Доклад за оценка на съвместимост с предмета и целите за опазване на



страница10/30
Дата09.04.2017
Размер4.48 Mb.
#18731
ТипДоклад
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   30

4.7. Защитена зона «Бакърлъка»

4.7.1. Общо описание


Защитената зона „Бакърлъка” е разположена на Южното Черноморско крайбрежие и обхваща най-вдадената в морето част на Бургаския залив. Носи името на рида Бакърлъка (Меден рид), разположен югозападно от град Созопол. По-голямата част от площта на защитената зона представлява морска акватория, обхващаща южната част на Бургаския залив, Созополския залив и залива Каваците (включително няколко острова), както и част от териториалните води на България на няколко километра от брега от Поморие до Аркутино. Територията на тази зона се простира от долината на Росенска река на запад и обхваща земите на изток до морето, включително и цялата брегова ивица от залив Ченгене скеле до блатото Аркутино. В защитената зона има няколко типа местообитания, като най-голяма площ заемат широколистните гори от благун (Quercus frainetto) със средиземноморски елементи, откритите пространства с ксеромезотермна тревна растителност с преобладаване на белизма (Dichantium ischaemum), луковична ливадина (Poa bulbosa), пасищен райграс (Lolium perenne) и др., както и земеделските земи. Бреговата ивица се характеризира с поредица от дълбоко врязани в сушата заливи, плажове, крайбрежни скали и дюни обрасли с псамофитна растителност от класник (Leymus racemosus), песъчар (Ammophylla areanria) и др. (Бондев, 1991).

4.7.2. Характеристика

4.7.2.1. Предназначение


Защитената зона “Бакърлъка” се създава с цел:

  • Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона;

  • Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, вкючително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата; Поддържане на традиционния пасищно-сенокосен режим на ползване на тревните местообитания;

  • Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

4.7.2.2. Видове, обект на опазване в защитената зона “Бакърлъка”


Видове по чл. 6, ал. 1, т. 3, определени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие:

42 вида: черноврат гмурец (Podiceps nigricollis), розов пеликан (Pelecanus onocrotalus), малък воден бик (Ixobrychus minutus), малка бяла чапла (Egretta garzetta), голяма бяла чапла (Egretta alba), ръждива чапла (Ardea purpurea), черен щъркел (Ciconia nigra), бял щъркел (Ciconia ciconia), червеногуша гъска (Branta ruficollis), бял ангъч (Tadorna tadorna), осояд (Pernis apivorus), черна каня (Milvus migrans), червена каня (Milvus milvus), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), полски блатар (Circus cyaneus), Степен блатар (Circus macrourus), ливаден блатар (Circus pygargus), късопръст ястреб (Accipiter brevipes), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), малък креслив орел (Aquila pomarina), скален орел (Aquila chrysaetos), малък орел (Hieraaetus pennatus), орел рибар (Pandion haliaetus), сокол скитник (Falco peregrinus), голяма пъструшка (Porzana porzana), средна пъструшка (Porzana parva), сив жерав (Grus grus), Козодой (Caprimulgus europaeus), земеродно рибарче (Alcedo atthis), синявица (Coracias garrulus), сив кълвач (Picus canus), сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla), горска чучулига (Lullula arborea), полска бъбрица (Anthus campestris), голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria), полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata), червеногърба сврачка (Lanius collurio), черночела сврачка (Lanius minor), градинска овесарка (Emberiza hortulana).

Видове по чл.6, ал.1, т. 4:

17 вида: червеногуш гмуркач (Gavia stellata), черногуш гмуркач (Gavia arctica), обикновен буревестник (Puffinus yelkouan), голям корморан (Phalacrocorax carbo), ням лебед (Cygnus olor), кафявоглава потапница (Aythya ferina), качулата потапница (Aythya fuligula), планинска потапница (Aythya marila), среден нирец (Mergus serrator), голям ястреб (Accipiter gentilis), малък ястреб (Accipiter nisus), обикновен мишелов (Buteo buteo), черношипа ветрушка (Falco tinnunculus), орко (Falco subbuteo), лиска (Fulica atra), голям свирец (Numenius arquata), жълтокрака чайка (Larus cachinnans).

4.7.2.3. Качество и значимост


Според Димчев и др. (ръкопис)..”.....на територията на Бакърлъка са установени 172 вида птици, от които 43 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 73 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 3 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 24 вида, в SPEC3 - 46 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 53 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. Те са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Бакърлъка е своеобразно място с тесен фронт на миграция, където потоците от мигриращи щъркели и пеликани излизат на сушата, след като са пресекли Бургаския залив директно от нос Емине и най-източните части на Стара планина. Над морето щъркелите летят ниско и над сушата използват термалите, за да набират височина. През пролетта щъркеловите ята използват пасищата и нивите източно от рида Бакърлъка за нощуване. Значителни количества грабливи птици също се концентрират по време на миграция в района, като се придържат по-навътре в сушата и летят над рида, като го използват и за нощуване. Бакърлъка е едно от най-важните места в страната за гнездящите тук среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum) и голяма пъструшка (Porzana porzana). Мястото е типично и за срещащия е тук средиземноморския буревестник (Puffinus yelkouan). На острова Свети Иван и Петър гнезди най-голямата в страната колония на сребристата чайка (Larus cachinans), разположена извън населените места по крайбрежието. Ястребогушото коприварче (Sylvia nisoria) и градинската овесарка (Emberiza hortulana) имат представителни гнездови популации в района. През зимата морските заливи предоставят убежище и храна на значителни количества водолюбиви птици, включително черновратия (Gavia arctica) и червеновратия (Gavia stellata) гмуркачи и голямата бяла чапла (Egretta alba)........”

4.7.2.4. Уязвимост


Според Димчев и др. (ръкопис).”...Бакърлъка е подложен на силен антропогенен натиск поради наличието на гъсто населени туристически селища с добре развита инфраструктура. Непрекъснатото урбанизиране на района, свързано със силното развитие на туризма и разрастване на селищата води до влошаване и дори унищожаване на ценни местообитания, особено в крайбрежната ивица. Международен път към южната държавна граница пресича източната част на мястото, като води до силно замърсяване с отпадъци, прекомерен шум, както и избиване при сблъсък на дребни бозайници и птици. Бракониерството е практика в района. Значително отрицателно въздействие върху територията се оказва и от концентрацията на много хора на ценни за биоразнообразието места по крайбрежието, както и от множеството незаконни сметища в пасищата и обработваемите земи. Районът на Бакърлъка е силно уязвим от изграждане на високи съоръжения, особено ветроенергийни паркове, както на земята, така и в морето. Ветроенергийните съоръжения специално в този район ще препятстват свободното придвижване на птици, основно на реещите се мигриращи птици и в значителна степен ще ограничи достъпа им до ползваните от тях местообитания. Ветрогенераторите ще са причина за директен сблъсък и пряко унищожаване на птиците и ще доведат до разпокъсване и загуба на ценни места за пренощуване, хранене, набиране на височина за предвижване, както и на места за укриване при неблагоприятни метеорологични условия. Ветровите генератори ще бъдат бариера за хиляди реещи се мигриращи птици и нощни мигранти по пътя им на юг и на север и ще причинят значителна смъртност и съответно намаляване на техните популации. Горските местообитания са застрашени от прекомерна експлоатация и залесяване с нетипични за района видове. Премахването на старите умиращи дървета и тези с хралупи, ограничава значително възможностите на кълвачите да намират подходящи места за гнездене и храна….”.

4.7.3. Описание на местообитанията


В Стандартния формуляр на защитената зона са посочени следните местообитания:

Класове Земно покритие % Покритие

Морски райони, заливи 63

Крайбрежни пясъчни дюни, пясъчни плажове 0

Морски чакъл, морски скали, малки острови 0

Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) 0

Тресавища, блата, растителност по крайбрежието на водоемите, мочурища 0

Храстови съобщества 5

Сухи тревни съобщества, степи 1

Влажни ливади, мезофилни ливади 0

Екстензивни зърнени култури (вкл. ротационни култури с периодично оставяне на угар) 8

Друга орна земя 2

Широколистни листопадни гори 13

Иглолистни гори 1

Смесени гори 2

Не-горски райони, култивирани с дървесна растителност (вкл. овошки, лозя, крайпътни дървета) 1

Скали във вътрешността, сипеи, пясъци, постоянен сняг и ледници 1

Други земи (включително градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални обекти) 3



Общо покритие 100

Теренът на разглеждания обект е зает изцяло от изоставена нива. Той е част от «Екстензивни зърнени култури (вкл. ротационни култури с периодично оставяне на угар)», които заемат 2680,4 ha или 8% от площта на защитената зона (33,505.48 ha).


4.7.4. Описание на видовете птици в защитената зона


Съвременният видов и количествен състав на птиците на защитената зона е посочен от Димчев и др. (ръкопис) в таблици 1, 2 и 3.

Таблица 4.7.4-1. Птици, включени в Приложение I на Директива 79/409/EEC по Димчев и др. (ръкопис), допълнен от екип на БАН:

КОД ИМЕ Попул. Размн. Зимув. Премин. Попул. Опазв. Изолир. Цял.Оц.
A255 Anthus campestris 13p C B C B

A246 Lullula arborea 59p/11- C A C C

108p

A243 Calandrella brachydactyla 5p/1-9p C B C C



A238 Dendrocopos medius 150p/10 B A C A

0-200p


A234 Picus canus 8p/4- C A C C

12p


A231 Coracias garrulus 10p/2- C A C C

18p


A193 Sterna hirundo 0-5i 2i D

A224 Caprimulgus europaeus 30p/20- C B C B

40p

A307 Sylvia nisoria 35p/22- C C B



48p

A176 Larus melanocephalus 2i/1-3i D

A177 Larus minutus 20i/5- D

35i


A229 Alcedo atthis 10p/3- C B C C

17p


A338 Lanius collurio 435p/18 C A C B

0-690p


A339 Lanius minor 4p/2-6p C A C C

A379 Emberiza hortulana 237p/43 C A C B

-420p

A393 Phalacrocorax pygmeus 7i/2-15i D



A396 Branta ruficollis 1i/0-1i D

A402 Accipiter brevipes 18i A A C A

A403 Buteo rufinus 1i/0-1i C A C C

A429 Dendrocopos syriacus 88p/20- C A C C

155p

A439 Hippolais olivetorum 38p/15- B A C A



60p

A464 Puffinus yelkouan 20i A A B A

A132 Recurvirostra avosetta 1i/0-2i D

A019 Pelecanus onocrotalus 276i C A C A

A442 Ficedula semitorquata 54p/10- B A C B

99p


A027 Egretta alba 11i/1- B A C B

21i


A001 Gavia stellata 1i/0-1i A A B A

A002 Gavia arctica 10i/5- A A C A

15i

A026 Egretta garzetta 5p/1-9p C B C C



A022 Ixobrychus minutus 5p/1-9p C B C C

A127 Grus grus 19i B A C A

A029 Ardea purpurea 5p/1-9p B B C C

A030 Ciconia nigra 483i B A C A

A031 Ciconia ciconia 10p 123125i A A C A

A038 Cygnus cygnus 1i/0-1i D

A068 Mergus albellus 1i/0-1i D

A072 Pernis apivorus 1p 1353i B A C A

A073 Milvus migrans 5i C A C C

A103 Falco peregrinus 7i A A C A

A074 Milvus milvus 1i C A C A

A120 Porzana parva 1p/0-2p C A C C

A119 Porzana porzana 5p/1-9p B B C A

A094 Pandion haliaetus 6i C A C B

A092 Hieraaetus pennatus 4i C A C

A A091 Aquila chrysaetos 7i C A C C

A089 Aquila pomarina 1p 141i C A C A

A084 Circus pygargus 184i A A C A

A083 Circus macrourus 2i C A C A

A082 Circus cyaneus 1i/0-1i 6i B A C B

A081 Circus aeruginosus 2p 1i/0-1i 94i B A C B

Таблица 4.7.4-2. Редовно срещащи се мигриращи птици (50, които не са включени в Приложение I на Директива 79/409/EEC по Димчев и др. (ръкопис) допълнен от екип на БАН:
КОД ИМЕ Попул. Размн. Зимув. Премин. Попул. Опазв. Изолир. Цял.Оц.
A069 Mergus serrator 25i/2- B A C B

48i


A062 Aythya marila 52i/0- A A C B

105i


A160 Numenius arquata 2i/2-3i C A C C

A063 Somateria mollissima 0-1i D

A182 Larus canus 1i/0-2i D

A118 Rallus aquaticus 5p/1-9p D

A142 Vanellus vanellus 5p/1-9p D

A141 Pluvialis squatarola 4i/2-6i D

A058 Netta rufina 1i/0-2i D

A230 Merops apiaster 75p P D

A087 Buteo buteo 4p 2i/1-3i 1224i B A C A

A096 Falco tinnunculus 2p 1i/0-3i 14i A A C A

A125 Fulica atra 10p 3125/53 92i B A C B

0-5720i


A149 Calidris alpina 31i/20- D

43i


A459 Larus cachinnans 529p/40 700i/73 100i A A C A

0-695p -1302i

A061 Aythya fuligula 1800i/1 A B C B

00-3701


A136 Charadrius dubius 12p D

A099 Falco subbuteo 2p 51i A A C A

A056 Anas clypeata 0-1i D

A008 Podiceps nigricollis 52i/10- 4i B A C B

94i

A017 Phalacrocorax carbo 251i/3- 25i C A C C



503i

A085 Accipiter gentilis 1p 151i D

A179 Larus ridibundus P 30i/3- D

57i


A028 Ardea cinerea 10p D

A123 Gallinula chloropus 20p C A C C

A052 Anas crecca 5i/0-10i D

A059 Aythya ferina 1582i/5 B A C B

32-2622

A086 Accipiter nisus 3p 121i C A C C



A005 Podiceps cristatus 1p 10i/1- C A C C

20i


A162 Tringa totanus 3i/1-6i D

A164 Tringa nebularia 0-1i D

A048 Tadorna tadorna 6p 1/0-2i 17i/0- C A C C

35i


A004 Tachybaptus ruficollis 5p/1-9p D

A036 Cygnus olor 1p 16i/2- C A C C

29i

A053 Anas platyrhynchos 6p/2- 150i/6- 58i D



10p 290i

A050 Anas penelope 2i/0-3i D


Таблица 4.7.4-3. Други значими растителни и животински видове (25 вида) по Димчев и др. (ръкопис), допълнени от екипа на БАН:

ИМЕ Численост Оценка

B 410p C

Alauda arvensis

B 24p C

Athene noctua

B 55p C

Carduelis cannabina

B 550p C

Carduelis chloris

B 60p D

Corvus monedula

B 170p C

Coturnix coturnix

B 355p C

Emberiza cirlus

B 950p C

Emberiza melanocephala

B 1100p C

Erithacus rubecula

B 1350p C

Fringilla coelebs

B 85p C

Galerida cristata

B 650p C

Hirundo rustica

B 8p C

Jynx torquilla

B 1100p C

Luscinia megarhynchos

B 950p C

Miliaria calandra

B 19p C

Otus scops

B 132p C

Parus caeruleus

B 83p C

Parus lugubris

B 90p C

Picus viridis

B 10p C

Saxicola torquata

B 110p C

Streptopelia turtur

B 1100p C

Sylvia atricapilla

B 1000p C

Turdus merula

B 960p C

Turdus philomelos


Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   30




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница