Потенциална защитена зона BG 0000208 “Босна”

4.5.1. Природни типове местообитания и растителност

4030 Европейски сухи ерикоидни съобщества 0.48 B A B A

6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни 0.001 D C

съобщества от Alysso-Sedion albi

8230 Силикатни скали с пионерна растителност от 0.28 B C B B

съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-

9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum 1.46 C C B B

9180 * Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху 0.0007 D C

сипеи и стръмни склонове

91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори 61.476 C C B B

91S0 * Западнопонтийски букови гори 17.604 B B A A

Заб. Знакът * отбелязва приоритетно за опазване тип местообитание.

В таблицата за отделните местообитания е дадена оценка по показателите: Представителност / дава индикация за това, доколко даденото местообитание е “типично” Използвана е следната система за класифициране: А-отлична представителност; В-добра представителност; С- значима представителност; D- незначително наличие;

Използвана е следната система за класифициране: А-отлична стойност; В-добра стойност; С- значима стойност.

В стандартния формуляр на ПЗЗ няма растителни видове, включени в Приложение ІІ на Директива 92/43/ЕЕС, които да са обект на специална защита.

Към групата “ Други значими растителни и животински видове”, които са свързани с природозащитата и управлението на обекта е включени следните растителни видове:

Такс.груп ИМЕ (на български) Местна Популация Мотивация

а ИМЕ (на латински)

P Червена съсънка C A

P Лудо биле R A

P Калуна R A

P Пихлерова метличина R A

P Цефалантера R C

P Цариградски нахут R A

P Тамянка R A

P Пролетно ботурче C C

P R A

P R A

P Пирен R A

P Черноморска ведрица R C

P Снежно кокиче P C

P R A

P Триръба хептаптера R A

P Истинска гнездица P C

P Хилядолистен воден морач P C

P R A

P Начленен салеп P C

P Пеперудоцветен салеп P C

P C A

P Българска круша P B

P Форскалева какула P A

P P A

P P A

P Източен лопух P A

P P B

P C A

В таблицата е дадана оценка по показателите: Име – наименование на видовете;

Местна популация – посочени са данни за типичния максимален размер на популацията като е посочено дали видът е типичен (С), рядък (R), много рядък (V), а при липса на данни за популацията тя се отбелязва като налична (Р);

Мотивация – посочена е мотивацията за включването на всеки вид, като са използвани следните категории: A) Национална Червена книга; B) ендемичен вид; C) международни конвенции (вкл. Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие); D) други причини.

При комплексната оценка на въздействието върху отделните растителни видове е взето предвид разпространението им в определени типове местообитания и тяхното общо разпространение във флористичните райони на България.

- Anemone pavonina Lam. (червена съсънка –в прил. ІІІ на ЗБР) – разпространен в гори и храсталаци във флор. райони Чм,Зн, Згп, Стд, Блс, Зд/и/, Тхр, Трн, Сж

- Atropa bella-donna L. (лудо биле, рядък вид) – разпространен в гори, храсталаци и сечища в ЦБ

- Calluna vulgaris (L.) Hull. (обикновена калуна, рядък вид – в Прил ІІІ на ЗБР) – разпространен по сухи, трев. места в Сж.

- Centaurea pichleri Sibth. & Sm. (пихлерова метличина, рядък вид – в Прил. ІІІ на ЗБР) – разпространен във флор. райони Чм, Сж, Рд/и/,Трн

- Cistus salvifolius L.(тамянка, рядък вид около с Бродилово и с. Кости – в Прил. ІІІ на ЗБР) – разпространен по сухи, кам. места разпространен във флор. райони Чм /ю/, Сж

- Cyclamen coum Miller (пролетно ботурче, рядък вид) – разпространен в дъбови гори и храсталаци във флор. райони Чм /ю/, Сж, КиБ, Сп/и,с/, Трн, Тхр, Прб.

- Cytinus clusii (Nyman)Gand. (клузиев цитинус, паразит по лавдана (Cystus) – в Прил. ІІІ на ЗБР) – разпространен в Сж.

- Daphne pontica L. (странджанско бясно дърво, рядък вид) – разпространен в храсталаци и гори в Сж.

- Epimedium pubigerum (DC) Morren & Decne (епимедиум, рядък вид–в Прил. ІІІ на ЗБР) – разпространен в сенчести гори в Сж.

- Erica arborea L. (пирен, застрашен вид – в Прил. ІІІ на ЗБР) – разпространен по сухи тревисти места в Рд /и/ и Сж.

- Eryngium maritimum L. (приморски ветрогон, рядък вид - в Прил.ІІ и ІІІ на ЗБР) – разпространен по пясъци в Черноморското крайбрежие.

- Fritillaria pontica Wahlenb. (черноморска ведрица, балкански ендемит – в Прил. ІІІ на ЗБР) – разпространен в гори, храсталаци и трев. кам. места в Чм, СиБ, Сп/С,И/, Стд, Пн, Сг, Зд, Трн, Тхр, Сж.

- Galanthus nivalis L. (снежно кокиче, застрашен вид – в Прил. ІІІ на ЗБР) – разпространен в гори, храст. и поляни в ЦБ / без Слв, Пн, Сж/.

- Gaudinia fragilis (L.) Beauv. (чуплива гаудиния,) – разпространен в сухи,трев.места в Чм/ю/, Зн, Рд/и/,Сж.

- Heptaptera triquetra (Vent.) Tutin (триръбеста хептаптера, рядък вид, балкански ендемит) – разпр. в храст., поляни и изред. дъбови гори във флор. райони Чм/ю/, Сп/и/, Тхр, Сж.

- Neottia nidus-avis (L.) Rich. (истинска гнездовка) – разпространен в сенчести гори в ЦБ.

- Oenanthe millefolia Janka. (хилядолистен воден морач , рядък вид , български ендемит) - разпространен по сухи трев. места и храсталаци във флор. райони Чм, СиБ, Др, Прб, Сп, Згп, Рд/и/, Трн, Тхр.

- Orchis papilionacea L. (пеперудоцветен салеп, рядък вид – в Прил. ІІІ на ЗБР) – разпространен в поляни и ливади във флор. райони Чм /ю/, СиБ, Прб, Сп, Люл, Рд/с,и/, Трн, Сж.

- Primula vulgaris Huds. ssp. sibthorpii (Hoffm.) W.W.Sm. & Forrest (безстъблена иглика) – разпространен в гори и храсталаци в Чм, Прб/з/, Сп/и/, Блс, Сж.

- Pyrus eleagrifolia Pall. ssp. bulgarica Valev (маслинолистна круша,) – разпространен по сухи, кам. склонове и храст. във флор. райони Чм, СиБ, Прб/з/, Сп /и,с/, Вт, Згп, Сг, Рд/и,с/, Трн, Тхр, Сж.

- Salvia forskahlei L. (качулуст конски босилек, рядък вид – в Прил. ІІІ на ЗБР) – разпространен по сухи, трев. места във флор. р-ни Чм/ю/, Сп/и/, Тхр, Сж.

- Scandix australis L. (южно чапличе, рядък вид) – разпространен по сухи тревисти и кам., в посеви във флор. р-ни Чм/ю/, Рд/и/, Тхн, Тхр, Сж.

- Sison amomum L. (сисон, рядък вид) – разпространен по влажни песъчливи места край реки във флор. райони Чм /с/, СиБ, Прб, Сп /с/, Тхр, Сж.

- Stachys thracica Dav. (тракийски чистец, рядък вид, балкански ендемит) – разпр. в гори и кам. места във фл. р-ни Чм/ю/, Сж.

- Teucrium lamiifolium D'Urv. (мъртвокоприволистно подъбиче, рядък вид – в Прил. ІІІ на ЗБР) – разпространен в храст. и дъбови гори в Сж.

- Trachystemon orientalis (L.) G. Don. fil. (източен лопух) – разпространен в гори в Чм /ю/.

- Verbascum lagurus ssp. ponticum (Stef.) Koz. (лагуров лопен, застрашен вид – в Прил. ІІІ на ЗБР) – разпространен по кам. трев. места и горски поляни в Тхр/Сакар/ и Сж.

- Vicia incisa Bieb. (изрязанолистна глушина, рядък вид) – разпространен по тревисти места и в ниви в Чм/ю/, Вт, Рд/и/, Сж.

Забележка: Използувани са следните съкращения на флористичните райони в България:

Чм – Черноморско крайбрежие; СиБ – Североизточна България; Др – Дунавска равнина; Прб – Предбалкан; Сп – Стара планина; Сф – Софийски район; Зн – Знеполски район; Вт – Витоша; Згп – Западни гранични планини; Стд – Струмска долина; Блс – Беласица; Слв – Славянка планина; ДМ – Долината на р. Места; Пн – Пирин планина; Рл – Рила планина; Сг – Средна гора; Рд – Родопи; Трн – Горнотракийска низина; Тхр – Тунджанска хълмиста равнина; Сж – Странджа.

Предложената ЗЗ “ Босна“ има връзка с Корине биотопи обект – F00007200 “Странджа”, с който частично се припокрива.

От община Созопол в ЗЗ “Босна” попадат територии от землищата на следните населени места: с. Индже войвода – 10.3 дка, което представлява 0.01 % от площта на землището; с. Крушовец – 158.3 дка, което представлява 0.30 % от площта на землището.

Общите въздействия върху обекта са свързани с паша, реорганизация на селскостопански земи, залесяване, животновъдство, изхвърляне на битови отпадъци, пътеки, маршрути, велосипедни маршрути, селскостопански и горскостопански дейности, текуща урбанизация и др.

С изменението на ОУП не се засягат природни местообитания обект на защита в ПЗЗ “ Босна”. Тъй като не са картирани находищата на растителните видове включени в групата “Други значими растителни и животински видове” на базата на съществуващата обща информация за разпространението на видовете може да се прогнозира потенциално въздействие върху някои находища от следните видове:

- Salvia forskahlei L. (качулуст конски босилек, рядък вид – в Прил. ІІІ на ЗБР) – разпространен по сухи, трев. места във флор. р-ни Чм/ю/, Сп/и/, Тхр, Сж.

- Verbascum lagurus ssp. ponticum (Stef.) Koz. (лагуров лопен, застрашен вид – в Прил. ІІІ на ЗБР) – разпространен по кам. трев. места и горски поляни в Тхр/Сакар/ и Сж.

- Vicia incisa Bieb. (изрязанолистна глушина, рядък вид) – разпространен по тревисти места и в ниви в Чм/ю/, Вт, Рд/и/, Сж.

4.1.5.2. Целеви животински видове, предмет на опазване в защитената зона

БЕЗГРЪБНАЧНИ: Cerambyx cerdo, Lucanus cervus, Murimus funereus, Osmoderma eremita Rosalia alpina, Bolbelasmus unicornis Въздействията, върху тeзи видове вероятно ще са косвени. В ОУП Созопол не се предвижда унищожаване на земи от горския фонд, както и засягане на територии от ЗЗ “Босна”. Предвижданите за урбанизиране територии са в близост до населени места и до регулация. Те са изоставени ниви, които могат да бъдат изпoлзвани от конкретните видове, единствено като евентуален субстрат за предвижване при миграции сввързани с разселване. Поради тези причини считаме, че евентуалните въздействия ще са незначителни и не подлежат на коментар.

Paracaloptenus caloptenoides - Този вид късоантенест скакалец няма да бъде засегнат предвид широкия диапазон на неговите местообитания и типа на въздействията от ИП.

Unio crassus – Овалната речна мида може да бъде косвено засегната, но на този етап на планиране тези веъздействия са неоценими. Опазването на вида е свързано с опазването на реката от замърсяване и промени в хидрологичния режим.

БОЗАЙНИЦИ:

• 
  Широкоух прилеп - Barbastella barbastellus
  
• 
  Средиземноморски подковонос - Rhinolophus blasii
  
• 
  Голям подковонос - Rhinolophus ferrumequinum
  
• 
  Maлък подковонос - Rhinolophus hipposideros
  
• 
  Остроух нощник - Myotis blythii
  
• 
  Дългокрил прилеп - Miniopterus schreibersi
  

Районът се обитава от относително богата прилепна фауна, поради благоприятните условия на средата, изразяващи се в разнородност на местообитанията, мек и топъл климат, запазени дъбови гори и наличие на големи открити площи (пасища и ливади) в близост до горските масиви. В новия стандартен формуляр са включени 10 вида, от които свързани пряко с горските екосистеми са 4, а другите са видове които се изхранват основно в открити територии и живеят в населени места или скални хабитати. За целевите видове прилепи, предвижданията на Изменение на ОУПО Созопол не засяга значими местообитания. За тази група изоставените ниви могат да бъдат единствено второстепенно значими ловни територии или по точно коридори, по които достигат до подходящите и традиционни ловни територии. Като такива могат да бъдат категоризирани пасища, които се експлоатират активно. Важна съставка от храната на прилепите са насекоми – копрофаги, които се развиват във фекалиите на животните, както и насекоми фитофаги, развиващи се по пасищен тип растителност и храсти. Като териория, намираща се в близост до населените места, считаме че въздействието ще е с изключително нисък интензитет, поради което може да бъде игнорирано. По вероятно е да възникнат косвени въздействия, свързани с увеличеното човешко присътвие, въпреки че прилепите са изключително адаптивни по отношение на този тип въздействие, за което неоспорим факт е постоянното присъствие на голяма част от прилепната фауна в големи и силно урбанизирани територии. Други косвени въздействия, върху тази специфична част от фауната, могат да имат генерирания шум и изкуствените нощни осветления. За втория дразнител е доказано, че има и положителен ефект, защото концентрира насекомите, които са основна храна на прилепите. За останалите видове бозайници считаме, че не се очакват преки въздействия и такива, които да могат да бъдат оценени на този етап на планиране. Като такива считаме следните видове: рис Lynx linx, видра Lutra lutra, вълк Canis lupus, пъстър порVormela peregusna и мишевиден сънливец Miomymus roachi.

Изтегляне 4.48 Mb.

Сподели с приятели: