Потенциална защитена зона BG 0000110 “ Острови Св. Иван и Св. Петър “

4.3.1. Природни типове местообитания и растителност

91E0 * Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus 0.1 A C A A

1110 Постоянно покрити от морска вода пясъчни и 4.1 A B A A

тинести плитчини

1130 Естуари 0.079 A A A A

1140 Тинесто-песъчливи крайбрежни площи, 0.056 A B B A

които не са покрити или са едва покрити с

морска вода

1150 * Крайбрежни лагуни 4.237 A A A A

1160 Обширни плитки заливи 1.025 A C A A

1170 Съобщества с кафяви, червени и зелени 0.154 A B A A

водорасли по скалисти морски дъна (Рифове)

1210 Едногодишна растителност върху морски 0.0304 A B A A

крайбрежни наноси

1240 Стръмни морски скали, обрасли с ендемични 0.0621 A B A A

видове Limonium

1410 Средиземноморски солени ливади 0.205 A A A A

2110 Зараждащи се подвижни дюни 0.2153 A B A A

2120 Подвижни дюни с Ammophila arenaria по 0.236 A A A A

крайбрежната ивица (бели дюни)

2130 * Неподвижни крайбрежни дюни с тревна 1.9417 A A A A

растителност (сиви дюни)

2180 Облесени дюни 0.3485 A A A A

2190 Влажни понижения между дюните 0.01 A B A A

3260 Равнинни или планински реки с растителност 1.025 B B A B

от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion

6220 * Псевдостепи с житни и едногодишни 5.126 A C A A

растения от клас Thero-Brachypodietea

6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в 0.01 B C A B

равнините и в планинския до алпийския пояс

6510 Низинни сенокосни ливади 0.1 B C A B

8220 Хазмофитна растителност по силикатни 0.1 A C A A

скални склонове

8230 Силикатни скали с пионерна растителност от 0.372 A C A A

съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-

8330 Подводни или частично подводни морски 0.0057 A C A A

пещери

62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни 0.1 A C A A

91AA * Източни гори от космат дъб 0.3 A C A B

91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, 0.75 A C A A

Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus

angustifolia покрай големи реки (Ulmenion

minoris)

91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори 38.97 A C A A

В таблицата за отделните хабитати е дадена оценка по показателите:

Използвана е следната система за класифициране: А-отлична стойност; В-добра стойност; С- значима стойност.

В стандартния формуляр на ПЗЗ няма растителни видове, включени в Приложение ІІ на Директива 92/43/ЕЕС, които да са обект на специална защита.

Към групата “ Други значими растителни и животински видове”, които са свързани с природозащитата и управлението на обекта е включени следните растителни видове:

P Обикновен анакамптис R C

P Хибридно винче R A

P Веленовскиево винче R B

P Червена съсънка C D

P Черноморска ауриния C A

P Пензешова горва C B

P Пясъчна метличина C A

Centaurea arenaria

P Тракийска метлечена R B

P Българска паламида R B

P Пролетно ботурче C C

P Обикновена ефедра R D

P C A

P Черноморска ведрица C A

P Снежно кокиче C A

P C R

P Триръба хептаптера C A

P C A

P R A

P R A

P C B

P Белостъблен миск C D

P Блатно кокиче C A

P Недоразвит лимодорум R C

P C B

P C A

P R A

P Бърдуче R A

P Бяла водна лилия C A

P C B

P R C

P Пурпурен салеп R C

P C B

P R A

P C A

P C D

P V A

P Българска круша R B

P V A

P Плаваща лейка C C

P C A

P R A

P R A

P C B

P C B

P C D

P Приморски ранилист R A

P C A

P Синя тойна R A

P Източен лопух R A

P R A

P R A

P R A

В таблицата е дадена оценка по показателите: Име – наименование на видовете;

Местна популация – посочени са данни за типичния максимален размер на популацията като е посочено дали видът е типичен (С), рядък (R), много рядък (V), а при липса на данни за популацията тя се отбелязва като налична (Р);

Мотивация – посочена е мотивацията за включването на всеки вид, като са използвани следните категории: A) Национална Червена книга; B) ендемичен вид; C) международни конвенции (вкл. Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие); D) други причини.

Iris suaveolens Boiss. et Reuter (миризлива перуника) – балкански ендемит, разпр. па варов. трев. степнольосови места в Черноморското крайбрежие

Nymphaea alba L. (Бяла водна лилия) – застрашен вид, разпр. в блата, езера, разливи на реки в Чм, СиБ, Др, Тхр, Трн.

Забележка: Използувани са следните съкращения на флористичните райони в България: Чм – Черноморско крайбрежие; СиБ – Североизточна България; Др – Дунавска равнина; Прб – Предбалкан; Сп – Стара планина; Сф – Софийски район; Зн – Знеполски район; Вт – Витоша; Згп – Западни гранични планини; Стд – Струмска долина; Блс – Беласица; Слв – Славянка планина; ДМ – Долината на р. Места; Пн – Пирин планина; Рл – Рила планина; Сг – Средна гора; Рд – Родопи; Трн – Горнотракийска низина; Тхр – Тунджанска хълмиста равнина; Сж – Странджа.

Потенциалната защитена зона “Ропотамо” е с висока природозащитна стойност. Водните зони от комплекс Ропотамо включват устието на реката, съседния резерват “Водните лилии” и 3 крайбрежни лагуни - Аркутино, Алепу и Стомоплу. Устието на река Ропотамо е природен резерват. “Алепу” е природна забележителност. Блатото Стомоплу е защитена местност в землището на Община Приморско. “Аркутино” е влажна зона с международно значение според Рамсарската конвенция. Резерватът “Ропотамо” и Алепу са Корине места. Аркутино е влажна зона с международно значение в съответствие с Рамсарската Конвенция.

ЗЗ BG 0001001 “Ропотамо“ включва части от землищата на населените места: гр. Созопол – 14839.0 дка, което представлява 35.71 % от площта на землището; с. Крушевец – 121.9 дка, което представлява 0.23 % от площта на землището.

Основните форми на антропогенно въздействие са текуща урбанизация, изхвърляне на битови отпадъци, диги, насипи, електропроводи, изкуствени плажове, къмпинги и каравани, лов, риболов, общо управление на горите и горскостопански мероприятия, водни спортове, отнемане на материали от плажната ивица, пътища, трапене, събиране на растения и животни и др.

4.1.3.2. Целеви животински видове, предмет на опазване в защитената Зона

* Алпийска розалиа - Rosalia alpina Видът се среща основно в буковия планински пояс и в крайбрежни черноморски райони по речните долини на реките от черноморския водосбор. Ларвалното развитие на вида протича в различни широколистни дървета, но основно бук, полски ясен, елша и др.

Брияна - Chalcalburnus chalcoides

Обикновен щипок - Cobitis taenia

Горчивка - Rhodeus sericeus amarus

Виюн - Misgurnus fossilis

Предлаганите ИП са отдалечени от местообитанията на тези риби, поради което не се очакват въздействия.

В тази ЗЗ в стария стандартен формуляр бяха включени 10 вида, въпреки литературните източници, според които са установени още видове. В стария формуляр не бяха включени предимно горските видове, обитаващи хралупатите дървета в лонгозната гора на ЗЗ. Изключение от тези видове правеха единствено дългоухия нощник, който е характерен горски вид. В новия (актуалния) стандартен формуляр фигурира единствено широкоухия прилеп, който е планински вид обитаващ райони с дълбоки проломи и влажни дерета. Обикновено се среща в среднопланинските територии и във влажни територии подобни на Ропотамо. Видът е сравнително рядък за нашата фауна и опазването му изисква приоритетно опазване на местообитанията му. ИП не предвижда изсичане на стари гори и трансформация на дерета и проломи, поради което вероятните въздействия върху вида ще са незначителни.

Рис - Lynx lynx – Въпреки включването на вида в стандартния формуляр, не са посочени научни аргументи за установяването на вида. Установяването на едър вид хищник, унищожен от човека преди повече от 80 години, при липсата на съседни местообитания и популации на вида, е почти невероятно и невъзможно. Като научни доказателства за вида могат да бъдат събрани данни от следи, жертви, фекалии и други остатъци от жинената дейност, които биха доказали вида безспорно. Този хищник е достатъчно едър, за да бъде пропуснат и незабелязан в една от най – охраняваните дивечовъдни станции. Поради липса на каквито и да било данни за установяването на вида, твърдението за наблюдение, не може да бъде считано за достоверно.

Видра - Lutra lutra. Видът е често срещан в района, поради наличието на подходящи размножителни местообитания и достатъчно трофично обезпечени водоеми. Местообитанията на видрата са винаги в непосредствена близост до водоемите, поради което предвижданите ИП няма да окажат пряко въздействие върху вида. Възможни са косвени въздействия свързани с ограничаването на коридорите за разселване, ограничаване на местообитанията за лов, следствие от увеличен туристически трафик и др. подобни. Тези въздействия, както и малко вероятните преки ще бъдат разгледани.

* Европейски вълк - Canis lupus. Видът е многократно констатиран в района на ЗЗ. Обитава основно, малко посещаваните от човека райони, но през зимния период навлиза и в участъци граничещи е населените места. Предлаганитре за урбанизиране територии са вероятни коридори на вида за предвижване през зимния сезон. През летния сезон тези територии се посещават вероятно рядко, поради наличието на шум и човешко присъствие.

Пъстър пор – Vormella peregusna. Този степен вид е относително често срещан по Черноморското крайбрежие и обитава освен естествени и полуестествени хабитати и такива силно синантропизирани, където основните му жертви са вероятно дребни бозайници свързани с човешката дейност. Усвояването на територии от зоната би въздействало негативно върху вида, защото се предвижда да бъдат усвоени предимно полуестествени местообитания, които са потенциални места където хищника ловува. Морска свиня (Phocena phocena) и Афала (Tursiops truncates). Тези два вида морски бозайници са станали сравнително редки за Черно море през последните 50 – 60 години. Поради липсата на вероятни преки и оценими косвени въздействия, считаме за излишно да обсъждаме съвременното състояние и вероятната прогноза за промените, които биха настъпили следствие от реализирането на ИП.
ЗЕМНОВОДНИ И ВЛЕЧУГИ:

Червенокоремна бумка - Bombina bombina

Обикновена блатна костенурка -Emys orbicularis

Голям гребенест тритон - Triturus karelinii

Тези видове са свързани с водните територии, като единствено тритона има сухоземна фаза, през която възрастните са сухоземни животни. В района на тази ЗЗ и трите вида са често срещани и имат относително висока плътност. За обикновената блатна костенурка и тритоните опазването на видовете е свързано не само с водни територии, но и със сухоземни хабитати. За костенурките това са открити, добре огряти хълмисти терени, където си снасят яйцата, а за тритоните това са старите влажни гори, където пребивават през сухоземната фаза от жизнения си годишен цикъл.

Шипобедрена костенурка - Testudo graeca

Шипоопашата костенурка - Testudo hermanni

Двата вида костенурки са относително често срещани в района, въпреки че през последните години плътността им е силно намаляла. Сред основните причини за намаляването на тези животни в района е унищожаването на техните местообитания, следствие от урбанизиране.

Леопардов смок - Elaphe situla. Един от най-редките ни видове змии. В района на Южното ни Черноморие вида е доказван в няколко локалитета, един от които районът на Ропотамо. Местообитанията на този определено топлолюбив вид са припечните скалисти хълмове по крайбрежието, обрасли с аридна тревиста и храстовидна растителност. Видът навлиза и в сухи, проредени гори, раположени в крайбрежието.

Ивичест смок - Elaphe quatuorlineata. Авторите на формуляра, вероятно визират пъстрия смок, които в миналото се е считал за подвид на ивичестия смок. Пъстрия смок е змия, която от често срещана е станала много рядка за нашата фауна. Сред основните причини за унищожаването й са пресушаването на големи влажни зони, унищожаването на крайбрежната дървесна растителност, изсичането на старите широколистни мезофилни гори, паленето на стърнищата, уедряването и интензифицирането на земята и др. В района на Ропотамо са установявани индивиди, основно около водните пространства, в тръстиковите масиви и в деретата, разположени западно от главния път.