Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване на защитените зони

5. Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване на защитените зони

Находище „Цар Асен - 2” е разположено на границата между най-южните склонове на Същинска Средна гора и Горнотракийската низина на юг. Надморската му височина варира от 328.5 до 344.7 м. Районът около находището се характеризира с хълмист релеф с двата най-високи върхове в Овчите хълмове – Гъзера (521.2 м) и Главата (506.2 м), а най-ниските му места са по долината на р. Луда Яна (около 250 м), която е главна отводнителна артерия и единствена река с целогодишен отток.

Климатът на района е нископланински до равнинен, сравнително мек със средногодишна температура от 10°С и годишна сума на валежите от около 600 мм. Преобладават ветровете по посока североизток.

Съгласно геоботаническото райониране на България, районът на ИП се отнася към Илирийска (Балканска) провинция, Средногорски окръг, Същинскосредногорски район. При вертикалното деление, разглежданата територия попада в Долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс в който са характерни горски съобщества на ксеротермните гори от цер (Quercus cerri), благун (Quercus frainetto) и горун (Quercus. delechampii) с участие на обикновен габър (Carpinus betulus) и келяв габър (Carpinus orientalis). На места се срещат и малки остатъци от едафично мезофитни гори от полски ясен (Fraxinus oxicarpa), полски бряст (Ulmus minor), дръжкоцветен дъб (Quercus penduniculiflora). Срещат се и изкуствено създадени насаждения от чер и бял бор (Pinus nigra, Pinus sylvatica).

По терасата на р. Луда Яна и специфичните условия създавани при заливането й, в процеса на еволюционното развитие са се приспособили заливни типове гори от бяла върба (Salix alba), чуплива върба (Salix fragilis), черна и бяла топола (Populus nigra, Populus alba), а така също на места се отчита присъствието на черната и бялата елша (Alnus incana, Alnus glutinosa).

От храстовите формации най-разпространени са тези на шипката (Rosa canina), къпината (Rubus caesius) , глог (Crataegus monogina), повет (Clematis vitalba).

В този пояс голямо разпространение имат тревните формации представени предимно от житни треви. Производната растителност, която сега доминира е представена от формациите на ливадната власатка (Festuceta pratensis), троскота (Cynodoneta dactyloni), oбикновената полевица (Agrostideta capilaris), садината (Chrisopogoneta grilli). Тези формации са възникнали вторично на мястото на унищожени гори, селскоктопанско ползване на земите.

Горската растителност в района на Панагюрски медни мини е силно редуцирана в резултат от дългогодишната добивна дейност и изграждането на техногенните структури, обслужващи дейностите по рудодобива. Същата има мозаичен характер с преобладаване на свободни площи заети от пасища и обработваеми земи.

По северните склонове на обградните възвишения преобладават слабо-продуктивни, нискостеблени дъбови гори, смесени от горун, благун, цер и обикновен габър. По-рядко са горуновите гори, смесени с цер, ясен, благун.

По южните, по-топли склонове с плитки сухи почви са характерни смесени гори от келяв габър, мъждрян и подчертано присъствие на акация.

Дървестната растителност в района на находището е представена от разпокъсани горски издънкови широколистни насаждения с участие на цер (Quercus cerri), горун (Quercus delechampii), полски бряст (Ulmus minor) келяв габър (Carpinus orientalis), насаждения на бял и чер бор (Pinus sylvestris, P. nigra) и акациеви насаждения (Robinia pseudoacacia), в резултат на рекултивационни мероприятия.

Храстовите съобщества са изградени предимно от драка (Paliurus spina-cristi), глог (Сrataegus monogyna), червена къпина (Rubus sanguineus), както и от инвазивния вид-черна акация (Amorpha fruticosa), привнесен вид при извършвани рекултивационни работи.

Тревната растителност, покриваща мерите и сухите склонове е представена от формациите на ливадната власатка (Festuceta pratensis), троскота (Cynodoneta dactylon), обикновената полевица (Agrostideta capillaris). Покрай реките, на по-влажни места са характерни мезофитните и алувиално-тревни формации обрасли с ливадна власатка (Festuca pratensis) и броеничеста ливадина (Poa sylvicola).

Територията на находището заема обработваеми земеделски земи, ниви в които се отглеждат основно житни култури.

Земите в които е предвидено изграждане на насипището за стерил и депото за почвени материали са до голяма степен обезлесени и представляват горски фонд.
Обща характеристика на животинския свят в обсега на инвестиционното предложение

Фауната за района е характерна за Старопланинския район, включващ и територията на Средна гора. По отношение на зоогеографска принадлежност, в най-общ план гръбначната фауна в района е от палеарктичен тип, т. е. от видове, характерни за северните и най-вече за средноевропейските географски ширини, като в този район се срещат и някои (ограничен брой) видове, характерни за най-южните части на Европа или за Средиземноморската подобласт на Палеарктика – т. нар. средиземноморски видове. Това се определя от географското положение на района

Промишлената дейност в района на Панагюрски медни мини е оказала съществено влияние върху фауната. Унищожаването на горската растителната покривка - усвояване на терени за нуждите на добивната и обработващата дейности, наличието на обработваеми земи, населени меса е довело до чувствително намаляване на видовото разнообразие най-вече по отношение на гръбначната горска фауна и епизодичното присъствие на някои от тях (зайци, сърни, елени, лисици).

Инвестиционното предложение предвижда открит добив на метални полезни изкопаеми (основен полезен компонент на находището е медта) на площ от 189.2 дка. Рудното тяло се намира южно от с. Цар Асен. Изцяло попада в границите на защитената зона. Земите са поземлен фонд (ПФ), обработваеми ниви - агроценози. Добиваните от открития рудник сулфидни и смесени руди ще се преработват в обогатителна фабрика „Елшица”, която е извън защитената зона и се намира на 14 км от рудника.

Местоположение на рудника

- Насипище за стерил на площ от 223,8 дка ще бъде разположено в земи от горски фонд (ГФ) с малоценна горска растителност, намиращо се на около 2 км югоизточно от находището. Изцяло попада в защитената зона.

Местопорожение на насипището за стерил и почвени материали

- руднична промишлена площадка на площ от 3 дка (ПФ), обработваеми ниви. В границите на защитената зона;

- пречиствателна станция за руднични води на площ от 3,2 дка (ПФ), обработваеми ниви. В границите на защитената зона;

- окисен отвал на площ от 165,9 дка. Намира се в близост до котлована на рудник “Цар Асен 1” върху терени (ПФ), антропогенно повлияни, част от които са използвани в близкото минало за депониране на почвени материали и окисна руда за излужване. Разположено е югозападно на 3 км от находището и е извън защитената зона.

- инсталация за излужване на площ от 2 дка (ПФ) - извън границите на защитената зона;

- прокарване на нови пътища на площ от 28,6 дка ПФ и ГФ, по-голяма час от които попадат в защитената зона.

Местоположение на обектите в границите на ЗЗ „Овчи хълмове”

Рудодобивните и преработвателни дейности са свързани с отнемане на земи и растителност от горския фонд и селскостопанския поземлен фонд и нарушаване на местообитания. Дейностите от предвидените добивни и съпътстващи работи ще окажат значително отрицателно въздействие върху почвената и растителна покривка на обща площ от 649,4 дка, от които 477,9 попадат в защитената зона. Общо ще бъдат иззети 345 900 м³ почвени материали, които ще бъдат депонирани на временно депо.

Според предвидените строителни дейности, въздействието на инвестиционното предложение върху целите на опазване на защитена зона BG 0000365 „Овчи хълмове”, ще са свързани с изземване на метални полезни изкопаеми, респективно отнемане на територия от защитената зона в размер на 477,9 дка, от които само на територията на насипището за стерил, депото за почвени материали и на малка част от новоизградените пътища има естествени местообитания. Инвестиционното предложение (за площта на насипището за стерил, депото за почвени материали и част от пътните връзки - 258,8 дка) ще има въздействие основно върху целите на опазване на защитената зона „Овчи хълмове”, а именно

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

В процеса на строителството и експлоатацията на находището ще бъдат нарушени естествени местообитание и местообитания на някои видове предмет на защита в защитената зона. Заплахите ще са свързани с увеличаване на антропогенното и техногенно въздействие върху защитената зона и в близките на инвестиционното намерение територии.

Очакваните отрицателни въздействия върху околната среда, респективно с предмета и целите на опазване на защитената зона в резултат от реализацията на инвестиционното предложение ще са свързани с:

• 
  откривни работи - в подготвителният период на експлоатационните участъци на рудника, в които ще се извършват минно-строителните работи се зачиства целия откривен слой, с което ще се нарушават естествени местообитания и местообитания на видове;
  
• 
  замърсяване на въздуха с прахови частици, вредни газови емисии с въздействие върху съседни на инвестиционното предложение територии;
  
• 
  шумово натоварване от добивна и транспортна техника и от предвидените периодични (предвиждат се 24 броя взривявания годишно – по 2 пъти месечно) взривни работи, с неблагоприятно въздействие върху животинските видове пребиваващи в района и най-вече в периода на гнездене на птиците.