Доклад за o ц e н к а на съвместимостта на инвестиционно предложение „Изграждане на спортно-тренировъчни съоръжения за развитие на ученически, студентски спорт и екотуризма" п и. 134016, общ. Якоруда, м. „Белмекен"
Изтегляне 1.29 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 10.1 ЗЗ “Рила“ по Директива за местообитанията
- 11.1. Използвани методи за изследване
- 11.2. Методи за прогноза и оценка на въздействието
Наличие на обстоятелства по чл. 33 ЗБР и предложение за конкретни компенсиращи мерки по чл. 34 ЗБР - когато заключението по т. 9 е, че предметът на опазване на съответната защитена зона ще бъде значително увреден от реализирането на плана, програмата и проекта или от реализирането и експлоатацията на инвестиционното предложение и че не е налице друго алтернативно решение;10.1 ЗЗ “Рила“ по Директива за местообитаниятаНяма обстоятелства по чл. 33 ЗБР и предложение за конкретни компенсиращи мерки по чл. 34 ЗБР. 10.2 ЗЗ „Рила“ по Директива за птицитеНяма обстоятелства по чл. 33 ЗБР и предложение за конкретни компенсиращи мерки по чл. 34 ЗБР.
11.1. Използвани методи за изследванеИзползвани са стандартни методи за определяне на видовия състав на птиците и другите целеви видове. Оценките са извършени въз основа на нормативната база по българското екологично законодателство, адаптирано с европейското - Закон за опазване на околната среда, Закон за биологичното разнообразие и Закон за защитените територии и произтичащите от тях нормативни документи – правилници, наредби и тарифи за обезщетения при нанесени неотстраними вреди. Ползвани са и „Червена книга на България”, „Орнитологично важните места в България” и „Натура 2000”, „Атлас на гнездещите птици в България”, „План за управление на НП Рила”, Ръководство за определяне на местообитания с европейска значимост в България и др. Като основна база данни за разпространението и съвременното състояние на фауната района на ИП сме използвали многогодишните данни и отчети за фауната в района на язовир „Белмекен“, събирани по време на 5 дневни студентски практики по „Зоология“ и „Опазване на фауната“ в периода 1995 – 2010 година., както и от провеждани експедиции с кръжока по „Зоология и Опазване на фауната“ към ЛТУ. Територията, предмет на ИП и близките околности, са посетени в началото на м. Септември, 2011 г.
Прогнозите и оценките на въздействието са извършени въз основа на многогодишния практически опит, натрупан при проучването на природните местообитания, мониторинга на влажни зони, защитените територии, на редки, застрашени и защитени видове животни в цялата страна. Прогнозната оценка е субективна на базата на информацията за степента на засягане в проценти на съответните хабитати в района на проучването. Методика за количествена оценка на отрицателното въздействие върху видовете птици-предмет на опазване За количественото оценяване степента на отрицателно въздействие върху отделните видове птици-предмет на опазване в защитената зона е използвана следната таблица: Примерна таблица за оценяване на отрицателното въздействие върху даден вид-предмет на опазване в защитената зона
Забележки: * Когато се касае за вид от Червената книга, точките се удвояват, а за вид със световно значение, точките се утрояват. ** Когато при увреждане, влошаване и обезпокояване се засяга между 10% и 70% от популацията на дадения вид в съответната защитена зона, точките се удвояват, а над 70% - точките се утрояват.
Замърсяване с твърди битови отпадъци; Замърсяване с промишлени отпадъци; Замърсяване с нефтени продукти; Замърсяване с химически препарати за торене, за борба с вредители и др. подобни; Шумово замърсяване; Светлинно замърсяване. В таблицата се нанася само степента, а характера на замърсяването се уточнява в текста към дадения вид; с 9% тежест от цялостното въздействие. Тук се включва и зацапване, омазутяване на отделни птици. Категориите въздействие „Биокоридори” и „Географската свързаност” са включени в таблицата само като обща оценка.
Размножаване – разделено е на: Птици, гнезда и яйца – имат се предвид както възрастни птици в размножителна фаза, новопостроени гнезда, така и такива с яйца в различен стадий на развитие; малки (pullus) н различни стадии на развитие; В места за гнездене – естествените субстрати, на който са разположени гнездата – дървета, храсти, дупки в земята и земни, льосови откоси, скали и скални комплекси, тръстикови масиви, пасища, ливади, пясъчни коси (тук не се включват, ел. стълбове, комини, покриви, кубета на църкви, паметници и др. подобни). В места за хранене – всякакви хранителни биотопи с естествен характер. Миграция – разделена е на: В места за термики – терени, над които се образуват възходящи въздушни потоци, които реещите се птици използват за набиране на височина по време на миграцията. Без тяхна помощ тази група мигранти не може да достигне до местата за зимуване в Африка. В места за нощуване – преобладаващата част отводолюбивите птици използват за нощуване естествени и изкуствени водоеми с голямо водно огледало, където се намират в безопасност. Мигриращите ята от обикновени щъркели и жерави използват открити пространства, отдалечени от пътища и селища - стърнища, угари, ливади, пасища. Мигриращите грабливи птици нощуват в обширни горски комплекси. Към местата за нощуване следва да се прибавят и онези терени, които патици и гъски използват за убежища по време на линеенето (смяната на оперението, когато губят способността да летят и стават уязвими). Мигриращите пойни птици използват за нощуване горски и тръстикови масиви, храсталаци. Зимуване – разделено на: В места за хранене – ниви със зимни житни култури, люцерни, езера и блата, рибарници и рибовъдни стопанства, язовири и микроязовири, черноморския шелф. В места за нощуване – незамръзнали езера и блата, язовири и микроязовири, рибарници и рибовъдни стопанства, черноморския шелф; заливни гори по Дунава, Тунджа, Марица и лонгози по Черноморието, пясъчни коси по Дунава, Марица и др. В най-дясната колона е посочена обобщената степен на въздействие от съответната категория въздействие, която е сума от отделните оценки. В най-долната част на тази колона е посочена обобщената степен на въздействие от всички категории. Това е крайната оценка за степента на въздействие върху дадения вид. от 0 до 1 – няма въздействие от 1 до 5 – малка степен на въздействие, което може да бъде избегнато без прилагане на специални мерки освен спазване на най-добрите практики при строеж и експлоатация; от 5 до 10 – средна степен на въздействие, което е необходимо да се намали или премахне чрез прилагане на смекчаващи мерки; от 10 до 15 – голяма степен на въздействие, което е необходимо да се намали или премахне чрез избор на алтернативи или прилагане на компенсаторни мерки. За всички останали животински видове е използвана таблица за оценка на евентуалните отрицателни въздействия и тяхната евентуална вероятност на поява, степен по значимост, сила и място на въздействие. За база данни на основните параметри и степента им на от евентуалната реализация на ИП са използвани критериите за БПС от Ръководството за БПС. На основата на обобщените въздействия в конкретните таблици е оценена вероятността дадени въздействия на инвестиционните намерения да повлияят отрицателно параметрите за благоприятен природозащитен статус (БПС) на местообитанията и видовете, обект на опазване в защитените зони. За местообитанията и видовете, различни от птиците са включени само преките въздействия, а за птиците – всички въздействия. В оценката освен общите параметри за БПС са добавени и специфичните структури и функции характерни за отделните зони. Оценките са представени в табличен вид, като с цел опростяване не са включени параметрите за БПС за които оценката е, че нямат отношение към никое от идентифицираните въздействия. Табличната оценка служи за идентифициране на въздействията, които следва да се оценяват за вида за всяка засегната зона поотделно, по отношение тяхната степен на въздействие. Праговите стойности, на всеки цитиран тук параметър, за благоприятен статус в отделните зони са посочени в таблиците за Благоприятен природозащитен статус (БПС). Пример: Жълтокоремна бумка (Bombina variegatа) – Не се среща в конкретния район.
Оценката на степента на въздействие на инвестиционните намерения за изграждане на курортни комплекси и възможни алтернативни решения върху защитените зони се гради на влиянието върху всеки от критериите за Благоприятен природозашитен статус – популация в зоната, площ на местообитанията в зоната (където има специфични по-малки по площ, но важни местообитания се отчитат отделно), качество на местообитанията (структурни и функционални параметри), бъдещи преспективи (други важни параметри), отделно се отчитат и други структурни и фунционални параметри, като общата фунционална роля на зоната за свързаността на мрежата – биокоридорна функция, географска свързаност. Характеристиката на всеки един от типовете въздействия е разгледан в глава 2. За определяне степента на въздействието е използвана 10-степенна скала на оценката, която позволява да се отчетат различните параметри на значимостта на едно въздействие, спрямо стандартните показатели за оценка на степента на въздействие. Таблица. Матрица за оценка степента на въздействие
Оценка 0 = няма въздействие от 1 до 3 – слабо въздействие, което може да бъде избегнато без прилагане на специални мерки освен спазване на най-добрите практики при строеж и експлоатация; от 4 до 6 – средно по степен въздействие, което е необходимо да се отчете в комбинация с други фактори и да се препоръчат мерки за намаляване или премахване; от 7 до 10 – значително въздействие, което е необходимо да бъде премахнато чрез избор на алтернативи или прилагане на смекчаващи и компенсаторни мерки; | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||