Потенциална защитена зона BG 0000230 “Факийска река”

4.4. Потенциална защитена зона BG 0000230 “Факийска река”

Код на обекта Име на обекта Тип на обекта

BG0002066 Западна Странджа J

BG0000271 Мандра - Пода C

BG0000219 Дервентски възвишения 2 K

Цели на опазване:

• 
  Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  
• 
  Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
  
• 
  Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  

Широколистни листопадни гори – 56 % от общата площ;

Смесени гори – 3 % от общата площ;,

Храстови съобщества – 3 % от общата площ;

Сухи тревни съобщества, степи – 21 % от общата площ;

Друга орна земя – 13 % от общата площ;

Тресавища, блата, растителност по крайбрежието на водоемите, мочурища – 1 % от общата площ;

водни площи във вътрешността – 1 %

Други земи – 2 % от общата площ.

4.4.1. Природни типове местообитания и растителност

91E0 * Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus 1 B C C B

1150 * Крайбрежни лагуни 0.826 B C A A

3260 Равнинни или планински реки с растителност 2 B C B B

от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion

6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни 0.017 D C

съобщества от Alysso-Sedion albi

6220 * Псевдостепи с житни и едногодишни 2 C C B B

растения от клас Thero-Brachypodietea

6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в 15 B B B B

равнините и в планинския до алпийския пояс

8220 Хазмофитна растителност по силикатни 1 C C B B

скални склонове

8230 Силикатни скали с пионерна растителност от 0.0276 D C

съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-

62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни 5 B C B B

съобщества

91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори 28.439 B C B B

92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba 1.5 B C B B

Заб. Знакът * отбелязва приоритетно за опазване тип местообитание.

В таблицата за отделните местообитания е дадана оценка по показателите:

Представителност / дава индикация за това, доколко даденото местообитание е “типично” Използувана е следната система за класифициране: А-отлична представителност; В-добра представителност; С- значима представителност; D- незначително наличие;

Относителна площ / площта на обекта, покрита от даденото местообитание, отнесена към общата площ от националната територия, покрита от това местообитание/. Използуваните интервали по класове са следните: А) 100 >= p >15%; B) 15 >= p > 2%; C) 2 >= p >0;

Приравнена степен / оценена е степента на опазване на структурата и функциите на дадено местообитание и възможността за възстановяване/. Използувана е следната система за класифициране: А-отлично опазване; В-добро опазване; С-средно или слабо опазване

Цялостна оценка на стойността на обекта за опазването на дадения тип природно местообитание / интегрирана оценяване на предишните критерии, като се взема предвид различната им тежест за разглеждания хабитат.

Използувана е следната система за класифициране: А-отлична стойност; В-добра стойност; С- значима стойност.

От включените в стандартния формуляр растителни видове в Приложение ІІ на Директива 92/43/ЕЕС, обект на опазване e вида Himantoglossum caprinum (обикновена пърчовка, в Приложение 3 на ЗБР) - разпространен рядко в храсталаци във всички флористични райони в България.

КОД ИМЕ (на български) Популация Оценка

ИМЕ (на латински) Попул. Опазв. Изолир. Цял.Оц.

2327 Himantoglossum caprinum P C B C B

Обикновена пърчовка
Към групата “ Другите значими растителни и животински видове” са включени следните растителни видове:

Такс.груп ИМЕ (на български) Местна Популация Мотивация

а ИМЕ (на латински)

P Пролетно ботурче C A

P Черноморска ведрица C A

P R A

P Странджански дъб V A

P Форскалева какула C A

P Плаваща лейка C D

P Източен лопух R A

В таблицата е дадана оценка по показателите: Име – наименование на видовете;

Местна популация – посочени са данни за типичния максимален размер на популацията като е посочено дали видът е типичен (С), рядък (R), много рядък (V), а при липса на данни за популацията тя се отбелязва като налична (Р);

Мотивация – посочена е мотивацията за включването на всеки вид, като са използвани следните категории: A) Национална Червена книга; B) ендемичен вид; C) международни конвенции (вкл. Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие); D) други причини.

При комплексната оценка на въздействието върху отделните растителни видове е взето предвид разпространението им в определени типове местоообитания и тяхното общо разпространение във флористичните райони на България.

- Cyclamen coum Miller (пролетно ботурче, рядък вид) – разпространен в дъбови гори и храсталаци във флор. райони Чм /ю/, Сж, КиБ, Сп/и,с/, Трн, Тхр, Прб.

- Fritillaria pontica Wahlenb. (черноморска ведрица, балкански ендемит – в Прил. ІІІ на ЗБР) – разпространен в гори, храсталаци и трев. кам. места в Чм, СиБ, Сп/С,И/, Стд, Пн, Сг, Зд, Трн, Тхр, Сж.

- Primula vulgaris Huds. ssp. sibthorpii (Hoffm.) W.W.Sm. & Forrest (безстъблена иглика) – разпространен в гори и храсталаци в Чм, Прб/з/, Сп/и/, Блс, Сж.

- Quercus hartwissiana Steven (Странджански дъб, рядък вид) – разпространен край реки в Сж.

- Salvia forskahlei L. (качулуст конски босилек, рядък вид – в Прил. ІІІ на ЗБР) – разпространен по сухи, трев. места във флор. р-ни Чм/ю/, Сп/и/, Тхр, Сж.

- Salvinia natans (L.) All. (Плаваща лейка) – разпространен в блата и бавно течащи води във флор. райони Чм, СиБ, Др, Стд, Трн.

- Stachys cretica L. ssp.bulgarica Rech.f. (Критски ранилист, балкански ендемит) – разпространен по каменливи места в Чм, Сп/с/, Зн, Пн, Рд/и/, Трн, Тхр.

- Trachystemon orientalis (L.) G. Don. fil. (източен лопух) – разпространен в гори в Чм /ю/.

Забележка: Използувани са следните съкращения на флористичните райони в България:

Чм – Черноморско крайбрежие; СиБ – Североизточна България; Др – Дунавска равнина; Прб – Предбалкан; Сп – Стара планина; Сф – Софийски район; Зн – Знеполски район; Вт – Витоша; Згп – Западни гранични планини; Стд – Струмска долина; Блс – Беласица; Слв – Славянка планина; ДМ – Долината на р. Места; Пн – Пирин планина; Рл – Рила планина; Сг – Средна гора; Рд – Родопи; Трн – Горнотракийска низина; Тхр – Тунджанска хълмиста равнина; Сж – Странджа.

Територията на ЗЗ “ Факийска река “ е оценена като много важно място за уникална фауна и флора. Тя има връзка с Корине биотопи – F00007200 (Странджа) и F00007400 (Мандра).

Защитената зона ЗЗ BG 0000230 “ Факийска река “ включва части от землищата на следните населени места: с. Габър –9514.6 дка, което представлява 20.76 % от площта на землището; с. Зидарово – 8201.3 дка, което представлява 13.67 % от площта на землището; с. Присад – 1242.9 дка, което представлява 7.23 % от площта на землището.

Общите въздействия върху ЗЗ “ Факийска река “ са свързани с паша, риболов, лов, урбанизация, изхвърляне на битови и промишлени отпадъци, стопански мероприятия и др.

4.4.2. Целеви животински видове, предмет на опазване в защитената зона

БОЗАЙНИЦИ: Вълк, Рис, Мишевиден сънливец, Лалугер, Пъстър пор, Дългоух нощник

ИП не предвижда промени, които биха довели до преки или оценими въздействия върху тези видове в тази ЗЗ. Възможно е да възникнат косвени въздействия, които са непредведими към този етап на планиране и съответно трудно оценими. Подобно трудно оценимо въздействие се явава и вероятниия кумулативен ефект, следствие от вероятно увеличения автомобилен трафик и човешко присъствие.

Видра - Lutra lutra. Видът е относитено често срещан за районът, което се дължи на богатата ихтиофауна и биомаса на реката. Районът на тази ЗЗ е сравнително запазен от урбанизиране, на което с е дължи и високата му консервационна значимост.

РИБИ:

Брияна - Chalcalburnus chalcoides

Обикновен щипок - Cobitis taenia

Горчивка - Rhodeus sericeus amarus

Маришка мряна - Barbus plebejus

Поради липсата на предполагаеми, преки въздействия върху тези видове, анализа ще включва единствено косвени такива. Вероятно района се обитава от кримската мряна, която е характерен вид за южночерноморските реки. Видът Barbus plebejus, включен в Директивата за хабитатите, е разпространен на Апенинския полуостров и съседни нему територии. Този вид има други морфологични, биологични и екологични белези, отличаващи го съществено от вида кримска мряна (B.tauricus), която доказано обитава реките от Южното ни Черноморие. Морфологичните белези и отличителните черти на вида са подробно описани и проучвани от ст.н.с. II ст. Янаки Сивков – ихтиолог – морфометрист и сиситематик към Варненския природо-научен музей. Този специалист определя и границите на разпространение на кримската мряна, като крайна северна граница на разпространение на вида е р. Камчия, където вида се среща едновременно с балканската мряна, което доказва наличието на два самостоятелни вида. Все още не са проучени и изяснени границите на разпространение на кримската и маришката мряна в териториите, където двата вида имат допирни точки. На са установени зоните, където вероятно се срещат двата вида, както и конкурентните им взаимоотношения. Според съвременните чуждестранни публикации, в България се признават три вида мрени, от които единствено кримската е спорна като вид неизследван поради липса на събран научен материал. Тази празнота е попълнена от българския ихтиолог, поради което считаме научния въпрос и спор за напълно решен. Предвид тези съоръжения видът маришка мряна Barbus plebejus, който е „симулативен безплоден хибрид”, няма да бъде вземан под внимание при анализа на въздействията върху вида.

Бзгръбначни: Cerambyx cerdo, Lucanus cervus, Murimus funereus, Osmoderma eremita Rosalia alpina, Bolbelasmus unicorni – Всички тези видове са пряко свързани с горските екосистеми, където протича развитието нас ларвите им. Те се изхранват в мъртва и гнивща дървесина. За тези животни не се предвиждат въздействия следствие от ИП.

Paracaloptenus caloptenoides - Този вид късоантенест скакалец няма да бъде засегнат предвид широкия диапазон на неговите местообитания и типа на въздействията от ИП.

Unio crassus – Овалната речна мида може да бъде косвено засегната, но на този етап на планиране тези веъздействия са неоценими. Опазването на вида е свързано с опазването на реката от замърсяване и промени в хидроилогичния режим.

Изтегляне 4.48 Mb.

Сподели с приятели: