Описание на защитената зона, местообитанията, видовете и целите на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване (отчитане) при изготвянето на инвестиционното предложение

Описание на защитената зона, местообитанията, видовете и целите на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване (отчитане) при изготвянето на инвестиционното предложение;

ЗЗ Рила, обявена и по двете директиви (по местообитанията и за птиците) с код BG0000495 е обявена със Заповед на министъра на МОСВ №РД 764/28.10.2008 година. Защитената зона покрива територията на национален парк Рила, който се характеризира с планински релеф, отличаващ се със стръмни склонове и ясно изразени 4 височинни пояси, като в най- високите части са се формирани местообитания от алпийски тип. В зоната на горите преобладават вековни гори от смърч, бял бор, бяла мура, бук. Основните фитоценози в пояса между 1 900-2 100 и 2500 м надм. в. са тези на клека (Pinus mugo Turra), бореално ерикоидни съобщества с преобладание на хвойна (Juniperus sibirica), скални сипеи и ацидофилни тревни съобщества. Съществен компонент в субалпийския пояс са фитоценозите на картъла (Nardus stricta). Те заемат големи площи не само в понижените части на релефа навсякъде в парка, но на места и по билата. Северните склонове са скалисти, много стръмни, прорязани от речни долини. Южните склонове са по-полегати, покрити с гори и пасища. По северните и западни склонове максимумът на валежите е през пролетта и лятото, а по източните склонове - през зимата.

Територията на Рила планина е част от Рило-Родопската морфоструктура. По-голямата част от скалните комплекси са изградени от най-старите скали в България -метаморфните. Възрастта на висококристалинния метаморфен скален комплекс се определя като предкамбрийска и дори архайска. Освен тези скали, от интрузивните скали широко разпространение имат гранитите, а от седиментите, главно в периферните части -палеогенни, плиоценски и кватернерни наслаги.

Национален парк “Рила” е най-значимата територия по представеност в страната на високопланински глациални езера и езерна биота от глациален тип. Общата значимост на естествения ресурс и богатството на хабитатите (11% от Европейските) е от европейско значение, а ендемичната флора и безгръбначна фауна са от световно значение. Особено ценни са горските екосистеми със своя висок процент естественост (94,8%), с ендемични горски комплекси (например от бяла мура) и едни от най-старите и представителни клекови съобщества в България. Установено е, че на територията на НП “Рила” са представени 60 хабитата от планински и високопланински тип като 51,66% от хабитатите имат консервационен статус. Разнообразието на парковата растителност е представено от над 12 класа, 12 разреда, 17 съюза, 92 асоциации и 28 субасоциации.

Поради труднодостъпната територия на НП, значителна част от горите не са повлияни силно от човешката намеса и са със значителна възраст- средна възраст 90 години (91 за иглолистните и 74 за широколистните).

Общият брой видове висши растения е 1 400 и представлява 38,35% от висшата флора на България. Срещат се 11 вида Папратовидни, 6 Голосеменни, 80 Едносемеделни и 1 303 Двусемеделни вида растения. Ендемичният компонент (локални, български и балкански) е представен от 57 вида. Локални ендемити са рилска иглика (Primula deorum Vel.); павловско шапиче (Alchemilla pawlowskii Assenov); Рилски ревен (Rheum rhaponticum L.). Българските ендемити са 18, а балканските ендемити - 36 вида.

В парка са установени 2 934 вида и подвида безгръбначни животни, обхващащи 312 редки (стенотопни) вида, 242 ендемита, 244 реликта, 41 вида, включени в световни и европейски списъци на застрашени видове (IUCN, E/ECE/1249, BC, CORINE) и 7 вида, защитени в България. Известното видово и подвидово разнообразие на гръбначните животни в Националния парк “Рила” включва: риби – 5 вида, земноводни и влечуги – 20 вида, птици – 99 вида, бозайници – 48 вида (дребни бозайници – 22 вида, прилепи – 10 вида и едри бозайници – 16 вида) или общо 172 вида. От особен природозащитен интерес са 162 таксона или над 90% от всички известни до сега гръбначни животни от НП “Рила” разделени в следните групи – ендемити, реликти, защитени в България, включени в Червената книга на България, в Червения списък на IUCN от 1996, в Европейския червен списък на животни и растения, заплашени от изчезване в света, в списъците към Бернската и Бонската конвенции, в списъците към Директивата за птиците, Директивата за хабитатите на EMERALD. От рибите 2 вида са балкански ендемита и два вида български. Балкански ендемити са: от земноводните и влечугите 1 вид, от птиците 3 вида, а от бозайниците 2 вида.

ЗЗ Рила –по местообитанията и за птиците с код BG0000495 е създадена с цели:

• 
  Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона;
  
• 
  Запазване на естественото състояние на природните местообитания и на местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видови и условия на средата;
  
• 
  Въстановяване, при необходимост, на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  

3130 Олиготрофни до мезотрофни стоящи води с растителност от Littorelletea uniflorae и/или Isoeto-Nanojuncetea

3160 Естествени дистрофни езера

3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion

4060 Алпийски и бореални ерикоидни съобщества

4070 * Храстови съобщества с Pinus mugo

4080 Субарктични храсталаци от Salix spp.

6150 Силикатни алпийски и бореални тревни съобщества

6170 Алпийски и субалпийски варовикови тревни съобщества

6230* Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините

62D0 Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества

6410 Ливади с Molinia на карбонатни, торфени или глинести почви (Molinion caeruleae)

6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс

6520 Планински сенокосни ливади

7140 Преходни блата и плаващи подвижни торфища

8110 Силикатни сипеи от планинския до снежния пояс във високите планини

8120 Сипеи върху варовити терени и калциеви шисти

8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове

9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum

9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum

9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum

9180 *Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове

91BA Мизийски гори от обикновена ела

91CA Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори

91D0 * Мочурни гори

9270 Гръцки букови гори с Abies borisii-regis

9410 Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea)

9530 *Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор

95A0 Гори от бяла и черна мура

При представянето на видовете, предмет на опазване в зоната е оценена вероятността, дадени въздействия от строителството и функционирането на спортния комплекс (на основата на обобщените въздействия в Таблица 2) да повлияят отрицателно параметрите за благоприятен природозащитен статус (БПС) на местообитанията и видовете. Включени са само преките въздействия. В оценката, освен общите параметри за БПС са добавени и специфичните структури и функции характерни за гранично разположената защитена зона. Оценките са представени в табличен вид, като с цел опростяване не са включени параметрите за БПС за които оценката е, че нямат отношение към никое от идентифицираните въздействия.

Сходни типове местообитания и видове са обединени.

От защитените животински видове, в стандартния формуляр на зоната, като видове предмет на опазване, са включени следните:

Тип Членестоноги - Arthropoda

Клас Ракообразни - Crustacea

Група Висши ракообразни - Malacostraca

Разред Десетокраки - Decapoda

*Austropotamobius torrentium - Ручеен (Поточен рак)

Този вид не е установен за района на ИП при проучванията през 1999 г. от В. Найденов. Видът е вероятен за района около терена, предмет на ИП. Обитава малки реки, потоци и стоящи водоеми е чиста, студена и богата на кислород вода, основно в пъстървовата зона. Установяван е нееднократно в потоците вливащи се в язовир Белмекен. Теренът на ИП е разположен във водосборния район на язовира, поради което може да се счита, че евентуалното реализиране може да има отношение към този вид.

Клас Insecta – Насекоми

Разред Водни кончета - Odonata

Видът никога не е констатиран в района на ИП, както и в близките граничещи райони. Известните находища са в районите на пълноводни планински реки с добре запазена крайбрежна растителност и песъчливо – каменисто дъно, разположени в ниско и среднопланинския широколистни растителни пояси.

Разред Правокрили - Orthoptera

*Paracaloptenus caloptenoides – Обикновен паракалоптенус

В България се среща разпокъсано в цялата страна от Черноморието до 2000 м в Пирин, като на места популациите му са многочислени. Обитава ксерофитни смесени тревисто-храстови или тревисти (в субалпийския пояс) асоциации, като се придържа към почвата сред тревата. Храни се с двусемеделни тревисти растения. Има едно поколение годишно, като в зависимост от надморската височина имагото се появява през юни – август и се среща до септември - ноември. Зимува в яйчна фаза в почвата. Видът не е установяван за района на ИП по време на теренните изследвания през 1999 г, както и при ежегодните експедиции, провеждани при събирането на биологичен материал за целите на практичните занятия на практиките по дисциплините „Зоология” и „Опазване на фауната” в ЛТУ.

Разред Пеперуди

*Euphydryas aurinia - Еуфидриас

В България се среща в изолирани популации - в планините до 2100 m (Рила: Мальовица) като има и популации в ниските части на югоизточна България с надморско височина под 200 м (Източните Родопи, Странджа) и дори до морското равнище (нос Хумата между Созопол и Приморско, Резово, Варвара). Присъства в Приложение II на Бернската конвенция. Включен като уязвим в Червена книга на европейските дневни пеперуди (van Swaay & Warren, 1999: 167). Засега известен у нас от Сливенска Стара Планина, Витоша, Рила, Пирин, Родопите, Странджа и южното Черноморие. Обитава тревисти ливади и поляни в гори и покрайнините им. Има едно поколение от април до юли според надморската височина. Гъсениците са черни с бели точици между сегментите, грубо окосмени с финни разклонени шипчета и с оранжеви крачета и се хранят с обикновено синьоглавче (Succisa pratensis), самогризка (Scabiosa), жълта тинтява (Gentiana lutea) и орлови нокти (Lonicera periclymenum). Зимува гъсеницата, която какавидира през април и често имагинира същия месец. Този вид не установен при проучванията през 1999 г. от Абаджиев, С. За района на ИП и околностите в радиус от 5-7 км. Видът не е установяван и по време на ежегодните практики по „Зоология” и „Опазване на фауната” в ЛТУ, провеждани в периода от началото на май до края на юли.

Едра и лесна за разпознаване, грацилна нощна пеперуда, разпространена в Европа и Предна Азия. Систематичното и положение е дискусионо. Предните криле са черни с метален отблясък и с бели линии, две от които образуват буквата V. Задните криле са пурпурни с четири черни точки, две от които образуват петно. Антените и при двата пола са нишковидни. У нас няма с кой друг вид да се сбърка. В България се среща от най-ниските части на страната, включително и Черноморското крайбрежие, до около 1600м в планините, най-вече по топли обраснали припечни склонове, навсякъде, където има леска.

Сравнително дребна дневна пеперудка, разпространена в Европа и Турция. Крилата отгоре при мъжките са огнено-червени с тънък черен кант и малки черни петна в дискалната област. Женските са с допълнително петно в средата на клетката и с пост-медиална ивица от тъмни черни петна. Отдолу и двата пола са с бледо оранжеви предни криле с множество черни точки и със синкаво-синя широка ивица маргинално. Задните крила отдолу са синкаво-сини с множество черни точки и със широка бледо оранжева ивица маргинално. В България се среща почти навсякъде из открити припечни места край езера, вади, канавки и други влажни зони до към 1000м (около Копривщица) в планините по брегове с хранителните растения – Rumex hydrolapathum, Rumex crispus, Rumex aquaticus. Пеперудите летят от май до остомври. Поколенита вероятно са три в зависимост от надморската височина.

Широко разпространена в планините в България от 600 до към 2400м.н.в. Крилата отгоре при мъжките са блестящи, тъмно сини с тънък черен кант. Женските са с дискално петно и с маргинална ивица от оранжеви петна. В България се среща из открити припечни поляни предимно в субалпийската зона на планините и на места е многобройна. Хранителното растение на ларвите e Genista depressa. Пеперудите се срещат през юни и юли и имат едно поколение годишно. При проучванията през 1999 г. Абаджиев, С. не установява вида за района на Ибърско било (R 32), включващ района на яз. Белмекен и терена на ИП. Този вид пеперуда не е установявана никога по време на практичните занятия по „Зоология” и „Опазване на фауната”, провеждани ежегодно в периода Май – Юли.

Разред Твърдокрили

Lucanus cervus - Бръмбар рогач

В северна България се среща от най-ниските и топли части до към 1000 м, докато в южните райони на страната има данни, че е намиран до 1500 м надморска височина.

Среща се от 50 до 1700 м надморска височина.

Среща се от 0 до 1200 м надморска височина, като единствено в района на южен Пирин и Славянка достига до 1500 м.

Този вид се среща в реките от дунавския водосбор, включително и в горните притоци на р. Искър (Бели и Черни Искър), но никога не констатиран в други водосбори. Територията предмет на ИП е в Егейския водосбор.

Видът е разпространен в средните и долни течения на нашите реки и в стоящи равнинни водоеми. Размножителната биология на вида е свързана с речните миди, в които става отлагането на хайвера. Тези миди обитават участъци на реките с относително бавно течение и натрупани песъчливо – тинести инертни наноси.

Този вид е разпространен до 1400 м.н.в., поради което присъствието му за района на ИП е напълно изключено.

Видът е разпространен най–често в предпланински, ниско- и средно- планински територии до 1200 - 1400 м.н.в. Отделни популации в Стара планина до 2100 м .н.в., но за Рила планина не са установявани екземпляри над 1600 м.н.в. Макар и много малко вероятно вида е възможно да се среща в граничните за района на ИП територии.

Двата вида костенурки са разпространени в предпланинските и нископланински пояси на планините, поради което присъствието им в района на ИП е напълно изключено.

По данни на Спиридонов, Ж.. от 1999 г. видът не е установяван за района на Ибърското било (R32), в който попада и терена на ИП. Видът е констатиран нееднократно при провеждането на учебни маршрути по врене на практичните занятия по „Зоология „ и „Опазване на фауната”, провеждани със студенти от ЛТУ.

Според зоогеографското райониране по Груев, Б. и Б. Кузманов (1994), теренът обект на ИП, попада в Рило – Родопския подрайон на Планинския био-географски район на България. Този район обхваща всички територии на нашите планини над 1000 м надморска височина. Теренът на ИП се намира на 2000 м.н.в. в най – северозападния дял на Рила планина. Според същите автори вертикалното стратифициране на планините е поделено на три вертикални климатични пояса, имащи пряко отношение към вертикалното разпределение на биотата: нископланински до 1000 м.н.в., среднопланински от 1000 до 1800 м.н.в. и високопланински над 1800 м.н.в..

В биогеографско отношение Планинския район на България се характеризира с господство на севернопалеарктични организмови форми, както и с алпийско и карпатско биотично влияние. Заселването му с флора и фауна от тези райони се е осъществило главно през кватернера, като резултат от захлаждането на климата. След оттеглянето на ледниците, тези студоустойчиви форми се заселили във високопланинските части на района. Поради тези причини, единствено в тези територии на България са се запазили ледникови (глациални) реликти сред флорните и фаунистичните елементи. Този феномен се дължи на главно на хладния климат във високите части на планините, който наподобява климата на големите географски ширини в северното полукълбо. Освен глациалните реликти, в по - ниските планински пояси се срещат още сравнително малко на брой, терциерни реликтни (планински по произход) видове, които преживели заледяванията и последствие възстановили високопланинския си ареал.

Високопланинският пояс съществува само във високите наши планини, като във флората и фауната им се наблюдават много големи биотични сходства. Във високопланинския пояс, растителните съобщества са от еднакъв тип, а освен това много растителни и животински видове се срещат в този пояс във всички наши планини. Такива таксони са с европейски високопланински ареал на разпространение или с аркто – алпийски и борео – монтанен ареал. Такива видове от нашата фауна, характерни за високите части на Рила планина са: от рибите- егейската лешанка и егейската пъстърва, от земноводните- алпийския тритон и планинската жаба, от влечугите- живораждащия гущер и усойницата, от птиците са глухаря, лещарката, трипръстия кълвач, пернатоногата и врабчовята кукумявки, а от бозайниците- снежната полевка и дивата коза.

Специфичните фаунистични особености на този подрайон са свързани с наличието на относително голямата по площ масивна и монолитна част от високопланинския вертикален пояс на планините, които го сформират. Климатът е планински, умерено – континентален. Високите части на Рила са заети от типичните субалпийски и алпийски пояси, възникнали на местата на някогашните плейстоценски ледници. Биотата в тази част на Рила включва висок процент на студоустойчиви и студенолюбиви холарктични, севернопалеарктични, европейски и планински видове, глациални реликти и високопланински неоендемити. Основните растителни съобщества са изградени от тревни високопланински формации с преобладаване на картъл и дървесно- храстови групировки от смърч и клек, развиващи се в субалпийския пояс. Високите части на Рила изобилстват от неоендемични и реликтни форми, основно сред безгръбначните. Според Берон, П. (1969), в тази част на подрайона се срещат изобилно аркто – алпийски и борео – монтанни видове, от различни систематични категории на животинското царство. Сред тази група авторът споменава много видове насекоми, паякообразни, ракообразни, акари и други безгръбначни. Подробни описания на различните фаунистични комплекси от тази част на Рила могат да бъдат открити в докладите в сборника от научните изследвания на Биологичното разнообразие на Национален парк “Рила”, издаден през 1999 г.

Данни за разпространението и състоянието на целевата фауна от района на ИП са събирани ежегодно от авторите, при провеждането на ежегодни практики, стационирани в учебната база на ЛТУ, в УОГС „С. Аврамов” – Юндола. В района на ИП са провеждани експедиции, свързани с проучването на редки, защитени и уязвими за фауната на България животински видове. Установените при наши посещения целеви видове са отбелязани в систематичния лист на целевата фауна на защитената зона.

Растителността в района (План за управление на НП Рила, 2000) се отнася към Рило-Родопския подрайон на Илирийската провинция на Европейската широколистна област. Разнообразието на парковата растителност е представено от над 12 класа, 12 разреда, 17 съюза, 92 асоциации и 28 субасоциации. С малки изключения асоциациите са или български или разпространени само в Рила планина, т.е. ендемични за българската или рилска растителност.

В съседство с инвестиционното предложение, в рамките на ЗЗ, най-обширна е безлесната зона с преобладаващи Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества (62D0) и Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините (6230*). Представени са и местообитания 4070 *- Храстови съобщества с Pinus mugo и 9410 -Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс Vaccinio-Piceetea (План за управление на НП Рила, 2000; Бондев, Ив., 1991) (Карта на горската растителност Приложение 3).

От растенията, попадащи в Приложение II на Директива 92/43/EEC са включени : Tozzia carpathica, Meesia longiseta, Buxbaumia viridis.

5. 
   
   Каталог: ovos
   
   
   
   Изтегляне 1.29 Mb.
   
   Сподели с приятели: