Описание на защитените зони, местообитанията, видовете и целите на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване (отчитане) при изготвянето на план, програма и проект/инвестицио

4.1. Потенциално защитена зона BG 0000146 “ Плаж Градина-Златна рибка”

Код Име на обекта Тип на обекта

BG0000110 Острови Св. Иван и Св. Петър G

BG0002077 Бакърлъка F

За защитената зона са определените следните основни цели на опазване:

- Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

- Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

- Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

По класове земно покритие територията на предлаганата защитена зона включва:

• 
  морски райони, заливи – 82 % от общата площ;
  
• 
  крайбрежни пясъчни дюни, пясъчни плажове – 4 % от общата площ;
  
• 
  морски чакъл, морски скали, малки острови – 1 % от общата площ;
  
• 
  сухи тревни съобщества, степи – 2 % от общата площ;
  
• 
  тресавища, блата, растителност по крайбрежието на водоемите, мочурища – 6 % от общата площ;
  
• 
  други земи – 5 % от общата площ.
  

В стандартния формуляр за предлаганата защитена зона по Директивата за местообитанията, като обекти на охрана са включени следните типове местообитания от Приложение І на Директива 92/43 ЕЕС:

1110 Постоянно покрити от морска вода пясъчни и 0.0104 A C B A

тинести плитчини

1140 Тинесто-песъчливи крайбрежни площи, 0.39 B B B B

които не са покрити или са едва покрити с

морска вода

1160 Обширни плитки заливи 22.401 A B B A

1170 Съобщества с кафяви, червени и зелени 0.905 A C B B

водорасли по скалисти морски дъна (Рифове)

1240 Стръмни морски скали, обрасли с ендемични 0.021 C C B B

видове Limonium

1410 Средиземноморски солени ливади 1.6023 A A B B

2110 Зараждащи се подвижни дюни 1.3734 B B B B

2120 Подвижни дюни с Ammophila arenaria по 0.4339 B B B B

крайбрежната ивица (бели дюни)

2130 * Неподвижни крайбрежни дюни с тревна 0.934 A B B B

растителност (сиви дюни)

2190 Влажни понижения между дюните 0.156 B B B B

Заб. Знакът * отбелязва приоритетно за опазване тип местообитание.

В таблицата за отделните хабитати е дадена оценка по показателите:

Използвана е следната система за класифициране: А-отлична стойност; В-добра стойност; С- значима стойност.

В стандартния формуляр на ПЗЗ няма включени растителни видове, включени в Приложение ІІ на Директива 92/43/ЕЕС които са обект на специална защита.

Към групата “ Други значими растителни и животински видове”, които са свързани с природозащитата и управлението на обекта е включен един растителен вид:

Такс.група Име (на български) Местна Популация Мотивация

Име (на латински)

P Черноморска ауриния R A

Aurinia uechtritziana

В таблицата е дадана оценка по показателите: Име – наименование на видовете;

Местна популация – посочени са данни за типичния максимален размер на популацията като е посочено дали видът е типичен (С), рядък (R), много рядък (V), а при липса на данни за популацията тя се отбелязва като налична (Р);

Мотивация – посочена е мотивацията за включването на всеки вид, като са използвани следните категории: A) Национална Червена книга; B) ендемичен вид; C) международни конвенции (вкл. Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие); D) други причини.

Между къмпинг “ Градина “ и къмпинг “ Златната рибка” е разположена природната забележителност “ Пясъчни дюни “. Във формирането на растителността на ПЗ “Пясъчни дюни” участвуват видове, които са определени като характерни за синтаксони от различени рангове (Tzonev R., M. Dimitrov,V. Roussakova, 2005). Като диагностични видове за синтаксоните – Ass. Aurinio uechtritziani-Artemisietum campestris subass. Pancratietosum са определени Aurinia uechtritziana Gullen and Dubl. (черноморска ауриниа) , Secale sylvestre Host. (дива ръж), Ammophila arenaria (L.) Link. (пясъчна амофила), Pancratium maritimum L. (пясъчна лилия –застрашен вид), Festuca vaginata Walds and Kit. (влагалищна власатка - рядък вид).

Видът Jurinea albicaulis Bunge subsp. Kilaea (Azn.) Koz. (белостъблен миск –балкански ендемит) се отнася към характерните видове за съюз Sileno thymifolae-Jurinion kilaeae Gehu et al. 1989.

Към съпътствуващите видове са отнесени Peucedanum arenarium W. and Kit. (пясъчна самодивска трева), Silene euxina (Rupr.) Hand.-Mazz. (черноморско плюскавиче – балк. ендемит), Galilea mucronata (L.) Parl. (галилеа), Verbascum purpureum (Janka) Hub.-Mor. (пурпурен лопен – балк.ендемит, рядък вид), Jasione heldreichii Boiss. And Orph. (хелдрейхово вятърче), Medicago falcata subsp. Tenderiensis (Operm.) Vas. (сърповидна люцерна), Kochia laniflora (S.G.Gmel.) Borb. (пясъчна метла), Anchusa leptophylla Roem and Schult. (тяснолистно винче), Melilotus alba Medic. (бяла комунига), Alyssum minutum Schlecht. (дребен игловръх), Trachomytum venetum (L.) Woods. (синя тойна - застрашен вид)

Растителността в района на природна забележителност “Пясъчни дюни “ между къмпинг “Градина” и къмпинг “Златната рибка” по флористичния подход за класификация на растителността е включена в следната класификационна схема (R. Tzonev, M. Dimitrov,V. Roussakova,2005):

Клас Аmmophiletea Br.-Bl. Et Tx ex Westhoff et al., 1964

Разред Helichryso-Crucianelletalia maritimae Gehu,Riv.-Mart. Et R.Tx. in Gehu 1975

Съюз Sileno thymifolae-Jurinion kilaeae Gehu et al.,1989

Асоциация Aurinio uechtritziani-Artemisietum campestris Tzonev et al., 2005

Субасоциация Aurinio uechtritziani-Artemisietum campestris pancratietosum maritimi

Tzonev et al., 2005

На територията на Защитена местност “Пясъчни дюни “ между къмпинг “ Градина” и къмпинг “ Златна рибка “, има разпространени растителни видове, които са с висок природозащитен статус и са включени в Червената книга на България и в Приложение ІІІ на Закона за биологично разнообразие.

- Aurinia uechtritziana Gullen and Dubl. (черноморска ауриния) – защитен вид включен в Приложение ІІІ на ЗБР; в Червената книга на Бълтария, т.1 с категория рядък; в европейския списък на редките, застрашени и ендемични растения с категория уязвим;

- Trachomytum venetum (L.) Woods. (синя тойна) – защитен вид включен в Приложение ІІІ на ЗБР; в Червената книга на България, т 1 с категория застрашен вид;

- Verbascum purpureum (Janka) Hub.-Mor. (пурпурен лопен) – защитен вид включен в Приложение ІІІ на ЗБР; в Червената книга на Бълтария, т.1 с категория рядък; в европейския списък на редките, застрашени и ендемични растения с категория рядък.

- Festuca vaginata Walds and Kit. (влагалищна власатка) – включен в Червената книга на България, т1 с категория рядък..

Защитената зона BG 0000146 “ Плаж Градина-Златна рибка” включва части от землищата на три населени места: с. Равадиново – 72.4 дка, което представлява 0.27 % от площта на землището; гр. Созопол – 1744.3 дка, което представлява 4.20 % от площта на землището и Черноморец 308.0 дка, което представлява 1.02 % от площта на землището.

Качеството и значимостта на обекта се определя от комбинацията на дълъг бряг с малки дюни и заливни гори. Мястото е определено като важно за съществуването на безгръбначната фауна. Уязвимостта на защитената зона се свързва с използуване на пясък за строителство, със съществуващ сграден фонд за летуване и силно туристическо въздействие.

Предлаганата Защитена зона “Плаж Градина – Златна рибка “ е граничеща със защитената местност “Острови Св. Иван и Св. Петър” и има връзка с Корине биотопи BG00007500 “Острови Св. Иван и Св. Петър”

Основните форми на въздействие върху потенциалната защитена зона “Плаж Градина – Златна рибка “ са свързани с риболова, отнемане на материали от плажната ивица, текущата урбанизация, изхвърляне на отпадъци, урбанизация и дейности свързани с отдиха и туризма.

4.1.2. Целеви животински видове, предмет на опазване в Защитената Зона

РИБИ:

Карагьоз - Alosa immaculata

Този вид е морски проходен вид риба, която се среща в морската акватория и в устията на реките от черноморския водосбор. Карагьоза се размножава в р. Дунав, където размножителната миграция протича през периода 15.04 – 15.06.

ВЛЕЧУГИ И ЗЕМНОВОДНИ:

Южен гребенест тритон – Triturus karelinii.

Този вид опашато земноводно е широко разпространено в Южна България, където обитава разнообразни местообитания. Предпочитани територии от вида са тези намиращи се в съседство с водоеми, както и такива с мочурливи ливади и от заливен тип. През сухоземните си фази предпочита мезофилни гори или влажни ливади. В зоната вида се среща в множеството разливи и дерета, както и в двете влажни територии. Усойните обраствания в крайбрежната част на зоната са важни убежища на вида. Лонгозния тип растителност, развил се на много места след изоставянето на земеделските и други земи, благоприятства състоянието на популациите му. Преките заплахи за вида в зоната са свързани с унищожаване и съкращаване на метсообитанията му.

Обикновена блатна костенурка - Emys orbicularis

В района на ЗЗ обикновената водна костенурка е често срещан вид. Местообитанията на тези животни са свързани винаги с водната среда и със съседните крайбрежни, сухоземни територии. В тази зона вида се среща в района на двете влажни зони и деретата. Размножителния субстара е в непосредсътвена близост до водоемите, което благоприятства оцеляемостта на малките.

Шипобедрена костенурка - Testudo graeca

Шипоопашата костенурка - Testudo hermanni

Двата вида сухоземни костенурки са често срещани в района на Южното ни Черноморие, което се дължи на сравнително добре запазената горска растителност, на благоприятния микроклимат и на наличието на необработваеми открити пространства (пасища и ливади) в крайбрежната част. Въпреки липсата на конкретни данни за съвременното състояние на популациите, можем да считаме че и двата вида са налични във всички подходящи за тези животни местообитания. Като проритетни могат да бъдат охарактеризирани следните местообитания в ЗЗ: граници на горски масиви в близост до пасища и ливади, захрастени пасища, изоставени обработваеми земи с вторично възникнала тревна растителност от пасищно – ливаден тип, деретата и обряастванията, възникнали вторично след изоставянето на земеделската земя.

Elaphe quatuorlineata (E. sauromates) – Ивичест (Пъстър ) смок

E. situla – Леопардов смок

Тези две змии са едни от най – редките за нашата херпетофауна. Първия вид е бил относително чест до петдесете години на миналия век, след което числеността му рязко спада. Местообитанията на вида са в повечето случаи са свързани с близостта на водоеми. През последните години регистираните екземпляри са улавяни или констатирани обикновено в близост до водоем или в крайбрежна растителност. Други местообитания на вида според чужди специалисти са старите мезофилни гори, където змията се крие в хра;упи на дървета и води предимно катерлив начин на живот. В българия последните находки на вида са локализирани в района на Черноморското крайбрежие, в Горнотракийската низина, Сакар и в Източна Родопа. Данни за намирането на вида в Северна България, през последните години, са единствено по единичен екземпляр от Лудогорието (около Шумен). В тази ЗЗ, вида вероятно се среща в деретата и в близост до двата водоема. Подходяща за вида е силно склопената влаголюбива растителност от лонгозен и лиановиден тип, която се е разавила след изоставянето на земеделските земи в дълечното минало.

Леопардовия смок е термофилен средиземноморски фаунистичен елемент, които се съхранил на много малки по площ, локалитети. Едно от тези места е района на гр. Созопол, където независимо от силната урбанизация вида все още се среща. Местообитанията на вида са предимно аридни крайбрежни територии с разчупен и разнообраземн микрорелеф, обрасли с термофилна понтийска и медитеранска растителност. За опазването на вида е необходимо стриктно опазване на известните находища и превантивна охрана на вероятните за вида хабитати.

Myomimus roachi – Мишевиден сънливец. Този вид дребен бозайник е едно от най –редките ни животни, за който има оскъдни данни за неговото разпространение, биология и екология. Данните през последните 20 години са основно от находки в погадки на нощни хищни птици. Според Пешев и кол. (2004), вида е с Източно медитеранско разпространение, което се стеснило птрез последните години (съвременния ареал включва – Югоизточна България, Турска Тракия и Средиземноморското крайбрежие на Мала Азия и субфосилни форми от Израел). Поради относително близките находища на вида в района (с. Долно Езерово), намирането на вида в конкретната ЗЗ е много вероятнно. Местообитания на вида са запустели ниви, изоставени лозя и открити площи в близост до житни ниви и овощни градини. За тази ЗЗ такива територии има в цялата и сухоземна част.

Vormela peregusna – Пъстър пор. Черноморското крайбрежие е едно от стабилните местообитания на този степен вид. Много често местообитанията на вида са в съседство с човека или са обект на неговата дейност. Отделни индивиди са регистрирани дори в населени места с висок ръст на урбанизация. Вероятно поради пластичност вида може да оцелява и с алтернативни жертви, които намира в съседство с човека в урбанизирани територии.

Изтегляне 4.48 Mb.

Сподели с приятели: