Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху типовете природни местообитания и видовете – предмет на опазване в защитените зони

5.1. Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху типовете природни местообитания и видовете – предмет на опазване в защитените зони

Направеното обследване на тези територии по отношение наличие на типове природни местообитания и местообитанния на видове показва:

Сравнително малката територия (477,9 дка) или около 3.6% от площта на зоната, която се засяга, близостта на антропогенни ландшафти (предходни добивни дейности, селища, ниви, използвани активно пасища, горски култури) обуславя сравнително малкия брой типове местообитания и видове, които са предмет на опазване и могат да бъдат засегнати от инвестиционното намерение.

Като цяло, територията в района на инвестиционното предложение е антропогенно повлияна от човешката дейност: добивни дейности в близкото минало, промишлени обекти и дейности, земеделско ползване на земите - екстензивно земеделие и паша на животни, разположени в близост населени места, инфраструктурни обекти.

Терените на находището (рудник) са общинска собственост, земи ІV-та категория, при неполивни условия и включват обработваеми ниви с отглеждане на житни култури.

Територията на насипището за стерил и почвени материали (в грниците на ЗЗ) е сравнително по-слабо антропогенно повлияна и представлява земеделска земя и горска територия със силно разредени дървесно-храсталачни съобщества с издънков характер.

За оценка състоянието на растителната покривка в обхвата на инвестиционното предложение и определяне размерът на щетите от реализацията му, са извършени теренни наблюдения като са ползвани Натура формуляр на ЗЗ, Ръководство за определяне местообитания от европейска значимост за България – СФДП, ФПС „Зелени Балкани”, МОСВ, 2005 г. и Растителността на България, И. Бондев, 1991.

В предмета и целите за опазване на ЗЗ „Овчи хълмове” съгласно Стандартен Натура формуляр има вписани 5 типа природни местообитания:
- 6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi .

- 6220 *Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea

- 62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества (Scorzoneratalia villosae)

- 91AA *Източни гори от космат дъб

- 91М0 Балкано - панонски церово-горунови гори

Горските ценози на територията определениа за насипище за стерил и почвени материали и извън тях не могат да бъдат отнесени към хабитати 91АА и 91МО. В състава им доминира храстовата растителност (драка–Paliurus spina-cristi, глог–Сrataegus monogyna, червена къпина– Rubus sanguineus, черна акация – Amorpha fruticosa), както и от единични или на групи остатъчни дървестни видове с издънков произход, които ще бъдат унищожени в процеса на изграждане на насипището. Съгласно предоставените от ДГС - Пазарджик таксационни характеристики на засегнатите отдели и подотдели (отдел 377, подотдели ”т”, ”р”, ”с”, ”п” ) по ЛУП от 01.01.2003 г, видовия състав на остатъчната горска растителност е от издънкови гори с неравномерен строеж представени от: зимен дъб (Quercus delechampii), цер (Quercus cerri), бряст (Ulmus minor) и келяв габър (Carpinus orientalis), на възраст до 20 години и бонитетен бал 4-5. Общо запасите са изчислени на 155 куб/ха.

Въздействието на инвестиционното предложение върху растителната покривка ще бъде свързано с нарушение на площта на растителните съобщества и местообитанията на видове и техните популации. В част от територията (насипище за стерил, депо за почвени материали, път) ще бъде променено естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове. Растителната покривка ще бъде фрагментирана и унищожена в обхвата на насипището за стерил и депото за почвени материали за дълъг период от време. Размерът на нарушенията на тревна и дървесно-храстова растителност ще бъде на площ от 258,8 дка.

Въздействията от реализацията им ще се изразява в значително, пряко унищожаване на налична растителност в обхвата на съответните обекти. Тези въздействия ще са локални и дълготрайни, и ще се отразят съществено върху общото състояние на биотата, предвид съществуващата разредена горска растителност.

В резултат на добивните и съпътстващи дейности може да се очаква влошаване и на условията на обитаватне в съседните територии в резултат на емисии на прах и замърсители от добивната и транспортна дейност, възникване на ерозионни процеси.

Спецификата на минно-обогатителните дейности съгласно инвестиционното предложение не предполага организирани емисии на вредни вещества от стационарни източници. Могат да се очакват само неорганизирани емисии, при това непостоянни с променлива честота във времето, главно по причина на ветрово разпрашаване от открити площи с наличен сух, дребнозърнест материал (главно скална маса на отвал), както и емисии от отработени газове на двигатели с вътрешно горене (ДВГ) на строителна и транспортна техника, главно в котлована на открития рудник. Непряко въздействие върху растителността може да има в резултат от замърсяването на приземния въздух с прах и следващото му отлагане, както и въздействие върху растителността по отношение замърсяването на атмосферния въздух с азотни оксиди.

При работа на рудничната техника (багери и пробивна сонда) не се очаква значимо негативно въздействие върху качеството на атмосферния въздух. Най-силно въздействие, както се и очаква, имат емитираните азотни оксиди, но и то остава в границите на допустимите ПДК-норми. Направената оценка показва, че тези емисии ще бъдат с намален интензитет и ограничен териториален обхват.

Съгласно инвестиционното предложение се предвиждат взривни работи през втория етап на експлоатация на рудника, когато разработката навлезе в по-долните хоризонти в котлована на дълбочина след 30 - 35 м от повърхността. Предвижда се ограничен брой взривявания (максимум 2 пъти седмично) при намален разход на взрив Газовите емисии при взривяването са предимно азотни оксиди и въглероден оксид. Поради високата им температура при взрива те се разпространяват бързо във вертикална посока, разсейват се на относително големи височини и практически не оказват влияние върху качеството на атмосферния въздух и отлагане върху растителната покривка. Емисиите ще са еднократни за деня и не се очаква негативно въздействие спрямо атмосферния въздух, респективно негативно въздействие върху почвите и растителността. По отношение на емитирания прах, данните от мониторинга на действащи обекти с открит рудодобив показват, че при взривяване най-голяма е фракция от прах е с диаметър на частиците >30 µm, като основната й част се отлага в диапазона на 50 до 100 м от източника на емисията. По-фините фракции, с едрина на частиците под 10 µm се отлагат на 250 - 300 м от източника. Тази информация позволява емпиричен подход при оценката на въздействието на праха от миннодобивните дейности. Разпространението на праха, емитиран по врема на добивните дейности в открития рудник ще се ограничава предимно в рамките на котлована. Откосите на рудника ще изпълняват функцията на естествена защитна бариера.
 Местообитания на животински видове предмет на защита от ЗБР

Фауната за района е характерна за Старопланинския район, включващ и територията на Средна гора. Представена е от видове с преобладаващо евросибирско и европейско разпространение.

Както беше посочено, за целите на оценката са извършени теренни наблюдения. Използван е Натура формуляра за ЗЗ „Овчи хълмове”, литературни данни, собствен опит от провеждани други изследвания. Въз основа на това и от гледна точка на биологичните изисквания на видовете и характера на конкретната територия е определен видовият състав на фауната в района, която пряко или косвено ще бъде засегната от реализацията на инвестиционното предложение.

Предмет на защита в защитената зона са представители на пет групи от фауната.

- Обикновен сечко (Cerambyx cerdo);

- Бръмбар рогач (Lucanus cervus);

- Буков сечко (Morimus funereus);

- Алпийска розалиа (Rosalia alpina)

Всички безгръбначни животни, предмет на опазване в ЗЗ, обитават горски масиви и техните различни жизнени стадии са пряко свързани често със стара, гниеща дървесна растителност. Предпоставки за наличието на тези видове в територията, засегната от инвестиционното предложение няма. Площта, предвидена за реализация на Медно-порфирното находище „Цар Асен - 2” попада изцяло в обработваеми селскостопански площи, а насипището за стерил и депото за почвени материали по проект е разположено върху силно антропогенно повлияна територия с храстова и тревна растителност, неподходяща за местообитания на тези видове.

• 
  жълтокоремна бумка (Bombina variegata);
  
• 
  жаба дървесница (Hyla arborea);
  
• 
  голяма водна жаба (Rапа ridibunda)
  
• 
  зелена крастава жаба (Bufo viridis);
  

Легенда:

Категории на застрашеност на видовете за страната по ЧК: изчезнал вид, рядък вид, застрашен вид

2. ЗБР – Закон за биологичното разнообразие, Приложения 2, 3, 4 и 6

3. Бернска конвенция: ІІ – строго защитени видове от фауната

4. ЕЧС – Степен на застрашеност в Европа по категории: Е – застрашен, V – уязвим, R – рядък, D – намаляващ, L – локализиран

5. Директива 92/43 ЕЕС

6. CITES
Очаквани въздействия

Вероятността от нарушаване на местообитания на жълтокоремната бумка и жаба дървесница са възможни само от предвидената корекция на дерето в североизточната част на рудника, като то се изкарва вън от него.

- Сухоземни костенурки (шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) шипобедрена костенурка (Testudo graeca). Обитават най-често карстови терени, сухи и прилечни места, окрайнини на храсталаци, лозя и др. Зимуват заровени в дупки, в местата с изгнили корени на дървета, между камъни. Територията определена за насипища не предоставя необходимите условия за обособяване на постоянни местообитания на видовете, което отговаря и на оценка „С” от Натура формуляра за зоната. Евентуалното им присъствие може да се свърже само с ползването на територията като трофична база. Съгласно Стандартния Натура формуляр видовете са определени като:

Двата вида сухоземни костенурки, предмет на опазване в ЗЗ, (Шипоопашатата костенурка (Testudo hermanni) и Шипобедрената костенурка (Testudo graeca), обитават предимно тревни и псевдостепни съобщества, представени в защитената зона от хабитати: 6110 „Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi”, 6220 „Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea”, 62А0 „Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества”, каквито на територията определена за насипище за стерил и почвени материали, не са установени. Общата площ на тези потенциално обитавани от двата вида костенурки заема 92.918 % от територията на ЗЗ „Овчи хълмове”, или 12 169.1 дка. Предвидената площ за насипище заема 258 дка вторични тревни съобщества или 2.04 % от общата площ на хабитатите, потенциално обитавани от двата вида костенурки. Трябва да отбележим, че при проведените полеви изследвания не бяха установени екземпляри на сухоземни костенурки в проектната площ. Считаме, че двата вида ще бъдат засегнати от реализацията на инвестиционното предложение само косвено чрез отнемане на техен потенциален хабитат. Не се очакват преки въздействия върху популациите им, като смъртност на индивиди, поради на практика отсъствието им в производните вторични тревни съобщества, заемащи територията на проектното насипище. Косвените въдействия ще засегнат значително по-малко от 1 % от популацията на двата вида в ЗЗ. При предложения вариант за използване на котлована на рудник „Цар Асен 1” за насипище, въздействието на практика ще бъде елиминирано.

За териториите които подлежат на усвояване характерни представители от този клас са:

Сем. Гущери (Lacertidae)

- зелен гущер (Lacerta viridis);

- сив (стенен) гущер (Lacerta muralis);

Сем. Смокови (Colubridae)

- смок мишкар (Elaphe longisima);

- голям стрелец (Coluber caspius)

Сем. Отровници (Viperidae)

- пепелянка (Vipera ammodytes)

Легенда:

1. 
   ЧК – Червена книга на Република България
   

2. 
   ЗБР – Закон за биологичното разнообразие, Приложения 2, 3, 4 и 6
   
3. 
   Бернска конвенция: ІІ – строго защитени видове от фауната
   
4. 
   ЕЧС – Степен на застрашеност в Европа по категории: Е – застрашен, V – уязвим, R – рядък, D – намаляващ, L – локализиран
   

6. CITES

Основното негативно въздействие върху представителите на влечугите ще се изразява в пряко и дълготрайно нарушаване на налични местообитания при откривката - изземване на почвен слой, основно на необработваеми земи - мера и при извършване на насипните работи на територията на насипището за стерил и депото за почвени материали. Този процес ще бъде свързан и с временно безпокоене на животинските видове и тяхното изтегляне в съседни територии. Поради бързата им подвижност, вероятността от физическо унищожаване на екземпляри от тях е минимална.

Местообитания на лалугера (Spermophilus citellus) на територията на насипището за стерил не бяха установени. Характерът на територията и растителната покривка не предоставят такива условия. Видът е включен в стандартния формуляр по Натура 2000 за защитена зона „Овчи хълмове”, като размера на местната популация е посочен с индекс R – рядък, като липсват цифрови данни за числеността на популацията. Размерът и плътността на популацията на вида в зоната спрямо националната популация е отбелязана с индекс С – между 0 и 2 %. Видът е рядък в зоната, като тя не е приоритетна за опазването му.

По време на полевите проучвания видът (както и следи от неговата жизнена дейност, като подземни убежища-дупки) не е установен нито в зоната на проектното насипище, заета от производни вторични тревни съобщества и храсталаци, нито в непосредствена близост до обработваемите площи на планирания рудник „Цар Асен 2”. Преки въздействия върху вида не се очакват, а при прилагане на варианта за насипище в котлована на рудник „Цар Асен 1”, въздействието на практика ще бъде елиминирано.

- Пъстр пор (Vormela peregusna). Среща се на изолирани места, най-често в Добруджа. Обитава открите степни терени, ниви, лозя, храсталаци (Ц.Пешев, Д. Нанкинов, Д. Пешев, Гръбначните животни в България, 2003 г). В обхвата на териториите засегнати от инвестиционното предложения липсват предпоставки за наличие на местообитания на вида. Данни за наличието на пъстрия пор (Vormela peregusna) също няма. В Стандартния натура формуляр видът е отбелязан с (Р), т.е. липсва информация.

Код	Име	Местна популация	Мигрираща популация			Оценка
			разм нож.	Зиму ване	прем инав.	Попу лац.	Оп азв.	Из лл.	Цел
1335	Лалугер (Spermophilus citellus)	R				C	B	C	A
2635	Пъстр пор (Vormela peregusna)	P				C	A	C	A

Близостта на територията на инвестиционното предложение до населени места, човешко присъствие, липсата на компактни горски масиви е предпоставка за липсата на постоянни местообитания и временно пребиваване на представители на едрата гръбначна фауна. Видовото разнообразие на дребните бозайници също е ниско.

Установени са и има данни за:

Разред Насекомоядни (Insectivora)

Таралеж (Erinaceus concolor);

Къртица (Talpa europea)

Разред Гризачи (Rodentia)

Полска мишка(Apodemus agrarius);

Европейски див заек (Lepus capensis)

Невестулка (Mustela nivalis);

Язовец (Meles meles)

№	Вид		Природозащитен статус
	Българско наименование	Латинско наименование	Национален			Международен
			Зап. 729/1986	ЧК	ЗБР	Бернска конв.	ЕЧС ERDL	Директ 92/43	CITES
1	2	3	4	5	6	7	8	9	10
Клас Бозайници (Mammalia)
Разред Насекомоядни (Insectivora)
1	Таралеж	Erincaceus concolor			3
2	Къртица	Talpa europea
Разред Гризачи (Rodentia)
3	Сляпо куче	Nannospalax leucodon					V
4	Полска мишка	Apodemus agrarius
Разред Зайцеподобни (Lagomorpha)
5	Европейски див заек	Lepus capensis
Разред Хищници (Carnivora)
6	Язовец	Meles meles				III
7	Невестулка	Mustela nivalis			3	III

Легенда:

1. ЧК – Червена книга на Република България

Категории на застрашеност на видовете за страната по ЧК: изчезнал вид, рядък вид, застрашен вид

2. ЗБР – Закон за биологичното разнообразие, Приложения 2, 3, 4 и 6

3. Бернска конвенция: ІІ – строго защитени видове от фауната

4. ЕЧС – Степен на застрашеност в Европа по категории: Е – застрашен, V – уязвим, R – рядък, D – намаляващ, L – локализиран

5. Директива 92/43 ЕЕС

6. CITES
Очаквани въздействия

В процеса на усвояване на терените за съответното строителство е възможно да бъдат унищожени някои местообитания на животни от групите на дребните бозайници. Същите ще имат временен и краткосрочен характер, предвид бързата приспособимост на видовете към нови условия в съседни територии.

Въздействие върху бозайниците ще има и от повишените шумови характеристики от добивните дейности и човешкото присъствие и най-вече по време на провежданите взривни работи. Това може да доведе до напускане на местообитания и отдалечаване на видовете в по-далечни територии.