Мес Минев – Родопа – В.Т.“ ООД и от „Мегапорт“ ООД, гр. Велико Търново.

Всички предприятия с галванични производства в контролираната от РИОСВ – Велико Търново територия имат работещи пречиствателни станции за производствени отпадъчни води (ПСПОВ) и осигуряват необходимото пречистване на водите до нормираните стойности. Такива са четирите ПСПОВ на „Идеал-Стандарт Видима” АД гр. Севлиево; площадка Севлиево и площадка в с. Градница, на „Сиби“ ООД гр. Севлиево; „Терем Ивайло“ ЕООД гр. Велико Търново.

Анализът на качеството на заустваните отпадъчни води показва, че непречистените води от населените места са основните замърсители на водоприемниците в района.

На територията, контролирана от РИОСВ – Русе, по-значими пречиствателни станции за производствени отпадъчни води са изградени в следните обекти: „СЕТ” АД – Русе и „Фешко – ФСК” ООД – Бяла, „Фазерлес” АД – Силистра, „Амилум – България” АД – Разград, „Биовет” АД – Разград и „Пилко” ЕООД – гр. Разград.

Анализът на контролната дейност на РИОСВ през 2013 г. показва по-добри резултати при поддържането в добро техническо и експлоатационно състояние на пречиствателните съоръжения. Подобрява се състоянието на водните екосистеми и устойчивото използване на водите, което се дължи на повишената екологичната култура у бенефициентите.

За постигане на съответствие с Директива 91/27/ЕИО за екологосъобразно пречистване и заустване на битови отпадъчни води и съгласно разписаните срокове в законодателството, до 2010 г. трябваше да бъдат изградени пречиствателни станции и канализационни системи във всички населени места с над 10 000 еквивалентни жители (екв. ж.), а до 2014 в селищата с над 2 000 еквивалентни жители. На територията, контролирана от РИОСВ – Русе, населените места, които до края на 2010 г. следваше да бъдат с изградени канализационни системи и селищни ПСОВ са три – Бяла, Тутракан и Силистра, но до края на отчетната 2013 г. не са изградени. За изграждането на инфраструктурните проекти общините имат подписани договори по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.”. През 2013 г. се изпълняват следните проекти в агломерации над 10 000 екв. ж.: „Интегриран проект на водния цикъл на гр. Исперих“; „Интегрирано управление на водите на гр. Бяла, област Русе – етап I“; „Строителство и реконструкция на вътрешната водопроводна и канализационна мрежа на Кубрат и разширение на ПСОВ“; „Изграждане на РПСОВ – Силистра, доизграждане на канализационна мрежа и частична реконструкция на водопроводна мрежа на гр. Силистра“, „Доизграждане на канализационната система и частична реконструкция на водопроводната мрежа в гр. Дулово“, „Доизграждане и реконструкция на съществуваща канализационна и водопроводна мрежа и ПСОВ, гр. Разград“ и „Подготовка и изпълнение на инвестиционен проект за изграждане на ГПСОВ и доизграждане на канализационна мрежа в гр. Тутракан“.

В малките 54 населени места (с население между 2 000 и 10 000 екв. ж.), в които до 2014 г. трябва да има канализации и ПСОВ, такива има само в Дулово и Лозница. За голяма част от населените места има изготвени предпроектни проучвания и предстои одобряване и подписани договори за техническа помощ за подготовка на инвестиционните проекти. За с. Щръклево (община Иваново) е изготвен инвестиционен проект за изграждане на канализационна мрежа и ПСОВ – с. Щръклево.

На територията на РИОСВ – Велико Търново от общо 9 населени места и агломерации с над 10 000 екв.ж. само 5 от тях имат изградени градски пречиствателни станции за битови отпадъчни води. Това са гр. Велико Търново, гр. Габрово, РПСОВ – Горна Оряховица, Лясковец и Долна Оряховица, гр. Севлиево и Стражица. „ВиК Йовковци“ ООД отказва да експлоатира ГПСОВ гр. Стражица, защото липсва изградено биологично стъпало.

Изостава изграждането на ГПСОВ в градовете Свищов, Павликени, Трявна и Дряново, което трябваше да бъде реализирано до края на 2010 г. През 2012 г. и четирите общини подготвиха проекти и кандидатстваха за финансиране по ОП „Околна среда“. През 2013 г. в три от тях община Трявна, Павликени и Свищов са проведени процедури за избор на изпълнител за цялостно проектиране и изпълнение на проектите.

През 2013 г. се изпълнява проектът за детайлно разработване на инфраструктурно предложение „Доизграждане на ВиК мрежата и пречистване на водите на гр. Елена“, община Елена.

Продължава изпълнението на проекти за подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води на територията на община Велико Търново; интегриран проект за водния цикъл в град Габрово; за изграждане на канализация и водопровод в с. Първомайци, община Горна Оряховица; за изграждане на ГПСОВ с довеждащ колектор и прилежаща инфраструктура в град Павликени; за изграждане на ПСОВ и довеждащ колектор в гр. Свищов; инвестиционен проект за рехабилитация и разширение на водопроводна и канализационна мрежа на град Севлиево; за изграждане на ПСОВ за отпадъчни води – гр. Трявна и довеждащ колектор към нея; за подготовка и изпълнение на инвестиционен проект за изграждане на ГПСОВ, реконструкция и доизграждане на канализационна система и реконструкция на водоснабдителна система на град Дряново.

По отношение състоянието на подземните води, в Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район – Плевен (БДУВДР) е заложен мониторинг на 50 подземни водни тела с прилежащи към тях 99 мониторингови пункта. Отклонения в химичното състояние по стандартите за качество на подземните води са отчетени през 2013 г. в 5 мониторингови пункта (МП) на територията на РИОСВ – Велико Търново и в 6 МП на територията на РИОСВ – Русе.
Земи и почви

На територията на СЦР се прилага система на три нива на мониторинг на почвите, чиято цел е да се обхванат по-големи територии от почвеното многообразие. На територията на РИОСВ – Русе са определени 33 пункта за наблюдение в областите Разград, Русе и Силистра. Анализите се извършват от РЛ – Русе, която следи динамиката на индикаторите мед (Cu), цинк (Zn), олово (Pb), кадмий (Cd), никел (Ni), хром (Cr), арсен (As) и живак (Hg). През последните години на територията на РИОСВ – Русе се забелязва намаляване на замърсяването на земите и почвите, тъй като се обръща внимание на ограниченото използване на пестициди и торове в земеделието, разработват се програми за екологично земеделие и животновъдство и се спазват правилата за добри земеделски практики.

През 2013 г. не са констатирани наднормени концентрации на показателите за почвен анализ; наднормено съдържание на тежки метали; замърсявания с продукти от растителна защита, включително не е регистрирано засоляване и вкисляване на почвите.

На територията на област Русе залежалите растителнозащитни препарати са събрани в ББ кубове. Разположените на територията на областта препарати са преместени на РД за ТБО – Русе. През 2013 г. Община Русе е получила финансиране от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет за екологосъобразно управление на негодни за употреба препарати за растителна защита, намиращи се в склад в село Червена вода. Средствата са отпуснати за третиране на 5 тона негодни пестициди, но поради неустановените количества опасни отпадъци, същите са недостатъчни за екологосъобразното управление на негодните за употреба пестициди. Фирма „Балбок Инженеринг” АД е приела 5 тона чрез приемо-предавателен протокол. Останалите количества от 3,34 тона негодни за употреба препарати за растителна защита се съхраняват в Регионално депо - Русе, в клетката за опасни отпадъци. Количествата излезли от употреба препарати за растителна защита от складовете в селата Малко Враново, Бръшлен и Пет Кладенци са предадени на „Сириус Стар БГ” ЕООД.

Залежалите растителнозащитни препарати на територията на област Разград са събрани в централизирани складове, отговарящи на изискванията за съхранение на опасни отпадъци в селата Езерче, Владимировци, Тръбач и градовете Завет и Разград. Неразрешен е проблема с пестицидите в област Силистра, тъй като залежалите фитофармацевтични препарати се съхраняват в складове, неотговарящи на изискванията на Постановление № 53 за третиране и транспортиране на производствени и опасни отпадъци, включително в безстопанствени складове и в складове без охрана, което е предпоставка за замърсяване на околната среда и застрашаване живота и здравето на хората.

През 2013 г. не е извършен анализ за замърсяване на почвата с устойчиво органични замърсители оргонохлорни пестициди. Общо нарушените терени на територията на РИОСВ – Русе, които се нуждаят от рекултивация са 2 516, 09 дка. През 2013 г. не е извършвана рекултивация на нарушени терени от миннодобивната дейност. Експлоатират се 18 бр. кариери, които не са изчерпили природните богатства и не подлежат на рекултивация.

Ерозията е най-широко разпространеният и интензивно протичащ деградационен процес, водещ до разрушаване на почвената покривка. Прилагането на добри земеделски практики и правилното залесяване и обработки са гаранция за нейното предотвратяването.

През 2013 г. на територията на РИОСВ – Русе са почистени 8 бр. нерегламентирани сметища за отпадъци, с обща площ от 78,47 дка.

Към края на 2013 г. на територията на РИОСВ – В.Търново (областите В.Търново и Габрово) земеделските земи обхващат – 394 516 ха, от които 292 515 ха в област В.Търново и 102 001 ха в област Габрово. През последните години се наблюдава тенденция на намаляване на замърсяването на земите и почвите. Пестеливото използване на пестициди и торове в земеделието, програмите за екологично земеделие и животновъдство, въведеният контрол за ограничаване на емисионното замърсяване на въздуха, водите и управлението на отпадъците, технологичното обновление в производството са дейности, които водят до намаляване на деградацията на земите и почвите. Процедурите по промяна предназначението на земеделски земи с участието на РИОСВ е гаранция, че не се изземват плодородни земи за строителство и неземеделски нужди. С процедурите по ОВОС и КР, също се осъществява превантивната дейност по опазване на почвите от замърсяване.

Съгласно Националната мониторинговата програма на МОСВ на територията на РИОСВ – В.Търново са обособени 23 постоянни пункта за почвен мониторинг. През 2013 г. е извършено преброяване и анализ на почвите от 6 пункта. След направен анализ на резултатите е установено съдържание на тежки метали в почвата под максимално допустимите концентрации. Не се наблюдава и замърсяване на почвите с устойчиви органични замърсители.

За 2013 г. на територията на РИОСВ – В.Търново има отчетени рекултивирани площи, изразяващи се с извършено от „Матеко” АД – гр. Г. Оряховица възстановяване на нарушени вследствие на геологопроучвателни работи терени с предоставено право за проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) и начин на трайно ползване – пасище. С финансовата помощ на МОСВ и МЗХ през последните години са обособени 12 склада и 4 площадки с общо 46 ББ кубове, където екологосъобразно се съхраняват 550 000 кг стари, залежали и излезли от употреба пестициди. След извършена проверка е установено, че всички складове са в добро състояние. През 2013 г. е извършено пробонабиране и мониторинг на почвите за наличие на вкисляване. Установено е, че те варират от слабо до средно кисели. Резултатите от анализа не показват вредна киселинност на почвата. През 2013 г. Инспекцията съгласува голям брой проекти на животновъдни обекти за изграждане на торохранилища, финансирани от ДФ „Земеделие”. С тях фермите изпълняват Правилата за добра земеделска практика за опазване на водите и почвите от замърсяване с нитрати от земеделски източници.

По данни на ИАОС, през 2011 г. общата площ на земеделските земи, които са засегнати от водоплощна ерозия в България е 6 115 630 ha, със средногодишен интензитет 7,36 t/ha. Запазва се тенденцията, при която се увеличават площите със слаб (с 18 000 ha) и висок риск (с 9 920 ha), а земите със среден ерозионен риск намаляват с 27 680 ha. През 2011 г. сред областите с най-висок риск от проява на водоплощна ерозия на земеделските земи са областите Габрово, В.Търново, Разград и Русе, с прогнозен интензитет между 7 и 16 t/ha/y.

По данни на ИАОС, през 2011 г. ветровата ерозия запазва относително постоянна площ на разпространение. 3 820 589 ha (или 34,4%) от обработваемите земи в страната са в риск от ветрова ерозия в различна степен, със средногодишен интензитет 0,6 t/ha/y. Засегнатите площи с умерен до висок ерозионен риск са 108 571 ha, с умерен – 154 081 hа, а със слаб – 3 554 163 ha. Област В.Търново (общини Свищов, Павликени и П.Тръмбеш) е сред областите в страната с най-висок риск от ветрова ерозия (202 216 ха) и най-големи загуби на почва. Област Силистра също е сред областите с най-големи загуби на почва през 2011 г.

Политиките за ограничаване на ерозионите процеси са: ежегоден мониторинг на ИАОС; информиране и подпомагане на земеделските производители; спазване на добрите земеделски и екологични практики; подкрепа на земеделските производители чрез компесаторни плащания за ограничаване на процеса.

През 2011 г. не са проведени режимни наблюдения върху свлачищните и абразионни процеси на територията на страната, поради което не са отчетени промени спрямо 2010 г. Независимо от това, продължава изпълнението на дейности за предотвратяване и ограничаване риска от възникване на свлачищни процеси в т.ч. и контрол по строителството в свлачищни райони и реализиране на укрепителни, отводнителни и брегозащитни мероприятия на територии, засегнати от свлачищни, ерозионни и абразионни процеси.

Политиките за опазване на почвите в България са свързани с прилагане на законодателството, на адекватни програми, съвременни агроекологични схеми, строги разрешителни режими и развитие на биологичното земеделие. За предотвратяване уврежданията на почвите, в резултат от вредни за околната среда производствени практики, в различни сектори на икономиката, е необходима последователна политика, подходяща нормативна база и значителен финансов ресурс (РБ, ПРСР 2007-2013 г. и др.).

Защитените територии се обявяват с цел опазване на биоразнообразието в екосистемите и естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. В СЦР има общо 70 бр. защитени зони по Натура 2000, от които: 47 зони по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и 23 зони по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици. През 2013 г. на територията на района се намират общо 96 от 1015 защитени територии в България, от които 21 бр. природни забележителности, 67 бр. защитени местности, 2 бр. резервати, 3 бр. поддържани резервати, 3 бр. природни парка. Природно защитените територии, включително тези по Натура 2000, обхващат над 20 % от територията на СЦР и са разположени основно в централната и в западната части на района.

Съгласно Доклада за състоянието на околната среда (ДСОС) за 2013 г. на РИОСВ – Русе, в обхвата на Инспекцията се намират 41 бр. защитени територии, от които 9 бр. природни забележителности (пещера „Орлова чука“, „Мамула“, „Големият Юг“ и др.), 1 бр. поддържан резерват („Сребърна“), 1 бр. резерват („Бели Лом“), 1 бр. природен парк („Русенски Лом“) и 29 защитени местности („Находище на червен божур“, „Каракуз“, „Пеликаните“ и др.). През периода 2004-2013 г. броят на защитените територии от 34 нараства на 41, като е проведена и процедура за заличаване на една ЗМ (бивше историческо място). През 2012 г. са възникнали общо 5 пожара, които са обхванали 19 дка. Най-много засегнати площи има на територията на Държавно горско стопанство „Бяла“ – 10 дка. Причина за възникването им е човешка небрежност в резултат на опожаряване на стърнища и пасбища.

Защитените местности (гори, земеделски земи и водни площи) в обхвата на РИОСВ – Русе заемат 10 531,607 ха. В някои от тях са съхранени фрагменти от съществували в миналото естествени широколистни гори в Лудогорието, като „Вековна церова гора”, „Колчаковската кория”, „Юперска кория”, „Находище на турска леска” и др. Влажните зони с голямо значение за опазване на биоразнообразието са ЗМ: „Дойчов остров”, „Калимок – Бръшлен”, „Блатото край с. Малък Преславец”, „Ломия”, „Рибарниците” и др.

На територията на Инспекцията се намира единственото за страната находище на защитения растителен вид кримска какула, в землището на с. Полско Косово и гр. Бяла (община Бяла); и една от най-големите защитени местности в България: ЗМ „Калимок – Бръшлен”, която е разположена в областите Русе и Силистра (с площ 59 750 дка). Създадена е с цел възстановяване и запазване на една от малкото останали Дунавски влажни зони и нейното уникално биоразнообразие. ЗМ има приет План за управление.

От 2011 г. на територията на ПП „Русенски Лом” (площ 3 408,0 ха) се изпълнява проект „Ломовете – Център за опазване на скалогнездещите птици”, финансиран по ОПОС 2007-2013 г. Паркът има приет План за управление.

В края на 2011 г. започва изграждането на посетителски център на природния парк край с. Нисово, като през 2013 г. същият е открит официално.

През 2012 г. са започнали и продължават дейности в изпълнение на проект „Възстановяване на гори в 10 природни парка“, които предвиждат подмяна на акациеви насаждения и възстановяване на естественото местообитание. Подготвена е площ от 308 дка, на която ще се възстановят местообитания от смесени широколистни гори върху сипеи и стръмни склонове, както и крайречни смесени гори.

ПР „Сребърна“ е една от най-важните и ценни защитени територии с голямо значение за опазване на биоразнообразието в страната и чужбина. През 1983 г. около резервата е обявена буферна зона и ПР е включен в Списъка на ЮНЕСКО. Съгласно Закона за защитените територии, резерватът е орнитологично важно място и попада в две защитени зони по Натура 2000: „Сребърна” по Директива 79/409/ЕЕС и „Лудогорие – Сребърна” по Директива 92/43/ЕЕС. ПР е един от първите в България, които имат утвърден и влязъл в сила Интегриран план за управление.

През 2011 г. е изпълняван проект „Ограничаване на негативното влияние на инвазивни видове и възстановяване на естествените местообитания чрез залесяване с местни видове в ПР „Сребърна” на стойността 1 364 165,50 лв. Проектът предвижда залесяване на терени, ограничаване на негативното влияние на инвазивни и чужди видове и подобряване на хидрологичния режим на езерото. Проектът е приключил към 15.12.2012 г.

На територията на РИОСВ – Русе се намират 11 защитени зони по Директива за опазване на дивите птици: „Рибарници Мечка”, „Ломовете”, „Комплекс Калимок”, „Остров Пожарево”, „Хърсовска река”, „Сребърна”, „Суха река”, „Лудогорие”, „Блато Малък Преславец” и др., и 20 защитени зони за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна: „Беленски гора“, „Река Янтра“, „Вардим“, „Батин“, „Сребърна“, „Калимок – Бръшлен“, „Мартен – Ряхово“, „Остров Чайка“, „Ломовете“ и др.

От общата площ на защитените територии, горските територии заемат 52,68 %. През 2013 г. състоянието на горските насаждения е добро, като не са установени масови поражения от болести. Сечите в горите и другите мероприятия се провеждат съгласно утвърдените лесоустройствени проекти, горскостопански планове и програми. Територията на Инспекцията се характеризира с голямо разнообразие на лечебни растения. През 2013 г. не са събирани и отчетени видове лечебни растения, които да са поставени под режим на ограничено ползване. Засилен е контролът по спазване на Закона за лечебните растения и Наредба № 5/19.07.2004 г. за изискванията, на които трябва да отговарят билкозаготвителните пунктове и складовете за билки, както и по отношение на търговията с видове, включени в приложенията на Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES), с цел недопускане на незаконна продажба.

На територията на РИОСВ – Русе за периода 2009-2013 г. се изпълнява и проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І“, финансиран по ОПОС, с бенефициенти МОСВ. Целта на проекта е картиране и установяване на природозащитното състояние на местообитанията и видовете и определяне на рискови за дивите птици територии за изграждане на ветрогенератори.

В териториалния обхват на РИОСВ – В.Търново (областите В.Търново и Габрово) изцяло или частично попадат 55 защитени територии: 1 бр. резерват, 2 бр. поддържани резервати, 2 бр. природни парка, 38 бр. защитени местности, 12 бр. природни забележителности. В защитените територии (без природните паркове), 81,6 % са заети от гори, а 18,4 % от други земи (земеделски земи, скали, водни площи). Административно в землищата на селата Кръвеник и Стоките (община Севлиево) попадат и част от НП „Централен Балкан” с резерват „Пеещи скали”, като техният контрол, охрана и управление се осъществява единствено от Дирекцията на Националния парк.

През 2013 г. е извършено разширяване на площта на защитена местност „Столища“ с цел опазване и повишаване устойчивостта на естествената екосистема, представляваща букова гора.

Съгласно ДСОС за 2013 г. на РИОСВ – В.Търново, на територията на двете области В.Търново и Габрово попадат 12 защитени зони по Директивата за дивите птици: „Комплекс Беленски острови”, „Остров Вардим”, „Котленска планина”, „Рибарници Хаджи Димитрово”, „Свищовско-Беленска низина”, „Обнова”, „Деветашко плато”, „Априлци”, „Велчево” , „Централен Балкан”, „Централен Балкан – буфер” и „Българка“ . Защитената зона „Остров Вардим“ (община Свищов) има площ 1 167,98 ха и включва част от ЗМ „Стария дъб”. В защитената зона се срещат 75 вида птици, от които 31 са включени в Червената книга на България, а 21 са от европейско значение. Защитената зона „Рибарници Хаджи Димитрово” заема 446,5 ха. В нея се срещат 116 вида птици, от които 33 са включени в Червената книга на България, а 53 са от европейско значение. Потенциалните защитени зони в териториалния обхват на Инспекцията по Директивата за местообитанията и дивата флора и фауна са 27 бр.: „Персина”, „Свищовска гора“, „Река Янтра“, „Беленска гора“, „Деветашко плато“, „Търновски височини“, „Дряновски манастир“, „Централен Балкан – буфер“, „Централен Балкан“, „Твърдишка планина“ и др. Всички потенциални защитени зони за местообитанията са одобрени от Министерски съвет.

Приоритетите на България в областта на биологичното разнообразие и защитените територии са свързани с доизграждане на Националната екологична мрежа; разработване на планове за управление на защитените територии и планове за действие за защитени растителни и животински видове от дивата природа; усъвършенстване на подходите и мерките за опазване и устойчиво управление на биоразнообразието.
Отпадъци

Устойчивото управление на отпадъците е едно от сериозните предизвикателства пред съвременното общество. Паралелно с нарастването на обема на генерираните отпадъци, нараства и тяхното разнообразие, сложност, токсичност и свързаните с това трудности и разходи по обезвреждането им.

Според годишните данни на НСИ, през 2012 г., общо образуваните битови отпадъци (БО) в СЦР са 307 хил. т. (или 9,13 % от БО в страната), като спрямо 2011 г., тяхното количество е намалено с 37 хил. т. Най-много БО са образувани в областите В.Търново (94 хил. т.) и Русе (85 хил. т.), а най-малко – в област Силистра (по 38 хил. т.). Събраните количества БО на човек от обслужваното население са 363 кг/чов./г. и спрямо 2011 г. намаляват с 40 кг/чов./г. През периода събраните БО на човек в района са над генерираните количества за страната (347 кг/чов./г.).

През 2012 г. в СЦР работят 4 регионални депа (РД) – в градовете Разград, Русе, Силистра, Севлиево. За периода 2011-2012 г. броят на депата за БО в СЦР намалява от 20 бр. на 17 бр. Най-голям е броят на депата в област В.Търново (9 бр.), а най-малък – в областите Разград и Силистра (с по едно депо). През периода в района намалява и общата площ на депата за битови и строителни отпадъци (БСО) с 5 дка (от 510 дка на 505 дка). Най-голяма е площта на депата за БСО на територията на област В.Търново (247 дка), а най-малка – в област Разград (23 дка).