защитена зона BG 0000271 “Комплекс Мандра-Пода“

4.6. защитена зона BG 0000271 “Комплекс Мандра-Пода“

Код на обекта Име Тип

BG0000230 Факийска река K

Цели на опазване:

• 
  Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  
• 
  Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
  
• 
  Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  

Водни площи във вътрешността – 67 % от общата площ;

Морски райони, заливи – 1 % от общата площ;

Тресавища, блата, растителност по крайбрежието на водоемите от общата площ;

Мочурища – 5 % от общата площ;

Широколистни листопадни гори – 7 % от общата площ;

Смесени гори – 1 % от общата площ;

Храстови съобщества – 6 % от общата площ;

Сухи тревни съобщества, степи – 3 % от общата площ;

Друга орна земя – 8 % от общата площ;

Други земи – 2 % от общата площ;

4.6.1. Природни типове местообитания и растителност

1150 *Крайбрежни лагуни 0.087 A C B B

3150 Естествени еутрофни езера с растителност от 41.027 B A C B

типа Magnopotamion или Hydrocharition

6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни 0.00227 D C

съобщества от Alysso-Sedion albi

8230 Силикатни скали с пионерна растителност от 0.0429 D C

съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-

62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни 0.22 B C B B

съобщества

91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори 6.763 B C B B

Забележка: Знакът * отбелязва приоритетно за опазване тип местообитание.

В таблицата за отделните местообитания е дадена оценка по показателите:

Използувана е следната система за класифициране: А-отлична стойност; В-добра стойност; С- значима стойност.

В стандартния формуляр на ПЗЗ няма растителни видове, включени в Приложение ІІ на Директива 92/43/ЕЕС, които да са обект на специална защита.

Към групата “ Други значими растителни и животински видове”, които са свързани с природозащитата и управлението на обекта е включени следните растителни видове:

P Морски пелин C D

P Величествена манатарка V A

P Хлебна манатарка R A

P Boletus satanas

P C A

Elymus pycnanthus

P V A

P C A

P Елвезиево кокиче C A

P R A

P C D

P Опопанакс широколистен V A

P C A

P C A

P C D

P R A

P C D

P Седефче C A

P Приморски ранилист C A

P Синя тойна C A

P C A

P Дяволски орех, джулюн C A

P C A

P C A

В таблицата е дадена оценка по показателите: Име – наименование на видовете;

Местна популация – посочени са данни за типичния максимален размер на популацията като е посочено дали видът е типичен (С), рядък (R), много рядък (V), а при липса на данни за популацията тя се отбелязва като налична (Р);

Мотивация – посочена е мотивацията за включването на всеки вид, като са използвани следните категории: A) Национална Червена книга; B) ендемичен вид; C) международни конвенции (вкл. Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие); D) други причини.

В местообитанието “Балкано-панонски церово-горунови гори” са формирани смесени дъбови гори с преобладаване на Quercus cerris L. (цер), Quercus frainetto Ten. (благун) и Quercus dalechampii Ten. (горун). Характерни видове за храстовите и тревните синузии са Ligustrum vulgare L. (обикновено птиче грозде), Euonymus europaeus L. (европейски чашкодрян), Brachipodium sylvaticum (Huds.) Beauv. (горски късокрак), Festuca heterophylla Lam. (разнолистна власатка), Poa nemoralis L. (горска ливадина), Tanacetum corymbosum (L.) Sch. (щитовидна вратига), Potentilla micrantha Ram ex DC. (дребноцветен очиболец), Physospermum cornubiense (L.) DC. (физоспермум), Lathyrus niger (L.) Bernh. (черно секирче) и др.

В местообитанието “Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества” са формирани ксеротермни тревни съобщества със значително участие на субсредиземноморски видове. Като характерни за синтаксони от различни равнища са определени видовете Chrysopogon gryllus (L.) Trin. (черна садина), Sesleria latifolia (Adam.) Degen (широколистна гъжва, балкански ендемит), Asphodeline lutea (L.) Reich. (жълто зайче грозде), Teucrium polium L. (бяло подъбиче), Fumana procumbens (Dun.) Gren. And Godron (полегнала фумана), Scorzonera hispanuca L. (испански кокеш), Genista januensis Viv. (триръба жълтуга) и др.

Комплексът “Мандра-Пода” обхваща Мандренското езеро с околните му влажни зони. Основно местообитание в комплекса е езерото със значителна открита водна площ (около 1300 ха), стояща вода и участъци с водолюбива растителност по бреговете. По южния бряг са разположени смесени гори с преобладание на Quercus pedunculiflora C. Koch. (дръжкоцветен дъб), Quercus robur L. (летен дъб), Acer campestre L. (полски клен) и др. На различни участъци около езерото има мезофитни тревни съобщества с преобладаване на Festuca pratensis Huds. (ливадната власатка), Poa sylvicola Guss. (броеничеста ливадина) и др. На засолени местообитания са формирани халофитни тревни съобщества с преобладаване на Puccinellia convoluta (Horn.) P.Fourr. (свит изворник) и др. При вторични сукцесии на растителността са формирани и храсталаци с преобладаване Paliurus spina-christi Mill. (драка). На лагуната в местността “Пода” е формирана блатна и мочурна растителност с преобладаване на Phragmites australis (Cav.) Trin. Ex Steudel (обикновената тръстика), Typha sp. (папур), Juncus maritimus Lam. (морска дзука) Bolboschoenus maritimus (L.) Palla (морски болбосхьонус). На плитки соленоводни участъци са формирани съобщества с преобладаване на Salicornia europea L. (европейска солянка), а на пясъчната ивица покрай морето съобщества с преобладаване на пясъчен класник (Leymus racemosus (Lam.) Tzv. subsp. Sabulosus (Bieb.) Tzvelev), тройно вилужна мишорка (Gypsophilla trichotoma Wend.) и др. В района на Мандренското езеро има две защитени територии – Защитена местност “Пода” обявена през 1989 г. и Защитена местност “Устие на река Изворска”, обявена през 1990 г. За защитената местност “Пода” има разработен план за управление.

Местността “Узунгерен” представлява дълбоко вдаден в сушата залив, по бреговете на който са формирани съобщества с преобладаване на тръстика (Phragmites australis (Cav.) Trin. Ex Steudel) и папур (Typha sp.) и фрагменти от смесени горски съобщества с преобладаване на различни видове от род Quercus (дъб). Узунгерен е обявена за защитена местност със Заповед № РД – 1152/23.11.2005 с основни цели: 1. Опазване на естествена влажна зона, остатък от езерото Мандра; 2. Опазване на защитени, редки и уязвими растителни и животински видове.

Защитената зона “Мандра-Пода” има непосредствена връзка със защитени територии на национално и международно равнище като включва защитените местности – Пода, Узунгерен и Пода (Рамсарска конвенция). Тя частично се припокрива и с Корине биотопи обект – F00007400 “Мандра”.

Общите въздействия върху защитената зона са свързани с култивация, изгаряне, промишлено замърсяване, текуща урбанизация, риболов, лов, трапене, добив на пясък и чакъл, изхвърляне на отпадъци, комуникационни връзки, замърсяване на водите и въздуха и др.

4.6.2. Видове животни, предмет на опазване в защитената зона

БОЗАЙНИЦИ

Видра - Lutra lutra. Регистрирана многократно в района на ЗЗ по преки и косвени белези. Относително високата плътност се дължи на подходящите за вида местообитания и богатата хранителна база. Бреговете на тази ЗЗ са в по голямата си част силно обрасли с хигрофилна и влаголюбива дървесна растителност, което оказва благоприятно въздействие върху този вид. Преките въздействия върху видрата са свързани с разрушаване на местообитания и преследване от бракониери. Важни биокоридори за генетичния обмен и разселването на вида са крайбрежните пространства, поречията на реките и обраслите с дървесна растителност долове. Видовете голям подковонос и пъстър пор няма да бъдат засегнати от ИП, поради липсата на въздействия върху тях.

ПТИЦИ

Видове по чл. 6, ал. 1, т. 3, определени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие:

74 вида: Червеногуш гмурец (Podiceps grisegena), Черноврат гмурец (Podiceps nigricollis), Среден корморан (Phalacrocorax aristotelis), Mалък корморан (Phalacrocorax pygmeus), Розов пеликан (Pelecanus onocrotalus), Къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), Голям воден бик (Botaurus stellaris), Mалък воден бик (Ixobrychus minutus), Нощна чапла (Nycticorax nycticorax), Гривеста чапла (Ardeola ralloides), Малка бяла чапла (Egretta garzetta), Голяма бяла чапла (Egretta alba), Ръждива чапла (Ardea purpurea), Черен щъркел (Ciconia nigra), Бял щъркел (Ciconia ciconia), Блестящ ибис (Plegadis falcinellus), Бяла лопатарка (Platalea leucorodia), Тундров лебед (Cygnus columbianus bewickii), Поен лебед (Cygnus cygnus), Голяма белочела гъска (Anser albifrons), Mалка белочела гъска (Anser erythropus), Сива гъска (Anser anser), Червеногуша гъска (Branta ruficollis), Червен ангъч (Tadorna ferruginea), Бял ангъч (Tadorna tadorna), Белоока потапница (Aythya nyroca), Малък нирец (Mergus albellus), Тръноопашата потапница (Oxyura leucocephala), Осояд (Pernis apivorus), Черна каня (Milvus migrans), Червена каня (Milvus milvus), Морски орел (Haliaeetus albicilla), Египетски лешояд (Neophron percnopterus), Тръстиков блатар (Circus aeruginosus), Полски блатар (Circus cyaneus), Степен блатар (Circus macrourus), Късопръст ястреб (Accipiter brevipes), Малък креслив орел (Aquila pomarina), Орел рибар (Pandion haliaetus), Белошипа ветрушка (Falco naumanni), Вечерна ветрушка (Falco vespertinus), Ловен сокол (Falco cherrug), Голяма пъструшка (Porzana porzana), Средна пъструшка (Porzana parva), Ливаден дърдавец (Crex crex), Сив жерав (Grus grus), Кокилобегач (Himantopus himantopus), Саблеклюн (Recurvirostra avosetta), Турилик (Burhinus oedicnemus), Кафявокрил огърличник (Glareola pratincola), Морски дъждосвирец (Charadrius alexandrinus), Златиста булка (Pluvialis apricaria), Плоскоклюн блатобегач (Limicola falcinellus), Бойник (Philomachus pugnax), Тънкоклюн свирец (Numenius tenuirostris), Малък червеноног водобегач (Tringa totanus), Малък горски водобегач (Tringa glareola), Тънкоклюн листоног (Phalaropus lobatus), Малка черноглава чайка (Larus melanocephalus), Дългоклюна чайка (Larus genei), Дебелоклюна рибарка (Gelochelidon nilotica), Каспийска рибарка (Sterna caspia), Гривеста рибарка (Sterna sandvicensis), Речна рибарка (Sterna hirundo), Белочела рибарка (Sterna albifrons), Белобуза рибарка (Chlidonias hybridus), Черна рибарка (Chlidonias niger), Белокрила рибарка (Chlidonias leucopterus), Земеродно рибарче (Alcedo atthis), Синявица (Coracias garrulus), Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria), Червеногърба сврачка (Lanius collurio), Черночела сврачка (Lanius minor).

Видове по чл.6, ал.1, т. 4, определени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие:

62 вида: Червеногуш гмуркач (Gavia stellata), Черногуш гмуркач (Gavia arctica), Мустакато шаварче (Acrocephalus melanopogon), Малък гмурец (Tachybaptus ruficollis), Голям гмурец (Podiceps cristatus), Ушат гмурец (Podiceps auritus), Голям корморан (Phalacrocorax carbo), Сива чапла (Ardea cinerea), Розово фламинго (Phoenicopterus ruber), Ням лебед (Cygnus olor), Фиш (Anas penelope), Сива патица (Anas strepera), Зимно бърне (Anas crecca), Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), Шилоопашата патица (Anas acuta), Лятно бърне (Anas querquedula), Клопач (Anas clypeata), Червеноклюна потапница (Netta rufina), Кафявоглава потапница (Aythya ferina), Качулата потапница (Aythya fuligula), Планинска потапница (Aythya marila), Обикновена гага (Somateria mollissima), Ледена потапница (Clangula hyemalis), Траурна потапница (Melanitta nigra), Кадифена потапница (Melanitta fusca), Звънарка (Bucephala clangula), Среден нирец (Mergus serrator), Голям нирец (Mergus merganser), Малък ястреб (Accipiter nisus), Обикновен мишелов (Buteo buteo), Крещалец (Rallus aquaticus), Зеленоножка (Gallinula chloropus), Лиска (Fulica atra), Стридояд (Haematopus ostralegus), Речен дъждосвирец (Charadrius dubius), Пясъчен дъждосвирец (Charadrius hiaticula), Сребриста булка (Pluvialis squatarola), Обикновена калугерица (Vanellus vanellus), Голям брегобегач (Calidris canutus), Трипръст брегобегач (Calidris alba), Малък брегобегач (Calidris minuta), Сив брегобегач (Calidris temminkii), Кривоклюн брегобегач (Calidris ferruginea), Тъмногръд брегобегач (Calidris alpina), Голям свирец (Numenius arquata), Малка бекасина (Lymnocryptes minimus), Средна бекасина (Gallinago gallinago), Черноопашат крайбрежeн бекас (Limosa limosa), Пъстроопашат крайбрежен бекас (Limosa lapponica), Малък свирец (Numenius phaeopus), Малък зеленоног водобегач (Tringa stagnatilis), Голям зеленоног водобегач (Tringa nebularia), Голям горски водобегач (Tringa ochropus), Пепеляв брегобегач (Xenus cinereus), Късокрил кюкавец (Actitis hypoleucos), Камъкообръщач (Arenaria interpres), Малка чайка (Larus minutus), Речна чайка (Larus ridibundus), Чайка буревестница (Larus canus), Малка черногърба чайка (Larus fuscus), Сребриста чайка (Larus argentatus), Жълтокрака чайка (Larus cachinnans).

ЗЕМНОВОДНИ И ВЛЕЧУГИ

Червенокоремна бумка - Bombina bombina

Обикновена блатна костенурка - Emys orbicularis

Голям гребенест тритон - Triturus karelinii

Тези три вида са пряко свързани със сладката водна среда и крайбрежните местообитания. За червенокоремната бумка сухоземните местообитания не са от съществено значение за оцеляването на вида, докато за тритона и костенурката тези местообитания имат важно значение. Тритонът се изхранва и укрива през сухоземната фаза от годишния си цикъл в стари широколистни гори с добре развит подръст и наличие на дебела листна постилка. За обикновената блатна костенурка сухоземните метсообитания са от особена важност през размножителния период, когат женските индивиди напуската водоемите и се насочват към традиционни места за размножаване. Тези места са обикновено добре огряти хълмисти брегове с южно изложение и дренирана водопропусклива почва. Понякога тези животни се отдаелчават значително от водоема, за намирането на подходящо место за снасянето на яйцата. Въздействие върху вида може да има в районите за снасяне на яйца, защото предвиждани мероприятия, свързани с урбанизиране в крайбрежната част не се предвиждат.

Ивичест смок - Elaphe quatuorlineata. Регистриран нееднократно в района на ЗЗ. В местността “Пода” една от атракциите за туристите е наблюдение на един екземпляр от този вид, който се показва редовно в точно определено място. Местообитанията на тази змия са доста разнородни, но винаги са свързани с мезо- или мезо-хигрофилна растителност. Местонахожденията на вида са свързани предимно с долините на големите реки и черноморското крайбрежие. Повечето хнаходки са от Дунавската равнина около р. Дунав, Горнотракийската низина, около р. Марица, р, Арда и р, Тунджа, Черноморието – “Атанасовско езеро”, “Пода”, р. Ропотамо, Странджа - основно около влажните крайбрежни територии.

Шипобедрена костенурка - Testudo graeca

Шипоопашата костенурка - Testudo hermanni

В стандартните формуляри на ЗЗ, сухоземните костенурки са категоризирани като редки с незначителна популация, без да е уточнен метода на оценяване и дали са установени екземпляри, колко къде и с какви полови и възрастови признаци. От формуляра не става ясно дали авторите са регистрирали екземпляри или аса ползвали научната литература, в която публикуваните за района данни са за периода преди 1936г. Вероятните въздействия, при евентуално урбанизиране на съседни на ЗЗ територии, в които има вероятност да бъдат установени тези видове, могат да бъдат унищожаване на местообитания и пряко преследване и унищожаване на индивиди, възможно е при строителство в територии извън зоната, да бъдат унищожени размножителни местообитания, яйца и новоизлюпени индивиди.

От безгръбанчните като целеви за тази ЗЗ са дадени следните видове: Paracaloptenus caloptenoides, Coenonymphaaedippus, Callimorpha quadripunctaria, Bolbelismus unicornis. ИП не предвижда мероприятия, които биха засегнали тези видове или техните местообитания. Възможни са косвени и кумулатувни въздействия, които на този етап на планиране на могат да бъдат оценени.Спопред нови данни от формуляра на ЗЗ в района се срещат два та вида смоци пъстрия и леопардовия. Докато пъстрия смок е вид, свързан с влажните територии и нееднокртано установяван в райп0на на южното ни Черноморие, то за леопардиовия смок, няма никакви научни нданни за района, били те стари или нови. Според респондентите от формуляра, установяването на вида в двете находища. Около гр. Созопол и около К.К. Св. Влас е основание територията между двете находища да бъде превантивно защитена, с включването на вида във всички сайтове намиращи се в съседство с находищата.

Във формуляра са включени и три вида риби: брияна, горчивка и обикновен щипок, които няма да бъдат разглеждани предвид липсата на връзка между ИП и въздействията върху тях.

Изтегляне 4.48 Mb.

Сподели с приятели: