Доклад за наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие на Северен централен район (2007-2013)

на Министерството на здравеопазването

Като резултат от дългогодишната практика в мониторирането на шума в големите градове в България, МЗ чрез РЗИ и съвместно с общинските съвети по места предприема различни стратегии за борба с наднормената експозиция на шум. Акустичното планиране е най-важната стъпка в борба с шума и включва мерки, като: правилно териториално устройство, инженеринг на системите за управление на трафика, планиране на трафика, намаляване на шума чрез шумова изолация и борба с шума при източника. При несъобразени с шумовото натоварване градоустройствени проекти, като ситуиране на сгради, подлежащи на усилена шумова защита на натоварени пътни артерии, проблемът с шума може да се реши чрез изграждане на шумозащитни съоръжения, регулиране на интензивността и структурата на автомобилните потоци, изграждане на обходни пътни участъци, вкл. и изграждане на препятствия за намаляване на скоростта на движение на МПС.

● Относителен дял на антропогенно натоварените територии от общата територия (честотата на актуализиране на индикатора е през 5-10 години)

Индикаторът показва относителния дял на антропогенно натоварените територии от общата площ на дадена териториална единица (община, регион, държава). Делът на антропогенно натоварените територии в Северен централен район е 6,15 % от общата територия на района. Във вътрешнорегионален план най-висока е стойността на индикатора в област Русе (6,71 %), а най-ниска – в област Силистра (5,67 %). Сред общините на СЦР, с най-висок дял на антропогенно натоварените територии са общините Г.Оряховица (11,55 %), Русе (10,91 %) и Габрово (8,88 %), а с най-нисък дял – общините Елена (2,37 %), Трявна (2,75 %) и Сухиндол (3,46 %).

● Съотношение между горски, земеделски и урбанизирани територии (честотата на актуализиране на индикатора е през 5-10 години)

Индикаторът показва относителния дял на горските, земеделските и урбанизираните територии от общата площ на дадена териториална единица (община, регион, държава). Относителният дял на земеделските територии от общата територия на България е 51,68 %, на горските територии – 42,31 %, а на урбанизираните територии – 5,02 %. Делът на земеделските територии в СЦР е 64,45 %. Най-висок е делът на земеделските територии в област Русе (72,92 %), а най-нисък – в област Габрово (43,65 %). Делът на горските територии в СЦР е 28,19 %. Най-висок е делът на горските територии в област Габрово (50,42 %), а най-нисък – в област Русе (18,16 %). Делът на урбанизираните територии в СЦР е 6,15 %. Най-висок е делът на тези територии в област Русе (6,71 %), а най-нисък – в област Силистра (5,67 %). Сред общините в СЦР с най-висок относителен дял на земеделските територии са Ценово (82,65 %) и Павликени (82,60 %), а най-нисък – Елена (26,49 %). С най-висок дял на горските територии е община Елена (70,28 %), а най-нисък – община Свищов (7,91 %). С най-висок дял на урбанизираните територии е община Г.Оряховица (11,55 %), а най-нисък – община Елена (2,37 %).

Индикаторът отразява количеството на парникови газове (приравнени към CO₂ екв.), отделяни на жител от населението в дадена териториална единица (община, регион, държава).

Според данни от Технически доклади № 14 и № 17 от 2013 г. на Европейската агенция по околната среда (ЕАОС), през 2012 г. общото количество на парникови газове (приравнени към CO₂ екв.) в България е 62,4 млн. т./CO₂-екв. (спрямо 2011 г. намалява с 3,8 млн. т./СО₂-екв. или с – 5,7 %); в ЕС-28 – е 4 559 млн. т./CO₂-екв. (намалява с 42,6 млн. т./СО₂-екв. или с -0,93 %), а в ЕС-15 – е 3 652,4 млн. т./CO₂-екв. (намалява с 6,2 млн. т./СО₂-екв. или с -0,25 %). През 2012 г., според ЕАОС количеството парникови газове на човек от населението в България е 8,5 т./CO₂-екв./чов.; в ЕС-28 – 8,9 т./CO₂-екв./чов., а в ЕС-15 – 9,0 т./CO₂-екв./чов. Парниковите газове, отделени от България представляват 1,4 % от общото количество на газове в ЕС-28 за 2012 г. Емисиите на парникови газове по сектори в страната по данни на НСИ през 2011 г. са следните: енергийни производства – 36 360 хил. т., транспорт – 8 129 хил. т., селско стопанство – 6 149 хил. т., промишлени процеси – 3 978 хил. т., отпадъци – 3 762 хил. т. и преработваща промишленост и строителството – 3 669 хил. т.

● Разходи за ДМА с екологично предназначение

Индикаторът дава информация за извършените разходи за придобиване и поддръжка на ДМА-ЕП за дадена териториална единица (регион, държава), както и размера на средствата, изразходвани за намаляване на последствията от антропогенния натиск върху околната среда. По данни на НСИ през 2012 г. разходите за ДМА-ЕП в страната са 1 693 583 хил. лв. (има нарастване спрямо 2011 г. с 255 418 хил. т.), а в СЦР – 126 829 хил. лв. (има нарастване с 60 121 хил. лв. или с 90,12 % спрямо 2011 г.). Най-много разходи са направени в областите В.Търново (51 728 хил. лв.) и Русе (50 764 хил. лв.), а най-малко в област Габрово – едва 5 109 хил. лв.

● Разходи за ДМА с екологично предназначение на човек от населението

Индикаторът показва извършените разходи за придобиване и поддръжка на ДМА-ЕП за една календарна година на човек от населението за дадена АТЕ. През 2012 г. разходите за ДМА-ЕП на човек от населението в страната са 238,81 лв., като за периода 2011-2012 г. се наблюдава известно нарастване на разходите с 36,10 лв. През посочения период разходите за ДМА-ЕП на човек от населението в СЦР са 149,39 лв., като за една година те се увеличават със 71,62 лв. През периода 2011-2012 г. водеща роля по този индикатор има област Русе – с разходи за ДМА-ЕП на човек от населението в размер на 218,18 лв. Област Габрово продължава да заделя и през 2012 г. най-малко средства за ДМА-ЕП на човек от населението – едва 42,34 лв., въпреки че спрямо 2011 г. (31,27 лв.) се отчита нарастване с 11,07 лв.

● Дял на територията с висок риск от ерозия

Индикаторът показва относителния дял/процента на териториите с висок риск от ерозия от общата площ на дадена териториална единица (община, регион, държава).

Около 60% от територията на България е засегната в различна степен от ерозионни процеси. По данни на ИАОС, през 2011 г. общата площ на земеделските земи, които са засегнати от водоплощна ерозия в България е 6 115 630 ha, със средногодишен интензитет 7,36 t/ha. През 2011 г. ветровата ерозия запазва относително постоянна площ на разпространение, като 3 820 589 ha (или 34,4%) от обработваемите земи в страната са в риск от ветрова ерозия в различна степен, със средногодишен интензитет 0,6 t/ha/y. По данни на ДСОС на РИОСВ – Русе за 2012 г., за територията на общините в областите Разград, Русе и Силистра степента на риска от ветрова ерозия е със слаба или от слаба до умерена интензивност (1,01-2,0 t/ha/y). Средногодишната интензивност на водната ерозия в областите Разград е 5,27 t/ha/y, в Русе – 5,70 t/ha/y, а в Силистра – 3,56 t/ha/y. По данни на ДСОС на РИОСВ – В.Търново за 2013 г., на ветрова ерозия са подложени над 80 000 дка от почвите областите В.Търново и Габрово. В полупланинската част на региона, на наклонени терени водната ерозия е в по-малка степен, поради естественото затревяване и самозалесяване на земите, които не се обработват.

● Степен на постигане на националните цели за използване на енергията от възобновяеми източници (ВИ) и енергийна ефективност

Индикаторът отразява спестената енергия чрез прилагане на мерки за енергийна ефективност и произведената енергия от ВИ в дадена АТЕ (община, регион, държава), сравнени с поставените национални цели.

По данни на НСИ и МИЕ, през 2012 г. производството и потреблението на енергия от ВИ в страната значително се увеличава, като делът на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия достига 16,4 %. С това България преизпълнява националната си цел през 2020 г. – делът на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия да бъде 16 %. За периода 2011-2012 г., делът на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия в страната нараства с 1,8 %. (2011 г. е 14,6 %). По данни на Евростат през 2012 г., делът на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия в ЕС-28 е 14,1 % (по-нисък от делът за България – 16,4 %), като спрямо 2011 г. има увеличение с 1,1 %.

Разработената система от количествени показатели, включваща последните седем индикатора, има за цел да оцени напредъка по интеграцията на глобалните проблеми на околната среда, осъществена чрез прилагане на регионална политика и стратегическо планиране на регионалното и/или местно развитие.